ТАЙНАТА НА СКИТИТЕ И ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

На всеки прогресивен човек е ясно, че историята, която днес четем е представена в извратен вид. Силните на деня винаги са диктували на хроникьорите какво да запишат. По-късно, с развитието на археологията като наука стана възможно да се проверят старите извори. Тогава политиците и влиятелните хора зад тях започнаха да упражняват влияние и върху археолозите. Поради политически натиск красивия тракийски град Сефтополис бе потопен под водите на язовир Копринка. Това е съдбата много други обекти от България, но също и от Украйна-там където е властвал могъщият скитски народ, чиито владения са се простирали дори и в нашата Добруджа. Не случайно тя е наречена Scyhtia Minor-Малка Скития.

http://home.tiscali.nl/~t543201/web-mongol/scytian-images/scymap1.jpg

Според съвременната наука скитите нямат нищо общо с траките, а са само техни съседи. Благодарение на това, че Теофилакт Охридки и др. наричата българите скити, някои изследователи решиха, че старите българи са иранци, т.е. роднини на пащуни, талишци, мунджани, иранци. Дали е така обаче, дали наистина старите скити, пред които даже Персия трепери са от един произход с народите на Средна Азия?

В интерес на истината нито Херодот, нито Тукидит, нито Страбон, или Плиний не съобщават за общ произход на скити и перси. Трябва да се подчертае и това, че в земите на Добруджа – старата Малка Скития, няма топоними и хидроними, които да се отличават коренно от тракийските и да са близки, или идентични с тези от Древна Персия.

В далечното минало, в балканската територия на скитите са регистрирани селищните имена Берое, Калатис, Суро-бара, Капи-Дава, Тамаси-дава, Томи. Те нямат успоредици от територията на древен Иран. На юг от Стара Планина обаче срещаме Берое, Каластра, Су-бара, Десу-Дава, Темнос, Томе.

В Малка Скития тече река Сурос, а в същинска Тракия е локализиран Веду-Сурос. Веду означава вода, а сур(ос) може да се обясни с блг. сур-бял, сивкав, белезникав.Същият елемент сур намираме в разположената в земите на скитите Суро-бара.

От Стефан Византийски знаем, че най-древното име на Дунава е Матоас. То бива считано за скитско от определена група учени. Благодарение на Страбон узнаваме, че в превод на гръцки Матоас означава ασιος-мътен, с мътни води. Действително в делтата на Дунава водата е мътна, а най-добрата етимология за Матоас е блг.диал. матя-мътя, размътвам. В Тракия намираме спомената от Прокопий Мундепа, чието име Владимир Георгиев превежда като мътна вода. Елементът мунд, мунт отговаря на стблг. монтити-мътя, смущавам.

Тези данни показват, че не е имало особена разлика между езиците на траки и скити. Потвърждение получаваме и от приликите в личните имена. Скитските Атей, Батек, Макент, Орик, Сатрак, Скит, Солий, Тевтар, Тимнес показват силна прилика с тракийските Атий, Батак, Макент, Орол, Сатрокент,  Скитоток, Солий, Тевкър, Тимасион...За жалост широката публика не разполага с представената тук информация. Укрити са още много други неща.

Едно от тях е фактът, че скитската религия се различава коренно от тази на персите, но показва много общи елементи с тази на траките. Благодарение на Херодот знаем, че скитите правят олтари само на един единствен бог – Арес. Той принадлежи и на тракийския пантеон. Дори според Йордан в древността се е смятало, че богът на войната произлиза от средите на гетите. С интересно име е Гето-сур - скитското божество на слънцето и светлината. При траките този бог е назован Суре-гет. От работите на Хезихий научаваме, че скитите наричат месечината Мес(пле) *. Траките също са почитали месечината, индикация за нейното название получававе от личното име Месак, то означава буквално месец, месечко. 

