КОРЕНИТЕ НА АЗБУКАТА

Преди повече от шесдесет години проф. Владимир Георгиев публкикува една много интересна работа. Тя е на сериозна тема – засяга произхода на азбуката, финикийските букви и техните названия. Георгиев спомага за разбиването на една дълго господстваща догма, а именно, че финикийската азбука е създадена от местните жители на Ориента. Оказва се, че названията на повечето от древните букви нямат никакъв смисъл на финикийски/семитски eзик. В такъв случай създателите, или поне част от тях са хора от съвсем различен произход.

http://proel.org/img/alfabetos/feniarc1.gif

Образец на финикийска писменост, надписът на Хасдрубал – 12 в.пр.Хр.

http://www.omniglot.com/images/writing/phonecian.gif

http://www.omniglot.com/writing/phoenician.htm

Финикийска азбука

Реално, само за названията на буквите мем, аин, рес и може би тау би могло да се приеме със сигурност, че принадлежат на финикийски/семитски eзик. 

Други шест: хе, заин, хет, тет, ламед, сада, не могат да бъдат обяснени изобщо с помоща на финикийски/ семитски eзик. За станалите дванадесет названия Георгиев споделя, че има известно вероятност да са финикийски/семитски, като подчертава, че в значителен брой случаи сходството на формата на буквата и името й са доста съмнителни.

Подобно на учени като Еванс, Шнайдер, Шапулие, Преториус и др., Георгиев търси корените на финикийската азбука в древната писменост на егейския регион. Става дума за критската йероглифна писменост, Линеар А, Линеар Б и Линеар С (Кипърско-Минойско писмо). За създатели биват считани така наречените минойци. Те са наречени така по името на легендарния критски владетел – цар Минос.

http://proel.org/img/alfabetos/fenicio7.gif

Съпоставки на финикийски букви с древната писменост от о-в Крит (по Еванс)

Линеар А  http://lila.sns.it/mnamon/assets/img/lineare_a/LineareA%20-%20ZA_8.jpg

http://lila.sns.it/mnamon/index.php?page=Immagini&id=19&img=357

Линеар Б https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/55/NAMA_Linear_B_tablet_of_Pylos.jpg

Линеар С http://proel.org/img/alfabetos/chipre.gif

Георгиев намира доста паралели, но поради факта, че през 1952 година Линеар А и Линеар Б са все още в процес на разчитане, нашият учен представя и погрешни съотвествия. Независимо от това, трудът на този човек е от голямо значение защото дава индикация в каква посока трябва да се търси.

За да разберем защо доста от имената финикийските букви нямат смисъл на езиците на народите от Ориента, ние първо трябва да установим що за хора са финикийците, а и минойците. Нужно е да се установи и дали има връзка между тези хора.

Благодарение на древни писмени паметници ние разполагаме с най-старите минойски имена. Те без изключение са тракийски по произход Арей, Диза, Резос, Питак. Първите две са теофорни – Арес и тракийския Зевс – Диза. Другите две принадлежат на тракийски благородници. Резос е име на тракийски цар споменат от Омир, а Питак е владетел на едоните, за когото е писал Тукидид.

Не само минойските имена са тракийски по произход, същото може да се каже и за названията на критските градове. Съвсем естествено е, че ако даден народ се пресели на нова територия, той ще остави там свои названия на населени места и т.н.

Критските Ида, Пергам, Гординия, Сетоя, Даво, Капа, Паито, Кисамон съотвестват на тракийските топоними Ида, Пергам, Гордион, Сети дава, Даос дава, Капи стурия, Пато виса, Киса. Самото име на минойската столица – Кносос е сродно на българския топоним Книшава, за който Иван Дуриданов твърди, че е древен, т.е. тракийски и има значение ерозирало място.

Друго потвърждение за произхода на минойците намираме в работа на Бедржих Хрозни. Правейки връзка между критската и балканската керамика, този учен смята, че в далечното минало о-в Крит е колонизиран от  балкански поселници–траки и илири “From an archaeological point of view this invasion from the Balkans can be evidenced by the so-called band ceramics”- Ancient History of Asia Minor India and Crete, c.220.

