ТРАКИЙСКАТА ГЛОСА СКАЛМЕ – МЕЧ И ОФОРМЯНЕТО НА ТРАКИЙСКИЯ РЕЧНИК

Понеже доста приятели, а и съмишленици вече стават нетърпеливи относно датата на излизане на ТРАКИЙСКИЯ РЕЧНИК, реших да дам кратко пояснение. За жалост не мога да дам точна дата на поява на следващата ми работа. Причините за това са няколко. Като цяло материалът за речника е готов, предаден е за корекции, но те отнемат много време. Все пак броят на думите е над 650, а това си е сериозно количество.

 

Понеже файлът е голям, понякога се получават и технически грешки, най-вече при предаването на чужди думи, изписани с особени букви. Точно това е причината да се откажа да ползвам арменската азбука и деванагари (за санскрит). Проблеми понякога създават и буквите на староисландските и старонорвежки думи.

 

Речникът няма как да се представи самостоятелно, без да се дадат допълнителни пояснения, а те не са никак малко. Нужно е да се обясни връзката между езика на траките с този на илирите и скито-сарматите. Подобно на дедите ни, илирите и скито-сарматите са обявени за изчезнали народи, като за скито-сарматския език дори е прокарана още една грандиозна лъжа, а именно, че е ирански. Укрити са както важни исторически свидетелства, така и глоси, чийто характер е тракийски, а не ирански.

 

Информацията спомагаща да се разобличат вредните измами трябва да се обработи така, че да е разбираема за всички. Проблемът с изчезването на най-големите и най-войнствени народи на Източна Европа е важен и не бива да се претупва набързо. По-добре е да има закъснение, отколкото неясни моменти.

 

Илюстрациите също отнемат време. Понеже се касае за обемисто четиво, то е добре да има повече нагледен материал. За да се намерят подходящи изображения, а и да се обработят е нужно доста време. Хубавите неща изискват време – тук спор няма.

 

Не на последно място е моето здраве. Коляното, макар да наболява не е проблем, но има други неща, чието разрешаване изисква почивка и колкото повече време минава, толкова повече почивка е нужна. Ето защо не мога да дам точна дата на излизане на чакания от дълго време ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК.

 

Това, което мога да предложа сега е една страничка от речника. Все пак е нещо, а и читателите могат да преценят до известна степен дали дадените подробности и обяснения са добри и си струва да се набави четивото след време. Сега предлагам анализа на една много интересна тракийска глоса, надявам се да съм се справил добре:

 

скалме - *скалмен – скала блг. (в случая остър предмет, меч), скала́ – скала рус., скала́ – камък укр., skálа – скала, осколка слов., skálа – скала чеш., skeliù, skélti – цепя, разцепвам лит., skala – трески латв., iškalla (i) – чупя, разрушавам хет., σκάλλω – копая, режа гр., skiljа – разделям стисл.;

 

източник: σκάλμη – тракийска глоса със значение “нож, меч”, сравнена със стисл. skǫlm ж. мн. “ножици“ (Георгиев, 1977, с.19). Един от първите разгледали глосата е А. Фик, който според акад. Дуриданов сравнява σκάλμη със стисл. skǫlm ‘къс меч, нож’ (Дуриданов, 1976, с.23). В. Томашек, който е колега и съвременник на А. Фик, го цитира, добавяйки и Я. Грим относно това, че σκάλμη е тракийска дума идваща от корен *sq’el “spalten” – разцепвам, правейки сравнение с лит. skélti – цепя, стангл. skilja –  цепя, разделям. Чешко-австрийският учен добавя и интересния факт, че сродни на глосата σκάλμη се явяват трак. лични имена Σκέλης, Σκέλλις, Σκέλα-βρία, а и кюрд. kаlma, kalme – “сабя, меч” (Tom.II.20).

 

Странното в случая е това, че стисл. skǫlm един път е дадена със значение нож, къс меч, а друг път ножици, като при това не е направен и анализ, който да покаже дали действително думата е действително старогерманска или пък, поради ограниченото си разпространение се явява заемка (защо не и от тракийски?).

 

Друга странна особеност се явява факта, че при анализа на трак. топоним Σκέλα-βρία се предлага корен *skel “spalten” цепя, но освен лит. skilé – цепнатина, отломък се дава и слав. дума скала (Tom.II.2.83), тя обаче не е спомената изобщо при анализа на глосата σκάλμη. Навярно това е невинен пропуск, защото работата на В. Томашек е обемиста, разгледано е огромно количество материал и да се направи пропуск е човешко, и напълно разбираемо.

 

Преди да обърнем внимание на глосата σκάλμη – меч, ще разгледаме древния топоним Σκέλα-βρία. Елементът βρία вече бе обяснен (виж врия), а колкото Σκέλα-, тук трябва да бъдат посочени българските местни названия Скала, Скалата, Момина Скала, Орльова Скала, Скале, Скалите, Скалище, Скален дол и др. Те са изброени доста прецизно в нашия етимологичен речник (БЕР, т.VI, c.719).

