ДРЕВНИТЕ БОГОВЕ ПОЧИТАНИ B CTAPA BEЛИКА БЪЛГАРИЯ

За Стара Велика България сме чували всички. Теофан Изповедник и Партриарх Никифор споменават тази държава на дедите ни. Макар описанията на средновековните автори да не са особено точни, черпейки сведения от тях, но и от Именника на българските князе, може да се каже, че владенията на княз Кроват (когото нашите учени обичат да представят като хан Кубрат, или кан Кубрат), ca застъпвали територията на днешните Румъния, Молдова, Украйна. 

Един от синовете на този благородник е определен като основател на Дунавска България – известният на всички княз Аспарух. На него не особено подготвени автори приписват и въвеждането на нова религия в нашите земи, която ще бъде заменена от християнството, но около два века по-късно.

Дълго време историците ни се бяха вкопчили във вярването, че хората, които Аспарух довежда на юг от Дунава са били тюрки, или тюркизирани алани, сармати и т.н. През последните двадесетина години се прокарва теорията за родството на дедите ни с източните иранци, като умело се пропускат важни подробности относно религията на въпросните източни иранци. 

He ce уточнява изобщо, че в Бактрия са били на почит Ахура Мазда, Ариаман, Аша, Анахита, Яма, Веретрагна, Спента Армаитиш – все божества, които са напълно непознати на дедите ни.

Вярата изповядвана от княз Аспарух няма нищо общо с тюрския Тенгри Хан, или иранските Ахура Мазда и Анахита. Още от времето на Херодот са налице предостатъчно данни кои богове са почитани в региона обхващащ земите от делтата на Дунава до Приазовието - Стара Велика България.

Това е най-старата позната Скития според Херодот – Her.IV.99, а живелият по-късно Стефан Византийски определя скитите като тракийски народ.

He можем да пренебрегнем и това, че според Дион Касий ceверните траки – даките принадлежат на скитското семейство (т.е. става дума за близки роднини) : “Dacians and Suebi fought in crowds with one another. The latter are Germans, the former Scythians of a sort. “ -  C.Dio, LI, 23.2.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html

Един от първите наши учени установили родството на скито-сарматите и траките е Георги Баласчев. Голям е и приносът на Ганчо Ценов, който доказа убедително, че името скити не е иранско, а българско и може да се обясни с помощта на стблг. скытати сѧ-скитам.

Интересното е това, че със същата етимология е и тракийското племенно название грестони. То може да се изтълкува със стблг. грѧсти-ходя, вървя, отивам. Дедите ни занимаващи се с трансуматно животновъдство са скитали със стадата си в търсене на паша за огромните си стада явяващи се основа на тяхното богатство.

Нека обърнем внимание на религията на господарите на Черноморските степи в далечното минало. По времето на Херодот, общ бог за траките и отделилите се от тях скити остава Арес. За властелина на бойното поле се казва, че е на особена почит при скитите, които издигат олтари единствено и само на него:

“ It is not their custom however to make images, altars or temples to any except Ares, but to him it is their custom to make them.” - Her.IV.59.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4050.htm

 Бащата на историята подчертава пределно ясно, че скитите пазят ревностно своята култура и се отнасят с недоверие и дори неприязън към чужди влияния, като се стига до там, че чуждопоклонниците биват екзекутирани независимо от това, че са представители на благородническата прослойка – Her.IV.76.

Интересна подробност е това, че при скитите, богът на войната е почитан под формата на меч поставен на върха на огромна дървена платформа, която в основата си е широка 500 метра, но на височина е по-малко.

Още през Античността Арес е признат за тракийски бог, а самата ни страна е считана за свещено място на властелина на бойното поле. За значението на името му обаче все още се спори, като според мен причината се крие в това, че е лесно обяснимо на български език. Арес може да се изтълкува с ярост-гняв. Тук трябва да се добави, че най-ранното споменаване е под формата Ярей и е на надпис върху златен пръстен от обитавания от дедите ни в древността о-в Крит – XVIII в.пр.Христа.

Първото разчитане на името Ярей е направил акад. Вл. Георгиев, който обаче смята, че се касае за хетския бог на войната и чумата Яриш. Вярно е, че хетите почитат Яриш, но на хетски името не притежава смисъл и поради това трябва да се заключи, че подобно на култа към Епта, хетите са приели от дедите ни и култа към Арес, когото наричат Яриш.

