БЪЛГАРИ НА РИМСКИ ПРЕСТОЛ

До V  век пр. Хр. римляните не могат да се похвалят с нищо сериозно. Дълго време те под властта на етруските царе, нямат значителни селища, нямат монументални надписи, а военната им машина още не е изградена. През IV век пр. Хр. галите разбиват римската армия при река Алия и подлагат Вечния град на страшен грабеж.

Унижението за потомците на Ромул е било огромно, но те са се поучили от жестокия урок. Поколение след поколение биват възпитавани в желязна дисциплина, а и любов към отечеството. Макар да е преминало през доста кризи и кръвопролития, до края на I век пр.Хр. римското общество вече е добило сила. Тогава стъпка по стъпка иберите, галите, гърците, келтите  биват покорени. Покорен е и богатия на ресурси Египет, а заплахата от Картаген е премахната окончателлно. Пътят към бляскавата слава е открит.

Първият император на Вечния град е Октавиан Август. Той слага край на гражданските войни и въвежда ред в държавата. След него идват Тиберий, Калигула, Клавдий, Нерон. Те са последвани от други способни и по-малко способни владетели. Докато Домициан е слаб, то родения в Испания Траян действа така сякаш е роден и откърмен в Рим. Той успява да разшири значително територията на държавата, а и да покори част от северните траки. 

Със златото и среброто на цар Декебал, Траян спасява Рим от финансова криза. Около век и половина след Траян, един чужденец сяда на престола в Рим. Става дума за родения в Лептис Магна, Либия Септимий Север. Във вените му тече кръвта на местното население и това го прави почитател на Ханибал - смъртния враг на Рим. Септимий Север знае как да задържи властта си - облагодетелствайки войската. Това му позволява да води своя политика и да не се страхува от общественото мнение. Дързостта му стига до там, че издига в столицата статуя на Ханибал – смъртния враг на града.

След преживяването на това унижение, римляните вече не са впечатлени от родените извън пределите на Апенините и успели да стигнат до престола. Негодуване е имало разбира се, правени са заговори, организирани са убийства на владетелите от чужд произход, но с течение на времето все повече хора родени в далечни земи стават върховни владетели на Римската Империя.

За нас са от важност тези, които произлизат от Тракия, така е наричана страната ни по време на Античността. Максимин Тракиец е  първият император носещ тракийска кръв. Роденият в земите ни Максимин е прочут със своята необичайна физическа сила и огромен ръст, около 2.40 м. Според летописеца Йордан, този забележителен мъж произлиза от средите на гетите, които са познати и под името даки. Максимин управлява от 235 до 238 г., като по време на властването си не забравя своите сънародници.

                                            Максимин Тракиец 

                                      https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/ea/Maximinus_Thrax_Musei_Capitolini_MC473_(cropped_enhanced).jpg

Тракийски е и произхода на император Регалиан. За него се твърди дори, че е от рода на цар Декебал, а мизите са тези, които му помагат да се качи на престола през 260 година.

Клавдий II е роден в семейство на обикновени хора, жители на Горна Мизия.  Властва кратко – от 268 до 270 година.

Според  Браън Гибонс, император Аврелиан (270-275) е роден в Крайбрежна Дакия и е прочут със своите умения на военоначалник.

От средите на същите хора идва и Галериий властвал в периода 305-311 година. Той е роден в тракийско селце в близост до Сердика (София). Подобно на своя сънародник Максимин, Галерий е известен с едър ръст и забележителна сила. Гордеел се е c произходa си съвсем открито и по сведения на Лактанций, дори е възнамерявал да преименува империята от Римска на Дакийска.  

                                                                                                                     http://www.worldexplorer.be/galerius.jpg

След време, на престола във Вечния град идва още един потомък на северните траки. Това е племеникът на Галерий - Максимин Дая, властвал е кратко, до 313 година.

Името Дая означава дакиец, както знаем от обясеннията на стария автор Страбон.  

КонстанцийэI е бащата на един от най известните владетели на Римската империя – Константин Велики. Констанций I е роден в Мизия (Дардания), неговите биографи разказват, че бил извънредно добродушен и учтив, обичан искрено от своите поданници. Толерирал и подпомагал християните, които до тогава са били преследвани.  

                                             Констанций I 

                                                     https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3d/Const.chlorus01_pushkin.jpg

Синът на Констанций I Константин Велики (306-337) е роден в Мизия. В своята работа “Езикът на Константин Велики “ Гeорги Сотиров обясни аргументирано, че този известен император е тракиец по произход. Важна подробност е това, че Константин Велики е човекът, който от малкото селище Византион прави нова столица на Римската Империя и така измества центъра на властта от Апенините в сърцето на тракийската общност. 

     Константин Велики 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ce/Rome-Capitole-StatueConstantin.jpg

Към императорите от тракийски произход трябва да се добави и произлизащия от северните траки Лициний. Въпреки, че е роден в просто селско семейство, той успява да направи успешна кариера в римската армия, а по-късно да достигне и до престола.

Потомците на Константин Велики също стават римски императори. Имащите тракийска кръв във вените си Константин II, Констанс и Констанций II продължават традицията. След тях идва роднината им Юлиан, наречен още Отстъпник поради това, че подлага на гонения християните.

Йовиан прекъсва тенденцията на преследването на новоустановената религия. За този император се казва, че е илириец, роден в Сингидунум (Белград). Този град обаче спада към областта Мизия, по-точно Горна Мизия. Понеже произлиза от местното население, по-правилно е Йовиан да бъде определен като мизиец по произход.

  

Ветран познат още като Ветранион е роден в Мизия, която по негово време – IV век се нарича България. 

За император Маркиан се казва, че е роден в Мизия (наричана още България по времето му) и е служил на генерал Аспар (гет на римска служба). Маркиан започва военната си кариера във Филипополис, днешния Пловдив.

