САРМАТИ, АМАЗОНКИ И БЪЛГАРИ

Преди известно време мои читатели ме помолиха да дам някакви разяснения относно сарматите – що за народ са, какво се знае за тях, чии предци са и т.н. Причината за молбата бе прокараното в някакво телевизионно предаване твърдение, че старите българи са сармати, а самите сармати са набедени за иранци.

Ще започна с това, че нито един стар автор не е споменал дори за далечно родство между сарматите и народите обитаващи Персия, Бактрия, Индия. За сметка на това ние разполагаме със свидетелството познаващия добре сарматите Прокопий, който предава по-старо виждане, според което сарматите спадат към семейството на гетите - Proc. B.G.III.ii.3. Тези гети Херодот нарича най-миролюбивите, но и най-храбрите от всички траки - Her. IV. 93.

В друга книга Прокопий представя още един интересен детайл, а именно това, че аланите (които принадлежат на групата на сарматите) са гетски народ - Proc.V.i.3. Тук вече става интересно защото писалия по-рано Амиан Марцелин твърди, че почти всички алани са високи, красиви и светлокоси хора -Amm.XXXI.2.21.

Изображение на сарматски воин - II век

http://www.encyclopediaofukraine.com/pic%5CS%5CA%5CSarmatian_Cataphract%20(marble%20block%20from%20Tanais%202nd%20century%20AD).jpg

Освен това има и други твърдения, според които както гетите, така и сарматите са хора с руса коса: “Getae flavi…Sarmatae flavi”- Francisci Junii FF, De Pictura Veterum Libri Tres, typis Regneri Leers, Roterdami, MDCXCV, p.232. Тези данни показват ясно, че сарматите няма как да са народ, който се е оформил в далечната Средна Азия, а по-скоро принадлежат на старите европейски популации.

Неслучайно Клавдий Птолемей определя като Сарматски Океан миещото бреговете на Полша Балтийско Море. Този автор смята река Висла за западна граница на сарматските земи, а като южна течащата в Черноморските степи река Танаис (Дон).

Севернните склонове на Карпатите, Птолемей нарича Сарматски планини, а като източна граница на европейските землища на сарматите е определена река Каркинитис (на северозапад от Крим) - Ptol.III.5.

http://www.mapandmaps.com/4932-thickbox_default/sarmatia-iran-caucasus-history-classical-antiquity-old-map-cellarius-1731.jpg

Разбира се сармати е имало и в Азия, но това не ги прави азиатци. Португалците основават колонията Макао в Китай, но това не ги прави китайци. Англичаните владеят Индия дълго време, но този факт не ни позволява за дефинираме старите англо-сакси като част от индийския народ. Холандците са създателите на Кейптаун в Южна Африка, но на никой не му идва наум да определи холандците като потомци на зулусите.

Къде е родната земя на даден народ и къде са колониите му са две напълно различни неща и е жалко, че някои хора у нас не само не обясняват това, но дори злоупотребяват с доверието на българския народ.

Има предостатъчно данни, които поволяват на учените да установят що за хора са сарматите. Ценна информация намираме в работите на Плиний, който обяснява, че римляните наричали гетите с името даки, а и сармати: “ …Getae, Daci Romanis dicti: alias Sarmatae…“ – Caii Plinii Secundi, Historia Naturalis ex recensione I. Hardvini, Tomus Secundus, ex typis Iosefi Pomba, Augustae Taurinorum MDCCXXXI, p.327. 

Отъждествяването на северните траки гетите със сарматите се среща и в други стари книги, в които намираме следното твърдение: “Daci: sed universa gens Getae, Daci,  Sarmatae & Sauromatae appellati.”- Imago Antiquiae Hungariae, Parsi I, repreasentans Terras, Adventus et Res Gestas Gentis Hunnicae, Historico Genere Strictum Prescipta a Samuele Timon e Jesu Sacrodote, typis Joannis Tomae Trattner, Vienae, Pragae et Tergesti, 1762, p.64.

