ЕТО КАК АЛБАНЦИТЕ ПОМОГНАХА ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ДРЕВЕН БАЛКАНСКИ НАРОД

 У нас се знае твърде малко за ранната история на албанския народ. Известно е предимно мнението на селектирана група учени и това е. Други мнения не се допускат, а и няма дискусия по темата. Общо взето правят се опити албанците да бъдат изкарани ту траки, ту илири, ту пеласги, т.е. потомци на древните балканци. Същевременно ние българите сме обявени за нов народ – формиран след 681 г. Считани сме за смесица от номади и обитатели на Припятските блата на Украйна и граничните им територии.

 

Иронията е, че още през 390 г. можем да говорим за българи на юг от Дунава, ако се доверим на Касиодор. През 550 г. пък дедите ни са свързани с най-древното население на Тесалия и Епир (обитаван днес от албанците). 

Това прави Йоан Малала наричайки българите потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев води със себе си. По времето на Алфред Велики [IX в.] българите са смятани за илири, или поне част от българите са смятани за наследници на илирите: Illiricos þe we Pulgare hatað (по сведения на Босуърт).

 

От друга страна албанците са споменати на Балканите около 700 години по-късно от нашите деди. И не само албанците са споменати значително по-късно, но и на никой от късносредновековните автори не му е хрумвало да нарече албанците илири, пеласги или траки. Странно, нали?

Въпреки това редица учени решават, че ние българите сме нашественици на Балканите, а албанците на наследници на древното население на земите на юг от Дунава.

 

Има разбира се и изключения сред лингвистите. Владимир Орел е добър пример за това. Според този изследовател прародината на албанците е на север от Дунава: в територия, която е била между власите и германите. Това обяснява общите думи в албански и румънски, а разбира се и старовисоконемските заемки в албанския. Ако дедите на албанците бяха древен балкански народ, те не биха имали германски думи в речника си.

 

От тези думи, или по-точно заемки, за нашата история най-важната е burrё – мъж, защото нашите учени я използват при тълкуване на тракийски имена като Дале-пор, Порис, Парис, Диту-бор и др. 

Всъщност и тук има изключения, защото в началото на ХХ в. Димитър Дечев тълкува елементите -пор, -бор със стблг. борѭ – боря се. Проблемът е, че около 30 години по-късно акад. Дечев забравя за своето откритие. Всички останали негови колеги също забравят и на широката публика, а и в научните среди при анализа на тракийски имена с елемент -бор, -пор се ползва албанския, а не старобългарския.

 

И в ново време траколозите и лингвистите проявяват забележителна разсеяност. Не само са забравили старите, а и правилни тълкувания на акад. Дечев, но са забравили и изводите на своя колега Владимир Орел, според когото думата burrё – мъж не е изконно албанска, а старовисоконемска. С други думи – тя не е подходяща за тълкуване на тракийски лични имена.

 

За наше щастие сред съвременните албански учени има хора, които вършат добра работа, макар важни изводи да са пропуснати. В труда на един от тях Джелал Юли (Xhelal Ylli) е представена безценна информация. В работата си за славянските заемки в албанския (Das slavische Lehngut im Albanischen) са представени названия на селища, реки и т.н., които нямат обяснение на албански. Тези топоними и хидроними са обявени за славянски и нови, но между обявено и реалност има огромна разлика.

 

И в този случай най-важното е пропуснато. По мое мнение това е сторено без умисъл от страна на албанския изследовател. Ще обясня какво точно имам предвид. Тълкуванията на названия на албански селища с думи като баба – баба, бегунец – бежанец, бел – бял и др. са правилни, но тези названия просто няма как да са нови и оставени от народ, който се установява трайно на балканите едва след 681 г.

 

По една или друга причина г-н Юли следва сляпо виждането, че по време на ранното Средновековие има подмяна на населението на Балканите, разбира се с изключение на гърците. Също без критика е следвано и виждането, че тракийския език е мъртъв и няма нищо общо с българския.

 

Фактите показват нещо съвсем различно. Представям кратък списък на думите, с които албанският учен тълкува имена на селища и реки от своята родина. Всички тези думи присъстват в нашия речник:

 

Име на албанско селище – тълкуване на Дж. Юли – пояснение

 

BABICE         – бабица – баба,

BEGUNEC     – бегунец – бежанец,

BEL                – бел – бял,

BELUSH        – белуш – белезникав,

BELOVODE   – беловоде – бяла вода,

BERZAN        – берзан – брезов,

BILISHT        – билишт – биле, билка,

BISTRICE      – бистрице – бистра вода,

BOGA             – бога – бог,

BREG             – брег – бряг, булгарец - българин,

VODESH        – водеш, водица – вода,

VODICA        – водица

DOLAN          – долан – долина, дол,

GOGOLAS     – гоголас – гоголица, вид птица,

GORE             – горе – гора, планина,

GRADEC        – градец – градче,

ZAGORE        – загоре,

KAMENICA  – каменица,

KOBILISHTE – кобилище,

KOZEL           – козел,

SELINE          – селине – селяни,

STAN              – стан,

STARA           – стара,

TURAI            - турай – тоуръ – бик.