Със сигурност Крит е обитаван и от тракийските родинини пеласгите. Знаем за това благодарение на Страбон, който споделя, че в дълбока древност те са населявали остров Крит. Явно там са представяли благородническата класа, иначе нямаше да бъдат наречене богоравни: “ For example, they prove to have been colonisers of Crete, as Homer says; at any rate, Odysseus says to Penelope: "But one tongue with others is mixed; there dwell  Achaeans, there Cretans of the old stock, proud of heart, there Cydonians, and Dorians too, of waving plumes, and goodly Pelasgians." –Strab.V.2.4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Несъмнено древната критска писменост е създадена от траки и пеласги. Има дори индикации, че те са я донесли от Балканите и са я доразвили след своето установяване на о-в Крит.  За приликите между знаците от Градешница, Караново и др. места с най-древните писмени знаци от о-в Крит споменава Владимир Георгиев и добавя, че знаците от нашите земи съперничат по древност с критските – (В. Георгиев, “Траките и техния език”, София, БАН, 1977, стр. 155-158).

Днес знаем, че знаците от нашите земи не просто съперничат по древност на критските, но са повече от 2000 години по-стари. Понастоящем е известно и друго – учени като Харалд Хаарман, Ричард Ръгли и др. са установили, че така наречената дунавска, балканска писменост притежава значителен брой общи знаци с критските Линеар А и Линеар Б. Въз основа на тракийската керамика, тракийските лични имена и тракийските топоними от о-в Крит, ние можем да приемем, че траките и говорещите същия език пеласги са били част от минойското общество и по-точно неговия елит. 

Неотдавна излязоха и резултатите от генетични проучвания, които показаха връзката между населението на о-в Крит и това на Балканите. Имайки предвид всички тези неща, не е никак пресилено да се каже, че корените на минойската писменост трябва да се търсят на Балканите.

Нека видим как минойската писменост попада в земите на Ориента и как след време се развива в така наречената финикийска азбука. В края на Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени. Те довеждат до проваляне на реколтите, Балканите вече не могат да изхранят своето многолюдно население. Част от траките и пеласгите са принудени да търсят нови земи за заселване. Понеже определени групи балкански преселници напускат Тракия и Крит с корабите си, тези хора биват наречени Морски народи.

Борбата им за оцеляване ги принуждава да предприемат дълъг дори и за днешните стандарти поход. Босфорът е прекосен, но кризата е засегнала и Мала Азия. Там също климатът е довел до промени, а в Хетската Империя е избухнала чумна епидемия. Балканските преселници нямат друг избор освен по суша и с корабите си да продължат в посока юг – към Египет.

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples01.jpg

Пътят на Морските народи – възстановка A.Salimbeti, R.D’amato

Страната на пирамидите е останала незасегната от бедствия и е богата на храни. Рамзес III обаче не желае да приеме огромния брой преселници. Могъщата флота на Морските народи и огромния брой бойци е опасност за държавата му. Неизбежно се стига до въоръжен конфликт. Той трае дълго време и чак при фараона Меренпта траките и пеласгите са спрени. Това става благодарение на тактиката на новия египетски владетел. Той позволява на част от преселниците да останат в земите на Египет и Либия, но при условие, че ще му помогнат да отблъсне останалите балкански племена.

 http://www.salimbeti.com/micenei/images/nile.jpg

http://www.salimbeti.com/micenei/art1.htm

Възстановка на битка между египтяни и морски народи -A.Salimbeti, R.D’amato, картина на Igor Dzis

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples62.jpg

Пленени от египтятите траки и пеласги, киката и татуировките на първия боец се виждат ясно - изобр. стр. A.Salimbeti, R.D’amato

Пеласгите, дарданите, тевкрите, весите със сигурност не са останали в Египет защото не са споменати в по-късни летописи. Тези наши предци се завръщат обратно в Западна Мала Азия, а някои се установяват в Левант – земите на Сирия, Ливан, Израел. Там живеят и споменатите в библията ханаанци. Според  Герхард Херм, от смесването на ханаанците и Морските народи се ражда народа на финикийците – G. Herm, Die Phöenizier, Econ Verlag, Düsseldorf, 1974, с.61.

Понеже ханаанците са били множество, а нашите деди малцинство, било е само въпрос на време предците ни да бъдат асимилирани. Преди това да стане обаче, те оказват влияние на хората от Ориента давайки им писменост и повлиявайки религията им.

