ХЕТИ И БЪЛГАРИ – ОБЯСНЕНИЕ НА “НЕВЪЗМОЖНАТА” ВРЪЗКА

Фолклорът е безценно богатство. Дори някакъв жесток нашественик да подложи благородническата прослойка на една държава на клане, дори да изгори всяка намерена книга, истината за корените на народа остава скрита във фолклора. 

Ще напомня за това, че в българските народни песни се споменават римските императори Константин Велики и Марк Улпий Траян. Споменават се дори дошлите преди 2300 години в земите ни галати.

 

Това само по себе си е нещо забележително – съхраняването на спомени за събития случили се около 1000 години преди времето на княз Аспарух. Паметта на българския селянин обаче е съхранила спомени и за по-древни епохи, много по-древни, отколкото повечето от нас смеят да помислят.

 

 

Трябва да благодарим на акад. Иван Венедиков за неговия огромен принос в разкриването на един непознат момент от нашата история. Този наш учен е авторът на уникалната книга Раждането на Боговете. В нея е засегната тракийската легенда за потопа, естеството на Великите богове, познати още като Кабири, дадени са интересни подробности за Залмоксис, Дионис, Кибела, посочена е и връзката между легендата за тракийския певец Тамир и сходната българска приказка за свирача и самодивите.

 

Това са безспорно все интересни неща, а разбира се и важни индикации за древните корени на народа ни, но има и по-интересни моменти. Те засягат невъзможни на пръв поглед паралели между хетските предания и българските народни приказки.

 

Употребявам определението невъзможни, но трябва да уточня, че това е от гледна точка на нашата официална историография, според която ние сме сравнително нов народ, възникнал от смесването на три напълно различни по произход групи след прословутата 681 г.

 

За поддръжниците на това виждане е абсурдно да се говори за контакти между българи и хети, защото Хетската империя среща своя край през XII в. пр. Хр., или с други думи – около 2000 години преди времето на княз Аспарух. А това е огромен период от време, наистина огромен!

 

Ако действително консолидацията на народа ни започва едва след VII в., то езикови и културни връзки с хетите биха били невъзможни, но ние се уверихме, че фактите показват нещо друго, а с фактите ние  трябва да се съобразяваме.

 

Смайващите българо-хетски паралели от областта на словесното богатство са извести на учените. Те знаят и за парелите между названията на хетски и тракийски селища, като например Арина – Арна. Второто е тълкувано от Емил Форер с арийския глагол rinati – тека, изтичам и стблг. ринѫти – тека, изтичам.

 

 

Нека сега да обърнем внимание на други интересни неща. Няма съмнение, че таченият от нас Гергьовден е ехо от култа към Тракийския конник, наричан още Херос. Проф. Евгений Теодоров подчертава важността на култа към този бог с факта, че българските мюсюлмани празнуват Гергьовден наравно с Байряма, а на някои места го считат и за по-важен от Байряма (Теодоров, 1972, с.9). Както Евгений Теодоров, така също други етнолози виждат в българските представи за Св. Георги остатъци от култа към Тракийския конник (Колев, 1987, с.59).

 

Акад. Иван Венедиков разказва за житието на Св. Георги, за змея, който тероризира хора в една определена област, за девойките, които населението дава в жертва на свръхестественото същество, като добавя и това, че когато идва ред на царската дъщеря да бъде дадена на змея, светецът става от гроба, убива змея, връща момичето на баща ѝ, но в последствие се прибира в гроба си. Според акад. Венедиков, корените на тази легенда могат да бъдат намерени в хетските митове  и по-точно – борбата между бога на бурята (носещ тракийското име Тарку, Таркунт) и змея Илуянка.

 

Макар в опита си да обясни този феномен нашият учен да тръгва в погрешна посока, правейки опит да намеси византийската традиция, определяйки я като посредник между древното хетско предание и българския фолклор, все пак Венедиков дава и много ценна информация в следния пасаж: “Чудно ли е, че старата хититска легенда се е запазила и е продължила да се разказва, и дори да се пее. Гергьовден е на 23 април (стар стил бел. авт.) и е един пролетен празник пар екселанс. И ние нямаме никакви причини да не мислим, че песните за Свети Георги и змеят не са наследник на хититските разкази за убиването на змея от бога на бурята. Една от причините да твърдим това е и фактът, че песните с този сюжет се пеят в България два пъти. Веднъж на самия празник на 23 април и освен това още веднъж на Коледа – 25 декември, когато всъщност в България е започвала Новата година…. ” (Венедиков, 1992, с. 211 – 212).

 

Паралелът между Тpакийския конник и носещият тракийско име хетски бог на бурята (Тарку) не е нито случайност, нито пък е нещо изолирано. Много отдавна, един писар, поданик на Хетската империя документира особено предание, което пък е възникнало още по-рано. Става дума за приказката за Ану (месопотамският бог на небето) и неговите два сина, наречени Лошият и Справедливият – по характера на делата, които те вършат. След смъртта на бащата Лошият започнал да убеждава своя брат, че трябва да се разделят и да си поделят наследството. Добрият се съгласил и делбата започнала, като при това Слънцето станало свидетел и наблюдавало внимателно. Лошият си избрал волът – силно и полезно животно, а на своя брат оставил кравата, смятана тогава за безполезна. Слънцето обаче направило така, че кравата да започне да ражда и да стане полезно животно….След като това станало братята се скарали и повикали Слънцето за съдник на спора им…

 

Акад. Венедиков прави сравнение с българска народна приказка имаща идентичен сюжет. Това е приказката за братята наречени Прав (добър) и Крив (лош), отново въз основа на делата, които те вършат. Подобно на разказа записан от хетите преди повече от 3500 години, и в нашата приказка двамата братя се скарват и търсят духовно лице, поп, който да реши техния спор и да определи кой от тях е по-добър.

 

След като добавя различни допълнителни детайли, като например това, че в хетския разказ има лакуна (липсващ пасаж) и т.н.  акад. Венедиков споменава  следното: “Близостта между българските и хититските (хетските) приказки е толкова голяма, че дори по нея бихме могли да се опитаме да определим развръзката и на хетитската (хетската) приказка…”. 

