ТРАКИЙСКАТА ГЛОСА СКАЛМЕ – МЕЧ И ОФОРМЯНЕТО НА ТРАКИЙСКИЯ РЕЧНИК

Понеже доста приятели, а и съмишленици вече стават нетърпеливи относно датата на излизане на ТРАКИЙСКИЯ РЕЧНИК, реших да дам кратко пояснение. За жалост не мога да дам точна дата на поява на следващата ми работа. Причините за това са няколко. Като цяло материалът за речника е готов, предаден е за корекции, но те отнемат много време. Все пак броят на думите е над 650, а това си е сериозно количество.

 

Понеже файлът е голям, понякога се получават и технически грешки, най-вече при предаването на чужди думи, изписани с особени букви. Точно това е причината да се откажа да ползвам арменската азбука и деванагари (за санскрит). Проблеми понякога създават и буквите на староисландските и старонорвежки думи.

 

Речникът няма как да се представи самостоятелно, без да се дадат допълнителни пояснения, а те не са никак малко. Нужно е да се обясни връзката между езика на траките с този на илирите и скито-сарматите. Подобно на дедите ни, илирите и скито-сарматите са обявени за изчезнали народи, като за скито-сарматския език дори е прокарана още една грандиозна лъжа, а именно, че е ирански. Укрити са както важни исторически свидетелства, така и глоси, чийто характер е тракийски, а не ирански.

 

Информацията спомагаща да се разобличат вредните измами трябва да се обработи така, че да е разбираема за всички. Проблемът с изчезването на най-големите и най-войнствени народи на Източна Европа е важен и не бива да се претупва набързо. По-добре е да има закъснение, отколкото неясни моменти.

 

Илюстрациите също отнемат време. Понеже се касае за обемисто четиво, то е добре да има повече нагледен материал. За да се намерят подходящи изображения, а и да се обработят е нужно доста време. Хубавите неща изискват време – тук спор няма.

 

Не на последно място е моето здраве. Коляното, макар да наболява не е проблем, но има други неща, чието разрешаване изисква почивка и колкото повече време минава, толкова повече почивка е нужна. Ето защо не мога да дам точна дата на излизане на чакания от дълго време ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК.

 

Това, което мога да предложа сега е една страничка от речника. Все пак е нещо, а и читателите могат да преценят до известна степен дали дадените подробности и обяснения са добри и си струва да се набави четивото след време. Сега предлагам анализа на една много интересна тракийска глоса, надявам се да съм се справил добре:

 

скалме - *скалмен – скала блг. (в случая остър предмет, меч), скала́ – скала рус., скала́ – камък укр., skálа – скала, осколка слов., skálа – скала чеш., skeliù, skélti – цепя, разцепвам лит., skala – трески латв., iškalla (i) – чупя, разрушавам хет., σκάλλω – копая, режа гр., skiljа – разделям стисл.;

 

източник: σκάλμη – тракийска глоса със значение “нож, меч”, сравнена със стисл. skǫlm ж. мн. “ножици“ (Георгиев, 1977, с.19). Един от първите разгледали глосата е А. Фик, който според акад. Дуриданов сравнява σκάλμη със стисл. skǫlm ‘къс меч, нож’ (Дуриданов, 1976, с.23). В. Томашек, който е колега и съвременник на А. Фик, го цитира, добавяйки и Я. Грим относно това, че σκάλμη е тракийска дума идваща от корен *sq’el “spalten” – разцепвам, правейки сравнение с лит. skélti – цепя, стангл. skilja –  цепя, разделям. Чешко-австрийският учен добавя и интересния факт, че сродни на глосата σκάλμη се явяват трак. лични имена Σκέλης, Σκέλλις, Σκέλα-βρία, а и кюрд. kаlma, kalme – “сабя, меч” (Tom.II.20).

 

Странното в случая е това, че стисл. skǫlm един път е дадена със значение нож, къс меч, а друг път ножици, като при това не е направен и анализ, който да покаже дали действително думата е действително старогерманска или пък, поради ограниченото си разпространение се явява заемка (защо не и от тракийски?).

 

Друга странна особеност се явява факта, че при анализа на трак. топоним Σκέλα-βρία се предлага корен *skel “spalten” цепя, но освен лит. skilé – цепнатина, отломък се дава и слав. дума скала (Tom.II.2.83), тя обаче не е спомената изобщо при анализа на глосата σκάλμη. Навярно това е невинен пропуск, защото работата на В. Томашек е обемиста, разгледано е огромно количество материал и да се направи пропуск е човешко, и напълно разбираемо.

 

Преди да обърнем внимание на глосата σκάλμη – меч, ще разгледаме древния топоним Σκέλα-βρία. Елементът βρία вече бе обяснен (виж врия), а колкото Σκέλα-, тук трябва да бъдат посочени българските местни названия Скала, Скалата, Момина Скала, Орльова Скала, Скале, Скалите, Скалище, Скален дол и др. Те са изброени доста прецизно в нашия етимологичен речник (БЕР, т.VI, c.719).

 

Глосата σκάλμη – е притежавала древна форма *скал-мен, подобно на други наши думи като бреме, от *bher-men (БЕР, т.I, с.77), а и време, от *wert-men (БЕР, т.I, с.185). Със същата постройка е и българската дума знаме, тя е уникална, защото има запазен архаичен вариант и той е знамен (БЕР, т.I, с.649).

 

Значението на σκάλμη, *скал-мен, е остър предмет, осколка, скала. Коренът е скал, а наставката е -мен. Интересното в случая е това, че в тракийския тя вече се е развила в -ме, както е в днешния български: бреме, време, знаме, племе. Най-древните мечове са правени от кремък, т.е. скалата е материалът, който е ползван. 

Находки от гроб № 1 от Варненския некропол, снимка на Николай Генов 

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/retrieve/887/NIM%252520-%25252020b.jpg.preview.jpg

Кремъчният нож от гроб № 1 във Варненския некропол е с дължина 44 см (по сведения на И. Иванов и М. Аврамова). Около 4000 години по-късно, мечът акинак (ἀκινάκης) е с дължина между 40 и 60 см. Такава е била и дължината на късия тракийски меч σκάλμη.

 

Надявам се обясненията да са добри, а колкото до това защо тракийската, или както е по-правилно древнобългарската дума скалмен, скалме вече не се използва, ще подчертая, че дори доста по-нови думи като стблг. брьдоунъ – меч и коръда – меч, също са излезли от употреба. Това е напълно в реда на нещата и същественото е, че съществуват обяснения на български език.

 

Надявам се здравето ми да ми позволи да работя редовно по материалите, служещи за пояснение на речника, а и работата по илюстрациите и корекциите да е безпроблемна, за да може в скоро време да излезе чаканата повече от 10 години книга. Вярвам, че тя ще донесе добро самочувствие и вяра в себе си на много сънародници, доброто самочувствие и вярата в себе си са катализатора на великите деяния.

 

Желая на всички приятели и съмишленици весело посрещане на празниците, но най-вече здраве, здраве, здраве!!!