Лъв Бесът прави кариера в римските легиони и достига до престола благодарение на гетът Аспар. Лъв II e наследник на произлизащия от средите на траките Лъв Бес.

Юстин (517-527) е тракиец, който благодарение на бързата си кариера в римската армия става император в Константинопол, а по-късно подпомага възкачането на племенникът си Юстиниан на престола.

Юстиниан, наричан още Юстиниан Велики (527-565) е един от най-обичаните и същевременно най-мразените владетели на Източната Римска империя.Той възстановява много постройки и крепости в Тракия, а и дава на своите сънародници правото на самостоятелна църква. В Юстиниановото житие написано от Теофил се казва, че родното име на този император е Управда, а баща му се е казвал Изток.

                                     Юстиниан Велики

                                               https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3d/Mosaic_of_Justinianus_I_-_Basilica_San_Vitale_(Ravenna).jpg

Наследник на Юстиниан Велики се явява Юстин II  (565 to 574).  Той е последван от тракиецът Тиберий II (574 to 582).

Траки на римски престол има и след VI век. В периода 602-610 година властва Фока, който преди това е бил главнокомандващ на тракийската войска.

Важно е да бъдат споменати и родените във Фригия Михаил II, Теофил и Михаил III. Според Петър  Каранис (Чаранис) фригиецът Михаил ІІ не бил елинизирал изобщо, презирал елинската култура, както и много от неговите съотечественици.

Трудно е да се определи с абсолютна точност етническата принедлежнаст на рода Комнини, от чиито среди произлизат способни владетели. Във всеки случай, според Михаил Псел, Комнини идват от намиращото се в Тракия място Комне.

Не може да се пренебрегне и факта, че във вените на императрица Ирина Дукина – (майка на Йоан II Комнин и Анна Комнина) тече българска кръв. Тази благородничка е дъщеря на Мария Българска, която се явава внучка на българския цар Иван-Владислав.

Дори да оставим династията Комнини настрана, остават още доста римски императори, в чиито вени тече същата кръв, каквато тече и във вените на повечето българи. В продължение на почти хилядолетие, от средите на предците ни се издигат волеви, способни индивиди, които достигат до престола на Римската Империя.

При нас се наблюдава нещо уникално – докато през I век дедите ни са жертва на римската агресия и жестокост, в началото на III век тракиец командва легионите и сяда на императорския престол. Угнетените стават господари на бившите си угнетители. 

Не случайно римските сенатори са ненавиждали неистово Максимин Тракиец, а летописците бълват злословия по негов адрес. Не е простено и на Юстиниан Велики, който макар да изгражда най-важните постройки и крепости на Римската Империя е обявен за виновен за всички беди случили се по негово време. Въпреки негодуванието на определени хора, нашите предци достигнали до престола оставят силен отпечатък в историята.

Несъмнено някои читатели ще възразят, че не е редно императорите от тракийски произход да бъдат наричани българи. Да, възможно е макар Мизия да е известна като България поне от IV век, в този период не всички мизи, а и техните родини да са се самоопределяли като българи. Все пак минава време докато се достигне до пълна консолидация на даден етнос и до налагане на едно общо име. 

От друга страна споменатите от Страбон старогермански благородници Сегимунт, Туснелда и Сегест също не са не самоопределяли като Deutschers, но въпреки това на тези личности се гледа като на предци на германците. Защо в такъв случай ние да не наречем българи хората, чиято кръв носим и чиято култура сме успели да опазим дълго време?

Право да се наречем потомци на траките ни дават няколко неща. През 30-те години на ХХ век  у нас бяха проведени мащабни антропологични изследвания и бе установено, че ние нямаме нищо общо с хората от Азия. По-късно, през 50-те години на ХХ век дойде ред на потворно мащабно изследване, което потвърди, че сме потомци на европейци. Добавена бе и важната подробност, че повечето от нас принадлежат на понтийския тип, т.е. яваваме се наследници на траките.

Неотдавна резултатите от няколко генетичи изследвания забиха още няколко пирона в ковчега на официалните теории. Резултатите убедително показаха, че в никакъв случай не може да се говори за изчезване на траките, след като значителна част от нас носят гените на хора обитавали Балканите още през Каменната ера.

За това, че сме потомци на народа на Орфей има доказателства и от други области. Лингвистът Кирил Влахов откри тракийски фонетични явления в българските говори. Важни данни представи и акад. Владимир Георгиев. Пишейки за характера на тракийския език, нашия учен спомена, че в тракийския се среща якането и екането, което де факто е най-характерната особеност на българския език. Георгиев добави и това, че в тракийския неудареното е се редуцира в и, както е и в българските говори. Като пример могат да се посочат вариациите зелен-зилен, петел-пител и др.

Друга особеност на тракийския език е синкопът (изпадане на звук), проф. Георгиев  уточнява, че това явление е типично и за много източнобългарски диалекти. Като пример нашият учен е дал изразите Дъ͜   н͜  пани – да не падне,Шъ ͜  г земъ- ще го взема. 

Интересен особеност от тракийската граматика е суфикса –инт. Според проф. Георгиев този суфикс е идентичен на старобългарския – енте, който се среща във воленте, теленте, жребенте. Това, което проф. Георгиев е пропуснал да уточни е важната подробност, че през  Късната Античност тракийския суфикс – инт вече се е развил във – енте, както става ясно от личните имена Бурк-ентес, Кард-ентес и др.

Благодарение на изследванията на Николай Колев, Иваничка Георгиева, Евгений Теодоров, Георги Китов и др. стана ясно, че значителна част от българските земеделски сечива, пастирски атрибути, традиционна носия, обреди, обичаи и т.н. са от тракийски произход.

