ФАЛШИФИЦИРАНИТЕ КАРТИ И ЛЕТОПИСИ, ИЛИ ЗАЛИЧАВАНЕТО НА ГЕТИТЕ ОТ ИСТОРИЯТА

Ако искаме да обясним добре дадено събитие, освен точните и подробни данни, е хубаво да има и онагледяване. Неслучайно възниква поговорката: “Bидяното един път въздейства по-силно от казаното десет пъти”. Картите са едно прекрасно средство за поднасяне на информация, но само в случай, че съставителите са действали честно, придължали са се към реалността и не си позволили да изкривяват нещата в полза на един или в ущърб на друг. Не се ли действа съвестно, то онагледяването вместо да помогне за разбирането на истината, ще допринесе до нещо съвсем различно – налагане на заблуди.

В епохата, в която западноевропейците започват да пишат (и съчиняват) историята си: XVII – XVIII век, за направа на карти отразяващи миналото се разчита предимно на творбите на хроникьори описали владенията на старите народи. Ако създадените по време на Античността творби бяха използвани съвестно, то ние биxме получили вярна картина на реалността.

В много случаи обаче определени велики сили, стремейки се да наклонят везните в своя полза, за да задравята властта си над определени хора, са оказвали влияние на картографите и така са създадени немалко карти, които нямат нищо общо с истината.

Освен мизите наречени още българи, има и друг тракийски народ с ключова роля в нашата история – това са гетите (познати и като даки), чийто духовен водач е добре известният Залмоксис. Най-рано името на тези наши предци е споменато от Херодот. Той пише за тяхната възхитителна храброст, но дава информация само за владенията им на юг от Дунава- Her.IV.93. По-точен е Страбон, чийто сведения по една или друга причина не са използвани адекватно.

При описанието на земите на гетите, живелият по време на император Октавиан Август автор, започва със западните владения на тези северни траки. За много от нас ще е пълна изненада да разберат, че по време на Античността земите на дедите ни са се простирали почти до изворите на река Дунав (територията на Швацвалд, Западна Германия бел.авт.), но Страбон е пределно ясен:

“Колкото до южната част на Германия отвъд Албис, то районът непоследствено до тази река се обитава от свевите. Непосредствено до тях е земята на гетите. Тя, макар и да е тясна в началото, като се изпъва по течението на Истър на южната му страна и на отсрещната покрай планинската част на Херкинския лес (защото земята на гетите обхваща и тази част от планините) след това се уширява на север чак до тирегетите. ” Страб.7.3.1

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Създателят на “География” дава сведения и за източната граница на гетите, уточнявайки, че тя опира до река Тирас (река Днестър, Украйна бел.авт.): “В пространството до Понтийското море между Истър и Тирас160, се намира Гетската пустиня, изцяло равнинна и безводна, в която Дарий, синът на Хистасп се озовал161, когато преминал Истър.”- Страб. 7.3.14

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Реално гетите населяват земи и на изток от Днестър. Знаем за това благодарение на епиграфски паметници от древния град Олбия (Източна Украйна бел.авт.). Кирил Влахов предава сведения на Димитър Дечев и Макс Фасмер, подложили на анализ регистрираното в град Олбия тракийско име Гетомиз/Γετομυσης. За разлика от своите колеги проф. Влахов е убеден в това, че личното име е композит съставен от племенните названия гети и мизи – Тракийски лични имена, Фонетико-морфологични проучвания, 1976 г., с. 57-58. Това означава, че на територията на спомената по-късно Стара Велика България са живели гети и мизи, които явно са говорили един и същ език и са имали една и съща култура, иначе не биха се смесили и образували нова група.

До тук може да се каже, че в далечното минало европейските владения на гетите са се простирали на огромна територия: от Западна Германия – там където са изворите на Дунава, до Източна Украйна – в околностите на град Олбия. Докъде са стигали владенията на гетите на север, можем да разберем благодарение на сведенията на Клавдий Птолемей и др. автори.

Птолемей споменава в работите си за разположеното на север от Карпатите селище Σεττίδαυα/Сети-дава, за чието име Вихелм Томашек предлага тълкуване със: “slav. setĭ ‘finis, extremitas’ (сетьно-последно, накрая стблг. бел.авт.) –Tom.II.2.79. Този град на гетите се намира недалеч от изворите на река Висла (в Полша) и навярно се явява гранично място, като тази особеност става причина за името Σεττίδαυα/Сети-дава-последно,крайно селище.

До този момент става ясно, че владенията на гетите се простират от Шварцвалд, Западна Германия до Олбия, Украйна и дори Крим. На север пък гетските земи опират до изворите на Висла и Варта. Прочее, името на Варта е тракийско. Проф. Хайнрих Кунстман го сравнява с имената на течащата в България река Арда и локализираната във Витиния река Артанес, давайки тълкуване със врьтѣти-въртя.

