ДИНДУМОС - ДОМЪТ НА БОГОВЕТЕ

Хубаво е когато човек разполага с голямо количество литература. Така, благодарение на изобилието от данни могат да се направят сравнения, проверки и малко по малко се стига до истината. Една от първите ми важни придобивки бяха работите на Страбон. За мен най-ценна бе книга VII, в която е описана земята ни, наречена през Античността Тракия. В тази работа са представени също и интересни данни за историята на дедите ни, за техните градове и т.н.

Далечните ни предци обаче са обитвали и други региони, като например Мала Азия. Там са живели витините, халибите, меоните, бебриките, мариандините, сарапарите, фригите, а и мизите. За фригите и мизите Страбон обяснява, че са преселници от Европа (Балканите) [1] VIII.3.2. Твърдението си стария автор подкрепя с това, че посочва народностни, местни и речни названия, които се срещат както в Тракия, така и в Мала Азия, по-точно Троада:

“Много са названията общи за траки и трояни, например има траки наречени скаи, има река Скай и Скайска стена, а в Троя са Скайските врати. Има траки ксанти, а в Троада тече река Ксант.  Има река Арисба вливаща се в Хебър (Марица), а има и град Арисба в Троада. Резос е река в Троада, а Резос е тракийски цар...”-  [2] Strab.XIII.1.21

За жалост Страбон е пропуснал най-интересния паралел. Става дума за разположените на Балканите Дин друме, Дино гетия и намиращите се в земите на фригите Диниа, Диндумос. Те са доста важни поради това, че съдържат името на древно божество на светлината почитано от предците ни.

Касае се за Дин (който е известен и като Ден) от посветителските надписи от остров Самотраки [3] с.80. Подлагайки името на бог Дин на анализ, акад. Владимир Георгиев го свързва със стблг. дьнъ-ден [3] с.81. Това е напълно справедливо защото Дин не е кой да е, а бога на светлината. Самата българска дума ден идва от и.е. -*di-,*dey- светъл, бляскав [4] с.342.

ΔΙΝ TOΛE

ΔΕΝ TOΛE

Отново Владимир Георгиев тълкува Дин друме като (свещената гора) дъбрава на Зевс, като за частицата друме лингвистът предлага дръмъ-горичка и посочва паралела с българското селищно название Вълчедръм (вълча горичка) [5] с.31.

Както можем да се досетим, Дино гетия се намира в земите на северните траки - гетите. Същите тези гети, които по време на ранното Средновековие, някои стари автори наричат славени и определят като съюзници на Аспарух *(1).

Тази работа обаче е предимно за Диниа и Диндумoc във Фригия, в техните имена се крият важни подробности. Вече разбрахме, че частицата Дин е името на бога на светлината, но какво означава думoc?

Определени езиковеди излагат виждането, че думос е фригийска дума, която може да се преведе като религиозна общнина, като се правят сравнения с гр.θομός-тълпа, гот. dōms-мнение, присъда, рус. дума (народно събрание) [5] c.75. От друга страна Макс Фасмер смята рус. дума (народно събрание) за старогерманска заемка, отново за старогерманска заемка е определена и принадлежащата на нашето словесно богатство дума-слово, реч [4] с.446. *(2)

Аз лично смятам, че фригийската думос означава дом и отговаря съвсем точно на блг.диал. дум-дом, подслон, постройка. В доста региони у нас се казва – у дума, а не у дома, т.е. в къщи. В такъв случай, името на планината Диндумос притежава значение домът на бог Дин.

Планините са почитани от дедите ни, които са правели светилища на своите божества по високите места. Херодот свидетелства за това, че сатрите не са покорявани от никого поради своята войнственост, а и заради това, че обитават планини покрити с гори и сняг, като на най-високия връх е светилището на Дионис [6] Her.VII.111. Макробий пише за тракийски храм на божеството на слънцето, като уточнява, че постройката е на върха на възвишение носещо името Зилмисос [7] c.127 (бел.9).

Светоний описва посещението на Гай Октавий (бащата на бъдещият император Октавиан Август) в прорицалище на Дионис намиращо се в най-отдалечените (най-високите места) на Тракия  [8] Suet.94.5. Интересно светилище на Дионис има на връх Острец, Велинградско, недалеч е и светилището на връх Бабяк [9]. Да не забравяме и светилището на връх Драгойна.