Ако държим сметка с това, че нашата приказка е записана през XIX в., а хетската е документирана преди около 3500 години, въпреки огромната времева разлика, която е фактор за поява на промени, въпреки внесения християнски участник – нещо неизбежно за XIX в., приликите са наистина смайващи. По-важното, а и по-интересното е това, че съществуват и други невероятно близки паралели между българските и хетските приказки.

 

В Мотива за Пчелата акад. Венедиков обръща внимание на това, че при хетите един бог се разгневява и изчезва, скрива се някъде. Неговото отсъствие става причина за бедствия и между хората, и между боговете. Преданието е познато в два различни варианта, но и в двата изчезналия бог е Телепину – покровител на плодородието и земеделието. Богът на бурята, загрижен за сина си, изпратил орела да го търси, но това дело не завършило с успех…За щастие една богиня-заклинателка поръчала на пчелата да търси Телепину и като го намери да го ужили по крака и ръката…След дълго търсене пчелата намерила Телепину, ужилила го и макар той отново да се разсърдил, в крайна сметка решил да се завърне, а с него се завърнало и плодородието (Венедиков, 1992, с.108).

 

Богомилските приказки са съхранили подобна история, разбира се в променен, характерен за своето време вид. Иван Венедиков разказва за тази, спомената по-рано от акад. Михаил Арнаудов дуалистична приказка. Там се разказва за това, че едно време дяволът бил като съдружник на бога и работили заедно. Но дядо Господ заженил Слънцето и всекиго поканил на сватбата, само дяволът заминал. Той се разсърдил на Бога, яхнал заек и тръгнал да бяга. Господ пратил след него пчелата ….(Венедиков, 1992, с.108 – 109)…Озадачен от удивителните, спиращи дъха прилики, акад. Венедиков търси обяснение, което да пасне на общоприетите виждания от своето време. Нашият учен изказва предположение, че основите на българските дуалистични (богомилски) предания трябва да се търсят в Мала Азия, като няма директна връзка с хетите. За тях нашият учен смята, че асимилирани от фриги и траки и по време на християнския период са се промъкнали древни мотиви (Венедиков, 1992, с.109).

 

Това обяснение е меко казано несериозно, но акад. Венедиков е принуден да се съобразява с политическата конюнктура на епохата, в която твори. Принуден е да държи сметка с погрешните, недоказани, но общоприети поддържани с фанатизъм виждания. Вярно е, че след краха на Хетската империя, част от нейното оцеляло население потъва в по-многобройните и по-жизнени тракийски маси – старите господари на западна Мала Азия, но да се вярва, че по време на християнството ще се съхраняват и разпространяват древни езически предания, които ще бъдат пренесени на Балканите и пазени от народа ни повече от 1000 години, е лишено от логика твърдение.

 

Политическата конюнктура в миналото принуждава и талантливата етноложка Иваничка Георгиева, да се придържа към общоприетите теории, опитвайки се да обясни важни неща за българския фолклор, в който значително място е отделено за вълка. Макар да прави опити да намери общи неща с обичаите на тюркските башкирци и др. народи, с цел да обясни свидетелството на Лиутпранд (дипломат на крал Отон) за способностите на цар Симеоновия син Баян да се превърне във вълк, проф. Георгиева представя много ценна информация, съобщавайки за примери на ликантропия – превръщане във вълк при траки и хети:

“Митологичната представа за вълка у българите генетически се свързва със славянското езичество, но не трябва да се изключва влиянието на балканското антично население и религията на прабългарите….Корените на обичаите В. Вс. Иванов търси в митологията на древна Анатолия 305. В хетските текстове се съдържат сведения за ритуални преобличания в маски и кожи — за хора вълци, хора мечки и хора кучета (Георгиева, 1993, с. 56 – 57).

 

Съвсем нормално е, че както Иванов, така и Георгиева слагат хетите на първо място – имащи ролята на основоположници на култа към вълците. Не е изненада и това, че се търси връзка с религията на прабългарите, като трябва да се добави, че за култ към вълците при нас пише и Николай Колев, който подобно на своите колеги смята вълчите празници у нас за въведени от прабългарите (Колев, 1987, с. 64).

 

За тези учени е трудно да приемат, че дунавските славени са гетите, част от които са наречени даки, т.е. вълци. Не по-малка трудност за изследователите от миналото е и да приемат, че народа на Аспарух спада към групата на мизите – съседи и роднини на гетите, а и на останалите траки на юг от Дунава. На юг от река Дунав е древния град Даосдава, а за това, че фригийската дума даос (δάος) – вълк се обяснява със стблг. давити – давя, удушавам подобно на вълк е писано отдавна.

 

Дакийското лично име Dāvus е обявено за отговарящо на българското Вълко (Георгиев, 1977, с.45). Колкото до Вълко, то не е ново, защото по мое мнение е документирано по време на Античността под формата Улку (Ουλκου). Засвидетелствано е върху сребърен съд намерен в тракийско могилно погребение при с. Драгодан, Кюстендилско, описано от наши учени (Манов, Теодосиев, 1993, с. 31 – 42).

 

 

Накрая ще се спрем на нещо, което много интересно, дори сензационно, защото се явява ярко доказателство както за тракийското влияние над хетите, така и тракийското влияние над римляните. В главите засягащи присъствието на дедите ни на Апенинския полуостров и ролята им в оформянето на културата на местното население, бяха посочени редица тракийски по характер топоними, обясними на български език. Бяха споменати и редица общи за българи и римляни древни обичаи, като бе акцентувано на това, че според проф. Евгений Теодоров римският обичай Палелия, Парелия е без съмнение от тракийски произход (Теодоров, цит. Roscher Lexikon, Paulys Real Encyclopädie, 1972, с. 25 – 26).

 

Обичай или по-скоро празник с подобно име съществува и при хетите. При тях той е наречен Пурулия/Purulliia и е смятан за един от най-важните празници (Топоров, 1976, с. 125). След подробно проучване на характера на древния празник руският лингвист Владимир Топоров стига до забележителни заключения. Въз основа на информация от трудове на други учени, Топоров изказва твърдението, че както хетския Purulliia, така и римския Parelia, Palelia, поради това, че стоят изолирани и при двата народа, може да се заключи, че са заети от други хора и това са траките (Топоров, 1976, с. 125 – 141).