 

За това, че гетите и сарматите говорят един и същ език получаваме сведения от Овидий, но за жалост не от българските издания. В “Тристия” V.12.55, заточеният в Томи римлянин казва нещо интересно: “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите” – “Знаю сарматский язык, с гетов могу говорить.”

 http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1303007005

Фактът, че гети и сармати делят една реч е потвърден и от друго място. Ан Маккейб цитира живелия през IV век Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне -A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154.

Общата за гети и сармати дума арисп е сродна на споменатия от Омир тракийски топоним Арисба.  От тази Арисба, на помощ на трояните идва Аcий, известен с големите си красиви коне - Hom. Il. 2.837.

За сарматите трябва да бъде споменато още нещо, което е от голяма важност. Херодот смята амазонките за предци на сарматите – Her.IV.110, a за амазонките се знае, че говорят същия език както и траките – А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102.

Не по-малко интересно е това, че част от съюзилите се с Рим сармати са били изпратени да охраняват провинция Британия, а селището, в което е намерен сарматски паметник носи тракийското име Дева (като например Пулпудева - Пловдив), новото название на града е Честър. Надгробният паметник представя сарматски воин носещ военен отличителен знак (щандарт) – дракон.

Roman tombstone, fragment depicting a horse rider, almost certainly one of the Sarmatians people who once lived north of the river Danube, Deva Victrix (Chester, UK), The Grosvenor Museum - Carole Raddato from FRANKFURT, Germany

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d4/Roman_tombstone%2C_fragment_depicting_a_horse_rider%2C_almost_certainly_one_of_the_Sarmatians_people_who_once_lived_north_of_the_river_Danube%2C_Deva_Victrix_%28Chester%2C_UK%29%2C_The_Grosvenor_Museum_%288394907246%29.jpg

Абсолютно същият военен отличителен знак (щандарт) се позлва и от северните траки.Знаем за това благодарение на изображения от Траяновата колона, представящи действия от войната на император Траян с цар Декебал.

 Dacians bearing the draco - Photographed by Enciclopedia Dacica

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8d/Dacians_bearing_the_draco_on_Trajan%27s_Column.jpg/669px-Dacians_bearing_the_draco_on_Trajan%27s_Column.jpg

Виждаме, че няколко различни и независими един от друг извора потвърждават, че речта на сарматите е като тази на северните траки. От описания на стари автори става ясно, че сарматите са едри и светлокоси хора – твърде различни от популациите на Средна Азия. Разбираме и това, че военните отличтелни знаци на сарматите са като тези на траките. Какъв е извода в такъв случай и защо важните сведения не се представят на широката публика? (1) *

Прочее, има и друга неспомената информация. За идване на народ от сарматски произход и трайното му установяване на юг от Дунава след 681-ва година няма как да се говори защото повече от 600 години по-рано Плиний локализира сармати при своето описание на Тракия – между Хемус (Стара Планина) и Истър (Дунав) – Plin.IV.41. Нужно е да се уточни, че живелия през I век автор не е определил тези сармати като новодошъл народ.

Важна подробност е и това, че най-старите сарматски руни са намерени не в Азия, а на територията на България. Става дума за руните от предпазител на меч намерен в могилата Рошавата Драгана - I век. Артефактът се съхранява в Регионалния Исторически Музей на Стара Загора.

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Glagolitsa%20i%20sarmatski%20znatsi/Glagol10.gif

Въз основа на тази информация, всеки непредубенен и разполагащ с достатъчно информация човек би заключил, че сарматите спадат към огромната в древността тракийска общност и, че светлокосия елемент при траките се дължи на гетите и принадлежащите на тя тяхната група сармати.

Да, хора с руса и рижа коса са дошли на Балканите от север, но това е станало не през прословутата 681-ва година, а няколко хилядолетия по-рано – в началото на оформянето на тракийския етнос.

Редно е тези, които имат претенции да познават старата ни история, да представят всички важни данни по темата, която засягат, за да не се стига до налагане на нови заблуди. Достатъчно сме натирвани от Монголия до Бактрия, време е истината да бъде казана, дори тя да хвърли сянка върху кариерата на определени хора. Истината, а и интереса на България са важни, не престижа на шепа индивиди.

Рано или късно всичко излиза, по-разумно е да се признаят залитанията и да се сложи край на лутаниците веднъж завинаги. Да се греши е човешко, а да признаеш откровено грешката си е благородно. 

