САРМАТИ, АМАЗОНКИ И БЪЛГАРИ

Преди известно време мои читатели ме помолиха да дам някакви разяснения относно сарматите – що за народ са, какво се знае за тях, чии предци са и т.н. Причината за молбата бе прокараното в някакво телевизионно предаване твърдение, че старите българи са сармати, а самите сармати са набедени за иранци.

Ще започна с това, че нито един стар автор не е споменал дори за далечно родство между сарматите и народите обитаващи Персия, Бактрия, Индия. За сметка на това ние разполагаме със свидетелството познаващия добре сарматите Прокопий, който предава по-старо виждане, според което сарматите спадат към семейството на гетите - Proc. B.G.III.ii.3. Тези гети Херодот нарича най-миролюбивите, но и най-храбрите от всички траки - Her. IV. 93.

В друга книга Прокопий представя още един интересен детайл, а именно това, че аланите (които принадлежат на групата на сарматите) са гетски народ - Proc.V.i.3. Тук вече става интересно защото писалия по-рано Амиан Марцелин твърди, че почти всички алани са високи, красиви и светлокоси хора -Amm.XXXI.2.21.

Изображение на сарматски воин - II век

http://www.encyclopediaofukraine.com/pic%5CS%5CA%5CSarmatian_Cataphract%20(marble%20block%20from%20Tanais%202nd%20century%20AD).jpg

Освен това има и други твърдения, според които както гетите, така и сарматите са хора с руса коса: “Getae flavi…Sarmatae flavi”- Francisci Junii FF, De Pictura Veterum Libri Tres, typis Regneri Leers, Roterdami, MDCXCV, p.232. Тези данни показват ясно, че сарматите няма как да са народ, който се е оформил в далечната Средна Азия, а по-скоро принадлежат на старите европейски популации.

Неслучайно Клавдий Птолемей определя като Сарматски Океан миещото бреговете на Полша Балтийско Море. Този автор смята река Висла за западна граница на сарматските земи, а като южна течащата в Черноморските степи река Танаис (Дон).

Севернните склонове на Карпатите, Птолемей нарича Сарматски планини, а като източна граница на европейските землища на сарматите е определена река Каркинитис (на северозапад от Крим) - Ptol.III.5.

http://www.mapandmaps.com/4932-thickbox_default/sarmatia-iran-caucasus-history-classical-antiquity-old-map-cellarius-1731.jpg

Разбира се сармати е имало и в Азия, но това не ги прави азиатци. Португалците основават колонията Макао в Китай, но това не ги прави китайци. Англичаните владеят Индия дълго време, но този факт не ни позволява за дефинираме старите англо-сакси като част от индийския народ. Холандците са създателите на Кейптаун в Южна Африка, но на никой не му идва наум да определи холандците като потомци на зулусите.

Къде е родната земя на даден народ и къде са колониите му са две напълно различни неща и е жалко, че някои хора у нас не само не обясняват това, но дори злоупотребяват с доверието на българския народ.

Има предостатъчно данни, които поволяват на учените да установят що за хора са сарматите. Ценна информация намираме в работите на Плиний, който обяснява, че римляните наричали гетите с името даки, а и сармати: “ …Getae, Daci Romanis dicti: alias Sarmatae…“ – Caii Plinii Secundi, Historia Naturalis ex recensione I. Hardvini, Tomus Secundus, ex typis Iosefi Pomba, Augustae Taurinorum MDCCXXXI, p.327. 

Отъждествяването на северните траки гетите със сарматите се среща и в други стари книги, в които намираме следното твърдение: “Daci: sed universa gens Getae, Daci,  Sarmatae & Sauromatae appellati.”- Imago Antiquiae Hungariae, Parsi I, repreasentans Terras, Adventus et Res Gestas Gentis Hunnicae, Historico Genere Strictum Prescipta a Samuele Timon e Jesu Sacrodote, typis Joannis Tomae Trattner, Vienae, Pragae et Tergesti, 1762, p.64.

 

За това, че гетите и сарматите говорят един и същ език получаваме сведения от Овидий, но за жалост не от българските издания. В “Тристия” V.12.55, заточеният в Томи римлянин казва нещо интересно: “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите” – “Знаю сарматский язык, с гетов могу говорить.”

 http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1303007005

Фактът, че гети и сармати делят една реч е потвърден и от друго място. Ан Маккейб цитира живелия през IV век Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне -A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154.

Общата за гети и сармати дума арисп е сродна на споменатия от Омир тракийски топоним Арисба.  От тази Арисба, на помощ на трояните идва Аcий, известен с големите си красиви коне - Hom. Il. 2.837.

За сарматите трябва да бъде споменато още нещо, което е от голяма важност. Херодот смята амазонките за предци на сарматите – Her.IV.110, a за амазонките се знае, че говорят същия език както и траките – А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102.

Не по-малко интересно е това, че част от съюзилите се с Рим сармати са били изпратени да охраняват провинция Британия, а селището, в което е намерен сарматски паметник носи тракийското име Дева (като например Пулпудева - Пловдив), новото название на града е Честър. Надгробният паметник представя сарматски воин носещ военен отличителен знак (щандарт) – дракон.