Дали пък територията на гетите няма да се простирали още по-далеч на север от изворите на Висла и Варта? За това няма директни свидетелства на стари автори, но тук на помощ може да се притече археологията. Артефактите от така наречената Лужишка култура имат прототип на Балканите, а това показва ясно, че създателите на въпросната култура спадат към северните траки, чиито най-видни представители са гетите.  Това впрочем се доказва и от артефакти принадлежащи на други територия – тази на Южна Дания. Става дума за сребърния котел от Гундеструп, за който се смята, че е изработен от тракийски майстори.

Типичните за траките криви ножове намерени на територията на така наречената Лужишка култура – изобр. Noże żelazne z okresu halsztackiego w kulturze łużyckiej -Tzawisko 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_20.JPG/1024px-Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_20.JPG

Типична за Лужишката култура керамика и др. артефакти – изобр.Prehistoric Times of Bohemia, Moravia and Slovakia, National Museum in Prague -Kozuch -   Self-photographed

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/22/Prehistoric_Times_of_Bohemia%2C_Moravia_and_Slovakia_-_NM_Prague_101.JPG

Сребърният котел от Гундеструп – изобр. Malene Thyssen,  http://commons.wikimedia.org/wiki/User:Malene

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/68/Gundestrupkarret2.jpg/800px-Gundestrupkarret2.jpg

Разбира се един артефакт не е абсолютно доказателство за присъствие на северни траки в Дания. Има и други важни неща, като например въвеждането на кремацията като погребален обред, да не забравяме и издигането на надгробна могила. Докато на Балканите трупоизгарянето е познато още от Неолита, то в Дания за поява можем да говорим едва през Бронзовата епоха, заедно с появата и на могилите.

Знаейки тези подробности, спокойно можем да изтеглим северните владения на гетите до Балтийско и Северно море, като за това има и други доказателства. Според Плиний Стари Северно Море носи името Mori Marusa, като значението море на мраза, замръзнало море -“congelatum”-Plin.IV.95. По мои сведения Георги Сотиров първи обърна внимание на това, че на езика на дедите ни Mori Marusa означава море на мраза – от *мориѥ мраза, т.е. замръзнало, или с други думи – това название на Северно море е дадено от предците ни.

Отново Плиний разказва, че във въпросното море (миещото бреговете на Скандинавия Море на мраза бел.авт.) съществува огромен остров носещ името Балкиа/Balcia- Plin.IV.95. Това название също е тракийско. За тракийски град с име Балкиа/Βαλκεία пише Стефан Византийски, локализирайки селището в близост до Пропонтида (Мраморно море бел.авт.).

Eлементът Бал/Βαλ- присъства във фригийската титла βαλην-цар, княз, владетел, а и в името на царя на северните траки Декебал/Δεκέβαλος. При анализа на това име, въпросната частица -βαλος бива тълкувана със стблг. болии-по-голям -[x] c.222. Древната форма на стблг. болии-по-голям е *balii, съответстваща на арийската bala-сила, balin-силен, гр. βελτίων-по-добър, лат. valeo-силен съм и сев.фриз. pal-крепък, здрав.

Излиза, че не само името Mori Marusa, но и Balcia са дадени от траки, а това означава, че старите балканци заселили се в Северна Европа са били много на брой, иначе не биха могли да оставят свои топоними и хидроними. Поради това, че намереният в Дания Гундеструпски котел показва белези на гетското коваческо изкуство, то най-добър кандидат за траките в Северна Европа се явават гетите.

Използвайки сведенията на старите автори, данните от археологията и тези от ономастиката, можем да заключим, че в дълбока древност гетите са обитавали огромна територия. Тя е започвала при изворите на Дунава като тясна ивица, която се е разширявала в посока изток и север. Владенията на гетите са се простирали до Балтийско и Северно море, а пък на юг са опирали до Черно море.

Карта на реалните земи на гетите (обозначени с червена пунктирана линия), базирана на работа на Cristiano64 -  The roman world in 50 BC, after Caesar's Gallia conquest.

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F

Некоректна по мое мнение карта на гетските територии - земите, в които гетите са споменавани най-често в историческите извори според редактор на Wikipedia  KDS4444
 https://en.wikipedia.org/wiki/File:Getae_Region.svg

Пълните със сила и енергия гети, смятани за народа, от който произлиза бога на войната Марс (Арес) стават толкова силни по времето на Гай Юлий Цезар, че той вижда в тях реална заплаха за Рим и планира военна кампания срещу тях. Следват събития на възход и падение, но гетите притежават уникалната способност да се издигат от пепелищата и да станат за пореден път силен народ. По времето на Прокопий Цезарийски те са фактор на Балканите, но и на Апенинския полуостров, където карат римляните да треперят. Точно поради това възниква термина Γετικόν ούδέν - гетска заплаха, гетска опасност.