Този, който избере да запази престиж изграден с повтаряне на заблуди, рано или късно ще бъде настигнат от всенародното презрение, това е неизбежно. Надявам се хората, които представят информация за историята на България да изберат благородството защото то е типична черта на народа ни.

Използвана литература и пояснения:

1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

3.A.Marcellinus, History, Books 27-31, transl. J.C. Rolfe, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2001;

4.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

5.Procopius, History of the Wars, Books IV-VI.15, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

6.Francisci Junii FF, De Pictura Veterum Libri Tres, typis Regneri Leers, Roterdami, MDCXCV;

7.Caii Plinii Secundi, Historia Naturalis ex recensione I. Hardvini, Tomus Secundus, ex typis Iosefi Pomba, Augustae Taurinorum MDCCXXXI;

8.Imago Antiquiae Hungariae, Parsi I, repreasentans Terras, Adventus et Res Gestas Gentis Hunnicae, Historico Genere Strictum Prescipta a Samuele Timon e Jesu Sacrodote, typis Joannis Tomae Trattner, Vienae, Pragae et Tergesti, 1762;

9.A.McCabe, A Byzantine  Encyclopedia  of Horse  Medicine,  The scources, compilations  and transmissions of Hippiatrica, Oxford University Press, New York, 2007;

10.А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989;

11.Homer, The Iliad with an English Translation by A.T. Murray, Ph.D. in two volumes. Cambridge, MA., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1924;

12.Ptolemy, Location of  European Sarmatia, publ. New York Public Library, 1932;

 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html

13. Sarmatians, Bohdan Kravtsiv, Arkadii Zhukovsky,

http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CS%5CA%5CSarmatians.htm

(1) *Не може да се оспори това, че Страбон определя сарматите като част от скитите:

“ Sarmatians, these too being Scythians…” - Strab.XI.2.1, тук обаче трябва да се добави свидетелството на Дион Касий, че северните траки -даките са част от скитското семейство – Dio.51.22.6. От друга страна в своята работа “Етника” Стефан Византийски казва без увъртане: “Скитите са тракийски народ.”

Благодарение на Херодот знаем, че скитите почитат Арес, Папайос, Гетосур -Her. IV.95.  Тези богове са напълно непознати на перси, бактрийци и индийци, но пък траките имат култ към Арес, Папас, а и Сурегет – слънцето (което скитите наричат Гетосур).

Както се уверяваме, има изобилие на сведения, че сарматите и скитите делят един произход с гетите, т.е. принадлежат на тракийското семейство, но тази информация не бива представена на широката публика у нас. Как мислите, редно ли е да се игнорират данни от страна на хора имащи претенции, че работят за науката, а и в интерес на българския народ?

ИНТЕРЕСНИ И СЛАБО ПОЗНАТИ ФАКТИ ОТ ИСТОРИЯТА

Неотдавна един приятел ме укори, че съм прекалено сериозен. Трябвало да пиша за положителни, весели случки, да представя нещо забавно. Аз лично смятам, че това, което представям е положително. Все пак да се знае, че сме потомци на най-древният цивилизован народ е нещо хубаво. Няма как да представя весели неща, ако не разработвам дадена тема, засягащо нещо забавно. По принцип историята е скучна наука. Достатъчно трудно е да се представят събитията от миналото на разбираем език. Наистина не е никак леко да се избягват сухите научни термини, те не са въведени случайно.

Реших да се вслушам в съвета на своя приятел и да се опитам да представя нещо, ако не весело, то поне изненадващо и интересно. Днес панталоните са универсално облекло. Носят се от мъже и жени, от млади и стари, това се счита за нормално, но не винаги е било така. По време на Античността панталоните са считани от гърците за варварско и женско облекло. 

Причината трябва да се търси във факта, че амазонките са носили панталони. В действителност, по начало гърците и римляните не ползват този атрибут. Едва в края на I век преди Христа римските войници започват да носят галските bracae – три четвърти панталони. Ще мине още доста време преди гърците да направят това.