 

Едва ли някой ще спори относно това, че присъстващите в албанските топоними и хидроними думи са български. На теория не би трябвало да намерим такива названия на Балканите и в обитаваната от траки Мала Азия преди 681 г., но такива названия има. Тяхното упорито укриване от страна на учените не означава, че важните топоними не съществуват. Ще караме подред, разглеждайки древните паралели на анализираните от албанския учен названия от територията на неговата страна:

 

1.Баба е тракийско име от фригийски епиграфски паметник от VIII в.пр. Хр.

 

2.Бегис е име на тракийски град, обитаван е от тралите.

 

3.Бела е название на тракийска крепост, но елемент бел намираме и в Бела-стура, Беле-дина, Ор-белос и др. Точно Ор-белос е много древна, защото я срещаме в работата на Херодот [Her.V.16].

 

4.Бистирос е име на тракийско селище, Бистюрас е название на Хероса, което лингвистите тълкуват с быстръ – бърз, а оттам и бистър.

 

5.Бога е име на тракийска крепост спомената от Прокопий, но знаем и, че фригите наричат своя върховен бог Багайос, а имат и лично име Багун. То е регистрирано на паметник на около 2750 години, споменавано е в в трудове на Люботски, Обрадор и др.

 

6.Бреге-дава е тракийски топоним отново от труд на Прокопий, но има и други сродни, като например Бергуле, Бергисон.

 

7. Вода е тракийски топоним, мястото е на брега на Дунава, а на брега на Черно Море е град Одесос, чиято древна форма според проф. Влахов е била *Водесос. А пък това селище е съществувало през VIII в.пр. Хр.

 

8. Долиони е име на траки, живеещи край Кизик, т.е. спадащи към групата на мизите, които по-късно биват наречени българи. Долиони означава просто долѣне – обитатели на долина.

 

9. Гагула е тракийска глоса, дума от речта на витините със значение водна птица. Акад. Дуриданов търси връзка с балтийските езици, но пропуска нашата дума гоголица – вид патица.

 

10. Гарескос е име на тракийско селище, по-точно пеонско, споменато е от Плиний през I в. Акад. Дечев тълкува Гарескос с уелс. garth – планина, връх, но пропуска стблг. гора – планина, а и блг. диал. гарица – горица.

 

11.Гордион, Мане-гордум и др. биват тълкувани още през XIX в. с градъ – град от учени като Кречмер и др. Селището е съществувало поне от VIII в. пр. Хр.

 

12. Загора е име на селище от западна Мала Азия, споменато от Ариан Никомедийски още през II в.

 

13. Камандър, Скамандър е название на река в западна Мала Азия, спомената в труда на Омир. Професионалисти правят тълкуване с камене – камък.

 

14. Кобилатус е име на река във Витиния, по една или друга причина, това име не е разгледано от нашите траколози и лингвисти, а то показва, че кобила е древна тракийска дума.

 

15. Козилас, Козис са тракийски имена, които акад. Георгиев тълкува със стблг. коза и козьлъ.

 

 16. Сели е име на тракийско племе дало названието Селетика край Хемус, но и Селетика край Бяло море. За селите в Епир пише и Омир.

 

17. Стан присъства в предгръцките, т.е. трако-пеласгийските названия На-стане, Волу-стана.

 

18. Туро-диза е име на тракийско укрепено селище.

 

 

Списъкът с албански селища, чието име е българско може да се удължи доста, като разбира се въпросните имена притежават паралели от времето на Античността. Когато обаче за тези паралели не се отваря и дума, а вместо това се лансират лъжи за някакво идване на българите от Сибир, Памир или Кавказ е лесно хората да бъдат излъгани.

 

Сега обаче, благодарение на това есе българите имат база за сравнение и мненията на хората с титли са без значение. Българите са умен народ, достатъчно е да имат нужната информация и сами ще разберат кое е истина и кое измама. Да му мислят манипулаторите на историята…

 

КГБ И ТЕОРИИТЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

От доста време различни приятели отправят една и съща молба. Призовават ме да напиша опровержение на лъжи, които моите противници пускат в продължение на няколко години. Става дума за твърденията на шепа индивиди относно това, че теорията на древните балкански корени на българите, е дело на КГБ, Коминтерна, тоталитарния режим 1944 – 1989 и т.н. Това е крайно несериозно, но когато нещо се повтаря с фанатизъм, намират се доверчиви хора, които се хващат на лъжите.