Херодот съобщава и за името на бога-отец при скитите от Черноморските степи, това е Папайос. Както е и в случая с името на Арес, Папайос нито има обяснение на ирански, нито е познат на най-големия ирански народ – персите. За сметка на това, при дедите ни обитаващи земи на юг от Дунава е засвидетелстван култът към Папас.

Значението на името е подсказано от Херодот, който дава превода – бащица. В такъв случай, обяснение за тракийския Папас и скитския Папайос може да се даде с блг.  папо-баща, хляб,т.е. този, които се грижи, който храни семейството.

Към пантеона на скитите спада и Гето-сур-слънцето. Името е доста интересно не само поради това, че съдържа същите елементи като тракийското Суре-гет, но и поради това, че дава обяснение и за тракийското племенно название гети. Значението на Гето-сур е славното слънце.

На арийски – езикът въведен от Дионис в Индия, гаяте означава възпявам, прославям с песен. В по-късни времена думата еволюира и можем да намерим производни в стблг. гатати-предричам, гѫдети-свиря на музикален инструмент, кънтя, гудя-свиря на гъдулка.

Дионис покорява индийците - мозайка   Palazzo Massimo at Rome, изобр. Marie-Lan Nguyen (2006)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/81/Dionysos_Indians_Massimo.jpg/800px-Dionysos_Indians_Massimo.jpg

Това обяснява защо 1000 години след Херодот, един друг автор – Йордан, нарича гетите готи. Частицата сур също присъства в арийския език, срещаме я в името на бог Сурия-слънцето. Тук е мястото да се спомене, че според акад. Вл. Георгиев Сура е древно тракийско божество. За името може да се каже, че е обяснимо със стбл. зорiа-зора, зарiа-сияние, лъч.

Тагимазад е скитския Посейдон-богът на морето. Култът към него подсказва за древните корени на скитите, които по времето на Херодот са скотовъдци, но в дълбока древност са имали различен поминък. Тагимазад е непознат на персите, Фердинанд Юсти тълкува частицата -мазад с мощ, сила, едър, голям. 

С това съм съгласен, но трябва да се добави родството с тракийските Мазис, Кози-мазис, Мазеус, Мани-мазос, чийто елемент маз, може да се обясни със стблг. мѫжъ-мъж, т.е. силен, едър, а и блг. диал. маж-мъж.

Частицата Tаги може да се обясни със стблг. токъ-течение, поток, като най-старата форма е *такъ, но е предадена от гърците като таг. Тагимазад или по-скоро *Такымазадъ означава господар на водите, а точно това е и Посейдон-владетел на водното пространство.

Скитската богиня на земята е позната под името Апи. Въпреки, че Херодот я отъждествява с Гея, редица автори се опитват да дадат обяснение с иранската дума ап-вода. Първо, ап не е иранска дума, а е по-скоро древнобалканска заемка в езиците на средноазиатските народи. Ап-вода се среща в намиращата се на Апенинския полуостров област Мес-апия, а там иранци никога не е имало. За сметка на това, на пеласгите се приписва основаването на Рим и въвеждането на азбуката в Лациум. В самата Тракия срещаме Мес-апион, Залд-апа, Бурд-апа, Апи-ария.

Смятам, че в случая с името на скитската богиня, Апи означава хранителка, дойка, обяснение може да се даде със стблг. питатель-който храни, питати-храня, пища-храна. Вярно е, че в староирански и староиндийски срещаме pitu-храна, но и в този случай се касае за старобалкански заемки дадени по времето когато Дионис и хората му цивилизоват Средна Азия.

Аргимпаса е името на небесната Афродита при скитите. Търсейки отчаяно смисъл на ирански език, различни учени представят елемента Арги като Арти и дори Аши с цел да го свържат със споменатата в Зенд Авеста богиня Аши. Тъй като Аргимпаса олицетворява небето, светлината, то трябва да се търси смисъл с понятия за светлина, блясък. В речта на дедите ни наричани траки намираме Аргамо, Аргайос, Аргиза, Аргилиос, Арги-дава, Арки-дава, като арга/арка отговаря на прилагателното ярка, т.е. светла.

