БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ЧЕРНО МОРЕ

 Повечето от нас смятат, че названието Черно Море е сравнително ново. Все пак то е българско, а според днешните виждания на историци и езиковеди, носителите на нашия език се установяват за постоянно на юг от Дунава едва през ранното Средновековие. В такъв случай и названието трябва да е ново. Фактите обаче показват нещо доста по-различно.

 

Преди близо половин век Олег Трубачов успява да възстанови тракийското название на Черно море. Търсейки значението и на древното название на Азовско море, руския учен споделя следното: “Таким образом, ставя вопрос о фракийском названии для Черного моря, мы могли бы выдвинуть пробную реконструкцию *kers-mar-” – “По този начин, поставяйки въпроса какво е тракийското название на Черно море, ние можем да предложим следната реконструкция *kers-mar.”

 

Трубачове е напълно прав и след малко ще разберем защо. Нека първо да видим дали тракийската ономастика предлага думи като kers – чер, черен и mar – море. В труда на акад. Георгиев намираме интересна информация. При анализа на личното име Kερσης [Керсес] се обяснява, че то идва от древен корен *kwerso – чер, като се предлагат българското прилагателно черен и личното име Черню.

 

При анализа на речното име Mαρις [Марис] се дава като сродна уелската и бретонска дума mor – море. Навярно по невнимание е пропусната българската дума море, която е сродна на уелската и бретонска дума mor – море. Това е съвсем ясно посочено от създателите на Български Етимологичен Речник, т.4, с. 241.

 

В друг свой труд акад. Георгиев не само включва нашата дума море при анализа на речното име Mαρις [Марис], но и добавя варианта Mορισης [Морисес]. Като държим сметка с това, че старите автори познават тракийски племена морис-ени и мор-ули, то става ясно, че действително древната, тракийската дума за море е била море, маре. Така разбираме, че въстановеното от Трубачов старо название на Черно море – Керс Мар- принадлежи на нашия език.

 

Този учен притежава и други заслуги. При анализа на по-стария вариант на името на Азовско море и по-точно Темарунда [Temarunda] = Matrem maris – Майка на морето, [т.е. Черно море] той споменава виждането на своя колега Соболевский по отношение на това, че  tem- в Tem-arunda означава тъмен. Реално най-добрия кандидат е стблг. тьма – тъма. Споделено е и това, че Tem-arun означава тъмно море, черно море. В търсене на етимологията на -arun се посочва за сродна санскр. rinonti – тече, движи се.

 

За жалост е пропусната важната подробност, че тази дума е сродна на стблг. ринѫти – тече, движи се, като това е споменато при анализа на трак. Арна [Дечев, цит. Форер и др.]. А пък точно тази информация показва, че нашата реч дава прекрасно обяснение за древната дума -arun – море, водна маса, движеща се течност. Tem-arun действително означава тъмно море, черно море.

 

Относно елементът -da е добавено, че идва от корен *dha – доя, давам да суче, а значението е майка, кърмилница, дойка. Това е правилно, но отново има пропуск и той се състои в това, че ΔA [ДА] е тракийска дума за майка, кърмилница. Тя присъства в надписите от Дуванлии и Кьолмен. Тази древна дума на предците ни влезли в историята под името траки днес се е запазила в диалектите ни като дада, дода – дойка, гледачка.

 

Азовско море е наречено Майка на Черно море [Темарунда [Temarunda] = Matrem maris ], защото водите му се вливат в Черно море. Различните названия Керс-мар и Тем-арун не бива да ни смущават, дори и днес за едно и също нещо ние имаме различни думи. От една страна нашата реч е богата, а от друга е съвсем нормално в един регион да се избере едно име, а в друг различно име. Същественото в случая е това, че най-древните имена на Черно море са обясними на български език. Това означава, че земите около това море са били обитавани от наши предци в далечното минало.

 

И действително западното и северозападно черноморско крайбрежие е обитавано от различни тракийски племена. Същото важи и за източните брегове, те са граница на Боспорското Царство, чиито владетели не само носят тракийски имена като Спароток, Берисад, Раскупорис, Реметалк и др., но и там се срещат куполни гробници като тези от земите ни. Установени са и култовете към Хероса, Бендида, Дионис и др. тракийски божества. Южното Черноморие пък принадлежи на траките витини, мизи, фриги, мосинойки, халиби, мариандини. Това е поредното потвърждение, че хората влезли в историята под името траки са наши предци.

 

Накрая няколко думи за името Понтос [Πόντος], което се ползва от гърците, но няма обяснение на гръцки. А няма защото принадлежи на речта на предците ни. Димитър Дечев се позовава на Томашек и споделя за тракийското название Понтос [Πόντος], чието значение е намирам път, т.е. движа се. Най-добър кандидат за тълкуването е стблг. пѫтъ – път [произнася се понтъ].

 

Както се уверяваме за пореден път – древните названия на Черно море са тракийски, т.е. древнобългарски. Разпръсквайки се от Балканите и Мала Азия дедите ни са се установили навсякъде край Черно море. След дълги векове речта на различните групи се е променила и поради това те ползват различни названия. Въпреки това Керс-мар, Тем-арун и Понт са наши названия на Черно море.

 

Надявам се с това есе да съм дал ясна, а и полезна информация не само за своите приятели от черноморските градове, но и от цяла България.