 

Нека да разгледаме фактите, които моите противници укриват. Когато се запознаем с цялата информация, нещата ще станат пределно ясни. Теориите за произхода на българския народ са основно две. Според първата ние сме потомци на древното балканско население, което по време на Античността е познато на гърци и римляни под името траки.

 

Траките от своя страна са най-стария цивилизован народ, чийто етногенезис започва през Каменната ера. Те са създателите на най-ранната писменост, те са и изобретателите на колелото, те са отговорни за разпространяването на организираното земеделие и скотовъдство в Европа. На нашия континент траките са първите, които опитомяват коня, а и първите, които се научават да обработват златото, бронза, желязото.

 

Траките дават името на Азия (първоначално само западна Мала Азия). Вече е добре известно, че траките са основателите на Троя. Те оказват силно влияние на Елада и Рим, а преди това играят важна роля в историята на хетите, египтяните, келтите, германите, персите и индийците.

 

Писмени знаци от Троада, сравнени със старобългарски руни от ранното Средновековие

Писмени знаци от Троада, сравнени със старобългарски руни от ранното Средновековие

Сравнение на най-древните писмени знаци със знаци от използваната на о-в Крит минойска и микенска писменост, а разбира се и глаголицата. Това е нещо уникално, но в научните среди е посрещнато с мълчание.

Теорията за местните корени на българите повдига националната гордост, а и дава престиж на страната ни. Все пак, да познаваш колелото 1000 години преди шумерите и да имаш писмени знаци 2000 години преди египтяните си е нещо велико. Реално никой друг народ не може да се похвали с нещо подобно.

 

Траките строят с квадри и тухли по-рано от римляните (по сведения на М. Чичикова, Г. Китов и др). Според д-р Васил Бакърджиев траките дават на гърците важни знания в областта на медицината. Старият автор Хиполит е убеден, че келтските друиди са обучени лично от Залмоксис. По думите на Херодот, дори египтяните считат тракийския народ фриги за най-древния. Реално, пиедесталът, който в миналото бе отреден на Рим и Атина, принадлежи по право на нашите деди и е само въпрос на време това да бъде признато.

 

Според втората теория ние сме буламач, смесица, потомци на три напълно различни етнически групи, като на Аспаруховите българи се дава най-често средноазиатски произход.

 

За поддръжниците на тази теория, дедите ни са се оформили като народ сравнително късно, а в Тракия те са определени като жестоки нашественици, тероризиращи, колещи и грабещи местното население.

 

Това е нагла лъжа, и не просто лъжа, но и грозно унижение, гавра с истината и паметта на предците ни. Заличават се хилядолетия история, заличават се заслугите на дедите ни, като същевременно им се приписват ужасни престъпления.

 

В общи линии – прави се всичко възможно да се отрече, че българите са започнали да се оформят като народ на Балканите преди повече от 8000 години. Отрича се и това, че нашите предци са в основата на европейската цивилизация.

 

Помислете – кой има сметка от подобно нещо? Каквито и патриоти да се изкарват поддръжниците на теорията за азиатския произход на българите, тяхното виждане не е от полза за Родината. Всеки има правото да каже каквото поиска и да претендира за каквото поиска, но последствията от действията определят дали някой наистина е родолюбец или използвайки доверието на българите, цели да наложи изгодни за чужди сили заблуди. 

 

Да обърнем внимание на няколко важни подробности. Нека видим първо кои са създателите на виждането за древните балкански корени на българите. След това ще видим и какъв е произхода на учените, които се опитват да наложат лъжата, че хората дали името на държавата ни идват от Сибир, Памир и т.н…а разбира се ще разберем и за връзката с КГБ, Коминтерна и т.н.

 

Смятам, че всеки родолюбец, който уважава предците си, би погледнал първо в историческите извори на старобългарски език. Един от тях е старобългарския превод на Флавиевата история. Там в една кратка добавка дедите ни биват причислени към северните траки обитаващи Дакия.

 

Живелият по времето на цар Симеон Велики преводач и преписвач в никакъв случай не би си позволил волност. Преди малко повече от 1000 години, нашият книжовник съвсем осъзнато е предал факт, който е считал за важен, иначе не би добавил сведения към труда на еврейския историк.

 

Отъждествяването на старите българи с древното население на Дакия е потвърдено от още един наш документ. Става дума за така наречения Именник на Българските Владетели. Там е пределно ясно е казано, че 515 години преди княз Аспарух хората от неговия род са властвали над княжество от другата страна на Дунава. Има се предвид източна Дакия – там където е споменатия по-късно от Теофан Изповедник Онгъл. Това разбира се не е случайност.

