СЕНЗАЦИИ ОТ ЕГИПЕТ – КАКВО ПРАВИ ЗНАКЪТ НА ДУЛО IYI В СТРАНАТА НА ПИРАМИДИТЕ?

Египет е последното място, което повече от нас са готови да свържат с историята ни. Същото важи и за свещения за старите българи символ IYI. В интерес на истината това не е хералдически знак на рода Дуло, но за жалост у нас вече  е установен такъв термин – знакът на Дуло. Това е и причината да ползвам въпросното название. То просто е най-популярното и разбираемото.

                                            Изображение на Рамзес Велики [Лувър]

Историята на особения символ е интересна. Повечето историци и археолози усилено търсят следи в Средна Азия, а така се създава съвсем погрешно виждане. За такова поведение от страна на нашите учени оправдание няма – защото поне от края на 80-те години на ХХ век разполагаме с голямо количество информация относно древността на особения символ IYI.

 

През 1987 година археологът Стамен Михайлов представя доклад, който е включен в Известията на Народния музей във Варна. Макар да е принуден да се съобразява с наложените по това време виждания за произхода на народа ни, нашият археолог изнася важна информация. Позовавайки се на трудовете на колеги (Тодорович и Церманович), Михайлов споменава, че най-рано символът IYI се среща по керамиката от културата Винча (т.е. IYI  се появява на Балканите преди около 7000 години).

 

Това само по себе си е нещо удивително, но нашият археолог се задълбочава още повече. Споменато е откритието на Бенсън, който намира и регистрира символа IYI по керамиката на о-в Кипър от времето на Бронзовата епоха (т.е. преди около 5000 години).

 

На пръв поглед е доста странно свещеният за старите българи знак IYI да е манифестиран на острова на богинята Афродита. Странното идва от това, че повечето ни археолози и историци твърдо защитават вярването, че Аспаруховите българи са азиатци, степни номади, установили се за постоянно на юг от Дунава чак след прословутата 681 година.

 

Ако приемем обаче, че Аспаруховите българи са потомци на мизите, а и на други траки, странното веднага изчезва и нещата си идват на мястото. 

Благодарение на изследванията на антрополозите Петър Боев и Славчо Чолаков, още през 80-те години на ХХ век е добре известно, че тракийският етногенезис започва на Балканите през Каменната епоха. Това обяснява прекрасно и присъствието на знака IYI по керамиката на Винча, както и по тази на Хотница (по сведения на А. Чохаджиев).

 

За жалост у нас не се говори много за тракийското присъствие на остров Кипър. Там не само са открити тракийски тип погребения с жертван кон и колесница, но и керамика като тази от нашите земи. Най-важното обаче е нещо друго. Използвайки данни от трудове на антрополозите Чарлз и Боев, руският учен Юрий Откупщиков споменава в своя работа, че населението на западна Мала Азия (която е дом на траките фриги, витини, бебрики, а и на мизите, наречени по-късно българи – бел. моя) e като това на о-в Кипър и е дошло от региона на Македония и Тесалия (където присъствието на траките пиери, пеони, едони, теврки и мизи е добре засвидетелствано).

 

Опирайки се на изследванията на Мария Гимбутас Откупщиков съобщава също така за две преселения от северизточните Балкани в посока юг, към Анатолия, като става дума за периода 2300 – 2200 г. и около 1230 – 1180 г. (Откупщиков, 1988, с. 56). Докато второто преселение може да се свърже с похода на Морските народи, то първото съвпада с появата на най-ранната писменост на о-в Крит, която по-късно, а и в развит вид се появява и на о-в Кипър.

 

Дотук добре – стана ясно каква е причината да намерим знака IYI толкова далеч от България. Щом особеният символ се е появил най-рано по керамиката на траките, а и тракийското присъствие на остров Кипър е убедително доказано, то може да се каже, че през Каменната, Меднокаменната и Бронзовата епоха, дедите ни са тези, които притежават и разпространяват особения символ.

 

Несъмнено за доста хора присъствието на знака IYI на острова на Афродита е сензация, но има една друга, още по-голяма сензация. Локацията е още по-особена, а и се касае за един много интересен период от историята. Благодарение на труда на Карла Галорини (Carla Gallorini), с който тя защитава докторат, става ясно, че по време на Средното царство в Египет (2040 г. – 1783 г. преди Христа), там върху керамиката се появяват особени символи.