НЕСЕБЪР И НЕГОВИТЕ ТРАКИ

Всички селища по нашето Черноморие са красиви, но Несебър има особен чар. Както благоприятното разположение, така и големия брой оцелели антични постройки допринасят за необикновения дух на града. За първи път мястото e споменато от Херодот под името Месамбрия/Μεσαμβρία- Her.VI.33. Друг вариант на името получаваме от Страбон, който твърди, че в по-стари времена селището е познато като Меневрия/Μενεβρία- Strab.VII.6.1.  

По-късно Стефан Византийски пише, че градът е основан от човек с име Мелса и поради това се нарича Мелсембрия/ Μελσεμβρία - St.Byz. Ethn. Едно хилядолетие след Страбон, Несебър е наречен  Месембрия/Μεσημβρία от продължителят на Теофан –GIBI V, c.112, но Псевдо Симеон използва названието Мемнембрия/Μεμνεμβρία  , като твърди, че то идва от името на тракиеца Мемнос - GIBI V, c.176. В други стари извори се среща дори вариация Медамбрия/Μεδαμβρία - БЕР, T III, c.755.

Описвайки черноморския бряг, Плиний Стари споменава Анхиало и предава името на Несебър като Messembria, като допълва, че в миналото там е имало селище с име Меса/Messa- “nunc in ora Mesembria, Anchialum, ubi Messa fuerat”- Plin.IV.43. По монети от времето на Античността се среща Μεταμβρία, но и Μεσημβρία.

http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/mesembria/BMC_08.jpg

http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/mesembria/BMC_012.jpg

http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/mesembria/BMC_268.jpg

Не само частицата брия/врия-град показва, че името на града е тракийско, но и неспособността на гръцките летописци да дадат точно обяснение на значението.Tе са принудени да търсят различни легендарни личности – Мелса, Менес, Мемнос в опити да разгадаят названието. Ясно е, че селището не е основавано от южните ни съседи, а от дедите ни, чийто език е бил доста по-различен от гръцкия.

Трудно е да се каже със сигурност какво означава Месембрия/ Μεσημβρία. Владимир Георгиев предполага, че първата частица идва от епитета на тракийския бог Мезен/ Μεζην и в древността градът е наричан *Mezen-bria-градът на бога-конник - БЕР, T III, c.755.

Предположението на Георгиев не е лишено от логика. Все пак съществува град Аполония – кръстен на Аполон, Дионисополис пък е по името на бог Дионис. Възможно е названието Месембрия да е вдъхновено от това на божеството Мезен/Μεζην, но поне на този момент на територията на града не е намерено светилище на Хероса. Неотдавна археолозите се натъкнаха на оброчна плочка с бога-конник, но един артефакт не може да докаже, че името на града е взаимствано от името на Мезен/ Μεζην.

Не трябва да забравяме и това, че по монетите на града са изобразявани Дионис, Корибантите, Асклепий, Деметра, Кибела, Хермес, Херакъл, Атина, а също така и римската богиня  Конкордия. Докато не се намерят повече данни свидетелстващи за силен култ към бога-конник е твърде прибързано да се приеме, че Месембрия е вдъпновено от името на Мезен.

В такъв случай е по-разумно да приемем, че Месембрия идва от по-старото, споменато от Плиний селище Меса. Тълкуване може да се направи със стблг. глагол мѣшѫ-меся, смесвам, разбърквам, т.е. касае се за град, в който са се смесили две, или повече  племена.

За тълкуването на брия/врия, Вл. Георгиев предлага стблг.(за)вьрѭ, врьти – “Траките и техния език”, с.13., т.е. значението е оградено, затворено, укрепено място. Може да се добави и стблг./стчсл. вереи-крепост. Реално селищата от тип брия/врия са укрепени места, а това означава, че тракийската глоса е обяснима с българска дума.

Нека видим и как стои въпроса с древното население обитавало красивия черноморски град. Край Несебър са земите на тракийските племена  Νιψαίοι/нипсеи и  Κυρμιάναι/ кюрмиани. Научаваме за това от бащата на историята Херодот, който описва похода на персийския цар Дарий в тракийските земи – Her.IV.93. Георги Mихайлов причислява нипсеите и кюрмияните към групата на тюните  (тините) –“Траките”, с.74. Фактът, че региона е обитаван от две племена по време на Античността е в полза на виждането, че Messa означава град, в който са се смесили две, или повече  племена.

Името на нипсеите идва навярно от названието на извора (реката) Νίψ, Νιβος (Нипс, Нива). За него споменава Светлана Янакиева цитирайки Херодиан и уточнявайки, че хидронимът Νίψ, Νιβος е образуван от същата основа както и  племенното име Νιψαίοι, това на транипсите -Τρανιψαίοι, а дори и това на град Нива-Νιβας.

Янакиева представя виждането на Томашек, че Νίψ, Νιβος идва от и.е. *nebh-“hervorquellen (набъбвам) като в ст.инд. nabh “Öffnung, Quelle” (отвор, извор) - C.Янакиева, “Тракийската Хидронимия”, с. 98.

По-скоро обаче хидронимът Нипс, от който е изведено името на нипсеите е свързан със санскритската дума nabhasa- небеса, влага, име на месец от дъждовния сезон и разбира се с нашите думи небеса, нибе-небе диал.Сродни са също гр. νέφος-облак, мъгла, лат.nebula-мъгла. По същия начин са образувани тракийските племенни имена стрюмони и тимаки – от названията на реките Стрюмон-Струма и Тимакос-Тимок.

