ФАЛШИФИЦИРАНАТА ИСТОРИЯ, МИХАИЛ СИРИЙСКИ И БЪЛГАРИТЕ

Изворите за нашето минало са много. За жалост хрониките, от които черпим знания са сътворени от враговете на дедите ни. Повече от ясно е, че римските и гръцки летописци не винаги са били обективни. Често важни подробности са били премълчавани, или пък преиначавани. Теофан Изповедник и Никифор имат доблестта да признаят срамното поражение на император Константин IV и победата на княз Аспарух. Войната между българите и Римската Империя (Византия) е спомената и от Константин Апамейски, но повечето от останалите автори бягат от това събитие като дявол от тамян.

Веселин Бешевлиев разказва за това явление и обяснява, че през Х век във Византия били създадени нови версии за заселването на българите отсам Дунав, които трябвало да отменят съобщенията на Теофан и патриарх Никифор и Константин Багренородни за заселването и образуването на българската държава.

Доста летописци услужливо подемат новата тенденция на фалшифициране на събитията, един от тях е Лъв Дякон. Той признава, че българите са познати и под името мизи, но пропуска княз Аспарух, премълчава за бягството на  Константин IV. Присъствието на българите на юг от Дунава бива обяснено с милостта на император Юстиниан Риномет -705-711 г. По негово благоволение дедите ни получили земята си.

Друг услужлив на Рим (Византия) автор е Михаил Сирийски. Някои сънародници изпадат в екстаз при чуването на името на този човек. Причината на това навярно се крие във факта, че този летописец изкарва българите късно дошли чужденци, чиято прародина се намира край Имеон, Средна Азия.

Средновековният летописец твърди, че по времето на император Маврикий -582-602 г. трима братя дошли от Вътрешна Скития водейки със себе си 30 000 скити. Отправната им точка била планината Имеон, а до река Дон стигнали за 65 дни. При достигането на границата на ромеите, един от братята на име Булгарий взел 10 000 човека, проводил пратеници при Маврикий да му даде земя и да живее като съюзник на ромеите. Молбата била удовлетворена и новодошлите хора получили Горна, Долна Мизия и Дакия, укрепени места, които аварите били напуснали. По името на водача си Булгарий преселниците получили народностното си име.

Всеки трезво мислещ човек би захвърлил сведенията на Михаил Сирийски в кошчето за боклук – точно там където им е мястото. Верно е, че никой стар автор не представя перфектни данни, всеки залита повече или по-малко, но в нашия случай става дума за не просто за грешки, а за груби и нагли фалшификации.

На първо място Михаил Сирийски премълчава факта, че българите отвоюват родината си. Вместо това дедите ни са изкарани хора превиващи гръб пред римския владетел. Елементът на мъжество и героизъм ни е отнет, а вместо него ни е лепнат етикет на покорно, раболепно племе, което се моли на император Маврикий.

Къде останаха думите на Енодий, който казва, че българите са народ, на който всичко е принадлежало, народ, при който на почит стои този, който купува дойстойнството си с кръвта на противниците си и, у който полесражението е родно място.

Да разгледаме и времето на идването на дедите ни - 582-602 г. Съществуват толкова много данни, в които българи и България са споменати преди този период. Дори Михаил Сирийски да не е бил запознат с някои документи, едва ли всички сведения за българи в Европа прези 582 година са му били неизвестни. 

B ирландските писания Leabhor Gabhala Eireann се казва, че по времето на цар Кир Велики -VI век преди Христа, народ наречен болги идва от Тракия в Ирландия. Това е около 1100 години преди времето когато според Михаил Сирийски българите се появяват в Европа, но за този извор средновековния автор има оправдание. Ирландските хроники стават известни в Европа сравнително късно.

Картата на Св. Йероним обаче би трябвало да е добре известна на летописецът определил дедите ни като късни азиатски пришълци. Документът е създаден през IV век, той е ценен поради това, че е отбелязано името България като тъждествено на Мизия. Според сведенията на Св. Йероним поне земите между Дунава и Стара Планина би трябвало да са населени с българи в периода 380-390 година.

http://www.angelfire.com/ak/762mm/images/bgkarta.jpg

Потвърждение за това намираме в твърдението на Касиодор цитиран от Орбини, че българите са в конфликт с Рим край Сингидунум (Белград наричан още Алба Булгарика) някъде към 390 година.

Още едно потвърждение намираме в сведението на Г.Кодин, според когото градовете Плиска, Преслав, Дуросторум и Констанца са строени по времето на Константин Велики – 306-337 година. Понеже имената на Плиска и Преслав са български, то те са строени за българи и най-вероятно от българи, ако съдим по използваните квадри.