 

Като цяло те нямат нищо общо с изконната египетска писменост – йероглифите. Става дума за особени символи като свастиката, равнораменният кръст, тризъбецът, лабрисът, който е представян самостоятелно, но и в комбинация със знак, срещащ се често в нашата (старобългарската) руническа система.

 

Разбира се, най-ценен е IYI, не само защото е манифестиран многократно, но и защото можем да го свържем с Балканите. Държа да отбележа, че тази връзка не е направена от д-р Галорини. Нейният интерес се ограничава с Египет и особените знаци по древната керамика от периода на Средното Царство.

 

Безспорно е обаче едно: символът IYI се появява в страната на пирамидите внезапно. Не можем да говорим за традиция, каквато има по нашите земи, а, разбира се, няма я и смайващата приемственост, която се наблюдава в България в продължение на цели 7000 години!

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Тракийското присъствие в Египет вече не се отрича. Талантливи и прогресивни учени като проф. Сергей Игнатов и др. вече споделиха виждането си, че част от така наречените Морски народи, нахлули в страната на пирамидите в края на Бронзовата епоха, могат да бъдат свързани с траките. 

По-ценно е това, че прогресивните ни учени са готови да приемат и споменатите от египтяните маса, мешуе, мешвеш, са народа мизи. За мен това е революция в науката ни, и то революция, която има потенциал да промени много, като имаме предвид, че колежката на проф. Игнатов д-р Весела Атанасова също е прогресивна личност.

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Що се касае обаче до появата на символа IYI в Египет, той не може да се свърже със заселването на мизи в Египет и Либия по време на похода на Морските народи. Причината е проста – керамиката, по която се среща особеният знак, е от по-ранен период. Д-р Галорини засяга в труда си Средното царство Египет (2040 г. – 1783 г. преди Христа). Нашествието на Морските народи е поне половин хилядолетие по-късно.

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Как в такъв случай да си обясним мистерията и дали изобщо можем да говорим за мистерия? Ползвайки работи на Петри, Енгелбах, Арнолд, Битак и др., д-р Галорини изнася важна информация. Част от данните засяга местата, на които е намерена керамиката с особени знаци: Кахун, Дандара, Дашур, Тел ел Дабаа.

 

Последната локация е много, много важна – в това ще се уверим след малко. Друго ценно сведение е това, че най-ранните примери на поява на особени знаци са от времето на фараона Сенусрет I. Той управлява в периода 1974 –  1929 година преди Христа, т.е. преди около 4000 години. И това е много важна подробност.

 

Този фараон е известен със своя опит да покори Тракия и Скития. Според Херодот Сенусрет, наричан от бащата на историята Сесострис, е успял за завладее земята ни [Her. II. 103]. Доказателства за това обаче няма, а освен това са налице и други сведения. Според Йордан Сенусрет, наречен  Весосис, не само не успява да покори гетите, но те го преследват чак до река Нил. Йордан даже споменава името на гетския цар, който преследва египетския владетел чак до страната на пирамидите. Става дума за Танаус, на когото се приписва дори и покоряването на Азия [Jord. Getarum 47].

 

Ето го и разковничето – сведенията на Йордан. Те са достоверни, защото точно във епохата на Сенусрет I в Египет започва да прониква един мистериозен народ. Според Манетон въпросният мистериозен народ владее страната на пирамидите 500 години, а името, с което е известен е „царе пастири“. Явно се касае за хора, които са се занимавали с развъждане на коне и други животни. Египтяните ги наричат хегакасут, а в научната литература името е хиксоси.

 

Точно краят на властването на Сенусрет I е времето, когато в Египет се появяват и конят, и колесницата, а имайки предвид, че египетската дума за колесницата WRTA, е заемка, става ясно, че хиксосите са народ, който говори индоевропейски език. Египетската дума WRTA – колесница се обяснява с древноарийския глагол vartate – въртя, завъртам, който е само по-древен вариант на стблг. врьтѣти – завъртам, но и движа, раздвижвам.

