КРАСИВАТА ТРАКИЙКА ЕВРОПА

Във всяка легенда има и частица истина. Преданието за хубавата принцеса Европа не прави изключение. Древните писания разказват, че тя била дъщеря на цар Агенор. Запленен от красотата й богът на светлината Зевс се влюбил в нея. Явявайки се под формата на красив бик, той се приближил до младата благородничка и кротко полегнал. Удивена от кроткото поведение, Европа седнала на гърба на необикновеното животно. Тогава преобразеният бог се изправил бързо и отнесъл надалеч (чак до остров Крит) смаяната девойка.

Отвличането на Европа - фреска от град Помпей, изобр.Wetman

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dd/Pompeiii.Europa.iFresco.jpg

Това е легендата, каква обаче е истината? Kакво е значението на името Европа?  Важно е да се знае, че първоначално с името Европа е обозначавана територия в Тракия, не във Финикия, или Гърция. Най-древната Европа е област обхващаща земите на юг от Стара планина до Егейско (Тракийско) и Черно море.

Eвропа и приелия образа на бик бог Зевс -Tarquinia Museum, изобр. Wikipedia 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Europa_copy.jpg/800px-Europa_copy.jpg

За да разберем повече за произхода на красивата принцеса ние трябва да обърнем поглед към нейното семейство. Бащата на Европа носи името Агенор. Въпреки, че е обявен за финикиец, той носи трако-троянско име, което няма обяснение с помоща на нито един от езиците на Ориента. От любовта със Зевс, красивата благородничка ражда три сина – Минос, Радамант и Сарпедон. Неин брат е Кадъм – основателя на Тива и баща на Земела.

Името на Земела не се нуждае от много коментар. Земела е тракийската богиня на земята. Връзка с името й показват хетската дума самана, санскритската ксама и разбира се старобългарската землia-земя. Това е установено отдавна от някои наши лингвисти, като Вл. Геориев. За продължение на култа към Земела/Семела при българите пише Борис Илиев в работата си " Тракийската Богиня Самела в съзнанието на българите днес".

Земела е майката на тракийския бог Дионис. На него се приписва покоряването на Индия и създаването на цивилизация там. Най-древното споменаване на името на този бог е на документи с Линеар Б под формата Дивонус. Обяснение на името може да се даде със стблг. диво, дивьнъ-чудо, дивен, удивителен.

Синът на Европа Минос се е славил с мъдростта си, затова е логично да свържем неговото име със санскритският глагол манати-мисля, който пък отговаря съвсем точно на старобългарския мьнети- мисля. Приликата е толкова голяма, че санскритската и българската дума могат да се вземат за диалектни варианти принадлежащи на един език.

Името на Радамант – вторият син на Европа също притежава  обяснение на санскрит и български. Частицата Pада е съпоставима със санскритската дума рада- успех, благополучие, радост и разбира се старобългарската дума радъ- радост. С частицата мант се изразява притежание в санскрит (пашумант означава имаш животни, паша ). Мант отговаря на старобългарският глагол имати- имам, чиято насализирана форма е иманти. Т.е.   Радамант   означава имащ радост, радостен. С подобен строеж е са тракийските имена Акамант и Йфидамант (съюзници на трояните).

Сарпедон е защитно име със значение кривчо, изкривен. Обяснява се с хетската дума сарпа – сърп (крив предмет), санскритската сарпа – влечуго (криволичещо, виещо се) и нашата дума сърп. Понеже в древността детската смъртност е била висока, то на новородените често са се давали защитни имена със значение крив, грозен, черен ( Грозьо, Черньо) с цел да се отклони злото.

Трябва да се добави и това, че в Тракия, точно в областта Европа е регистриран топоним Сарпедония -Σαρπηδονίης ἄκρης. Той е споменат от бащата на историята – Херодот – Her.VII.58.

Какво обаче означава Европа (Europa)? Едно е сигурно, в дълбока древност името на чаровната девойка е звучало съвсем различно. Според мен частицата ЕУ  (Eu)  имаща значение хубаво, е звучала първоначално като хув, хуу, хуб. В действителност гръцката дума еу – хубаво отговаря на авестийската хуу, галската су, санскритската суба/шуба– хубаво и разбира се нашата хубаво, убаво (диал.форма).

Втората частица ропа отговаря прекрасно на санскритската и авестийска дума рупа, рупия – форма. За рупа-форма трябва да се добави, че е свързана с тракийските  думи рупия, руфия, ромфея – меч ( нещо, с което се сече, оформя, дълбае).

Връзката форма- режещ инструмент можем да видим и в нашите думи образ и режа, ряз, т.е. образът, формата са нещо, което е изрязано, издялано (М. Фасмер). Дори и нашата дума тяло има значението нещо издялано, оформено (М. Фасмер). Санскритската дума твастр означава както създател на тела, оформящ тела, така и дърводелец. Твастр е сродна на нашата творя – създавам, правя, а също на авестийската таста – оформен, от която произлиза и хуташта – добре оформен(а).

Истинското име на Европа е звучало като Хубрупа, Хурупа и е означавало – хубавицата, жена с хубави форми. Най-древният вариант на името на красивата тракийка дала названието на цял континент е запазен в български диалекти като Юрупа, Урупа.

Любопитен факт е това, че рупа - втората частица от името на Европа (или по-точно Хурупа) се среща и в названието на Рупите. Този особен топоним има значени – местност с особени форми. Който е бил там знае, че това отговаря на истината.

Похищението на красивата тракийска принцеса от взелият формата на бик Зевс е всъщност романтизираната миграция на траки в посока юг, към остров Крит. Бикът е символ на древно тракийско божество олицетворяващо първичната сила. Не случайно тракийския Загрей – бикът е почитан на остров Крит.

За тракийска миграция на остров Крит спомена отдавна Бердржих Хрозни в работата си “Ancient  History  of  Asia  Minor, India and Crete”. Даровитият учен свърза появата на особен вид керамика на остров Крит с идването на балкански преселници. 

От друга страна критските топоними Кносос, Пергам, Гортиния, Ида, показват връзка с тракийските Книшава, Пергам, Гордион, Ида. Да не забравяме и това, че на древни документи с Линеар А (от Крит) са документирани тракийски лични имена  като Арей, Питак, Диза, Резос.

Време е истината да излезе наяве, трябва да се знае, че най-старата област носеща името Европа е в Тракия. Ние сме потомци на първите европейци, на първите просветители, благодарение на които милиони хора получиха писменост. От нашите земи се разпространиха организираното земеделие и скотовъдство, които направиха възможна неолитната революция. Дедите ни създадоха първата възвишена и хуманна религия отричаща насилието и отмъщението.

Нашите предци бяха носители на светлината, затова и мразещите доброто хвърлиха много усилия да ни заличат. Досега не са успели, дано и да не им се отдаде. Просто не трябва да позволяваме да ни унищожат духовно. Светът има нужда от нас!

 Използвана литература:

1.J. Lempriere, Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994

2.Г. Батаклиев, Антична Митология, Справочник, ДИ Д-р Петър Берон, София, 1985;

3.M.Coulson, Sanskrit, University Press, Oxford, 1982;
4.W.Dwight Whitney, Sanskrit Grammar, LPP, Delhi, 2003;
5.A.A.MacDonell, Sanscrit Dictionary, University Press, London, 1954;

6. Этимологический словарь Фасмера  http://fasmer-dictionary.info/

7.R.W. Hutchinson, Prehistoric Crete, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1962;

8.B.Hrozny, Ancient History of Asia Minor, India and Crete, Artia, Prague, 1952; 

9.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

10.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;