Частицата -паса има паралел в арийския глагол spasiyate-пазя, пася, наглеждам. Понеже в латински и лувитски намираме pasco-пася, пазя, pahsi-пася, пазя, то думата в никакъв случай не може да бъде определена като иранска, а по-скоро трябва да се припише на древните балканци, които са оказали влияние не само над старите латини, но и над народите в Мала Азия. Аргимпаса означава сияйна пазителка, небесна пазителка.

Като богиня на огнището при скитите, Херодот представя Табити. Напиращите да изкарат скитите ирански народ учени, предлагат абсурдни тълкувания като Тадбити- тази, която бие. По-разумно е предложението Табити = *Tapati-топлещата, сгряващата. Разбира се и в този случай хитро са премълчани тракийските топоними Тапе, Топера, Топир. Те са обясними с българския глагол топя, топля, чиято древна форма е *tapiti.

Към тези седем бога от скитския пантеон, трябва да се добави и богинята Дитагоя. Тя  спомената на надпис от II в.пр.Христа в посвещение направено от дъщерята на скитския цар Скилур.  

За него Плутарх разказва, че имал осемдесет сина и на смъртното си ложе им дал добър житейски урок, като ги накарал да счупят сноп стрели. След като никой не успял, старият владетел започнал да чупи стрелите една по една обяснявайки на своите наследници, че отделно са слаби, а заедно силни. Този мъдър урок по-късно е приписан на княз Кроват (Кубрат), но прототипът е от доста по-древна епоха. Реално, коренът на двете легенди се крие в баснята на роденият през 620 г.пр. Христа тракиец Езоп.

Да се върнем на името на богинята Дитагоя. Поне по мои сведения, никой лигвист не е предложил убедителна иранска етимология. Интересно тълкуване предлага Сергей Рябчиков, който гледа на името като на двусъставно. За Дита той търси връзка с дете, връзка, като дава староинд. diti-връзка, а като успоредица на гоя дава староинд. gaya-дом, семейство, потомък, авест.gaya-живот.

Донякъде съм съгласен с Рябчиков, но като арийски елемент на Дита бих предложил dhayati-суче, храни се с мляко. Най-добрият кандидат обаче е българската диалектна дума дите-дете, притежаваща форма в мн.б. дица. Тракийската ономастика предлага Дитас, Дитугентес, Дитупайбис, Дитубистас, Дитулос.

Частицата гоя действително е сродна на авест. gaya-живот, но сродна е и литовската – gajùs- лекуващ бързо. Най-добрият кандидат е българския глагол гоя-храня, отглеждам и както можем да очакваме, тракийската ономастика предлага личното име Гоко (Гойко?). То се явава прототип на българските имена Гоек, Гойо, Гое, Гоешко, Гоемир и др. Значението на Дитагоя е гояща децата, хранеща децата.

Накрая трябва да се добави и праотецът на скитите, а именно Таргитай, който според самите скити е син на Зевс и дъщерята на река Днепър. Това, че скитите свързват произхода си с трако-пеласгийския бог Зевс и дъщерята на намиращата се в Европа река Днепър, показва ясно какъв е произхода на тези хора. Те са считали себе си за стар европейски народ, а не за азиатски пришълци.

Фердинанд Юсти дава интересно тълкуване на името Таргитай. За частицата Тарг той предлага староанглийското и старонорвежко прилагателно þracu, þrec-смел, дързък. За втората съставка тай, таос е предложена арийската дума tava-сила. Юсти е прав за думата tava-сила, но трябва да се уточни, че тя не е иранска понеже присъства не само в българския като отава, но и в старогръцки (трако-пеласгийска заемкa) където ταὔς означава голям, едър.

За частицата Тарг смятам, че може да се обясни с българските траг, трога, трогвам, чието първоначално значение е докосвам, оказвам натиск, удрям. Таргитай означава удрящият силно, боецът, като сродно тракийско име е Торкос, а и името на хето-лувийското божество Таркун.

Когато обърнем внимание на подробностите, разбираме, че скитския пантеон е създаден в Източна Европа, а не в Средна Азия. Въпреки развитието на религията, в течение на огромен период от време, Арес, Папай, Гетосур-Сурегет остават общи за двата братски народа – траки и скити. Аргимпаса, Табити, Дитагоя, Апи, Тагимазад, а и Таргитай имат паралели в тракийската ономастика.

Не можем да пропуснем и това, че от V в. пр.Христа, до IV в.сл. Христа, територията наречена от Теофан Изповедник Стара Велика България са властвали хора с имена като Рескупорис, Котис, Реметалк, Берисад, Спароток, Аспург, като последният е известен като Рескупорис I Аспург.