 

Несъмнено изводът е правилен, но идва и още един, доста по-интересен момент. След изброяването на тракийските думи, имена с корен *pur със значения горя, паля, Топоров дава сравнение с българските думи запури, пърля и др. като добавя, че хет. purulliia означава огнен ритуал, празненство свързано с паленето на огън и разбира се дава като пример руските огнени празници (Топоров, 1976, с. 141) макар и у нас да има пролетни празненства свързани с паленето на огън.

 

Руският учен не се задълбочава върху важната подробност – защо българският език показва такава голяма близост с тракийския, но въпреки това приносът му към откриването на истината е огромен. Топоров е направил каквото е могъл, а това не е никак малко, защото сега ние разполагаме с поредното доказателство както за древността на езика ни, така и за ролята на нашите деди в изграждането на културата на римляни и хети. С това пък става пределно ясно, че пренаписването на българската история, а и тази на древна Анатолия е наложително – изискват го фактите, но най-вече справедливостта.

 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В YOUTUBE, ОПИТВАМ СЕ ВСЯКА СЕДМИЦА ДА ПУСКАМ ПО ЕДНО ИНТЕРЕСНО ВИДЕО. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! :)

https://www.youtube.com/watch?v=P-AJV1C7pzc&t=695s

 

 

            Използвана литература:

 

1.Венедиков. И., Раждането на Боговете, Аргес, София, 1992.

2.Георгиева И., Българска Митология, Издателство Наука и Изкуство, София, 1993.

3.Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

4.Колев Н., Българска етнография, Изд. Наука и изкуство, София, 1987.

5.Манов М., Теодосиев Н., Могилно погребение при с. Драгодан, Кюстендилско, сп. Археология, кн.1, Археологически Институт и Музей при БАН, 1993.

6.Теодоров Е., Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Изд. Наука и Изкуство, София, 1972.

             7.Топоров, В. Н., Хеттск. Puruliia, лат Parīlia, Palīlia и их Балканских изтоки, Балканский Лингвистический Сборник, Издательство Наука, Москва, 1977.

 

ИЗЛЕЗЕ ТОМ II НА ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК – ОРФЕЙ ПРОГОВАРЯ

 

Днес имам два повода за празнуване. Първият е разбира се 3 март – нашето Освобождение, а вторият повод засяга излизането на новата ми книга. Тя е с над 530 страници, т.е. доста по-голяма от Том I на Тайните на тракийския език – Посланията на древните надписи. В Том II само речникът се състои от почти 130 страници, в които са засегнати над 450 думи от древната ни реч. Посочено е източникът, от който е почерпена информация за думата. Уточнено е дали тя е глоса, или е изведена от топоним, хидроним и т.н. Представени са и тълкуванията на различни учени.

 

Още през XIX век, езиковеди като Август Фик, Паул Кречмер и Вилхелм Томашек разглеждат глоси като зелкия-зелка, багайос-бог, ексис-еж, таралеж, а и обяснимата със стблг. землia фригийска глоса земелен. Преди повече от 120 години името на фригийската столица Гордион е изтълкувана с помощта на градъ-град, селище. Пак преди повече от 120 години елементът кар от билковото название каропитла бива тълкуван с чаръ-магия (а за пит може да се предложи стблг. пити-пия), т.е. значението е любовно питие. Доста по-рано Джеймс Причард пише за траките истриани, а Йохан Куно предлага тълкуване на Истър със строуia-струя.

 

През ХХ век също излизат работи съдържащи интересна и важна информация относно речта на Орфей. През 1957 година излиза важен труд на акад. Димитър Дечев. В тази своя работа той тълкува името на Кабирите със стблг. кобь-участ, съдба, а за племенното название галеи предлага стблг. голѣмъ-голям. Пак през 1957 година излиза книгата на акад. Владимир Георгиев. В нея тракийските имена Козис и Козилас се тълкуват с помощта на стблг. коза, козьлъ, а пък за Орол е предложена орьль.

 

За жалост през 70-те години, в литературата засягаща тракийските езикови остатъци, важните открития не са споменати, а изолираните думи не са представени в речниците на акад. Георгиев и акад. Дуриданов. Нямам сведения през 80-те и 90-те години на ХХ век, а и в двете десетилетия на ХХI век някой наш лингвист да е направил опит да запълни празнините, пропуските.

 

Каква е причината за това можем само да гадаем. Дали представителите на тоталитарната цензура са успели да запазят постовете и влиянието си и са оказали натиск, или пък нещо друго играе роля, това ще разберем след време. На този момент е важно това, че огромно количество непозната информация за речта на Орфей ще стигне до българските читатели. Така всеки, който се запознае с данните ще може да се убеди, че езикът говорен от Орфей никога не е изчезвал, дори напротив – по-жив е от всякога и днес носи името български.

 

http://ateabooks.com/novo-/6491-tajnite-na-trakijskiya-ezik-orfej-progovarya.html?fbclid=IwAR2IinJo9jPM6NB5ulbPufkYOslCpgB6rrlGumT05B5dxRs_KMx_9PfR0h4

 

И този път илюстрацията е дело на един талантлив сънародник. Това е добре познатият на много от нас Теодор Манолов, който заедно със своя баща Любомир Манолов създадоха уникалния роман и комикс Спартак - Легендата.

 

https://alternativavestnik.home.blog/category/%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BA-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0/

 

В Том II съм представил не само над 450 интересни наши древни думи, но и съм дал и информация за граматическите прилики на старобългарския с Орфеевата реч. И в този случай е редно да се запитаме – защо тези важни неща не са забелязани и споменати от специалистите? Защо изобщо е било нужно да се поддържа невярното виждане, че Аспаруховите българи са говорили език от различна група? Защо е било нужно да се поддържа лъжата за това, че освободителите на страната ни от римска власт са изоставили майчиния си език?

 

Eдна от най-интересните глави в новата ми книга засяга имената на тракийските богове. За някои от тях повечето сънародници даже не са чували, не се знае и за това, че над 50 названия на древни божества притежават добро обяснение на български език. А което е по-важно – значително количество тракийски названия на богове се е запазило в българската именна система.

