“ТЮРКСКИТЕ“ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Доста сънародници са учили българска филология. Мисля, че всеки от тях е запомнил какво са казали преподавателите за древния език на дедите ни. Той е определен като тюркски... въз основа на шепа думи. Понастоящем никой уважаващ себе си лингвист не би причислил дадена реч към определена група само заради двадесетина успоредици. 

Това е несериозно и ненаучно. В миналото не е взета под внимание възможостта “тюркските” думи да са заемки. Все пак дори римляните не са успели да запазят езика си чист. Приели са доста от гърци, етруски, келти, да не забравяме и трако-пеласгите.

Към така наречениет “тюркски” думи в българския език спадат балван, бисер, борсук, сан, тояга, капище и др. Балван има значение грамадна скала, нещо голямо. Думата е сродна на стблг. болий-по-голям, больма-повече, больство-предимство. За мое най-голямо учудване не е показана връзката с тракийските балайос-голям, бален-господар, владетел. Коренът бал със значение силен, едър, голям се среща и в тракийски лични имена като Ареи-бал, Базу-бал, Деке-бал, а също и в племенното название Три-бали.

Бисер е определена за арабска дума, която обаче е въведена с тюркско посредничество. Смята се, че значението е зърно, но не формата е това, което прави бисера особен, а неговия блясък. Не за това, че е кръгъл, а поради красивото сияние харесваме бисера.

Смятам, че значението на думата е светъл, сияен. Такъв е и смисъла на гръцката μάργαρον-бисер, тя е сродна на санскр. маричи-светла частица, слънчев лъч. Бисер от друга страна показва връзка с тракийското божествено име Бистрас, а и топонима Бистирос. Връзка показва и названието на келтския бог на слънцето Бисириса.

При борсук-язовец лингвистите посочват приликата с киркизката борсук, турската порсук и т.н. Учените обаче имат един голям проблем. В ирландския език намираме broc-борсук, тя присъства също в уелски, корнишки и бретонски под формата broch, broch. Паралел намираме разбира се и в тракийския теоним Боркитий и топонима Боркия.

С келтските езици е свързана и думата тояга. Тя отговаря на ирл. tuagh –бойна брадва, tuaghach-бия, удрям. Няма сведения за тюркско нашествие в земите на келтските народи, но за сметка на това ирландските летописи разказват за идване на народ болги от Тракия. Това е станало по времето на Кир Велики –VI век преди Христа. Думите тояга и tuagh –бойна брадва показват връзка с тракийските Тугу-герум, Земе-тугус.

Значението на сан е висок обществен чин, служебно достойнство. Думата бива свързана със старотюрк. сан-число, почит, чувашката сум-рубла и др. Езиковедите споменават за приликата със санскр. сан-заслужавам, но смятат връзката за неубедителна. Пропуснати са и др. санскр. думи като саиния-войник, сена-пати- военоначалник, сена-копие, стрела, нещо, което се хвърля. За тракийското племенно име санаи никой не отваря и дума. Не са споменати и принадлежащите на тракийската ономастика Санус, Санданос, Сантобитюс.

Сан е имала древно значение този, който води, задвижва, мята копия, стрели. Това е причината за връзката с тракийското речно име Санданос (движещ се)  и санскр. сианд-тека, движа се, сан-движа се.

Капище-храм е свързана с друга старобългарска дума, а именно капь-образ, изображение. Езиковедите търсят връзка с чувашката пек-като, подобен, уйгурската кеп-форма, картина, старотурската гиб-картина и т.н. Никой не обръща внимание на тракийската дума кавар-храм, светилище, нито пък на тракийските топоними Капи- стурия, Капи-дава, Скапте суле, Скапто-пара.

Според Вл.Георгиев и Ив.Дуриданов тракийската скапт е сродна на литовските  скапти,  скаптуоти –копая,   режа,   правя дърворезба. Жалко само, че нашите езиковеди са пропуснали да споменат старобългарските скопити -режа, отрязвам  и  изкопати,  копати –копая, издълбавам. Едиа статуя се прави с рязане, изкопаване, издълбаване на излишния материал до постигане на желаната форма.

Старобългарската дума капь-образ идва от тракийския глагол скапт, който е просто по-старият вариант на нашите копая, копвам, скопявам (дълбая, оформям, режа). Производната на капь- капище (храм) има значение – място, където са положени статуи, изображения на богове. Със същата семантика е думата иконостас – място, където са положени икони, т.е. образи.

