ГОРДОСТТА НА БЪЛГАРИТЕ И НОВИТЕ ГРОБОКОПАЧИ

 

Едва ли някой може да оспори факта, че римляните са били мъдри хора. Няма да спра да се удивявам на изказванията на различни хора родени във Вечния град. Без съмнение един от тях е добре известният с брилянтния си ум Марк Тулий Цицерон. Преди малко повече от 2000 години, огорчен от проблемите на своето време, обичащият родината си римлянин споделя следното:

 

“Един народ може да надживее глупаците и твърде амбициозните, но не може да преживее предателството дошло отвътре. Врагът пред стените на града е по-малко страшен, защото той се познава, а и развява знамето си показвайки ясно кой е. От друга страна, предателят е невидим сред “своите”. Неговите хитри манипулации и заговори проникват във всяка улица, дори и в сградата, в която държавниците се събират. Силата на предателя се състои в това, че той не прилича на чужденец. Той говори същият език както и неговите жертви, изглежда като тях, ползва техните аргументи, но изкривявайки ги, опорочава сърцата на мнозина. Предателят сече коренът на нацията, той работи тайно, незабелязан от никого, той унищожава душата на народа, заразява политиците така, че те стават негови слуги. Убиецът е страшен в делата си, но по-страшен от него е предателят – той е чумата!”

 

Нима Цицерон не е напълно прав? Чуждите агресори са лесни за разпознаване и ние дори инстинктивно тръгваме да се борим тях. За познаващите историята е несъмнено, че българите спадат към силните народи. Дедите ни многократно са доказвали, че умеят да побеждават на бойното поле. 

За жалост в полето на интригата и измамата ние сме ужасно слаби. Това от една страна е похвално, защото свидетелства за високия морал на българина. От друга страна обаче, неопитността ни в нечестните игри се явява наша слабост, която порочни хора използват срещу нас.

 

Перото наистина е по-силно от меча и тези, който са пропити с лукавост знаят как да унищожат много хора. Рушейки самочувствието на българите, карайки ги да се чувстват малки и незначителни, а от друга страна вменявайки им вина, ако посмеят да покажат гордостта си, недобросъвестните индивиди са реално гробокопачи на цял народ.

 

Смятам, че всеки разумно мислещ човек ще се съгласи, че страната ни се намира в криза: демографска, морална и т.н. По този въпрос са говорили различни сънародници. За много неща не съм съгласен с проф. Иво Христов, но за едно нещо считам, че е абсолютно прав. Преди време той каза, че българите не се множат, защото не им се живее. Така е, унилите, отпадналите и отчаяни хора не гледат в бъдещето, а в земята.

Защо обаче е така, заслужаваме ли ние тази орис?

 

Според мен не. Нито в миналото, нито в настоящето ние сме сторили нещо, което да рефлектира днес като карма, наказание за цял народ. Нашият “грях” се състои в това, че сме прекалено добри и прекалено много прощаваме на тези, които ни ощетяват. Така те са получили усещане за безнаказаност, а и апетит да ни мачкат още повече, като започват със самочувствието ни.

 

Съвсем наскоро български студенти, които съм наел да поддръжка на блога (Blogger) и няколко групи във Фейсбук ми споделиха огорченията си от поведението на наши “интелектуалци”. Става дума за писания на индивиди, които са високо образовани, а и се радват на уважение от страна на немалко хора.

 

Единият "интелектуалец" се подиграва често на българите, които не са загубили гордостта си. Въпросният индивид взема на подбив и тези сънародници, които се борят против догмите и търсят истината за произхода ни. Разбира се вместо аргументи, човекът ползва подигравки, злобни подмятания, а и лъжи. Според него това, че източноевропейците, а в това число и българите тачат родната си култура, е нещо без покритие, а и е негативно явление.

 

Другият господин, който е успял да огорчи младите студенти има подобно държание. Той също гледа с насмешка на хората противопоставящи се на виждането, че ние българите не сме буламач от три различни народа, и смятащи, че сме потомци на най-древния цивилизован народ – траките. Всеки има право на лично мнение, но един високо образован и интелигентен човек, имащ достъп до исторически извори, данни от антропология, археология и ономастика просто няма как да не осъзнае истината за корените ни. А защо не просто я премълчава и дори се бори активно против излизането и, това вече за мен е загадка.

