КОЙ ДАДЕ ИМЕНАТА НА РЕКА ДУНАВ И ЧЕРНО МОРЕ ?

Съществува един сигурен начин да се разбере кой народ къде и кога е живял.Учените знаят много добре, че названията на реки, морета, езера и т.н. се налагат бавно, но и са много консервативни. Те могат да се запазят в леко променена форма в продължение на хиляди години.

Хората, които се интересуват от история знаят, че по-старото име на Дунава е Истър. Известно е обаче още едно доста по-древно название на хубавата ни река. Страбон и Стефан Византийски твърдят, че най-старото име на река Дунав е Ματοας (Матоас). Страбон дори обяснява, че Ματοας означава ασιος -мътен, мътещ, т.е. с мътни води – Geogr. VII, fr. 65.

Дунав е пълноводна река, когато придойде водите му наистина са мътни, жителите на Русе, Видин, Силистра и др. са свидетели на това. Названието Ματοας е обяснимо с блг.диал. матя-мътя, размътвам. За да може първото име на Дунава да се тълкува с помоща на българския език, то е задължително по време на налагане на името, тук на Балканите да са живели хора говорещи древен вариант на нашия език.

Кога точно се е наложило това най-древно име на Дунава е трудно да се каже, но е било доста преди V век преди Христа когато Херодот пише за Истър.Земите край Дунава са обитавани от незапомнени времена. Не далеч от тази река преди около 6500 години, край Варна, Дуранкулак, Кукутени се случва нещо уникално -възниква най-ранната европейска цивилизация. Обитаващите Добруджа хора са първите, които са научават как да обработват златото и го правят сякаш богове си ги учили.

http://www.omda.bg/public/images_more/varna_necropolis_treasure_2.jpg

http://www.anistor.gr/english/enback/Varna_gold4.jpg

Появява се и керамика изписана с невероятно красиви орнаменти. Тези орнаменти се срещат дори и в ново време по българската народна носия. Това не се дължи на случайност понеже неотдавна едно генетическо проучване показа, че значителна част от българите носят гени на народ, който е обитавал земята ни още от времето на Каменната Ера.

Ето какво се получава: най-ранното име на река Дунав има смисъл на български език. Керамиката на първата цивилизация от нашите земи е украсена с шарки срещащи се по българската народна носия. Гените на народа ни показват, че сме наследници на най-древното население на земите на юг от Дунава, но нас ни омайват, че сме потомци на хора, които са се установили постоянно на Балканите след 681 година. Чудя се как да нарека подобно твърдение – глупост, наглост, или нещо друго?

Не само най-древното име на Дунава е свидетелство за това, че сме потомци на хората създали първата европейска цивилизация. Доказателство за нашите балкански корени са също названията на Черно Море. То е наричано от древните Πόντος/Понтос. На гръцки обаче няма никакъв смисъл, докато старобългарската дума понтъ-път дава прекрасно обяснение.

Дедите ни трако-пеласгите са били едни от най-добрите мореплаватели на древността. Не случайно те са наречени от египтяните Морски народи (пелесет –пелазги -ст.ег., мешвеш-мизи, чкр-тевкри, дрд-дардани ст.ег.). 

За дедите ни морето не е било страховита пречка, а път, който им е позволявал да стигнат до далечни земи и да установят свои колонии там. Плиний Стари предава вярването на хората в древността, че мизите (наречени в по-късни времена българи) и трояните са първите, които са изобретили плавателните съдове – Plin. VII.lvi-206.

Дори и след Троянската Война нашите деди са определени като господари на моретата.Диодор Сицилийски предава от ясно по-ясно свидетелството на Евсебий: The Periods when Certain Peoples were Masters of the Sea, Excerpted from the Writings of Diodorus. After the Trojan War the mastery of the sea was held by:

1.	Lydians and Maeonians	92	years
2.	Pelasgians	85	"
3.	Thracians	79	"
4.	Rhodians	23	"
5.	Phrygians	25

 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/7*.html

Тук трябва да се обясни, че меоните принадлежат към групата на мизите (наречени в по-късни времена българи) както знаем от писанията на Страбон- “Likewise the Brygi and Bryges and Phryges are the same people; and the Mysi and Maeones and Meïones are the same”- Geogr.12.3.20.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Плиний Стари дава интересни сведения за едно слабоизвестно име на Черно Море. Описвайки през I-ви век земите на така наречената Стара Велика България, римския летописец споделя, че Азовско Море е наричано от местните хора Темарунда, като дава превода: matrem maris - майка на (Черно) море -HN.VI-20.  Понеже Азовско Море се влива в Черно, то древните са смятали, че водите на Азовско Море хранят тези на Черно море.

Какво е значението на Темарунда? Ясно е, че част от думата съдържа елемент със значение майка-matrem. Разделим ли Темарунда на ТЕМ МАРУН ДА се получава нещо интересно. Думата ДА означава майка, хранилница, дойка на тракийски.  Намираме това в надписа ДА ДАЛЕ МЕ – Майко пази ме!