Особената почит към Св. Георги, Св. Марина, Св. Модест, Св. Влас, Св. Модест и др. е продължение на почитта към Тракийския Херос, боговете Бендида и Хермес. В нашата култура са запазени и останки от култовете към Дионис, Сабазий, Залмоксис.

На всеки прогресивен  човек е ясно, че щом антропологичните и генетични изследвания, особеностите на езика и културата ни показват, че сме потомци на траките, то това действително е така.   

Ние наистина сме наследници на траките имащи значителен принос в оформянето на културата на гърци, римляни и келти, а по-късно дали и много императори на Рим.

Въпреки, че поне от средата на първо хилядолетие преди Христа дедите ни са подлагани на кланета и терор от чужденци, от средите на народа ни продължават да излизат способни хора. Това свидетелства за невероятната сила на нашия дух, за нашата невероятна способност да се възраждаме.

Много велики империи са падали в праха и са оставали в небитието, а нас дори огъня не ни гори. Дедите ни са се издигали от пепелищата отново и отново, сякаш да докажат, че преданието за рождението на траките от пепелта на титаните, не е просто предание, а истина. 

Ако осъзнаем тази истина, оставим ли я да попие в душата ни, нищо вече не може да ни попречи отново да станем господари на живота си. Всичко, от което имаме нужда е закодирано в гените ни. Гордостта, благородството, добротата и братската любов са това, което може да накара спящото да се пробуди и прояви. 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=dNkRjDxZXk0&t=938s

Използвана литература:

1.И.Христов, Римските императори в Тракия 27г. пр.Хр.-395г. сл.Хр., част I, UNICART, София, 2009;

2.И.Христов, Римските императори в Тракия 395 г.-610г., част II, UNICART, София, 2010;

3.Г.Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

4.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE, Toм III, съст. и ред. Иван Дуйчев, Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев, БАН, София, 1960;

5.ЛАТИНСКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, FONTES LATINI HISTORIAE BULGARICAE, Tом I, Ред. Иван Дуйчев, Михаил Войнов, Борислав Примов, Велизар Велков, Отговорен редактор проф. Борис Геров, БАН, София, 1958;

6.R.Van Dam, Remembering Constantine at the Milvian Bridge, Cambridge University Press, New York, 2011;

7.P.Magdalino, The Empire of Manuel I Komnenos, 1143-1180, Cambridge University Press, New York, 1993;

8.B.Gibbons,  A Brief History from the Founding of the City , A new translation of Eutropius’Breviarium Ab Urbe Condita, ed.J.Huerta, B.Gibbon Publ. 2007;

9.J.N.Bakhuizen van den Brink, Constantijn de Grote, B.V. Noord-Hollandse Maatschapij – Amsterdam, 1975;

http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf

http://www.roman-emperors.org/maxthrax.htm

http://www.roman-emperors.org/galerius.htm

http://www.roman-emperors.org/daia.htm

http://www.roman-emperors.org/vetran.htm

http://www.roman-emperors.org/chlorus.htm

http://www.ziezi.net/sotiroff.html#4

http://www.roman-emperors.org/conniei.htm

http://ziezi.net/cenov/makedonci/gif/make3.htm

http://www.roman-emperors.org/licinius.htm

ИРАНСКО, ИЛИ ТРАКИЙСКО Е ИМЕТО НА АСПАРУХ ?

Дълго време княз Аспарух беше считан за основател на Дунавска България. Днес знаем, че държавата ни е съществувала повече от половин хилядолетие преди времето на този наш владетел, но това не намалява изобщо ролята му в историята ни. Синът на княз Кроват (Кубрат) е обединител на България, освободител на страната ни от дълговековното римско (византийско) подтисничество, а това не е никак малко. Този човек заслужава нашето преклонение и уважение.

За Аспарух са писали хроникьорите Теофан Изповедник и патриарх Никифор. Също така има споменаване на името на старобългарския благородник и в арменското произведение   “Ашхарацуиц” под формата Аспархрук.  В “Именника на българските князе” срещаме формите Исперих и Есперих, а в един средновековен апокриф нашия стар владетел е наречен Испор цар.

Анастасий Библиотекар е поредният летописец, който споменава нашия стар владетел. Разбира се не можем да забравим и споменаването в Кавенските хроники. Разполагаме със седем различни извора, в които стари автори споменават нашия владетел.

Макар в миналото дедите ни да бяха считани за тюрки, относно личното име Аспарух се смяташе, че е иранско по произход. В.Бешевлиев споменава в своя работа, че още през XIX век определени учени като М. Френ ca искрено убедени в това. 

По-късно В.Томашек, А.Куник, К.Иречек, Х.Грегоар и други също дефинират Аспарух като ирански антропоним. Самият Бешелиев, преглеждайки аргументите на различни учени убедено твърди, че Аспарух несъмнено принадлежи на иранската ономастика.

В своя работа Йордан Заимов споменава редица интересни български имена – Аспар, Аспарина, Аспаринка, Аспарул, Аспарун, Аспаруна, Аспарунко, като разбира се добавя и Аспарух подчертавайки, че името е иранско.

До някъде това вярване не бе лишено от основание. Все пак добре известно бе староперсийското име Хистасп (Виштаспа), също така в намиращите се в иранската зона на влияние Грузия и Армения са засвидетелствани Аспаурукис, Аспурак. На надписи от Олбия Северното Черноморие се среща Аспург, а пък и авестийската дума за кон е аспа. Сродни на нея са староперсийската асабари-конник и новоперсийската асвар-конник.

Ако разполагахме само тези данни, спокойно можеше да се каже със сигурност, че Аспарух е иранско име. Проблемът обаче е в това, че съществуват значително количество други сведения показващи нещата в съвсем различна светлина.