Част от гетите се заселват в Испания, където основават така нареченото Визиготско Царство. Там те издигат църкви използвайки същите строителни методи, които са типични за Плиска и Преслав.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/24/SanPedroNave1.jpg

 José Luis Filpo Cabana - Trabajo propio- Iglesia del Monasterio del Trampal. Visigodo. 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e4/Santa_Luc%C3%ADa_de_El_Trampal.jpg/800px-Santa_Luc%C3%ADa_de_El_Trampal.jpg

Имайки предвид огромната територия обитавана от гетите, а и уменията им да воюват, е трудно даже да си помислим, че тези наши предци са изпарили безследно. Според повечето историци обаче, способният и силен тракийски народ изчезва от историята и на негово място се появават “германските” готи.

За тях се смята, че са дошли от Скандинавия, но нито на територията на Румъния, нито на тaзи на Украйна или пък България са намирани артефакти от скандинавски произход, от периода на идването на  “германските” готи. Също така не се наблюдава поява на нов тип жилища типични за германските народи от Скандинавия, няма поява на нови стопански методи, но най-важното е, че няма поява на германски топоними и хидроними. На всичко отгоре, по римските паметници от III в.“германските” готи са изобразени като старите гети.

“Германски” готи от III в., вижда се ясно, че това са траките гети – изобр. базирано на Лудовизския саркофаг - “Grande Ludovisi” sarcophagus, with battle scene between Roman soldiers and Germans - Jastrow (2006) https://en.wikipedia.org/wiki/Ludovisi_Battle_sarcophagus#/media/File:Grande_Ludovisi_Altemps_Inv8574.jpg

Гетска керамика от II в.пр. Христа -I сл. Христа – V. Sîrbiu

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian_clip_image018.jpg

Гетска керамика от II в.пр. Христа -I сл. Христа– V. Sîrbiu

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian_clip_image022.jpg

Тази керамика присъства разбира се в Плиска и Преслав, но това не пречи на някои изследователи да обявят еквивалентите ѝ от Черняхово и Сънтана –Муреш за германска готска керамика.

И ето как гетите са изтрити от историята:

1.Външният им вид е определен за типичен за този на германските народи, за които се твърди, че са се заселили в земите на гетите, а това реално е нелепа лъжа.

2.Керамиката на гетите е определена за германска, като се премълчава, че прототипа на съдовете от  Черняхово и Сънтана –Муреш не е от Северна Европа, а от земите на Югозападна Румъния, а и Северна България.

3.Премълчава се и това, че строителните методи ползвани от “германските” готи в Испания са напълно непознати на германските народи, но за сметка на това са ползвани от строителите на Плиска и Преслав.

4.Игнорира се факта, че по време на Античността и ранното Средновековие на Балканите няма топоними и хидроними съдържащи думи от набеденият за библията на Вулфила “Codex Argenteus”.

5.Премълчано е гетското влияние в Северна Европа, като за сметка на това се съчиняват небивалици за идване на германи оттам и за установяването им на Балканите.

6.Игнорира се факта, че през Средновековието, по времето на цар Борил (1207-1218), за сърбите, готи е синоним на българи. Подробности за това дава писателката Юлия Хаджи Димитрова, цитирайки сръбски средновековни документи: “Jедан отметник от истого племена, Гота, звано и бугарског, по имени Стрез...“ – един отстъпник от същото готско племе, наречено и българско, на име Стрез.

За това, че на готи и българи се гледа като на едни и същи хора е споменал по-късно и Григорий Цамблак. Ценното свидетелство е отбелязано в работата на Юлия Хаджи Димитрова: “Еще же и ω ωнонь поль рѣкы Доунава живоущих готөь немалоу помощ съпризвавь, гредѣше пωдωбно мороу влъноущюу се...“ – Та събра и от онези готи, които живеят от другата страна на Дунава, не малко помощ и тръгна на война като развълнувано море.

Нека не забравяме и свидетелството на Отец Пасий: “Тъй писали за цар Уалент в неговите деяния: “Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се заселиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях.” Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ... “.

Тук държа да уточня нещо от голяма важност. Следящите блога ми знаят, че аз многократно съм споделял твърдението, че името българи произлиза от средите на тракийския народ мизи. В такъв случай за някой може да е объркващо, че един път отъждествявам старите българи с мизите, а друг път с гетите. Реално няма нищо странно, но за жалост историците ни не са се постарали да обяснят важни моменти от нашата история и вместо това са спомогнали за налагането на заблуди.

Мизите и гетите са не просто съседи, те са и хора от един произход – говорят един език, имат една и съща култура и бит и поради това се смесват лесно. Думите на Страбон са от ясни по-ясни:  “ Защото дори по наше време Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи…”

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Въпросните преселени от римляните на юг от Дунава гети си остават в Мизия и получават името мизи. За тях няколко века по-късно роденият в Кападокия Урфил (Вулфила)  ще създаде превод на библията. Още по-късно ще ги спомене Йордан наричайки ги огромен народ: “Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primate Vulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse. Hodieque sunt in Moesia regionem incolentes Nicopolitanam ad pedes Emimonti gens multa, sed paupera.” – De Origine actibusque Getarum, 267. https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#LI

В работата си “Гети и Готи I” проф. Асен Чилингиров даде изключително ценно свидетелство на стар автор, според когото гетите са мизи, т.е. касае се не за два различни народа, а за све групи от една и съща общност: „Getae sunt Mysi, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos“ (Serv. ad Verg. Aen. 7, 604) - цитирано според Д. Дечев, пое. съч., с. 104.” - Готи и гети I. Изследвания по история на културата, c.93, бел.13.

http://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm

Именно фактът, че за обитавалите Мизия гети Урфил (Вулфила) прави превод на библията, кара д-р Ганчо Ценов да каже, че Урфил (Вулфила) е превел Светото писание за българи. Ценов смята мизите, гетите, а и останалите стари балканци за наши предци с пълно право.