 

Глосата σκάλμη – е притежавала древна форма *скал-мен, подобно на други наши думи като бреме, от *bher-men (БЕР, т.I, с.77), а и време, от *wert-men (БЕР, т.I, с.185). Със същата постройка е и българската дума знаме, тя е уникална, защото има запазен архаичен вариант и той е знамен (БЕР, т.I, с.649).

 

Значението на σκάλμη, *скал-мен, е остър предмет, осколка, скала. Коренът е скал, а наставката е -мен. Интересното в случая е това, че в тракийския тя вече се е развила в -ме, както е в днешния български: бреме, време, знаме, племе. Най-древните мечове са правени от кремък, т.е. скалата е материалът, който е ползван. 

Находки от гроб № 1 от Варненския некропол, снимка на Николай Генов 

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/retrieve/887/NIM%252520-%25252020b.jpg.preview.jpg

Кремъчният нож от гроб № 1 във Варненския некропол е с дължина 44 см (по сведения на И. Иванов и М. Аврамова). Около 4000 години по-късно, мечът акинак (ἀκινάκης) е с дължина между 40 и 60 см. Такава е била и дължината на късия тракийски меч σκάλμη.

 

Надявам се обясненията да са добри, а колкото до това защо тракийската, или както е по-правилно древнобългарската дума скалмен, скалме вече не се използва, ще подчертая, че дори доста по-нови думи като стблг. брьдоунъ – меч и коръда – меч, също са излезли от употреба. Това е напълно в реда на нещата и същественото е, че съществуват обяснения на български език.

 

Надявам се здравето ми да ми позволи да работя редовно по материалите, служещи за пояснение на речника, а и работата по илюстрациите и корекциите да е безпроблемна, за да може в скоро време да излезе чаканата повече от 10 години книга. Вярвам, че тя ще донесе добро самочувствие и вяра в себе си на много сънародници, доброто самочувствие и вярата в себе си са катализатора на великите деяния.

 

Желая на всички приятели и съмишленици весело посрещане на празниците, но най-вече здраве, здраве, здраве!!!

 

 

ТРАКИЙСКАТА ГЛОСА БРИЯ – ГРАД И НЕЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИ

 Противниците ми често излизат с твърдението, че след 681 г. у нас названията на селищата се променят, защото се променя и етническия характер на населението. Дали това е наистина така? За физическо изчезване на траките в никакъв случай не може да се говори. Две мащабни антропологични изследвания под ръководството на проф. д-р Методи Попов доказаха това. При второто изследване – това от 1959 г. дори бе допълнено, че не само брюнетите от понтийски тип при българите са наследници на древното балканско население, но дори и част от светлия, северен тип се явяват потомци на траките (Попов, 1959, с. 262). Това означава, че около 90% от нас са потомци на хората влезли в историята под името траки.

 

Изображения на тракийски селяни от периода на късната Античност, изобр. базирано на Barberini Ivory on display at the Louvre- Marie-Lan Nguyen (2011)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8e/Diptych_Barberini_Louvre_OA9063_whole.jpg

В периода 2011-213 г. заключението на проф. д-р Попов и колегите му бе потвърдено от резултатите на генетичните проучвания. Установено бе, че около 90% от българите са наследници на хората, които са обитавали Балканите преди повече от 2000 години, или с други думи – повечето от нас носят гените на траките (Църцаров, 2018). 

 

Сега трябва да си зададем въпроса: Ако фактите показват, че не може да се говори за физическото изчезване на траките, дали същото няма да важи и за езика им, дали нашата реч не е забележително древна, подобно на гените ни? Все пак, след като не можем да говорим за идване на нови народи след 681 г., какво основание има да  говорим за налагане и на нов език? Кой да го наложи, а и как да стане това чудо – нова реч се налага от по-многобройно и по-силно население, а убедителни доказателства за идване на такова ново население няма.

 

Летописите, в които се говори за нахлуване на варвари от север и изток не са нищо повече от хитра пропаганда, съчинена още по време на ранното Средновековие от римляните (византийците), с цел да бъде оправдано заграбването на земите ни от Рим (Византия), a стремежът на дедите ни към свобода и независимост да бъдe завоалиран, представен в ужасно изкривен вид. 

 

Вярно е, че така наречените тракийски езикови остатъци изглеждат странни на повечето от нас. За това обаче си има причини: една от тях е неправилното предаване на думите от страна на гърците, друга причина е неправилното предаване на глосите и т.н. от страна на съвременните учени, да не забравяме и отказа на професионалистите да се задълбочат в анализа на тези неща, които показват, че официалните теории са грешни.

 

Нека разгледаме глосата брия/βρία. За нея знаем от Страбон, който преди около 2000 години обяснява, че брия/βρία е тракийската дума за град (Strab.VII.6.1). Като цяло лингвистите си свършват работата добре: посочено е, че глосата идва от форма *wriyā, че сродни са и думи от тохарски и санскрит, но и старобългарски: тох. В riye “град”, стинд. vrti “ограда”, стблг. (за-)вьрѭ, – врѣти “затварям” (Георгиев, 1977, с. 13).