Отново доста преди споменатия от Михаил Сирийски период, Лъв Дякон поставя българи в Европа споменайвайки за военния им конфликт с лангобардите през 420-440 година. Според проф. Ганчо Ценов сблъсъка между готи и българи на Балканите е някъде през 480 г. Пак Ценов предава теофановото свидетелство за присъствие на българи в Илирия и Тракия през 494 г. Комес Марцелин описва българска победа над римска войска в Тракия през 499 г.

Българите се споменават и в събития свързани с изграждането на Дългата Стена на около 60-70 км от Константинопол през 512 година. Пишейки за същия период Йоан Малала поставя българи в армията на Виталиан. Борбата на тракиецът Виталиан с император Анастасий е документирана и от Йоан Никиуски, който даже споменава как Виталиан се върнал в Провинция България.

Името българи, а и названието на държавата ни са споменати не само от Св. Йероним, но и от Йоан Никиуски и др. дълго време преди имеонските преселници да тръгнат за Европа. Не мога да разбера защо някои хора се възхищават от Михаил Сирийски? За това, че той със замах унищожава славни моменти от историята ни? За това, че премълчава ранното присъствие на дедите ни на Балканите? За това, че ни изкарва превиващи гръб пред византийските императори?

Нека продължим с анализа на работата на средновековния автор. Той твърди, че хората основали България са били 10 000 души и, че те са населили двете Мизии и Дакия. Това е не просто несериозно, то е под всякаква критика. Дори 100 000 човека не могат да държат под властта си такава голяма територия и то територия, която е богата и, за която не само ламтят много народи, но и се водят жестоки войни. Повече от ясно е, че Михаил Сирийски е представил неверни сведения.

Следващата слабост на летописа му е описанието на похода на Булгариос и неговите хора. Твърди се, че походът е станал през зимата и е траял 65 дни. Няма разумно мислещ човек, който да повярва на такава глупост. Растоянието от Имеон до река Дон е около 5000 километра. В древността не е имало асфалтирани пътища, а и преселниците са ползвали волски коли, на които е било натоварето цялото им имущество. Зимният студ позволява прекосяването на реките, но снегът пречи на придвижването. При тези условия не могат да се минат повече от 5-6 километра на ден. Поход от Имеон до река Дон би траял не 65 дни, а няколко години.

Хората няма как да са постоянно на път, правят се временни станове, търси се храна, разузнават се местностите, през които трябва да се премине, водят се преговори с народите, през чиято територия се преминава, а всичко това отнема време. Чудя се на ума на сънародниците вярващи на Михаил Сирийски, как не са се замисляли над споменатите по-горе неща?

Поддръжниците на иранската теория за произхода на българите не са се замисляли и за други неща. Името на прословутата планина Имеон, или както Плиний я нарича Имаус, не е иранско. То се среща на няколко места в Европа и то още от дълбока древност. Антонио Скиарета споменава в своя работа за присъстващата на Певтингеровата карта Mons Imeus и го свързва с названието на река Himella, като дава значение сняг, зима, студ. Става дума за топоними и хидроними от Апенините, а не Азия.

В близост до Mons Imeus и Himella е древния град Emona, Aemona, Aemonia, на чието място се появава словенската столица Любляна. За етимологията на Емона Скиарета дава същото значение както за Имаус – сняг, зима, студ. Трябва да се добави и названието на една друга планина в Европа – Иметос. Това е мястото, което според Херодот пеласгите са имали обиталище. Същите тези пеласги, за които Плутарх твърди, че са колонизирали и Апенините (там където е Имеус).

Сродни на Иметос, Емона и Имаус топоними са документирани и по други места на Балканите. Страбон свидетелства, че по-старото име на Македония е Ематия, а Haemus, Αἵμων е най-древното название на Стара Планина. Според Уйлям Смит Haemus, Αἵμων означава студена планина, планина, в която стават бури.

Как да си обясним приликата между намиращите се в Азия Имеон, Имеус, а и Хималая с локализираните в Европа Имаус, Иметус, Емона, Ематия, Хемус? Xората запознати със старите извори няма да се чудят сълго. За поход на тракийския бог Дионис в Индия са писали доста стари автори - Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нон, Плиний, Страбон. Най-ценни обаче са данните на Луций Ариан, който приписва на Дионис създаването на индийската цивилизация.

Съвсем естествено е, че ако определени хора бъдат повлияни културно, те ще са повлияни и езиково. Походът на стари балканци наричани в миналото траки и завладяването на Индия обясняват защо в Индия се говорят две напълно разични групи езици – арийски и дравидски. Става ясно и защо хората говорещи арийски езици са генетично по-близо до народите на Източна Европа, отколкото до други индийци (по изследване на Скул, Шарда и Сонина).

Истината както се уверяваме е проста, но поради това, че на широката публика не са представени голямо количество данни, са станали възможни определени спекулации, не на поседно място тази, в която сведенията на Михаил Сирийски се използват като “доказателство” за иранските корени на българите.