Както англичаните са потомци на старите англи и сакси, а не само на англите, така и ние сме потомци на гетите, мизите, а и останалите траки обитавали земи на юг от Дунава. В дълбока древност, поради многолюдието си северните траки са започнали да се разделят на различни групи. Една е получила името гети, друга и станала позната под името мизи, но освен различните наименования, всичко останало е било идентично: eзик, култура, бит.

Това обяснява защо в ранносредновековна България се наблюдава хомогенност на топоними и хидроними, а също така и на материалната култура: домашна керамика, земеделски уреди, стопански методи.

Гетите напуснали Балканите и установили се на Апенините, Южна Франция и Иберийския полуостров са унищожени от римляни, германи и нахлулите в началото на VIII в. араби. Гетите останали на Балканите бяха “унищожени” от историците, които премълчаха планини от информация само и само да се запази статуквото, само и само да продължи колкото може по-дълго заблудата, според която българите са потомци на “три различни народа”: романизирано тракийско малцинство, дошли от север бледи блатни жители и домъкнали се от Азия номади.

Ощетена бе не само истината, ощетени сме и ние като народ, защото постиженията на предците ни биват потулени, а и приписани на други хора. Дано съвестта на историците и археолозите скоро да проговори и разкаяли се за своите деяния в миналото, нашите специалисти да се решат да кажат истината и с това да възстановят справедливостта.

Използвана литература

1.А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005

2.А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017

3.Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;

4.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Извори от интернет:

Страбон, География, прев. В.Л.Русинов

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

J.Nikiu, Chronicle, transl. R. Pearse

 http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

V.Sîrbu, Dacian settement and necropolises in Southwestern Romania (2nd c.B.C.-1st c.A.D).

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian.htm

Асен Чилингиров  Готи и гети I. Изследвания по история на културата

http://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm

БИБЛИЯ БЕСИКА ИЛИ БИБЛИЯ ГЕТИКА?

Повечето учени приемат, че траките са имали свой превод на библията, а и, че поне до VI век са извършвали богуслужението на свой език. За това има сведения от времето на Античността. Значителният брой раннохристиянски църкви на наша територия също е потвърждение за мащаба на проникване на Xристовото учение в земите между Дунава и Бяло море.

Има обаче въпроси, който все още вълнуват духовете: Каква е съдбата на тракийската библия? Какво е името ѝ? Разбираем ли е текста за нас българите? (1*)

В научната и художествената литература, преди време навлезе термина “Библия Бесика” като обозначение на тракийския превод на Светото писание. Днес този термин е добре познат и често използван, но малко хора знаят, че той е както неправилен, така и нов, измислен е едва през 1984-та година от българският учен Тодор Тодоров. За това пише в своя работа проф. Светлана Янакиева. 

Правилното, точното име на тракийския превод  би трябвало да бъде “Библия Гетика” по простата причина, че точно за гетите, през IV век е създаден превод на евангелието.

Нека обърнем поглед към далечното минало и стъпка по стъпка да се доближим до истината за тракийската библия и нейното име. От всички тракийски народи, най-манипулирана и ощетена е историята на гетите. Премълчаването на данни е започнало много отдавна. Неслучайно Страбон казва следното: Що се касае до най-старата история на гетите, то тя трябва да остане неразказана: “As for the Getae, then, their early history must be left untold.“- Strab.VII. 3.11

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Известният с обективността си летописец не споменава по чие настояване, далечното минало на северните траки не бива да става обществено достояние. Страбон твори по времето на император Октавиан Август, който е любимец и ученик на Гай Юлий Цезар – първият римски политик планирал война срещу нарастващата по мощ гетска държава.

Напълно е възможно Октавиан Август да е оказал натиск над стария автор, смятайки, че истината за гетите може да възпрепятства организирането на кампания срещу тях.