 

Всички тези неща са верни, а представените паралели с тохарския и староиндийския са както интересни, така и важни, а защо е така ще бъде подробно обяснено по-късно в настоящата работа. Има обаче и пропуски в анализа на глосата, които макар на пръв поглед да са малки, все пак се оказват значителни.

 

Правилното произношение на тракийската дума не е брия, а врия/βρία. Също така, най-доброто съответствие е стблг. вереia, верѣia – мандало, лост, нещо, с което се залоства, заключва. Сродна е и друга дума, а именно стчсл. вереѝ – крепост, затвор, като трябва да се уточни, че старочерковнославянския език е всъщност старобългарски.

Така разбираме, че врия/βρία е просто една особена дума за крепост, укрепен град.

 

В древността градовете са добре укрепени и защитени със стени. Tова е било наложително, защото в онази отдалечена епоха както пиратството, така и разбойничеството са широко разпространени. През нощта градските порти биват залоствани, а и охранявани. Точно това допринася за появата на думата врия/βρία, тя просто е по-стария вариант на стблг. вереia, верѣia – мандало, нещо, с което се залоства, заключва, като значението е заключено, затворено място. Стчсл., стблг.  вереи – крепост е по-близка до първоначалното значение.

 

Без изключение, градовете, чието име притежава елемент врия/βρία, са богати търговски средища, чието съществуване зависи от това дали са добре охранявани. В някои случаи стените са от камък, както е при Месемврия (Несебър), но в други случаи оградата е от дървени греди. Такова селище е Полтимврия/Πολτυμβρία, като тук елементът Полтим-/Πολτυμ- бива сравнен от професионалистите със стблг. плотъ-“ограда”, струс. плотъ “ограда, зид”, блг. плет и др. (Георгиев, 1977, с.18).

 

И в този случай анализът е добър, но и сега има пропуски, които ако бъдат компенсирани, променят нещата в наша полза и то значително. Полтим-/Πολτυμ- е древна форма на склонената в дат. пад. мн. ч. плотъ → плотьмъ – на оградите. С други думи Полтимврия/Πολτυμβρία означава селище укрепено с дървени огради → *Плотьмъ верѣia на български език.

 

Както първият, така и вторият елемент от името на тракийското селище са обясними на български език, а самата форма на склонение също е типична за нашата реч. Какъв е единственият възможен извод тогава? Не показват ли фактите, че древното название Полтимврия/Πολτυμβρία е оставено от хора говорещи архаичен вариант на езика ни?

 

Фактите се ясни, но съвсем уместно може да се зададе въпроса: ако врия/βρία, е наистина архаична форма на  стблг. вереia, верѣia, вереи – мандало, крепост, защо след 681 г. няма селища с такъв елемент? Всъщност това е напълно в реда на нещата.

 

Ползваните до доста по-късен период старобългарски думи вьсь - селище, вьсьнъ – градче,  днес също не присъстват сред названията на селищата в страната ни. Някои сънародници даже не знаят изобщо, че вьсь и вьсьнъ са ползвани от дедите ни думи. С течение на времето определени думи биват изоставени и заместени с други. Прочее, изоставените някъде към XVII-XVIII в. старобългарски думи вьсь - селище, вьсьнъ – градче,  са много древни, те се срещат тракийската ономастика, като това е признато от професионалистите.

 

При анализа на трак. Вισιζενις за елемента Вισι- е предложена стблг. вьсь-село и др. (Георгиев, 1977, с. 69). От друга страна в името на тракийското селище Βιζώνη се натъкваме на стблг. дума вьсьнъ - градче. Виждаме, че “изчезването” на врия/βρία,  е един напълно естествен процес, а не “доказателство” за това, че речта на Орфей е коренно различна от нашата. Просто поради своята архаичост врия/βρία, вьсь и вьсьнъ са излезли от употреба, както още много други наши думи.

 

Колкото до връзката на врия/βρία,  с тохарската дума riye “град”, и староиндийската vrti “ограда”, за това също има лесно обяснение. То не идва от мъглите на времето когато според лингвистите се е появил праиндоевропейския език, т.е. не можем да говорим за някакво хипотетично прародство. Ако проучим добре историческите извори ще разберем, че още в дълбока древност траките покоряват индийците и им оказват силно културно влияние.

 

Йордан пише, че в далечното минало гетския цар Танаусис завладява почти цяла Азия (Jord.47). Живелият по-рано Павзаний споделя, че Дионис построява мост над река Ефрат и поставя Индия под своя власт  (Paus.X.29.4). Ариан е доста по-подробен изказвайки твърдението, че Дионис успява да покори Индия, създава градове там, дава на местното население знания как да правят вино, а и как да отглеждат полезни растения:

 

“But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed.” (Ar.Anab. VII.vii).

