ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ФАКТИ ЗА НАЙ-ДРЕВНАТА ПИСМЕНОСТ

В нашите училища се преподава, че първите свои азбуки, които предците ни използват, за да документират важни неща са глаголицата и кирилицата. Нашите историци  знаят добре, че има данни за друга, доста по-стара писменост, но не отдават нужното внимание на информацията, която предлага работата “Панонскa Легендa”. Там е казано съвсем ясно, че в дълбока древност, доста преди времето на Кирил и Методий е съществувала особена азбука.

За нея е знаел добре византийския император от фригийски произход Михаил III. Той е човека, който подпомага делото на солунските братя. Ето и думите на произлизащия от средите на траките благородник, документирани в “Панонскa Легендa”: „Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ,  нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.”  [1] c.12.  

  

Изразът най-първи (древни) времена не е особено ясен, но със сигурност се касае за епохите от преди IX век – периода, в който живее Михаил III. Не е казано и кой е изнамерил въпросните букви от най-старо време, нито пък е добавено защо тази древна писменост е подходяща за българската реч. Най-логично е да приемем, че въпросната азбука е принадлежала на дедите ни от времето на Античността.

Като имаме предвид, че бретонеца Вилхелм [2] c.147 и монаха Фулко [3] c.374 считат дедите ни за същия народ, който през Античността е познат под името траки, а и това, че старите българи са отъждествявани с най-големия тракийски народ -мизите в продължение на 1100 години, то въпросната писменост от най-старо време би трябвало да е тракийска.

Логиката трябва да се следва, но има един препъни камък. Касае се за твърдението на наши и чужди учени относно това, че народа на Орфей не е имал своя азбука. Смята се, че при надписите от Ситово, Езерово, Дуванлий, Браничево, Кьолмен, Самотраки, Гордион, Тияна и т.н. са използвани гръцки букви. Хората защитаващи виждането,  че траките заемат писменост от гърците, не уточняват, че по тракийските епиграфски паметници се срещат различни по стил букви.

Ако нашите деди бяха заели писменост от южните ни съседи, то буквите от Ситово, Кьолмен и други места щяха да си приличат, но реалността показва, че във всеки регион писмените знаци имат свои особености. В таблицата по-долу може да се види богатството на форми в буквите от тракийските епиграфски паметници. Това показва, че нашите предци са притежавали азбука дълго време и дори са успели да я развият в няколко варианта. Най-големия брой разновидности показва буква Е, която впрочем изразява един от най-често срещащите се звуци в българския език.

За различните стилове букви срещащи се в тракийските надписи специалистите не обичат да говорят. Липсва и желание да се дискутира по въпроса – кой е създал най-старата азбука на Балканите?

Данни има предостатъчно, но те са в контраст с общоприетите теории, в които гърците са представени като просветители на другите народи. Хитро, тихомълком се пропуска факта, че не съществува нито един достоверен стар автор, според когото старите гърци някога са създавали писменост.

Херодот определя йонийците като първите хора от територията на Гърция боравещи с писменост [4] I.58. Да обаче бащата на историята е казал на друго място, че йонийците са по произход пеласги, т.е. народ, чиито произход е напълно различен от този на гърците [4] I.56, VII.94. Добавено е и това, че пеласгите (а и коренните жители на Атина - също пеласги) са били погърчени в по-късни времена [4] I.57. *

Реално, пеласгите са част от тракийската общност. Това е и причината Георги Сотиров да нарече най-ранната писменост трако-пеласгийска [5] c.144. Някои прогресивни учени като проф. Калин Поржанов (цитиращ  Ал.Фол),  използват термините трако-пеласги, трако-пеласгийска общност [6] c.28-29. Именно (трако) пеласгите са тези, които занасят писмеността на Апенинския полуостров, по-точно Лациум -“…ex quo apparet aeternus litterarum usus. in Latium eas attulerunt Pelasgi.” [7] Plin.VII.193.

Важно е да се знае, че от трако-пеласгите произлиза Паламед, за когото Плиний твърди, че време на Троянската война е добавил буквите ZΨΦX към старата азбука [7] Plin.VII.192. Причисляването на стария герой към трако-пеласгийската общност не е само мое лично виждане. Въз основа на подробни проучвания, проф. Уйлям Риджуей стига до заключението, че Паламед не е грък, а принадлежи на пеласгите обитавали Аргос [8] c. 211.