В скитския теоним Дита-гоя** и в тракийското лично име Дита срещаме думата дете, имаща диалектна форма дите в българския език. Херодот дава и друго име на скитски бог – Папайос. Както бихме могли да очакваме то се среща и при траките под формата Папас. Интересен феномен от скитската религия са особен вид свещеници -енареите, те са евнуси. При тракийското племе фриги свещениците наречени гали са също евнуси.

Общите неща между траки и скити не свършват до тук. Изкуството на двата народа е в зверинен стил, а приликите понякога са толкова големи, че е трудно да се определи дали даден артефакт е скитски, или тракийски.

http://historyalans.narod.ru/skifolen.jpg

http://historyalans.narod.ru/28.gif

Същото важи за остриетата на стрелите с триъгълно сечение ползвани от траки и скити. На практика те са идентични и показват един и същ начин на изработка. Идентични са също върховете на копия и късите мечове на траки и скити. Както траките, така и скитите ползват щит наречен пелта. То е направен от преплетени пръчки и е покрит с няколко пласта животинска кожа. Етимология на трако-скитската пелта получаваме благодарение на стблг. плести, плетон-плета, преплитам.

http://viola.bz/wp-content/uploads/2014/03/Scythian-gold-of-Crimea-15.jpg

Макар скитите да ползват бойната брадва сагарис, а също копие и акинак, тяхното основно оръжие е лъка, тези хора са конни стрелци. Като такива са определени от Тукидид и северните траки – гетите. Това означава, че бойната тактика на северни траки и скити е една и съща.

http://ossetians.com/pictures/Alans%20against%20romans.jpg

 скитски боец в стълковение с гръцки хоплит

http://ukrmap.su/program2009/uh7/7_03/173.jpg

http://mirageswar.com/uploads/posts/1216848507_137maa1.jpg

скитски боец

Не само религията, топонимите, хидронимите, личните имена и въоръжението на траки и скити показват общи неща. Приликите са много повече и от различни области. Херодот разказва за скитския обичай да се прави ритуална чаша от черепа на повален враг. За абсолютно същия обичай при траките разказва Луций Флор. Трако-скитската традиция е пазена от българите до Средновековието когато Крум Страшни посича Никифор Геник и прави от черепа му чаша, с която черпи своите придворни. Няма сведения персите да познават тази практика...

Херодот представя и друга интересна информация, а именно, че знатните траки белязват телата си с татуировки. Това сведение е потвърдено от избражения по гръцки вази. А от добре запазени балсамирани тела на скитски царе става ясно, че скитите също са украсявали телата си с фигури на животни. В по-късни времена на тази традиция е сложен край с приемането на християнството.

http://www.gautel.net/jakob/local/cache-vignettes/L774xH500/02Scythe_ink_3a_brecS-323fe.jpg

Отново, от бащата на историят знаем, че при погребение на благороден тракиец, неговата жена се жерва доброволно следвайки своя съпруг в отвъдното, като счита това за голяма чест. Човешко жертвоприношение е описано и при скитите. В погребенията на двата народа често се полагат тела на коне, срещат се и колесници. Отново при двата народа над гроба на цар се вдига висока могила.

http://www.encyclopediaofukraine.com/pic%5CS%5CO%5CSolokha%20kurhan.jpg

Друго общо нещо между траки и скити е консумацията на кобилешко мляко. При траките този обичай е свързан с времената от преди Троянската Война. За тракийската благородничка Харпалика се разказва, че баща й я научил да пие мляко направо от вимето на кобилата.

Според руската изследователка Олга Дашевская царските скити практикуват изкуствената черепна деформация. Александър Монгаит допълва, че този особен обичай се среща в Черноморските степи поне от времето на Бронзовата епоха. Й.Йорданов също представя интересни данни в своя работа, от която научаваме, че изкуствената черепна деформация се практикува на територията на България от Каменната епоха.

