КАК СА ИЗГЛЕЖДАЛИ ТРАКИТЕ ?

Всеки народ има свои отличителни черти. Става дума за телосложение, цвят на кожа, коса и очи. Могат да се добавят също начина на обличане, прически и т.н. Не са за пренебрегване нравите, вкуса и обичаите...

Благодарение на исторически свидетелства, фрески, статуи и каменни фризове ние притежаваме доста данни за външния вид на траките. Стари автори като Тит Ливий, Плутарх, Ариан и др. определят дедите ни като едри, силни и мъжствени хорао бичащи свободата. Херодот нарича тракойското племе гети най-храбрите, но същевременно и най-праведните. 

Най-стария автор дал описание на дедите ни е Омир. В неговите очи тракиеца Резос е божествена фигура. Автора на “Илиада” пише и за други траки. Когато разказва за смърта на Пейрой Омир казва нещо интересно за неговите другари. За тях е употребен епитета ακροκομοι – имащи коса на темето...т.е. главата е била обръсната, като е оставен един кичур да расте свободно. За същата тази прическа Плутарх казва, че е типична за мизите (наречени в по-късни времена българи). Векове след Плутарх, един друг автор - Прокопий Цезарийски нарича тази прическа хунска мода...

Старите летописци понякога грешат, но Плутарх е казал истината. На фризове от Луксор (Египет) са изобразени хетите от битката при Кадеш, а също и техните съюзници – тракийските племена мизи и дардани. Бойците са с бръсната глава и кика.

Точно такава прическа е била типична и за голяма част от българите от дълбока древност поне до края на ХІХ, началото на ХХ-ти век. В “Именника на Българските князе” пише, че 515 г. преди Аспарух дедите ни имат царство на север от Дунава и са били с бръснати глави. Събрал сведения от народните предания, Николай Хайтов разказва за Ангел Войвода, че бръснел главата си и оставял кика (кичур коса). 

С подобни прически са и група българите от една картина на Николай Павлович.  По сведения на П. Берлиев и др. носене на кика се е практикувало до 30-те години на на ХХ-ти век в селата Войнягово и Дуванлий, Пловдивско. Краеведи от Бургаско и Странджалийско дават подобни сведения.

Разбира се бръсненето на главата и оставяне на кика не е било типично за цяла Тракия. Предците ни са обитавали огромна територия, естествено е да има различия в обичаите в различните крайща на страната. Освен това според Плутарх тази прическа е типична само за бойците, а не за цялото население. Стария автор твърди, че косата на абанти и мизи е остригана, за да не може противника да ги хване за перчема при ръкопашен бой...

Относно цвета на косата на дедите ни в далечното минало има различни сведения. Някои автори твърдят, че траките са рижи. Други казват, че са русокоси, а има и автори определящи косата на предците ни като кестенява. Благодарение на фреските от тракийските гробници ние разбираме, че свидетелствата от историческите извори са достоверни. По стените на Казанлъшката, Александровската и др. гробници са изобразени хора с рижа, руса, кестенява, а даже и черна коса.

Преобладаващи са индивидите с кафява коса, следвани са от чернокосите, русите и рижите. Същото съотношение се наблюдава и днес в България. Повечето наши сънародници са с кестенява коса, но се срещат и доста хора с черна. Имаме си и хора с руса и рижа коса. Това показва, че през последните 2000 години не се наблюдава сериозна промяна в етническата принадлежност на населението на земята ни.

                             http://dariknews.bg/uploads/news_images/200902/photo_big_329776.jpg

Разбира се само от цвета на косата не може да се отсъди за произхода на дадени хора. Трябва да се сравнят също данните от формата на черепа, типа телосложение, а и физическите качества. Тук отново идват на помощ изображенията от тракийските гробници, но също така и тези от каменни фризове, а дори и монети.От техния анализ става ясно, че траките са предимно със среден и къс череп, прав нос, високи скули. Точно това са характерните черти на днешните българи.