 

Не по-малко ценна е главата за обичаите и титлите на тракийското племе фриги. Като цяло за титлите на траките се знае малко. Причината за това не е липса на информация, а явно нежелание. В настоящата си работа съм представил данни за тракийските титли акенас, акенаногавос, бален, батос, ванакт, есен, мемеваис, проитавос и др. Тук ще спомена само това, че още през XIX Паул Кречмер прави интересни тълкувания. Този учен смята, че титлата проитавос може да се обясни с pro/про – напред, право, и iti/ити – вървя, т.е. вървящ напред. Прекрасен еквивалент е стблг. проити – премина през някъде, обходя, обиколя. Проитавосът навярно е бил блюстител на реда в държавата, но не е изключено значението да е малко по-различно и като сродна дума може да се предложи старобългарската титла прѣходь-вожд, предводител.

 

Понеже имената на билките спадат към основният речников запас, обърнах повече внимание на тракийските билкови названия. Някои от тях са тълкувани още в миналото с думи като биле, диво, коте и др. Направих и нещо, което ще заинтригува мнозина – сравних традиционните названия на нашите билки с думи от тракийската ономастика и както можем да се досетим – паралелите са много.

 

Фрагмент от главата Българската песен на тракийските реки

По същия начин процедирах и с имената на реките. Представих обяснение на древните названия с помощта на български език, но също така посочих паралелите между съвременните български речни названия с тези от ерата на Орфей и Залмоксис. Мнозина ще останат удивени от древността на българските речни имена Бяла, Златна, Бистрица, Пена, Каменица и др.

 

Разбира се представих и тълкувания на няколко древни надписа, един от които има потенциал да промени историята в наша полза. Както бе обещано в Том I – дадох още глоси, с които нашите познания относно речта на Орфей ще се обогатят значително.

 

Изпълних и друго обещание, което дадох в Том I – сега списъка с тракийските племена не само е допълнен, но е представена и повече информация относно историята на древните ни предци.

 

Понеже така нареченият славянски проблем притеснява, а и вълнува доста хора, в настоящата си работа съм отделил отново цяла глава по въпроса. Реално се касае за отговори на запитвания на мои читатели. Тук няма да давам подробности, само ще наблегна на това, че истината дава престиж на нас българите.

 

В приложенията съм дал и нова информация относно името траки. Обяснил към какво е значението му, кога се среща за първи път, а и в кои региони на Европа е регистрирано, освен на Балканите. Сигурен съм, че данните ще изненадат много хора. Подробности могат да се намерят в книгата, сега ще отгърна завесата съвсем малко с изявлението, че траки означава бойците, удрящите силно, като има връзка и с името на хетския бог-гръмовержец Таркун.

 

Том III, с чието съставяне съм зает в момента, ще представи още много изненади и то приятни изненади. Не само тракийският речник ще бъде представен в пълния си вид от 600 думи, но ще има и интересни допълнения, важни обяснения. В Том III ще дам повече информация относно пеласгите и тяхната роля в историята на Елада, Рим, Египет. Ще има повече разказ, за да няма отегчение от сухата информация.

 

                          Фрагмент от тракийския етимологичен речник

Мозайката на древното ни минало се запълва и картината на реалността става все по-ясна. Тази реалност показва, че историята ни се нуждае от пренаписване, като с това трябва да се заемат доста хора, защото задачата е непосилна за един човек. Едно е да се пише от 681-ва до ново време, а съвсем друго е да се започне от времето на Неолита и Халколита, когато на наша територия се появяват първите градове на Европа, а и когато е изобретена първата писменост.

 

Тази древна история ни принадлежи по право. От една страна знаем, че тракийския етногенезис започва през Неолита, от друга страна вече е известно, че 90% от нас носят гените на населението обитавало страната ни в тази далечна епоха. Дали си нечий наследник се определя от това дали носиш неговата кръв и гени, а не от твърденията на кариеристи набутали се в лоното на науката и защитаващи интересите на чужденци.

 

Времето на заблудите отмина, времето на посредствените кариеристи отмина. Сега трябва да дойде очистването на Авгиевите обори на казионната наука, трябва да дойдат и нови, прогресивни изследователи, следващи истината, а не политическата коректност.

Дълго време небето над нас бе черно, дълго време непочтени хора вадеха душата ни с памук и ни обезсилваха внушавайки ни лъжи. Сега вече това е невъзможно, нашата звезда изгрява отново и този път народът на светлината ще получи своето заслужено място в историята.

 

 

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ СЪНАРОДНИЦИ!

 

p.s. ТОМ II на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК – ОРФЕЙ ПРОГОВАРЯ, може да се поръча на страницата на издателство Атеа

 

http://ateabooks.com/novo-/6491-tajnite-na-trakijskiya-ezik-orfej-progovarya.html?fbclid=IwAR2IinJo9jPM6NB5ulbPufkYOslCpgB6rrlGumT05B5dxRs_KMx_9PfR0h4

 

ДЪЛЪГ СПИСЪК С ИМЕНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ БОГОВЕ

Религията е важна част от културата на даден народ, а имената на почитаните от определени хора божества, дават интересна информация за езика на въпросните хора. Названието на келтсткото божество Гованон/Gofanon се обяснява с уелс. gof/гов-ковач, а името на староиндийското божество  Кришна /Krsna може да се изтълкува със санскр. krsna-черен. Същото важи и за имената на боговете на дедите ни наричани от римляни и гърци с името траки. Поради това, че Бендида, или както е правилно Вензис е наречена зюгия-тази, която свързва, то името ѝ може да се обясни със стблг. вѧзѫ-свързвам.

В Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” съм дал своя анализ на имената на няколко тракийски божество. В Том 2 ще дам тълкуването си на много повече названия на богове почитани от дедите ни влезли в историята с името траки. Сега ще представя само списък с известните от епиграфски паметници и исторически извори древи божества на предците ни. Макар и без обяснения, смятам, че четивото ще представлява интерес.

За съставянето на този списък съм използвал различни работи на Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Кирил Влахов, Вилхелм Томашек, Леонид Гиндид, Юрий Откупщиков и др. Представям имената с кирилически букви за по-лесно възприемане от страна на читателите. В Том 2 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” имената на боговете ще бъдат представени както са били на епиграфските паметници, или пък както са предадени от определен стар автор. Разбира се ще има и транслитерация с кирилица.