 

https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookviii-india.asp

 

Такова сериозно културно влияние е невъзможно без езиково влияние, защото иначе няма как да се дадат важни знания по земеделие и строителство. Именно езиково-културното влияние на траките е причина в Северна Индия са се говорят езици сродни на тези от Европа и напълно различни в сравнение от тези в Южна Индия: тамилски, тулу, телугу и др.

 

Сега вече е ясно защо староиндийската дума vrti “градина” е сродна на тракийската врия/βρία. Каква обаче е връзката с мистериозния народ на тохарите? Те живеят на северозапад от Индия, но се отличават ярко от местното население понеже са със сини очи, кестенява или рижа коса и по-светла кожа. Тези белези ги определят като оформил се в Европа народ.

 

В книгата си за тохарите Леонид Сверчков представя виждането на Юлиус Покорни, който гледа на тохарския като на тракийски език, или трако-фригийски диалект, сроден на арменския: “Й. Покорны, рассматривавший тохарский как фракийский или фрако-фригийский диалект, родственный армянскому.” (Сверчков, 2011, с.14).

 

Eто го разковничето – няма никакви мистерии. Анализът на тракийската глоса врия/βρία не само доказа нейния български характер, но разбрахме и защо определени народи на Азия говорят езици показващи голяма близост с нашия. Причината за това е тракийското културно влияние над предците на индийци, иранци и др. Тохарите се явяват най-добрият кандидат за наследниците на траките дошли с Дионис в Средна Азия. За това съдим следвайки разпространението на така наречената линейна керамика от Балканите в посока Украйна, Казахстан, Китай и Северна Индия.

 

Китайска неолитна керамика, имаща прототип в Източна Европа

Когато всички факти бъдат показани – истината е пределно ясна. Търсете, проверявайте, следвайте логиката, повярвайте ми – струва си.

 

 

 

Използвана литература:

 

1.Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

2.Попов М., Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 260.

3.Сверчков Л. Тохары – древние индоевропейцы в Центральной Азии, Ташкент, SMI- Asia, 2011.

4.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1995

 

Извори от интернет:

 

Църцаров Н. Къде са живели прадедите на днешните българи преди 2000 години (посл.вид. 09-06-2021) https://www.otizvora.com/2018/10/10253/kade-sa-zhiveli-pradedite-na-dneshnite-b/

 

Arrian: Anabasis Alexandri: Book VIII (Indica), Tr. E. Iliff Robson (1933) Ancient History Sourcebook https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookviii-india.asp

 

JORDANES, THE ORIGIN AND DEEDS OF THE GOTHS, translated by Charles C. Mierow (посл.вид. 09-06-2021)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#VI

 

Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918 (посл. вид. 09-06-2021)

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D10%3Achapter%3D29%3Asection%3D4

УБИЙСТВОТО НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК – РАЗКРИТИЯ НА МАНИПУЛАЦИИТЕ

Повечето от нас смятат, че хората на науката са винаги коректни и неотклонно се придържат към истината. Това би било нещо прекрасно, ако бе реалност, но за жалост понякога се случва точно обратното. Понякога точно тези, които трябва да издигат високо факлата на знанието, са инициаторите и поддръжниците на ужасни заблуди. Ярък пример е създаването на македонския език от известни лингвисти – хора с академично образование и солидна подготовка.

Преди около век никой на Балканите, а и в останалата част на Европа не е възприемал речта на жителите на Македония като нещо различно от българската. С течение на времето обаче, благодарение на учените Самуил Бернщайн, Дина Мухина, Рина Усикова, Зузанна Тополинска, Виктор Фридман, Кристина Крамер, Хоръс Лънт, Волф Ошлис и др., се появава нов език - македонският.

Без да се съобразяват с фактите, с многобройните свидетелства засягащи характера и произхода на населението на Македония, без да се съобразяват и с историята на народа ни, тези лингвисти и професионалисти изкривяват истината по ужасно грозен начин. Грехът им, освен създаване и лансиране на заблуди, е и подпомагането на поява на антибългарски настроения в Македония.

Ако при наличие на огромно количество информация е възможно да се създават и налагат измами, то когато информацията е оскъдна, манипулациите са още по-лесни - както за създаване, така и за поддържане. 

Ние българите сме ощетени не само със създаването на македонския език, но и с нещо друго, което е не по-малко сериозно. Става дума за определянето на характера и древността на речта ни.

Понастоящем в училища и университети се преподава, че тракийският език е мъртъв и няма нищо общо с българския. Този постулат се защитава доста дълго време и то с удивително упорство. 

Една от причините се крие в това, че ако лингвистите признаят, че не са прави, ще се наложи пренаписване не само на историята на българския народ, но и на цялата древна европейска история, а в самата лингвистика понятия като индогермански и индоевропейски ще трябва да бъдат отхвърлени и заменени с много по-точни и по-подходящи термини като индобалкански, а защо не и древнобългарски.  

В тази работа ще се опитам да обясня с помощта на какви способи е създадена вредната заблуда, според която речта на Орфей е изчезнала отдавна и няма нищо общо с нашата.  На първо място са разбира се историческите извори – сведенията за древното население на земите ни, а и неговата съдба по време на късната Античност.