Подлагайки на анализ името на кюрмианите, Димитър Дечев споменава за Аполон Кюрмиленос, сравнява с галската думи курми/κοῦρμι-вид бира, галското лично име Curmissus, писидийското название на селище Кюрмаса  и др. Кюрмиани може да се обясни с българската дума кърма, чието най-древно значение е храна. В такъв случай кюрмиани би трябвало да означава – хора търгуващи с храни.

Не само корена кюрм от тракийския етноним кюрмиaни се тълкува с българската дума кърма, но и наставката –ани е типична за българската граматика понеже бива използвана за образуване на местни имена като сопотч-ани, родопч-ани, пловдивч-ани.

Както кюрмианите, така и нипсеите биват причислявани към тракийското племе тюни/ Θυνοί (тини). Те са известни като опасни бойци, опитни в нощните нападения. При поход на одриския цар Терес срещу тюните, те унищожават голяма част от армията му и отнемат обоза й - Xen.Anab.7.2.  

Димитър Дечев търси обяснение за името на тези хора с и.е. te–подувам, давайки пример с авест. tav-сила, мощ, tavah-мощ, сила- “Характеристика на тракийския език”, с.6. За значението Дечев е прав, смисъла на етнонима тюни е подути, едри, силни. Обяснение обаче получаваме със стблг. доунти-подухвам, т.е. издувам.  Сродна е гръцката, или по-скоро пеласгийска дума δύνᾰσις– сила, мощ.

До V век пр. Христа племената от групата на тюните са силни и владеят Югоизточна Тракия. С появата на Одриското Царство влиянието на тюните е силно ограничено, те са подчинени от одриските монарси. Въпреки това, половин хилядолетие по-късно, споменът за тюните не е изчезнал. Страбон споменава, че областта от Аполония (Созопол) до Салмудесос (Мидия/Къйъкьой, Турция) носи името Тюния- Strab.12.3.3.

Освен черноморската Месембрия има и друго селище с подобно име в земите на древна Тракия. Става дума за построената от жителите на Самотраки Месaмбрия/ Μεσαμβρίη –Her.VII.108. Тя се намира на брега на Бяло Море, недалеч от град Стрюме, явно някъде в делтата на река Струма.

Поради оскъдните данни е трудно да се определи каква точно е връзката между черноморското и беломорскоко селище носещи имена Μεσαμβρίη, Μεσαμβρία.

Възможно е през Бронзовата епоха нипсеите и кюрмианите да са обитавали долината на Струма, но след като са принудени да напуснат земите си, тези хора са се заселили на ново място, по Черноморското крайбрежие където са основали нов град Месембрия.

В подкрепа на това предположение е факта, че в близост до намиращият се недалеч от река Струма град Солун е локализирано тракийско селище Νίβας, а Херодиан обяснява, че Нипс, Нивос /Νίψ, Νιβος е (тракийско) име на извор (река)  - С.Янакиева, “Тракийската хидронимия“, с.98. Разбира се без повече данни, това си остава само едно предположение, нищо повече.

Реално, интерес за нас представлява черноморската Месембрия-Несебър. Въпреки, че е смятана за колония на гърци от Мегара, селището е тракийско. Дедите ни са го населявали от незапомнени времена. За това е допринесло стратегическото разположение на мястото. Полуостровът е лесен за защита, а предлага и удобно пристаниище. Много преди гърците да прекосят Босфора и да навлезат в Черно Море, предците ни са търгували не само с други селища от черноморското крайбрежие, но и с богатите градове край Средиземно Море, като през XII-XI век пр. Христа стигат дори до Египет.

Как и защо далечните ни предци познати навремето под името траки губят позицията си на силен морски народ все още не е ясно. Възможно е да се касае за бавен процес, който е дирижиран от чужденци. Морската търговия е важна за икомиката, а държава имаща силна икономика е и силен противник. Както и повечето други крайморски градове, Месембрия-Несебър е постепенно инфилтрирана от чужди хора, който с течение на времето надминават по брой местното население и започват да играят доминатна роля в управлението на града.

Трябва да се признае обаче, че старите управители на Месембрия-Несебър са били умни хора. Владели са изкуството на политиката до съвършенство и това спомага града им да не пострада нито при персийските, нито при келтските и римски нашествия. Поддържани са приятелски отношения с Келтското Царство на Кавар, а също и с владетеля  на Понтийското Царство Митридат. За разлика от съседната Аполония, Месембрия не е подложена на грабеж от римляните.

В по-късни времена, през Средновековието съдбата на селището е променлива, то ту е в ръцете на дедите ни, ту e под властта на Римската Империя (Византия). В края на XIV век Несебър е превзет от рицарите на Амадей Савойски, които обаче го продават на Византия. Само стотина години по-късно перлата на Черноморието вече е в ръцете на Османската Империя и се започва дълъг период на упадък. С идването на Освобождението населението получава нова възможност да възроди града си и го прави блестящо.

Това е последната ми публикация на този момент, възможно е да продължа в края на август, или началото на септември. Желая на всички приятели изпълнено с хубави преживявания лято!