По различни паметници от територията на Стара Велика България пък са изсечени тракийските имена Севт, Мокус, Атис, Дизас, Тата, Тюнос, Батас, Гордис и още много други.

Тази информация е важна и интересна, но има и други ценни денни, които често биват пропускани от определени изследователи. В земите на Стара Велика България са почитани тракийските божества Сабазий, Дионис, Атис, Кибела, Пан, а дори и Херосът.

Надгробни релефи от земите на Крим, по О.Дашевская, иконографията на Тракийския Конник се забелязва лесно

http://annales.info/skif/skifkrim/skif45.jpg

Защо да се чудим тогава, че името на княз Аспарух показва връзса c епитата на Тракийския конник Ут-Аспиос или защо името на нашия стар владетел Сабин е идентично за един от епитетите на Дионис, а по-точо Сабин? 

Името на княз Гостун е сродно на друго тракийско божество Сур-гаст (едно от названията на слънцето). Името на чичото на княз Кроват носи е Олган (Органас), то е идентично на названието на древнобалканското божество Олган, за чиято етимология акад. Георгиев предлага думата влага.

Просто няма как да е случайност това, че четирима старобългарски благородници носят имена вдъхновени от названията на тракийски божества. Самото име на рода Дуло е родствено на това на почитаната от народа на Орфей богиня Дула, а и на тракийските лични имена Дулас, Дулес, Дулус, Дулон.

Приемем ли, че старите българи са от балкански произход, то вече не е странно, че името на княз Кроват (Кубрат) показва връзка със споменатите от Херодот траки кровизи. Също и имената на старобългарските благородници Мостич и Телец не са чужди на Балканите, монетите на тракийския цар Мостис са добре известни, известно е и името на мизийския цар Телеф. Името на Тервел е документирано като Τρεβελλίου в античния град Дурач (надпис с регистрация  Epidamnos - 414 

https://epigraphy.packhum.org/text/182526 ).

Редно е да се запитаме – защо нашите учени не са систематизирали и представили тези важни неща? Та нима следването на правилата на науката включва премълчаването на ценна информация ? Защо бе позволено да се правят такива ужасни гаври с историята ни?

Можеше да се обясни, че сме потомци на древен балкански народ, който в далечното минало е населил и Черноморските степи, а по-късно е повлиял народите обитаващи земите на Иран, Индия и т.н. Нима това не е повод за гордост?

Можеше да се каже, че най-важните открития благодарение, на които възниква цивилизацията са дело на нашите деди, че те са изобретателите на колелото, първата писменост, че те са първите ковачи и земеделци на Европа, а и създатели на най-ранните градове на континента ни.

Уви, вместо това скъпите ни специалисти започнаха надпревара кой да сложи корените ни възможно най-далеч от Балканите като при това бе създадена ужасна бъркотия. А и как да е различно – омесиш ли измислици, ще получиш безумия.

Вижте в каква лудост ни караха да вярваме - хем старите българи са носители на организация и култура, хем са забравили езика и културата си. Хем ca създавали градове, хем ca позволявали на хора намиращи се в родовообщинен строй да дадат имена на градовете? Xeм от гледна точна на антропологията доминантният тип при българския народ е понтийския, т.е. този, към който спадат Залмоксис и Орфей, хем трябваше да приемем, че дедите ни са роднини на средноазиатските популации. 

С какво са ни опивали, че да вярваме на тези дивотии? Не сме глупави хора, но сме прекалено доверчиви и храним прекалено голямо уважение към хората с академично образование. 

Реално уважението и доверието трябва да се заслужат, а като цяло, с малки изкючения, учените ни не са направили нещо, с което да заслужат и уважението, и доверието ни. Дано скоро съвестта им се пробуди и най-сетне да се заемат с откриването на истината за корените ни!