Самите гали заемат панталоните от древните балкански народи, които са и първите конници на Европа. Смята се, че галската Халщатска култура е създадена от трако-кимерийци. Според определени учени панталонът е атрибут на конника, служещ да предпази деликатна част от мъжката анатомия по време на езда.

Въпреки, че дедите ни изобретяват панталоните, най-ранното изображение е от Египет- XIX век преди Христа. На пекторал принадлежащ на египетска принцеса от XII династия са изобразени двама мъже с къси панталони. Те са представени като врагове на египтяните, ясно е и, че са от друг произход поради значително по-светлата си кожа.

                                                 http://www.takenote.it/blog/wp-content/gallery/pectoral-of-princess-mereret-2/22463_0.jpg

                                                                                                                                                     http://www.takenote.it/blog/?p=277

Същата кройка панталони имат фригите, чиято прародина е на Балканите.

                http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/43/Museum_of_Anatolian_Civilizations068_kopie2.jpg

                                                                                          http://www.varchive.org/schorr/fig6.jpg

На пръв поглед е объркващо това, че най-ранното изображение на панталони е от Египет. Ако обърнем внимание на работите на стария автор Йордан, загадката ще се изясни. Летописецът разказва как в дълбока древност египетския фараон Весосис нападнал гетите, но те не само го отблъснали, а дори го преследвали чак до река Нил- Iord. De Orig. 47. За египетска агресия в Тракия е писал и Херодот – II.103.

Конфликтът  описан от Йордан и Херодот се е разиграл се през XIX -ХХ век преди Христа, по време на XII династия. Тогава за първи път на територията на Египет се появяват коне и погребения с жертван кон. От този период е и пекторалът, на който са изобразени светлокожи мъже с панталони. Най-вероятно това са гети защото африканците, а също така и народите на Ориента не познават панталоните, а и нямат конница в този период.

Най-старите открити панталони също не са от територията на Балканите, чийто климат не позволява органична материя да се запази дълго време в гробница. В Ксинянг, Китай климатът е сух, там са намерени и най-старите панталони. Те са на около 3300 години, шарките по тях са доста  интересни. Още по-интересно става когато разберем, че тези шарки са типични за древната тракийска керамика, по-точно тази от културата Бреница, България.

http://i.guim.co.uk/static/w-1920/h--/q-95/sys-images/Guardian/Pix/pictures/2014/6/6/1402050285094/This-pair-of-ancient-trou-013.jpg

Остава да се обясни това как тракийските панталони се появават в Китай. Там са намерени така наречените бели мумии, за които бе установено, че принадлежат на хора дошли от Източна Европа. Учени като Виктор Майер смятат, че тези бели мумии са де факто тохари, които в дълбока древност са обитавали земите на България и Румъния. Точно тази територия принадлежи на гетите, които наричат себе си гути.

Народ гути/гутеи е имало в Западен Иран и части от Месопотамия (Ирак). Учени като Т.Гамкерлидзе и В.Иванов смятат, че езикът на гутите/гутеите не е бил сроден на шумерския, акадския и др. а принадлежи на индоевропейските езици. Вярва се дори, че гутейският език е праезик на тохарите. 
Ето как всичко си идва на мястото. Чрез своите миграции дедите ни разпространяват не само коневъдството и ездата, но също и панталоните, които по начало са атрибут на конника.

Модата дължи и друго откритие на древните балкански народи. Става дума за дълбокото деколте на роклята. То бива свързвано предимно с френските дами от XVIII и XIX  век, но истината е, че минойските жени изпреварват французойките с около 3500 години. На фрески от Кносос и други места може да се види, че минойките носят облекло, което е доста дръзко дори за днешните стандарти.

                                           http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e0/LuiseMariaGuiseppavonSavoyen.jpg

                                         Мария Жозефина

                                 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/58/Pierre-Auguste_Renoir_098.jpg/640px-Pierre-Auguste_Renoir_098.jpg

                               Мадам Енрио, картина на Реноар

                                                                                http://www.minoancivilization.net/images/Minoan%20boardgame.jpg

                                              http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6d/Knossos_fresco_women.jpg

                                    минойско женско облекло

Преди тази мода да се появи на о-в Крит – царството на цар Минос, тя е съществувала на Балканите. Това може да се види от древните идоли от България, Сърбия, Румъния.