 

Наскоро този господин в свой пост се е опитал да внуши, че ние българите нямаме господарски навици, самочувствие и начин на мислене. В по-голямата част от историята си сме били подчинени на други народи, били сме рая, роби…Не ми се изрежда повече, отвратен съм от такива твърдения, които не са нищо друго освен ужасна отрова за духа на и без това изтерзания ни народ.

 

Дори по време на петвековния османски гнет българите са имали високо самочувствие, точно това ни е запазило като народ. Точно гордостта ни е генерирала въстание след въстание срещу потисниците. 

Точно високия дух е позволявал на хайдутите да се изправят срещу по-многоброен противник и не просто да му окажат съпротива, но и да го победят. Хайдушките чети не са били по десет-петнадесет човека, а понякога са достигали стотици души. Николай Хайтов дори споменава, че по време на Търновското Въстание през 1595 г., отряд от 2000 хайдути заедно с група сърби нападнали София... като в последствие е наказан коварният Даут ага...

 

Българинът никога не е губил гордостта си, това е забелязано дори от чужденци:

 

“Въпреки жестоките изпитания, българинът дълбоко в себе си носи гордостта. Може да е бил поробен, може да е живял тежко, но тогава той е заставал на дистанция от положението, гордо изразявайки мислите и чувствата си. Френският пътешественик Сиприен Робер пише за българина в книгата си “Славяните в Турция” (1848г.) следното:  Макар от петте народа на полуострова (Балканите) да е най-угнетеният, неволята не е съкрушила българина. Както някога, и днес погледът му е горд, а самия той – висок и хубав. Почтеността му стои над всяко изкушение...” -   Ст. Минковa, Т. Трифонов, Народно-психологически щрихи на Българина, София, 1990, c.319

 

Истинският българин е бил винаги горд и то с право, защото е познавал себе си като никой друг. Предците ни са демонстрирали благородно поведение, а и сплотеност, като и това е отбелязано от чужденци:

 

“Те (българите) притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, взаимно си помагат и подтикват изоставащите, търпеливо обучават тези, които имат нужда от подкрепа, не се примиряват, докато не започнат да се движат всички заедно напред. Ние считаме, че българите са народ, способен на велики дела." - Коментар за българските ученици в “Robert’s Collese” от директора му Сайръс Хамлин - J.Baker, Turkey in Europe with two maps, second edition, Cassel Petter & Galpin, London, Paris & New York, 1877, с.44.

 

Не просто горди хора и господари, предците ни са доказвали, че са благородници по дух със своето поведение. За разлика от гърците, които избождат очите на 15 000 войници на цар Самуил,  българите са известни със своето хуманно поведение. Летописецът Георги Пахимер твърди, че българите имат обичаи да освобождават невредими пленниците, с изключение на знатните и големите (П. Ангелов, България и Българите...с.110). 

 

Ако някой има правото да се гордее с миналото си – това сме ние.

 

Макар да сме имали силни армии не сме поробили никого, не сме експлоатирали никого.

 

Никога не сме унищожавали чужда книжнина, но пък нашата е унищожавана с фанатизъм от фанариотите.

 

Макар да сме знаели за злините причинени от гърците, това не им е спирало да им помогнем. Много българи са участвали в освободителното движение на южните ни съседи, без което държава Гърция днес нямаше да има.

Предците ни са тези, които първи демонстрират равнопоставеността на жената.

Дедите ни дават писменост и религия на руси, сърби и др., като при това силно повлияват езиците им.

 

Колкото до старата ни история – аз не приемам виждането на господата, които се подиграват с народа ни и вливат отрова в душата му. Нашата история не започва пред прословутата 681 г., а няколко хилядолетия по-рано. 

Дедите ни са отговорни за:

- откриването на колелото, каруцата, а с това и търговията на далечни разстояния.

- въвеждането на организираното земеделие в Европа.

- въвеждането на организираното скотовъдство в Европа.

- създаването на най-старите градове в Европа.

- създаването на най-ранната писменост - знаците манифестирани по керамиката от Неолита и Халколита. Същите тези знаци според учени като Харалд Хаарман, стават основа за минойската и микенска писменост. А самата микенска писменост според Георги Сотиров се явява първообраз на българската глаголица. Джейн Алън Харисън смята, че Орфей е ползвал крито-микенската писменост, явно неслучайно Алкидамант определя Орфей като създател на буквите.

- доктрината на Залмоксис става основа за гръцката медицина според д-р Васил Бакърджиев, а Стюърт Пигот споменава в своя работа, че келтските друиди са инструктирани лично от Залмоксис, т.е. идеята за безсмъртието на душата при келтите е заета от учението на гетския мъдрец.