Смятам, че е напълно естествено името на планината Диндумос да идва от името на бог Дин-денят, светлият и да бъде обяснено със стблг. дьнъ-ден, светлина, домъ-дом, дум-дом диал. форма. Казвам напълно естествено, но жалост, представените тук данни създават сериозни главоболия на определени учени.

Сродният на Диндумос тракийски топоним Дин друме е от древната балканска територия на фригите. Това показва, че още в старите си селища фригите са почитали бог Дин, а и култа към него трябва да е бил на голяма почит иначе дедите ни не биха кръстили цяла планина Диндумос - домът на бог Дин.

В Мала Азия се срещат и други места съдържащи думос/дума-дом. Като пример могат да се посочат Идума (от *Иди дума – дом на богинята Ида), Сидума (* от Сиу дума – дом на бог Сиу-светлият). Не трябва да забравяме и намиращото се недалеч от Милет Дидума (от Дин дума)

Подобни названия има разбира се и на други места населявани от дедите ни. Тъй както има Мизийски Олимп в Западна Мала Азия, така също има и Олимп в Европа, на изток от Тесалия -дом на Ахиловите мирмидони, които Малала определя като предци на българите. Докато в Мала Азия срещаме Диндумос, Идума, Сидума, Дидума, то в Тесалия срещаме планината Дидума. В същинска Тракия пък е Уско дама-град на одрисите.

Тези названия са важни защото ни дават основна дума от речта на далечните ни предци. Дaма, дума са древни варианти на дом, докато дама се е развила в домъ-домъ, то дум(а)-дом е останала почти непроменена в диалектите ни. Вариациите се дължат на това, че още в най-дълбока древност на наша територия са съществували много диалекти. 

По-интересно е това, че тракийската дама-дом е идентична на арийската dáma/дама-дом, а е близка до лат. domus-дом, гр. δῶμα-дом, а обяснение можем да намерим в българския език, не в латинския, или гръцкия.

Смятам, че по-древните форми на принадлежащите на речта на Орфей дума, дама са свързани с дъб, чиято най-древна форма е *дамба, думба. Дъбът е голямо дърво, чийто ствол достига значителна дебелина и хралупата може да послужи за подслон, дом, не само на диви животни, но и на хора.

Точно тази особеност е причината за възникването на думата дом. Логично е и би трябвало да бъде прието от лингвистите, но в случая това няма как да стане защото ще излезе, че латинската domus-дом, гръцката δῶμα-дом, староиндийската dama-дом, а и стгерм. *doma са заемки и то от речта на дедите ни.

Твърдението ми не е никак пресилено. След като ние сме приели латинската дума вила-обиталище, постройка, а и персийската чрез (турско посредничество) хан-страноприемница, гостилница, то защо да е невъзможно в далечното минало други народи да са получили думи от предците ни?

Все пак има достатъчно извори, в които се описват преселенията на дедите ни (наречени в древността траки и пеласги) в Индия, Апенините и т.н. За това, че предците ни са били старите господари на територията известна като Гърция също има данни. Какво неестествено има, ако се каже, че бивайки носители на по-висока култура древните българи са повлияли гърци, италийци, индийци?

Няма нищо неестествено разбира се, но пък ако се признае истината, старите теории ще се окажат грешни и доста хора получили титли поради защитаването на догмите, ще се окажат в неудобна ситуация. Никой не иска да губи престижа си и да бъде уличаван в поддръжка на неверни неща. И така, за да запазят авторитета си, някои игнорират важна информация, която показва реалния облик на предците ни, техните заслуги в оформянето на културата на други народи и т.н.

Истината няма как да бъде спряна, най-вече днес когато достъпа до информация не е ограничен както бе в миналото. Въпреки съпротивата от определени кръгове, въпреки клеветите и опитите да бъдат дискредитирани тези, които се осмеляват да кажат, че сме потомци на най-стария цивилизован народ, всичко ще си дойде на мястото. Въпрос на време е когато децата ни ще знаят, че са наследници на прометеевци, на носители на знания и човеколюбиви доктрини, на вярата в доброто. Ще знаят обаче и това, че старата слава не е украшение, а задължение, пример, който трябва да се следва.

