До неотдавна траките бяха считани за войнолюбиви варвари
с постижения единствено на бойното поле. Малко по малко обаче, с появата на
укривани в миналото данни, а и с откритията на редица забележителни тракийски
паметници, започна да става ясно, че дедите ни са били народ с изключително
висока култура. Перперек (наричан неправилно Перперикон) е едно красноречиво
доказателство за това.
Това място е обитавано от предците ни още от незапомнени
времена. Било е свещено за тях и за това сред скалите биват издигнати различни
храмове. Някои са градени преди хиляди години, други в Средновековието.
Атмосферата край Перперек е особена, хората посетили тракийското светилище
изпитват усещането, че се връщат векове назад във времето когато гласът на
Орфей е отеквал по планинските ридове...
Какво означава обаче Перперек (Перперикон)? Древно ли е, или е
дадено едва в ново време? От Стефан Византийски
знаем, че едно от древните имена на нашата земя е Перке.
Върховния бог на дедите ни е носел епитета Перк(ос)/Перкон.
Има тракийско селище Перинт край Мраморно Море и друго място Перкота, разположено
недалеч от Троя. Сродно е разбира се и името на Пирин планина, имащо диалектен и всъщност правилен вариант Перин.
Елементът ПЕР
притежава значение скала, отломък,
планина в езиците на различни хора. Среща се в хетските думи перуна-скала и парку-висок (като скала), а също и с индо-арийските пару-планина, парвата – скалист, груб, планина.
Дали в Перперек срещаме редупликация на
ПЕР-скала, или значението е по-дълбоко? Перперек отговаря добре на определението скалист. Светилището е буквално издялано в
скалите, постройките също са направени от
дялани камъни.
Напълно е възможно обаче
Перперек да е двусъставно име. В такъв
случай първата частица – пер притежава
значение скала, а във втората частица
трябва да търсим името на древния бог Перкос.
Логично е да предположим, че Перперек
означава Скалата на Перкос, място свещено
за върховния бог.
Със сигурност Перперек е било особено място свързано
с най-старите култове по нашите земи. Със сигурност там са извършвани излияния
на върховния бог, чийто епитет е Перкос –
биещият с мълнията. През 2012 г. Николай Овчаров намери в Перперек керамичен релеф на Тракийския Конник - върховният бог на предците ни.
http://www.bnews.bg/article-41948
Етимологията на теонима е българска както
можем да очакваме. Името Перкос се
обяснява с глагола пера, перкам – бия, нанасям удар, чупя. В днешният ни език няма дума пер-скала, камък, планина,
но това е нормално. Във всяка епоха се губят думи дори и от основния речников
запас. Важното в случая е това, че пер-скала може да се обясни с помощна на
българския. Това става със същия глагол, който използвахме за тълкуването на
теонима Перкос. Пера, перкам означава и чупя, правя на парчета. Думата пер означава – нещо отчупено, нещо с остри
ръбове, отломък...скала.
Името на древният бог на дедите
ни Перкос е интересно, но малцина от
нас са чували за него. То е сродно на арийското божество Парджания, литовския Перкун,
хетския Тархун, германския Тор, галския Таран, да не забравяме и Перун.
Учените смятат, че се касае за индо-европейско божество на мълнията.
Това по принцип е обяснение за
всяка неудобна подробност. Горките учени дори не смеят да предположат, че Перкос е изконно тракийско божество, а
дедите ни са разпространили култа към него посредством своите миграции от
най-дълбока древност.
В кавказките
езици (абхазки, картвелийски и др.), които са съвсем различни от
индо-европейските, има думи като пире, пири, парану със
значение мълния (С.Николаев,
Б.Страхов). Тези думи са явно заемки и са дадени от нашите деди. За тракийска
керамика в Кавказ, по-точно Триалети, Грузия спомена Р.Ходинот. За тракийско
присъствие в Армения пише Г.Б. Джаукян. Този автор споменава за три етапа на
тракийски миграции – XV, XIII и VIII-VII век преди
Христа. Джаукян пише и за силното влияние на траките върху арменците. До това
заключение изследователят стига поради значителното количество тракийски
антропоними и топоними в арменската ономастика.
Джаукян показва
връзката между трак. Арисбос и
арм. Арипша,
трак. Арне и
арм. Арния,
трак. Бероя и
арм. Парая,
трак. Газа и арм. Газу,
трак. Мару и
арм. Марииа.
Споменати са и други интересни факти, а именно това, че в урартските надписи се
срещат не само лични имена притежаващи паралели в тракийската ономастика, но и
явни тракизми – урартски заемки, или пък употребявани от тракийско население
обитаващо Урарту (древна държава на арменска територия).
Още по-смайващо е откритието на Джаукян
по отношение на това, че в грузинския
топоним Триалети се крие името на тракийското племе трери (точно в Триалети е открита керамика от
тракийски тип). С името на тракийското племе скаи Джаукян свързва арменската дума скаи-великан, гигант.
За тракийско присъствие сред
хети и индийци има достатъчно исторически извори. Други сведения на летописци
дават данни за ранни контакти между траки и келти. Не разполагаме с трудове на
стари автори писали за тракийски преселения в земите на германите, но тук на
помощ идва археологията. В Северна Германия и Дания са намерени достатъчно
артефакти като тези от нашите земи.
Защо в такъв случай да не
предположим, че Перкун, Таркун, Таран
и др. са само местните варианти на името на древното тракийско божество Перкос? Никой учен няма да отрече, че римляни и гърци са заели богове от траките.
Ако високо развитите римляни и гърци приемат култура от дедите ни, защо и други
да не го направят?
Дано след време когато догмите
съвсем се сринат, учените ни да могат да обясняват без страх, че в името на
Перперек е срито название на божеството Перкос, свидетелстващо за миграциите на
дедите ни и силното им влияние върху други хора. Дано българчетата да раснат
със съзнанието, че дедите им са били благородници и да се стремят също да
станат такива.
Публикации