Използвана литература:

1.Э. А. Грантовский, Д. С. Раевский, ОБ ИРАНОЯЗЫЧНОМ И «ИНДОАРИЙСКОМ» НАСЕЛЕНИИ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ В АНТИЧНУЮ ЭПОХУ, Этногенез народов Балкан и Северного Причерноморья. Лингвистика, история, археология
С. Бернштейн, Л. Гиндин (отв. ред.), Издательство «Наука», Москва 1984

2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

3.О.Д.Дашевская, Поздные скифы в Крыму, Свод Археологических Изкочников, Археология СССР, вып. Д 1-7, 1991;

4.И.Т.Никулицэ, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987,

5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

6.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

ПРОИЗХОДЪТ НА НАШИТЕ РОДНИНИ ХЪРВАТИТЕ

С хърватите ни свързват много неща. Всеки интелигентен българин може да се разбере с жител на Хърватско, макар техния език да е падежен, а нашия аналитичен. Двата ни народа са сближени и благодарение на глаголицата, която макар да се появава в нашите земи, преживява най-голям разцвет при хърватите. Te дори създават вариант подходящ за бързопис. Не е за пренебрегване и това, че както при нас българите, така и при хърватите все още съществува традиция на кукерскитe игри, които без съмнение са древни и са остатък от култа към бог Дионис.

Глаголическия текст от Башчанската плоча – снимка  Neoneo13.

 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6a/Bascanska_ploca.jpg

Хърватски кукери (zvoncari) – снимка Davor Zunic

http://www.croatia-times.com/wp-content/uploads/2013/07/Davor-Zunic1.jpg

По-интересно е това, че особеният генетичен маркер EV-13, който някои нарекоха български ген, се среща и при хърватите. Както и при нас, така и при тях бяха проведени генетични проучвания и бе стигнато до заключение, че  75% ( ¾) от населението се явават потомци на хора обитаващи земите на Хърватско отпреди времето на Неолита! Ето и кратък цитат: “More than 3/4 of the contemporary Croatian men are most probably the offspring of Old Europeans who came here before and after the Last Glacial Maximum.“

Разбира се, както при нас, така и при хърватите се срещат потомци на хора дошли в по-късни епохи. Това е напълно естествено, движения на етнически групи винаги е имало, а и във времената когато чужденци са властвали над хървати и българи, са  докарвани преселници от различен произход, които е трябвало да поддържат подтисниците и да спомогнат за остлабването на местното население.

Важното в случая е друго – генетиката доказва, че повечето от българите и хърватите са потомци на хора, които са били познати на Херодот, Страбон, Плиний и др. стари автори. Сега идва въпросът – след като ние българите сме наследници на траките, то какви са хърватите, те също ли са траки?

Трябва да се отбележи, че за разлика от дошлите от Африка гърци, дедите ни не са били изолиран народ, а са били обградени от роднини (както и днес ние все още сме обградени с роднини). Става дума за скитите и илирите, които респективно обитават територии на изток, север и запад от траките. За това, че траки и скити са роднини знаем от Дион Касий и Стефан Византийски. Благодарение на Апиан пък разбираме за родството между илирите и мизите, които в по-късни времена Димитър Хоматиан и много други наричат българи.

Сведенията на старите автори са пределно ясни, но биват покрити с мълчание от специалистите поради това, че изобличават официалните теории, т.е. показват, че общоприетата история не е нищо друго освен поредица от лъжи, с които мнозина покорно са се съгласили и дори предано поддъжат.

За мен няма никакво съмнение, че хърватите са потомци на тракийските съседи илирите, които преди около две хилядолетия и половина са споменати от Херодот. Той не дава много сведения за тях, но поне става ясно, че този древен народ обитава земи от Македония до северните крайбрежия на Адриатическо море.

Това виждане не е ново, още през XIX век, учени като R.G.Latham смятат хърватите за древен балкански народ и ги свързват с арависките – хора споменати най-рано от римският автор Корнелий Тацит. За разлика от Р. Дж. Летъм, аз смятам, че деди на хърватите са не арависките, а арвиатите, за които пише Плиний Стари.

Причината е следната – докато арависките са наречени от Тацит германи, относно илирийския произход на арвиатите никой няма възражения. Самото название арвиати има обяснение на хърватски език. Смятам древното име на хърватите е било харавати, по-късно променено на хървати, а значението на името е – бойци, унищожители, тези, които умеят да воюват.  Хървати може да се изтълкува с хърв. глагол harati-унищожавам, опожарявам. Имайки предвид войственият характер на старите илири, това име е напълно подходящо.