Прилика между траки и скити намираме и в носията на тези хора. Знаем за това благодарение на археологически находки, а и на изображения от древността.

http://stat8.blog.ru/lr/0b02cfedb3e88c95ebb621b6158b9383

http://stat8.blog.ru/lr/0b0433d8f0c5faa7d1f3dc8de638e803

 скитски носии

http://www.joanannlansberry.com/julia/mater1.jpg

http://semiramis-speaks.com/wp-content/uploads/2012/07/Relief-of-Anatolian-Goddess-Cybele.jpg

Най-интересното е, че скитската и тракийската народна носия са почти идентични на българската женска носия – факт показващ, че ние сме потомци на тези хора, които учените съвсем лекомислено обявиха за изчезнали.

http://www.omda.bg/public/images_more/Ethnographic_Museums/costumes/w_costume_Bulgmuslim_early20C_BogutevoEMP.jpg

http://www.bugari-u-hrvatskoj.com/bg/wp-content/uploads/2013/11/buh_noss_03.jpg

Това, че траки и скити делят един и същи корени обяснява защо Стефан Византийски твърди, че скитите са тракийски народ. Дион Касий поглежда нещата от друг ъгъл, за римския летописец тракийското племе даки е клон на скитите. Страбон определя саките като източни скити, а много преди това Аристофан нарича саките траки. Страбон е и този, който причислява сарматите към скитите. За същите тези сармати Прокопий разказва, че са считани за част от семейството на гетите.

Нека направим кратко обобщение на фактите укрити от широката публика:

1. От свидетелствата на Ст.Византийски, Д.Касий, Страбон, Аристофан и Прокопий става ясно, че траки и скити са хора от един и същ произход.

2. Съществуват общи религиозни вярвания при траки и скити.

3. Значителна част от въоръжението на траките е показва силна прилика с това на скитите.

4. Погребалните обреди на траки и скити са изключително близки.

5. Двата народа практикуват познават изкуствената черепна деформация.

6. Изкуството на траки и скити е в зверинен стил.

7. Траки и скити делят общи лични имена.

8. Както траките, така и скитите правят ритуални чаши от черепа на враг.

9. При двата народа благородническата класа татуира телата си.

10. Траки и скити ползват кобилешкото мляко за пиене.

11. За северните траки и за скитите е типично това, че са конни стрелци.

12. Както мъжката така и женската носия на скитите показва прилики с тази на траките.

Понеже тези важни факти останаха в тайна дълго време, то е напълно логично, че част от широката публика прие твърде твърдението за иранския произход на скитите, а с това и за иранския произход на старите българи. Тази забуда отрови съзнанието на много хора и без съмнение ще сее проблеми още дълго време.

Без да се обясни кои са скитите, нашата история остава осакатена и уязвима за манипулации. От изнесените в тази работа данни се вижда, че ние сме лъгани относно произхода на скитите и връзката им с нас. Народът обитавал от незапомнение времена земите на Украйна, а и други територии е от същия произход както и траките. Това обяснява защо още през пето хилядолетие преди Христа материалната култура на Тракия е почти идентична на тази от Древна Скития. Керамиката от Триполие е трудно различима от тази от културите на Варна, Пловдив, Хотница...

По време на Палеолита траки и скити са били един народ. В последствие, поради нарастване на населението на Балканите една част от хората е мигрилала на север – в Черноморските степи. От там следват преселения и по други места. Ясна граница между траки и скити не е имало. Понеже и двете групи са от един произход и имат близки езици и култура, взаимното съжителство е било лесно. Скити живеят в тракийските територии на юг от Дунава, а траки обитават и Черноморските степи.

Когато римляните покорявят Тракия скитите остават свободни...и не изчезват мистериозно както им се иска на някои учени. Тези скити са наречени хуни в по-късно време. Приск Панийски – най-големият авторитет по бита на хуните не споменава нито веднъж за хора със странен вид. Той нарича Атила и Бледа царски скити, определя дрехите на Атила като скитски, нарича песните за него скитски.