Използвана литература:

1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

3.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

4.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

5.Д.Дечев, Характеристика на тракийския език, БАН, София, 1952;

6.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

7.С.Янакиева, Тракийската Хидронимия, Studia Thracica 12, Изд. Марин Дринов, София, 2009;

8.Несебър, България http://pravoslavieto.com/hramove/nesebar/index.htm

КОРЕНИТЕ НА АЗБУКАТА

Преди повече от шесдесет години проф. Владимир Георгиев публкикува една много интересна работа. Тя е на сериозна тема – засяга произхода на азбуката, финикийските букви и техните названия. Георгиев спомага за разбиването на една дълго господстваща догма, а именно, че финикийската азбука е създадена от местните жители на Ориента. Оказва се, че названията на повечето от древните букви нямат никакъв смисъл на финикийски/семитски eзик. В такъв случай създателите, или поне част от тях са хора от съвсем различен произход.

http://proel.org/img/alfabetos/feniarc1.gif

Образец на финикийска писменост, надписът на Хасдрубал – 12 в.пр.Хр.

http://www.omniglot.com/images/writing/phonecian.gif

http://www.omniglot.com/writing/phoenician.htm

Финикийска азбука

Реално, само за названията на буквите мем, аин, рес и може би тау би могло да се приеме със сигурност, че принадлежат на финикийски/семитски eзик. 

Други шест: хе, заин, хет, тет, ламед, сада, не могат да бъдат обяснени изобщо с помоща на финикийски/ семитски eзик. За станалите дванадесет названия Георгиев споделя, че има известно вероятност да са финикийски/семитски, като подчертава, че в значителен брой случаи сходството на формата на буквата и името й са доста съмнителни.

Подобно на учени като Еванс, Шнайдер, Шапулие, Преториус и др., Георгиев търси корените на финикийската азбука в древната писменост на егейския регион. Става дума за критската йероглифна писменост, Линеар А, Линеар Б и Линеар С (Кипърско-Минойско писмо). За създатели биват считани така наречените минойци. Те са наречени така по името на легендарния критски владетел – цар Минос.

http://proel.org/img/alfabetos/fenicio7.gif

Съпоставки на финикийски букви с древната писменост от о-в Крит (по Еванс)

Линеар А  http://lila.sns.it/mnamon/assets/img/lineare_a/LineareA%20-%20ZA_8.jpg

http://lila.sns.it/mnamon/index.php?page=Immagini&id=19&img=357

Линеар Б https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/55/NAMA_Linear_B_tablet_of_Pylos.jpg

Линеар С http://proel.org/img/alfabetos/chipre.gif

Георгиев намира доста паралели, но поради факта, че през 1952 година Линеар А и Линеар Б са все още в процес на разчитане, нашият учен представя и погрешни съотвествия. Независимо от това, трудът на този човек е от голямо значение защото дава индикация в каква посока трябва да се търси.

За да разберем защо доста от имената финикийските букви нямат смисъл на езиците на народите от Ориента, ние първо трябва да установим що за хора са финикийците, а и минойците. Нужно е да се установи и дали има връзка между тези хора.

Благодарение на древни писмени паметници ние разполагаме с най-старите минойски имена. Те без изключение са тракийски по произход Арей, Диза, Резос, Питак. Първите две са теофорни – Арес и тракийския Зевс – Диза. Другите две принадлежат на тракийски благородници. Резос е име на тракийски цар споменат от Омир, а Питак е владетел на едоните, за когото е писал Тукидид.

Не само минойските имена са тракийски по произход, същото може да се каже и за названията на критските градове. Съвсем естествено е, че ако даден народ се пресели на нова територия, той ще остави там свои названия на населени места и т.н.

Критските Ида, Пергам, Гординия, Сетоя, Даво, Капа, Паито, Кисамон съотвестват на тракийските топоними Ида, Пергам, Гордион, Сети дава, Даос дава, Капи стурия, Пато виса, Киса. Самото име на минойската столица – Кносос е сродно на българския топоним Книшава, за който Иван Дуриданов твърди, че е древен, т.е. тракийски и има значение ерозирало място.

Друго потвърждение за произхода на минойците намираме в работа на Бедржих Хрозни. Правейки връзка между критската и балканската керамика, този учен смята, че в далечното минало о-в Крит е колонизиран от  балкански поселници–траки и илири “From an archaeological point of view this invasion from the Balkans can be evidenced by the so-called band ceramics”- Ancient History of Asia Minor India and Crete, c.220.

Със сигурност Крит е обитаван и от тракийските родинини пеласгите. Знаем за това благодарение на Страбон, който споделя, че в дълбока древност те са населявали остров Крит. Явно там са представяли благородническата класа, иначе нямаше да бъдат наречене богоравни: “ For example, they prove to have been colonisers of Crete, as Homer says; at any rate, Odysseus says to Penelope: "But one tongue with others is mixed; there dwell  Achaeans, there Cretans of the old stock, proud of heart, there Cydonians, and Dorians too, of waving plumes, and goodly Pelasgians." –Strab.V.2.4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Несъмнено древната критска писменост е създадена от траки и пеласги. Има дори индикации, че те са я донесли от Балканите и са я доразвили след своето установяване на о-в Крит.  За приликите между знаците от Градешница, Караново и др. места с най-древните писмени знаци от о-в Крит споменава Владимир Георгиев и добавя, че знаците от нашите земи съперничат по древност с критските – (В. Георгиев, “Траките и техния език”, София, БАН, 1977, стр. 155-158).