                                                                         Древен надпис от връх Драгойна 

http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/Dragoina%20nadpis%2003-11%20(218).JPG

Виждаме, че  не само липсват каквито и да било свидетелства относно това гърците да са създавали азбука, но дори хората, които са преработвали старата писменост и са добавяли нови букви, не са гърци по произход, а принадлежат на коренното балканско население, т.е. става дума за наши предци. Как в такъв случай може да се говори изобщо за гръцка азбука? Hе е ли това само умело лансирана и упорито поддържана пропаганда?

http://freesofiatour.com/blog/wp-content/uploads/2014/07/orpheus_painter3.jpg

http://freesofiatour.com/blog/the-thracian-community

“Учените”, твърдящи, че траките са безписмени пропускат важни сведения от старите исторически извори. Пример може да се даде с Алкидамант, който е пределно ясен определяйки Орфей като човекът, който е изобретил азбуката [9] с. 465.

Диодор Сицилийски смята, че тракиеца Лин е дал имената на буквите в гръцката азбука. Старият автор е уверен, че Лин (братът на Орфей) е написал (преди времето на Троянската война) творба, в която възпял деянията на бог Дионис, други важни герои, описал е дори своя живот [10] Diod.Sic.III.67.

Диодор разказва и за това, че подобно нещо - създаване на поеми и биография е направил и Орфей, като добавя и важната подробност, че първата азбука е носела името пеласгийска [10] Diod.Sic.III.67.

Същият автор е уверен, че троянеца Тимет е написал работа известна като “Фригийска Поема”, в която са запечатани древната реч и древните букви [10] Diod.Sic. III.67

За плочици с тракийска (трако-пеласгийска) писменост от времето на Орфей споменава също Еврипид [11] Eur. Alc. 966-959.

От голямо значение е сведението на Аполодор  за това как Агамемнон, Одисей и Диомед принуждават един пленен троянец да напише послание с фригийски букви - Φρυγίοι γράμμασι, за да злепоставят Паламед, на когото завиждат [12] с.77.

В “Държавата”, познатата на всеки специалист работа на Платон, се говори за книги на Орфей и Муcей (Музей) [13] Plat. Rep. 2.364 e.

Павзаний също съобщава за творби написани от Мусей (Музей)  - хим на Деметра [14] Paus. I.22.7  Този герой е син на тракиеца Евмолп – човекът въвел Елевзинските мистерии в Атина.

Корнелий Тацит дава сведения за това, че има предания, в които тракиецът Лин, а също пеласгите Кекропс и Паламед са посочени като създатели на най-ранната азбука [15] Tac.An. XI.14

Доста интересна информация получаваме от работи на живелия през IV в.пр. Христа Алексис, според когото Лин притежавал книги, с които се опитал да образова Херакъл [16] c.459.

Зенобий разказва една интересна, но слабо популярна история, от която научаваме за конфликт, при който Кадъм убива Лин поради това, че Лин разпространява азбука различна от кадмейската [17] с.223.

Подлагайки на анализ сведение на Страбон, Георги Сотиров уточнява, че на стария автор са били известни книги на фригийци и мизи (наречени по-късно българи) още от преди Троянската войнa [5] с.142.

За писания на Дардан – праотецът на трояните, говори Плиний Стари, който уточнавя, че творбите на древния герой са били скрити в гробницата му [18] Plin.XXX.2.

Дионисий Скитобрахион твърди, че Лин е създал работа разказваща за живота на бог Дионис, допълнил и други предания [19] c.190.

Както се уверяваме - съществуват планини от информация за писменост у траките и то още преди Троянската Война. Обърнете внимание - за Орфей и Лин дори се твърди, че са създатели на азбуката. Плиний пък определя пеласгите като разпространители на азбуката в Лациум – областта, в която е разположен Рим.

По необясними причини, учените твърдящи, че траките са безписмени, пренебрегват свидетелствата на Алкидамант, Алексис, Аполодор, Диодор Сицилийски, Дионисий Скитобрахион, Еврипид, Зенобий, Павзаний, Платон, Плиний Стари, Страбон, Тацит.