 

Пак по времето на цар Симеон Велики, в неговия двор е направен превод на старобългарски и на историята на Йоан Малала. В тази създадена някъде към 550 година работа е казано, че българите са потомци на водените от Ахил Пелеев мирмидони: “Пристигна съ атридитѣ и самси Ахилъ съ своя собствена войска, наричани нѣкога мирмидоняне, а сега българе, 3000 души.”

 

И отново през Средновековието, в ерата на цар Симеон I е направен превод на Троянската Повест (Илиада бел.авт.) и там отново живелият преди повече от 3300 години Ахил е свързан с българите: “Ciй Ахилеусь имый воѧ своѧ, иже нарицахоусѧ тогда Муръмидонесъ, ныне Болгаре и Унноу, тысоушами треми…”

 

Йордан Иванов, Троянска повест

 

Да обобщим накратко: в периода X – XI век, т.е. преди около 1000 години в няколко документа на старобългарски  език, директно или индиректно българите са свързани с древното население на Балканите:

 

1.В старобългарския превод на Флавиевата история българите са наречени директно даки.

 

2.В написания на старобългарски Именник на българските владетели, начало на династията на княз Аспарух е поставено в ранния II век, на територията на Дакия.

 

3.В старобългарския превод на Историята на Малала, българите са отъждествени с участвалите в Троянската война мирмидони.

 

4.В старобългарския превод на Троянската повест също има отъждествяване на българи и бойците на Ахил Пелеев.

 

Тези четири стари документа на старобългарски език са наистина много ценни, защото отразяват виждането на нашите предци за себе си, а точно това е най-важното. За жалост изброените документи са игнорирани, или манипулирани от противниците на теорията за древните балкански корени на народа ни.

 

Въпросните сведения за балканските корени на народа ни явно са били известни на различни български възрожденци. Става дума за творилите през XVIII и XIX в. Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, Христаки Павлович и др. Тези родолюбци свързват дедите ни с Троянската война, но също и с император Траян – човекът, който нанася страшен удар на царството на северните траки даките. Те са същите тези хора, които във Флавиевата история са наречени българи.

 

Виждаме, че от Х до XVIII и XIX в. в своята литература ранносредновековните българи и по-късните български въдрожденци гледат на себе си като на потомци на славен, древен балкански народ. В трудовете на нашите предци няма дори загатване за родство с тюрки, иранци, кавказци – нито дума.

 

Защо да не се доверим на своите предшественици и доказали се родолюбци? Защо да не вярваме на своите и вместо това да се кланяме на чуждите, които несъмнено следят само своите интереси?

 

Историческите сведения, запечатани в трудове от Средновековието и Възраждането са достоверни, защото се потвърждават от българския фолклор. В нашите песни и предания са се запазили спомени както за император Константин Велики, така и за воювалия със северните траки император Траян. Д-р Ганчо Ценов набляга на важната подробност, че римския владетел е наречен цар Латин (т.е. господар на хора говорещи латински).

 

Още по-важно е това, че потвърждение за древните ни балкански корени получаваме и от ономастиката. Определени езиковеди тълкуват имената на севернотракийските владетели Скорило, Орол, Декебал, и Золтес със стблг. скоръ – бърз, скор, орьлъ -орел, болии – по-голям, и българските имена Злати, Златан [Вл. Георгиев, В. Томашек и др.]. Не по-малко важно е това, че дори в ново време ние ползваме имената Скорил, Орльо, Орлин, Злати, Златан.

 

Ако имената на царете на северните траки са български по характер, не е ли това едно от доказателствата, че ние сме потомци на древен местен народ?

 

От голямо значение е и подробността, че способни археолози като Даниела Агре и Георги Китов намериха интересни паралели между женската носия на северните траки и традиционната българска женска носия. В миналото носията е белег на национална идентичност, а факта, че въпреки бурните събития ние пазим смайващо древни традиции на балкански народ, се явява поредното доказателство за нашите местни корени.

 

Щом създадените от българи исторически извори в периода Х – XVIII, XIX в., се потвърждават от българския фолклор, от древния характер на носията ни, а и от ономастиката на северните траки, то хармонията е пълна. Така се уверяваме, че както средновековните българи, така и възрожденците от ново време напълно оправдано са се считали за потомци на народ, взел участие в Троянската Война, а по-късно и в бойните действия между цар Декебал и император Траян.

 

Теорията за местния, балкански произход на българите е не просто логична и доказана, но е и повод за гордост. Тя представя старите българи като творци, а не разрушители, като освободители на земите на юг от Дунава, а не като пристигнали от Азия грабещи и колещи степни номади.

 

Има разлика, нали? Най-важното обаче е това, че виждането за древните балкански корени на народа ни принадлежи на българи. То е отразено в най-ранните ни писмени паметници от времето на Симеон Велики, поддържа се по време на Възраждането, а и в последвалите епохи.