По една, или друга причина алтернативната информация бива подтискана и не стига до нас. В  тази работа неизвестните, или слабо известни данни ще бъдат представени, за да могат читателите да получат база за сравнение. Ще бъде обяснено защо в Персия, Армения, Грузия и Черноморските степи се срещат особени имена с частица -асп(а).

Благодарение на древни надписи от нашите земи знаем, че Ут-аспиос и Вед-еспис са епитети на Хероса – върховното божество на траките. От намерени в Добруджа монети пък разбираме, че в този регион, през III-II преди Христа са властвали благородници с имена Хар-аспос и Адр-аспос. Векове по-късно Йордан пише за пълководеца Флавий Ардабур Аспар (убит през 471 г.) и твърди, че този човек произлиза от средите на гетите – Jord. 239.

                                                монета на цар Хараспос   http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/BMC_350.jpg

Към регистрираните в Тракия антропоними с елемен –асп(а) могат да се добавят и други. Лингвистът Леонид Гиндин подлага на анализ името на пеонския цар Аутл-есбис, а също така и на споменатия от Омир топоним Ар-исба и заключава, че есбис, исба са алтернативни тракийски думи за кон. В името на споменатия от Омир фригийски благородник Ас(в)иос намираме още една тракийска дума за кон, това е – асва.

Ето какво излиза – аспа, (аспиос), еспис, есбис, исба, асва са различни тракийски названия на коня. Значителният брой на вариациите се дължи на това, че предците ни са били огромен народ състоящ се от доста групи, като всяка група е имала свой диалект.

Прави впечатление, че eдна от тракийските думи - аспа е идентична на авестийската (староиранската) дума аспа-кон. Понеже траките не са роднини на персите, то присъствието на една и съща дума у двата народа трябва да се дължи на влияние на едната група хора върху другата. Кой кого е повлиял обаче?

За да разберем това трябва да се върнем в миналото на персите. По сведенията на Херодот тези хора поне до VI век пр. Христа са бедни и примитивни-Her.I.71. Бащата на историята добавя, че въоръжението си персите вземат от мидийците – Her. VII.62. Страбон също споменава за влиянието на мидийците върху персите. Своята типична дреха, ездачеството и стрелбата с лък, персите дължат на мидийците.

“The Medes, however, are said to have been the originators of customs for the Armenians, and also, still earlier, for the Persians, who were their masters and their successors in the supreme authority over Asia. For example, their "Persian" stole,  as it is now called, and their zeal for archery and horsemanship, and the court they pay to their kings, and their ornaments, and the divine reverence paid by subjects to kings, came to the Persians from the Medes.” - Strab. 11.13.9

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0198%3Abook%3D11%3Achapter%3D13%3Asection%3D9

Мидийските лични имена Аспабара, Хуаспа, Пурушаспа и Аспадас съдържат думата аспа-кон и така става ясно от кого персите са я получили. Всъщност езиковедите знаят доста добре, че аспа е мидийска дума, която е заета от персите – D.T.Potts, Nomadism in Ancient Iran, c.80.

Нека видим сега кои са мидийците? За тях Плиний Стари казва, че са предци на сарматите- Plin.VI.v.19, това се твърди и от Диодор Сицилийски- Diod. II.43,  а същите тези сармати Прокопий Цезарийски причислява към семейството на гетите – Proc.B.G. III.ii.3. 

Te от своя страна са наречени от Херодот най-храбрите траки- Her. IV.93, а  Тудикид ги определя като конни стрелци-Thuc.II.96. От друга страна Херодот твърди, че най-старото име на мидийците е арийци-Her.VII.62, от Стефан Византийски пък знаем, че Ария е най-древното название на Тракия- St.Byz. с.316. 

Изображение на мидийци, тракийското облекло и въоръжение се виждат ясно
https://weaponsandwarfare.files.wordpress.com/2015/10/8006.jpg

http://weaponsandwarfare.com/2015/10/09/the-medes/

Има и друго доказателство за това, че повлиялите персите мидийци принадлежат към тракийската общност. Херодот съобщава, че на север от Дунава, чак до земите на енетите (днешна Словения) живее народа сигини. Те били бойци колесничари и от един и същ произход с мидийците – Her.V.9.

В описания от бащата на историята регион няма ирански топоними и хидроними. Названията на селищата Друвета, Тзиерна, Берзовис, Сети дава, Руси дава, а и имената на реките Истър, Йерасос, Карпис, Марисус, Напарис, Тибискус са тракийски, това показва що за език са говорили мидийските сигини. 

В ареала обитаван от сигините няма погребения, които да показват близост с тези на персите. За сметка на това броят на могилите идентични на тракийските на юг от Дунава е внушителен. Несъмнено сигините делящи един произход с мидийците, трябва да се причислят към тракийското семейство. Щом техния език и материалната култура са тракийски, това е най-логичното заключение.

Напълно възможно е мигриралите в посока Азия мидийци да са клон на тракийското племе меди. Все пак Плиний Стари използва името Medi както за население обитаващо Tракия- Plin. IV.xi.40, така и за тези хора, които граничат с персите – Plin.VI.v.19. 

По принцип траките меди, от които произлиза Спартак са съседи на македонците, но явно още в дълбока древност част от медите мигрира на север и изток. Страбон разказва за меди обитаващи земите между Дунава, Стара Планина и Черно Море – Strab. VII. 5.12,  но също и за меди, които са се смесили с обитаващите Мала Азия витини -Strab. VII.3.2.

Тези данни са много важни, а и интересни, но са известни предимно на специалистите. Без българския читател да е запознат с това, че аспа е  мидийска дума, която персите са заели, без да е известно, че тези сродни на траките мидийци са учители на персите, няма как да се разбере, че определянето на името Аспарух за иранско е просто една заблуда.