 

Поне за мен мистериозният народ хиксоси се явява част от семейството на гетите и мизите. Дали те са потеглили преди 4000 години към страната на пирамидите като отговор на агресията на Сенусрет I, или причината е друга – не смея да спекулирам. Ясно е обаче едно – хора от нашите земи се заселват в Египет към края на XII Династия.

 

Това обяснява защо между ХХ и XV в. пр. Христа в Египет някой ползва знаци, които са типични за Тракия и тачени от траките. Тези знаци се срещат и в обитавания от траки остров Кипър. В този дух ще добавя и важната подробност, че цитирайки Д. Франкел д-р Галорини споменава за присъствие на кипърска керамика в Египет и то не къде да е, а в Тел ел Дабаа.

 

Това е мястото, на която някога е била столицата на хиксосите – древният град Аварис [Hawaret]. Хиксосите повлияват сериозно египетското общество и не е изключено под тяхно влияние в страната на пирамидите да се появи практикуването на изкуствената черепна деформация и прическата, която автори като Плутарх наричат мизийска.

 

https://www.souldance-mag.com/wp-content/uploads/2020/02/Two-female-dancers-with-castanets-and-musicians-with-tambourines.jpg

 

Хиксосите повлияват не само Египет, но и народите на Левант. Смятам, че завръщането част от хиксосите по времето на фараона Яхмос, може да се свърже с идването на Данай и неговите хора от Египет. Приликата на особените знаци от Египет с Линеар Б е твърде силна, а това налага да бъдат намесени и микенците, като част от древната тракийска общност.

Това разбира се на този момент е само хипотеза, която тепърва трябва да се докаже, но пък изложеното по-горе е пределно ясно и когато някой археолог или историк реши да пише за знака IYI добре е да държи сметка и с инфомацията от труда на д-р Галорини.

 

Фактите са си факти – не можем да ги прескочим, а пък не бива и да ги премълчим от страх да не ни обвинят във великобалкански шовинизъм. Историята ни се нуждае от пренаписване, с което да се сложи край на униженията и безумията в учебниците ни. 

С присъстващите там лъжи и химери израства новото поколение българи, което ние не можем да си позволим да загубим. Порочният кръг трябва да се разруши и да се започне с градеж на нещо ново – истинно и полезно.

 

Не е нужно да се отнемат титли, не е нужно да се отнемат пенсии и хонорари на хора, които са участвали в обезобразяването на историята ни. 

Също така не са нужни репресии и отмъщения, нито пък обществени порицания. Всяко време носи своето бреме, както в миналото, така и днес определени велики сили се опитват да диктуват какво да се пише.

 

Тези обаче, които се заемат с утвърждаването на истината, няма от какво да се боят, защото ще имат подкрепата на народа. Имаш ли подкрепата на народа, е все едно да имаш подкрепата на Господ. Има една поговорка, че ако Господ е с теб, няма от какво да се боиш, а ако не е с теб – безмислено е да се надяваш на нещо за спасението си.  

АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

Основна използвана литература:

1.Михайлов Ст., Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

2. Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

3.Gallorini C., INCISED MARKS ON POTTERY AND OTHER OBJECTS FROM KAHUN:

SYSTEMS OF COMMUNICATION IN EGYPT DURING THE LATE MIDDLE KINGDOM, Ph D. thesis in Egyptology, Institute of Archaeology, University College London, June, 1998.

4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996.

5.Jordanes, Getica: The Origin and Deeds of the Goths, c. 551 CE, Medieval Sourcebook

https://sourcebooks.fordham.edu/source/jordanes-historygoths.asp

 

ПРОИЗХОДЪТ НА БЪЛГАРИТЕ – РАЗРЕШЕН ЗА 10 МИНУТИ!

Истината никога не е сложна, сложен е пътят тя да бъде укрита [1]. Ако някой не е в състояние да обясни даден въпрос кратко, точно и ясно, то този човек или няма подготовката и качествата да стори това, или цели да сее заблуди. Това се постига най-вече с многословие и отвличане на вниманието посредством клевети по адрес на инакомислещите.

 

Аз често казвам, че ние, българите, сме умни хора и ако ни бъде дадена достатъчно информация, можем сами да осъзнаем кое е истина и кое – лъжа.

 

Точно това е причината определени хора да укриват важна информация , когато представят своята теза. Нека сега да направим един експеримент, в който за пореден път ще си проличи природната интелигентност на нашия народ.