Представител на северните траки, изобр. Zanner - self-made/alternative version of the original

https://en.wikipedia.org/wiki/Dacians#/media/File:Costantino_Dacia.JPG

Всъщност, дезинформация за гетите съществува даже няколко века по-рано. Още по времето на Херодот, доста упорито се разпространява лъжата, че обожественият от гетите Залмоксис е бил роб на Питагор. Бащата на историята съобщава за това вярване, но добавя и нещо важно, което го кара да мисли, че чутият от него разказ не отговаря на истина. Херодот споделя, че Залмоксис е живял доста преди Питагор (т.е. няма как да е бил роб на човек, който още не е роден бел.авт.) :

“I neither disbelieve it nor do I very strongly believe, but I think that this Salmoxis lived many years before Pythagoras.” – Her.IV.96

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm

Това, че не гетът Залмоксис е черпил знания от гърците, а гърците от него, научаваме от Платон. В своя работа той представя думите на свой сънародник, който обяснява, че е научил метод на лечение от тракийските лекари следващи учението на Залмоксис:

“I learnt it on campaign over there, from one of the Thracian physicians of Zalmoxis,  who are said even to make one immortal.” - Plat. Charm. 156d

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

Северните траки, макар и по-бедни от своите роднини на юг от Стара Планина, са били носители на викоси морални качества, а и голяма мъдрост. В Йордановата работа “De Origine Actibusque Getarum”- “Произход и Деяния на Гетите” намираме един интересен пасаж, в който се казва, че преди мъдреца Залмоксис ca живели  двама духовно извисени представители на северните траки. Един от тях е Севт (навярно бащата на прочутия мислител Аварис бел.авт.), а другият е Дикиней. Той е описан като добър философ с огромни знания. Дикиней обяснил на хората си движението на слънцето, луната и земята, казал имената на 346 звезди, а също така поучавал гетите и им дал такива знания, че те станали способни да овладяват всеки спор и да убедят когото и да било в правотата си- Jord.(67)-(71). Несъмнено тук става дума за основаване на философска школа при северните траки.

Става ясно, че в сравнение с останалите си сънародници, по отношение на мъдростта, знанията за вселената и възвишения си дух, гетите действително са превъзхождали всички останали жители на земите на юг от Дунава, Балкана, а и други места. Съперници  това отношение са техните съседи и роднини мизите (наречени в по-късни извори българи бел.авт.).

Посидоний (цитиран от Страбон) казва за мизите, че поради своята набожност, те се въздържат от ядене на живи същества, дори и тези от стадата си. За храна те ползвали само мед, мляко и сирене, като живеят мирен живот и поради това са наречени богобоязливи и капнобати. Повече от половин хилядолетие по-късно, Йордан ще опише по абсолютно същия начин гетите на юг от Дунава, казвайки за тях, че са огромен народ, но миролюбив, кротък, използващ за храна най-вече мляко.

Страбон добавя и това, че сред траките има такива, които живеят без жена, тяхното име било ктисти ( дума изтълкувана със стблг. чистъ от Вл.Георгиев) и заради почитта, на която се радват ги смятат за святи и живеят освободени от всякакъв страх.

Монашеският начин на живот на ктистите (чистите), въздържанието от месна храна, следването на доброто, са аспекти не само на древната тракийска религия, но и на ранното християнство. Това обяснява защо то намира такава плодородна почва у нас. Докато старите мистерии на дедите ни са били предназначени само за определени групи хора, то християнството е по-близо до масите, те го приемат по-лесно и така то печели популярност.

Южните траки са разположени най-близо до началната зона на разпространението на християнството, а именно Леванта и Мала Азия, за това първо при тях е посято семето на Христовото учение. Благодарение на откритията на проф. Асен Чилингиров, вече знаем, че Апостол Павел е посетил не намиращият се в Македония град Филипи, а разположения край плавателната по време на Античността река Хеброс (Марица) град Филипопол (Пловдив). Това обяснява и факта, защо още през I  век Филипопол има свой владика – споменатият в “Новия Завет” Св. Ерм.

В продължение на няколко века, християнството пуска здрави корени в земите ни. Несъмнено, голяма част от покръстените са били от средите на гетите, тези гети, които след римското нашествие, въпреки окупацията са останали в земите на предците си.

В края на III век свободните гети живеещи край Карпатите и в Черноморските степи, съюзени с други свои роднини разтърсват с нападенията си източната част на Римската Империя. Прекосени са не само Балканите, бутновниците стигат дори до сърцето на Мала Азия, която по това време е в римски ръце. При завръщането си на север от Дунава и Черно море, гетите вземат със себе си известен брой кападокийци (тракийско население обитаващо Мала Азия, територията на днешна Турция бел.авт.). Сред тези хора били и родителите на Вулфила (Урфил) изповядващи християнската вяра.

В новия си дом, далеч на север, кападокийците успяват не само да се слеят със своите роднини гетите, но им се отдава да покръстят немалко от тях. За гети християни знаем от едно интересно свидетелство на Св. Йероним: “Светлокосите и рижи гети пренасят църковните си палатки заедно с войската си и може би за това се воюват с нас (римляните бел.авт.) с такъв успех, защото изповядват същата вяра (християнството  бел.авт.)” - ”The Getæ, ruddy and yellow-haired, carry tent-churches about with their armies: and perhaps their success in fighting against us may be due to the fact that they believe in the same religion.” – Hier. L.CVII, Laeta.

http://www.newadvent.org/fathers/3001107.htm

По това време обаче – IV век, по-голямата част от свободните гети гледат на християнството с недоверие понеже това е и религията на враговете им – римляните. Навярно е съществувал страх, че чрез новата вяра римляните могат да упражнят влияние върху независимото тракийско население обитаващо земите на север от Дунава.