Периодът на късната Античност е засегнат от летописци като Филосторгий, Св. Йероним, Амиан Марцелин, Евагрий, Прокопий Цезарийски, Йордан и др. Никой от тези автори не отваря и дума за изчезването на траките. Напротив, въпросните създатели на хроники дават ценни данни, чийто адекватен анализ помага да разберем истината за събитията между IV и VI век.

Като “обяснение” защо са “изчезнали” траките, казионните учени обикновено  дават като причина така наречените “варварски нашествия”, при които местното население бива клано най-безмилостно. За най-големи “злодеи” са обявени хуните и готите. Погледнато формално има логика – едно чуждо нашествие може да редуцира дадено население твърде сериозно.

 

Проблемът обаче е в това, че така наречените варвари са от същия произход както и тракийското население под римска власт и не селата на траките са страдали от нападенията, а предимно населените с колонисти градове. Готите не са германи, а старият тракийски народ гети. Хуните не са тюрки, а са потомци на древните масагети – амалгама от траките мизи и гети, които поне от VI в.пр. Христа (т.е. отпреди 2500 години) обитават постоянно Добруджа...която е и тяхната най-стара земя.

Да обърнем внимание на важните подробности, скрити в историческите свидетелства. Филосторгий обяснява, че дошлите в земите на юг от Дунава готи, не са нов народ, а са реално старите гети (които от незапомнени времена обитават земи от двете страни на река Дунав по сведения на писалия по-рано Страбон бел.авт.):

“На римска територия Урфил докара голяма група поселници, които бяха прогонени от древните си обиталища поради своята религия. Тези хора дойдоха от средите на скитите, живеещи на север  от Истъра и в миналото бяха наричани гети, а днес те са познати като готи.” –“Urphilas19 brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion. These came from among the Scythians, north of the Ister, and were formerly called Getae, though now they are better known as Goths.” –Phil. E.H. II.5.

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

За същите готи християни, в края на IV в. Св. Йероним - човекът, който нарича Мизия с името България (Mesia hec et Vulgaria) споделя следното: “Рижите и русокоси гети карат своите църковни шатри заедно с армиите си и навярно поради това имат успех в борбата си с нас – поради факта, че изповядват същата религия” -“The Getæ, ruddy and yellow-haired, carry tent-churches about with their armies: and perhaps their success in fighting against us may be due to the fact that they  believe in the same religion.” – Jer.Laeta, 2

https://www.newadvent.org/fathers/3001107.ht

За това, че хуните са реално масагетите споменава Евагрий в своята “Църковна История”: “in Thrace, by the inroads of the Huns, formerly known by the name of Massagetae”  Euag.E.H.III.2

http://www.tertullian.org/fathers/evagrius_3_book3.htm

Ако някой познава добре хуните – това е Прокопий. Той не вижда в тях някакъв странен, непознат на по-стари автори народ, а е уверен, че в миналото те са известни под името масагети: “…Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace”-Proc.III.X

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#XI

Йордан също дава интересни сведения. Той разказва за войната между масагетите на царица Томира и персите на цар Кир, като добавя, че след края на конфликта въпросните масагети (които той дори нарича гети и готи), се установяват в Mизия, в областа наречена Малка Скития (т.е. Добруджа бел.авт.) и основават град Томи: “Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself.”- Jord. (62)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X

Не само готите не са германи и хуните не са тюрки, но самите гети и мизи, на които тези две групи са представители, са хора делящи едни и същи корени. Цитиращ работа на Димитър Дечев , проф. Асен Чилингиров дава интересно късче информация, според която гетите са мизи (от рода на мизите бел.авт.): „Getae sunt Mysi, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos“ (Serv. ad Verg. Aen. 7, 604) - цитирано според Д. Дечев, пое. съч., с. 104.

 http://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm#15

За това, че гети и мизи са роднини, говорят същият език както останалите траки, а и се смесват лесно (поради общият си език и култура бел.авт.) пише Страбон :“Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи.” Страб.7.3.1

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Факт е, че старите българи са наричани мизи, готи, хуни, но това не са названия на различни народи, а на хора делящи един произход. Названията добруджани, родопчани, шопи и т.н. също не са доказателство за различния произход на въпросните групи, явяващи се важни компоненти на българския народ.

“Варварите” на казионните учени не само не са причина за изчезването на траките и тракийския език, но дори са допринесли за обновяването и възраждането на тракийския език в земите на юг от Дунава, а разбира се може да се говори и за засилване на тракийския етнически елемент на юг от Дунава.

На север от голямата река свободните траки: гети,  мизи и клонът им мизо-гетите познати като масагети, хуни, скити, запазват речта си незамърсена от латински и гръцки, и освобождавайки своите братя от римска власт, налагат своето все още ползващо падежите наречие, което ще се превърне в официален език на народа ни. 

Ето защо губещият падежите си още по време на Античността тракийски, по време на ранното Средновековие е падежен и носи името старобългарски.