В сравнение с траките старите гърци изглеждат доста по-различно. Силно накъдрената коса и брада, свидетелстват за неевропейски, африкански произход. Нещо, което е подчертано многократно от Херодот, Страбон, Плиний и др. В африканския прозход на съседите ни обаче няма нищо срамно, не цвета на кожата, а действията на хората определят дали те са добри и благородни, или не.

                                                   изображение на старогръцки воин

Фреските, а и описанията на различни автори представят тракийските мъже като едри и широкоплещести. Изръжливостта на потомците на Арес е огромна, дори неестествена. Прокопий Цезарийски разказва за тракийски боец, в чиято глава се забива копие, но той пръдалжава да се бие....Макар днес спорта да не е на уважение у нас както бе в миналото, като цяло българите са с добро телосложение и лесно качват мускулна маса. Това безспорно е заложено в гените, които сме наследили от дедите си.

Съществуват данни и за тракийските жени. Тяхната красота е смайвала нашите южни съседи до такава степен, че те са считали тракийките за свърхестествени създания (музи, горски нимфи). На сравнително добре запазените фрески от Оструша могила, а и от Казанлъшката гробница са изобразени тракийки. Те имат правилни, изящни черти на лицето...както и днешните български жени.

                          http://www.picturesofbulgaria.com/photos/1129887903minus_00.jpg

Асклепиад разказва една интересна история, според която гърците от Лемност били така запленени от красотата на тракийките, че пренебрегнали и изоставили своите жени. Друга легенда за необичайната хубост на тракийките разказва Ариан. В своя работа той споменава нимфата Траке, която била в състояние да омагьоса всеки, или да излекува болен.

Важен аспект от външният вид на дадени хора са техните дрехи. Изследователи като Д.Агре и Г.Китов са установили, че носията на тракийските жени показва прилики с традиционната българска женска носия. Нейните корени се крият далеч във времето. Кройката е поне от Бронзовата епоха, а някои от орнаментите са от по-старата Каменна епоха. Украсата, а и кройката на дрехите на идолите от далечното минало прилича поразително на българската женска носия.

По оброчни плочки също има изображения на тракийки. Омъжените жени са със забрадка (това бе представяно като прабългарски етнически субстрат от някои учени като К.Колев). Типът лице е характерен за населението на България.

Това разбира се не бива да ни учудва. Две антропологически проучвания доказаха, че ние сме европейци и, че повечето от нас спадат към понтийския (черноморския) тип. Последваха две генетични изследвания, които дадоха повече подробности и показаха по-ясно тракийските корени на българския народ. Несъмнено ще излезат още много изследвания, които ще покажат на нас и на света истината за произхода ни.

Ние сме потомци на народа, който въведе организираното земеделие и скотовъдство в Европа. Ние сме потомци на хората, които построиха най-древните градове на нашия континент. Ние сме потомци на гениите, които сътвориха първата писменост в света. Дълъг е списъка с постиженията и заслугите на нашите предци. Дълъг е и списъка с престъпленията извършени спрямо тях. За разлика от шумери, хети, асирийци и др. ние сме оцелели, запазили сме се като народ въпреки ужасните преследвания и убийства, на които е бил подложен народа ни през последните 2000 години. Запазили сме културата, азбуката, езика и традициите си, чиито корени са покрити от мъглите на времето...

Това не е случайно, нищо на този свят не става случайно. Всеки народ има своя роля в историята. Едни причиняват злини, лъжат, убиват, грабят и мамят. Други като нас са вечните дарители...и подобно на титана Прометей стават изкупителна жертва за стореното добро. Песента на Българина все още не е изпята. Напротив, тепърва ще започне да изгрява нашата звезда. Пречистени от изпитанията, ние за пореден път ще покажем на Европа и света на какво са способни потомците на първите царе!

Използвана литература и пояснения:

1.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965;

2.Н.Колев,  Българска етнография, Издателство Наука и изкуство, София, 1987;

3.Strabo, Geography;

4.Herodotus, History;

5.Plutarch, Parallel lives;

6.Procopius of Caesarea, Historia Arcana;

7.T.Livy, History of Rome;

8. Homerus, Illiad;

9.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

10.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;