 

В настоящето есе, което може да се прочете за около 10 минути, ще представя сведения, от които моите противници бягат като дявол от тамян. Всеки трезво мислещ, но и непредубеден човек ще се увери сам, че е много лесно да се разбере какъв е нашият произход, и то въз основа на наличните до този момент данни.

Наши прадеди са тези хора, чиито гени ние носим. По този въпрос не може да има спор изобщо. Кой за какъв се смята е без значение, гените определят дали дадена група хора са наши предци, а не твърденията на този и онзи. Титлите и положението в обществото са без значение. Важат само фактите.

И така, с помощта на няколко мащабни генетични проучвания вече е доказано убедително, че ние, българите, нямаме нищо общо с тюрките. Доказано е също така , че нямаме общи корени с народите на Кавказ, Индия и съседните региони [2].

 

Най-често срещаните при нас генетични маркери са наследени от древно балканско население, което е обитавало земите ни хилядолетия преди идването на римляните [3].

 

Около 22% от българите са носители на I2, а носители на маркерите J2 и E-V13 са около 40 процента от нас. Маркерът R1b се среща при около 11% от нашето население. Носителите на I1 и G2 са респективно 5% и 4%. Всички тези маркери са наследени от хора, които са обитавали Балканите хиляди години преди идването на римляните.

 

Държа да отбележа, че споменатите тук маркери се срещат и при други европейски народи, но разбира се, в различни съотношения. Не само маркерите I2,  J2, E-V13, R1b, I1 и G2 се срещат при гърци, италианци, румънци, сърби, украинци и др., но трябва да се отбележи, че те са екзотични за населението на Средна Азия.

 

Единственият маркер, който теоретично може да свърже народа ни със Средна Азия, е R1a. Той се среща при около 18% от българите. Тук обаче също има няколко подробности, които моите противници укриват от своите читатели.

 

Първата важна подробност е, че при другите европейски народи R1a е в много по-голяма концентрация, отколкото при нас:

1.    Украйна и Русия – максималната концентрация е 65%, т.е. повече от три пъти, отколкото при нас.

2.    Полша – носители на R1a са около 57% от хората в тази страна, т.е. около три пъти повече, отколкото при нас.

3.    Белорус – маркерът се среща при 51% от населението, т.е. около два пъти и половина повече, отколкото при нас.

4.    Словакия – там R1a се среща при 42% от хората, т.е. повече от два пъти, отколкото при нас.

5.    Хърватско – носителите на R1a са 24% – определено повече, отколкото у нас.

6.    Най-фрапиращото е, че в определени региони на Германия концентрацията на R1a е 24%, в Норвегия е 27%, в Австрия е 26%, а в Швеция – 19% .[4]

 

Без изключение носителите на маркера R1a в тези държави са повече, отколкото в България. Обаче, нито в Швеция, нито пък в Австрия, Норвегия или Германия се е появил учен, който да свърже маркера R1a с късното идване на някакви степни номади, или конен народ ако искате, от Бактрия, Памир, Кашмир, Кавказ и т.н.

 

Стана ясно, че при нас, българите, маркерите I2,  J2, E-V13, R1b, I1 и G2 са наследени от древни балканци. Установихме и, че R1a – единственият маркер, който на теория може да ни свърже с Азия, се среща при много други народи в Европа, а никой от тези народи не е потомък на бактрийци, кашмирци и др.

 

Сега идва ред на втората изключително важна подробност, също укрита от хората, които внушават, че старите българи идват от Средна Азия. Маркерът R1a се среща при 18% от нас, но по-важното е, че значителна част от вариациите е смайващо древна.

 

Около 42% от носителите на R1a у нас са потомци на балканци, които са обитавали земите ни преди повече от 11 000 години [5].

 

Това обяснява защо генетично проучване при жителите на о-в Крит е установило, че вариантът на древния критски маркер R1a показва близост с Балканите [6].

 

Разбира се, има и други разновидности на R1a при българите, но нито една от тях не е обща само за българи и иранци, само българи и пакистанци, само българи и афганистанци и т.н.