Безсъвестни хора ненавиждащи нашия народ определиха хуните като монголоиди, макар да нямаше доказателства за това. Хунската материална култура не се появава в Източна Европа едва през IV век, не, тя си присъства много по-рано защото е скитска. Така наречените хунски котли са ритуални скитски котли, които ги има в Добруджа още пред първото хилядолетие преди Христа. Останалата хунска материална култура не се различава от скитската от по-ранни времена. 

Самото име хуни се обяснява със стблг. унии-по-добър, в смисъл на благороден. Така наречените хуни са царските скити споменати от Херодот. Става дума за едно силно доминантно племе, на което всички останали жители на Черноморските степи са били подчинени. Дори и името скити се тълкува на български език. Това е открито от проф. Ганчо Ценов, който представи свидетелството на Страбон, че скити означава номади, т.е. скитащи се, а обяснение получаваме от старобългарския глагол скытати сен- скитам.

След възраждането на България през II век, родствените траки и скити продължават да работят за пълното изтласкване на римляните от Балканите. Този амбициозен проект е осъществен през 680-681 година. Разбира се не всички траки и скити имат щастието да са жители на свободната България. В територията на Гърция, а и в Мала Азия остават много траки. По-голямата част от скитите остават в земите на Украйна и стават деди на днешните украинци.

http://img1.liveinternet.ru/images/attach/c/7/98/298/98298959_large_4111845_0_6f7b3_4289d95c_XL.jpg

Това обяснява защо в България има древен град Преслав, а в Украйна Переславец. Това обяснява също защо украинците все още носят киката типична за старите българи, а и защо староукраинския език е почти неразличим от старобългарския. Това обяснява защо И.Дуриданов тълкува тракийският топоним Курписос с украинсикия глагол корпати-копая...Не, че украинците са траки, не те са потомци на скитите – братя на траките. Както в древността е имало прилика между езиците на траки и скити, така и днес има прилика между български и украински.

Навярно повечето читатели на тази статия са останали изненадани от изнесените данни.Следвайте логиката обаче, не ми вярвайте, търсете сами и проверявайте! Помислете – възможно ли е двата най-войнствени и най-силни народи на Източна Европа – траки и скити да изчезнат като сняг през летен ден? И как за Бога от нищото се появиха нови народи, които обаче имат същите обичаи и език като тези на “изчезналите” траки и скити? От гледна точка на демографията това е невъзможно.

Лъжите за изчезването на траките и скитите са съчинени по ред причини. Когато се скрие родствената връзка между два народа, вече е лесно те да се насъскат един срещу друг. Войната винаги е носела големи доходи на тези, които изкуствено предизвикват конфликти. Не е случайна поговорката – Двама се карат, третия печели.

Скрият ли се и подвизите на предците на един народ, наследниците губят примера на своите деди, оставят без корени и лесно биват използвани от чужденци. Без национална гордост и достойнство всеки народ е обречен да изчезне. Ако ти не уважаваш себе си, как ще искаш уважение от другите?

Ние имаме с какво да се гордеем. Дедите ни изградиха силни държави не с кръвта и потта на милиони роби, а със собствен труд и умения. Предците ни не използваха по-слабите, а им подаваха приятелска ръка, разпространяваха искрата на познанието и бяха носители на свободата. Ние носим същата кръв, имаме и същите възможности.

Време е да отхвърлим дрипавата дреха наметната ни от чужденци и да заживеем като горди и осъзнати българи – силни, но и добри, решителни, но и изпълнени с любов към ближния. Време е да бъдем Българи!




П.С. ИЗЛИЗАМ В ОТПУСК, НЯМА ДА МОГА ДА ОТГОВАРЯМ НА КОМЕНТАРИ ДО НАЧАЛОТО НА АВГУСТ.