Първо опитомяване на дивите коне – интервю с Проф. Николай Спасов

Опитомяването на коня спомага за появата на революционна промяна в обществото. Не просто хората имат ефикасно средство за придвижване, но така става възможна и появата на военната аристокрация. Тя разбира се е представена от бойци-колесничари, а в по-късни времена и конници. Воинската аристокрация доминира старата арийска държава в Индия, добре известната Ария Варта. Същото обаче важи и за държавата на митаните, успели да подчинят страховитата Асирия, а и за хиксосите, които по думите на Манетон държат Египет в подчинение половин хилядолетие.

Нашите деди, влезли в историята под името траки не правят изключение. Всъщност те са неразривно свързани както с митаните, така също и с индо-арийците и хиксосите.

Митаните и хиксосите обитаващи Анатолия принадлежат на семейството на траките. В нашите земи конят е опитомен през четвърто хил. пр. Христа, а през трето хил. пр. Христа бойците-колесничари вече доминират Мала Азия. По-късно – през второ хил. пр. Хр. е покорен и Египет. Северна Индия е завладяна от друга група, която тръгва от Долнодунавската равнина.

 

Приблизително по същото време започва и експанзията на запад. Тя е бавна, но допринася за драстична промяна, защото реализира появата на ранното келтско общество. В своето начало то е доминирано от бойци-колесничари, а по-късно и конници. Макар и плахо някои учени признават, че Халщатската култура на галите е създадена от трако-кимерийци. Те въвеждат нова порода коне, нов тип юзди, оръжия, а разбира се и нови погребални обреди, при които над гроба на благородника се издига могила, а понякога като жертва са положени и коне.

 

Несъмнено влиянието на тракийските бойци-колесничари се е простирало на три континента, но за жалост твърде малко информация е известна на широката публика.

Поради тази причина представям едно интервю с проф. Николай Спасов за БНТ. Ето и думите на нашия учен, те дават добри сведения относно началото на процеса довел до преобразяването на Европа, а и други региони:

“Загадката от Урдовиза вече е разгадана. Когато преди 30 години край Китен учените изследват потънало тракийско селище от бронзовата епоха, били удивени от хилядите кости на зубри, тур, мечки, тюлени, белки и коне. Много коне.

 

Проф. Николай Спасов - дир. на природонаучен музей, БАН: Тука имаше няколо стотин останки... Нещо, което по принцип не се случва, тъй като става дума за диви коне - те са били много труден ловен обект и решихме, че става дума за одомашнени коне.

 

Но учените са крайно объркани. Какво правят толкова коне в планинска и гориста месност. И от кога са там - от бронзовата епоха или от 19 век, когато наблизо е имало конеферма.

 

БНТ: Това от Урдовиза ли е?

 

 

Проф. Николай Спасов : Да. Тогава се смяташе, че да се направи абсолютно датиране на кости, които са стояли в морската вода, е почти невъзможно.

 

Затова и не посмели да правят каквито и да било изводи. До като мултидисциплинарния проект "Траки" не им дава възможност да направят точно въглеродно датиране. Резултатите от специализирана лаборатория в Оксфорд са неоспорими - конете от Урдовиза са от 4 хилядолетие Пр. Хр. - изключително вълнуваша развръзка.

 

Проф. Николай Спасов: Според днешните представи най-ранните одомашнени коне в света, тези от Бутай Казахстан, а също и от Иран, са горе-долу на тази възраст, може би с 200-300 години по-ранни. Това показва, че населението, живяло по това време по нашето Черноморие, вече са имали домашни коне и те по някакъв начин са свързани с онези култури.

 

Разкритието, че тук се намират едни от най-древните опитомени коне, отваря нова загадка пред археолози и историци. Защо им е било на траките да опитомяват коне в крайбрежно селище, за какво са ги използвали. За палеозоолозите, пък е важно да установят кои са дивите предшествениците на домашния кон. На помощ идва ДНК анализа.

 

Проф. Николай Спасов: Това е мястото, от което е взето пробата, от която е направен палео-ДНК анализ. Плътната част на костта може да съхрани остатъци от ДНК верига, които могат да бъдат изследвани и сравнявани със съвременни видове.

 

За целта образци на коне и от преди 10 хиляди години, и от тракийски погребения, са изпратени в Япония при проф. Масуда в университета Хокайдо. Той ръководи лабораторията с най-голяма база данни за генома на древните породи коне. Изследвания показват недвусмислено 2 вида предшественици на домашния кон.

 

Проф. Николай Спасов: Ето, например фрагмент от метакарпус от дивия кон от Градешница Мало поле от неолита. Това е един наистина масивен кон. Тези коне са приспособени за живот в лесостепта, по-мек грунт по поляните. А това е див кон от същото време, но със съвсем други пропорции. Това е т.нар тарпан, дивият вид, който е по-строен и който би трябвало да е приспособен за по-твърдите почви на степта.

 

От кой тип са тракийските коне, подсказват метаподите или костите над копитото. Те поемат цялата тежест по време на бяг и са показателни за породата.

 

Проф. Николай Спасов: Тракийският кон, средно казано, прилича на този кон, който виждаме тук - дребно конче, но със здрава конструкция, с голяма глава, с яка шия, с масивна набита мускулатура. По-богатите хора или царете са имали коне, които по качества са се доближавали до днешния арабски кон. Те са били по-стройни ездитни

или както Омир е описал, конете на цар Резус - конете му чудни невидяни, с превъзходен ръст и бързина на вятъра вихровит подобни. Още едно доказателство, че траките са били умели селекционери и са имали силна връзка с коня.

 

https://bnt.bg/bg/a/prvo-opitomyavane-na-divite-kone

Изобр. Кук, Дюруа, Харисън

 

ОБИДНО ИМЕ ЛИ Е НАЗВАНИЕТО ТРАКИ И КОЛКО ДРЕВНО Е ТО?

Всеки човек има правото на лично виждане. Дали то се харесва на всички, или е отричано от мнозиството, е без значение. Ние градим идеалите си въз основа на възпитанието, получаваме от родителите си. Важна роля играе също бразованието дадено ни в училища и университети, но от голямо значение са също книгите, които четем, а и хората, с които общуваме. 

Понеже различните индивиди израстват в различна среда и оформят възгледите си в различна среда, напълно естествено е, че няма как всички да мислим еднакво. Няма как всички ние да притежаваме една и съща информация, а и един и същ критерий, позволяващ ни да преценим кое е истина и кое измислица.

Опитвам се да проявявам разбиране към гледището на своите събеседници, но пък не се стеснявам да кажа какво мисля, по простата причина, че съм проверил добре информацията, въз основа на която съм изградил своите виждания. В някои случаи съм съгласен с думите на определени хора, но в други случаи съм принуден да отправя критика. Тя разбира се винаги е аргументирана, старая се да обясня колкото може по-подробно защо отричам данните, които други хора смятат за свещена истина.

Ако опонентите ми са културни хора, готови да проверят щателно информацията, която представям, често стигаме до консенсус. Това разбира се невинаги се получава, защото и не всеки може лесно да се откаже от старите си виждания. Обмяна на информация и идеи обаче трябва да има, иначе няма как да достигнем истината.

От доста време във виртуалното пространство се вихри твърдението, че траки е обидно име, което гърците ползват за дедите ни. По принцип няма нищо странно в това един народ да създаде обидно име за друг народ. Сънародниците ни от Македония наричат гърците етиопски цигани, някои назовават француците жабари, а нашите роми (цигани) ползват за българите името даси (роби). 

Такива неща са неприятни, но и неизбежни. Черненото на противника, или дори различния по произход е много стар феномен. Дали обаче това важи за името траки е друг въпрос. Едно е някой да твърди нещо понеже някой му е казал нещо, а съвсем друго е твърдението да е основано на реалност и да има доказателства за това.

В гръцките исторически извори и разбира се първо при Омир името траки присъства в различни форми: Θρᾶξ, Θράῒξ, Θρῆξ, Θρῆῒξ, Θρῆξ. Названието тракийка, тракийска жена също е известно под много варианти: Θρᾶσσα, Θράῒσσα, Θρᾶττα, Θρῆσσα, Θρήῒσσα. 

Големият брой варианти са една от индикациите, че не се касае за гръцка дума, а за народностно име, което дедите на южните си съседи са се опитали да предадат по не особено успешен начин.

Прочее, нито един лингвист не е успял да докаже, че името траки означава нещо на гръцки. Това означава, че просто няма как то да е измислено от гърците. 

Нито Хялмар Фриск, нито Роберт Беекес, или друг техен колега е намерил обяснение за народностното име траки с помощта на гръцкия език. Друга важна подробност е това, че в едно от най-почитаните светилища на Елада и по-точно това в Делфи, (според Откупщиков) жреците са траки, както личи от името им Θρακίδαι (Diod., XVI, 24, 3).

 

                                                                                                                                                                     ТРАКИЯ (карта на Г.Дройзен)

Първоначално името траки е било уважавано и престижно, да не забравяме, че Омир говори с възхищение за тракийския цар Резос. Това са фактите, а дали те се харесват на някого или не е друг въпрос.

След като установихме, че народностното име траки не е дадено от гърците и не е обидно по характер, нека видим какво може да е значението му, а и кога е споменато за първи път.

Езиковедът Паул Кречмер смята, че траки идва от форма *Tραύσικες, на тази форма *Trausikes се спират също Алберт Карноа и Димитър Дечев (Carnoy, 1957, c. 200, Detschew, 1957, c. 205). Кирил Влахов, цит. от Стефан Йорданов, търси древна форма *Δρᾶσικες, чието значение е “дръзки, храбри, или нещо подобно” (Йорданов цит. Влахов, 2000, с. 20). Предложеното от проф. Влахов име *Δρᾶσικες показва връзка с населявалите някога Беломорието Δερσαῖοι.

За тях акад. Иван Дуриданов, опирайки се на данни на различни езиковеди търси връзка със стпрус. dyrsos gyntos “смели, дръзки мъже” допълвайки, че вариацията а-е в Δάρσιοι-Δερσαῖοι, е явление, което е познато в литовския език (Duridanov, 1969, c.72). Всъщност това явление е познато и в българския и един от най-специфичните белези на речта ни, но видният лингвист не е забелязал това.

 

Това не са всички данни за значението на името траки, а всеки обективен изследовател е длъжен да се съобрази с цялата налична информация, без значение дали тя оборва негови по-стари твърдения или не. В т. I на “Тайните на тракийския език” споменах, че в микенски документи от Бронзовата епоха се среща особеното географско название ТЕРЕКЕВИЯ, или по-точно ta-ra-ke-wi-ja/ te-re-ke-wi-ja= Threke, Threike, Thrake = Тракия (Порожанов, 1998, с.20). Най-ранното разчитане е направено от италианската лингвистка Луйджия Ахилея Стела (Stella, 1965, с.211 – 212).

Съществуват още данни, с които сме длъжни да се съобразим. В работата си “Gothi, qui et Getae - Готи сиреч Гети” Юлия Хаджи Димитрова представа изключително интересни неща. Тази авторка пише за непознат у нас исторически извор, според който през 520 г. скандинавецът Старкатър тръгва срещу (съседните народи бел.авт.) земби, пруси, семигали и траки: “…et contra Sembos, Prussos, et contra Semigalos et Thracias” (P. Olaus цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.169).

Юлия Хаджи Димитрова обяснява добре какво правят траки при прусите и други балтийски народи – толкова далеч на север. За тази цел авторката цитира литовският учен Йонас Басанавициус: “От днес няма съмнение, че прадедите на литовците едно време са живели в Тракия и, че траките, гетите, даките, са се изселили оттук в областите край балтийските морски брегове и, че техните наследници живеят в Източна Прусия, Литва и Латвия, за яд на всички съседи и ако Господ иска, ще продължават да живеят тук и за в бъдеще” (Басанавициус цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.250).

Още по-ценно сведение е това представящо народностното име траки манифестирано в множество селища от територията на Литва: Trakai, Trakiné, Trakenai, Trakiniai, Trakinikai, Trakiškiai, Trakiškemai, Traksédai, Beržatrakiai ”(Басанавициус цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.165). Това означава, че старите балканци, явяващи се наши предци, са били сравнително голяма група в Прибалтика. 

Ето защо акад. Иван Дуриданов намира такива силни прилики между латвийски, литовски и тракийски. Тези паралели разбира се, се срещат и в българския език, но са останали невидими за учените ни.

Държейки сметка с документираното име Тракия в микенски документи от Бронзовата епоха, т.е. от преди 3400 г., а и големият брой топоними от Балтийския регион, които са свързани с името траки, ние трябва да приемем, че траки и Тракия са стари и изконни форми.

Какво обаче е значението? Този въпрос ни вълнува и е нужно да се даде подробен и ясен отговор. За мнозина читатели няма да е изненада, че древното название притежава смисъл на български език. Също така, за немалко читатели няма да е изненада, че въпреки ерудицията и безспорния си талант, нашите учени не са успели да осъзнаят, че древния етноним траки притежава българска етимология.

Подлагайки на анализ тракийски лични имена съдържащи елементи -τερκος, τορκος и опирайки се на сведения на езиковедите Шулце и Кречмер, акад. Димитър Дечев представя сравнения на  -τερκος, τορκος със санскр. tará-h - побеждаващ, хет. tarḫ-силен, могъщ, побеждаващ, етр. tarxi и др., но без да прави връзка с названието на далечните ни предци (Detschew, 1957, c.513).

Сродни на санскр. tará-h – побеждаващ, хет. tarḫ - силен, могъщ, побеждаващ, са българските  трокам – блъскам, теркам – отмествам, избутвам. Други сродни думи са рус. торк – удар, укр., торка́ти – бия, удрям, латв. treksne – удар, ирл. treas – силен, стангл. đrасu – насилие, натиск, стнорв. Þrekr-сила.

Съобразявайки се със сведенията за войнствения характер на дедите ни, значението на траки като биещи, удрящи, бойци, побеждаващи е напълно логично. Тяхното име е сродно на названието на хето-лувитския бог гръмовержец Таркун-удрящият, биещият. За това как култа към това божество се появява в Мала Азия  е обяснено подробно в “Неразказаната История на траките”.

На този момент разбрахме най-важното – какво е значението на името траки, колко древно е то, а това само по себе си е добро постижение.

 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП.

 https://www.youtube.com/watch?v=6FY2lxWj4_Y

 

 

Използвана литература:

 

Дуриданов И., Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976.

Йорданов Ст., Тракийският воин, Faber, Велико Търново, 2000.

Порожанов К., Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998.

Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

Хаджи Димитрова Ю., Gothi, qui et Getae “Готи, сиреч Гети”, Второ допълнено издание, печат в Швейцария, Берн, 2017.

Carnoy A., Dictionnaire Étymologique de la Mythologie Gréco-Romaine, Editions Universitetas Lovain, Paris, 1957.

Detschew D., Die Thrakischen Sprachreste, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M.Rohrer, Wien, 1957.

Stella, L.A., La civita Micenea nei documenti conterporanei (IV), Roma, 1965 (цит. от I.von Bredow, Ethnonyme und Geographische Bezeichnngen der Thraker bei Homer, c.144, Thracians and Mycenaeans, Preceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September 1984, ed. J.G.P.Best and N.De Vries, E.J.Brill, Leiden, 1989).

 

 

УБИЙСТВОТО НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК – РАЗКРИТИЯ НА МАНИПУЛАЦИИТЕ

Повечето от нас смятат, че хората на науката са винаги коректни и неотклонно се придържат към истината. Това би било нещо прекрасно, ако бе реалност, но за жалост понякога се случва точно обратното. Понякога точно тези, които трябва да издигат високо факлата на знанието, са инициаторите и поддръжниците на ужасни заблуди. Ярък пример е създаването на македонския език от известни лингвисти – хора с академично образование и солидна подготовка.

Преди около век никой на Балканите, а и в останалата част на Европа не е възприемал речта на жителите на Македония като нещо различно от българската. С течение на времето обаче, благодарение на учените Самуил Бернщайн, Дина Мухина, Рина Усикова, Зузанна Тополинска, Виктор Фридман, Кристина Крамер, Хоръс Лънт, Волф Ошлис и др., се появава нов език - македонският.

Без да се съобразяват с фактите, с многобройните свидетелства засягащи характера и произхода на населението на Македония, без да се съобразяват и с историята на народа ни, тези лингвисти и професионалисти изкривяват истината по ужасно грозен начин. Грехът им, освен създаване и лансиране на заблуди, е и подпомагането на поява на антибългарски настроения в Македония.

Ако при наличие на огромно количество информация е възможно да се създават и налагат измами, то когато информацията е оскъдна, манипулациите са още по-лесни - както за създаване, така и за поддържане. 

Ние българите сме ощетени не само със създаването на македонския език, но и с нещо друго, което е не по-малко сериозно. Става дума за определянето на характера и древността на речта ни.

Понастоящем в училища и университети се преподава, че тракийският език е мъртъв и няма нищо общо с българския. Този постулат се защитава доста дълго време и то с удивително упорство. 

Една от причините се крие в това, че ако лингвистите признаят, че не са прави, ще се наложи пренаписване не само на историята на българския народ, но и на цялата древна европейска история, а в самата лингвистика понятия като индогермански и индоевропейски ще трябва да бъдат отхвърлени и заменени с много по-точни и по-подходящи термини като индобалкански, а защо не и древнобългарски.  

В тази работа ще се опитам да обясня с помощта на какви способи е създадена вредната заблуда, според която речта на Орфей е изчезнала отдавна и няма нищо общо с нашата.  На първо място са разбира се историческите извори – сведенията за древното население на земите ни, а и неговата съдба по време на късната Античност.

Периодът на късната Античност е засегнат от летописци като Филосторгий, Св. Йероним, Амиан Марцелин, Евагрий, Прокопий Цезарийски, Йордан и др. Никой от тези автори не отваря и дума за изчезването на траките. Напротив, въпросните създатели на хроники дават ценни данни, чийто адекватен анализ помага да разберем истината за събитията между IV и VI век.

Като “обяснение” защо са “изчезнали” траките, казионните учени обикновено  дават като причина така наречените “варварски нашествия”, при които местното население бива клано най-безмилостно. За най-големи “злодеи” са обявени хуните и готите. Погледнато формално има логика – едно чуждо нашествие може да редуцира дадено население твърде сериозно.

 

Проблемът обаче е в това, че така наречените варвари са от същия произход както и тракийското население под римска власт и не селата на траките са страдали от нападенията, а предимно населените с колонисти градове. Готите не са германи, а старият тракийски народ гети. Хуните не са тюрки, а са потомци на древните масагети – амалгама от траките мизи и гети, които поне от VI в.пр. Христа (т.е. отпреди 2500 години) обитават постоянно Добруджа...която е и тяхната най-стара земя.

Да обърнем внимание на важните подробности, скрити в историческите свидетелства. Филосторгий обяснява, че дошлите в земите на юг от Дунава готи, не са нов народ, а са реално старите гети (които от незапомнени времена обитават земи от двете страни на река Дунав по сведения на писалия по-рано Страбон бел.авт.):

“На римска територия Урфил докара голяма група поселници, които бяха прогонени от древните си обиталища поради своята религия. Тези хора дойдоха от средите на скитите, живеещи на север  от Истъра и в миналото бяха наричани гети, а днес те са познати като готи.” –“Urphilas19 brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion. These came from among the Scythians, north of the Ister, and were formerly called Getae, though now they are better known as Goths.” –Phil. E.H. II.5.

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

За същите готи християни, в края на IV в. Св. Йероним - човекът, който нарича Мизия с името България (Mesia hec et Vulgaria) споделя следното: “Рижите и русокоси гети карат своите църковни шатри заедно с армиите си и навярно поради това имат успех в борбата си с нас – поради факта, че изповядват същата религия” -“The Getæ, ruddy and yellow-haired, carry tent-churches about with their armies: and perhaps their success in fighting against us may be due to the fact that they  believe in the same religion.” – Jer.Laeta, 2

https://www.newadvent.org/fathers/3001107.ht

За това, че хуните са реално масагетите споменава Евагрий в своята “Църковна История”: “in Thrace, by the inroads of the Huns, formerly known by the name of Massagetae”  Euag.E.H.III.2

http://www.tertullian.org/fathers/evagrius_3_book3.htm

Ако някой познава добре хуните – това е Прокопий. Той не вижда в тях някакъв странен, непознат на по-стари автори народ, а е уверен, че в миналото те са известни под името масагети: “…Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace”-Proc.III.X

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#XI

Йордан също дава интересни сведения. Той разказва за войната между масагетите на царица Томира и персите на цар Кир, като добавя, че след края на конфликта въпросните масагети (които той дори нарича гети и готи), се установяват в Mизия, в областа наречена Малка Скития (т.е. Добруджа бел.авт.) и основават град Томи: “Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself.”- Jord. (62)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X

Не само готите не са германи и хуните не са тюрки, но самите гети и мизи, на които тези две групи са представители, са хора делящи едни и същи корени. Цитиращ работа на Димитър Дечев , проф. Асен Чилингиров дава интересно късче информация, според която гетите са мизи (от рода на мизите бел.авт.): „Getae sunt Mysi, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos“ (Serv. ad Verg. Aen. 7, 604) - цитирано според Д. Дечев, пое. съч., с. 104.

 http://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm#15

За това, че гети и мизи са роднини, говорят същият език както останалите траки, а и се смесват лесно (поради общият си език и култура бел.авт.) пише Страбон :“Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи.” Страб.7.3.1

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Факт е, че старите българи са наричани мизи, готи, хуни, но това не са названия на различни народи, а на хора делящи един произход. Названията добруджани, родопчани, шопи и т.н. също не са доказателство за различния произход на въпросните групи, явяващи се важни компоненти на българския народ.

“Варварите” на казионните учени не само не са причина за изчезването на траките и тракийския език, но дори са допринесли за обновяването и възраждането на тракийския език в земите на юг от Дунава, а разбира се може да се говори и за засилване на тракийския етнически елемент на юг от Дунава.

На север от голямата река свободните траки: гети,  мизи и клонът им мизо-гетите познати като масагети, хуни, скити, запазват речта си незамърсена от латински и гръцки, и освобождавайки своите братя от римска власт, налагат своето все още ползващо падежите наречие, което ще се превърне в официален език на народа ни. 

Ето защо губещият падежите си още по време на Античността тракийски, по време на ранното Средновековие е падежен и носи името старобългарски.

Нека тези, които се съмняват в казаното до тук, да си зададат въпроса: Ако готите не бяха траките гети, а дошли от Скандинавия германи – къде са тогава стотиците германски названия на селища, реки, защо няма такива изобщо? 

Също така, ако хуните не бяха част от траките мизи, а тюрки -  къде са тюркските топоними и хидроними? Как е възможно номадите печенеги да оставят свои имена на селища за сравнително краткия си престой в Източна Европа, а набедените за германи и тюрки готи и хуни да не оставят нищо обяснимо на германски и тюркски за период по-голям от 500 години?

След като стана ясно, че “варварите” опустошавали Тракия не са чужд народ, а северни траки атакуващи римските войски и римските колонисти с цел да освободят траките на юг от Дунава от римска власт, става и ясно защо римските летописци говорят за кланета в своите работи. Не местното население е страдало, а окупаторите, които са паразитирали върху въпросното местно население явяващо се наши предци. Римските летописци са се интересували само от своите беди и бедите на роднините си.

Трябва да призная, че манипулациите на казионните учени са хитри и рафинирани. Обявявайки част от дедите ни за “варвари от север и изток” и приписвайки им редуцирането на тракийското население, историците успяват да омаят и заблудят широката публика доста успешно.

Разбира се лингвистите също имат принос в убийството на тракийския език. Техните методи също са хитри и рафинирани. Подобно на колегите си историци, които разделят няколко групи стари балканци на отделни народи, лингвистите също организират напълно неоправдано разделение. Езикът на Орфей е разкъсан на части, като целта навярно е да се избегне събиране на голямо количество информация показваща ясна връзка с българския език.

Разделението е следното: учените разглеждат същинския тракийски, дако-мизийския, пеонския, фригийския и витинския като отделни езици – сродни, но все пак отделни и различни. 

Ще напомня, че същият трик е приложен и по отношение на наречието на българите от Македония. За македонския език се казва, че е близък до българския, но все пак отделен и различен от него, което разбира се не е вярно, както не е вярно и не е правилно да се отделят дако-мизийски, от фригийски, пеонски, витински от тракийския.

Каква е последицата от стореното от лингвистите разделение? Понеже тракийските книги са унищожени (а книги е имало, съществуват исторически свидетелства за това), през XIX и XX в. учените изучаващи езика на Орфей, разчитат предимно на глоси. Това са древни думи, чието значение е обяснено от определен стар автор. Към глосите спадат и дакийските имена на билки, като общият брой на глоси в такъв случай е 120.

Вилхелм Томашек представя 57 имена на дакийски билки и 36 глоси, към които не са добавени представените още през 1872 г. от Август Фик 27 фригийски глоси. Те са много интересни, пример за това е зелкия/zelkia-зелка. Тази смайваща близост показва, че откъсването на фригийските глоси от тракийското езиково богатство е несъмнено голям пропуск. 

Нека продължим с изброяването на нередните неща. При творилия по-късно Димитър Дечев срещаме 47 имена на дакийски билки,  докато в произведението “Траките и техния език”, акад. Вл. Георгиев е доста по-скромен.

В работата “Езикът на Траките”, 1976 г., акад. Дуриданов представя само 23 глоси, не 120, навярно защото следва принципа, че на траки, даки, витини, пеони и фриги трябва да се гледа като на хора, които говорят ралични езици. Да се пропуснат над 85% от данните обаче си е нещо сериозно, каквито и да са аргументите на учените.

Не само над 85% от информацията, която дават глосите е пропусната, но дори при споменатите глоси отново има допълнително пропускане на информация. 

Ще дам конкретен пример. При разглеждане на глосата гентон/genton, като сродна е дадена староиндийската дума hatá-ударен, умъртвен. Съпоставката е правилна, но много по-точен еквивалент се явява стблг. гнетѫ, чиято праформа е *genton – напълно идентична на тракийската глоса гентон/genton.

Друг пример е глосата полтин/póltyn-дъсчена ограда, при нейния анализ са дадени староисландската дума spjald-дъска, англосаксонската speld-дървесина, цепеница и др., но е пропусната стблг. плотъ-дъсчена ограда, макар точно старобългарската дума да отговаря най-точно на смисъла на тракийската глоса, а и звуковата прилика да е най-голяма.

 Праформата на плотъ е *poltu. В случая има още един пропуск – правилната форма на глосата е полтим/póltym, като коренът е полт/pólt, а окончанието им/ym, е реално окончание за дат.пад.мн.ч. в старобългарски, както е в каменьмъ, именьмъ, небесьмъ. Значението на Полтим-брия е крепост със дървени стени, като правилната форма на топонима е * Плотьмъ верѣia.

На всичко отгоре, един друг учен – работилият в СССР лингвист Макс Фасмер дава в своя речник неправилна етимология на думата плот, свързвайки я с плет, плета. Реално плот идва от половя, разсичам, цепя, т.е. правя дъска – оттам и плотъ-дървена ограда. 

С глагола плета е свързана една друга тракийска глоса – пелта/pelta: изплетен от гъвкави клонки щит, покрит с животинска кожа, но въпреки ясните данни, никой не свързва пелта с плета.

При анализа на глосата гагила/gagyla (вид патица), в работата си “Die Srache der Thraker”, 1985 г. акад. Дуриданов предава сведенията на лингвиста Дюканж, че се касае за дума от речника на траки, витини и лидийци, но допълва, че глосата може да е малоазийска и е с неясна етимология. Удивителното е, че забележително талантлив човек като нашия акадмик не е чувал за българските думи гага-вид патица, гогол-вид птица...

Виждаме, че нито истинския брой на глосите е представен, нито пък при подложените на анализ глоси са дадени точните съответстващи български думи. И това не е всичко. Друга информация, която е нужна за разбирането на тракийския език са надписите. На наша територия са паметниците от Ситово, Езерово, Кьолмен, Дуванлии, Браничево, Вишеград, Пандурската могила, Буково, като разбира се има и графити съдържащи интересни тракийски имена като Зайка.

Тук се сблъскваме с няколко проблема. Първият се състои в това, че учените ни не считат надписите от Ситово и Буково за надписи. Макар според езиковедите Владимир Орел и Лидия Баюн надписа от Ситово да е фригийски, нашите специалисти настояват, че се касае за природен феномен – пукнатини от Кайнозойската ера.

А кой през Кайнозойската ера е обработил скалата и защо пукнатините съотвестват на стила на фригийските букви, авторитетите не благоволяват да обяснят. Надписът от Буково пък е считан за драсканици от 90-те години на ХХ век, макар стари хора от селото да свидетелстват, че паметникът е съществувал още по време на детството им и поради странните знаци по него е наречен Писан Камък. По този начин, отново тракийското езиково богатство е ощетено.

Другият проблем е, че при изучаване на езика на Орфей не се вземат под внимание надписите от Гърция и Фригия: над 200 от Зоне и над 350 от Фригия. С други думи – над 550 епиграфски паметника не са взети под внимание от хората опитвали се да разгадаят характера на езика на Орфей. Малък пропуск ли е това?

Поредният способ спомогнал за укриването на характера на езика на Орфей е пропускането на важни думи извлечени при анализ на имена на богове, хора, местности. Ще дам конкретен пример. В работата си от 1957 г. акад. Георгиев тълкува тракийските имена Козис/Κοζις и Козилас/Κοζειλας със стблг. думи коза, козьлъ, но през 1977 г., в друга своя работа не включва коза и козел в тракийския си речник. Защо?

В края на XIX в. Вилхелм Томашек тълкува принадлежащото на тракийската ономастика име на билка karo-pithla с чаръ-магия и пи-пия, питие, но през ХХ век това откритие, поне по мои сведения остава неизползвано от нашите лингвисти и траколози. 

Отново Томашек тълкува тракийското име Sterissa със slav. starica, sterica (реално блг. старица, щерица), но и тези данни остават неизползвани. Неизползван остава и анализът на топонима Raidestos със slav. radŭ, radostĭ (реално стблг. радъ, радость).

Пренебрегнати са и ценни сведения на творилия в ново време Владимир Нерознак. Ползвайки сведения на Лате и Креватин Нерознак тълкува фригийското селищно име Belte с *boloto-БЛАТО, като при това съпоставя топонима с тракийския Debeltos (Dibaltum). Понеже Амиан Марцелин свидетелства за това, че край Дибалтум/ Dibaltum има блата, то най-подходящият кандидат за тълкуване на значението на тракийския топоним е българската дума балта-блато....и никой наш специалист не е осъзнал това?

Преди да разгледаме поредният способ, чрез който е укрит характера на тракийския език, нека направим кратко обобщение:

 1.Историческите извори, доказващи, че няма идване на варвари в Тракия и не може да се говори за серизно редуциране на траките, не са ползвани, или поне не са ползвани адекватно.

 2.Премълчан е важният факт, че в териториите обитавани от хуни и готи не се срещат нито германски, нито тюркски топоними и хидроними, а предимно тракийски.

 3.Вместо 120 тракийски глоси, се представя твърде ограничен брой.

 4.Дори при публикуваните тракийски глоси има сериозни пропуски – българските съотвествия често не са дадени.

 5. Сведенията от тракийските писмени паметници не се ползват адекватно – някои надписи са обявени за драсканици или пукнатини в скала, а информацията от над 550 тракийски надписа от Гърция и Фригия не е ползвана изобщо.

 6.Открития на чужди учени, които при анализ на тракийски топоними и имена изполват думи, присъщи на езика ни, не се използват.

 7.На тракийски, фригийски, пеонски, дако-мизийски се гледа като на отделни езици, макар стари автори като Страбон, Херодот и др. да свидетелстват за тракийските корени на даки, гети, мизи, витини и пеони.

 

Всички тези способи са допринесли за укриването на истината, но има още един способ, който реално изиграва най-голямата роля. Касае се за манипулиране на данните за тракийския език от VI век.

 

Точно тези данни е трябвало да бъдат изполвани защото са най-близо до времето на най-ранните глаголически и кирилически старобългарски писмени паметници. Уви, това не само не е направено, но и информацията е представена по ужасяващо изкривен начин.

Ето за какво става дума: благодарение на Прокопий Цезарийски ние знаем за голям брой имена на тракийски селища и крепости. Някои от тях носят имена, които всеки българин ще разбере: Бела, Вода, Вратища, Дебри, Кабец, Кал, Листи и още много други. Ако тези тракийски названия на населени места бяха представени на широката публика, никой не би повярвал, че тракийският език е мъртъв, а речта на старите българи е оформена в Азия.

За да спасят положението, учените прибягват към хитрост – решават да обявят Бела, Вода, Вратища за нетракийски, дефинират ги като славянски, като същевременно премълчават, че според Теофилакт Симоката, дунавските славени са реално гетите – представители на северните траки.

Премълчано е и друго. Прокопий никъде не твърди, че Бела, Вода, Вратища, Дебри, Кабец, Кал, Листи са създадени от нашественици дошли от север. За стария автор въпросните селища са тракийски. Ако тези топоними бяха само по границата, то би могло да се приеме, че римляните са позволили на определена група хора да се засели в Тракия, при условие, че ще пазят границата.

Да обаче в периода на поява на въпросните топоними, няма абсолютно никакви сведения за  установяване на нови хора из цяла Тракия, Мизия, Тесалия, Македония, Епир. Как е възможно такава огромна миграция да остане незабелязана? Разграден двор ли е била Римската Империя? Слепи и глухи ли са били нейните летописци?

И какъв е критерия, по който Бела, Вода, Кабец, Кал и др. са обявени за нови, оставени от народ дошъл през V-VI в. от север? Критерий няма, има отново премълчаване на важни данни.

Бела не може да е ново име, понеже според самият Георгиев, древния тракийски топоним Орбел съдържа елемент бел със значение бел, бял, а и е древното име на Беласица.

Вода не може да е ново име, защото според проф.  Кирил Влахов, древната форма на тракийското селищно име Одесос е *Водесос. Градът е основан през VI в.пр. Христа-около 1100 години преди времето на Прокопий. 

Кабец не може да е ново име, защото в Илиада е споменат град Кабессос. Троянската война се е състояла около 1800 години преди времето на Прокопий.

Кал не не може да е ново име, защото във Витиния тече река Калис, спомената от Тукидид.  Този автор живее около 1000 години преди времето на Прокопий.

Имената на новите селища оставени от мистериозно появилите се северни нашественици приличат поразително на едни от най-древните тракийски топоними и хидроними, но ако никой не каже и обясни това, вече е лесно да се фабрикуват измислици, чиято единствена функция е да поддържа старите, наложени от чужди учени виждания за историята на народа ни.

В отчаяние, когато са притиснати от неудобните за тях факти, моите противници ехидно подмятат, че българския не може да е наследник на тракийския понеже е сроден на сръбски, хърватски, словенски, полски и т.н. 

Да, така е, но това родство не е никакъв проблем. Благодарение на Апиан и Стефан Византийски ние знаем, че западните, северните и източните съседи на траките, по-точно древните народи илири и скити са близки роднини на траките. Казионните историци обаче бягат от сведенията на Апиан и Стефан Византийски като дявол от тамян.

Толкова ли е трудно да се осъзнае, че днешните ни роднини са потомци на тракийските съседи и роднини илирите и скитите, които впрочем също са обявени за изчезнали народи от казионните учени.

Никой авторитет не се притеснява, че изчезването на най-войнствените и най-силни народи на Източна Европа е едва ли не по географски принцип – сякаш в миналото зли духове са унищожили всички хора между реките Елба и Волга, между Балтийско и Бяло море. Казионните учени изтриват населението на половин Европа от историческата карта! И това е наука!

Както се уверяваме – не може да се вярва на историците и лингвистите, чиито способи на работа са представени в това есе. Реално могат да бъдат посочени още много неща, като например общи белези на тракийски и старобългарски. Информацията по този въпрос е доста обемна и няма как да се представи в блога. За важните данни съм отделил място във втората част на книгата си “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” - т. II.  

Тези, които се запознаят с приложенията от книгата ми, ще се уверят, че речта на Орфей никога не е умирала, но са направени много опити тя да бъде представена за мъртва. Народът, от който произлизат Залмоксис, Спартак, цар Резос и др. никога не е напускал историческата сцена, побеждаван е, но не е покоряван. 

Това, което нашественици като перси, галати, римляни и гърци не успяха да сторят с меч, почти се удаде на действащите с перо казионни учени. Казвам почти, защото номерът не мина. Истината за нас продължава да излиза, а с нея изгрява отново и нашата звезда. Имало ни е в най-бурните моменти на историята и пак ще ни има.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=TOiK4DBjVKQ