Ето  списъка с имена на божества (и епитети на божества) от пантеона на дедите ни:

Ава

Аздул

Алаибренос

Алсинос

Арзенос

Арсиленос

Асксиерос

Аксиокерос

Аксиокерса

Алаибрена

Арес

Армулена

Артакена

Асденос

Атипаренос

Ауза

Багайос

Балеос

Балис

Баргидентис

Баскидитиас

Баталденос

Бендида

Бистирас

Блегур

Боркития

Бриганитио *?

Бурдапени –мн.ч. – название на нимфи

Буаипарена

Бусбатос

Ведю

Вемаркос

Веракеленос

Вергулесис

Верзеленос

Ветеспиос

Висалетенос

Витю

Гезиенос

Гениакос

Герметита

Гикинтиенос

Дабатопеос

Дарзала, Дерзела

Делоптес

Дерзис

Димеранос

Дин

Дисурус

Дортазенос

Дула

Ебро

Евиститиас,

Еисонос

Еитиозарос

Еленезитес

Епта, Ебта, Ипта

Естракенос

Залдена, Залтена

Залдобусенос, Залтобусенос

Зарденос

Згуламенос

Зеланос

Зерденос

Земела

Зендес

Зерденос

Зеринтия

Зеринтий

Зиндруменос

Зиновастенос

Зудейнос

Зумлудренос, Зумудренос, Зумудрос

Зусиритос

Итиостла(в)

Кабири

Кандаос, Кандаон

Каристорена

Карсимена

Канзуренос

Каравасмос

Кардибренос

Каристорена

Карсимиена

Келаискенос

Келадоенос

Кемпенос

Кендресея

Кендрисиос

Кермиленос

Керненус *?

Керсулос

Кибела, Кюбела,

Киканус

Кимистенус

Кипселея

Креленос

Кулкусенос

Кюриакена*?

Латоменос

Либитенос

Ма

Манимазос

Мамузена

Медузис

Мес, Мен

Местос

Молодасес

Мундри(то)

Мурсина

Нестос

Околненос

Ордианос

Папас

Паисуленос

Перкос, Перкон

Приап

Плеистор

Плестренсис

Поровон *?

Пюрмерулас

Ранискеленус

Расуперенос

Раимулус

Рескинтис

Рескутурме

Ринкалей

Роме

Сабазий

Самазис

Сарденденос

Сбелсурд

Сгебденос

Сеивизиес

Семестра

Сейнуласис

Сейстувиенус

Сикеринус

Скелентена

Скодренос

Скопитития

Скопия

Свитулен

Свет

Соленос, Саленос

Спинденос

Спинтопюренос

Сура

Сургастес

Сурегетес

Скарсена

Сонкетена

Стараскенос

Сторена

Страминенос

Стурулеос

Таденос

Тамитенос

Тасивастенос

Терадейнос

Тилтазис

Титис

Толупиана

Тотис

Тото(найос)

Тотобисия

Турма

Ут-аспиос

Ямба-дула

Броят е значителен, но ще бъде допълван и когато излезе Том 2 на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, се надявам да успея да представя не само пълен списък, но също така и ясно тълкуване на имената на древните божество на дедите ни. Държа да отбележа, че названията на над двадесет тракийски божества са тълкувани между другото и с български (старобългарски) думи от различни лингвисти.

В списъка по-горе няколко имена са маркирани с *? и за това съществува причина. Макар според някои автори Поровон, Кюриакена, Керненос и Бриганитио, да са имена на тракийски богове, аз лично имам известни съмнения относно Керненос понже името му е много близко до това на келтското божество Кернунос. Кюриакена е възможно гръцко, Поровон латинско, а Бриганитио келтско. След като бъдат извършени проверките, ще знаем повече по въпроса.

Към горния списък ще бъдат добавени и божества, нимфи от така наречения гръцки пантеон. Преди време представих работа, в която представих виждането на Карни (Карноа) засягащо тълкуването на името на нимфата Егерия с думата езеро. Това не е изолиран случай, името на Титана Япет не просто отговаря на българското лично име Япо, но и е лесно обяснимо на български език.

А най-хубавото е това, че всяко име на божество ще ни даде поредната древна дума от езика ни, който в далечното минало е употребяван от Орфей и Залмоксис. Стъпка по стъпка ще откриваме все повече неща за речта на далечните си предци и вече никой няма да е в състояние да ни заблуди, че историята ни започва през прословутата 681 година. След време всеки ще знае, че искрата на цивилизацията е блеснала по нашите земи и нашите деди са били тези, които са я разпространили по света, но подобно на титана Прометей, са наказани за добротата си.

ТРАКО-ПЕЛАСГИЙСКИТЕ КОРЕНИ НА ГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ

Далечното минало ме е вълнувало винаги. Бях още дете когато се запознах с така наречената гръцка митология. Герои като победилия Минотавъра Тезей, успелият да убие ужасната Горгона и имащ крилат кон Персей грабнаха веднага вниманието ми. Cилен интерес предизвикаха също историите на нимфата Дафна, на титаните Япет и Прометей, на бога на войната Арес и т.н.

По-късно прочетох за обитаващите Беотия хора наречени минии и техния праотец Миний, за цар Атамант, за Тантал, Пелопс и Ниоба. Разказите за техния живот, премеждия и деяния останаха дълбоко вкоренени в паметта ми. Навремето обаче и през ум не ми минаваше, че всички тези фигури от митологията нямат нищо общо с гърците. Дори в най-смелите ми мисли не съм гледал на Арес, Миний, Япет и др. като на част от българското културно наследство.

Причината за това бе проста: моето съзнание, подобно на съзнанието на милиони сънародници бе отровено с безброй лъжи. Реално няколко поколения българи израстнаха със заблудите за късното идване на дедите ни на Балканите от север и изток. Никой не дръзваше да помисли, че историята ни не започва през прословутата 681-ва година, а повече от 6000 години по-рано.