Нека тези, които се съмняват в казаното до тук, да си зададат въпроса: Ако готите не бяха траките гети, а дошли от Скандинавия германи – къде са тогава стотиците германски названия на селища, реки, защо няма такива изобщо? 

Също така, ако хуните не бяха част от траките мизи, а тюрки -  къде са тюркските топоними и хидроними? Как е възможно номадите печенеги да оставят свои имена на селища за сравнително краткия си престой в Източна Европа, а набедените за германи и тюрки готи и хуни да не оставят нищо обяснимо на германски и тюркски за период по-голям от 500 години?

След като стана ясно, че “варварите” опустошавали Тракия не са чужд народ, а северни траки атакуващи римските войски и римските колонисти с цел да освободят траките на юг от Дунава от римска власт, става и ясно защо римските летописци говорят за кланета в своите работи. Не местното население е страдало, а окупаторите, които са паразитирали върху въпросното местно население явяващо се наши предци. Римските летописци са се интересували само от своите беди и бедите на роднините си.

Трябва да призная, че манипулациите на казионните учени са хитри и рафинирани. Обявявайки част от дедите ни за “варвари от север и изток” и приписвайки им редуцирането на тракийското население, историците успяват да омаят и заблудят широката публика доста успешно.

Разбира се лингвистите също имат принос в убийството на тракийския език. Техните методи също са хитри и рафинирани. Подобно на колегите си историци, които разделят няколко групи стари балканци на отделни народи, лингвистите също организират напълно неоправдано разделение. Езикът на Орфей е разкъсан на части, като целта навярно е да се избегне събиране на голямо количество информация показваща ясна връзка с българския език.

Разделението е следното: учените разглеждат същинския тракийски, дако-мизийския, пеонския, фригийския и витинския като отделни езици – сродни, но все пак отделни и различни. 

Ще напомня, че същият трик е приложен и по отношение на наречието на българите от Македония. За македонския език се казва, че е близък до българския, но все пак отделен и различен от него, което разбира се не е вярно, както не е вярно и не е правилно да се отделят дако-мизийски, от фригийски, пеонски, витински от тракийския.

Каква е последицата от стореното от лингвистите разделение? Понеже тракийските книги са унищожени (а книги е имало, съществуват исторически свидетелства за това), през XIX и XX в. учените изучаващи езика на Орфей, разчитат предимно на глоси. Това са древни думи, чието значение е обяснено от определен стар автор. Към глосите спадат и дакийските имена на билки, като общият брой на глоси в такъв случай е 120.

Вилхелм Томашек представя 57 имена на дакийски билки и 36 глоси, към които не са добавени представените още през 1872 г. от Август Фик 27 фригийски глоси. Те са много интересни, пример за това е зелкия/zelkia-зелка. Тази смайваща близост показва, че откъсването на фригийските глоси от тракийското езиково богатство е несъмнено голям пропуск. 

Нека продължим с изброяването на нередните неща. При творилия по-късно Димитър Дечев срещаме 47 имена на дакийски билки,  докато в произведението “Траките и техния език”, акад. Вл. Георгиев е доста по-скромен.

В работата “Езикът на Траките”, 1976 г., акад. Дуриданов представя само 23 глоси, не 120, навярно защото следва принципа, че на траки, даки, витини, пеони и фриги трябва да се гледа като на хора, които говорят ралични езици. Да се пропуснат над 85% от данните обаче си е нещо сериозно, каквито и да са аргументите на учените.

Не само над 85% от информацията, която дават глосите е пропусната, но дори при споменатите глоси отново има допълнително пропускане на информация. 

Ще дам конкретен пример. При разглеждане на глосата гентон/genton, като сродна е дадена староиндийската дума hatá-ударен, умъртвен. Съпоставката е правилна, но много по-точен еквивалент се явява стблг. гнетѫ, чиято праформа е *genton – напълно идентична на тракийската глоса гентон/genton.

Друг пример е глосата полтин/póltyn-дъсчена ограда, при нейния анализ са дадени староисландската дума spjald-дъска, англосаксонската speld-дървесина, цепеница и др., но е пропусната стблг. плотъ-дъсчена ограда, макар точно старобългарската дума да отговаря най-точно на смисъла на тракийската глоса, а и звуковата прилика да е най-голяма.

 Праформата на плотъ е *poltu. В случая има още един пропуск – правилната форма на глосата е полтим/póltym, като коренът е полт/pólt, а окончанието им/ym, е реално окончание за дат.пад.мн.ч. в старобългарски, както е в каменьмъ, именьмъ, небесьмъ. Значението на Полтим-брия е крепост със дървени стени, като правилната форма на топонима е * Плотьмъ верѣia.

На всичко отгоре, един друг учен – работилият в СССР лингвист Макс Фасмер дава в своя речник неправилна етимология на думата плот, свързвайки я с плет, плета. Реално плот идва от половя, разсичам, цепя, т.е. правя дъска – оттам и плотъ-дървена ограда. 