ХАРАКТЕРЪТ НА СРЕЩАЩИТЕ СЕ ПРИ НАС ГЕНЕТИЧНИ МАРКЕРИ ПОКАЗВА, ЧЕ ОКОЛО 90% ОТ БЪЛГАРИТЕ СА ПОТОМЦИ НА ДРЕВНО БАЛКАНСКО НАСЕЛЕНИЕ!

Колкото до хитруването с резултати от древна ДНК – отново няма доказателства за родство с иранци, афганистанци и кашмирци. Ако някой притежава данни за мащабно изследване, публикувано в научно списание – нека го представи.

 

Представеното през 2015 година в научно списание изследване на древна ДНК, придобита от скелетни останки на ранносредновековни българи показа съвсем ясно, че дедите ни са сродни на европейските популации.[7]. Даже няма намек за общи корени с иранци, афганистанци и др.

 

Не отричам, че в нашия народ са се влели скити и сармати, но тези хора не са азиатци – нашите гени доказват това, гените на ранносредновековните ни деди доказват това.

 

I.Прочее, добре известни са сведенията на медика Гален, който твърди, че скитите и сарматите са хора с рижа коса. Това е поредното ярко и убедително доказателство, че се касае за народи, които са се оформили в Европа, а не в Азия.

 

II.Трябва ли да си затворим очите за твърдението на Стефан Византийски, че скитите са тракийски народ?

III.Трябва ли да сметем под килима свидетелството на Прокопий Цезарийски, предаващ виждане на по-стари автори относно принадлежността на сарматите към гетите [Proc. H.W. III. ii. 2 – 3]?

 

IV.Защо да не се съобразим със сведението на Овидий, от което става ясно, че гети и сармати говорят един и същ език ? Нашите издания са цензурирани, но в чуждите има важни пасажи. Заточеният в Томи римлянин казва нещо интересно: “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите” – “Знаю сарматский язык, с гетов могу говорить.” [Тристия” V.12.55]

http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1303007005


V.Писателката Ан Маккейб цитира живелия през IV век Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне [A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154].

VI.За сарматите трябва да бъде споменато още нещо, което е от голяма важност. Херодот смята амазонките за предци на сарматите  [Her.IV.110], a за амазонките се знае, че говорят същия език както и траките [А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102].

VII.Не бива да пропускаме и откритието на талантливия археолог Георги Баласчев, който причислява сарматите към тракийския многолюден народ [Баласчев, 2018, с. 110]. Този автор съобщава и за едно интересно тракийско лично име, то е Сарматион [Σαρματιον] и е идентифицирано с племенното название сармати [Σαρματοι], поради еднаквото звучене  [Баласчев, 2018, с. 66].

 

Хората, които дефинират скити и сармати като ирански народи, укриват представената тук важна информация. Потулени са 7 важни исторически извора, а това е недопустимо. Пренебрегнати са и резултатите от 6 публикувани в научни списания генетични изследвания.

 

Задайте си въпроса: уважават ли ви тези, които укриват от вас важни данни и ви заблуждават най-безотговорно?

 

Вярно е, че част от скитите населяват и Средна Азия, вярно е, че определени скити играят роля в историята на Иран, Индия и Китай. Присъствието на група скити далеч на изток обаче в никакъв случай не е доказателство, че прародината на скитите е в Средна Азия.

 

По същия начин присъствието на потомци на англо-саксите в Австралия и Нова Зеландия, изобщо не ни дава право да наречем англо-саксите роднини на австралийските аборигени и на маорите. Това би било налудничаво, но някои минаващи за историци сънародници ползват метода за нашите предци, а това по мое мнение е срамно деяние.

 

Прародина и диаспора [преселение, колония] са две различни неща. Ако търсим произхода на народа си, ние трябва да се интересуваме от прародината на предците ни, а не от регионите, в които част от тях са се заселили след напускане на родните места.

 

Нашият фолклор е свързан с древното население на Балканите. Нашата народна носия, музика, песни, легенди и т.н. са свързани с древното население на Балканите. Най-тачените ни празници са свързани с култовете към Хероса, Залмоксис, Сабазий, Дионис, Бендида и др. Свещеният за дедите ни символ IYI се среща най-рано на Балканите, преди около 7000 години! В старобългарския няма нито тюркски, нито ирански субстрат – това са фактите. Ако те не отърват някому – това си е негов проблем.

