Едва ли има сънародници, които да не хранят дълбоко
уважение към подвига на солунските братя. За някои от нас, 24-ти май притежава
почти религиозно значение. Истинските българи помнят своите благодетели и им
отдават заслужената чест. Народът винаги е признателен на добрите хора, жалко е
само, че учените ни като цяло не са направили достатъчно, за да се знае цялата
истина засягаща произхода на Кирил и Методий, а и причината за тяхната Моравска
мисия.
Относно етническата принадлежност на тези хора, изобщо не
може да има съмнения – те са българи. Установено е, че родното им наречие спада
не към македонските, а към родопските. Знае се също и това, че дядото на
солунските братя е бил благородник от двора на княз Кардам, но е бил принуден
да напусне България и поради различия във вижданията на управляващите. За това, цитирайки И.Гълъбов, Б.Цонев, В.Ягич и др., свидетелстват А.Х.Едле фон Сумтал и
М.Маргаритов.
Въпреки че израстват в пределите на Римската Империя (Византия),
Кирил и Методий са с българско самосъзнание и владеят българската реч до
съвършенство. Имайки предвид всички тези факти, е трудно да намерим обяснение
на въведеното и наложено в официалните теории виждане, че светите братя
започват делото си не у нас, а в Моравия, не в Плиска, а във Велехрад (Велеград),
не в двора на княз Борис I, а при княз Растислав.
Ha пръв поглед това изглежда доста странно и напълно лишено
от логика деяние. Защо хора с българско самосъзнание ще пренебрегнат
сънародниците си и ще отидат да помагат на друг народ? Защо наистина Константин-Кирил
и Методий не отиват директно в Плиска при княз Борис I, a потеглят за Моравия където според официалните версии
ги е поканил тамошния княз Растислав?
Останки от средновековна сграда в Моравия, предполагаемо място на погребение на Св.Методий- Vykopávky velkomoravského kostela na tzv. metropolitní výšině, možné místo pohřbu sv. Metoděje, изобр. – Vlastní dílo
За да разберем мистерията, първо трябва да обърнем
внимание на това – кои са старите обитатели на така наречената Велика Моравия и
какво е положението, в което се намират в началото на IX век.
Името
на тази страна идва от названието на река Морава, наричана в древността Маргус.
Cпоред М. Бети, посетената
от Кирил и Методий Моравия съвпада с територията на римската област Мизия: “…the location of the activities of
Constantine and Methodius and the later Methodian archdiocese, was the so
called Great Moravia, in Roman Moesia.“
През IV век Мизия е
наречена и България от Свети Йероним – Mesia hec & Vulgaria. От този период, та чак до към XV век, различни автори наричат българите мизи, т.е.
в продължение на 1100 години, има отъждествяване на дедите ни с най-големия
тракийски народ.
Благодарение на тези факти разбираме, че през Античността, земите на
Моравия са принадлежали предимно на мизите, наречени по-късно българи.
Разбира се освен мизи, в Моравия са живели също дардани, трибали, а и илири.
Последните са хора явяващи се близки роднини на дедите ни наричани по време на
Античността траки.
Не само историческите извори, но дори данните от
археологията доказват, че на територията на Моравия са живели наши предци. Благодарение на проучванията
на Микола Душек и др. става ясно, че още в дълбока древност, Словакия е обитавана от
траки. Те не са се изпарявали, нито
вятърът ги е отвял нанякъде, няма и сведения за тяхното пълно унищожаване от
някакъв враг.
В отчет на “Варненското Археологическо Дружество” от
1907-ма година, има един много интересен пасаж, в който се твърди, че чешките
учени се интересуват от разкопките на Абоба (Плиска) защото предполагат, че
Велеград в Моравия прилича по устройство на българската столица. Уточнено и и това, че във Велеград, върху
камъни са намерени подобни знаци руни както в Абоба (Плиска).
Находки
от Моравия -Great
Moravian sword from Blatnica,
unearthed in the 19th century, originally interpreted as a burial equipment
from a "ducal" mound, Hampel 1894
По времето на солунските братя няма съществена промяна на
етническия състав на населението на страната, над която властва княз Растислав. Там живеят потомци на мизи,
трибали, дардани и др. Това обяснява защо в по-старите хроники името Растислав е предадено като Растис, а Растис е тракийско име. Същото важи и за името на княз Коцел, то е просто новият вариант на
древното Κοζειλας.