Възможно е това твърдение да изглежда странно на няки хора, но нека обърнем внимание на някои подробности от древната история. Тракийският бог Дионис е син на Земела, която пък е дъщеря на Европа – сестрата на финикиеца Кадъм. Бащата на Кадъм и Европа носи името Агенор, а то е пеласгийско и тракийско. Роднина на Кадъм, Европа, Земела и Дионис е тракийския цар Финей, за когото е казано, че е син на финикиецът Агенор.

Критският цар Минос, по чието име е наречена минойската цивилизация е потомък на Европа – сестра на Кадъм и дъщеря на Агенор. Както вече видяхме обаче, най-ранните минойски имена приналежат на стари балканци, а не не народите на Ориента. Дионис е потомък на Кадъм, но няма съмнение относно тракийския му произход. 

Името на Земела бива тълкувано от нашите езиковеди със старобългарската дума землiа-земя, а самото име на Кадъм е реално вариант на трако-пеласгийското божество – Кадмил – един от Кабирите -Великите богове. За името Кабири Димитър Дечев смята, че може да се преведе със старобългарската дума кобъ-съдба, участ. Други сродни думи са коба, кобение, но най-точна е кобар-гадател, човек умеещ да предсказва.

Нека не забравяме и важната подробност, че древните минойски топоними показват прилики с тракийските, а не с тези от Ориента. Древната минойска керамика има прототип на Балканите, а не в земите на Ориента. Минойският царски символ – двойната брадва се ползва като царски символ от траките, присъства както по украшенията, така и по монетите на одриските царе.

Кадъм е наречен финикиец  защото е управлявал във Финикия. Често определени народи имат благородническа прослойка, която има друг етнически произход. Точно така стои въпроса с финикийците. Болшинството от тях са хора, чиято родина е Ориента, но ранната благородническа прослойка е от тракийски, пеласгийски произход. 

Именно благородниците са тези, които владеят писмеността, те са хората запознали ханаанците във финикийската държава с древните букви.

Тези букви нямат случайна форма. Владимир Георгиев смята, че формите са вдъхновени от предмети на бита, оръжия, или части на тялото. Най-сполучливото тълкуване на името на финикийска буква направето от този наш учен, е това на буквата капа- К. Проф.Георгиев смята, че минойската дума за буквата е дошло от название на оръжие – копие, стрела и дава като пример старобългарската дума копѥ-копие, срб. kopljača–копие, стрела и др.

Добро обяснение е дадено и на тет-Т, за формата на тази буква Георгиев уточнява, че това е де факто колело, добавя, че минойската дума тета идва от ие. *tek-jɘ, като коренът е *tek-бягам, тичам. За сродни думи са представени ирл. techim, авест. tačaiti, лит. teku и старобългарската дума текѫ-тичам.

Доста интересно е тълкуването на ламед-Л. В този случай Георгиев предлага негръцката, т.е. пеласгийска дума λαβέ-лапа, ръка. Въпреки близостта с българската дума лапа, смятам, че в случая формата на буквата не символизира лапа, ръка, а по-скоро земеделския уред лемеж.

Дори и буквата сан-С представя земеделски уред, това е сохата – рало без плазове. Формата е доста ясна – очевидно се касае за примитивно рало каквото е сохата.

Земеделски уред е вдъхновението и за първата финикийска буква алеф-А. Алеф означава бик в езиците на Ориента, следователно акрофонията ще ни даде А. На пръв поглед всичко е наред, има добра логическа постройка, но се пропуска една важна подробност. 

Става дума за следното -ъгълът на рогата на бика е твърде голям, при някои породи рогата дори са разположени хоризонтално. Ако действително прототипът на А беше бича глава, то буквата би изглеждала доста по-различно, а такива варианти на А не се срещат.

Името на буквата А идва по-скоро от древна дума за сърна, кошута, като най-подходящата дума е старобългарската алънии-сърна. Формата на А е най-близка до формата на първите земеделски уреди направени от рога на сърна.

За коф-Q (K) се смята, че означава ухо  на игла, но реално буквата и стилизирано изображение на земеделския уред копач.

Подобно е и значението на рес, реш –Р. Това е земеделски инструмент, чието име съвпада със старобългарската дума рыло-уред за копане.

Смята се, че буквата Д носеща название далат произлиза от образен знак – врата на шатра. Честно казано, това е смешно, повече от ясно е, че далат представя инструмента длето, наричано в древноста далта и делта ( В. Георгиев).