Към тези сведения трябва да добавим и свидетелството на Йордан,че по негово време при гетите все още съществуват законите на Дикиней и то в писмен вид: " той ги накара да живеят естествено според собствените си закони, които те притежават в писмена форма и до днес." [Jord. De Origine Actibusque Getarum, 69]

Реално, има още един cтар автор, който макар недиректно определя (трако)пеласгите като първия народ боравещ с писмеността. Това е Херодот - бащата на историята. Напомням, че според него йонийците са първите усвоили азбуката [4] I.58, а йонийците от негово време са погърчени пеласги [4] I.57.

     Монументален фригийски надпис от VIII век преди Христа

Някои изследователи като Джейн Елън Харисън са на мнение, че писмеността ползвана от Лин и Орфей е от същия тип като писмеността от остров Крит (от времето на Бронзовата епоха) [20] с.467. В това виждане има логика понеже тракийското присъствие на Крит е неоспоримо както от гледна точна на археологията, така също и от гледна точна на ономастиката.

Критските названия Пергам, Гортиния, Даво, Прайсос, Ида, Сетоя, отговарят на тракийските Пергам, Гординия, Даос-дава, Прасиас, Ида, Сети-дава. Самото име на столицата на острова – Кносос е сродно на нашия топоним Книшава. Той е дефиниран като тракийски по произход от Иван Дуриданов [21] c.77.

Един от първите учени, които определиха траките като стари поселници на Кносос е Бедрих Хрозни [22] с. 219-220. По-късно, холандския изследовател Петер ван Сусберген откри тракийски топоними, етноними и лични имена, документирани с Линеар А и Линеар Б [23] с.26-39. Като пример могат да бъдат посочени Арей, Питак, Диза, Бузо, Гета, Бата, Котис, Одрис.

Има обаче една важна подробност, която трябва да се спомене. Така наречените линеарни писмености, които Харисън свързва с Орфей, не се зараждат на остров Крит, а са донесени от Балканите. Това важи и за предшестващата ги минойска йероглифна писменост. Преди доста време, още през 70-те години на ХХ век, бе установено, че знаците от Градешница, Караново и т.н. показват прилики с най-ранното критско писмо  [24] с.155-158.

Знаци от най-древната писменост - тази от Балканите по Sh.M.M.Winn
http://www.prehistory.it/ftp/img_winn/fig_4.jpg
http://www.prehistory.it/ftp/winn4.htm

С напредването на археологичните проучвания стана ясно, че в земите обитавани от траките е възникнала най-древната писменост, от която се развиват използваните на Крит Линеар А, Линеар Б и т.н. [18], [19], [20]. Те от своя страна показват голяма близост с глаголицата, а дори и със старобългарските руни. Това е индикация за общите им балкански корени.

 Сравнение на знаците от неолитната/халколитната балканска писменост с Линеар А, Линеар Б и глаголицата

 Сравнение на старобългарските руни със знаците на критската писменост от Бронзовата епоха

Като имаме предвид всички тези данни, чудя се, колко безочлив трябва да е някой, за да определи далечните ни предци като безписмен народ. Как е възможно уважавани учени да пренебрегват толкова много важни свидетелства? В продължение на около половин хилядолетие, редица гръцки автори говорят за тракийски книги, това просто няма как да е временно объркване. Западни изследователи публикуват работи за връзката между микенската и минойска писменост със знаците от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Винча, Тартария и т.н., а у нас тази важна информация е почти неизвестна, никой не и прави труда да я разпространи.

От една страна ценните данни биват игнорирани, от друга се излиза с безпочвеното твърдение, траките са безписмен народ. На какво се базира това твърдение? Нали в науката това, което се каже, трябва да се докаже? Ако професионалистите не се придържат към основните изисквания на науката, то имат ли правото да се наричат учени? 

Не мога да разбера каква е причината за неглижирането на постиженията на дедите ни? Не мога да разбера и каква е причината за прехласването на нашите специалистите по народите, които реално почти са унищожили културата ни, приписали си положителни неща извършени от предците ни, а името на народа ни са очернили с безброй лъжи? Защо е нужно да се кланят на чужденците, които са ни ощетили и същевременно да отричат, че сме наследници на Орфей, Залмоксис, Спартак и Ситалк?

Та нима ние нямаме с какво да се гордеем? Не само най-ранната писменост е изобретение на далечните ни предшественици. Те са изнамерили колелото, с което се поставя началото на транспорта на суровини и стоки за обмен. Дедите ни първи започват да обработват златото, издигат най-старите градове на Европа. От нашите земи се започна разпространението на организираното земеделие и скотовъдство.