възстановка на древна тракийска женска носия от Бронзовата Епоха

За траките като едни от създателите на минойската култура е писал проф.Б. Хрозни, който свързва появата на нова керамика на о-в Крит с миграции на стари балканци. С намирането на Линеар А документи стана ясно, че благородническата класа на минойското общество е била от траки. На златни пръстени, фибули, а и по глинени плочици са записани тракийски имена като Арей, Питак, Резос, Диза, Ида.

Дори генетиката предлага доказателства за връзката между нас българите и старите минойци. За критското население са типични хапло групите J2, R1a1, R1b, Е-V68. Те не просто се срещат в България, но около 80% от българите са носители на тези генетични маркери. Вместо тези изключително важни данни да бъдат поднесени на българския читател, някои изследователи предпочитат да се придържат към мъгливи термини и неясни сведения.

Относно дълбокото деколте на минойките/тракийките трябва да се поясни, че всяка епоха има своите морални стандарти. В древността голотата не е считана нито за срамна, нито за неприлична. Не случайно както мъжки, така и женски божества са изобразявани голи.

Голотата на галските бойци е и следващия въпрос, който ще бъде засегнат.  Дълго време учените се чудеха дали римляните са преувеличили в твърденията си по отношение на това, че определени групи галски бойци влизат в битка без каквото и да е било облекло.

                            http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/Dying_gaul.jpg/800px-Dying_gaul.jpg

В миналото се смяташе, че причината за това трябва да се търси в старата келтска религия. После стана ясно, че отговорът е съвсем различен. Дрехите попиват потта, която пък е храна за различни бактерии. При прорезна, или промушна рана, в тялото влизат влакна, които са осеяни с бактерии способни да причинят сериозна инфекция. Освен това шлемът, ризницата и кнемидите са доста тежки и не позволяват бързи, мълниеносни движения. Разполагайки с качествени оръжия и необременени от тежеста на предпазните атрибути, келтите в доста случаи са били в по-изгодна позиция. Най-вероятно голи са влизали само гаесатите, които са фунционирали като наемна армия и единственият им поминък е бил войната.

Друга интересна тема е тази за амазонките. В миналото е царствало вярването, че става дума за женско общество, като само един път в годината амазонките посещавали съседно племе, за да заченат от мъжете. Това не е нищо друго освен глупава измислица. Сарматите, северните траки са тези, чиито обичаи стават причина за възникването на недоразумението.

http://www.ephesus.us/images/amazons-ephesus.jpg

При тези хора мъжете са ходили гладко избръснати, а при гърците е било прието мъжът да е с брада. Да не забравяме и това, че по начало гърците са считали панталоните за женско облекло, а сарматите са конен народ, панталони са носени и от двата пола. Виждайки сарматските мъже, южните ни съседи са ги оприличили на жени и така се ражда един упорит мит.

Иронията е в това, че сарматските жени не само са имали съпрузи, но и са имали право на няколко мъжа, така наречената полиандрия (многомъжие). Това право обаче не се е получавало просто така, жената е била длъжна първо да докаже себе си в битка.

                                 https://encrypted-tbn3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcT-Gz9_0eos7GkBEXiLGVKQaKNItZW6tbuIqdKyoPmSMMwInRbl9w

Има и друго недоразумение относно амазонките- сарматки. Доста време името им се е извеждало от гръцкото амазо – без гръд, вярвало се е, че амазонките режат една от гърдите си, за да стрелят по-добре с лък. Гръдта обаче не пречи изобщо на сарматския начин на стрелба, при който тетивата се опъва не към гърдите, а нагоре, на височината на главата. Името амазонки идва по-скоро от гр. амазоо – яздя кон. Все пак сарматите са конен народ.

Te са набедени за иранци, но това е съвременна спекулация. Прокопий Цезарийски, който е бил в непосредствен контакт с тези хора пише, че те спадат към семейството на гетите – Proc. Bell.Goth.III.ii.3. За сармати на територията на Тракия е писал Плиний Стари, а по-късно за заселването на около 200 000 хора от това племе споменава и Амиан Марцелин. Спокойно може да се каже, че значителна част от населението на Добруджа има право да се нарече потомци на амазонките/сарматите – прочутите бойци от гетското семейство.