Илирийски шлем – източник Уикипедия, снимка  - David Liam Moran  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f1/Illyrian_helmet_1.jpg

Освен Летъм, други учени също виждат в хърватите не само потомци на местен балкански народ, но и роднини на българите. В началото на ХХ век, Ганчо Ценов публикува своя работа интересни неща за хората, от чиито среди произлиза Свети Йероним. Съвсем естествено, най-много ме заинтригува твърдението, че названието хървати е свързано с името на княз Кроват (Кубрат) *. Не по-малко интересни се оказаха подробните сведения за удивителната близост на словенския и хърватския език с българския.

Ганчо Ценов цитира проф. Цонев, който обяснява голямото количество общи езикови белези между български и словенски, хърватски с това, че в далечното минало, дедите ни трябва да са били съседи на словените (а може би и на хърватите). Още по-ценно е виждането на Цонев относно това, че не му се вярва на писанията на Константин Порфирогенет.

Относно виждането на езиковеда проф. Цонев за това, че в далечното минало българите трябва да са били съседи на словени и хървати държа да дам няколко ценни сведения. Когато говори за дедите на хърватите – арвиатите, Плиний Стари споменава и други хора – белги: “Arviates, Azali, Amantini, Belgites…” - Plin. III.148

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/l/roman/texts/pliny_the_elder/3*.html

Смятам, че римският автор е предал името на народа ни, което по това време е звучало като бльгии. Разбира се, в този период от време – I век, името блъгари-бльгии е използвано само от ограничена част от дедите ни и чак след повече от половин хилядолетие се превръща в колективно име на целия народ.

Що се касае до недоверието на Цонев спрямо писанията на Порфирогенет, става дума за съчиненията на римски (византийски) император, който повече от нас познават под името Константин Багренородни. Според него, хърватите са пришълци в днешните си земи, както и българите. Това разбира се не отговаря на истината, но истина и интереси са две различни неща, а седящите на трона в Константинопол са следвали винаги собствените си интереси.

Това е причината както за хърватите, така и за българите да бъдат разпространявани лъжи. Не е имало нито идване на хървати на Балканите, нито идване на българи. И двата народа са местни, близко сродни, защото споменатите от Херодот траки и илири са роднини. 

За това свидетелства Апиан в работите си: “These peoples, and also the Pannonians, the Rhærtians, the Noricans, the Mysians of Europe, and the other neighboring tribes who inhabited the right bank of the Danube, the Romans distinguished from one another just as the various Greek peoples are distinguished from each other, and they call each by its own name, but they consider the whole of Illyria as embraced under a common designation.” – App. Bell.Ill. III.6

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0230%3Atext%3DIll.

Когато разгледаме всички факти, става ясно, че българите и хърватите са потомци на древни европейски народи прославени със своята сила и мъжество. Вярно е, че днес и двата ни народа са сравнително малки, но е вярно и това, че сме носители както на уникални гени, така и на уникални качества. Най-голямата ни дарба е способността да се възраждаме отново и отново. Правили сме го и пак ще го направим, ще го направят и поколенията, които идват след нас.

Използвана литература:

1.Г.Ценов, Праотечеството и Праезикът на Българите, Историко Филологически Издирвания, Хелиопол, София, 2005;

2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

3.Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

4.R.G.Latham, The Germania of Tacitus with Ethnological Dissertations and Notes, Taylor, Walton and Maberly, London, 1851;

5.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

Информация от интернет:

D.Primorac, D.Marjanović, P.Rudan, R. Villems, P.Underhill, Croatian genetic heritage: Y-chromosome story (посл.вид. 14-7-2018 ) https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3118711/

Complete Works of Tacitus. Tacitus. Alfred John Church. William Jackson Brodribb. Lisa Cerrato. edited for Perseus. New York. : Random House, Inc. Random House, Inc. reprinted 1942.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:phi,1351,002:28

*Макар да уважавам дълбоко Ганчо Ценов, не мога да се съглася, че народностното име хървати идва от името на княз Кроват (Кубрат), мисля, че самият Ценов не би искал неговите последователи да се съгласяват автоматично с всяко негово твърдение.  Когато се тълкува народностно име, трябва да се има предвид какво е самоназванието на въпросния народ, а и дали то има ясня връзка с дадена личност. Няма сведения българският княз Кроват да е свързан с хърватите, а и името арвиати е споменато на територията на Хърватско около половин хилядолетие преди времето на Кроват.

СЪКРОВИЩЕТО НА КНЯЗ КУБРАТ

Дедите ни са били не само могъщ, но и богат народ. За това свидетелстват съкровищата на нашите стари владетели. Предметите намерени в погребението на княз Кубрат в Малая Перещепина са над осемстонин. Златните находки са тежат приблизително двадесет и пет килограма, а сребърните около петдесет.

