ОБЯСНЕНИЕТО НА ЕДНА МИСТЕРИЯ

В скоро време възнамерявам да представя статия за троянската писменост. Тя е доста интересна, а връзката й със старобългарските руни изяснява доста неща. Приликите между азбуката ползвана от народа на цар Приам и дедите ни са доста. Става дума за около тридесет и три успоредици. Това количество е сериозно и изключва напълно възможността да се касае за случайност.

No. 296. Inscription on a Trojan Whetstone

http://www.hellenicaworld.com/Greece/Literature/HeinrichSchliemann/en/images/ill_pg_368c_lg.jpg

http://www.hellenicaworld.com/Greece/Literature/HeinrichSchliemann/en/images/ill_pg_367_lg.jpg

Понеже за доста хора определени неща не са известни, реших предварително да дам няколко разяснения. Доста от нас знаят за това, че мирмидоните водени от Ахил Пелеев срещу Троя са отъждествени с българите. Това прави старият летописец Йоан Малала. Подобно сравнение между българи и мирмидони срещаме и при Михаил Аталиат - Д. Ангелов, “Образуване на българската народност”, с. 373.

От друга страна старите българи са наречени мизи и пеони - Д. Ангелов, “Образуване на българската народност”, с. 340. Според сведенията на Херодот пеоните са колонисти от Троя -They declared to him that they had come to give themselves up to him, and that Paionia was a country situated upon the river Strymon, and that the Strymon was not far from the Hellespont, and finally that they were colonists from the Teucrians of Troy – Her. V. 13.

На пръв поглед тук има противоречие – как е възможно предците ни да са от един род с трояните и същевременно да се сражават против тях? Мизи и пеони са на страната на цар Приам, а мирмидоните са негови врагове.

За тези, които са запознати добре с историческите извори няма никакво противоречие. Троянската война не е сблъсък на различни по произход народи, а на хора делящи една кръв, език и погребални обреди. В Илиада думата варвари, т.е. чужденци не е употребена нито веднъж, а това показва, че става дума за вътрешен, а не междуетнически конфликт.

http://s47.radikal.ru/i115/1109/b2/79f7d45d23c4.jpg

Срещу Троя се сражават не само мирмидоните на Ахил, но и абантите, а те са тракийски народ - Hesiod related that the name of Abantis was changed into Euboea from the cow Io, who was even said to have given birth to Epaphus in the island. (Hes. ap.Steph. B. sub voce Ἀβαντίς;; Strab l.c.) It would be idle to inquire into the origin of these Abantes. According to Aristotle, they were Thracians who passed over to Euboea from the Thracian town of Abae; while others, in accordance with the common practice, derived their name from an eponymous hero.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0064:id=euboea-geo

Самите ахейци са фригийски преселници. Страбон казва от ясно по-ясно, че Пелопс е довел своите хора от Фригия и, че полуостров Пелопонес е получил името си от тракийския герой – “Pelops brought over peoples  from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him”.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Атреидите Менелай и Агамемнон – водачите на коалицията против Троя, са потомци на фригиеца Пелопс:

- Ἀτρεύς, a son of Pelops and Hippodameia, a grandson of Tantalus, and a brother of Thyestes and Nicippe.

-Ἀτρείδης, a patronymic from Atreus, to designate his sons and descendants. When used in the singular, it commonly designates Agamemnon, but in the plural it signifies the two brothers, Agamemnon and Menelaus - William Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text;jsessionid=0E5DC57DD111152BE0C2137C29002DB4?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0104%3Aalphabetic+letter%3DA%3Aentry+group%3D53%3Aentry%3Datreus-bio-1

Тези важни сведения намираме и в работата на гръцкият автор Софокъл – Не знаеш ли, че този, който е бил баща на твоя баща, древния Пелопс е варварин фригиец... Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010.

Пред стените на Троя са се сблъскали близки роднини. Дали причината за тази братоубийствена война се крие в заговори и манипулации на чужденци, или пък се касае за борба за власт, на този момент е трудно да се каже. 

Важното в случая е да се разбере, че няма никакво противоречие в това старите българи да бъдат отъждествявани както с мирмидони, така също с мизи и пеони.

Всички тези хора спадат към една и съща общност – палеобалканската. Тя е доста голяма, към не спадат още много племена като пеласги, дардани, гети, одриси, а дори и скитите. Разликата между тези хора е същата както разликата между добруджани, странджалии, родопчани и пиринци. Може да съществуват отклонения в диалектите, а и в народните носии, но като цяло се касае за хора, които са представители на един и същ народ – българския.

Немците също не са потомци на едно единствено племе. Жителите на днешна Германия са наследници на алемани, свеви, херуски, хамави, ингвеони, иствеони, хати, фризи, тенктери, тунгри, ангривари и др. Никой не намира това за странно. В такъв случай не би трябвало да се учудваме на твърдението, че българите са потомци на мизи, пеони, мирмидони и още много други древни балканци.

Жалко е, че тези неща не се поясняват добре на учиници и студенти. Жалко е, че българския читател не е запознат с тези важни подробности. Жалко е, че вместо истината, ние бяхме, а и все още сме принудеди да слушаме срамни лъжи за историята и произхода си.

Тези лъжи ни убиват защото не ни позволяват да живеем своя живот. Не ни позволяват да се докоснем до истинската си същност. Без самочувствие един народ е обречен да загине, а ние заслужаваме не просто самочувствие, но и гордост. Не сме поробвали никого, не сме изгаряли ничия писменост, нито осакатявали хиляди военопленници. Напротив, българите винаги са се държали като благородници и са показвали дух, за който мнозина могат само да си мечтаят.

Дадохме писменост, религия и култура на милиони хора. По този начин им дадохме и живот, защото ги спасихме от хаос и асимилация. Българите пазеха границата на Европа и с това гарантираха не само свободата, но и бъдещето на западноевропейците.

С цената на скъпи жертви княз Тервел спря арабското нашествие в началото на VIII век. По-късно, пред XIV век дедите ни забавихе сериозно турците и така дадоха време на останалите европейци да се организират. Дори в решителната битка пред стените на Виена, за свободата на Европа се бият българи. Павел Бакич се сражава смело със своите хора и не позволява на озверелите азиатци да настъпят...

Европа забрави тези неща, но днес ние имаме възможността да й напомним и да изискаме не само нужното признание, но благодарност. Без българите светът щеше да е тъмно място.