С глагола плета е свързана една друга тракийска глоса – пелта/pelta: изплетен от гъвкави клонки щит, покрит с животинска кожа, но въпреки ясните данни, никой не свързва пелта с плета.

При анализа на глосата гагила/gagyla (вид патица), в работата си “Die Srache der Thraker”, 1985 г. акад. Дуриданов предава сведенията на лингвиста Дюканж, че се касае за дума от речника на траки, витини и лидийци, но допълва, че глосата може да е малоазийска и е с неясна етимология. Удивителното е, че забележително талантлив човек като нашия акадмик не е чувал за българските думи гага-вид патица, гогол-вид птица...

Виждаме, че нито истинския брой на глосите е представен, нито пък при подложените на анализ глоси са дадени точните съответстващи български думи. И това не е всичко. Друга информация, която е нужна за разбирането на тракийския език са надписите. На наша територия са паметниците от Ситово, Езерово, Кьолмен, Дуванлии, Браничево, Вишеград, Пандурската могила, Буково, като разбира се има и графити съдържащи интересни тракийски имена като Зайка.

Тук се сблъскваме с няколко проблема. Първият се състои в това, че учените ни не считат надписите от Ситово и Буково за надписи. Макар според езиковедите Владимир Орел и Лидия Баюн надписа от Ситово да е фригийски, нашите специалисти настояват, че се касае за природен феномен – пукнатини от Кайнозойската ера.

А кой през Кайнозойската ера е обработил скалата и защо пукнатините съотвестват на стила на фригийските букви, авторитетите не благоволяват да обяснят. Надписът от Буково пък е считан за драсканици от 90-те години на ХХ век, макар стари хора от селото да свидетелстват, че паметникът е съществувал още по време на детството им и поради странните знаци по него е наречен Писан Камък. По този начин, отново тракийското езиково богатство е ощетено.

Другият проблем е, че при изучаване на езика на Орфей не се вземат под внимание надписите от Гърция и Фригия: над 200 от Зоне и над 350 от Фригия. С други думи – над 550 епиграфски паметника не са взети под внимание от хората опитвали се да разгадаят характера на езика на Орфей. Малък пропуск ли е това?

Поредният способ спомогнал за укриването на характера на езика на Орфей е пропускането на важни думи извлечени при анализ на имена на богове, хора, местности. Ще дам конкретен пример. В работата си от 1957 г. акад. Георгиев тълкува тракийските имена Козис/Κοζις и Козилас/Κοζειλας със стблг. думи коза, козьлъ, но през 1977 г., в друга своя работа не включва коза и козел в тракийския си речник. Защо?

В края на XIX в. Вилхелм Томашек тълкува принадлежащото на тракийската ономастика име на билка karo-pithla с чаръ-магия и пи-пия, питие, но през ХХ век това откритие, поне по мои сведения остава неизползвано от нашите лингвисти и траколози. 

Отново Томашек тълкува тракийското име Sterissa със slav. starica, sterica (реално блг. старица, щерица), но и тези данни остават неизползвани. Неизползван остава и анализът на топонима Raidestos със slav. radŭ, radostĭ (реално стблг. радъ, радость).

Пренебрегнати са и ценни сведения на творилия в ново време Владимир Нерознак. Ползвайки сведения на Лате и Креватин Нерознак тълкува фригийското селищно име Belte с *boloto-БЛАТО, като при това съпоставя топонима с тракийския Debeltos (Dibaltum). Понеже Амиан Марцелин свидетелства за това, че край Дибалтум/ Dibaltum има блата, то най-подходящият кандидат за тълкуване на значението на тракийския топоним е българската дума балта-блато....и никой наш специалист не е осъзнал това?

Преди да разгледаме поредният способ, чрез който е укрит характера на тракийския език, нека направим кратко обобщение:

 1.Историческите извори, доказващи, че няма идване на варвари в Тракия и не може да се говори за серизно редуциране на траките, не са ползвани, или поне не са ползвани адекватно.

 2.Премълчан е важният факт, че в териториите обитавани от хуни и готи не се срещат нито германски, нито тюркски топоними и хидроними, а предимно тракийски.

 3.Вместо 120 тракийски глоси, се представя твърде ограничен брой.

 4.Дори при публикуваните тракийски глоси има сериозни пропуски – българските съотвествия често не са дадени.

 5. Сведенията от тракийските писмени паметници не се ползват адекватно – някои надписи са обявени за драсканици или пукнатини в скала, а информацията от над 550 тракийски надписа от Гърция и Фригия не е ползвана изобщо.

 6.Открития на чужди учени, които при анализ на тракийски топоними и имена изполват думи, присъщи на езика ни, не се използват.

 7.На тракийски, фригийски, пеонски, дако-мизийски се гледа като на отделни езици, макар стари автори като Страбон, Херодот и др. да свидетелстват за тракийските корени на даки, гети, мизи, витини и пеони.

