ТРАКИЙСКИЯТ ЦАР СИТАЛК И НЕГОВАТА ПОЛИТИКА

Всички ние сме свидетели, че до неотдавна траките бяха считани за войнолюбиви варвари нямащи писменост и непознаващи високата култура. Оказа се обаче, че този облик на дедите ни изобщо не отговаря на истината. Безпристрастни изследвания показаха, че най-старите жители на земите ни са създатели на първата писменост, а също и, че са били духовни водачи и учители на гърците.

http://www.desant.net/files/tn/136558891160893.jpg

Златните съкровища от Варна, Дъбене, Вълчитрън, Панагюрище и др. са ясна индикация, че траките са били майстори на металообработката дълги векове преди южните ни съседи да добият подобни умения. Намирането на най-древният европейски град в земите на България бе поредното солидно доказателство за неоспоримото превъзходство на нашите предци [1]. Да, те са били действително безпощадни в битките, не случайно са нареченеи богове на войната [2] стр.24-25, но при възможност са избягвали кръвопролития и са избирали мира. Политиката на цар Ситалк показва това изключително добре.

http://images.webcafe.bg/2011/07/20/08983901311/618x346.jpg

http://4coolpics.com/pics/0408/098240408111.jpg

http://images.ibox.bg/2007/02/10/kdkdkfgfkgkgg/430x392.jpg

Ситалк е син на Терес – основателят на Одриската империя, която според Тукидид няма равна на себе си в Европа, що се касае до богатство и мощ [3] II-97. Нейните приходи от данъци са 800 таланта – около 20 800 килограма чисто сребро. В тази първа, крупна тракийска държавна организация влизат  пеони, агриани, гети, лаеи. Доста други племена (като диите ) са били независими, но са поддържали съюзнически отношения с владетелите на Тракийската империя [3] II-96.

http://svejo.net/attachments/stories-photos/0073/9385/size_normal/zlatoto-na-trakite-rogozensko-sakrovishte.jpg?1359734983

Войската, с която Ситалк е разполага е огромна – 150 000 души, от които една трета са били конници [3] II-98. Тази внушителна армия е причина македонци, атиняни, спартанци и др. постоянно са се опитват да спечелят по един, или друг начин благоволението на тракийският владетел. Неговите симпатии са на страната на атиняните по поради факта, че в Атина е имало тракийско културно средище*, а и  презV-ти век преди Христа  все още е било известно, че атиняните са пеласги по произход [4] I-57, VII-95, VIII- 44 (т.е. тракийски роднини).

http://folk-chicago.com/index.php?option=com_joomgallery&view=image&format=raw&id=232&type=img

Може би това е карало елините** да се страхуват, че армията на цар Ситалк може да бъде използвана срещу тях. Той е бил силна личност, несъмнено е  притежавал изключителни качества. И приятели и врагове са били повлияни от необикновеното му излъчване. Древен летопис на Тит Ливий (коментиран от Н. Макиавели ) предава интересна случка... 

Група съзаклятници решили да убият Ситалк. Уточнили кога да извършат това и всички се събрали на уговореното място където бил пристигнал и тракийският цар. Въпреки, че били много, никой от тях не дръзнал да го нападне и след аудиенцията заговорниците започнали да се обвиняват един друг за това, макар никой от тях да не можел да обясни сам на себе си защо не е посегнал на Ситалк. Същата тази история се повторила неколкократно, но всеки път заговорниците се вцепенявали от страх и опитът им за убийство се провалял. Накрая всичко станало толкова явно, че те били заловени и разбира се наказани за престъпното си намерение.[4] стр.160.

Тракийският владетел е бил едър и силен, но не това е спряло убийците. Явно Ситалк е притежавал обаяние, а със спокойното си  поведение е влияел на събеседниците си. Тези негови качества му помагат да предотврати кръвопролитна,  братоубийствена война между траки и скити (431 година преди Христа). Херодот разказва за бунт на скитите срещу техният цар Скил и за избирането на нов владетел – Октамасад [5] IV-78-80. От страх за живота си Скил избягва в Тракия и това става причина  Октамасад да потегли на война срещу траките, които по това време са управлявани от Ситалк. Двете армии се срещат на брега на Дунава, но преди да се стигне до сблъсък тракийският цар праща послание на скитския владетел – “Защо да мерим сили в битка, в твоите вени тече моя кръв, ти си син на родната ми сестра (1). Нека аз ти доставя твоят брат бежанец, а ти ми дай моят (2), който отдавна вече се крие в държавата ти. По този начин никой от войниците ни няма да пострада ”...

Въпреки, че Октамасад желае да се докаже като могъщ владетел той се съгласява с условията на примирието и доставя братът на Ситалк. Тракийският цар също довежда Скил на уреченото място на размяна. Попаднал в ръцете на своя брат Октамасад Скил е обезглавен веднага, докато Ситалк отвежда брат си обратно на юг от Стара Планина [5]IV 80... Каква е съдбата на върнатия в Тракия благородник Херодот не разказва, но благодарение на Демостен ние знаем нещо важно и интересно за характера на траките. Гръцкият интелектуалец казва – “Траките нямат обичай да се убиват един друг...”

Поведението и делата на тракийският владетел показват, че дедите може да въртели майсторски копието и меча, но са избягвали конфликтите със своите роднини и са търсели мирно разрешение на проблемите. Едва когато не са имали друга възможност, предците ни са показвали силата на оръжието си. За съжаление са правели това често по южната граница и  поради тази причина се създава погрешна представа за траките.