Тъжното е, че още през 30-те и 50-те години на ХХ век е имало информация, която е позволявала да се сложи край на догмите, но тази информация не е използвана. Благодарение на мащабни антропологични изследвания стават ясни две неща. Първото е, че ние българите сме твърде отдалечени от народите на Средна Азия, а второто, което е и доста по-важно: повечето от нас принадлежат на понтийския антропологичен тип - вариант на средиземноморската раса, към която са принадлежали и повечето от древните балканци познати като траки и пеласги.

Малко по-късно, през 70-те години излязоха интересни работи на траколози, етнолози и езиковеди, като Георги Михайлов, Владимир Георгиев, Иваничка Георгиева, Николай Колев, Кирил Влахов и др. От изнесените денни стана ясно, че основните ни народни празници, обреди, обичаи са тракийско наследство. Същото може да се каже за определени наши носии, земеделски сечива, пастирски атрибути.

Най-интересното може би бе от областта на езика. Касае се за това, че според Владимир Георгиев в тракийския език се среща абсолютно същото явление, което е най-типичния белег на българския език – екането и якането. Кирил Влахов пък направи смелото изказване, че речта на идващите от север от Дунава през късната Античност племена наречени стари славяни, е изключително близка или дори идентична с тази на местното балканско население – траките.

За разбирането на истината, тези сведения бяха безценни. От една страна обаче открития бяха известни само на шепа специалисти. От друга страна, никой друг страничен изследовател не намери смелост да събере сведенията намерени от своите колеги на едно място и споявайки данните в отделен труд да докаже, че историята ни трябва да се преразгледа и трябва да бъде обяснено, че ние българите сме пълноправни наследници на народа, който Омир и Херодот наричат траки.

На трудовете на родолюбивите изследователи доказващи, че сме потомци на древен балкански народ, казионната наука гледаше с пренебрежение. Макар да бяха пълни с ясни доказателства, книгите на  Цани Гинчев, Никола Йонков Владикин, Д.П.Даскалов, Кирил Рилски, Иван Селимински, Ганчо Ценов, Георги Сотиров останаха невидими за широката публика.

Липсата на синтезиран труд на български или чужди учени за истинския произход на народа ни, бе причината, напредъкът в моите изследвания през 80-те и 90-те години на ХХ век да бе незначителен. В края на 90-те години обаче намерих нова, непозната до този момент информация в слабо известни работи на Кирил Влахов, Георги Сотиров, Артър Еванс. На още по-ценна информация се натъкнах в началото на ХХI век, най-вече след 2004 г. Тогава успях да намеря гръцкия етимологичен речник на Хялмар Фриск, на речника на Франк Мюлер, изследванията на фламандските лигвисти Аренд Ян ван Виндекенс и Алберт Карни.

Малко по малко ми ставаше ясно, че предположенията ми за произхода на имената на селища от древна Гърция, на имената на древни божества и герои,  са не просто моя спекулация, а реално се подкрепят от открития на известни и уважавани учени. Благодарение на Хялмар Фриск разбрах, че героят Персей, от чиито подвизи аз се възхищавах носи негръцко име.

Фриск търси тълкуване на името Персей със стсл. (стблг. бел.авт.) перѫ-пера, бия, удрям, т.е. Персей означава боецът, този, който перва, бие, удря. Сродни на Персей са  епитета на Хероса Перкос, названието на тракийското племе перхеби (перкаибои бел.авт.), а и името на мизийския град Перкота.

Древният, победил Горгоната герой, е известен и с бързият си кон Пегас, чието име обикновено се обяснява с гръцката дума пеге-извор. Потърсих етимологията на пеге-извор и установих, че както Пегас тя също не притежава ясно обяснение на гръцки.

Несъмнено има връзка между Пегас и пеге-извор, но каква е тя?  За моя радост този път отговорът дойде от работа на български учен. През 1975 година езиковедът Кирил Влахов публикува своята творба “Тракийски Фонетични Явления в Българските Говори”. Разглеждайки родопските диалекти Влахов споменава думата пегат-бегат, бягат и я сравнява с името Пегас, което пък обяснява с *beg(h)ǝ-so-s- бяг, бегач.

Що се касае до Горгоната (Гοργώ), интересни сведения за произхода на името ѝ намерих отгово при Фриск, който макар да изразява съмнения по отношение на виждането си на своя колега Остхоф, отгосно това, че Горгона може да се обясни със стсл. (стблг.бел.авт.) гроза-ужас, все пак споменава информацията. Данните впрочем са споменати и в Български Етимологически Речник, Т 1, там има съпоставяне на гроза и Гοργώ, като разбира се, се уточнява, че връзката е несигурна.

Историята на Дафна е трогателна, красивата девойка дава обет за безбрачие, но пленен от хубостта ѝ бог Аполон се влюбва в нея и под влиянието на стрелите на Ерос, Аполон започва да преследва Дафна. Тя, в отчаянието си се моли на своя баща – речния бог Пеней, да я спаси. Спасение идва, но по необичаен начин – нимфата е превърната в лаврово дърво, известно още като дафна. Огорчен, но неспособен да забрави любовта си, Аполон си прави лавров венец и това се превръща в свещен символ. Лавровото дърво е известно не само с вечно зелените си листа, но и с приятния си аромат.

При изследването на речта на предгръцкото население, Мирослав Катичич споменава за сравнението, което неговия колега Будимир прави между δάφνη, δαύχνα/ дафна, даухна- названието на лавровото дърво със сърбохърват. duha-дъх, миризма. Тук несъмнено трябва да се добави българския глагол дъхна-мириша.

Трябва да се кажат няколко думи и да бащата на Дафна, и по-точно - речния бог Пеней. За тълкуване на това име, нашият езиковед Владимир Георгиев предложи стсл. (стблг.бел.авт.) дума пѣна-пяна. Както Персей, Пегас и Горгона имат обяснение на български, така също Дафна е Пеней са имена, за чийто смисъл българският дава най-добро обяснение.

Поради твърдението на Йордан, че богът на войната Марс (Арес) произлиза от средите на гетите, а и заради факта, че името на този древен тракийски бог е споменато в минойски Линеар А надпис под формата Арей, интересът ми към значенито на името бе голямо. Смятах, че за бог на войната би било подходящо име със значение този, който е яростен, а обяснение би могло да се получи със стбл. iарити сѧ-яростен съм, гневя се, iарость-ярост, гняв. За сродна дума смятах арийската irasyati-яростен съм, гневя се.