 

Всички тези способи са допринесли за укриването на истината, но има още един способ, който реално изиграва най-голямата роля. Касае се за манипулиране на данните за тракийския език от VI век.

 

Точно тези данни е трябвало да бъдат изполвани защото са най-близо до времето на най-ранните глаголически и кирилически старобългарски писмени паметници. Уви, това не само не е направено, но и информацията е представена по ужасяващо изкривен начин.

Ето за какво става дума: благодарение на Прокопий Цезарийски ние знаем за голям брой имена на тракийски селища и крепости. Някои от тях носят имена, които всеки българин ще разбере: Бела, Вода, Вратища, Дебри, Кабец, Кал, Листи и още много други. Ако тези тракийски названия на населени места бяха представени на широката публика, никой не би повярвал, че тракийският език е мъртъв, а речта на старите българи е оформена в Азия.

За да спасят положението, учените прибягват към хитрост – решават да обявят Бела, Вода, Вратища за нетракийски, дефинират ги като славянски, като същевременно премълчават, че според Теофилакт Симоката, дунавските славени са реално гетите – представители на северните траки.

Премълчано е и друго. Прокопий никъде не твърди, че Бела, Вода, Вратища, Дебри, Кабец, Кал, Листи са създадени от нашественици дошли от север. За стария автор въпросните селища са тракийски. Ако тези топоними бяха само по границата, то би могло да се приеме, че римляните са позволили на определена група хора да се засели в Тракия, при условие, че ще пазят границата.

Да обаче в периода на поява на въпросните топоними, няма абсолютно никакви сведения за  установяване на нови хора из цяла Тракия, Мизия, Тесалия, Македония, Епир. Как е възможно такава огромна миграция да остане незабелязана? Разграден двор ли е била Римската Империя? Слепи и глухи ли са били нейните летописци?

И какъв е критерия, по който Бела, Вода, Кабец, Кал и др. са обявени за нови, оставени от народ дошъл през V-VI в. от север? Критерий няма, има отново премълчаване на важни данни.

Бела не може да е ново име, понеже според самият Георгиев, древния тракийски топоним Орбел съдържа елемент бел със значение бел, бял, а и е древното име на Беласица.

Вода не може да е ново име, защото според проф.  Кирил Влахов, древната форма на тракийското селищно име Одесос е *Водесос. Градът е основан през VI в.пр. Христа-около 1100 години преди времето на Прокопий. 

Кабец не може да е ново име, защото в Илиада е споменат град Кабессос. Троянската война се е състояла около 1800 години преди времето на Прокопий.

Кал не не може да е ново име, защото във Витиния тече река Калис, спомената от Тукидид.  Този автор живее около 1000 години преди времето на Прокопий.

Имената на новите селища оставени от мистериозно появилите се северни нашественици приличат поразително на едни от най-древните тракийски топоними и хидроними, но ако никой не каже и обясни това, вече е лесно да се фабрикуват измислици, чиято единствена функция е да поддържа старите, наложени от чужди учени виждания за историята на народа ни.

В отчаяние, когато са притиснати от неудобните за тях факти, моите противници ехидно подмятат, че българския не може да е наследник на тракийския понеже е сроден на сръбски, хърватски, словенски, полски и т.н. 

Да, така е, но това родство не е никакъв проблем. Благодарение на Апиан и Стефан Византийски ние знаем, че западните, северните и източните съседи на траките, по-точно древните народи илири и скити са близки роднини на траките. Казионните историци обаче бягат от сведенията на Апиан и Стефан Византийски като дявол от тамян.

Толкова ли е трудно да се осъзнае, че днешните ни роднини са потомци на тракийските съседи и роднини илирите и скитите, които впрочем също са обявени за изчезнали народи от казионните учени.

Никой авторитет не се притеснява, че изчезването на най-войнствените и най-силни народи на Източна Европа е едва ли не по географски принцип – сякаш в миналото зли духове са унищожили всички хора между реките Елба и Волга, между Балтийско и Бяло море. Казионните учени изтриват населението на половин Европа от историческата карта! И това е наука!

Както се уверяваме – не може да се вярва на историците и лингвистите, чиито способи на работа са представени в това есе. Реално могат да бъдат посочени още много неща, като например общи белези на тракийски и старобългарски. Информацията по този въпрос е доста обемна и няма как да се представи в блога. За важните данни съм отделил място във втората част на книгата си “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” - т. II.  

Тези, които се запознаят с приложенията от книгата ми, ще се уверят, че речта на Орфей никога не е умирала, но са направени много опити тя да бъде представена за мъртва. Народът, от който произлизат Залмоксис, Спартак, цар Резос и др. никога не е напускал историческата сцена, побеждаван е, но не е покоряван. 

Това, което нашественици като перси, галати, римляни и гърци не успяха да сторят с меч, почти се удаде на действащите с перо казионни учени. Казвам почти, защото номерът не мина. Истината за нас продължава да излиза, а с нея изгрява отново и нашата звезда. Имало ни е в най-бурните моменти на историята и пак ще ни има.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=TOiK4DBjVKQ