С увеличаването на броя на покръстените гети на север от Дунава, се стига до търкания и противоречия с тези, които не желаят да приемат вярата, която се изповядва и от римляните. За да не преминат противоречията в нещо по-сериозно - ожесточени конфликти и кръвопролития, на Вулфила (Урфил) и неговите гети явно е позволено (или наредено) да се преселят на юг от Дунава, в различни части на Мизия. За това научаваме от Филосторгий:

“He also says that Urphilas19 brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion. These came from among the Scythians, north of the Ister, and were formerly called Getae , though now they are better known as Goths… This multitude of converts were located by the emperor in the different parts of Moesia…” – Philost.Eccl.Hist.5.

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

За тези гети, наречени и готи Вулфила (Урфил) създава превод на библията, с изключение на Книгите на царете: “Accordingly he took the greatest care of them in many ways, and amongst others, he reduced their language to a written form, and translated into their vulgar tongue all the books of holy Scripture, with the exception of the Books of Kings.“

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Йордан добавя друг, не по-малко интересен елемент към тази история. Старият автор твърди, че Вулфила (Урфил) е не само владика на гетите обитаващи лоното на Хемус (Стара Планина), но и, че им е създал особени букви и ги е научил да пишат: “There were other Goths also, called the Lesser, a great people whose priest and primate was Vulfila, who is said to have taught them to write. And to-day they are in Moesia, inhabiting the Nicopolitan region as far as the base of Mount Haemus” – Jord.(267)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI

Няма сведения някой да е избил, или депортирал тези хора след като Йордан пише за тях някъде през 550-та година и ги нарича “populus inmensus”- огромен народ. Това означава, че потомците на тези ранни тракийски християни са днешните жители на Северна България.

Съдейки по тези данни, трябва да заключим, че макар южните траки (от Филипопол бел.авт.)  да са били покръстени най-рано, северните траки – гетите са тези, които първи получават превод на библията на свой език. Несъмнено този превод е бил разбираем за всички обитатели на земите ни защото както знаем от Страбон, гетите (а и мизите) говорят същия език както и останалите траки – Strab.VII.3.10.

Именно преводът на Вулфила, или както е правилно Урфил, може да бъде наречен “Тракийска Библия”. Не съществуват сведения някой друг по-рано да е правил превод на Светото писание на тракийски език. Това ни кара да мислим, че когато Cв. Йоан Златоуст говори за тракийски превод на библията, той има предвид творението на гетския владика.

Проф. Светлана Янакиева дава в своя работа засягаща термина “Библия Бесика”, следният изключително ценен цитат: “ А къде са писанията на рибарите и изработвачите на шатри. Те блестят по-силно от слънцето не само в Юдея, но и в земите с ваварски език, като днес сами чухте и скити, и траки, и савромати, и маври, индийци, и тия, които населяват краищата на света, са превели писанията им на свой език.” – Iоann.Chrysost.Hom.8,1.

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103

Според проф. Янакиева, тези думи са са изречени през 398-та година, по време на проповед в църквата “Свети Павел” в Константинопол, като присъстващите са били готи.

Това е една доста важна подобност, може даже да се нарече ключов момент в търсенето на библията на траките.

Понастоящем готите биват считани за германски народ, но това не отговаря на истината. От една страна нито един съвременник на тези хора не ги нарича роднини на германските народи свеви, франки, алемани. От друга страна, доста е голям броят на авторите обясняващи, че готите от късната Античност са де факто траките наречени гети.

За това свидетелстват съвсем ясно и убедително Йордан, Изидор Севилски, Св. Йероним, Спартиан, Сервий, Филосторгий, Орозий Павел, Йоан Лидийски, Юлиан Апостат и др. Точни и подробни цитати могат да бъдат намерени в книгите на проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и др.

Какъв е бил езика на готите, наречени още гети научаваме от работа на римски автор от времето на Античността. В “Historia Augusta” e казано съвсем ясно, че Максимин Тракиец,  чийто баща е гот е владеел латинския зле и поради това се обръща към император Септимий Север на почти чист тракийски: “This youth, half barbarian and scarcely yet master of the Latin tongue, speaking almost pure Thracian…” – Hist. Aug. 2.5.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

От една страна синът на гота Меч (Mecca) е наречен Тракиец, от друга, за говорения от него език недвусмислено се казва, че е тракийски. Това е в пълен синхрон със свидетелствата на други стари летописци, които правят отъждестваване на готите с гетите.  

Има и нещо друго, на което трябва да обърнем внимание. Години преди Йоан Златоуст да изкаже твърдение, че траките са превели светото писание на свой език, Урфил (Вулфила) вече е превел Бибията за готите и, ако те бяха народ различен от траките, то Йоан Златоуст щеше да спомене това. Все пак, германите са голям народ известен със своята храброст и в случай, че готите бяха германи, църковното лице не би пропуснало да спомене новият народ приет в лоното на Христовата вяра.