Нека изясним и присъствието на анропоними съдържащи елемент аспа на териториите на Грузия и Армения. Там иранците са оказали оставили отпечатък, но има и други хора, които са направили това и то цяло хилядолетие по-рано. Според Кикор Джаукян тракийското влияние в Кавказ започва още през XV век преди Христа и е доста силно.

Арменският учен уточнява, че Кавказ е обитаван от тракийските племена трери, халиби, сарапари, скаи. Джаукян съобщава също за грузински и арменски топоними показващи връзка с тракийски топоними и етноними.  

Това, че в намиращата се в Черноморските степи Олбия е регистрирано име Аспург също се дължи на тракийско присъствие в региона. То е установено преди доста време, в публикувана през 1979 г. работа, А. Мелюкова заключава, че значителна част от предскитската материална култура е тракийска по характер. С.Крикин също пише за вековното присъствие на траки на полуостров Крим, в Олбия и др. места.

Карта на паметниците от Северното Причерноморие (от предскитската епоха), в които се среща тракийска керамика (по А.Мелюкова)

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347836497_6197.jpg

образци на тракийска керамика от Черноморските степи (по А.Мелюкова)

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347886775_849a.jpg

В различни локации от Северното Черноморие, по време на Античността са регистрирани тракийски имена като Авлузен, Берисад, Беса, Битюс, Вистас, Дадас, Даос, Диза, Далас, Дизаземис, Дробол, Дюрпанайс, Дулон, Карсас, Кoмасариа, Котис, Мокус, Мукапорис, Мукатралис, Рескупорис, Реметалк, Спароток, Сефт, Сурос, Тюнос.

Точно в Олбия пък, освен Аспург е известно още едно доста интересно тракийско име – Гетомизес. Кирил Влахов, Димитър Дечев и др. смятат, че съставено от названията на две племена – гети и мизи. За това, че гетите и мизите обитават земи на не само на юг, но и на север от река Дунав знаем от Страбон- “Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians”. -Strab.VII.3.2

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Доста интересно е това, че тракийските думи за кон – аспиос, еспис, исбос се явават като корени в старобългарските имена Аспарух, Еспор, Избул. Колебанието между А и Е е типично за тракийския език и разбира се за българския. Това бе обяснено преди повече от тридесет години от акад. Вл. Георгиев. Този учен спомена и за друго фонетично явление характерно за тракийския, а именно преминаването на Е в И. Този “феномен” се среща в днешния български език както вижда от вариациите зелен-зилен, петел-пител и др. Нямам сведения тези явления да са типични за иранските езици.

Друга любопитна подробност засягаща името на нашия стар владетел е наставката –рух. Цитирайки В.Абаев Бешевлиев споменава, че - рух отговаря на староиранската дума раоча-светлина (стблг. лоуча) и посочва, че гръцкото име Левкип (светъл кон) притежава идентична семантика. В тази постройка има логика, но съществува и друга възможност, частицата –рух може да се отъждестви с рухо-дреха, в смисъл на покритие, нещо, което предпазва. В такъв случай Аспарух би означавало пазещ конете, защитник на конете.

Имена с окончание -рух се срещат в българската именна система, но по някаква причина биват упорито избягвани от съставителите на честотно-тълковни речници.Чест прави на Димитър Ангелов, че споменава името Велирух – Образуване на българската народност, с.365. За Белорух съобщават краеведи от Югозападна България.

Накрая нека да обърнем внимание на значението на тракийската дума аспиос/еспис. Нейното значение е бързина, а обяснение можем да получим с помоща на стблг. спѣхъ-бързина,  спѣшѫ-бързам, чиято по-древна форма е била *aспѣхъ, aспѣшѫ. Връзка показва и използваната от Омир σπέυδω/σπεῦσε – бързам, затичвам се. 

За сродната тракийска дума асва обяснение получаваме от оясвам се /оасвам се – разбързвам се, бързам, работя бързо. Тя пък отговаря на познатия на Омир глагол σείω-движа се бурно, движа се неустоимо.

При наличие на тези данни е несериозно името Аспарух да бъде определяно за иранско по произход. Несеризоно е и да се твърди, че антропономи с частица -асп(а) са се появили на Балканите по време на Късната Античност и Ранното Средновековие. Не е редно да се използват извори, в които българите да са наречени скити и това да става причина автоматично дедите ни да бъдат определени за иранци.

Трябва да се обясни, че скитите са част от тракийското семейство, за това има достатъчно доказателства. Страбон обяснява, че даите, масагетите и саките са наименования на сродни хора, които са познати под общото име скити. Старият автор предава и алтернативното име на даите - ксанти -Strab.XI.8.2, а ксанти е название на тракийско племе –St.Byz. c.480, като значението е хора с кестенява коса. 

Страбон е обяснил също и, че старото име на даките е даи – Strab.VII.3.12, добавил е и това, че тези хора са дошли в Азия от Приазовието – Strab.XI.9.3. Пределно ясно е дадена посоката на миграция – от Европа към Азия.

За гръцките писатели от по-ранен период няма съмнение, че саките са траки - Д.Попов, Гръцките Интелектуалци и Тракийския Свят, с. 236 Определянето на скитите като тракийски народ е направено от Стефан Византийски –St.Byz. с. 578, а и от Дион Касий, който дефинира северните траки дако-гетите като клон на скитите – Dio LI.22.4. Причислените към скитите масагети са дефинирани като част от гетите, Йордан твърди дори,  град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира – Jord.61.

Хората определящи старите българи като иранци са пропуснали още доста сведения. Не се споменава нищо за траките сарапари локализирани от Плиний Стари до Бактрия – Plin. VI.xviii.48, а също и клонове на киконите, едоните, брисеите, които същия автор поставя като съседи на индийците –Plin.VI.xix.50, VI.xx.55.

