ТРАКИ И ДРУИДИ

"Друидите са считани за най-справедливите хора, на тях се възлага решаването не само на обикновени спорове, но и на това дали да се започне война с някого... Те вярват, че човешката душа е безсмъртна, а вселената вечна."  Страбон, “География”, V-4.

От древността до днес мистериозните келтски свещеници събуждат интереса на много хора. Мненията за друидите са различни. Плиний ги нарича даровити лечители и пророци. Дион Касий ги определя като незаменими царски съветници, а други като Тацит и Лукан вярват, че галските духовници са отговорни за оплискани с кръв олтари и безбройни човешки жертвоприношения.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/27/Two_Druids.PNG 

Според Гай Юлий Цезар обучението на келтските жреци е траело повече от двадесет години и e изисквало огромна дисциплина. Било е забранено получените знания да се записват. Предания, рецепти, лечебни билки и закони е трябвало да бъдат запаметени до най-малката подробност. Фактически друидите са били живата библиотека на келтите. В свещени гори са се организирали събирания на религиозната общност и са се извършвали особени ритуали. Често са били жертвани бикове, може би да се символизира смъртта на на примитивната сила и трансформацията й в духовна.

След завземането на Галия от легионите на Цезар, за известно време келтската религия е била толерирана, но по времето на императорите Тиберий и Клавдий се започва жестоко преследване на друидите, което довежда  до изчезването на това древно учение от земите на Франция и Южна Британия.

Благодарение на изолираноста си Ирландия успява да съхрани друидизма още няколко века до идването на  християнството, чийто ревностен разпространител е Свети Патрик.  През Късното Средновековие интереса към отдавна отмрелия друидизъм е събуден отново и с времето привържениците стават все повече. 

След време, през 1781 г. Хенри Хърл основава окултискката организация “Древнодруидски Орден”. Дори и в настоящем почитатели на келтското езичество се събират на Примроуз Хил в Лондон, за да извършат (както те си мислят) стари ритуали. Разбира се това е само жалка пародия на действията на галските свещеници проповядващи любов и уважение към хора и природа. Новите “друиди” са всъщност опасни окултисти, способни да оплетат в мрежите си хиляди наивници.

http://a51.idata.over-blog.com/0/04/08/20/entretiens/stonehenge-druides.jpg

Идеалите на древната религия са отдавна забравени, както и истинския й произход. Днес почти всеки свързва друидизма предимно с Ирландия, но корените на учението са намират на няколко хиляди километра на изток от Британските острови. Началото на това благордно учение е положено в сърцето на Балканите.

Херодот споменава за свърхестествените способности на скитските мъдреци Абарис и Анахарзис. Хиполит свидетелства, че учението на гетския Залмоксис е станало основа на друидизма. Не случайно гетите са наречени най-справедливите от всички траки. Херодот е силно впечатлен от гетската храброст породена от вярата им в безсмъртието на душата. Техните роднини мизите (наречани след време българи) са будели възхищението на римляни и гърци със своята духовна чистота и доброта. Мизите са вярвали, че е грях да се убие сътворено от бога създание и са се хранели с млеко, плодове и зеленчуци.

Сред това древно тракийско племе е съществувала  особена религиозна общност, която се е откъсвала от всичко светско, като участниците са се обричали на безбрачие. Страбон казва, че тези хора са наричани ктисти. Всъщност ктисти е гърцизирания вариант на българското прилагателно чисти.

Понеже гърците не могат да произнесат ч, те го заменят с кт. Така чисти (свети) става ктисти. Мизийските свещенници са фактически и първите друиди. Вярата им е оформена от обожествения Дионис. По-късно Орфей допълва учението със своите методи на лечение на душата с музика. Типичните тракийски ритуали с песни и музика са наречени пейан.

Това е всъщност  българската дума пеене. Наистина песента може да освободи чувства и да накара човек да се чувства по-добре. Ритмичното повтаряне на особени думи отключва  определени зони в човешкото подсъзнание, а това води до нов мироглед. 

Страхът, завистта и неспокойствoто изчезват, а за сметка на това се появяват много по-добро самочувствие и настроение. Получава се духовно прераждане. Още в дълбока древност дедите ни са знаели, че човекът е психо-соматично същество, т.е. тялото и духа са свързани. Пази двете чисти и ще останеш здрав!

Моралната извисеност на траките е спомогнала за това много народи да преминат доброволно под властта им. Не може да се командва единствено със силата на копието и меча, няма ли заслужено уважение към господаря поданниците рано, или късно възстават.

Чрез  своите далечни походи траките пренасят вярата си в различни части на света. В Галия и Британските острови тряхната религия намира плодородна почва и се радва на голям успех.  Вече бе споменато, че според Хиполит идеите на гетския Залмоксис са станали основа  на друидизма.

Съществуват обаче и други свидетелства за ранен контакт между траки и келти. Страбон споменава за култ към Дионис в Галия, като описва с подробности дори ритуалите на вакханките. В ирландските летописи (Левор Гавала Еирен) се говори за няколко нашествия от Източна Европа. Зад пристигането на Партолон се крие явно похода на илирийското, или тракийско племе партини, съседи на пеоните. Немед идва от Скития (Северна България, Румъния, Украйна). За болгите се казва, че идват от Тракия.-  “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

Част от болгите, наречени още белги се заселва в Галия и става доминантна група там. За тях Цезар казва, че са най-смелите от всички келти и до негово време не са се поддали на римско влияние. В битката с тяхно племе той с удивление и страхопочитание установява как те се сражават до последния човек. Изправени над купчини от трупове на свои сънародници, болгите продължават да хвърлят копия и камъни срещу римляните...