ДА се обяснава с нашите думи дада, дойка, доилица (кърмачка). Това е и майката, тя храни, кърми децата. Елементът ТЕМ отговаря на старобългарската дума ТЬМА-тъма, тъмнина. 

Елементът МАРУН е латинизираното  МОРEМ – на морето (морските води). ТЕМАРУНДА означава – майка на тъмното море, като под тъмно море се разбира Черно Море.

Самото име Черно Море не е ново. Анализирайки името на кимериите Трубачов смята, че кимерии идва от тракийското кир(с)марийо, т.е. черноморци, народ обитаващ бреговете на Черно Море. Трубачов добавя, че тракийската дума за чер е била керс, а море е било...море – INDOARICA в Северном Причерноморье, Изд. Наука, 1999, с. 11.

Потвърждение на думите на Трубачов получаваме от тракийската ономастика. Елементът кер-чер, черен се среща в имената на Великите богове Аксио-керсос, Аксио-керса, а също така от имената Керсула, Керсе-блепт. Тракийската дума за море намираме в етнонима морисени. Тези хора са локализирани край бреговете на Черно Море от Плиний Стари - "et circa  Ponti litora Moriseni Sitonique, Orphei vatis genitore" – HN.IV-xi-41.

Виждаме, че названието Черно Море, с чието име Трубачов свързва името на кимериите е много старо. Кимериите са споменати най-рано от Омир, който ги свързва със събития от XIII век преди Христа.  Разбира се етнонима кимерии е възникнал доста по-рано. По-рано е възникнало и името на Черно Море, което в далечното минало се е произнасяло като Кер морие (Кирс Мар според Трубачов- INDOARICA в Северном Причерноморье, Изд. Наука, 1999, с.31)

Днес жалки хорица се опитват да ни убедят, че прародината на кимериите е Кавказ, макар да няма нито едно доказателство за това. Най-древните кимерийски находки са намерени в региона между река Дунав и Черно Море – нашата красива Добруджа.

http://sparotok.blogspot.nl/2013/04/blog-post_15.html

Тези данни биват укрити от индивидите, носещи вода от девет дола само и само да ни убедят, че сме чужденци на Балканите и нямаме нищо общо с народът създал най-древната европейска цивилизация. Посредствените хорица твърдящи, че идваме от Кавказ укриват и други данни, а именно това, че още в древността се е знаело, че кимерийците са тракийски народ. Укрито е и това, че в земите на описаната от Херодот Кимерия е пълно с тракийски топиними и хидроними като Панти Капа, Сибри Апа, Салоста, Упанис и т.н.*

Индивидите противопоставящи се фанатично на местния произход на българите укриват и факта, че в земите на Стара Кимерия в продължение на почти едно хилядолетие са царували хора с тракийски имена като Спароток, Реметалк, Рескупорис, Котис, Гепепюра, Берисад. 

В същия регион - Стара Кимерия са регистрирани тракийски имена като Сефт, Далис, Камасурия, Мокос, Гастис, Зовис, Гетомуз, Сура, Мукапор, Диза, Даос, Авлузен, Битюс и Дуло.

Укрито е също, че територията на Стара Кимерия изобилства тракийската домашна керамика - С.Крыкин,  ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, THRACIA, 8, с. 58-83, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988. Не се споменават и куполните гробници досущ като тези от нашите земи. Не на последно място укрито е това, че името на кимерийците е тракийско и се обяснява дори на съвременен български език.

Ориенталският фанатизъм на хората опитващи се да ни откъснат от корените ни няма да изчезне. Твърде много средства са хвърлени, за да бъде заблуден нашия народ, а и света. Наследството на дедите ни и нашата земя май са нужни на някого, който с подставени лица се опитва да изкриви историята и да ни отнеме това, което ни са полага по право.

Това право ние трябва да го търсим! Без дедите ни народите на Европа никога нямаше да се превърнат в това, което са. Предците ни разпространиха знанията за организираното земеделие и скотовъдство, за обработката на металите. Орфей и Залмоксис създадоха първата хуманистична доктрина и така очовечиха много от дивите обитатели на континента ни. 

Нашите деди създадоха и първата писменост, без нея, а и другите знания народите на Европа отдавна щяха да бъдат асимилирани от африкански, или азиатски пришълци. Време е Европа да научи, че приносът на българите не започва с бойците на княз Тервел, които спряха нашествието на арабите през VIII век, а доста по-рано. Време е Европа да ни отдаде заслужената чест, а и признателност!

Пояснения:

* Названията Панти Капа, Сибри Апа, Салуста, Упанис са от територията на Стара Велика България, съвпадаща с тази на Стара Кимерия. Панти отговаря на стблг. понтъ-път, капа отговаря на капка, сибри отговаря на цибрея, светлея, апа отговаря на вапа-вода, локва, сал отговаря на сол, уста отговаря на уста, устие...