Споменавайки за виждането си в свои работи публикувани в интернет, аз срещнах критика и дори насмешка от страна на специалистите. Оказа се обаче, че съм прав. Разбрах за това прочитайки работата на фламандския лингвист Алберт Карни, който също търси обяснение с irasyati-яростен съм, гневя се: “Ares, dieu de la guerre, tire son nom — comme les anciens l’admettaient deja — de la racine de gr. άρή ≪ violence, destruction≫ (sans, irasyati ≪ il entre en fureur ≫.”  Като имаме предвид, че дори старите гърци гледат на Арес като на Тракийски бог, а Тракия е негово свещено място, то не е трудно да се разбере, че гр. дума άρή-насилие, разруха е заемка от речта на дедите ни.

Hасмешка срещнах и когато направих опит да изведа името на сина на цар Приам Парис от борити сѧ-боря се. И в този случай обаче се оказа, че не нашите специалисти са прави а аз, понеже уважаван и способен фламандски лингвист притежава същото виждане: Парис означава борец, боец, елементът порис се среща в типични тракийски имена, а сродна дума е санскр. prtana-борба: “Paris, heros troyen qui emporta Helene. — Quel que soit son role dans l’epopee, son nom signifie : combattant — Divers noms thraces se terminent par -ηορις  frappeur (i. eur. per ≪ frapper ≫ > sans, prtana ≪ combat.”

Друго важно божество от така наречената гръцка митология е Деметра.Едно от алтернативните имена на богинята на урожая и природата е Сито. За това название Карни смята, че отговаря на думата за жито - σίτος: “Sito, surnom de Demeter en Sicile, d’apres σίτος  ble, froment.” От своя страна Франк Мюлер смята, че σίτος-жито е заемка в гръцкия. От чий език е заемката не е трудно да се разбере, ако знаем, че ситони е име на тракийско племе, а пък и дошлите от Африка и занимаващи се предимно с отглеждане на кози данайци, са научени на земеделие от дедите ни.

Трудовете на Алберт Карни се оказаха истинско съкровище. При анализа на името на изворната нимфа Егерия, фламандският лингвист предлага литовската ezeras и слав. (стблг. бел.авт.) ѥзеро, като посочва и връзката с течащата в Аида река Ахерон: “Egeria, fut originairement une nymphe des sources. Son nom fut compris comme venant de e-gerere, ce qui a amene les gens a en faire ≪ celle qui extrait l’enfant chez les accouchees ≫, mais en tant que deesse aquatique, il vaut mieux admettre que son nom etait egeria, venant de l’i.e. eghero- ≪ flaque ≫ (d’ou lith.ezeras, a. slav. jezero, gr. Άχέρων ≪ fleuve infernal)”.

Литовският език подобно на нашия показва силна връзка с речта на Орфей, но не литовците, а българите са свързвани с най-старото балканско население: мирмидони, пеони, мизи. Самите тракийски изворни нимфи не са нищо друго освен нашите самодиви, а почитта към определени извори се е запазила в нашия фолклор до ново време.

Характерни за българския фолклор са не само самодивите наричани тракийски нимфи по време на Античността. В преданията на дедите ни има и представители на злите сили като например вампира. При анализа на името Емпуса – демонично същество от антуража на богинята Хеката, цитирайки Франк Мюлeр, Карни посочва връзката с думата вампир: Empusa (gr. ’Έμπονσαί), sorte de fantome, accompagnant Hecate. Nom generalement rattache a gr. εμπάομαι ≪ s’emparer de ≫, mais que M u l l e r (Gr. Ned. Woord., s. v.) propose de rattacher a la racine du yougo-slave: vampire.”

He само Емпуса се обяснява с думата вампир, но на гръцки името на демоничното същество няма смисъл. При анализа на Έμπονσα Хялмар Фриск уточнява, че названието е необяснено (на гръцки): Unerklärt. Древната форма на вампир е била *onpir, *ompir, *ompus, от което гърците са направили Емпуса/ Έμπονσα.

С митични същества от далечното минало е свързана и българската дума кобар-човек, който предсказва лошо. Става дума за названието на хтоничните божества познати като Кабири, велики богове. Посочвайки връзка с името на индийския бог Кубера, гр. название за демон κόβαλος, нем. Kobold  и т.н., за обясенние Карни се обръща към думата кобь-съдба, участ: “En outre, quant a la racine, on a extrait le nom de i. e. kob- ≪ bonne fortune, bon genie ≫ [a. slav. kobi].” Такова прочее е и виждането на Димитър Дечев, който при анализа на името Кабири предлага стблг. кобь-участ, съдба.

За обитавалия древна Беотия (Централна Гърция) народ минии, Карни търси обяснение с ie. mei-движа се, минавам и слав. (стблг. бел.авт.) minuvati/минувати-минавам, движа се, отивам напред: “Leur nom, comme celui des Minyens, peut etre mis en rapport avec la rac. mei ≪ courir, errer ≫ qui forme le verbe slave minuvati ≪ aller de l’avant.” Понеже миниите са скитали, Карни смята, че точно това е наложило името обяснимо с минати (минавам, заминавам).

В проучванията си Карни засяга героят Милет и град Милет, който е познат на хетите под името Милаванда. Селището е в западна Мала Азия и е известно с древността си. За името фламандския лингвист предлага прилагателното мил-благ, благоразположен и посочва, че със същата семантика са и други градове като Олбия, Гаудиакум и т.н.: “Miletos, eponyme de Milet. Diverses villes portent ce nom qui semble etre une forme stereotypee du type d’Olbia (voy. ce nom) et des Gaudiacum, Blandiacum des Gaules. Il faut, en effet, comparer ce nom a lith. mylos ≪ agreable ≫, a. slav. milu.”