Днес знаем, че знаците от нашите земи не просто съперничат по древност на критските, но са повече от 2000 години по-стари. Понастоящем е известно и друго – учени като Харалд Хаарман, Ричард Ръгли и др. са установили, че така наречената дунавска, балканска писменост притежава значителен брой общи знаци с критските Линеар А и Линеар Б. Въз основа на тракийската керамика, тракийските лични имена и тракийските топоними от о-в Крит, ние можем да приемем, че траките и говорещите същия език пеласги са били част от минойското общество и по-точно неговия елит. 

Неотдавна излязоха и резултатите от генетични проучвания, които показаха връзката между населението на о-в Крит и това на Балканите. Имайки предвид всички тези неща, не е никак пресилено да се каже, че корените на минойската писменост трябва да се търсят на Балканите.

Нека видим как минойската писменост попада в земите на Ориента и как след време се развива в така наречената финикийска азбука. В края на Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени. Те довеждат до проваляне на реколтите, Балканите вече не могат да изхранят своето многолюдно население. Част от траките и пеласгите са принудени да търсят нови земи за заселване. Понеже определени групи балкански преселници напускат Тракия и Крит с корабите си, тези хора биват наречени Морски народи.

Борбата им за оцеляване ги принуждава да предприемат дълъг дори и за днешните стандарти поход. Босфорът е прекосен, но кризата е засегнала и Мала Азия. Там също климатът е довел до промени, а в Хетската Империя е избухнала чумна епидемия. Балканските преселници нямат друг избор освен по суша и с корабите си да продължат в посока юг – към Египет.

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples01.jpg

Пътят на Морските народи – възстановка A.Salimbeti, R.D’amato

Страната на пирамидите е останала незасегната от бедствия и е богата на храни. Рамзес III обаче не желае да приеме огромния брой преселници. Могъщата флота на Морските народи и огромния брой бойци е опасност за държавата му. Неизбежно се стига до въоръжен конфликт. Той трае дълго време и чак при фараона Меренпта траките и пеласгите са спрени. Това става благодарение на тактиката на новия египетски владетел. Той позволява на част от преселниците да останат в земите на Египет и Либия, но при условие, че ще му помогнат да отблъсне останалите балкански племена.

 http://www.salimbeti.com/micenei/images/nile.jpg

http://www.salimbeti.com/micenei/art1.htm

Възстановка на битка между египтяни и морски народи -A.Salimbeti, R.D’amato, картина на Igor Dzis

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples62.jpg

Пленени от египтятите траки и пеласги, киката и татуировките на първия боец се виждат ясно - изобр. стр. A.Salimbeti, R.D’amato

Пеласгите, дарданите, тевкрите, весите със сигурност не са останали в Египет защото не са споменати в по-късни летописи. Тези наши предци се завръщат обратно в Западна Мала Азия, а някои се установяват в Левант – земите на Сирия, Ливан, Израел. Там живеят и споменатите в библията ханаанци. Според  Герхард Херм, от смесването на ханаанците и Морските народи се ражда народа на финикийците – G. Herm, Die Phöenizier, Econ Verlag, Düsseldorf, 1974, с.61.

Понеже ханаанците са били множество, а нашите деди малцинство, било е само въпрос на време предците ни да бъдат асимилирани. Преди това да стане обаче, те оказват влияние на хората от Ориента давайки им писменост и повлиявайки религията им.

Възможно е това твърдение да изглежда странно на няки хора, но нека обърнем внимание на някои подробности от древната история. Тракийският бог Дионис е син на Земела, която пък е дъщеря на Европа – сестрата на финикиеца Кадъм. Бащата на Кадъм и Европа носи името Агенор, а то е пеласгийско и тракийско. Роднина на Кадъм, Европа, Земела и Дионис е тракийския цар Финей, за когото е казано, че е син на финикиецът Агенор.

Критският цар Минос, по чието име е наречена минойската цивилизация е потомък на Европа – сестра на Кадъм и дъщеря на Агенор. Както вече видяхме обаче, най-ранните минойски имена приналежат на стари балканци, а не не народите на Ориента. Дионис е потомък на Кадъм, но няма съмнение относно тракийския му произход. 

Името на Земела бива тълкувано от нашите езиковеди със старобългарската дума землiа-земя, а самото име на Кадъм е реално вариант на трако-пеласгийското божество – Кадмил – един от Кабирите -Великите богове. За името Кабири Димитър Дечев смята, че може да се преведе със старобългарската дума кобъ-съдба, участ. Други сродни думи са коба, кобение, но най-точна е кобар-гадател, човек умеещ да предсказва.

Нека не забравяме и важната подробност, че древните минойски топоними показват прилики с тракийските, а не с тези от Ориента. Древната минойска керамика има прототип на Балканите, а не в земите на Ориента. Минойският царски символ – двойната брадва се ползва като царски символ от траките, присъства както по украшенията, така и по монетите на одриските царе.

Кадъм е наречен финикиец  защото е управлявал във Финикия. Често определени народи имат благородническа прослойка, която има друг етнически произход. Точно така стои въпроса с финикийците. Болшинството от тях са хора, чиято родина е Ориента, но ранната благородническа прослойка е от тракийски, пеласгийски произход. 

Именно благородниците са тези, които владеят писмеността, те са хората запознали ханаанците във финикийската държава с древните букви.

Тези букви нямат случайна форма. Владимир Георгиев смята, че формите са вдъхновени от предмети на бита, оръжия, или части на тялото. Най-сполучливото тълкуване на името на финикийска буква направето от този наш учен, е това на буквата капа- К. Проф.Георгиев смята, че минойската дума за буквата е дошло от название на оръжие – копие, стрела и дава като пример старобългарската дума копѥ-копие, срб. kopljača–копие, стрела и др.