 

И още една много интересна подробност – КГБ е създадена през 1954 г., т.е. векове след времето, когато плеяда родолюбиви българи са писали, че нашия народ е с древни, балкански корени. Да се свързва разузнавателната служба на СССР с теорията за местния произход на българите е не просто безумие, но и гавра с доверието на читателите.

 

Нека видим сега кой създава теориите за азиатския произход на старите българи и дали КГБ има някаква връзка. Във времето, в което живеят нашите възрожденци, чужди учени, като например работещия за Екатерина Велика Август Шльоцер, а също и Йохан Тунман, Йохан Енгел и др., определят нашите предци като татари, тюрки, или тюрко-татари. По стъпките на изброените учени върви и руският историк Николай Карамзин. Заслужава си да се отбележи, че термина прабългари (Urbulgaren) е въведен от Йохан Тунман (по сведения на акад. Д. Ангелов).

 

Анличанинът Едуард Гибън смята дедите ни за диво сибирско племе. Той е и един от първите, които локализират “българската прародина” край река Иртиш в Сибир. Това безумие за жалост се лансира дори в ново време: през ХХ и XXI в., и за жалост – от редица наши професори.

 

Малко по-късно Карл Рьослер излага виждането, че Аспаруховите българи са роднини на сибирските самоеди. Работилият в Русия немско-унгарски учен Александър Хилфердинг счита, че дедите ни са вотяки – отново сибирски народ. Според Павел Йосиф Шафарик предците ни са угрофини. Същото виждане се поддържа от неговия роднина Константин Иречек, който вярва, че българите са дошли от Урал, т.е. те са угрофини.

 

Йосиф Маркварт, Вилхелм Томашек, Армин Вамбери, а след тях и Геза Фехер, се явяват едни от поддръжниците на виждането за туранските корени на Аспаруховите българи. Руският учен Фьодор Успенски е склонен да вярва искрено на Йосиф Маркварт относно тюрския произход на титлата KANAC. Работилият по времето на Сталин езиковед Николай Мар счита българите за древен доиндоевропейски народ, но свързва дедите ни с чувашите, чийто език е тюркски.

 

Подобно е и виждането на Николай Державин. Перефразирайки Йосиф Добрoвски, той вижда в българите древен народ обитавал Източна Европа, който е сроден на сарматите, хърватите, хазарите, но е най-близък до чувашите [чийто език е тюркски]. Украинският учен Омелян Прицак също причислява дедите ни към тюркските народи.

 

Общо взето може да се каже, че от XVIII  до началото на XX в., опитите корените на българите да бъдат поставени извън Балканите, са дело на чужди учени: немци, шведи, австрийци, унгарци, англичани, чехи, украинци, руснаци.

Следосвобожденските ни учени Васил Златарски, и Петър Мутафчиев и др. следват покорно доктрината на източната и западната историческа школа. Удобните за чуждите сили лъжи биват упорито налагани и защитавани с фанатизъм.

Аспаруховите българи са изкарани тюрки, гетите, наричани още готи са обявени за германи, а траките са набедени за изчезнал народ, загубил своя език и редуциран до жалко малцинство.

 

Смелият родолюбец д-р Ганчо Ценов, пледиращ за древните балкански корени на народа ни, е наклеветен, нападан и низвергнат. С мълчание е покрит и труда на доказалия на практика любовта си към България Гавраил Юруков. Такава съдба достига и книгата на архимандрит Кирил Рилски, също и тази на Д.П. Даскалов, според когото Аспаруховите българи спадат към старото балканско население и тяхното прекосяване на Дунава не е нашествие, а освобождение на родни земи.

 

Както споменах – КГБ е създадена през 1954 г. Нека видим какво става след това. През втората половина на ХХ в. у нас книгите на д-р Ганчо Ценов и др. съмишленици родолюбци са забранени за цитиране. Сензационния труд на д-р Васил Бакърджиев от 1966 г., в който на траките се дава заслужения пиедестал, е покрит с мълчание. 

Невероятните открития на Георги Сотиров относно древността на глаголицата, тракийския произход на Константин Велики, Юстиниан Велики  (публикувани 1970 – 1974 г.) и т.н. са също игнорирани. На широката публика те са напълно неизвестни, т.е. можем да говорим за сериозна цензура.

 

Сравнение на знаци от Линеар Б [1] и българската глаголица [2] - приликите са смайващи [по Георги Сотиров]

Именно политиката на властимащите от 1954 година насам – забраната на трудовете на Ценов и хората виждащи в българите потомци на траките, а също и черненето, осмиването на хората пледиращи за древните балкански корени на народа ви, може да се свърже с влиянието на КГБ. Това е напълно в духа на тоталитарните режими, за които националната гордост е заплаха за съществуването им.

 

Преди да стигнем до епилога, нека обърнем внимание на още една важна подробност. Става дума за създаването на иранската теория за произхода на старите българи. Да започнем първо с манипулациите относно езика на скитите. 