 

Уверихте ли се, че за десет минути действително може да се разбере кое е истина и кое не е? Българите са умни хора. Когато разполагат с достатъчно информация, могат сами да разберат как стоят нещата, а информация тук вече е дадена.

 ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

 https://www.youtube.com/watch?v=FuoflA1Mjc4

 

Използвана литература и пояснения:

 

[1] * Не аз съм авторът на максимата: “Истината никога не е сложна, сложен е пътят да бъде укрита.”, но тя е съдържа мъдрост и ще продължавам да я ползвам.

 

[2] “Българите принадлежат към клъстера на европейските популации, като все пак са малко отдалечени от тях. Българите са отдалечени от турците (въпреки географската близост), арабското и кавказкото население и индийците.” -  “ Bulgarians belong to the cluster of European populations, still being slightly distant from them. Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.” 

 

https://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

 

[3]  “Анализът на произхода даде следните интересни резултати: (i) R-L23* присъства в Източна България от следледниковия период; (ii) хаплогрупа E-V13 има мезолитна епоха в България, откъдето се е разпространила след пристигането на земеделието; (iii) хаплогрупа J-M241 вероятно отразява неолитната експанзия на запад на земеделци от най-ранните места по Черно море” - The lineage analysis provided the following interesting results: (i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period; (ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming; (iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea.

 

https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

 

[4]  “Понастоящем високи честоти на R1a се срещат в Полша (57,5% от населението), Украйна (40 до 65%), Европейска Русия (45 до 65%), Беларус (51%), Словакия (42%), Латвия (40 %), Литва (38%), Чехия (34%), Унгария (32%), Норвегия (27%), Австрия (26%), Хърватия (24%), Североизточна Германия (24%) Швеция (19%) и Румъния (18%). “- “Nowadays, high frequencies of R1a are found in Poland (57.5% of the population), Ukraine (40 to 65%), European Russia (45 to 65%), Belarus (51%), Slovakia (42%), Latvia (40%), Lithuania (38%), the Czech Republic (34%), Hungary (32%), Norway (27%), Austria (26%), Croatia (24%), north-east Germany (24%) Sweden (19%), and Romania (18%).”

https://www.eupedia.com/europe/Haplogroup_R1a_Y-DNA.shtml

 

[5] “Заслужава да се отбележи, че както бе вече предложено, хаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития – от времето на края на Ледниковата епоха [LGM - от преди 11 000 години бел.моя], до по-скорошните разселвания на славяните.” – “…it is worth mentioning that, as previously suggested [48]–[50], haplogroup R1a-M17 could be a signal of various events ranging from early post LGM [Last Glacial Maximum] expansions to more recent Slavic demography.“

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

 

[6] “Базираните на Y-STR анализи демонстрират близкия афинитет, който хромозомите R1a1 от платото Ласити споделят с тези от Балканите, но не и с тези от низината на източен Крит” “Y-STR-based analyses demonstrated the close affinity that R1a1 chromosomes from the Lasithi Plateau shared with those from the Balkans, but not with those from lowland eastern Crete.”

 

https://www.nature.com/articles/5201769

 

[7] В сериозните, публикувани в научни списания генетични проучвания няма дори намекване за родство с народите от Североизточна Европа, а и тези от Афганистан и Иран. Това важи и за проучването на проби от древна митохондриална ДНК извлечена от кости принадлежащи на българи живели през Средновековието: за старите българи са типични западноевразийските, а не източноевразийските хаплогрупи.

 

“The modern Bulgarian mitochondrial DNA (mtDNA) and Y-chromosome gene pools predominantly consist of Western Eurasian haplogroups.... A similar pattern is observed in ancient mtDNA samples of proto-Bulgarian human remains, which belong exclusively to Western Eurasian mtDNA haplogroups (Nesheva et al., 2015).”

 

http://www.scirp.org/journal/PaperInformation.aspx?PaperID=60322

 

 

А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102.

Баласчев Г. Т., Старотракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другаде и тяхното значение, със 78 снимки в текста, Печатница П. Плушков, София, 1934 [Препис на съвременен български език д-р Николай Иванов Колев, GUTA-N, София, 2018].

 

A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154.

Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

 

Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

---