На тракиеца Дионис Ариан приписва полагането на основите на индийската цивилизация. Ирландците определят дошлите от Тракия болги като хората прогонили лъжата и измамата и създали първите закони на страната. Според Хиполит религията на галите е основана на учението на Залмоксис, вярва се, че друидите са инструктирани лично от обожествения тракиец, за чиято мъдрост и лечителски способности разказва Платон. Родения в земите ни Спартак даде надежда на угнетените и им показа, че няма вериги, които да не могат да бъдат счупени, стига да има воля и желание за това. 

Постиженията и заслугите на дедите ни са огромни и е редно това да бъде признато, като същевременно бъде обяснено кой и защо е очернил името на народа ни, кой е горил книгите ни, кой е посял разделение сред нас организирайки промиване на съзнанието на милиони наши братя и сестри от Румъния, Македония и др. места.

Достойните, преданите на Родината изследователи трябва да запалят факла и да покажат истината, която ще ускори възраждането на България. Вече няма време за изчакване, няма време за съмнения. Длъжни сме да уважим паметта на дедите си, които се жертваха, за да ни има нас. Длъжни сме и на младото поколение, на което трябва да предадем духа на истинските българи.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=ClSJQLqQYz8

Използвана литература:

1.И.Дуйчев, Изъ старата българска книжнина - I,  Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство, Второ поправено и допълнено издание, Хемусъ А. Д. за книгопечатане и издателство, Печатница Р. Младеновъ, София, 1943;

2. LIBI, IV, Съст. М.Войнов, В.Гюзелев, С. Лишев, М.Петрова, Борислав Примов
Редактори В.Гюзелев, С. Лишев, М.Петрова, Б. Примов, БАН, София, 1981;

3. Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971;

4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

5. Г.Сотиров, Чие писмо е Линеар Б?; http://www.ivanstamenov.com/files/linearb.pdf

6. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

7. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

8. W.Ridgeway, The Early Age of Greece, Cambridge Uniersity Press, C.J.Clay & Sons, London, 1901;

9.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

10. Historical Library of Diodorus the Sicilian, publ. in Vol. II of the Loeb Classical Library Edition, 1935 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html

11. Euripides, with an English translation by David Kovacs, Harvard University Press, Cambridge, 1994;

12. P.Ceccarelli Ancient Greek Letter Writing: A Cultural History (600 BC- 150 BC), Oxford University Press, Oxford, 2013;

13. Plato, Plato in Twelve Volumes, Vols. 5 & 6 translated by Paul Shorey. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1969;

14. Pausanias, Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918;

15.Tacitus, publ. in Vol. IV of the Loeb Classical Library edition of Tacitus, 1937 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Tacitus/Annals/11A*.html

16. Sarah Burges Watson, Muses of Lesbos or (Aeschylean) Muses of Pieria?  Orpheus’ Head on a Fifth-century Hydria http://grbs.library.duke.edu/article/viewFile/14541/3887

17.G.Shape, The Origin and the Structure of the Greek Tongue in a series of Letters, pr.William Richardson, London, MDCCXXVII;

18. The Natural History. Pliny the Elder. John Bostock, M.D., F.R.S. H.T. Riley, Esq., B.A. London. Taylor and Francis, Red Lion Court, Fleet Street. 1855.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:phi,0978,001:30:2

19.Karen Ní Mheallaigh, University of Exeter, UK , THE ‘PHOENICIAN LETTERS’ OF DICTYS OF CRETE AND DIONYSIUS SCYTOBRACHION, Published by Cambridge University Press,  The Cambridge Classical Journal (2012) 58, 181–193 

20. J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991;

21.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

22.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952;

23.P.van Soesbergen, Thracian Personal, Ethnic and Topographic Names in Linear A and B. – Kadmos, 18, 1979;

24. Вл.Георгиев, “Траките и техния език”, БАН, София, 1977;

25.H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010;

26.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011;

27. Р.Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999

* Херодот определя пеласгите като най-старите обитатели на Атина, а за това, че не просто Атина, но и цялата Атика е обитавана от траки още в най-дълбока древност научаваме от Страбон –“Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus…” http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

Свидетелството на Страбон е поредното доказателство, че пеласги и траки са едни и същи хора, или по-точно – две групи делящи един  и същ произход.

БЪЛГАРИ ЛИ СА КИРИЛ И МЕТОДИЙ?