Как старите балканци са попаднали в Азия не е тайна. Множество летописци разказват за похода на тракиеца Дионис в Индия, като най-подробни са Диодор Сицилийски-Diod.II.39 и Луций Ариан - Arr. VIII.7. Тези автори обясняват, че преди идването на Дионис в Индия местното население било примитивно, за храна се полвали само сурово месо и кора от дървета. Дионис научил индийците на земеделие, показал им как да строят и им дал дори религия.

Пълно безумие е сведенията за величието на дедите ни наричани в миналото траки да се игнорират и да се впряга каруцата през коня. Всички данни показват, че стари балканци са цивилизовали голяма част от населението на Азия, не на последно място персите. Да се твърди, че държавната организация на дедите ни, строежите с квадри и ред други неща идват от Азия е несериозно и безотговорно.

Пропускането на планини от съществени данни не може да се нарече научен метод. Ето какво не са благоволили да оповестят хората, според които Аспарух е иранско име и старите българи са ирански народ:

1. Не е казано, че едно от имената на Тракийския Конник е Ут-аспиос.

2. Не е казано, че аспа/аспиос, еспис, есбис, асва, исба са тракийски думи за кон.

3. Не е казано, че около 900 години преди Аспарух в Добруджа са властвали царе със сродни имена – Хар-аспос и Адр-аспос.

4. Не е казано, че тракийското влияние в Кавказ започва още през XV век преди Христа, т.е. преди около 3500 години.

5. Не е казано, че предскитската материална култура на Черноморските степи е тракийска по характер.

6. Не е казано, че в епиграфските паметници от земите на Крим и Северното Черноморие се срещат значителен брой тракийски лични имена.

7. Не е казано, че вариациите Аспарух, Еспор, Избул се обясняват с фонетични явления типични за тракийския език и неговия развит вариант българския.

8. Не е казано, че аспа не е персийска дума, а е мидийска заемка.

9. Не е казано, че мидийците са отъждесвени със сарматите, а те с гетите, които са тракийски народ.

10.Не е казано, че името на Аспарух може да се обясни със стблг. спѣхъ-бързина,  спѣшѫ-бързам и рухо-дреха, покритие.

11.Не е казано, че скитите са наречени тракийски народ от Стефан Византийски, че тази тъждественост е подчертана по-рано и от Дион Касий.

Да се греши е човешко, да се признае грешката е благородно, само достоен, силен и уважаващ себе си човек може да направи това. Не е важно кой е открил истината и кой е залитнал в погрешна посока, важно е да бъдат намерени сили да се превъзмогне егото и да се работи съвестно в полза на благото на българския народ.

Използвана литература:

1.В. Бешевлиев, Ирански елементи у първобългарите, Античное общество. Москва, 1968;

2.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Л.Гиндин, Население гомеровской Трои, Историко-филологические исследования по этнологии древней Анотолии, Восточная Литература, Москва, 1993;

5.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

6.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;

7.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;

9.С. Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

10.А.Мелюкова, Скифия и Фракийский Мир, Наука, Москвар 1979;

11.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

12.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

13.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

14.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

15.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;

16.D.T.Potts, Nomadism in Iran from Antiquity to the Modern Era, Oxford University Press, New York, 2014;

17.M.Boyce, A History of Zoroasrianism, E.J. Brill, Leiden, 1982;

18. Stephani Byzantii Ethnicorum Quae Supersunt, Tomus Prior, Impensis G.Reimeri, Berolini, MDCCCXLIX;

19.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

20.И.Заимов, Български Именник, второ фототипно издание, БАН, София, 1994;

21.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

22.J.Mehler, Woordenboek op de gedichten van Homéros, N.V.Nijgh van Ditmar’s Uitg. Rotterdam, 1930;

НЕУДОБНИТЕ ТРАКИЙСКИ ИМЕНА

Важна инфомация за миналото може да бъде извлечена от личните име на дадена група хора. Върху шлемове, ножници на мечове, метални и глинени съдове често биват гравирани имената на собствениците. В древните летописи също биват споменати доста личности. Анализирайки антропонимите ние можем да разберем кой народ е населявал определена територия в даден период от време.

Благодарение на труда на историци и езиковеди, днес ние знаем за стотици тракийски лични имена. На широката публика обаче са известни съвсем малък брой от тях. Чували сме най-често за царе като Терес, Ситалк, Котис и за бунтари като бесът Бологес и Спартак - благородникът от племето меди, който разтърси Рим до основи.

Запознатите с историята на траките знаят, че се касае за хора с невероятна сила. Никой друг европейски народ не е оказал такава съпротива на римските домогвания както нашите предци. Ибери, келти, етруски, венети, гърци, египтяни и др. са прегазени за няколко години. За покоряването на траките обаче са нужни повече от два века. Всъщност за пълна победа на Вечния град не можем да говорим. Траките обитаващи  Северните Карпати и Черноморските степи успяват да запазят своята свобода.

През II век северните траки напомнят на завоевателите, че народът на Спартак милее за поробените си братя. Племето костобоки не само прекосява Дунава и подлага на сеч римската войскa, но стига даже до Термопилите в Гърция. 

Сто години по-късно свободните траки изгонват чужденците напълно от Траянова Дакия. Борбата срещу Римската Империя не престава докато не идва 681 г. Тогава свободните траки се обединяват с подтиснатите свои братя живеещи на юг от Дунава.

http://static.guim.co.uk/sys-images/Guardian/Pix/pictures/2013/4/18/1366290161321/Spartacus-War-of-the-Damn-010.jpg

Това важно събитие обаче не ни бе представено в истинския си вид. Следвайки внушенията на гръцките летописци, редица учени нарекоха свободните траки нашественици. На дедите ни бяха лепнати етикети като монголоиди, татари, тюрки, угро-фини.

Никой обаче не обясни къде се изпариха свободните траки – тези, които смачкаха не един и два римски легиона. Как така тези силни и волеви хора изчезнаха като по чудо и как така “новодошлите” българи станаха носители на тракийската традиция?