Сарматите се свързани и с друга легенда, този път от Британия. Става дума за крал Артур и магическия меч Ескалибур. Всъщност правилното име на меча е Calad Bolg.  Самият крал Артур е бил римски офицер от сарматски произход – Луций Арторий Кастус. Той и хората му успяват за забавят сериозно англо-саксонското нашествие в Британия. По време на Късната Античност англи, сакси, юти и други германи напускат земите си и се установяват в Източна Британия. По това време тя е напусната от римляните, останали са малки военни контингенти и незначителни групи въоръжени келти. С измама англо-саксите печелят първите сблъсъци, но после ги чака неприятна изненада.

Джефри от Монмот разказва как самоуверени нашествениците потеглили към незавоюваната британска земя. Посрещнала ги войска от келти и римски легионери. Артур сложил ризница, наметнал на гърба си щит (това е тракийски обичай) и произнасяйки името на Богородица препуснал с коня си срещу саксите. Врязал се в редиците им и съсякъл много от тях. Вдъхновени от мъжественият му пример келтите се втурнали след него и последвало страшно клане над нашествениците.

       http://www.blastr.com/sites/blastr/files/king-arthur-original.jpg

http://www.blastr.com/2014-1-27/sherlock-holmes-director-prepping-epic-6-film-king-arthur-fantasy-franchise

Днес редица учени смятат, че победата на Артур се дължи на това, че той е разполагал с тежката кавалерия на сарматите. Англо-саксите са били пехотинци, само вождовете им са имали ризници, шлемовете са били също рядкост, а основното оръжие е било копието. Сарматските конници от друга страна били покрити с люспеста броня от глава до пети, защитени са били дори и конете им. Така е описана и армията, която княз Крум изпраща срещу Михаил Рангаве.

http://en.wikipedia.org/wiki/File:028_Conrad_Cichorius,_Die_Reliefs_der_Traianss%C3%A4ule,_Tafel_XXVIII_(Ausschnitt_01).jpg

Едва ли някой българин би свързал крал Артур с народа ни, но когато укритите факти излезат на бял свят, нещата започват да изглеждат различно. Неотдавна излязоха доказателства от областта на генетиката за тракийско присъствие в стара Британия.

“The invasion of Britain by the Roman military in CE 43, and the subsequent occupation of Britain for nearly four centuries, brought thousands of soldiers from the Balkan peninsula to Britain as part of auxiliary units and as regular legionnaires. The presence of Haplogroup E3b1a-M78 among the male populations of present-day Wales, England andScotland, and its nearly complete absence among the modern male population of Ireland, provide a potential genetic indicator of settlement during the 1st through 4th Centuries CE by Roman soldiers from the Balkan peninsula and their male Romano-British descendants.”

http://www.jogg.info/32/bird.htm

Едва ли съм успял да представя весело четиво, но дано поне да ви е било интересно.

Използвана литература:

1.J.Best, Thrakische Namen in Mycenisher Schrift, Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984,

2.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

3.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

4.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

5.Dressing Judeans and Christians in Antiquity, ed. K.Upson-Sala, C.Daniel-Hughes, A.J.Batten, Ashgate Publ. Ltd, Farnham, 2014;

6.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

7.L.Alcock, Arthur’s Britain, 1973;

8.D.Wilson, The Anglo-Saxons, 1996;

9.G.Ashe, The Quest of Arturs Britain, 1975;

10.R.Brzezinski, М. Mielczarek, The Sarmatians, 600 BC-AD 450, 2002;

Paleolithic Y-haplogroup heritage predominates in a Cretan highland plateau

http://www.nature.com/ejhg/journal/v15/n4/full/5201769a.html

Jordanes, The Origin and the deeds of the Goths

 

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

Steven C. Bird, Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin

 

http://www.jogg.info/32/bird.pdf

 

Old chaps? 3,300-year-old trousers found in China may be world's oldest

http://www.theguardian.com/world/2014/jun/06/oldest-trousers-found-in-china-mummies