Йоан Златоуст обаче не обелва и дума за някакъв германски превод на светото писание. Единственият възможен извод е, че готите, пред които духовното лице държи проповед в Константинопол са част от тракийското семейство. Все пак, този високо образован духовник е познавал добре народите на Римската Империя, най-вече тези от Балканите.

В такъв случай, тракийската библия би трябвало да носи името “Библия Гетика”, това е единственото правилно название.

Съдим за това не само защото Урфил (Вулфила) е превел Светото писание за гетите, но и поради това, че по време на Античността, а дори и Средновековието,  не се среща нито едно споменаване на “Библия Бесика”. Нито познаващият Урфил Филосторгий, нито Йордан, нито Йоан Златоуст, Прокопий Цезарийски, или пък някои по-късни автори, знаят нещо за “Библия Бесика”. *

Сега изникват два въпроса – защо не се говори за “Библия Гетика” и защо вместо това определени автори пишат за “Библия Бесика”? Навярно с най-добри намерения, а и навярно с цел да предизвикат интерес към древната тракийска култура, определени изследователи направиха компромис с истината и представиха своето виждане за определени коптски текстове, внушавайки, че това е тракийската библия.

Коптските текстове няма как да съдържат текст с елемент “Бесика” защото както вече бе споменато, а и както преди известно  време проф. Янакиева уповести – терминът Библия Бесика е въведен едва през 1984-та година от Тодор Тодоров. До този момент никой не е чувал за Библия Бесика, а и няма как, невъзможно е.

Наложително е да обърнем внимание на подробностите. Едно е да се каже, че бесите са покръстени, а съвсем друго е да бъде казано, че те имат свой превод на библията. Прочее, бесите, които Никита Ремесиански покръства са всъщност дардани и мизи (наречени още българи бел.авт.). Пишейки за делата на Никита сред траките, Павел Нолански използва названието беси по простата причина, че то се е превърнало в колективно име за древното балканско население и алтернатива на названието траки.

При споменаването на стари балканци и превод на библията, се говори за траки или гети. Проф. Янакиева цитира изказването на Йоан Златоуст с подробности. От друга страна Филосторгий съобщава за това, че Вулфила (Урфил) е превел библията на езика на гетите позати и като готи, с изключение на книгите на царете: “ he reduced their language to a written form, and translated into their vulgar tongue all the books of holy Scripture, with the exception of the Books of Kings, which he omitted” – Philost.Eccl. 5.

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Трябва да обърнем внимание и на други подробности. В работи засягащи наследството на римските автори Салуст и Вергилий са представени следните интересни пасажи: “Mysii idem qui Getae” – “Мизите, които са и гети“,  “Getae sunt Mysii“ –“Гетите са мизи”.Към тези свидетелства трябва да добавим и това на Страбон, който разказвa, че преселените на юг от Дунава гети са наречени мизи и изказва предположение, че това навярно е и тяхното древно име:

“Защото дори по наше време Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи било защото и в ранни времена са се наричали така…”- Strab.VII.3.10

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Не можем да забравим и това, че характеристиката, която Страбон дава за мизите, е едва ли не повторена от Йордан, който разказва за гетите в Тракия. Става дума за благи хора, които се хранят предимно с мляко от многобройните си стада. Който пък е чел историята на Отец Паисий внимателно, знае, че според този родолюбец, в далечното минало българите са наричани и готи (т.е. гети бел. авт.).

Важна подробност е и сходството на гетското име Аспар със старобългарското Аспарух. Мизи и гети са две групи на една и съща общност, която след време получава името българи.

Не по-малко важeн е факта, че през IV век – времето когато кападокиецът Вулфила Урфил прави превод на библията за гетите, областта Мизия е наречена и България.

Тази традиция продължава и през V век, или по-точно периода 513-517-та година когато тракиецът Виталиан повежда българи срещу император Анастасий. Говорейки за тези събития Йоан Никиуски пише, че Виталиан се завърнал в Провинция България:

“Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” – J.Nik.Chr. LXXXIX.75

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm#305

Малко по-късно, някъде към 550-та година Йордан разполага гетите на Урфил в лоното на Хемус Стара Планина, а прибизително по същото време - 548-ма година, Козма Индикоплевст изброява и българите сред народите изповядващи християнството.

Списъкът на Индикоплевст е много интересен не само защото българите са наречени християнски народ още през 548-ма година, но и поради това, че дедите ни са поставени между херулите, които обитават земи на север от Дунава и между елините, които са южни съседи на траките – GIBI, I, c.197.

За траки Козма Индикоплевст не споменава изобщо, но поставя българите точно на мястото, на което трябва да са траките – между херулите и елините. След като има заместване на българи с траки, то на българите се е гледало като на част от траките, по-точно северните траки, към които спадат гетите и мизите.

Тези сведения ни дават правото да изкажем мнение, че направения от Урфил превод на библията е бил на език, който може да се нарече архаична форма на българския – същият език, който е говорен от Орфей, Залмоксис, Спартак, Константин Велики и др. представители на древните балкански народи.