Не бе обяснено защо хората на един “азиатски народ” носят тракийски имена? Когато старобългарските антропоними бяха подложени на анализ, нито един езиковед не ги сравни с тракийските. ЗАЩО? Даваха се паралели с монголски, тюрски, якутски, узбекски, староуйгурски, чагатайски и др. езици. Такъв подход е всичко друго, но и научен. 

Няма нито един стар автор, който да отъждествява старите българи с узбеки, монголци, якутци. За сметка на това цели хиляда години дедите ни са отъждествявани с траките. Това правят Св.Йероним, Л. Дякон, Д.Хоматиан, Й.Цеца, Зонара, Й. Кантакузин, М.Гавала, Н.Грегора, М. Аталиат, Фулко, Л. Халкондил.

Поради тази причина бе редно изследователите занимаващите с анализа на старобългарските антропоними да направят сравнение първо с тракийски имена.

Ако това беше извършено на времето, днес щеше да е всеизвестно, че ние българите сме потомци на древен балкански народ, който е населявал не само днешните си земи, но и значителни части от териториите на Гърция, Турция, Сърбия, Румъния, Украйна. Съдбата, а и държавната ни територия щяха да са други.

Нека погледнем какво са пропуснали, или премълчали голям брой изследователи на миналото ни. За старобългарското родово име Дуло се дава сравнение с тюркски, унгарски и др. като се предлага значение прост, глух, глупак, пълен. Пропуснато е тракийското лично име Дулес и тракийското божествено име Дула ( за тях споменава Вл.Георгиев). Името Дуло даже е документирано в документи с Линеар Б от XIV век преди Христа!

Старобългарското родово име Ерми бива сравнено с монголски и старотюркски думи като еремегей, ермегю. Пропусната е откритата от И.Дуриданов тракийска дума ермас-яростен. Има и тракийско име Ермиос, регистрирано е в надпис IGBulg V 5921, а още по-рано то е споменато в микенски документи от второ хилядолетие преди Христа.

Повечето от нас не знаят, че аспа е древна тракийска дума за кон (Вл.Георгиев). Тя се среща в Ут-аспиос - едно от имената на Тракийския конник, а също и в името на гетът Аспар (Jordanes, De Origine Acibusque Getarum-239). Приликата на Аспиос и Аспар с Аспарух е повече от явна, но на времето учените са си затворили очите за нея.

Твърде малко е известно и това, че Борис, Борискос са тракийски имена. Те се срещат по редица епиграфски паметници самостоятелно и в комбинация с други антропоними (Мука-борис, Дуту-борис и др.) Тракийското име Борис е идентично на старобългарското Борис, но в миналото никой не пожела да спомене това. Предлагаха се сравнения с монголски, осетински и ирански думи.

Войнес е едно от най-древните документирани тракийски имена. То се среща на надпис G-286 *.Тук трябва да се спомене, че второто име на старобългарския благородник Енравота (Нравота) e Воин. Той е син на княз Омортаг (Омуртаг, Мортагон), чието име е сродно на старобългарското Умор и тракийското Амарунта.

*http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/culture/24-artinscriptions 

За тракийското име Кардентис знаят предимно специалистите. Коренът в това име е Кард, а енте(с) e умалителна частица срещаща се в старобългарски думи като воленте, козленте, жребенте. Кардентис е сродно на старобългарското Кардам – носено от наш владетел, който е живял през VIII-IX век. Съпоставка обаче никой не е направил, дават се паралели с тюркски и гръцки думи.

Кровизите са древно тракийско племе споменато от Херодот – История, IV.49. Този етноним е показва връзка с името на княз Кроват, познат на повечето от нас като Кубрат. Коренът в Кроват и кровизи е кров, той се обяснява със стблг. дума кровъ – закрила, защита, покровителство. Етимологията е ясна и логична, но в миналото се намериха даже индивиди, които да “изтълкуват” името на Кроват със значение – княз на червеите (Симеонов цитиращ Алтхайм).

С подобна семантика на Кроват и кровизи е и тракийското божествено име Барги-дентис. Частицата барги бива изтълкувана от Вл. Георгиев като сродна на стблг. брегон-грижа се (закрилям). Сродно на Барги-дентис е старобългарското име Заберган.

Благодарение на намерени древни монети ние знаем за съществуването на тракийския цар Мостис.*  Неговото име отговаря на старобългарскто Мостич. Става дума за наш благородник от двора на цар Симеон.

http://hourmo.eu/27_Reges_Thraciae/Mostis/1042_Mostis_Tetradrachm_AR.jpg

Тракийският цар Телеф споменат от Омир в работата му Илиада. Името Телеф отговаря на старобългарското Телец. Княз Телец е властвал през VIII век. С име сродно на Телеф и Телец е това на старобългарския владетел Телериг. Коренът в трите имена е тел, обяснява се със стблг. тело, тилище-тяло, човек, лице, особа.

Прусий е цар на тракийското племе витини. На него е кръстена столицата Пруса, позната в по-късни времена като Бурса. В региона на този град Д. Хоматиан локализира старите българи през IV век преди Христа. Знаейки това няма да се учудим защо името на Прусий показва такава близост с това на българския княз Пресиян, който е известен и като Прусиян.* 

* http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_prit_15.html

Едно от имената на тракийски бог Дионис е Сабазий, имащо вариант Сабадий. Вл. Георгиев сравнява този теоним със стблг. свободъ- свободен. Тълкуването е логично, не случайно римляните наричат Дионис Pater Liber -баща освободител. Сродно име на Сабазий е старобългарското Сабин- княз властвал през VIII век.