Добро обяснение е дадено и на тет-Т, за формата на тази буква Георгиев уточнява, че това е де факто колело, добавя, че минойската дума тета идва от ие. *tek-jɘ, като коренът е *tek-бягам, тичам. За сродни думи са представени ирл. techim, авест. tačaiti, лит. teku и старобългарската дума текѫ-тичам.

Доста интересно е тълкуването на ламед-Л. В този случай Георгиев предлага негръцката, т.е. пеласгийска дума λαβέ-лапа, ръка. Въпреки близостта с българската дума лапа, смятам, че в случая формата на буквата не символизира лапа, ръка, а по-скоро земеделския уред лемеж.

Дори и буквата сан-С представя земеделски уред, това е сохата – рало без плазове. Формата е доста ясна – очевидно се касае за примитивно рало каквото е сохата.

Земеделски уред е вдъхновението и за първата финикийска буква алеф-А. Алеф означава бик в езиците на Ориента, следователно акрофонията ще ни даде А. На пръв поглед всичко е наред, има добра логическа постройка, но се пропуска една важна подробност. 

Става дума за следното -ъгълът на рогата на бика е твърде голям, при някои породи рогата дори са разположени хоризонтално. Ако действително прототипът на А беше бича глава, то буквата би изглеждала доста по-различно, а такива варианти на А не се срещат.

Името на буквата А идва по-скоро от древна дума за сърна, кошута, като най-подходящата дума е старобългарската алънии-сърна. Формата на А е най-близка до формата на първите земеделски уреди направени от рога на сърна.

За коф-Q (K) се смята, че означава ухо  на игла, но реално буквата и стилизирано изображение на земеделския уред копач.

Подобно е и значението на рес, реш –Р. Това е земеделски инструмент, чието име съвпада със старобългарската дума рыло-уред за копане.

Смята се, че буквата Д носеща название далат произлиза от образен знак – врата на шатра. Честно казано, това е смешно, повече от ясно е, че далат представя инструмента длето, наричано в древноста далта и делта ( В. Георгиев).

За гамал – Г се твърди, че произлиза от пиктографски знак за камила. Странното обаче е, че не съществуват абсолютно никакви древнофиникийски текстове с образен знак камила. За сметка на това буквата Г може да се изведе лесно от нашата дума Гега –пастирски атрибут. 

Сред хетските йероглифи също има такъв изобразяващ гега и притежаващ звукова стойност КЕ, ГЕ, а още по важно е, че знак подобен на гега е изобразен на плочицата от Градешница и на печата от Караново а това го прави най-древното стилизирано изображение на пастирският атрибут гега.  

Формата на вав-В е пределно ясна, това е уреда вила (за сено).

Относно заин-З се смята, че думата означава оръжие, но Георгиев справедливо отбелязва, че заин е късна персийска заемка в езиците на Ориента и няма как да е вдъхновение за буквата З. Тук по-скоро се касае за един примитивен уред, който служи за залостване на врата, старобългарската дума е затворъ-резе, ключ, заключалка. Действително с такива уреди са се подпирали врати на обори до неотдавна.

Финикийската буква Б носи името Бет, а значението й е жилище. Наистина формата подсказва, че става дума за някаква примитивна постройка, ограждение. Тук трябва да се спомене, че познатата в Ориента сграда бит халани е просто вид мегарон, а този архитектурен тип съществува на Балканите още преди девет хиляди години. Знае се също, че от времето на Неолита тракийската култура показва много общи елементи с тази от Мала Азия и Северна Гърция ( носеща тогава името Пеласгия). Смятам, че добър кандидат за Б е тракийската дума брия-селище, оградено място.

По принцип се смята, че финикийската буква О е символизира око. В този случай коментара е излишен.

Телесен орган представя и буквата нун-Н. Това не е змия, а човешки крак, има такъв минойски йероглиф, а най-подходящата дума е старобългарската нога-крак.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEij2iDnUhPSm2kEc3-cZxS9aT1ZOojAFjq_82T-rpxVfYCF2Bo7x7Gi9Y65gJqU5HNNum58CK0iH4g9_OOhlSkDdQOmQ_UoShBwoz_aF2ENlgMl5lGLnzPBziC9y74T7sLlPDEHDiEVq-b9/s320/hier.jpg

 http://www.mikeanderson.biz/2011_05_01_archive.html

Това са имената на финикийските букви, които могат да се тълкуват с български думи. Досега никой не се наемал да направи подробен анализ какъвто е представен тук, понеже до неотдавна властваше догмата, че ние сме мешавица от три напълно различни етнически групи, като корените на езика ни бяха слагани надалеч от земите на юг от Дунава.

Истината обаче е, че нашият език не се е появил на Балканите едва през прословутата 680-681-ва година, а повече от 6000 години по-рано.Проведените неотдавна генетични изследвания  доказаха, че обявените за изтребени и изчезнали безследно създатели на първата цивилизация изобщо не са изчезвали.

Въпрос на време е да бъде признато, че ние българите носим кръвта на гениите създали прекрасните златни предмети намерени във Варненския некропол, изящната керамика от Бреница, Перник, а и най-древните писмени знаци в историята на човечеството. 

Старите летописи могат да бъдат изгорени, правени са опити дори да бъдат унищожени и дедите ни и макар да сме сериозно намалели, ние въпреки всичко сме оцелели и сме успели да погребем всеки свой враг.

