БЪЛГАРСКИТЕ КОРЕНИ НА РУМЪНСКИЯ НАРОД

Рядко се замисляме върху това, че дори и в XXI-ви век съществуват определени догми. Доста неща казани в миналото просто  не подлежат на обсъждане. Сякаш сме длъжни да се правим на слепи и да приемаме лъжи само защото някой с авторитет е решил, че това е правилно и точно.

Аз отказвам да вярвам на измислици и ви моля да ми съдействате при разкриването на една измама, която ощетява сериозно нас българите. Става дума за румънския език. Той е квалифициран като принадлежащ на романската езикова група. Твърди се, че е сроден на италиански, френски, португалски, испански, реторомански.

Смятам, че критериите за подобно твърдение са меко казани странни. Езиковедите знаят добре, че латинските елементи в румънския език са едва 25% от речниковия състав (В.Георгиев, И.Дуриданов, Езикознание, 1972, стр. 311). Това разбира се не е никак малко, но поне според мен не доказва абсолютно нищо. Не доказва, понеже има друг език, чието присъствие в румънския речник е два пъти по-голямо. Този език е българския. Няма шега, не е и грешка, в румънския език думите с български произход са 50%   (V.  Stеvenson,  Woorden, 1998, с.171).

По която и изчислителна система да го смятам 50% е повече от 25%....цели два пъти повече! И все пак някои са имали наглостта да определят румънския език за принадлежащ на романската езикова група. Как са смятали, каква аритметика са ползвали, или може би не са считалия българския за език? Фактът, че в румънския изкуствено са вкарани голямо количество думи от латински произход, не би трябвало да го прави автоматично романски език.

Едва 15% от речевият запас на англичаните идва от староанглийския (V.Stеvenson,  Woorden, 1998, с.133).   В английския броя на думите от старофренски и латински произход е огромен. Различни изследователи дават различни проценти- 56%, 58%. Във всеки случай се касае за повече от половината от речниковия състав, но на никой не му идва на ум да нарече английския романски език, нали?

Защо е тази дискриминация спрямо българския език, който фактически до XIX-ти век е бил гръбнака, основата на румънския? Някои господа просто казват: В румънския се наблюдава силно българско влияние...Това е глупост, за влияние може да се говори, ако по начало в земите на север от Дунава се е говорил език съвършено различен от нашия и българските елементи са започнали да проникват едва в Средновековието. Дали е така обаче?

Няма спор, че през Средновековието, на север от Дунава е ползвана кирилицата и българския език. Ето един пример-  грамота на Мирчо Войвода, владетел на земите на север от река Дунав между 1386 и 1418-та година:

“+ Азъ иже въ Христа Бога благоверный и благочестивый и христолюбивый и самодръжавный Мирча великий войвода и господин, милостион Божион и Божиемъ дарованиемъ....”

Текстът е на около 600 години, но въпреки това е разбираем за нас българите.  Най-важното е, че в документите на влашките владетели от XIV-ти и XV-ти век няма нито една латинска дума. Не намирате ли това за странно?  За какво влияние да говорим, като езика си е чист български!

Ако се върнем още по-назад във времето ще се натъкнем и на други неудобни за официалната историграфия факти. През 448 година Приск Панийски прекосява Дунава оглавявайки имперска делегация опълномощена да преговаря с Атила.

Приск съобщава, че на север от река Дунав се говори хунски, или готски, а латински съвсем рядко и то само от тези, които търгуват с римляните.

Това е лесно обяснимо, като се има предвид, че по времето на император Аврелиан, през 273 година римските легионери и колонисти напускат панически Дакия. От страх да не би свободните траки да ги последват, бегълците разрушават мостта на Дунава. На юг от голямата река е създадена Аврелианова Дакия, чиято столица е Сердика (София).

Сега парадоксът е пълен – след като на север от Дунава няма римски легионери и колонисти, които да разпространяват латинския език, как може да се твърди, че основите на румънския език са положени от римски колонисти? Не е ли това гавра с логиката? Чак 1300 години след Аврелиан, в езика на северните ни съседи започват да се появават думи с латински корени.

Едва през XVI-ти век във влашките документи се срещат думи като тоте-всички,  востри-ваши, но българските изрази продължават да бъдат използвани. В писмо (на благородника Някшу) от 1521 година намираме следното: “Мудрому, племенитому и чистому и Богом дарованиму жупан Ханаш Брегнер от Брашов, много здраве от Някшу от Длагополе!.. Бог те веселит!”

Това, че българският език е говорен на север от Дунава  дълги векове се вижда и от значителното  количество на български топоними и хидроними в Румъния. Като пример могат да се посочат: Луда Бара, Бистра, Стража, Липова, Остров, Габри, Пещера, Корабия, Подгория, Гарван,    Пригорие,    Падина, Богати, Потлоги, Родна, Видра, Златна, Соходол, Извору, Глина, Салище, Куки,  Мирчa вода, Добромир, Драгомирещи, Негомиру, Добра. Тези названия, а и още и много други звучат пределно ясно за всеки наш сънародник защото са дадени от българи.