Дори да е имало някакво идване на българи от земите край Имеон, на похода на тези хора трябва да се гледа като на англичаните колонизирали Индия и в един определен период принудени да се завърнат обратно във Великобритания. Кой би изтълкувал присъствието на англичани край Хималаите като доказателство, че прародината на старите англо-сакси е в Азия? Никой, нали, но защо подобно събитие се тълкува като “доказателство” за иранския произход на българите?

Редно би било поддръжниците на иранската теза да подложат на критика сведенията на своя кумир. Редно би било да се представят на читателите сведения за тракийското присъствие в Индия, а и Бактрия, там където Плиний Стари разполага тракийското племе сарапари. Редно би било да се каже, че сродни топоними на азиатската планина Имеон, Имаус съществуват и в Европа, а и те са споменати дълги векове преди споменаването на азиатската планина.

Всеки има право на лично мнение дори то да се отличава коренно от това на другите хора. При защитата на вижданията си обаче ние трябва да сме обективни и честни. Не трябва да изкривяваме фактите, не трябва да премълчаваме информация. Почтено е и да признаваме откровено грешките си. Как иначе ще имаме правото да се наричаме българи?

Използвана литература :

1.В.Бешевлиев, Географията на България у византийските автори, Известия на Народния Музей Варна, Том 23, Изд. Георги Бакалов, Варна, 1987;

2.И.Богданов, Прабългари, Изд. Народна просвета, София, 1976;

3.Г.Ценов, Праотечеството и праезика на българите, Хелиопол, София, 2005

4. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

5. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

6. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

7. W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;

9.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

8. A.Sciaretta, Ancient Toponymy

http://asciatopo.xoom.it/samnium.html#imeus

http://asciatopo.xoom.it/samnium.html#himella

ЗНАЧЕНИЕ И ПРОИЗХОД НА ДУМАТА БАЛКАН

България е осеяна с невероятно красиви места. Стара Планина е едно от тях. Тя е по-различна от Родопите, Пирин и Рила, но и в нея е скрита древна магия. Не случайно от недрата и бликат извори, които биват считани за лечебни и са изградени параклиси край тях. Горите й все още помнят стъпките на Левски и Караджата, а и на още хиляди борци за свобода и справедливост. Почвата й е напоена с кръв още от времето когато траките койлалети са въстават с меч в ръка срещу римската власт. Ехото на битките от далечното минало е запечатано в гордите, извисяващи се към небето скали.

                 снимка на Павел Пронин http://blog.raskoll.com/wp-content/uploads/2012/06/img_2012_543.jpg

             http://blog.raskoll.com/tag/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0

Първите споменавания за Стара Планина срещаме в работите на Херодот и Тукидид. Те я познават под различно име – Haimon, Haimos. Това название остава и до ново време.

Запазено е в българските говори като Им планина и Емине бурун –[1] c.36-37. В документи от  XVI век срещаме варианта Матори Гори – с-686. То е синоним на Стара Планина. Маторен, маторист е наша дума за стар, а гора означава и планина.

снимка на Евгени Динев http://stock.evgenidinev.com/photo/central-balkan-15947d2.jpg

http://stock.evgenidinev.com/15968d2/

Съществува и друго название на Стара Планина, а именно Балкан. Езиковедите ни го определят като турско по произход. Смята се, че то идва от турк. balkan-планинска верига, планинска област, планина. Поне това е виждането на съставителите на “Български Етимологически Речник”, Том I, София, АИ “Проф. Марин Дринов”, София, 2007, с.29.

Не може да се отрече, че за пет века турците са оставили на наша територия огромен брой топоними и хидроними. Не е обсъдена обаче възможността термина balkan-планинска верига да е заемка в езика на турците. В това няма нищо неестествено, всеки линвист знае, че турския език е пълен със заемки. Една от най-интересните е ата-баща, тя е от тракийски, пеласгийски произход и е основа на имена като Атис, Атес, Атюс, Атия. Ата е и коренът на стблт. отьцъ-баща, чиято древна форма е била ать-къ според Ст.Младенов. Щом дума от основния турски речников запас се оказва заемка, то защо и балкан да не е?

Трябва да проверим дали сродни названия на балкан са документирани в земи обитавани от траки по време на Античността. Все пак турците нахлуват в Мала Азия и Източна Европа доста по-късно. Разгледаме ли работите на определени стари автори ще забележим нещо интересно. Преди около 2000 години, в Тевтрания е локализиран топоним Балкеа, недалеч от Пропонтис (Мраморно Море) : “Teuthrania was a powerful nation in itself, even when the whole of Aeolis was held by the Mysians. In it are the Pioniæ, Andera, Cale, Stabulum, Conisium, Teium, Balcea. ^{“ -} