ТРАКИЙСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА ПОТОПА И ВРЪЗКАТА Ѝ С БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР

Много народи от различни места по света познават легенди за потопа. Шумери, евреи, гърци, индийци и др. са документирали сведения за страшното събитие. В епоса за Гилгамеш се разказва за Утнапищим – единственият човек преживял изпитанието на боговете, а след това и надарен с безсмъртие. 

Южните ни съседи са записали историята на Девкалион и Пира. Тези герои,  подобно на библейския Ной правят дървен ковчег, който ги спасява от водната стихия. В индийските пурани (древни предания) също се говори за ковчег, или по-скоро кораб, който трябва да спаси Ману – представителят на човечеството.

До преди известно време се смяташе, че това са свързани с религията легенди, но понастоящем вече е ясно, че в далечното минало, в следствие на сериозни климатични промени, е имало големи наводнения. Те са допринесли за края на определени селища, а и преселения на групи хора, чиито земи са пострадали от природното бедствие.

Както шумерите, така също евреите, индийците и др. са ставали жертва на големи наводнения, като преживелите са разказвали за събитията на своите потомци, които пък са предавали историите на идните поколения и така спомените за водната стихия причинила смъртта на мнозина са били увековечени.

Има разбира се и тракийска легенда за потопа. Тя е записана от живелият по време на Античността автор Диодор Сицилийски, който свидетелства, че речта на древните поселници на остров Самотраки е все още жива и се използва най-вече по време на религиозни церемонии. Тези хора помнели разкъсването на Босфора и Дарданелите в следствие на препълването на Черно Море с вода от различни реки. Огромна водна маса рукнала бурно и заляля значителна част от крайбрежието на Мала Азия, а и по-ниските места на Самотраки.

                            Остров Самотраки - Samothrace, photo of Ggia

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/be/20020800_Saos_mountain_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg

Понеже водата не спирала се покачвала все по-нагоре, хората започнали да се молят на местните богове да ги пощадят. Поради това, че думите  им били чути и живота им спасен, обитателите на Самотраки издигнали олтари около целия остров и благодарели ежегодно c жертвоприношения на боговете за избавлението си дори до времето на Диодор Сицилийски (90-30 г.пр. Христа бел.моя) - Diod. Sic. V.48.

Остров Самотраки, Храмът на Великите богове, By Ggia - Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11410972

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0d/20020800_Sanctuary_of_the_Great_Gods_Palaiopolis_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg/1024px-20020800_Sanctuary_of_the_Great_Gods_Palaiopolis_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg

Самотракийското предание е интересно понеже отразява истинско събитие и го представя доста реалистично. Действително, преди повече от седем хилядолетия, Черно Море е било сладководно езеро, а протокът, който ние познаваме като Босфор все още не е съществувал. 

Босфорът е  служел за мост между Европа и Азия и този мост е прекосяван много пъти в далечното минало. Поради покачването на водите  (в нашия случай явно се касае за затопляне на климата в Европа), от разтопените ледници и сняг се е получила огромна водна маса, която сравнително бързо е запълнила сладководното езеро и дори е започнала да прелива Босфора.

Вследствие на отмитата и ерозирала земна маса се заформило силно течение, което постоянно се е засилвало и отнемало все повече и повече от преградата между езерото и Мраморно море, докато се стигне до там, че милиони, дори милиарди тонове вода са потекли със страшен грохот в посока Дарданелите. Гледката е била ужасна, а шумът се е чувал на километри.

Жителите на градовете в региона е трябвало да ги напуснат колкото се може по-бързо и тези хора, които са успели за избягат от насилието на вълните, със сигурност са се считали не просто за щастливци, но и за благословени, подпомогнати от висша сила.

Диодор Сицилийски дава и други важни детайли. След потопа, Caoн - един от оцелелите (имащ божествен произход), събрал населението на едно място и му дал закони. Саон имал пет сина, на които поверил оцелелите водната стихия хора (1)*. На първият син Дардан се приписва основаването на град Дардания (Δαρδᾰνία) в Троада, като се твърди, че този човек властвал над много народи в Мала Азия, а също така е и праотец на населяващите Балканите траки наречени дардани.

Възможно е легендата за идването на Дардан в Мала Азия и установяването на тракийската власт там, също да отразява реално събитие – древна миграция на тракийския народ дардани, предизвикана от покачването на водите на Черно и Мраморно море. Дали преселението се е случило веднага след потопа, или известно време след това е трудно да се каже, но е факт, че от най-дълбока древност, земите на юг и на север от Босфора са обитавани от едни и същи хора, които в епохата на Античността са познати под името траки, а след ранното Средновековие и като българи.  

Не само населението на Самотраки е запазило спомени за потопа, но и тези траки, които са населявали Централната част на Балканите. Понеже ние сме техни преки потомци, съвсем естествено е и в българския фолклор да има следи от събитията случили се преди хиляди години. Цитирайки работа на Й.Ковачев, Иваничка Георгиева разказва за народно предание, според което в далечното минало “хората правили кула, за да стигнат до Бога, но без негово позволение. Затова Бог я разрушил и потопил. Камъните от нея, които стърчат, са днешните планини.”

Високата кула от нашия фолклор едва ли е споменатата в “Старият Завет” Вавилонска кула, понеже в разказа за нея не се казва нищо за изпращане на водно бедствие от Бог, а само за това, че Той объркал езиците на хората, така те вече не били в състояние да си съдействат ефективно и да довършат огромната постройка, която трябва да стигне до небесните висини.

В несъмнено древното българско предание по-скоро намираме отражение на разказа за края на Атлантида, която в случая е преставена като огромна кула, но понеже легендата се предава от уста на уста, тя с течение на времето се променя и се запазват само неясни фрагменти от нея.

Най-рано за Атлантида пише Платон в работата си “Тимей”. Taм се разказва за разговор между елинският законодател Солон и египетски жрец, на когото е известно много древно предание за голям остров обитаван от хора притежаващи голяма власт над останалите народи.

Въпреки мощта си обаче, обитателите на Атлантида не били в състояние да предотвратят заличаването на държавата си от морските вълни. Трябва да се отбележи, че в творбата на Платон, локацията на Атлантида е далеч от Черно Море. Предавайки думите на египетския жрец, гръцкият автор локазилира легендарния остров отвъд Херкулесовите стълбове – Гибралтарският проток. Уточнява се и това, че Атлантида е била по-голяма от Либия и Азия (има се предвид само Мала Азия бел.моя) заедно.

Понтът – Черно Море, не е споменат изобщо, но това не бива да ни учудва. Напълно естествено е древни легенди да бъдат променяни до неузнаваемост. Понякога това е ставало без умисъл, но в определени случаи редакции са въвеждани, за да обслужат определени политически интереси. Преданието е документирано от враговете на дедите ни и може да е променено дълго време преди да е достигнало до Платон, който без да подозира го е предал в силно изменен вид.

Колкото и древна да е легендата, колкото и да е променяна в продължение на хиляди години, ние все пак можем да намерим важни неща. Ако разгледаме названието Атлантида, ще видим, че то принадлежи на тракийската ономастика (2)*. Описвайки земите на траките, Херодот споменава за река Атлас, която се влива в Дунава – Her.IV.49.

Не е изключено, още преди потопа, хора дошли от земите край река Атлас да се преселили на югоизток и да се установилие по бреговете на сладководното езеро, което след време ще бъде наречено Понт, а още по-късно ще получи името Черно море. Идвайки на ново място, те основават селище с име изведено от названието на река Атлас. Това не е нещо необичайно, Рим – Вечният град, носи името на река Румон (древното название на Тибър).

Обитавайки място със стратегическо разположение, а и имайки с достатъчно ресурси, жителите на Атлас – прототипът на Атлантида, нарастват на брой, нараства по големина и градът им, ставайки нещо уникално за древната Европа. Каменните стени на това селище, високите постройки, са възприети като огромна кула. Все пак, по онова време, основната част на европейското население живее в колиби и землянки и не познава луксът, а и благоденствието на жителите на градовете край Черно Море.

Понастоящем се знае, че край Варна е имало важен металургичен център, в който е ставало разпределението на предмети от мед и злато. Създателите на Варненската цивилизация са търгували не само с близките си съседи, но са изнасяли стоките си на големи растояния. Това е най-ранният случай на търговия на далечни растояния. Напълно възможно е представителите на това забележително напреднало за времето си население да са преселници от Атлас-Атлантида и бивайки носители на невероятно напреднали за времето си знания, да са съумели да си изградят име на велик и силен народ.

След покачването на водите на Черно море, жителите на Атлас-Атлантида са били принудени да търсят ново място, на което да се установят. Едни хора са избрали земите край Провадия, Дуранкулак, а други са потеглили надалеч. Всяка група е разказвала на потомците си за величието на стария Атлас-Атлантида, като с течение на времето са се губели подробности и накрая, след дълги векове, в нашия фолклор се е запазил само смътен спомен за градът подобен на голяма кула, потопен от пратените от Господа води.

Наглед незначително, българското предание за потопа е едно от доказателствата за древните ни балкански корени. Ако различни агресори не бяха унищожавали систематично книжнината ни, а и не бяха премахвали със заговори и убийства жреческата и благородническа прослойка, то ние щяхме да знаем повече подробности за далечното си минало. Уви – едва ли може да бъде посочен друг народ, който да е бил принуден да изтърпи това, което сме изтърпели ние. Едва ли има друг народ, чиято култура е унищожавана така методично както нашата.

Ето обаче - нас ни има, живи сме, а и не сме никак малко, макар, че враговете на народа ни постоянно се опитват да ни внушат, че сме се стопили и, че сме на изчезване. Това не е така, просто сега сме в момент на изпитания, нищо повече. Такива изпитания дедите ни са преживели многократно и не просто са оцелели, но и са станали по-силни. 

Трудните времена са закалка за стойностните народи, без трудности и борби един народ дегенерира и загива. Като се има предвид през какво сме минали, може спокойно да се каже, че за България има бъдеще. То обаче трябва не трябва да се чака като някакво чудо от Господа, нужни са дела и всеки може да даде своя принос.

Никой не може да те спре да правиш добро. Никой не може да ти забрани да помогнеш на по-слабия. Понякога страхът пречи да бъдат порицани лошите хора, но този страх трябва да се преодолее защото лош не ознаава всесилен. 

Когато добрите и почтени хора се хванат ръка за ръка, ще осъзнаят, че лошите са малко и, че тяхната "мощ" се крепи на илюзия пленила съзнанието ни. Никога няма да ми омръзне да повтарям думите на една будна българка - Иваничка Георгиева, която е осъзнала истинските качества на народа ни:

 “Особено важна черта в етнопсихологическата ха­ рактеристика на българина е неговата увереност и оптими­зъм. Тя изпъква особено силно и в българската митология, в която няма свръхестествено същество, което да не може да бъде победено от човека. Последният е способен да намери винаги някакъв изход: да го унищожи, а когато не може — да го надхитри, да го излъже, да го заблуди, и ако всичко това не помага — да го умилостиви. Човекът е този, който благодарение на своя ум и съобразителност в края на краища­ та ще победи.

Българинът винаги поставя себе си по-високо от де­моничните и митични същества: змеят е лековерен, вампи­рът е глупав, орисниците могат да бъдат заблудени, самоди­вите умилостивени. За него и дяволът не е така страшен, защото може да бъде надхитрен..." 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=I7uc9rZcGa0

Използвана литература и пояснения:

1.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Второ, преработено и допълнено издание, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;

2.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

3.М.Лазаров, Древното Корабоплаване по Западното Черноморие, Славена, Варна, 2009;

4.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

Извори от интернет:

Timaeus by Plato, written in 360 BC, transl. B.Jowett  (посл.вид. 08-06-2019);

http://classics.mit.edu/Plato/timaeus.html

The Library of History of Diodorus Siculus publ.in Vol. III of the Loeb Classical Edition, 1939 (посл.вид. 08-06-2019);

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/5D*.html

DARDA´NIA (посл.вид. 08-06-2019); http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D2%3Aentry%3Ddardania-geo

(1)*Има една интересна подробност, на която трябва да обърнем внимание. Диодор разказва, че Саон разделил оцелелите от потопа на пет групи. Старите балканци -пеласгите, които са споменати в Стария Завет като пелистимци, филистимци, ce установяват в Левант в края на Бронзовата е началото на Желязната епоха и основават там пет града. Имената на тези пет селища са Гет, Газа, Аскалон, Акрон, Асдод (Гат, Газа, Ашкелон, Екрон, Ашдод).

На пръв поглед това изглежда случайно, но в ирландските предания намираме историята на народа болги, които в дълбока древност, идвайки в Ирландия разделя страната на пет части  и въвежда закони. За тези болги се казва, че второто им идване в Ирландия от земите на Тракия е станало по времето на Кир Велики.

Не можем да забравим и разказаната от Теофан Изповедник за княз Кроват (Кубрат) и неговите пет сина. Реално ние разполагаме само с имената на Бат Баян, Котраг и Аспарух, другите двама не са споменати по име. Напълно е възможно историята за княз Кроват Кубрат и синовете му да е отражение на една легенда от древността.

 (2)* Проф. Иван Дуриданов смята, че името Атлас идва от и.е. *adu- течение и сравнява с авестийската дума аδu-течение, поток, канал. Аз лично смятям, че значението е подобно – течение, движение, но коренът е *at/yat, намираме го в арийските думи at-движа се, скитам, вървя продължително, yat-движа се, вървя пътувам. Сродна дума намираме в стблг. ити-отивам, пътувам.

БЪЛГАРСКИ ДУМИ В РЕЧТА НА СТАРИ ГЪРЦИ, ЕВРЕИ И РИМЛЯНИ

Нашата история е уникална в доста отношения. Тя впечатлява с богатство от интересни събития и героични подвизи извършени от дедите ни. Впечатлява и с броя превратни моменти белязващи прераждането на държавата ни, но също и с това, че сред чуждите летописци, а по-късно и сред чуждите изследователи на миналото сякаш е съществувала фанатична надпревара кой да ни ощети възможно най-много.

Йохан Енгел, Йохан Тунман, Едуарт Гибън, Йосиф Маркварт и др. виждат в старите българи татари, угрофини, тюрки, макар да няма абсолютно никакви доказателства за това. Тенденцията на поставяне на прародината ни в далечната Азия е продължена от историците Геза Фехер, Йосиф Шафарик, Роберт Рьослер, Александър Хилфердинг, Василий Татищев, Константин Иречек.

Към този списък трябва да добавим и лингвистът Вилхелм Томашек.Той тълкува народностноно ни име с тюркския глагол bulgamak-правя буламач, смесвам, и така изиграва важна роля в създаването на ужасно изкривената, невярна представа за характера на речта на дедите ни, а и техния произход.

Томашек е първият, който прави задълбочено проучване на тракийския език и при анализа на глосите брилон, гентон, колаврисмос, катузи, ктисти, пинон, дава обяснения с брити-бръсна, жѧти-жъна, повалям, колесе-коло, колело, кратъкъ-кратък, чистъ-чист, пиво-пиво, питие.

Без изключение, тези думи принадлежат на нашата реч, а и са регистрирани най-рано в писания на български език. Това обаче изобщо не притеснява работещият във Виена учен.

Toй не е трогнат и от факта, че в продължение на хиляда и сто години българите биват отъждествявани с мизите – голям и силен тракийски народ. Важно е и това, че мизите са споменати в египетски летописи от XIII век пр.Христа, т.е. отпреди три около хиляди и триста години.

Рамзес II по време на битката при Кадеш (в която участват мизите)-Rameses II in the Battle of Khadesh, Publisher New York Ward, Lock - The illustrated history of the world for the English people. From the earliest period to the present time, ancient-mediaeval-modern. With many original high-class engravings

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/The_great_Sesostris_%28Rameses_II%29_in_the_Battle_of_Khadesh.jpg/800px-The_great_Sesostris_%28Rameses_II%29_in_the_Battle_of_Khadesh.jpg

След Томашек, търсейки “доказателства” за тюрския език на старите българи, различни учени обявяват нашите думи баща, бати, къща и др. за тюрски. Иронията е, че притежаващите древна форма *bhātja думи баща и бати не само не са тюрски, но и имат съвсем ясен паралел в споменатат от Херодот титла βάτος-цар, а и принадлежащата на първите господари на остров Крит титла βασιλεύς.

До това важно за историята ни заключение стига акад. Владимир Георгиев в работа засягаща произхода на азбуката. А пък относно факта, че βασιλεύς е заемка в гръцкия се изказват Аренд Ян Ван Виндекенс, Хялмар Фриск и др.

С трако-пеласгите яваващи се първите високо цивилизовани обитатели на остров Крит са свързани не само баща и бати, но също и добре познатото на българските селяни название на растението брей (Tamus communis), което е известно с това, че при докосване причинява изприщване и нараняване. Акад. Георгиев и др. наши учени споменават за родството на българската дума брей с пеласгийската βρύον, допълват и, че поради това, че брей не се среща в никой друг език от славянската група, думата навярно е тракийска. Да обаче още навремето Стефан Младенов дава обясенние на брей с брия-бръсна (т.е. наранявам бел.моя).

Toва означава, че щом има обяснение на въпросната дума на български език, тя просто няма как да е механично заета след 681-ва година и то от население, което според официалните теории вече е романизирано или елинизирано. Още повече, древният корен *bri се среща в тракийската глоса брилон, която пък е обяснима със стблг. брити-бръсна. Съвпадение след съвпадение и това не прави никому впечатление?

Обикновено, когато професионалистите бъдат изправени през такива “феномени”, бива предлагано стандартното обяснение, че смайващата прилика на български думи с трако-пеласгийски се дължи на родство, чиито корени се крият в праиндоевропейския език. Хубаво, но защо не гръцкият, а точно българският (който уж се е появил късно на Балканите) показва такава необикновено силна връзка с трако-пеласгийския? На този елементарен въпрос никой не желае да отговори, не може да отговори, или пък се страхува да отговори.

По-голяма “загадка” представлява нещо друго: българските думи в старите семитски езици. През 1953-та година излиза книгата на  проф. Бердржих Хрозни “Ancient History of Asia Minor, India and Crete”. В нея той дава една доста интересна подробност, а именно това, че староеврейската дума ṭôb отговаря на чешката dobrý-добър. Чехите, чийто език безспорно е сроден с нашия, никога не са отъждествявани с древен балкански народ, но за сметка на това българите са наричани траки, мизи, пеони, мирмидони. Последните спадат към групата на пеласгите, а те са не само обитатели на Балканите и остров Крит, но стават също съседи на старите евреи в Левант.

Пеласгите, чието правилно име е пеласти влизат в библейската история под името филистимци. Toва название се явава по-новата форма на стевр. פְּלִשְׁתִּי (пелишти) – пеласт, פְּלִשְׁתִּיִים‎ (пелиштим) пеласти. Ако приемем, че българите са потомци на трако-пеласгите, част от които обитават територии на Египет, Израел и Ливан дълго време, то няма нищо мистериозно в това, че българска дума се среща в староеврейския.

Филистимска (Пеласгийска) керамкa Philistine Bichrome pottery, theorized to be of Sea Peoples origin. Изобр. Peter Hagyo-Kovacs 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/Bichrome_pottery.jpg/800px-Bichrome_pottery.jpg

Прочее ṭôb-добро не е едиствената българска заемка в речта на старите евреи. Там срещаме също šеgōr-секира, бойна секира и mekhērah-меч. На езика на филистимците-пеласти принадлежи още една свързана с военното дело дума, това е kōba-шлем. Тя е сравнена от Фредерик Ваудхойзен с хетската kupahi-шлем. Поне за мен няма никакво съмнение, че староеврейската kōba и хетската kupahi-шлем са сродни на срещата се в старобългарските надписи κυπε-шлем, като смисъл има само на български.

Официално никога не е имало контакт между българи и хети, но приемем ли, че ние сме потомци на стари балканци, ще излезе не само, че е имало, но и, че дедите ни са доминирали хетите дълго време. Това обяснява не само защо в хетския има думи като тата-тате, сарпа-сърп, далуги-дълъг, небиш-небеса, тупи-тупам, вали-велик, но и защо хетите почитат тракийските богове Арес, Епта, Папас, Перкос, прекроявайки имената им на Яриш, Ебат, Папая, Перва.

Макар недиректно, тракийската доминация над хетите е спомената от учени като Вахан Куркиджиян, който казва следното: “Хетите са били смесен народ, основната част от тях е представена от азиатци, които обаче са управлявани от говореща индоевропейски език благородническа прослойка от земите край Босфора” -“Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.”

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Asia/Armenia/_Texts/KURARM/5*.html

От незапомнени времена, земите край Босфора са обитавани от трако-пеласги. Това се доказва не само от най-древните топоними и хидроними, но също и от погребалните обреди, керамиката и т.н. Имайки предвид присъствието на генетичните маркери E-V13 и J2 при нас българите, а и високата концентрация на тези маркери точно в земите известни като най-древни обиталища на трако-пеласгите, единственото логично обяснение за присъствието на наши думи в речта на старите евреи и хетите е това, че като цяло, ние сме потомни на местно балканско население, което още в незапомнени времена е успяло да се разпространи на три континента.

Тук е мястото да бъде цитиран Плутарх, който твърди, че “бивайки страстващ народ, пеласгите обиколили по-голямата част от обитаемия свят подчинявайки по-голямата част от човечеството, след като се установили на мястото, на което е Рим основали селище и го нарекли (Roma) по силата на своето оръжие”:

“Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.”-Plut.Rom.I.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

Тези, които са изучавали латински език навярно са забелязали приликата между използваните от римляните думи: struo-строя, grunda-греда, domus-дом, malleus-чук и стблг. строѭ-строя, грѧда-греда, домъ-дом, млатъ-чук. Разбира се и в този случай специалистите дават обяснение с общия, праиндоевропейски език, чиито корени се крият в мъглите на времето.

Без значение остават свидетелството на Плутарх за ролята на пеласгите като основатели на Рим, а и твърдението на Страбон, че по сведения на Меандър, след Троянската Война, траки и енети (венети) се заселват на север от Адриатическо Море -Strab.XII.3.25.

Самото име на Адриатическо Море идва от името на река Адрия-Strab.VII.5.9. Тя е наречена от Клавдий Птолемей Атрианус: “Called by Ptolemaeus (3.1.21) "Atrianus," emptying into the lagoons of the Padus (now Po) near the city of Adria (cp. 5.1.8), or Atria (now Atri).  

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7E*.html#note336

Названието Atrianus/Атрианус е дадено от стари балканци. Доказателство за това е името на река Atrys/Атрус – днешната Янтра. Колкото и странно да звучи, дедите ни са тези, които са отговорни за появата на името както на река Адрия, Атрианус, така и на Адриатическо Море, като обяснение можем да получим със стблг. ѩдръ-бърз, срблг. уѩдрити-разбързвам се.

Карта на северните части на Апенините и Адриатическо Море

 http://www.heritage-history.com/maps/ancient/class022.jpg

Тези сведения обясняват присъстивето на генетичния маркер R-L23* при българи и италианци, като важното в случая е това, че при нас този маркер е най-стар, от времената след края на Ледниковия период: “R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period.”

https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

Генетиците знаят прекрасно, че при италианците маркерът R-L23* е внесен хилядолетия по-късно от Балканите и Черноморските степи, знае се и, че появата се дължи на идването на трояните, на които също може да се припише и друг маркер, а именно  J2 (присъстващ при около 19% от българското население), а като датировка се посочва периода 1200 г.пр. Христа:

“L23 branches of R1b, representing the first expansion of R1b from the Pontic Steppe to the Balkans (see R1b history). If there is any truth in the myth (as there usually is), the Trojans might have brought M269 or L23 (probably with other haplogroups, notably J2) to central Italy circa 1200 BCE.”

http://www.eupedia.com/genetics/italian_dna.shtml

Когато истината бъде казана, няма мистерии, няма необясними феномени, всичко е логично и не противоречи на здравия разум. Доказателствата за древните балкански корени на българския народ са мнгого и са необорими, но и неудобни за поддръжниците на догмите. Тези хора, явно неосъзнаващи, че вече са станали за смях в очите на интелигентните, прогресивните и мислещи хора, се опитват всячески да спасят потъващият си кораб.

Как обаче да могат да спрат истината? Невъзможно е, това е загубена битка, която трябва да се преустанови защото е против интересите на българския народ. Да се отрича на инат очевидното е не само неразумно, но и вредно за всички нас. Колко време още може да се поддържа заблудата, че старите българи са дошли от Азия иранци, след като общите за българи и италианци генетични маркери R-L23* и J2 са чужди на иранските народи, но за сметка на това принадлежат на трако-пеласгите, от чиито среди произлизат основателите на Троя и Рим.

Нека да забравим за момент, че Плутарх и Страбон са писали за идване на трако-пеласги на Апенините. Нека забравим за малко и това, че имената на Рим и Адриатическо Море са дадени от стари балканци. Ако генетичната близост между българи и италианци може да се обясни само с идването на благородника Алцек и неговите хора, то пак излиза, че Алцек е водил хора, които са потомци на древни обитатели на Балканите, Троада и Черноморските степи. Просто такъв е характерът на генетичните маркери R-L23* и J2.

Кое е неясното, кое е странното, кое е нелогичното? Нима наличната информация не показва, че проф. Асен Чилингиров, д-р Ганчо Ценов, Цани Гинчев, Георги Сотиров, Данаил Юруков, Иван Селимински, Кирил Рилски, а и още много други съвестни изследователи са прави определяйки българите като древен балкански народ?

Да се греши е човешко, да се признае грешка е благородно, а да се бори човек против излизането на истината е както непочтено, така и престъпно. Народът ни е страдал предостатъчно, ощетяван е предостатъчно, сега е време да получи истинската си история, а и самочувствието, което заслужава.

Използвана литература:

1.Български Етимологически Речник, Том I, A-З, Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст.Илчев, фототипно издание, Акад.Изд. “Проф.Марин Дринов”, БАН, София, 2007;

2.И.Богданов, Прабългари, Прозиход, етническо своеобразие, исторически път, Народна Просвета, София, 1976;

3.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

4.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952;

5.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethologische Unterzuchung, Verlag der Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;

Извори от интернет:

Вл.Георгиев, Произхождения Алфавита, Вопросы Языкознания, 6, 1952 (посл.вид. 04-05-2019)http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Vl_Georgiev_Pr_Alfavit.pdf

The Philistines, by R.A.S. Macalister, 1913 (посл.вид. 04-05-2019)

http://www.sacred-texts.com/ane/phc/phc03.htm

F.Ch.Woudhuizen, The Ethnicity of the Sea Peoples, Proefschrift ter verkrijging van de graad van doctor aan de Erasmus Universiteit Rotterdam op gezag van de rector magnificus Prof.dr. S.W.J. Lamberts en volgens besluit van het College voor Promoties (посл.вид. 04-05-2019)

https://www.academia.edu/7287651/The_Ethnicity_of_the_Sea_Peoples_dissertation_

The Geography of Strabo published in Vol.III of Loeb Classical Library Edition, 1924 (посл.вид. 04-05-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7E*.html#ref336

The Parallel Lives of Plutarch, Life of Romulus, published in Vol.I of Loeb Classical Library Edition, 1914 (посл.вид. 04-05-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry, PLOS, March 6, 2013, Sena Karachanak ,Viola Grugni ,Simona Fornarino, Desislava Nesheva, Nadia Al-Zahery, Vincenza Battaglia, Valeria Carossa, Yordan Yordanov, Antonio Torroni, Angel S. Galabov, Draga Toncheva , Ornella Semino (посл.вид. 04-05-2019)

https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

Genetic History of the Italians (посл.вид. 04-05-2019) https://www.eupedia.com/genetics/italian_dna.shtml

ДИНДУМОС - ДОМЪТ НА БОГОВЕТЕ

Хубаво е когато човек разполага с голямо количество литература. Така, благодарение на изобилието от данни могат да се направят сравнения, проверки и малко по малко се стига до истината. Една от първите ми важни придобивки бяха работите на Страбон. За мен най-ценна бе книга VII, в която е описана земята ни, наречена през Античността Тракия. В тази работа са представени също и интересни данни за историята на дедите ни, за техните градове и т.н.

Далечните ни предци обаче са обитвали и други региони, като например Мала Азия. Там са живели витините, халибите, меоните, бебриките, мариандините, сарапарите, фригите, а и мизите. За фригите и мизите Страбон обяснява, че са преселници от Европа (Балканите) [1] VIII.3.2. Твърдението си стария автор подкрепя с това, че посочва народностни, местни и речни названия, които се срещат както в Тракия, така и в Мала Азия, по-точно Троада:

“Много са названията общи за траки и трояни, например има траки наречени скаи, има река Скай и Скайска стена, а в Троя са Скайските врати. Има траки ксанти, а в Троада тече река Ксант.  Има река Арисба вливаща се в Хебър (Марица), а има и град Арисба в Троада. Резос е река в Троада, а Резос е тракийски цар...”-  [2] Strab.XIII.1.21

За жалост Страбон е пропуснал най-интересния паралел. Става дума за разположените на Балканите Дин друме, Дино гетия и намиращите се в земите на фригите Диниа, Диндумос. Те са доста важни поради това, че съдържат името на древно божество на светлината почитано от предците ни.

Касае се за Дин (който е известен и като Ден) от посветителските надписи от остров Самотраки [3] с.80. Подлагайки името на бог Дин на анализ, акад. Владимир Георгиев го свързва със стблг. дьнъ-ден [3] с.81. Това е напълно справедливо защото Дин не е кой да е, а бога на светлината. Самата българска дума ден идва от и.е. -*di-,*dey- светъл, бляскав [4] с.342.

ΔΙΝ TOΛE

ΔΕΝ TOΛE

Отново Владимир Георгиев тълкува Дин друме като (свещената гора) дъбрава на Зевс, като за частицата друме лингвистът предлага дръмъ-горичка и посочва паралела с българското селищно название Вълчедръм (вълча горичка) [5] с.31.

Както можем да се досетим, Дино гетия се намира в земите на северните траки - гетите. Същите тези гети, които по време на ранното Средновековие, някои стари автори наричат славени и определят като съюзници на Аспарух *(1).

Тази работа обаче е предимно за Диниа и Диндумoc във Фригия, в техните имена се крият важни подробности. Вече разбрахме, че частицата Дин е името на бога на светлината, но какво означава думoc?

Определени езиковеди излагат виждането, че думос е фригийска дума, която може да се преведе като религиозна общнина, като се правят сравнения с гр.θομός-тълпа, гот. dōms-мнение, присъда, рус. дума (народно събрание) [5] c.75. От друга страна Макс Фасмер смята рус. дума (народно събрание) за старогерманска заемка, отново за старогерманска заемка е определена и принадлежащата на нашето словесно богатство дума-слово, реч [4] с.446. *(2)

Аз лично смятам, че фригийската думос означава дом и отговаря съвсем точно на блг.диал. дум-дом, подслон, постройка. В доста региони у нас се казва – у дума, а не у дома, т.е. в къщи. В такъв случай, името на планината Диндумос притежава значение домът на бог Дин.

Планините са почитани от дедите ни, които са правели светилища на своите божества по високите места. Херодот свидетелства за това, че сатрите не са покорявани от никого поради своята войнственост, а и заради това, че обитават планини покрити с гори и сняг, като на най-високия връх е светилището на Дионис [6] Her.VII.111. Макробий пише за тракийски храм на божеството на слънцето, като уточнява, че постройката е на върха на възвишение носещо името Зилмисос [7] c.127 (бел.9).

Светоний описва посещението на Гай Октавий (бащата на бъдещият император Октавиан Август) в прорицалище на Дионис намиращо се в най-отдалечените (най-високите места) на Тракия  [8] Suet.94.5. Интересно светилище на Дионис има на връх Острец, Велинградско, недалеч е и светилището на връх Бабяк [9]. Да не забравяме и светилището на връх Драгойна.

Смятам, че е напълно естествено името на планината Диндумос да идва от името на бог Дин-денят, светлият и да бъде обяснено със стблг. дьнъ-ден, светлина, домъ-дом, дум-дом диал. форма. Казвам напълно естествено, но жалост, представените тук данни създават сериозни главоболия на определени учени.

Сродният на Диндумос тракийски топоним Дин друме е от древната балканска територия на фригите. Това показва, че още в старите си селища фригите са почитали бог Дин, а и култа към него трябва да е бил на голяма почит иначе дедите ни не биха кръстили цяла планина Диндумос - домът на бог Дин.

В Мала Азия се срещат и други места съдържащи думос/дума-дом. Като пример могат да се посочат Идума (от *Иди дума – дом на богинята Ида), Сидума (* от Сиу дума – дом на бог Сиу-светлият). Не трябва да забравяме и намиращото се недалеч от Милет Дидума (от Дин дума)

Подобни названия има разбира се и на други места населявани от дедите ни. Тъй както има Мизийски Олимп в Западна Мала Азия, така също има и Олимп в Европа, на изток от Тесалия -дом на Ахиловите мирмидони, които Малала определя като предци на българите. Докато в Мала Азия срещаме Диндумос, Идума, Сидума, Дидума, то в Тесалия срещаме планината Дидума. В същинска Тракия пък е Уско дама-град на одрисите.

Тези названия са важни защото ни дават основна дума от речта на далечните ни предци. Дaма, дума са древни варианти на дом, докато дама се е развила в домъ-домъ, то дум(а)-дом е останала почти непроменена в диалектите ни. Вариациите се дължат на това, че още в най-дълбока древност на наша територия са съществували много диалекти. 

По-интересно е това, че тракийската дама-дом е идентична на арийската dáma/дама-дом, а е близка до лат. domus-дом, гр. δῶμα-дом, а обяснение можем да намерим в българския език, не в латинския, или гръцкия.

Смятам, че по-древните форми на принадлежащите на речта на Орфей дума, дама са свързани с дъб, чиято най-древна форма е *дамба, думба. Дъбът е голямо дърво, чийто ствол достига значителна дебелина и хралупата може да послужи за подслон, дом, не само на диви животни, но и на хора.

Точно тази особеност е причината за възникването на думата дом. Логично е и би трябвало да бъде прието от лингвистите, но в случая това няма как да стане защото ще излезе, че латинската domus-дом, гръцката δῶμα-дом, староиндийската dama-дом, а и стгерм. *doma са заемки и то от речта на дедите ни.

Твърдението ми не е никак пресилено. След като ние сме приели латинската дума вила-обиталище, постройка, а и персийската чрез (турско посредничество) хан-страноприемница, гостилница, то защо да е невъзможно в далечното минало други народи да са получили думи от предците ни?

Все пак има достатъчно извори, в които се описват преселенията на дедите ни (наречени в древността траки и пеласги) в Индия, Апенините и т.н. За това, че предците ни са били старите господари на територията известна като Гърция също има данни. Какво неестествено има, ако се каже, че бивайки носители на по-висока култура древните българи са повлияли гърци, италийци, индийци?

Няма нищо неестествено разбира се, но пък ако се признае истината, старите теории ще се окажат грешни и доста хора получили титли поради защитаването на догмите, ще се окажат в неудобна ситуация. Никой не иска да губи престижа си и да бъде уличаван в поддръжка на неверни неща. И така, за да запазят авторитета си, някои игнорират важна информация, която показва реалния облик на предците ни, техните заслуги в оформянето на културата на други народи и т.н.

Истината няма как да бъде спряна, най-вече днес когато достъпа до информация не е ограничен както бе в миналото. Въпреки съпротивата от определени кръгове, въпреки клеветите и опитите да бъдат дискредитирани тези, които се осмеляват да кажат, че сме потомци на най-стария цивилизован народ, всичко ще си дойде на мястото. Въпрос на време е когато децата ни ще знаят, че са наследници на прометеевци, на носители на знания и човеколюбиви доктрини, на вярата в доброто. Ще знаят обаче и това, че старата слава не е украшение, а задължение, пример, който трябва да се следва.

Използвана литература и пояснения:

1.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, 1995;

2.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, Books 13-14, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, 1929;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Български Етимологически Речник, съст. Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст. Илчев, Т 1, А-З, Фототипно издание, БАН, Институт за Български Език, Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, София, 2007;

5.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;

6. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7.Ch. K. Barth, Hertha und über die Religion der Weltmutter im alten Teutschland, Verlag der Jos. Wolfsschen Buchchandlung, Augsburg, 1828;

8.Suetonius, Augustus http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/suetonius/12caesars/augustus*.html

9. D.Bayrakov, СВЕТИЛИЩЕ НА ДИОНИС НА ВРЪХ ОСТРЕЦ, ВЕЛИНГРАД

http://www.academia.edu/417361/СВЕТИЛИЩЕ_НА_ДИОНИС_НА_ВРЪХ_ОСТРЕЦ_ВЕЛИНГРАД

*(1) Днес много се спекулира с името славени поради политическата му натовареност. Нас обаче не ни интересува какво значение е дадено на етнонима славени в ново време, а какво е било значението в древността, това е важното, това е същественото. Още навремето Ганчо Ценов обясни, че славени не е било колективно име на дедите на всички народи от славянската езикова група, а е другото име на гетите, като с течение на времето се е наложило над всички народи говорещи сродни езици.

Първоначално името славени важи само за гетите, най-ранното писмено споменаване на слави, славени е на надпис от Дакия - II век. След това, пак в същия регион славените са локализирани от Псевдоцезарий през IV век. През VII-VIII век името славени се налага над западните венети – деди на словените. През IX век славени се използва и за хората обитаващи Полша, доста по-късно то е прието от руснаците, които са потомци на източните венети.

За жалост никой от отричащите съществуването на народ славени не споменава тези неща и по този начин се заблуждават читателите. Още по-срамно е това, че новите “патриоти” обявяват всеки говорещ за славени за предател, а с това слагат на бесилото велики българи като Ганчо Ценов, Кирил Рилски, Д.П. Даскалов, Цани Гинчев, Георги Сотиров. Тези хора обясняват, че ние българите сме местен народ и, че славени е било име на тракийски народ.

Помислете обаче, редно ли е новоизлюпили се “изследователи” на историята ни да чернят имената на тези, които са посветили живота си да доказват, че ние сме потомци на стари балканци? Редно ли е да се политизира още повече името славени? Не печелим ли само ние, ако се признае, че това име е принадлежало на част от дедите ни познати като гети и, че благодарение на тях е наложено над общност от 300 000 000 души?

Ако някой мрази руснаците, нека си ги мрази, но не е редно да се изкривява истината за името на историческия народ славени. Това, че днес руснаците са най-големия народ от славянската езикова група, не означава, че названието славени е дошло от тях. Напротив, тези хора са потомци на венетите – северни съседи и роднини на гетите. Това е причината дори и днес финландците да казват на Русия Веная, а на руснаците венелайнен- венетски народ.

*(2) Честно казано, не разбирам доводите на лингвистите – как така с лека ръка обявават дума за германска заемка, а забравят за лат. damo-осъждам, не одобрявам, damnatio-осъждане. Има и друго, определени езиковеди свързват ст.герм.*doma-осъждам със санскр. dhaman-дом, закон, състояние ( J.De Vries, Etymologisch Woordenboek, waar komen onze worden vandaan, Aula – Boeken, Utrecht, Spektrum 1967, c.62-63)

Явно основата е дом, тук обаче в смисъл – място, в което се събираме, да са обсъдим нещо. Същата семантика притежава и думата соба-стая, подслон. Тя отговаря точно на арийската sabha-събрание, зала, общество, съдебна стая. Принадлежащата на нашето словестно богаство дума-слово, реч, няма как да е заемка, напротив, нейните корени са много древни. Дума е свързана с дум-дом диал. форма, като първоначалното значение е подслон, сграда, по-късно е дадено значение реч, слово, защото в дома (в дума диал.) се обсъждат неща, вземат се важни решения.