Отдавна съм разбрал, че една добре позната истина може да бъде забравена. Уверих се също, че не е трудно народът да бъде заблуден. Повтаряйки упорито лъжи, определени безсъвестни личности са в състояние да наложат виждането си. Натоварени с всекидневните си грижи, ние няма как да проверим всичко и по този начин попадаме в плен на заблудите.

Много са измислиците за нашата история. Като се започне от произхода ни, от датата на приемането на християнството, та се стигне до националната принадлежност на Кирил и Методий. 

Някои автори се опитаха да ги изкарат чужденци. За това не съществуват абсолютно никакви доказателства. 

B началото на ХХ век Стилиян Чилингиров изразява своето възмущение от факта, че Кирил и Методий са обявени за гърци. Родолюбецът е горчен от това, че твърде лесно се възприема за вярно едно мнение на чужденец, а виждането на прогресивни българи се пренебрегва. 

Чилингиров съобщава за това как Васил Априлов и Любен Каравелов оказват съпротива на налагането от чужденци виждане за произхода на солунските братя. Будният българин даже цитира стих на Каравелов:

“Шафарик ви “чисти гърци”

Учено нарече,

Без да гледа “В начале бе”

Кой първи изрече

На своите братя,

За българи, за чехите,

За сърбо-хървати.”

Чилингиров представя и аргументи на други прогресивни хора, според които Кирил и Методий са българи и създават писменост за българи. Споменато е съгласуваното с логика виждане на Бодянски, Попгорелов и др., които виждат в дедите ни учители, пробудители и просветители на източноевропейските народи.

Трябва да се подчертае, че споменавайки нашите просветители, създателят на произведението За Буквите (О писмьньхъ) не ги определя нито като гърци, нито пък като арменци, сирийци и т.н.

Дори напротив, за светите братя се говори с гордост и възхищение : “Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: "Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?", то  рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий." И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363* от създаването на света. “

Това, че Кирил и Методий са българи е казано съвсем ясно в написаната през Средновековието творба “Успение Кирилово”. Авторът пише следното:  “Родното място на преподобния наш отец Кирил е многопрочутият и голям град Солун. Там той е роден. По род и рождение той е българин.”

Още по-ярко доказателство за националната принадлежност на солунските братя са техните светски имена. М.Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал разкават за твърдението на Хавел Салански, че Бог е изпратил на чехите двама апостоли, които се казвали Църхо и Страхота. Павел Странски споделя, че Методий е наричан Страхота. Същото го казва и Ян Амос Коменски. Още едно потвърждение получаваме и от сборникът за духовни песни на пастор Матей Вацлав Щейер, съдържащ химн за двамата светци Църхо и Страхота. 

Константин-Кирил е получил при рождението си името Църхо, а на брат му Методий е дадено името Страхота. Учените M. Маргаритов и A.X.E.Фон Сумтал подчертават, че подобни собсвени имена Зарко, Церко и т.н. се употребяват и днес в България.

Смята се, че братята са станали известни като Константин-Кирил и Методий поради това, че Църхо е трудно за произношение за гърците, а Страхота (със значение внушаващ страх) не е подходящо за име духовно лице. Промяната е била наложителна след приобщаването на братята към висшето византийско общество.

М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал съобщават също за още един интересен факт, а именно за откритата от д-р Божидар Димитров хроника във Ватиканския архив. В нея се разказва за моравската мисия на двамата апостоли като се уточнява, че Методий е наричан Страхота.

Тези факти не са известни на повечето от нас, а информацията е от изключително голяма важност. След като напълно различни извори свидетелстват за българските имена на двамата братя, а и за техния български произход, то няма основание да се смята, че Кирил и Методий не са българи.

http://bg-patriarshia.bg/img/ftp/large/kiril_metody_5_b.jpg

Изследователите М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал откриват и други важни подробности относно нашите просветители. Дълго време се е смятало, че диалектът говорен от светите братя е солунския. Оказва се, че това не е така. 

Ватрослав Ягич смята, че диалектът на братята произхожда някъде от местността между Константинопол и Солун. Ив.Гълъбов е по прецизен. Позовавайки се на трудове на Б.Цонев той посочва, че Кирил и Методий са употребявали не солунския диалект, а наречие, което е от регион много по на север от това място, като от това наречие все още са запазени следи от българската част на Родопите.