Трудно ми е да повярвам, че ерудираните ни езиковеди не са забелязали връзката между така наречените тюркски думи в старобългарския, с ирландските, уелските, а и санскритските думи. Не ми се вярва и да се дължи на случайност това, че не е посочена приликата с тракийските топоними, глоси и лични имена. Оставам с усещането, че не става дума за заблуждение, а за съзнателни манипулации, било то по принуда, или пък с цел постигане на кариера.

Анализирайки старобългарската ономастика В.Бешевлиев свърза окончанието –гер в родовото име Кюригер с езика на тунгусците. Не е ли това подигравка с истината? Все едно не съществуват изобщо тракийските племена бете-гери, ди-гери, келе-гери, пюро-гери и никой не знае за тях…

Родовото име Дуло също е обявено за тюркско и както можем да очакваме никой не споменава за тракийското божествено име Дула, тракийските лични имена Дулос, Дулес.Последното присъства на печати върху тухли, с които е градена Плиска. Тухлите обаче са от античния период, а не от Средновековието.

Нито един стар автор не е нарекъл дедите ни тюрки, нито пък роднини на тюрките. За сметка на това в продължение на 1000 години българите са отъждествявани с мизи, пеони, трибали – силни тракийски племена. Няма антропологичски изследвания, които да причислият народа ни към тюлко-алтайците. Точно обратното, през 30-те и 50-те години на ХХ век са направени мащабни проучвания доказващи европейските ни корени. Неотдавна даже генетиката потвърди, че нямаме нищо общо с тюрките, но уви – няма признание за грешка, няма промяна в политиката. 

Недоумявам защо българинът не бива вдъхновяван от примера на предците ни траките... Защо никой не говори за добротата на цар Ситалк, за благородството на Орфей и за силата и смелостта на Спартак...

Медии и политици сипят обвинения към нас, че сме мързеливи, злобни, завистливи, а в същото време никой не прави нищо по отношение на лъжите, които са тровили съзнанието на няколко поколения българи. Дори напротив, вместо да се постави тенденция за положителна промяна на мисленето и поведението на българина, нас ни затрупват с чалга, чужди сериали, нови унизителни фалшификации и манипулации на историята ни.

За народ, който е лъган, ограбван, мъчен и унижаван толкова време, ние сме запазили добродетелите си. Всеки ден хиляди българи извършват благородни дела. Жалко е само, че медиите като цяло не обичат да говорят за тях. Джоко Росич сподели следното по този въпрос -  „Когато някой ми каже - Абе, няма вече добри хора, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в лайната, в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така. Около мене са купища от добри хора. Човек трябва да си отвори очите да вижда и ушите да чува.”

Да, Росич бе прав – доброто е навсякъде, но трябва да отворим очите си за него. И не само това, не е нужно само да говорим за доброто, но и да следваме положителния пример. Не, за да станем център на внимание, не за награда и похвала, а защото сме потомци на благородници и само поведение на благородници може да доведе до промяна на живота ни.

Безсъвестни хора се опитват да ни озлобят, оскотят и смажат духовно. Отровата сипеща се от пресата и телевизионния екран е силна, но ние може да й се противопоставим. Всеки от нас има избор – дали да се свие и приеме покорно битието си, или твърдо да реши да се бори за нещо по-добро. Няма да е лесно, но нищо хубаво не се получава лесно.

Дедите ни оцеляха защото се бориха. Нито перси, нито римляни, нито гърци, или турци успяха да смажат духа ни. Бяхме разселвани, посичани, бесени, горени живи, грабени, насилвани...и пак винаги се намираха такива, които непокорно да вдигнат глава и с твърда ръка да отвърнат на мъчители и убийци. Винаги се намираха такива, които да последват пътя на героите. Винаги се намираха такива, които да смаят света и да покажат, че народът на Арес и Орфей е още жив.

Няма слаби и незначителни хора, има такива, които са повярвали на лъжите, че са слаби и незначителни. Небето над нас може да е черно, но в душата на всеки българин тлее огън – наследство от предците ни. Когато този огън се разгори, тогава ще дойдат и времената на промяната. Когато поведението ни се определя от нашата гордост и самочувствие, от съзнанието, че сме потомци на благородници, тогава вече никой няма да е в състояние да ни прекърши и сложи нови окови.