Токо(с) е древно тракийско име, регистрирано на надпис IGBulg V 5921. Токо(с) e сродно на старобългарското Токт. Княз Токт е живял през VIII век, неговото име се обяснява със стблг. токъ- течение, изтичане, т.е. потомък-потекло.

Сита, или Зита, Жита е име на тракийски цар, което съответства на старобългарското Зитко, Житко споменато на инвентарен надпис. Всички тези имена могат да се изтълкуват със стблг. жити- живея, съществувам.

Преди около 2700 години е живял тракиец наречен Багун. Неговото име се среща на надпис G-136. Багун е сродно на старобългарското Баган (Паган), като и двете се обясняват с тракийската дума багос-бог.

Котис е име на няколко тракийски царе, то е и теоним – Котито- богинята майка. Сродно на Котис и Котито е старобългарското име Котраг – син на княз Кроват и брат на нашия владетел Аспарух. Коренът кот има значение раждам, роден съм.Частицата раг в името на Котраг, е вариант на частицата риг в името на Телериг и притежава значение господар, цар. Теофилакт Симоката твърди, че рига е дума за владетел от езика на варварите врагове на Римската Империя (Curta, The Making of Slavs). Риг се среща в името на тракийския цар Ригмос.

Омир определя Хромий като военоначалник на мизите станали съюзници на трояните. Хромий се обяснява лесно със стблг. хромъ-недъгав. Това е предпазно име подобно на Черньо, Грозьо и др.

По-горе бе посочено, че названието на тракийското племе кровизи е сродно на името на княз Кроват. Това разбира се не е изключение, пример може да се даде с трибалите. Значението на това племенно название е тройно силни. Три отговаря на блг. три, а бали, на стблг. болий – по-голям и нейната по-древна форма, трак. балайос-силен, голям. Името на трибалите е сродно на това на княз Тервел, което в старите ни извори е предадено и като Тривелий.

Eдин слабо известен тракийски цар е Кобос. Той е властелинът на племето трери, които някои автори наричат и кимерийци. Името на Кобос показва връзка с това на Кубер- син на княз Кроват и брат на княз Аспарух.

Бузо е поредното интересно тракийско име споменато от (В.Бешевлиев). То съотвества на старобългарското Бузан. Павел Дякон съобщава за български цар Бузан в своята Римска История*.

* http://www.promacedonia.org/da/da_2_2.htm#73.

Интересуващите се от българска история са чели за цар Борил. Тези хора обаче едва ли притежават информация относно факта, че съществува тракийско име Бурилос. Запознатите с миналото ни знаят за Косара –дъщеря на цар Самуил.Едва ли обаче са направили връзка между името й и това на тракийския цар Косинга.

Сондоке е старобългарски благородник, чието име се обяснява със стблг. сондъ- съд. Със същата етимология са и тракийските имена Судис, Судикентос, Судийкентос, да не забравяме и тракийския топоним Сондис.  

В своя работа Б.Симеонов съобщава за старобългарското име Чепа-Τζεπα представяйки тюркски и монголски думи за обяснението. Жалко обаче, че не е направена връзката с тракийското име Ζειπα.

Паралелите между старобългарските и тракийските лични имена не свършват тук. Могат да се посочат още Безмер, Докум, Гостун, Таридин...съответстващи на тракйските Беса, Диком, Гастос, Тарутин.

Тези неща не могат да се дефинират като любопитна случайност. Случайност е, ако съвпаднат едно-две имена. В нашият случай обаче се касае за нещо съвсем друго – значителен брой старобългарски благороднически имена притежават ясни успоредици сред тракийските имена.

Аспар- Аспарух

Багун – Баган

Борис- Борис

Бурилос-Борил

Бузен - Бузан

Войнес – Воин

Гастос-Гостун

Зита – Зитко

Кардентис – Кардам

Кобос- Кубер

Косинга – Косара

Котис- Котраг

Мостис - Мостич

Прусий-Прусиян, Пресиян

Раскос – Расате

Сабадий - Сабин

Судис - Сондоке

Телеф – Телец

Токос-Токт

Тревелиус – Тривелий, Тервел

Ще допълня и това, че тракийските царски имена Скорило, Орол, Гордий, Медок, Золтес, Буруиста, Садок…се тълкуват със старобългарските думи скоръ-бърз, орьлъ-орел, гръдъ-горд, бурити сен-бурен съм, бунтувам се, садъ-градина.

Дали ще е случайно това, че никой не е забелязъл и систематизирал показващите прилика тракийски и старобългарски имена? Дали ще е случайно това, че вместо да се каже, че имената на тракийските царе притежават смисъл на български език, на нас ни бе внушавано, че тракийският език е изчезнал? Сякаш за някого е било въпрос на живот и смърт да скрие тракийските корени на нашия народ.Защо обаче? Защо е трябвало да се наложи догмата, че българите не са потомци на траките?

Ще мине доста време преди да разберем всичките причини за поведението на определена група изследователи. Едни са го направили от ограниченост, други са следвали покорно отъпкания път, трети са имали друг подтик. За нас е важно да разберем това – ние сме потомни на бунтари, на хора, които не търпят несправедливостта. Дедите ни са благоденствали когато са били верни на себе си, когато са се обединявали и заедно са смачквали злото. В нас има огромна сила, но трябва да се прояви и воля да я употребим. Един меч може да е здрав и остър, но се иска и крепка ръка, която да го върти.

                       http://wallpup.com/wp-content/uploads/2013/04/Spartacus-Wallpaper-HD.jpg

Ако искаме да оцелеем, не трябва да се предаваме и отчайваме. Пет века османски геноцид не успя унищожи потенциала на народа ни. Българките продължават да раждат таланливи хора и герои. Държава може се управлява от малко хора, но такива с чиста душа и сърце. За да ни има е нужно да повярваме в силите си, да търсим най-добрите и най-умните между нас, да ги пазим и да имаме смелост да ги следваме.