Те само са бранели родна земя, нещо което е напълно естествено, просто се е реагирало на действията на елините. Бавното завземане на тракийски територии е било постоянна гръцка политика. Понякога обаче, когато съседите ни са ставали брутални и са използвали насилие срещу траки, се е стигало дори до пълното унищожение на колонии от 10 000 души [3] IV-102. Какво да се прави -който меч вади от меч умира! Гневът и ответният удар на траките са били напълно справедливи и оправдани. Та кой не би бранил род и Родина!

Многото стълкновения по южната ни граница създават войнолюбивият облик на траките. Стига се до там, че за гърците нашите деди стават олицетворение на бога на войната, затова не се е считало за срамно, ако някой грък изостави въоръжението си и побегне да спаси живота си от атакуващ го тракиец [2] стр. 24.

Бойната слава на дедите става причина те да бъдат желани съюзници и да е правено всичко възможно да се спечели тяхното благоволение. С намерение да осигури спокойствие по южната си граница Ситалк взема страната на атиняните и замесен в гръцките междуособици той взема участие в доста битки. Превзема македонските градове Идомене, Гортиния и Аталанта, а също и областите Халкидика, Ботиеа [3] II-100...

Походът му на юг не трае дълго защото подтикнат от племенника си Сефт (3), тракийският цар се завръща в  Тракия [3] II-101. Не след дълго обаче е въвлечен в нов конфликт със съседите си трибали (4). Според Тукидит славният тракийски цар загива в битка с тях (424 година преди Христа), а Сефт сяда на престола [3] IV-101...

Тъгата на поданиците е била огромна. Ксенофон свидетелства как народът  сътворил песни за любимият си цар Ситалк, които се пеели по време на тържества [6] стр. 305. Преклонението на поданниците се е дължало на спомена за личните качества на тракийският владетел. Диодор Сицилийски го нарича способен пълководец, храбър войн и справедлив господар, третиращ хората си хуманно и справедливо....

Траките не са живели от война и грабежи както се опитваха да ни внушат доскоро. Напротив, мирът е бил главна цел на тракийските владетели, защотосамо при условия на мир може да се постигне благоденствие. Огромното богатство на дедите ни е натрупано благодарение на уменията им в земеделието и скотовъдството, в обработката на металите, да не забравяме и господството им над протоците. Данъците за минаването на Хелеспонта и Босфора са допринесли съществено за благосъстоянеието на траките...

Това богатство е предизвиквало завист, която от своя страна става и причина да бъдат фабрикувани лъжи за дедите ни. Лъжите на шепа безсъвестни индивиди обаче не бяха в състояние да унищожат благородният дух на дедите ни. Добротата и духовната извисеност на Ситалк се проявява и при Тервел, който въпреки елинското вероломство е в състояние да прости и даже се притичва на помощ на обсаденият от арабите Константинопол. Това обаче не променя южните ни съседи. За жалост тяхната неблагодарност  е вечна както разбираме от горчивите думи на живелият по-късно княз Пресиян - “Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда”.... [8]

Прав е бил Пресиян, Бог вижда! Нека бъдем честни, прощаващи и добри хора, и по този начин да почетем паметта на нашите велики деди! Да бъдем въздържани като Ситалк и благородни като Тервел, да бъдем Българи!

Използвана литература и пояснения:

1.Първият град в Европа - http://www.infotourism.net/story.php?storyid=4320

2.A.Fol, I. Marazov, Thrace & Thracians, Cassel, London, 1977;

3.Thucidides, The Peloponnesian War, Penguin Books, Harmondsworth, 1972;

4. The discourses on Livy, N. Maciavelli, tranl. N. Hill Thompson, Digiread.com Publishing, Stilwell, 2008;

5. Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;

6.A. Cooper, The Whole works of Xenophon, Jones & Co Publ. London, MDCCCXXXII;

7. Диодор Сицилийски –

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/12c*.html

8.Надпис Пресиян от Филипи-

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D0%BE%D1%82_%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8

 * Тракиецът Евмолп е този, който основава култа  на елевсийските мистерии в Атина. Трябва да се спомене, че в дълбока древност земите на север от този град са били обитавани от траки. Давлида е дом на поданниците на тракийският цар Терей. Да обърнем внимание и на това, че гърците почитат тракийските божества Бендида (Вендис), Дионис, Арес...това означава, че е имало трайно тракийско присъствие в земите, които по-късно са наречени Елада/Гърция.

** Тук Тукидид прави разлика между жителите на Атина и останалите елини. Явно атиняните са помнели все още, че са потомци на траки и пеласги.

(1) Октамасад е син на дъщеря на тракийският цар Терес, а това го прави и племенник на Ситалк.

(2) Братът на Ситалк избягва в Скития при своите роднини – сестра си и племенникът си Октамасад. Херодот не обяснява причината, нито пък споменава името на благородният тракийски изгнанник.

(3)  Пердика обещава дъщеря си Стратоника за жена на Сефт, ако той успее да накара Ситалк да се оттегли обратно в Тракия. След смъртта на Ситалк Пердика удържа на думата си.

(4) До този момент няма стълкновеня между трибали и одриси. Тракийските племена живеят в много по-голям мир отколкото други народи....Демостен признава – Траките не се избиват един друг ...(A.Fol, I. Marazov, Thrace & Thracians, стр. 59).

Явно гръцката “дипломация” е изиграла важна роля в организирането на конфликта между Ситалк и северните му съседи...