Макар Стефан Византийски да е пределно ясен, че скитите са тракийски народ, през XIX век се налага вярването, че скитите са иранци. Един от основоположниците на тази заблуда е Всеволод Милер, който е от руско-немски произход. Прилагам фрагмент от неговата биография:

“Третья историческая работа «Экскурс о скифах» на богатом историческом и лингвистическом материале доказывает так называемую «иранскую гипотезу скифов». Согласно этой гипотезе, скифы принадлежали (во всяком случае определенная их часть) к числу ираноязычных народов….”

https://ironau.ru/miller-korifej.html

 

Дори синът на Милер става иранист и продължава делото на баща си. Виждането е прието от германската историческа и езиковедска школа, защото иранския произход на скитите пасва прекрасно на интереса на управляващите Австрия и Германия.  

 

Поддръжници на виждането, че Аспаруховите българи се явяват тюркизирани сармати (част от скитското семейство) се явяват съветският историк и археолог Алексей Смирнов и съветският историк и медиевист Васил Сиротенко (по сведения на Д. Димитров). И разбира се нито дума за това, че познаващият сарматите Прокопий споделя виждането на по-стари автори относно принадлежността на сарматите към семейството на гетите.  

 

През 1967 г., на конференция в Москва е представен труда на Веселин Бешевлиев Ирански Елементи у Първобългарите. Нашият учен спада към групата на тези, които гледат на старите българи като на тюрки, примесени с иранци. В общи линии то съвпада с виждането на Смиров и Сиротенко.

 

Едва ли някой може да оспори факта, че през 1967 г. КГБ е в апогея на своето влияние. Това обяснява жестоката цензура, поради която близостта на името на Аспарух с това на Хероса Ут-Аспиос е премълчана. Премълчан е и факта, че аспа е древна тракийска дума за кон, изолирана от наши езиковеди още през 1913 година (разискващите тракийския надпис от Езерово Димитър Дечев и Гавраил Кацаров).

 

Премълчани са също паралелите между старобългарските имена Борис, Гостун, Кардам, Корсис, Мостич, Прусиан, Тервел и др. с тракийските Борис, Гастис, Кардамил, Карсис, Мостис, Прусий, Тервелис. След като читателите са лишени от база за сравнение, те стават лесна жертва на заблудите. Ето този метод, тези действия могат да бъдат определени като последствия от влиянието на хора на КГБ.

 

Тенденцията старите българи да бъдат представяни като ирански народ, сроден на паштуните от Афганистан бе подета от икономиста Петър Добрев. Методите на този автор са под всякаква критика, но нито един езиковед не намери смелост да обори тиражираните една след друга и пълни с манипулации книги. Каква е причината за този страх, оставям на вас да проучите и разберете.

 

Във всеки случай едно нещо вече е пределно ясно – КГБ няма абсолютно нищо общо с теорията за древните балкански корени на българския народ. 

Дори напротив – точно във времето, когато КГБ е на власт, се поддържа теорията за туранския произход на Аспаруховите българи, като същевременно се подготвя резервната иранска теория.

 

Както можем да се убедим, твърденията, че КГБ, тоталитарния режим и т.н. имат пръст в теорията за древните ни балкански корени, са обясними с нашата поговорка Крадецът вика – дръжте крадеца! Просто шепа безочливи хора се опитва да наложи лъжи, като същевременно очерни тези хора, които изобличават лъжите.

 

Всеки има право на лично виждане и всеки има правото да го защитава. Сериозните теми обаче изискват сериозни проверки. Още в началото на своята дейност в Blog.bg аз призовах своите читатели да не ми вярват сляпо, а да проверяват това, което твърдя. Тези, които последваха съвета ми, се превърнаха в мои добри приятели и верни съмишленици.

 

Все пак, както вече споменах, теорията за местния произход на българите носи самочувствие и престиж на народа ни. Тя не само повдига националната ни гордост, но и разкрива истината за нашия произход, за характера и дарбите на нашите предци. Те са дали множество примери за достойно поведение, за това как се пази родното и как въпреки всичко човек остава верен на старите традиции. Това е единствения път имащ бъдеще – дедите ни са го доказали.

 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ПЪРВИЯ КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=T9OPuiKFcKE

 

 

 

Основна използвана литература и пояснения:

1.Агре Д., Китов Г., Въведение в тракийската археология, Авалон, София, 2002.

2.Ангелов Д. Образуване на българската народност, Наука и Изкуство, София, 1971.

3.Даскаловъ Д.П., Скити и Сармати прѣдѣди на славяни и българи, съ 13 илюстрации, историко-археологическа студи, Царска Придворна Печатница, София, 1912;

4.Даскаловъ Д.П., Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати, София, 1913;

5.Димитров Д. Прабългарите по Северното и Западното Черноморие, Г. Бакалов, Варна, 1987.

