ДЕНЯТ НА БЪЛГАРКАТА

Поради политически пристрастия, ние понякога сме разделени по отношение на празнуването на определени дати. Това разбира се не е български проблем, в доста други държави хората се противопоставят едни на други, що се касае до исторически събития, а и исторически личности. Във Вирджиния, САЩ бе премахнат паметника на генерал Лий, на когото милиони американци гледаха като на герой. В Лондон по време на протестите на “Black lives matter” паметникът на Уинстън Чърчил бе покрит с графити. Докато една част от британците смята този политик като за спасител на страната по време на Втората Световна Война, то друга част го смята за расист. Във Франция пък, анти-расистки организации пледират упорито за промяна на имена на улици, кръстени на личности, свързани с колониализма и търговията с роби.

 

Както се уверяваме – касае се за световен, а не регионален феномен. В никакъв случай не е нещо, което е типично само за българите. За нас обаче е важно какво става в страната ни, в нашата област и нашето населено място. Няма спор, че живеем в интересни времена, няма спор и в това, че медиите играят огромна роля в насаждането на определени настроения в обществото. Индивидите и организациите, които хитро манипулират масите за своите цели няма да спрат никога своята дейност. Интересните са големи и насаждащите настроенията не ги е грижа какъв е резултата от тяхната дейност.

 

Сметката обаче идва при нас и не само при нас, но и при нашите деца, защото и те ще бъдат засегнати от това, което се е случило по наше време. Ясно ми е, че ние сме твърде малка сила, за да можем да се запазим напълно от чуждо влияние, това просто няма как да стане.

 

Напълно по нашите сили обаче е да търсим това, което ни обединява, това, което ни кара да се чувстваме единни. Колкото повече такива моменти има, толкова по-добре. Никой не може отрече, че атмосферата в дни като Трифон Зарезан, Гергьовден, Баба Марта (Първа пролет), Рождество Христово, Възкресение Христово и др. е радушна и приятна за всички ни. За момент забравяме пристрастията и си припомняме, че завета на предците ни е да сме заедно. А когато сме заедно е хубаво, гради се мост, ставаме по-силни.

 

В този дух имам едно предложение за нов празник – Ден на Българката. Моят избор се спира на 5 март не поради някакъв скрит символизъм, но нима е нужно нещо особено, за да окажем почит на българската жена! Тя сама по себе си е особена, тя сама по себе си е специална.

 

https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_29_09_18_10_41_21.jpeg

Да, има Бабин ден, има и 8 март, но и те си имат своя специфика. Един отделен празник не е излишен, не е в никакъв случай нещо прекалено, защото без българки няма бъдеще за народа ни – това никой не може да оспори. А и в интерес на истината, българката отдавна е заслужила да има свой собствен празник, чието ехо да отеква поне 365 дни.

 

https://m.netinfo.bg/media/images/28240/28240526/640-420-unikalna-kolekciia-ot-risunki-na-majstora-pokazvat-v-muzeia.jpg

https://ilovebulgaria.eu/vladimir-dimitrov-majstora-kartini/

Тези 365 дни не са посочени като метафора, те трябва да се превърнат в реалност, ако искаме и основата на празника да е истинна. Създаването на празник Ден на Българката няма за цел да отменя хубавия наш празник Бабин ден, няма да цел и да отрича 8 март, Денят на българката е само едно допълнение, и пак ще наблегна – отдавна заслужена почит.

https://prabook.com/web/show-photo.jpg?id=2284254&cache=false

Не съм политик и нямам нужното влияние, но вярвам в постоянството, зная, че ако един човек упорито следва някакъв идеал, то този идеал рано или късно ще се превърне в реалност. За мен създаването на празник като Ден на българката е идеал, който си заслужава да бъде следван. Дай Боже, един ден и други народи да вземат пример от нас и поглеждайки на жените, да видят в тях истинската им същност! Дай Боже, един ден ние да влезем в историята с това, че първи сме поставили жената на заслужения от нея пиедестал!

 

Времената на придобиване на слава на бойното поле са отминали отдавна. В никакъв случай не пренебрегвам силата и храбростта на българския мъж, но живеем в епоха, в която един жалък психопат с едно натискане на копче за старт на ракета, може да сложи край на живота на милиони храбри и силни хора.

 

Слава можем да придобием на друго място – в духовната сфера, като това няма да е дебют за нас. Дедите ни са известни не само като добри бойци, но и като духовни водачи, като създатели на човеколюбиви доктрини, като хора на светлината. А какво по-хубаво от това да дадеш първия пример на това, че е възможно да се създаде общество, в което насилието над жени е нещо непознато. Кой не би се възхитил от държава, в която на жената се оказва нужното внимание и уважение, и тя има свой празник, чието ехо трае 365 дни.

 

Зная, че хубавите неща стават бавно и не си правя илюзии, че в случая ще има бърз резултат, но пък е важно да се постави някаква основа, върху която да се гради: упорито и съзнателно. Аз ще поздравя жените около мен днес, а и ще продължавам да го правя до края на живота си. Уверен съм, че моите роднини и приятели ще сторят същото и в крайна сметка ще се стигне до голяма група хора, които да подемат инициативата за създаване на специален Ден на Българката. С неговото реализиране, но най-вече с възпитаването на младото поколение, с въвеждане на ново мислене, ще се стигне до нещо прекрасно!

 

Това на този момент е мечта, но българите винаги са били в състояние да превърнат мечтите в реалност. Вярвам, че миналото ще се повтори, вярвам и, че ние отново ще влезем в старата си роля на духовни водачи. В крайна сметка – това е нашето естество.