Поредното доказателство за произхода на солунските братя е създадената от Константин Кирил азбука. М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал смятат, че тя е изработена според старобългарските фонетически особености. Създателят й дотогава не е познавал други славянски езици и не е имал отношение към тях.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/01/Glagolica.png

Е. Георгиев също смята, че езикът на Кирило-Методиевите текстове не е стихийно овладян и употребяван като книжовен. До него се е стигнало след известна работа в средите на българските славяни.* Георгиев даже нарича създадената от Кирил азбука съвършено писмо, което предава най-тънки отсенки на старобългарската реч.

М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал дори обясняват причината за присъствието на българите Кирил и  Методий  (Църхо  и Страхота)  в Солун. Изследователите подчертават, че в периода 739-803 България е обзета от вътрешни борби и смутове. Привържениците на победената страна са напускали страната, като най-често са се отправяли към Византия. 

Като най-ярък представител на прогонен представител на благородническата класа е посочен хан (княз) Телец, който през 777 отива в Константинопол.... М.Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал предполагат, че дядото на солунските братя е бил принуден да избяга по религиозни причини. Изследователите смятат, че това е станало по времето на хан (княз) Кардам.

Нека обобщим представените до тук неизвестни, или слабо известни данни:

- редица извори определят Кирил и Методий като българи;

- братята са от благороднически произход, дядо им е служил на български княз;

- родното наречие на нашите просветители не е солунски, а родопски диалект;

- азбуката създадена от Константин-Кирил предава особеностите на българския език;

Тези подробности променят значително старата представа за светите братя. Оказва, че те не са “гърци, византийци”, а българи. Да обърнем внимание и на нещо друго. В миналото имаше доста спекулации относно това каква е причината Константин-Кирил да създаде писменост за българите. Някои смятаха, че това е станало, за да бъдат дедите ни приобщени към Византия.

Това е меко казано несериозно. Точно азбуката и вярата сплотяват един народ и го правят устойчив на асимилационните опити. Верно е, че братята са били в контакт с император Михаил III, но има една тънкост, която нашите учени пропускат. Малцина са тези, които знаят, че във вените на този владетел тече тракийска кръв.

Това не е нито шега, нито преувеличение. Михаил III е от така наречената Фригийска Династия. Фригите са древен балкански народ, част от който мигрира за Мала Азия и създава там богато и благоденстващо царство. По времето когато римляни и гърци са живеели в сламени колиби, фригите са издигали монументални сгради украсени с художествена мозайка и мраморни фризове.

Някои учени като П. Каранис (Чаранис) смятат, че през IX век (по времето на Кирил и Методий) фригите все още са говорили езика си и повечето от тях не са знаели изобщо гръцки. За един от предците на Михаил III, Каранис споменава, че този човек от фригийски произход презирал елинската култура и не се е интересувал от елинското образование:

“The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all“.

http://www.arts.yorku.ca/hist/tgallant/documents/charanis.pdf

Тези факти поясняват защо Михаил III е подтикнал Кирил и Методий да създадат азбука за българите и по-този начин да им дадат най-доброто оръжие за запазване на народността.   

Имащият тракийски корени Михаил III е симпатизирал на своите роднини от България, както векове преди него мизиецът Константин Велики е симпатизирал на своите братя и им е отпуснал средства за издигане и доустрояване величествените Плиска, Преслав, Дръстър.

Кирил и Методий са българи, но българите е само новото име на мизите – най-големия и най-рано споменатия тракийски народ – XIV век преди Христа. Климент Охридски е роден в същия регион, от който произлиза наречието на Кирил и Методий. За Климент е казано, че е от българите, които в миналото са наричани мизи. 

Димитър Хоматиан е пределно ясен: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила  на Александър от разположения край Бруса  Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали   Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия “

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html

Източната Римска Империя позната и като Византия е имала не малко владетели от тракийски произход. Някои от тях са Константин Велики, Констант, Констанций, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв II, Юстин I, Юстниниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока. Именно траките на римски престол укрепват и стабилизират империята…Този факт пояснява защо българските владетели са имали претенции към Римската Империя и са изисквали данък от нея.

Императорите от тракийски произход не винаги са били благосклонни към своите събратя. Някои са прегръщали властта и са обръщали гръб на корените си. Други като например Константин Велики, Юстниниан Велики, а и Михаил III – съвременникът на Кирил и Методий не са забравяли каква кръв тече във вените им.