Не само исторически извори, но също и археологически находки свързват Тракия, Галия и Британските острови, което показва, че древните легенди почиват на реалност. Тракийските оръжия и украшения от Бронзовата Епоха са идентични на тези от Ирландия и Галия. В Желязната Епоха има нови тракийски преселения към Средна и Западна Европа. Днес се признава макар и неохотно, че Халщатската цивилизация, на галите е създадена от трако-кимерийци, които преди време бяха наричани от келтолозите нашественици от изток.

Ако в Бронзовата епоха се е касаело за миграции на хиляда-две хиляди човека, то в Желязната епоха може да се говори за преселване на десетки хиляди души от земите на България, Сърбия, Румъния, Украйна и Русия към древна Франция. Неминуемо местното население на Галия е било силно повлияно от старите източноевропейци.

По-силния винаги налага културата си. Това обяснява защо много от названията на келтските божества са лесно обясними на български и други сродни езици:

Алаунос е божество на слънчевата светлина, името му е свързано с нашата дума ален, сръбската алан и руската алены (червен). Тук трябва да се обясни, че според руския лингвист М.Фасмер старобългарският език става основа за руския и сръбски език...

Белен е върховния галски слънчев бог, името му е сродно на тракийския теоним Балиос-белият, светлият, сияйният.

Белсурд е галско божество, чието име е засвидетелствано на епиграфски паметници.

Белсурд не е нищо друго освен галското предаване на тракийското божествено име Сбелсурд- мятащият мълнията.

Беисириса е друг бог на светлината. Паралел за Беисириса намираме в тракийския теоним Бистира, а обяснението идва от българската дума бисер, чието първично значение е светло, сияйно.

Ворокиос е бог-лечител. Името му е обяснимо със старобългарските думи врачъ-лекар, врачевати-лекувам, врачба-лечение, врачилие-лекарство.

 Дори названието друид е лесно обяснимо с помощта на български думи. Келтските свещеници са били известни с пословичните си мъдрост и знания.

Друид е всъщност множествено число от друи-свщеник. думата идва от галската дума дерко- око. Друиди означава виждащи, зрящи, знаещи. Видя, виждам означава и зная, това е и значението на старобългарския глагол ведети. Старобългарската дума  ведь означава знание, мъдрост. Галската дерко-око е свързана с нашите диалектни думи дзря- зря, гледам и дзъркел- око.

Галските жреци са считали определени растения за свещени и са вярвали в лечебната им сила. Галската дума за свещено растение е биле, а това е название, което отговаря стопроцентово на нашата дума биле, билка- лечебно растение. 

Въпреки териториалната си отдалеченост галския език е невероятно близък до българския. Галските думи: море, дерво, бел, седлон, бриос, биту, декс, три, яро, йоркос, люто, татос, влатос звучат като диалектни варианти на българските: море, дърво, бял, седло, бърз, битъ-бит, десен, три, ярка, яре, люто, тате, власт-владетел...

 Важна подробност е и приликата на келтските и българските термини от областта на бита и селското стопанство. Галските думи секо, аратро, арат, неска, секно, реиго, серо, седлон отговарят на нашите сека, орало, ратай (орач), нишка, сукно, верига, сърп, седло. Старобългарският метод на съхраняване на житото в ями и типичен и за земите на галските белги (болги).

Тракийският (и разбира се старобългарски) погребален ритуал с жертване на кон се среща и сред галската аристокрация. Произходът на този древен обичай са Балканите.

 http://balkancelts.files.wordpress.com/2014/05/gc-2.jpg

Друга индикация, че келтите са били повлияни от дедите ни са екзотичните лични имена. Не сме ги чували във филми, нито пък сме чели за тях в книги...защото са неудобни, прекалено български звучат. Ето част от тях:

Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус...

Най-интересното е, че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Тюрко-алтайци и иранци в Галия не е имало, но за сметка на това трако-кимерийците са били дълго време аристокрацията на много келтски племена.

 От представените тук данни може да се заключи, че в дълбока древност племена обитаващи Източна Европа са мигрирали към Галия и Британските острови. Там, благодарение на силата и на високата си култура древните траки се превръщат в благородническата прослойка на местното население, което приема религията на новите си господари. Идеалите на Дионис, Орфей и Залмоксис стават основа на вярата в доброто, уважението към всяко живо същество и безсмъртието на човешката душа.

Тези идеали носи в дъбоко сърцето си всеки истински българин, защото са изповядвани хилядолетия наред от дедите ни. Помагали са им да се възстановят след всяко поражение и да изградят за рекордно кратко време нови държави. Това наследство ще ни помогне и днес да се измъкнем от ужасното положение до което сме докарани служейки на порочни доктрини създадени от чужденци. Без да прегърнем древните духовни цености няма да успеем да изградим по- добър живот. Нека помним думите на Пенчо Славейков:

“Един народ расте сам с идеалите, със задачите, които взема на своите плещи и с тях той се въздига до подвизи, за които преди се е считал некадърен да стори. Ето ви и пример: С векове народа ни мърцина живя в мрак, и ражда се, и гина со скотовете скот. Кое го възроди, кое заспала мощ в юначните гърди събуди? В подвизи кое го днеска води? Ричагът всемогъщ на мъртвите народи – светия идеал!”

Използвана литература:

1.Jean-Jaques Hatt, Celts and Gallo-Romans, Geneva, 1970; 
2.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, Leipzig, 1897; 
3.Hallstatt, 700 -400 av.J.C. A laube de la metalurgie, catalogue, Liege, 1987; 
4.S.James, Exploring the world of Celts, 1996;