 Още по-старите данни от дакийската ономастика показват убедително, че най-древното  население на земите между Добруджа и Карпатите е говорило архаичен вариант на българския език. Названия на древни реки, планини, селища, имена на хора са разбираеми за нас българите, но са непонятни за французи, италианци и др.

Да започнем с антропонимите, те са изключително интересни. Личните имена на гето-дакийските царе Золтес, Скорило, Косон, Орол, Буребиста, Котела не само, че  са успоредици на българските Злат, Скорил, Косан, Орльо, Бурьо, Когил, но и притежават смисъл на български. Това за жалост не пречи на учените да затворят очи пред този важен факт и да го отминат най-небрежно...

Оронимите – названията на планини също са обясними на български. Карпатите са голяма планинска верига, чието име се обяснява лесно с нашата дума карпа- скала. Тя е все още в употреба в някои области, среща се и в художествената ни литература (работите на И.Вазов), но поради една, или друга причина езиковедите ни я изхвърлят от модерните речници.

Описаните в Античността дакийски селища Потависа и Берзовис съдържат частицата вис(а), а това е всъщност старобългарската дума вьсъ (вис) - село, селище. Берзо вис означава буквално Брезово село...

Името на дакийския топоним Друвета бе изтълкувано от езиковеда В.Георгиев като дървета.

Диерна, Тиерна, Тсиерна е древно име на дакийска река, което се обяснава с българското прилагателно черна. В стария латински не е имало нито звук, нито буква Ч и поради това е направен опит за заместване с Д, Т, ТС.

Дакийската река Напарис е описана от Херодот през V-ти век преди Христа. Напари се само гръцкото предаване на На бари (на реката –местен падеж).В по-късни времена Клавдий Птолемей регистрира друго подобно название, а именно Зуро Бара...а днес в Румъния срещаме Луда Бара.

Десетки гето-дакийски селища съдържат частицата дава, имаща вариант дева. Като пример могат да се посочат Реки Дава, Тамаси Дава, Бури Дава... Езиковедите са установили отдавна, че дава, дева  се обясняват с глагола дявам, девам, т.е. полагам (основи на селище). Не само, че обяснението е на български, но вариациите дава, дева свидетелстват за българска диалектна особеност. Това е така нареченото екане и якане.

Не доказва ли това, че на север от река Дунав, в Дакия са живели хора, чийто език може да се нарече български диалект? Да не забравяме, че в румънския език има задпоставен определителен член както в българския. Това е нещо чуждо и напълно непознато на французи, италианци и др.

За мене е ясно едно, голяма част от румънците са наши роднини. Не мога да разбера само какъв грях са извършили нашите деди, за да може някой да ги мрази така неистово, че да раздели народа ни на части и да отнеме идентичността на голяма група хора. Ето как изчезна най-големия народ на Европа-траките. Той бе разкъсан на части и всяка част бе подложена на геноцид. Това е нещо чудовищно! Най-страшното е, че по този план се работи векове наред...направо тръпки ме побиват...

Дали причината за извършването на това престъпление няма да е в това, че ако на Балканите същесвуваше една единна държава, обхващаща земи от Карпатите до Бяло Море и от Висла до Черно Море, дори и великите сили трябваше да се съобразяват с хората живеещи в тези територии? 

Или може би народът, наричан от старите автори най-праведен и благороден пречи на някого. Дали някой не се е страхувал, че жажадата на дедите ни за свобода и справедливост може да зарази и други хора? Тази жажда, която чрез Спартак разтърси Рим и за малко не го събори...тя е опасна за подтисниците...

Трудно е да се разгадае причината за печалната съдба на дедите ни, превърнали се от най-големият европейски етнос в настроени и отчуждени една от друга групи. Не зная кой стои зад плана на разделяне траките и промиването на съзнанието им. Процесът може да е започнал дори преди идването на римляните на Балканите.

Едно е ясно обаче – ние сме особени хора. Въпреки безбройните страдания и неволи сме успели да запазим езика, културата и духа си. Суровите изпитания са ни правили по-силни. Колкото и да са опитват да ни унищожат, невидимите злодеи няма да успеят. Пет века черно подтисничество не бяха достатъчни да убият нашата борбеност.

Будители като Вазов имаха вяра в българския дух и неговата неизтощима сила. Съвсем оправдано великия поет написа -  “Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне! Лучата, що я днес гасите, тя на вулкан ще да порасне....И ако слънцето изчезне от тия небеса приветни, то някой в ада ще да влезне, главня да вземе, да ни светне!”