Използвана литература и пояснения:

1.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, 1995;

2.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, Books 13-14, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, 1929;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Български Етимологически Речник, съст. Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст. Илчев, Т 1, А-З, Фототипно издание, БАН, Институт за Български Език, Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, София, 2007;

5.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;

6. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7.Ch. K. Barth, Hertha und über die Religion der Weltmutter im alten Teutschland, Verlag der Jos. Wolfsschen Buchchandlung, Augsburg, 1828;

8.Suetonius, Augustus http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/suetonius/12caesars/augustus*.html

9. D.Bayrakov, СВЕТИЛИЩЕ НА ДИОНИС НА ВРЪХ ОСТРЕЦ, ВЕЛИНГРАД

http://www.academia.edu/417361/СВЕТИЛИЩЕ_НА_ДИОНИС_НА_ВРЪХ_ОСТРЕЦ_ВЕЛИНГРАД

*(1) Днес много се спекулира с името славени поради политическата му натовареност. Нас обаче не ни интересува какво значение е дадено на етнонима славени в ново време, а какво е било значението в древността, това е важното, това е същественото. Още навремето Ганчо Ценов обясни, че славени не е било колективно име на дедите на всички народи от славянската езикова група, а е другото име на гетите, като с течение на времето се е наложило над всички народи говорещи сродни езици.

Първоначално името славени важи само за гетите, най-ранното писмено споменаване на слави, славени е на надпис от Дакия - II век. След това, пак в същия регион славените са локализирани от Псевдоцезарий през IV век. През VII-VIII век името славени се налага над западните венети – деди на словените. През IX век славени се използва и за хората обитаващи Полша, доста по-късно то е прието от руснаците, които са потомци на източните венети.

За жалост никой от отричащите съществуването на народ славени не споменава тези неща и по този начин се заблуждават читателите. Още по-срамно е това, че новите “патриоти” обявяват всеки говорещ за славени за предател, а с това слагат на бесилото велики българи като Ганчо Ценов, Кирил Рилски, Д.П. Даскалов, Цани Гинчев, Георги Сотиров. Тези хора обясняват, че ние българите сме местен народ и, че славени е било име на тракийски народ.

Помислете обаче, редно ли е новоизлюпили се “изследователи” на историята ни да чернят имената на тези, които са посветили живота си да доказват, че ние сме потомци на стари балканци? Редно ли е да се политизира още повече името славени? Не печелим ли само ние, ако се признае, че това име е принадлежало на част от дедите ни познати като гети и, че благодарение на тях е наложено над общност от 300 000 000 души?

Ако някой мрази руснаците, нека си ги мрази, но не е редно да се изкривява истината за името на историческия народ славени. Това, че днес руснаците са най-големия народ от славянската езикова група, не означава, че названието славени е дошло от тях. Напротив, тези хора са потомци на венетите – северни съседи и роднини на гетите. Това е причината дори и днес финландците да казват на Русия Веная, а на руснаците венелайнен- венетски народ.

*(2) Честно казано, не разбирам доводите на лингвистите – как така с лека ръка обявават дума за германска заемка, а забравят за лат. damo-осъждам, не одобрявам, damnatio-осъждане. Има и друго, определени езиковеди свързват ст.герм.*doma-осъждам със санскр. dhaman-дом, закон, състояние ( J.De Vries, Etymologisch Woordenboek, waar komen onze worden vandaan, Aula – Boeken, Utrecht, Spektrum 1967, c.62-63)

Явно основата е дом, тук обаче в смисъл – място, в което се събираме, да са обсъдим нещо. Същата семантика притежава и думата соба-стая, подслон. Тя отговаря точно на арийската sabha-събрание, зала, общество, съдебна стая. Принадлежащата на нашето словестно богаство дума-слово, реч, няма как да е заемка, напротив, нейните корени са много древни. Дума е свързана с дум-дом диал. форма, като първоначалното значение е подслон, сграда, по-късно е дадено значение реч, слово, защото в дома (в дума диал.) се обсъждат неща, вземат се важни решения.