За гамал – Г се твърди, че произлиза от пиктографски знак за камила. Странното обаче е, че не съществуват абсолютно никакви древнофиникийски текстове с образен знак камила. За сметка на това буквата Г може да се изведе лесно от нашата дума Гега –пастирски атрибут. 

Сред хетските йероглифи също има такъв изобразяващ гега и притежаващ звукова стойност КЕ, ГЕ, а още по важно е, че знак подобен на гега е изобразен на плочицата от Градешница и на печата от Караново а това го прави най-древното стилизирано изображение на пастирският атрибут гега.  

Формата на вав-В е пределно ясна, това е уреда вила (за сено).

Относно заин-З се смята, че думата означава оръжие, но Георгиев справедливо отбелязва, че заин е късна персийска заемка в езиците на Ориента и няма как да е вдъхновение за буквата З. Тук по-скоро се касае за един примитивен уред, който служи за залостване на врата, старобългарската дума е затворъ-резе, ключ, заключалка. Действително с такива уреди са се подпирали врати на обори до неотдавна.

Финикийската буква Б носи името Бет, а значението й е жилище. Наистина формата подсказва, че става дума за някаква примитивна постройка, ограждение. Тук трябва да се спомене, че познатата в Ориента сграда бит халани е просто вид мегарон, а този архитектурен тип съществува на Балканите още преди девет хиляди години. Знае се също, че от времето на Неолита тракийската култура показва много общи елементи с тази от Мала Азия и Северна Гърция ( носеща тогава името Пеласгия). Смятам, че добър кандидат за Б е тракийската дума брия-селище, оградено място.

По принцип се смята, че финикийската буква О е символизира око. В този случай коментара е излишен.

Телесен орган представя и буквата нун-Н. Това не е змия, а човешки крак, има такъв минойски йероглиф, а най-подходящата дума е старобългарската нога-крак.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEij2iDnUhPSm2kEc3-cZxS9aT1ZOojAFjq_82T-rpxVfYCF2Bo7x7Gi9Y65gJqU5HNNum58CK0iH4g9_OOhlSkDdQOmQ_UoShBwoz_aF2ENlgMl5lGLnzPBziC9y74T7sLlPDEHDiEVq-b9/s320/hier.jpg

 http://www.mikeanderson.biz/2011_05_01_archive.html

Това са имената на финикийските букви, които могат да се тълкуват с български думи. Досега никой не се наемал да направи подробен анализ какъвто е представен тук, понеже до неотдавна властваше догмата, че ние сме мешавица от три напълно различни етнически групи, като корените на езика ни бяха слагани надалеч от земите на юг от Дунава.

Истината обаче е, че нашият език не се е появил на Балканите едва през прословутата 680-681-ва година, а повече от 6000 години по-рано.Проведените неотдавна генетични изследвания  доказаха, че обявените за изтребени и изчезнали безследно създатели на първата цивилизация изобщо не са изчезвали.

Въпрос на време е да бъде признато, че ние българите носим кръвта на гениите създали прекрасните златни предмети намерени във Варненския некропол, изящната керамика от Бреница, Перник, а и най-древните писмени знаци в историята на човечеството. 

Старите летописи могат да бъдат изгорени, правени са опити дори да бъдат унищожени и дедите ни и макар да сме сериозно намалели, ние въпреки всичко сме оцелели и сме успели да погребем всеки свой враг.

Народът ни има уникална сила, необяснима сила, която е неизтощима. Хети, хурити, шумери, вавилонци, етруски са създали велики държави, сътворили са красиви градове, но след упадъка си не са намерили сили да се възстановят.

Дедите ни са преживели потопа в Черно Море, преживели са и сериозните климатични промени от Средната и Късната Бронзова епоха. Оцелели са въпреки кланетата и депортациите извършени от перси, римляни, гърци и османци.

Често сме били отписвани като народ и винаги сме се въздигали се от пепелищата, готови да строят и защитаваме своето. Народ, който е кален от огъня няма как да се изгуби, народ, чието типично качество е прераждането няма как да изчезне в небитието. Както казваше великият Николай Хайтов – България е в безпътица, но не е безпътна. Ние винаги сме намирали изход от всяка ситуация, ще намерим изход и този път защото сме народ на светлината.