6.Йонков-Владикин Н., История на древните траки, от новокаменния период до цар Борис, 2 изд. Въз основа на книгата от 1911 год., Хелиопол, София, 2010.

7.Иванов Й., Български старини из Македония, София, 1908

8.Рилски К., БЪЛГАРСКАТА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ, Булга Медия, София, 2012.

9.Селимински И., Българският Църковен Въпрос, Булга Медия, София, 2018;

10.Ценов Г., Праотечеството и Праезикът на Българите

11.Ценов Г., Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998.

12.Юруковъ Д., Размишления върху произхода на българитѣ, Изд. Г.Д.Юруковъ, ул. Бѣлчевъ № 28, София, 1926.

Извори от интернет:

БЕШЕВЛИЕВ  В., ИРАНСКИ ЕЛЕМЕНТИ У ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ (Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, стр. 237-247,
Издательство "Наука", Москва 1967, АН СССР, Отделение Истории)

http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Veselin%20Beshevliev/V_%20Beshevliev%20-%20Iranski%20elementi%20u%20pyrvobylgarite.htm

Думанов Б., Класовите основи на идеята за древнотракийския елемент в българската народност и опозицията на археолозите.

https://ebox.nbu.bg/anti/ne3/16%20Boyan_Dumanov%20+.pdf

Боян Думанов започва есето си с цитат, който е грозна лъжа: “Това наследство ни сродява по-скоро с траките, с това - по думите на самия Херодот - кривокрако, чорлаво, маслоядо и крадливо племе.”

Херодот никога не е наричал траките кривокраки, чорлави и крадливи - бел. авт.

07.03.2015 14:00 - СПАРОТОК И КГБ. КРАЯТ НА ЕДНА ЛЪЖА.

https://letopisec.blog.bg/history/2015/03/07/sparotok-i-kgb-kraiat-na-edna-lyja.1343858

Тракедонизма, подобно македонизма, са доктрини на Коминтерна за унищожаване на българската идентичност. Някои от старите комунистически доктрини на Коминтерна днес са трасформирани от Кремъл и са впрегнати в добре организирана „хибридна война“ срещу България.

23.03.2015 11:36 - ЩО Е ТРАКЕДОНИЗЪМ И ИМА ЛИ ТОЙ ПОЧВА У НАС?

https://letopisec.blog.bg/history/2015/03/23/shto-e-trakedonizym-i-ima-li-toi-pochva-u-nas.1348352

31.07.2013 14:07 - Що е тракедонизъм?

 “Тънката струя“ на българофилството е натрапваното с години от СССР славянофилство в НРБ. Да се отрича, че изобщо няма славяни и славянски език, и да се натрапва днес, че това е тракийски, е…нали разбирате…хитър ход да се сложи знак на равенство между славянски и тракийски езици. Всички големи изследователи на траките обръщат внимание на влиянието между тракийски и славянски, но нито един от тях даже и не си е представял да ги отъждестви. Но днес това се прави с лека ръка…

https://letopisec.blog.bg/history/2013/07/31/shto-e-trakedonizym.1135244

За съжаление, тази хитра геополитическа цел, се изпълнява със средства на македониският антички автохтонен апарат.

Сиреч, ние българите трябва да приемем, че сме траки и бидейки си автохтони, нямаме история в късната античност след І в. от н.е., откакто сме превзети от Рим…Добре, ще попита някой, а как така станахме с име „българи“?Един от стратезите на тракедонизмът, г-н Павел Серафимов-Спароток, разработва една теза, според която в армията на Ал. Македонски имало „хора на пълководеца Балакр“, това го пише Ариан. Г-н Серафимов иска да ни внуши, че тези военни на пълководеца, понеже Ариан не пише за друго, са по неговото име цял народ „балакри“…

Моделът е зает от скопското МАНУ. Прислугата на Теодора, жената на Юстиниан І, се нарича, според Прокопий, „Македония“. За МАНУ това е достатъчно, че през VІ в. от н.е. има македонци…И т.н.

https://letopisec.blog.bg/history/2013/07/31/shto-e-trakedonizym.1135244

ПРАРОДИНАТА...

https://letopisec.blog.bg/history/2012/10/25/prarodinata.1013447

15.07.2011 08:52 - Кого обслужва идеята, че сме траки? ОБЩЕСТВЕНА ДИСКУСИЯ.

https://letopisec.blog.bg/history/2011/07/15/kogo-obslujva-ideiata-che-sme-traki-obshtestvena-diskusiia.783457

ПРИЯТЕЛИ НА СПАРОТОК – ИЛИ КАК МИНА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА НОВАТА МИ КНИГА В ПЛОВДИВ

 

За Културен Център Тракарт зная отдавна, все пак в родния ми град е. След предложение на приятели да представя там новата си работа Неразказаната История на Траките, не се поколебах изобщо. Мястото е невероятно! Атмосферата е приятна – веднага след влизането в галерията, човек попада в един друг свят. Прекрасно консервираните мозайки, а и невероятните артефакти не просто привличат погледа, но са и уникални по отношение на изработка и символизъм. Дължа огромна благодарност на човека, по чиято инициатива представянето бе осъществено в галерията, попила духа на древността.