Народът ни има уникална сила, необяснима сила, която е неизтощима. Хети, хурити, шумери, вавилонци, етруски са създали велики държави, сътворили са красиви градове, но след упадъка си не са намерили сили да се възстановят.

Дедите ни са преживели потопа в Черно Море, преживели са и сериозните климатични промени от Средната и Късната Бронзова епоха. Оцелели са въпреки кланетата и депортациите извършени от перси, римляни, гърци и османци.

Често сме били отписвани като народ и винаги сме се въздигали се от пепелищата, готови да строят и защитаваме своето. Народ, който е кален от огъня няма как да се изгуби, народ, чието типично качество е прераждането няма как да изчезне в небитието. Както казваше великият Николай Хайтов – България е в безпътица, но не е безпътна. Ние винаги сме намирали изход от всяка ситуация, ще намерим изход и този път защото сме народ на светлината.

   

КОЙ ДАДЕ ИМЕНАТА НА РЕКА ДУНАВ И ЧЕРНО МОРЕ ?

Съществува един сигурен начин да се разбере кой народ къде и кога е живял.Учените знаят много добре, че названията на реки, морета, езера и т.н. се налагат бавно, но и са много консервативни. Те могат да се запазят в леко променена форма в продължение на хиляди години.

Хората, които се интересуват от история знаят, че по-старото име на Дунава е Истър. Известно е обаче още едно доста по-древно название на хубавата ни река. Страбон и Стефан Византийски твърдят, че най-старото име на река Дунав е Ματοας (Матоас). Страбон дори обяснява, че Ματοας означава ασιος -мътен, мътещ, т.е. с мътни води – Geogr. VII, fr. 65.

Дунав е пълноводна река, когато придойде водите му наистина са мътни, жителите на Русе, Видин, Силистра и др. са свидетели на това. Названието Ματοας е обяснимо с блг.диал. матя-мътя, размътвам. За да може първото име на Дунава да се тълкува с помоща на българския език, то е задължително по време на налагане на името, тук на Балканите да са живели хора говорещи древен вариант на нашия език.

Кога точно се е наложило това най-древно име на Дунава е трудно да се каже, но е било доста преди V век преди Христа когато Херодот пише за Истър.Земите край Дунава са обитавани от незапомнени времена. Не далеч от тази река преди около 6500 години, край Варна, Дуранкулак, Кукутени се случва нещо уникално -възниква най-ранната европейска цивилизация. Обитаващите Добруджа хора са първите, които са научават как да обработват златото и го правят сякаш богове си ги учили.

http://www.omda.bg/public/images_more/varna_necropolis_treasure_2.jpg

http://www.anistor.gr/english/enback/Varna_gold4.jpg

Появява се и керамика изписана с невероятно красиви орнаменти. Тези орнаменти се срещат дори и в ново време по българската народна носия. Това не се дължи на случайност понеже неотдавна едно генетическо проучване показа, че значителна част от българите носят гени на народ, който е обитавал земята ни още от времето на Каменната Ера.

Ето какво се получава: най-ранното име на река Дунав има смисъл на български език. Керамиката на първата цивилизация от нашите земи е украсена с шарки срещащи се по българската народна носия. Гените на народа ни показват, че сме наследници на най-древното население на земите на юг от Дунава, но нас ни омайват, че сме потомци на хора, които са се установили постоянно на Балканите след 681 година. Чудя се как да нарека подобно твърдение – глупост, наглост, или нещо друго?

Не само най-древното име на Дунава е свидетелство за това, че сме потомци на хората създали първата европейска цивилизация. Доказателство за нашите балкански корени са също названията на Черно Море. То е наричано от древните Πόντος/Понтос. На гръцки обаче няма никакъв смисъл, докато старобългарската дума понтъ-път дава прекрасно обяснение.

Дедите ни трако-пеласгите са били едни от най-добрите мореплаватели на древността. Не случайно те са наречени от египтяните Морски народи (пелесет –пелазги -ст.ег., мешвеш-мизи, чкр-тевкри, дрд-дардани ст.ег.). 

За дедите ни морето не е било страховита пречка, а път, който им е позволявал да стигнат до далечни земи и да установят свои колонии там. Плиний Стари предава вярването на хората в древността, че мизите (наречени в по-късни времена българи) и трояните са първите, които са изобретили плавателните съдове – Plin. VII.lvi-206.

Дори и след Троянската Война нашите деди са определени като господари на моретата.Диодор Сицилийски предава от ясно по-ясно свидетелството на Евсебий: The Periods when Certain Peoples were Masters of the Sea, Excerpted from the Writings of Diodorus. After the Trojan War the mastery of the sea was held by:

1.	Lydians and Maeonians	92	years
2.	Pelasgians	85	"
3.	Thracians	79	"
4.	Rhodians	23	"
5.	Phrygians	25

 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/7*.html

Тук трябва да се обясни, че меоните принадлежат към групата на мизите (наречени в по-късни времена българи) както знаем от писанията на Страбон- “Likewise the Brygi and Bryges and Phryges are the same people; and the Mysi and Maeones and Meïones are the same”- Geogr.12.3.20.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Плиний Стари дава интересни сведения за едно слабоизвестно име на Черно Море. Описвайки през I-ви век земите на така наречената Стара Велика България, римския летописец споделя, че Азовско Море е наричано от местните хора Темарунда, като дава превода: matrem maris - майка на (Черно) море -HN.VI-20.  Понеже Азовско Море се влива в Черно, то древните са смятали, че водите на Азовско Море хранят тези на Черно море.