Благодарение на намерените монети, а и някои съдове става възможно да се определи от кой век е необикновено голямото съкровище. Идентифицирането на погребания благородник се улеснява от това, че са намерени и пръстени с монограм. Това обаче става доста след откриването на артефактите през 1912 г. Чак през 1984 г. Йоахим Вернер успява да разчете името на Кубрат – владетелят на Стара Велика България.

Има доста публикации на тази тема, но не на всяко място са дадени достатъчно изображения. Представям снимки от доклада на граф Бобрински, написан две години след откриването на съкровището. Макар илюстрациите да са черно бели, те дават ясна представа за богатството и престижа на един от ранните български владетели.

http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-01.jpg

                                                                                   http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-02.jpg

                                                                             http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-03.jpg

                                                                                    http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-04.jpg

                                                                               http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-05.jpg

                                                                                  http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-06.jpg

                                                                                  http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-07.jpg

                                                                                    http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-08.jpg

                                                                                http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-09.jpg

                                                                              http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-10.jpg

                                                                              http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-11.jpg

                                                                                     http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-12.jpg

                                                                               http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-13.jpg

                                                                               http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-14.jpg

                                                                           http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-15.jpg

                                                                              http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-16.jpg

Граф Бобрински обаче не публикува всичко...Всъщност най-интересните находки липсват. Една от тях е меч със сравнително добре запазена ножница с Р форма. Такива са типични за скитите обитавали Добруджа още от най-дълбока древност. Ползвани са и от персите, но най-ранните варианти са от земите на хетите...където са живели и траки.

http://www.segabg.com/pic/2033/244614-l.jpg

Орнаментите по меча са типични за фригийското изкуство. Бобрински не публикува и златният жезъл на княз Кубрат. Този артефакт обаче е най-значителният от цялото съкровище. Той показва, че Кубрат не е бил просто племенен вожд, а владетел на голяма и добре организирана държава.

                                                                                       http://www.promacedonia.org/sv/016_7.jpg

Кубрат не е първият владател на Стара Велика България както се опитват да внушат някои учени. Няма исторически извор, в който да се казва, че той основава държавата ни. В Именника Кубрат е споменат под името Курт, а преди него са царствали други владетели в продължение на 452 години. Тези подробности не бива да се пренебрегват въпреки, че идват от неколкокранто преписван документ.

Името на този български княз е всъщност Кроват. Който има търпението да потърси и проучи антикварни издания на теофановата Хронология ще види истината с очите си. Името на княз Кроват е свързано с тракийското племенно название кровизи.

Херодот и Страбон  споменават тракийското племе кровизи – Кροβυζοι, което обитава областа Мизия ( между река Дунав и Стара Планина). Виждаме, че тракийският етноним кровизи – Кροβυζοι и личното име Кроват – Κροβατος притежават идентичен корен – КРОВ.

Какво може може да е значението на КРОВ?Кровизите живеят в северо-източния край на Тракия, били са съседи на троглодитите ( хора живеещи в землянки). Кровъна старобългарски означава – покрив, жилище, защита. Кровизи означава – живеещи в домове, под покрив, защитени. От това можем да отсъдим, че  Кроват означава покровител, пазител, защитник.

Определено Кроват е заслужавал името си – защитник. Той е бил способен държавник милеещ за своя народ и притежаващ далновидност. Качества, които липсват на политиците от ново време. Те не правят нищо за нас, карат ни само да се надяваме, че някога си, някак си ще дойдат по-добри времена.

Дедите ни не са се молили на никого, не са чакали помощ от небето. Обединявайки сили те са успели да създадат една от първите ранносредновековни държави и да дадат писменост на руснаци, украинци, белоруси, сърби.

Хубавите неща трябва да се заслужат с много труд, търпение и постоянство. Големите промени не настъпват спонтанно, те са резултат от духовната (а дори и физическа) промяна на много индивиди. В определен момент се достига критична маса и старият модел на обществото умира, за да се роди едно ново, по-добро общество.

Промяната, която ни е нужна не е просто избор, тя е единственото ни спасение. Трябва въпреки всичко да си подадем ръце и заедно да направим от България рай. Дедите ни го направиха няколко пъти, ние също можем да го направим, трябва само да го поискаме!