Най-важната подробност е това, че хората в Моравия говорят
същият език, който се говори и в България, а и как да е различно! Точно за това,
в писмото на император Михаил III до княз Растислав (Растис)
се казва, че Константин-Кирил е говорил моравския език. Цитирайки П.Юхас,
нашият изследовател С.Попов съвсем правилно отбелязва, че по времето на Борис I,
Моравия е била част от българската държава, следователно и езикът е бил същият.
Карта на Моравия 814-та година - Map of Moravia within East Francia in
814, - Allgemeiner
Historischer Handatlas
Ако не се касае за българско моравско наречие, то твърдение на Михаил III е напълно лишено от логика защото няма сведения Константин
Кирил да е посещавал Моравия преди 862-ра година и да е прекарал дълго време
там. Колкото и мъдър да е определен
човек, изучаване на чужд език изисква време, а е нужно и физическо присъствие
сред хората говорещи въпросния език.
Макар в миналото, а дори и днес, Моравия тенденциозно да
е представяна като отделна страна, както се уверяваме, реално нейните жители са
били от същия произход както и хората от България. Моравия не е нищо друго
освен подчинено на българските владетели княжество, в което основното население
е същото както и у нас.
Защо иначе през 827 и през 829-та година княз Омуртаг ще
изпраща армията си по поречието на Драва? Един мъдър владетел като Омуртаг не
би започнал военна кампания, която може да доведе до сериозен конфликт, освен
ако не се касае действия целящи запазването на изконни български територии.
Когато
немци и унгарци съсипват Велика Моравия, тези от
жителите ѝ, които агресорите не са успели да пленят, се преселват в България, а
това е поредната силна индикация за националната принадлежност и самосъзнанието
на тези хора.
Несъмнено, ако нямаше намеса на чужденци, с течение на
времето, Моравия би се сляла с България и би се стигнало до образуване на
огромна държава. Това обаче е най-големият кошмар както за Римската Империя (Византия),
така и за германските царе. Te помнят добре
наказателните походи, които княз Омуртаг предприема срещу крал Людовик
Благочестиви.
България като дом на всички потомци на старобалканските народи и техните
роднини, би била не само най-силното и най-голямо царство в Европа, но и реална
заплаха за франки и римляни (византийци) по простата причина, че те са се
разпрострели на наши изконни земи, чието връщане ще бъде поискано.
За да не се стигне до това, както германите, така и
римляните (византийците) вземат превентивни мерки, които трябва да предотвратят
вливането на Моравия в лоното на българската държава.
През 865-та
година, в следствие на намесата на германското духовничество и германската благородническа
прослойка, папа Стефан V забравява богослуженето на изконния език на
населението на Моравия. През 866-та
година, в България избухва така наречения бунт
на боилите, които са против въвеждането на християнството. Реално, бунтът на боилите, е опит за преврат и
сваляне от власт на княз Борис I, като мотивите нямат нищо общо с религията.
Само година по-късно, през 867-ма
година, Василий I организира покушението над носещият фригийска кръв във
вените си император Михаил III – човекът подкрепил Светите братя в полезната за
България дейност.
Вижда се, че противниците ни са били силно изплашени,
иначе не биха действали толкова бързо. Когато съпоставим събитията от 865-та,
866-та и 867-ма година, става ясно, че не са никак случайни и по-скоро се касае
за добре организирана кампания. Това проличава също и от последвалия съюз,
който император Василий I и крал Людевик II сключват през 870-та година. Само за
пет години, обръчът около дедите ни е стегнат здраво, но те вече имат стабилна
опора и устояват.
Враговете на народа ни са водели войни срещу нас не само
с огън и меч, но и по друг начин – с клевети и заговори са се опитвали да
раздединят дедите ни, а всяка отделена от лоното на народа ни група група е
била подлагана на асимилация. Докато в средата на IX век България е силно
княжество, което успешно се противопоставя на Франското Кралство и на Римската
Империя (Византия), то подчинената ни Моравия има по-малко човешки и финансови
ресурси. Това я прави лесна плячка на германските царе, които се стремят да
наложат своето влияние, а след време и пълна власт над завладяното население.
Целта на Моравската мисия на Кирил и Методий е да бъдат опазени българите
от покрайнините на държавата ни. Запознати с политиката на Римската Империя
(Византия), а и с амбициите на германските владетели да разширят териториите на
страните си в посока изток, светите братя правят всичко възможно да укрепят
българщината.
Моравия като територия може и да е загубена за нас, но с
въвеждането на глаголическата азбука у нас, а и правото на богослужене на
български език, държавата ни се укрепва. Не случайно времето на цар Симеон Велики е
известно като Златният Век. Тогава страната ни се превръща в духовен водач на
всички сродни народи.