В българската именна система, имената с корен мил са забележително много, като най-интересните от тях са Милат и Милете. Нека се запитаме – къде са били дедите ни по време на Бронзовата епоха, ако в хетските летописи е споменат град, чието име е българско? Съседи на хетите са мизите, които през XIII в.пр. Христа помагат на цар Муватали да победи не кой да е, а египетския владетел Рамзес Велики. За същите тези обитаващи Мала Азия мизи Димитъ Хоматиан твърди, че са предци на българите.

Българският характер на Милет не е изключение защото недалеч от това селище е град Лебедос. Малко след Алберт Карни, живеещият в Канада български изследовател Георги Сотиров тълкува името на намиращият се в близост до Милет град Лебедос с думата лебед: “LEBEDUS. Strabo (14. 1. 29) places this city in Lydia. A festival in honour of Dionysus was held there every year. Dionysus was the Greek name of the Thracian sun-god Sava, or Sabazios, also known to the Romans under the name of Pater Liber, or Bacchus. Lebed in Slavonic means "swan", and it is conceivable that the name of the city came from some "swan lake" in the neighborhood. ”

В гръцката митология е спомената и Земела – майката на Дионис. За името ѝ Карни предлага думата землia-земя, като добавя и фригйската дума земело: “Semele, mere de Dionysos. C’est le nom thrace de la terre (phryg.ξεμελω). — Comp. l’a. slav. zemlja ≪ terre.” Нашият езиковед Владимир Георгиев също се спира на стблг. землia-земя, тълкувайки името на богинята Земела.

Принадлежащите на дедите ни предания, записани от гърците и представени като старогръцка митология, съдържат сведения и за Гордий – основател на столицата на Фригийското Царство Гордион. За името на този герои, Карни търси обяснение с думата град: “Gordias, phrygien, fondateur de Gordion. Forme phrygo-pelasgique de l’i.e. ghrdho- ≪ enclos, forteresse, ville ≫ (d’ou ail.Garten, anc. slav. grad ≪ ville ≫).

Сведенията на Карни са много, няма как да се посочат и обяснят в тази работа, но си заслужава да се спомене виждането на фламандския учен по отношение на значението на името Троя, героят Трой, нимфата Траке и връзката с етнонима траки.

Карни смята, че Трой, Троя, нимфата Траке, а и траки могат да бъдат обяснени с i.e. treu-охранен съм, едър съм, голям съм, процъфтявам: “Tros, eponyme de la ville de Troie. — Ce nom pourrait bien etre derive de l’i. eur. treu ≪ etre florissant, fort, puissant ≫ (voy.Thrakes).... Thrake, heroine, eponyme de la Thrace. Le nom des Thraces (Θράϊκες) vient apparemment de *Trausikes, derive de l’i.eur. treus ≪ etre florissant ≫”.

Така нареченият индоевропейски корен trеu намираме в стблг. трѣва, чието най-древно значение е храна, сродна е и гр. τρέφω-отхранвам, храня, гледам, грижа се, която разбира се е трако-пеласгийска заемка в речта на дедите на южните ни съседи.

Трябва да се отбележи и това, че на старобългарски трѣва означава млади посеви, ниски зелени растения. За варианта на трѣва, а именно трава в БЕР се казва, че притежава значение смилам, ям консумирам, да не забравяме и диалектните ни думи труя, труям, потрувам-ям, изяждам. Според Карни Троя, Трой, Траке и траки притежават значение благоденстващи, процъфтяващи.

Списъкът с древни божества, чиито имена се тълкуват с помощта на български, а не на гръци е значителен, като това не е някакъв феномен. Обяснението е лесно и логично: ние сме потомци на най-старото цивилизовано население на Балканите. Ние носим тяхната кръв и характер, тачим техните празници, говорим развит вариант на техния език.

Персите не успяха да покорят и заличат дедите ни от лицето на земята. На римляните също не се отдаде да асимилират предците ни. Дошлите с огън и меч османлии децимираха народа ни, но не го пречупиха. Южните ни съседи обаче почти постигнаха целта си сеейки упорито лъжи в продължение на дълги векове. Самите гърци са пришълци от Африка, както твърдят Херодот, Страбон, Плиний, а и както се доказа от генетиката показала близостта на гърци и етиопци. Това не попречи на южните ни съседи да изкарат нас чужденци на Балканите, макар да няма абсолютно никакви доказателства за това.

В нови времена когато Европа започна да съчинява историята си, под влияние на филелинизма лъжите на дедите на южните ни съседи бяха приети безкритично и дори охотно защото пасваха идеално на интересите на новите господари на континента ни. И така, ние едва успели да оцелеем физически под игото на ориенталците, почти бяхме унищожени...от писалките на учените.

Перото действително се оказа по-силно от меча, а вперилите предимно в кариерата си посредствени чиновници, наричащи себе си историци и археолози, се оказаха по-страшни врагове на народа ни от горделивите перси, амбициозните римляни и жестоките османлии. Както каза Ценов:  Калето (крепостта) бе предаденo отвътре.

Страшно е когато собствените ти учени помагат за отравяне на съзнанието на цял народ. Страшно е, когато уж свои поддържат теории, които не просто са грешни, но и обслужват интересите на чужди политически сили. Страшно е, но посредствения човек не вижда по-далеч от носа си, съвестта му е приспана със сребърници, а ушите му са запушени от хвалебствията и угодническата поддръжка на своите заместители и ученици. Никой не се притеснява, че културното ни наследство бива подарявано на чужденци, никой не се притеснява от евтината продажба на славата на дедите ни.

Дано успеем да се преборим с тази ужастна напаст, защото ще е жалко тези, които бяха богове на бойното поле, тези, които пръскаха знания и будеха заспалите, тези, от които се възхищаваха дори чуждите врагове, да бъдат победени от джуджета – ренегати, забравили завета на дедите си.

Има надежда и тя е не само в това, че с интернет новата информация се разпространява бързо. Обнадеждаващо най-вече е това, че все повече сънародници разбират истината и броят на пробудените расте бързо. Това вбесява и плаши чуждопоклонниците, сега те са задъхани от страх и злоба, но какво да се прави – Ако посееш ветрове, ще жънеш бури. Съдбата въздава всекиму заслуженото. Каквото и да става, народът ни ще получи своята награда и световни признания, а тези, които криеха истината и пречеха на излизането ѝ ще бъдат затрупани с презрението на родолюбивите българи.