 

Бях планирал да се видя с доста хора, но здравословни проблеми – мои, а и на роднини попречиха това да стане. Не успях да се срещна с приятели, които ценя и, с които общувам от известно време. Слава Богу, други приятели дойдоха на локацията, в която бях и аз и все пак срещнах немалко от тези хора, вълнуващи се от същите неща, които вълнуват и мен.

 

Желаещите да видят представянето на Неразказаната История на Траките започнаха да се събират пред Тракарт около час преди началото на събитието и така стана възможно да проведа беседа с някои от тях. Запознах се лично и с г-н Жорж Трак, за когото бях чувал доста хубави неща и все пак останах изненадан от неговата ерудиция и интелигентност. Беше удоволствие да проведа разговор с този прекрасен човек, успял да прозре важни неща от духовната култура на нашите предци.

 

Г-н Жорж Трак ме разведе из галерията и ми даде подробно обяснение относно значението на изложените там артефакти, които както вече отбелязах са невероятни и истински шедьоври на древното изкуство. Разказът на домакина бе така увлекателен, че не усетих как мина времето. За невероятната беседа, а и за гостоприемството дължа дълбока благодарност на г-н Жорж Трак и г-жа Диди Кузманова.

 

Поднасям извиненията си на тези, за които нямаше места и трябваше да стоят прави, но не бях очаквал толкова много хора в делничен ден, а и в 19 ч. Залата е доста голяма, удобна, но желаещите да присъстват на представянето се оказана повече, отколко бях преценил, че ще дойдат.

 

След кратка реч на г-н Жорж Трак, а и на г-жа Ани Минева, дойде и мой ред. В продължение на около час и половина разказвах за своето виждане относно неразказаните моменти от историята на народа ни. Малцина от нас знаят за това, че съществуват убедителни доказателства за древните балкански корени на българите. Става дума за доказателства от различни области: антропология, генетика, етнология, археология, ономастика, а и история. За жалост на нашите учени е още трудно да се откъснат от създадените отдавна клишета и да приемат правилната гледна точка.

 

В новата си работа Неразказаната История на Траките съм дал ценна информация за трако-римските отношения от времето на Бронзовата и ранната Желязна епоха. Дал съм и важни сведения за това кои са истинските елини и как се е формирал гръцкия народ. Изненадите са много, защото и неразказаната до този момент информация е много. За мнозина бе интересно да научат да връзката на траките с Египет, Хетската Империя, а и Арменското Царство. Не става дума за мои спекулации, а за данни представени от световно известни учени. Въпреки, че аргументите на изследователи като Маккуин, Дяконов, Гиндин, Еванс и др. са издържани, те не са особено популярни в нашите научни среди. Поради това твърде малко хора знаят, че част от дедите ни са споменати в Стария Завет под името филисимци, а историци като Йосиф Флавий ги нарича също палестини, това реално са пеласгите, чиято най-стара земя е била край река Струма, известна още като Палестин.

 

Не се съмнявам изобщо, че на присъстващите бе интересно да научат за похода на така наречените Морски Народи, част, от които се явяват пеласгите, а други са представени от мизите. Тези мизи, които в по-късни времена Димитър Хоматиан нарича българи, а дълги векове преди това египтяните назовават мешвеш. Въпросните мешвеш се заселват в Либия и служат дълго време на фараоните като наемна армия, докато през Х в. преди Христа един от тях стига до чин генерал, а после сяда и на египетския престол, полагайки началото на XXII династия.

 

Този фараон от мизийски произход се сродява с цар Соломон и разбира се е споменат в Стария завет. Освен за мизите и пеласгите, участвали активно в събития от историята на Египет, разказах и за тракийските надписи, а и за опитите на определени хора от нашите научни среди да определят най-ценният ни надпис – този от Ситово, като пукнатини от Кайнозойската ера.

 

Бяха ми зададени доста въпроси и дори пресрочихме предварително уговореното време. Благодарение на великодушието на г-н Жорж Трак и г-жа Диди Кузманова, беседата бе продължена и последвана от даване на автографи.

 

След беседата се събрах със стари приятели в ресторант и там продължихме разговора си за далечното минало на народа ни, за събитията, които трябва да популяризираме и за това как младото поколение трябва да расте, знаейки истината за произхода на българите и за славните деяния на предците ни.