Ролята на българите в укрепването на държавите и даване
на силна основа на културата на сродни хора от други държави е било добре
известно през IX и X век. Било е известно и през ХIX, когато Юрий Венелин идва у нас, вижда страданията на
народа ни и бива силно огорчен от съдбата на учителите и наставниците на Русия.
В началото на ХХ век, по-точно през 1923-та година, лингвистът Макс Фасмер
акцентува върху ролята, която българските книжовници и духовници изиграват в
оформянето на езиците на руси, сърби и др.
За влиянието на книжовното дело на Кирил и Методий над
чехи, словаци, поляци, словени, хървати, пише акад. Е.Георгиев в работата си “Нашето
Азбуки”. Ясно и откровено признание за приноса на дедите ни идва от страна на проф.
Н.Туницки: „По времето, когато западноевропейските народи не можеха и да мислят
за народни езици в богослужението, когато сред западните славяни остатъците от
народна църква и славянска писменост постепенно замираха, а сред сърбите и
хърватите едва се подемаха първите стъпки на просвещението, когато Русия бе още
съвсем езическа, в България за няколко десетилетия се създаде самостоятелна
славянска църква, с народен език и духовенство, а славянската просвета достигна
небивали успехи в своето развитие.“
Повече признания от страна на лингвисти идват през
втората половина на ХХ век.Проф. д-р П. Кирай – преподавател по славистика в Будапещенския
университет, cподеля : “...Старобългарският език има огромна роля за
културното развитие на Средна Европа. Делото на Кирил и Методий и техните
ученици е наистина епохално и тепърва ще се очертават границите на техния
принос.“
Проф.
Й.
Линстед – ръководител на катедрата по славянска филология в Хелзинкския
университет, също дава висока оценка:
“...Важното е, че когато преподавам на студентите от славянски филологии, които
изучават старобългарски език, аз им подчертавам, че този език всъщност в
основата си е в основата на всички славянски езици.“
Проф.
Сьоичи Кимура – президент на Японската славистична асоциация казва: „В
продължение на векове латинският език е бил изучаван с огромен труд, защото той
е достъпен само на най-образованите хора на онези времена. Старобългарският
език е велик дар, даден от братята Кирил и Методий на славяните, защото е бил
достъпен на тях. През Средновековието религията и културата са едно и също
нещо. Тъкмо затова делото на Кирил и Методий има огромно културно значение.
Създаденото от тях е гениално, истински непреходно. То се предава от век на век
чак до съвременността.“
Интересно е и виждането на Ян Йендзие – доцент по българска
филология в Пекинския университет: “Благодарение на делото на Кирил и Методий и
техните ученици България рано приема културното наследство на човечеството с
помощта на своята писменост, запазва и развива своята културна традиция и
националния си характер, става една от страните с развита култура в
Средновековието.”
Могат да бъдат добавени още хвалебствени слова за делото
на Светите братя, може да се каже още много за подвига им, но по-важното е
друго – да проумеем, че славата на дедите ни не е като медал, с който можем да
се кичим, а пример, който сме задължени да следваме. За да си потомък на
благородници, трябва да се държиш като благородник.
За да си истински българин, трябва да следваш пътя на
светлината и доброто.
Използвана литература:
1.А.Х.Е.фон Сумтал, М.Маргаритов, За Кирил и Методий,
изд.ОФ, София, 1989;
2.Е.Георгиев, Нашето Азбуки, Изд.Народна Просвета, София,
1981;
3.Вторий Годишенъ Отчетъ на Варненското Археологическо
Дружество за 1907 година, Зора, Варна, 1908;
4.Български Старини изъ Македония събрани от Йорданъ Ивановъ, Българско Книжовно
Дружество, Държавна Печатница, София, 1908;
5.M.Dušek,
Die Thraker im Karpatenbecken, Verlag B.N.Grüner, Amsterdam, 1978;
6.B.Dudik,
Mährens Algemeine Geschichte, I Band, Von den ältesten zeiten bis zum jahre
906, Brünn, Druck von Georg Gastl, 1860;
Извори от интернет:
С.Попов, Българската Писменост – известна и непозната (посл.вид.24-05-2019)
Моравска мисия (посл.вид.24-05-2019)
Михаил
III (Византия) (посл.вид.24-05-2019) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_III_(%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F)
За Буквите, Кирило-Методиевски Вестник (посл.вид.24-05-2019) http://www.zabukvite.org/newspapers/Zabukvite31.pdf
Публикации