Какво е значението на Темарунда? Ясно е, че част от думата съдържа елемент със значение майка-matrem. Разделим ли Темарунда на ТЕМ МАРУН ДА се получава нещо интересно. Думата ДА означава майка, хранилница, дойка на тракийски.  Намираме това в надписа ДА ДАЛЕ МЕ – Майко пази ме!

ДА се обяснава с нашите думи дада, дойка, доилица (кърмачка). Това е и майката, тя храни, кърми децата. Елементът ТЕМ отговаря на старобългарската дума ТЬМА-тъма, тъмнина. 

Елементът МАРУН е латинизираното  МОРEМ – на морето (морските води). ТЕМАРУНДА означава – майка на тъмното море, като под тъмно море се разбира Черно Море.

Самото име Черно Море не е ново. Анализирайки името на кимериите Трубачов смята, че кимерии идва от тракийското кир(с)марийо, т.е. черноморци, народ обитаващ бреговете на Черно Море. Трубачов добавя, че тракийската дума за чер е била керс, а море е било...море – INDOARICA в Северном Причерноморье, Изд. Наука, 1999, с. 11.

Потвърждение на думите на Трубачов получаваме от тракийската ономастика. Елементът кер-чер, черен се среща в имената на Великите богове Аксио-керсос, Аксио-керса, а също така от имената Керсула, Керсе-блепт. Тракийската дума за море намираме в етнонима морисени. Тези хора са локализирани край бреговете на Черно Море от Плиний Стари - "et circa  Ponti litora Moriseni Sitonique, Orphei vatis genitore" – HN.IV-xi-41.

Виждаме, че названието Черно Море, с чието име Трубачов свързва името на кимериите е много старо. Кимериите са споменати най-рано от Омир, който ги свързва със събития от XIII век преди Христа.  Разбира се етнонима кимерии е възникнал доста по-рано. По-рано е възникнало и името на Черно Море, което в далечното минало се е произнасяло като Кер морие (Кирс Мар според Трубачов- INDOARICA в Северном Причерноморье, Изд. Наука, 1999, с.31)

Днес жалки хорица се опитват да ни убедят, че прародината на кимериите е Кавказ, макар да няма нито едно доказателство за това. Най-древните кимерийски находки са намерени в региона между река Дунав и Черно Море – нашата красива Добруджа.

http://sparotok.blogspot.nl/2013/04/blog-post_15.html

Тези данни биват укрити от индивидите, носещи вода от девет дола само и само да ни убедят, че сме чужденци на Балканите и нямаме нищо общо с народът създал най-древната европейска цивилизация. Посредствените хорица твърдящи, че идваме от Кавказ укриват и други данни, а именно това, че още в древността се е знаело, че кимерийците са тракийски народ. Укрито е и това, че в земите на описаната от Херодот Кимерия е пълно с тракийски топиними и хидроними като Панти Капа, Сибри Апа, Салоста, Упанис и т.н.*

Индивидите противопоставящи се фанатично на местния произход на българите укриват и факта, че в земите на Стара Кимерия в продължение на почти едно хилядолетие са царували хора с тракийски имена като Спароток, Реметалк, Рескупорис, Котис, Гепепюра, Берисад. 

В същия регион - Стара Кимерия са регистрирани тракийски имена като Сефт, Далис, Камасурия, Мокос, Гастис, Зовис, Гетомуз, Сура, Мукапор, Диза, Даос, Авлузен, Битюс и Дуло.

Укрито е също, че територията на Стара Кимерия изобилства тракийската домашна керамика - С.Крыкин,  ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, THRACIA, 8, с. 58-83, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988. Не се споменават и куполните гробници досущ като тези от нашите земи. Не на последно място укрито е това, че името на кимерийците е тракийско и се обяснява дори на съвременен български език.

Ориенталският фанатизъм на хората опитващи се да ни откъснат от корените ни няма да изчезне. Твърде много средства са хвърлени, за да бъде заблуден нашия народ, а и света. Наследството на дедите ни и нашата земя май са нужни на някого, който с подставени лица се опитва да изкриви историята и да ни отнеме това, което ни са полага по право.

Това право ние трябва да го търсим! Без дедите ни народите на Европа никога нямаше да се превърнат в това, което са. Предците ни разпространиха знанията за организираното земеделие и скотовъдство, за обработката на металите. Орфей и Залмоксис създадоха първата хуманистична доктрина и така очовечиха много от дивите обитатели на континента ни. 

Нашите деди създадоха и първата писменост, без нея, а и другите знания народите на Европа отдавна щяха да бъдат асимилирани от африкански, или азиатски пришълци. Време е Европа да научи, че приносът на българите не започва с бойците на княз Тервел, които спряха нашествието на арабите през VIII век, а доста по-рано. Време е Европа да ни отдаде заслужената чест, а и признателност!

Пояснения:

* Названията Панти Капа, Сибри Апа, Салуста, Упанис са от територията на Стара Велика България, съвпадаща с тази на Стара Кимерия. Панти отговаря на стблг. понтъ-път, капа отговаря на капка, сибри отговаря на цибрея, светлея, апа отговаря на вапа-вода, локва, сал отговаря на сол, уста отговаря на уста, устие...