Каква е съдбата на гетската библия  е трудно да се каже, но знайки, че Урфил (Вулфила) бива наклеветен, а гетските християни са обявени за еретици, то е доста вероятно, тракийският превод на Светото писание е унищожен още през Античността, или ранното Средновековие. Възможно е разбира се да е станало чудо и един ден “Библия Гетика” да се появи на бял свят. Това би било събитие с неоценима стойност за изследването на тракийската култура и език.

Има макар и слаба надежда това един ден да стане защото в своя работа живелият преди няколко века Климент Грубишич публикува много интересна инфомация. Той е съвременник на Отец Паисий и притежава неговата любознателност. Грубишич изучава доста от познатите писмености и през 1766 г. публикува книга, в която прави сравнение на глаголицата със знаци, които той  нарича рунически. Въпросните руни показват смайваща прилика с буквите от глаголицата. Не е пресилено дори да се каже, че става дума за стар вариант на свещената ни азбука.

Относно руническите знаци Климент Грубишич обяснява, че са готски, или по-точно гетски. За жалост Грубишич не представя примери, откъси от книги с гетски руни, той ползва информация предоставена от други автори. Навярно преди 1766 г. гетските писания са забранени, като само малка група хора е имала ограничен достъп до старите ръкописи. Това обяснява защо е допуснато е публикуване на изображения на гетските руни, но не и на текст, навярно считан за еретическо писание навремето.

Възможно е за същата древна руническа писменост, която Грубишич представя, да ce говори в “О писменехъ”  (За Буквите), където намираме следния пасаж:“Прѣжде оубо словѣне не имѣхѫ книгъ, нѫ чрьтами и рѣзами чьтѣхѫ гатаахѫ погани сѫщи. Дали тези словѣне няма да са славените на Теофилакт Симоката, който пояснява, че древното име на тези хора е гети? Времето ще покаже.

Използвана литература и пояснения:

Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Паисий Хилендарски, Славяно-Българска История, под редакцията на П.Динеков, Български Писател, София, 1972;

С.Габровски, Исторiя во кратцѣ о Болгарсомъ Народѣ Словенскомъ, Сочинися и списа ся в лѣто 1792 Спиридономъ Йеромонахомъ, Изд. Свети Синодъ на Българската Църква, Ив. Г.Говедаровъ и С-iе, София, 1900;

Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

 Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005

А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017

Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;

Извори от интернет:

С. Янакиева, BIBLIA BESSICA (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103

П.Георгиев, Траки, готи, славяни (посл.вид. 28-09-2019) http://www.otizvora.com/2010/07/2079

John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916).  English Translation (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm#305

Страбон, География, кн. 7-3, прев. Валери Любенов Русинов (посл.вид. 28-09-2019)

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

EPITOME OF THE ECCLESIASTICAL HISTORY OF PHILOSTORGIUS,

COMPILED BY PHOTIUS, PATRIARCH OF CONSTANTINOPLE. TRANSLATED

BY EDWARD WALFORD, M. A. LATE SCHOLAR OF BALLIOL COLLEGE, OXFORD.

 London: Henry G. Bohn, York Street, Covent Garden.MDCCCLV. (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Historia Augusta, The Two Maximini, Loeb Classical Library, 1924 (посл.вид. 28-09-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

Jordanes, The Origin and the deeds of the Goths, transl.Ch.Mierow (посл.вид. 28-09-2019)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI

Letters of St.Jerome, Letter 107, To Laeta (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.newadvent.org/fathers/3001107.htm

Plato. Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1955. (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

The History of Herodotus, parallel English/Greek, tr. G. C. Macaulay, [1890], at sacred-texts.com(посл.вид. 28-09-2019)  https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm

The Geography of Strabo published in Vol. III of the Loeb Classical Library edition,
1924(посл.вид. 28-09-2019)  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Plato. Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1955. (посл.вид. 28-09-2019) 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

*Възможно е многолюдието на бесите, а и присъствието им в различни региони на Тракия, да е довело до това, че точно тяхното име става най-популярно и се използва като колективно за всички изконни жители на земите ни. Има силни индикации, че това е така. Благодарение на писанията на Павлин Нолански ние знаем, че живелият през IV и V век Никита от Ремесиана е покръстил бесите. Да, но това не е регион обитаван от беси, а от дардани и мизи. Имайки предвид тази информация, не е трудно да заключим, че Павлин Нолански е имал предвид дардани и мизи, когато е употребил името беси, което в този период от време вече станало вече колективно за всички изконни жители на страната ни.

В създаденото през VI век житие на Св. Теодосий Кенобиарх се казва, че бесите извършват църковните си служби на свой език, който е познат като рунически и славонски: “Bessi, who comprehended all the northern nations below Thrace, or all who used the Runic or Sclavonian tongue.”

https://www.ewtn.com/catholicism/saints/theodosius-the-cenobiarch-781

(1*) За играждането на текста има принос и А. Мошев