Етногенезисът на дедите ни, влезли в историята под името траки започва през Неолита, преди около 8000 г. Това е установено благодарение на антропологични проучвания на древен скелетен материал:

 

 

“ Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “ –  “Zusamenfassed ist zu zagen das die Thraker nach anthropologischen Hinweisen Hаuptsächtlich eine einheimlische Bevölkerung darstellen, deren Wurzeln im Neolithicum Stecken.” - Boev P., Tscholakov S., Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheсks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984, z. 316.

 

Заключението в труда на Петър Боев и Славчо Чолаков е в пълна хармония с излезлите през 2011 – 2013 г. резултати от най-мащабните генетични проучвания до този момент. Според данните излиза, че типичните за населението на България генетични маркери I2, E-V13, J2, R1b*L23, а и голяма част от R1a, са наследени от хора, които са обитавали Балканите по време на Каменната епоха. 

Ето това е истината за нас. Не сме рая, никога не сме били рая и макар да сме живели дълго време под чуждо владичество, ние сме запазили своята култура и език, а това е чудо. Вярно е, че шест века римско господство, век и половина византийска окупация и пет века османски гнет са много, но нашата история е дълга и всички тези печални събития са нищо в сравнение с периодите на възход и благоденствие.

Реално от 6000 г.пр. Хр. до падането на Дакийското царство, т.е. в продължение на 6100 години дедите ни се радват на благополучие и това обяснява големите им постижения.

Истината за жалост е неудобна за някои хора, защото запраща стотици томове на мастити учени на бунището и е съвсем нормално протежетата на засегнатите от истината учени със зъби и нокти да се опитат да спасят престижа на своите покровители.

 

Не е редно обаче заради шепа ограничени, но накичени с титли хорица, да се жертва цял народ. Не е редно да се взема на подбив справедливия стремеж на българина да възстанови гордостта и самочувствието си. Не е редно тези, които са на издръжката на народа да тровят същия този народ.

 

Индивидите, които правят това признават, че не са родолюбци. Те предпочитат да са европейци, граждани на света, каквото и да означава това. Всеки има право на избор, но щом ще хвалиш и предпочиташ чуждото – какво търсиш в България???

 

Всъщност отговорът е елементарен. В чужбина тези хорица не могат да се реализират, там си имат достатъчно хрантутници и няма защо да издържат такива, които освен да пишат измислици и да отправят празни призиви друго не могат.

 

Моята молба към всички е – странете от такива хора, не позволявайте отровата, която се сипе от думите им да ви засегне. Не ги хулете, не спорете с тях – смисъл няма, защото те нито искат, нито могат да променят същността си. Ако някой се отрече от Род и Родина, и започне да пропагандира, че другите народи са по-умни, по-човечни и по-културни от нас, такъв индивид завинаги е загубен за българщината. Топнеш ли се в духовната мръсотия петното стои до края на живота.

 

Вместо да се втурваме в спор с такива опетнени индивиди е по-добре да търсим, поддържаме и хвалим тези, които въпреки ужасната система са останали Човеци и Българи. Трябва да се съсредоточин над честните, добрите, смелите, почтените, които са запазили човечността си въпреки порочната система.

При тях трябва да ходим, тях трябва да даваме за пример. А има и друго, което е също важно. Хулите и пропагандата на чуждопоклонниците само показват, че ние сме народ с високи качества. Никой не хвърля камък по дърво, което няма плод. 

Нека пазим своето, да помагаме на своите и да следваме примера на предците си. Не е нужно да мразим другите, за да запазим своето. Самата дума Родолюбие показва какво трябва да се прави. Добре ще е да храним уважение и разбиране към другите народи, но своето да пазим в сърцето и душата си. Така отровата, която безсъвестните индивиди сипят няма да ни порази, напротив – ще ни направи по-силни.

 

Тези, които са избрали ролята на плъхове ще получат съдба на плъхове. Нека ние да изберем роля на горди и благородни хора, които знаят кои са, знаят на какво са способни и имат вярата, че сами могат да изковат добро бъдеще за себе си и за децата си.

 

Аз имам вяра в себе си, а и в сънародниците си, защото познавам историята ни, а и българския народ. Зная, че напук на всичко ние ще оцелеем. Иван Вазов – патриархът на българската литература го е казал добре: Не се гаси туй що не гасне!