Странно е, че до днес никой от учените ни не е направил връзка между общият тракийски произход на Михаил III и солунските братя. Римският император е фригиец, а нашите просветитли са били потомци на мизите, които в продължение на 1000 години са наричани българи. Мизи и фриги са съседи в продължение на няколко хилядолетия.

Фригийския цар Мидас дори е наречен цар на мизи (мушки) в асирийските извори.

Разликата между мизи и фриги и точно такава, каквото е и разликата между добруджани и родопчани. Макар да носят различни имена и да си имат свои особени наречия тези хора са от един и същ произход и осъзнават добре това. Именно любовта към събратята си от България подтиква Михаил III и Кирил и Методий да дадат на българите оръжие против опитите на Византия да асимилира народа ни.

Фригиецът император и произхождащите от мизите солунски братя са знаели добре, че тяхната позиция във Византия няма да е вечна и при идване на нов властелин ще се започнат интензивни опити за асимилация на българското население. Явно е била добре известна съдбата на милионите напълно асимилирани наши сънародници от територията на Гърция. До ХХ са останали само стотиците имена на български селища в гръцките земи, но потомците на оставилите тези топоними са загубили напълно своето национално самосъзнание и са се считали за гърци.

Както отбелязват М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал, през IX век гръцкият език е добил статут на официален и дворцов в България. Въведената от Константин-Кирил азбука прекъсва това опасно за просъществуването ни като народ развитие. Благодарение на глаголицата е сложен край на византийското влияние в България. Без наличието на собствена азбука и богослужение на свой език, само за няколко века дедите ни със сигурност щяха да бъдат откъснати от корените си и претопени. 

Слава Богу това не се случва. Византия търпи поражение след поражение не само на бойните полета, но също и в духовната сфера. От потенциална жертва на данайската хитрост, България се превръща в огнище на знанието.

Благодарение на това, че дедите ни дават азбука на руснаци, украинци, белоруси, сърби...тези хора запазват своята идентичност – деяние, за което те трябва да са ни вечно благодарни. А ние самите трябва да почитаме вечно паметта на солунските братя, които без страх от изпитания и опасности дадоха най-силното оръжие на дедите ни – собствената писменост.

Използвана литература:

1.А.Х.Е.Фон Сумтал, М.Маргаритов, За Кирил и Методий, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1989

2.Е.Георгиев, Нашето Азбуки, Държавно Издателство Народна Просвета, София, 1981

3. Neli Miteva, SOME ETHNOCULTURAL PROBLEMS IN THE EVIDENCE OF THE AUTHORS DURING THE LATE ANTIQUITY ABOUT THE THRACIAN LANDS, Thracia 8, c. 12-16, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

4. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

Г.Сотиров, Убийството на Юстиниановата Самоличност

http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf

За Буквите 

https://chitanka.info/text/16262-za-bukvite

* Понеже недобросъвестни хора спекулират с названието славяни трябва да се уточни, че дедите на поляци, чехи, руснаци и др. не са взели участие в съюза на Аспарух. Не са участвали и в битките с римските легиони, не са заливали и покорявали Гърция. През VІ-ти век, а и векове по-рано, предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили названията венети, венеди, венди и са обитавали днешните си земи, а не Балканите.

Това е причината земите на Словения и Словакия да бъдат наричани в древността с имената Венетия, Тера Венеторум, Виндиш Марк. В земите на Полша Птолемей локализира Венетския залив, а Русия до ден днешен е наричана от финландците с името Веная.

Изконните славяни са старите гети, които са древен тракийски народ. За това говори Теофилакт Симоката в няколко книги. Тези хора са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд и от изворите на Висла до делтата на Дунава. 

Свободните гети наречени славяни сключват съюз с Аспарух и така бива извоювана независимостта на Дунавска България. Понеже името на гетите-славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни. 

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват понятия от линвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една езикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни-гетите може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища

* Относно глаголицата трябва да се обясни това, че знаците, от които тя е създадена са съществували дълго време преди времето на светите братя. Заслугата на Константин-Кирил е в това, че той успява да преработи една наша древна писменост и да я пригоди към развилата се българска реч. Това е било трудно дело изискващо доста време, а и усилия. По принцип създаването на писменост е дълъг процес. Като сътворител може да се смята този, който е успял да сътвори най-сполучливия вариант.