Roman tombstone, fragment depicting a horse rider, almost certainly one of the Sarmatians people who once lived north of the river Danube, Deva Victrix (Chester, UK), The Grosvenor Museum - Carole Raddato from FRANKFURT, Germany

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d4/Roman_tombstone%2C_fragment_depicting_a_horse_rider%2C_almost_certainly_one_of_the_Sarmatians_people_who_once_lived_north_of_the_river_Danube%2C_Deva_Victrix_%28Chester%2C_UK%29%2C_The_Grosvenor_Museum_%288394907246%29.jpg

Абсолютно същият военен отличителен знак (щандарт) се позлва и от северните траки.Знаем за това благодарение на изображения от Траяновата колона, представящи действия от войната на император Траян с цар Декебал.

 Dacians bearing the draco - Photographed by Enciclopedia Dacica

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8d/Dacians_bearing_the_draco_on_Trajan%27s_Column.jpg/669px-Dacians_bearing_the_draco_on_Trajan%27s_Column.jpg

Виждаме, че няколко различни и независими един от друг извора потвърждават, че речта на сарматите е като тази на северните траки. От описания на стари автори става ясно, че сарматите са едри и светлокоси хора – твърде различни от популациите на Средна Азия. Разбираме и това, че военните отличтелни знаци на сарматите са като тези на траките. Какъв е извода в такъв случай и защо важните сведения не се представят на широката публика? (1) *

Прочее, има и друга неспомената информация. За идване на народ от сарматски произход и трайното му установяване на юг от Дунава след 681-ва година няма как да се говори защото повече от 600 години по-рано Плиний локализира сармати при своето описание на Тракия – между Хемус (Стара Планина) и Истър (Дунав) – Plin.IV.41. Нужно е да се уточни, че живелия през I век автор не е определил тези сармати като новодошъл народ.

Важна подробност е и това, че най-старите сарматски руни са намерени не в Азия, а на територията на България. Става дума за руните от предпазител на меч намерен в могилата Рошавата Драгана - I век. Артефактът се съхранява в Регионалния Исторически Музей на Стара Загора.

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Glagolitsa%20i%20sarmatski%20znatsi/Glagol10.gif

Въз основа на тази информация, всеки непредубенен и разполагащ с достатъчно информация човек би заключил, че сарматите спадат към огромната в древността тракийска общност и, че светлокосия елемент при траките се дължи на гетите и принадлежащите на тя тяхната група сармати.

Да, хора с руса и рижа коса са дошли на Балканите от север, но това е станало не през прословутата 681-ва година, а няколко хилядолетия по-рано – в началото на оформянето на тракийския етнос.

Редно е тези, които имат претенции да познават старата ни история, да представят всички важни данни по темата, която засягат, за да не се стига до налагане на нови заблуди. Достатъчно сме натирвани от Монголия до Бактрия, време е истината да бъде казана, дори тя да хвърли сянка върху кариерата на определени хора. Истината, а и интереса на България са важни, не престижа на шепа индивиди.

Рано или късно всичко излиза, по-разумно е да се признаят залитанията и да се сложи край на лутаниците веднъж завинаги. Да се греши е човешко, а да признаеш откровено грешката си е благородно. 

Този, който избере да запази престиж изграден с повтаряне на заблуди, рано или късно ще бъде настигнат от всенародното презрение, това е неизбежно. Надявам се хората, които представят информация за историята на България да изберат благородството защото то е типична черта на народа ни.

Използвана литература и пояснения:

1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

3.A.Marcellinus, History, Books 27-31, transl. J.C. Rolfe, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2001;

4.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

5.Procopius, History of the Wars, Books IV-VI.15, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

6.Francisci Junii FF, De Pictura Veterum Libri Tres, typis Regneri Leers, Roterdami, MDCXCV;

7.Caii Plinii Secundi, Historia Naturalis ex recensione I. Hardvini, Tomus Secundus, ex typis Iosefi Pomba, Augustae Taurinorum MDCCXXXI;

8.Imago Antiquiae Hungariae, Parsi I, repreasentans Terras, Adventus et Res Gestas Gentis Hunnicae, Historico Genere Strictum Prescipta a Samuele Timon e Jesu Sacrodote, typis Joannis Tomae Trattner, Vienae, Pragae et Tergesti, 1762;

9.A.McCabe, A Byzantine  Encyclopedia  of Horse  Medicine,  The scources, compilations  and transmissions of Hippiatrica, Oxford University Press, New York, 2007;

10.А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989;

11.Homer, The Iliad with an English Translation by A.T. Murray, Ph.D. in two volumes. Cambridge, MA., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1924;

12.Ptolemy, Location of  European Sarmatia, publ. New York Public Library, 1932;

 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html

13. Sarmatians, Bohdan Kravtsiv, Arkadii Zhukovsky,

http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CS%5CA%5CSarmatians.htm

(1) *Не може да се оспори това, че Страбон определя сарматите като част от скитите:

“ Sarmatians, these too being Scythians…” - Strab.XI.2.1, тук обаче трябва да се добави свидетелството на Дион Касий, че северните траки -даките са част от скитското семейство – Dio.51.22.6. От друга страна в своята работа “Етника” Стефан Византийски казва без увъртане: “Скитите са тракийски народ.”

Благодарение на Херодот знаем, че скитите почитат Арес, Папайос, Гетосур -Her. IV.95.  Тези богове са напълно непознати на перси, бактрийци и индийци, но пък траките имат култ към Арес, Папас, а и Сурегет – слънцето (което скитите наричат Гетосур).

Както се уверяваме, има изобилие на сведения, че сарматите и скитите делят един произход с гетите, т.е. принадлежат на тракийското семейство, но тази информация не бива представена на широката публика у нас. Как мислите, редно ли е да се игнорират данни от страна на хора имащи претенции, че работят за науката, а и в интерес на българския народ?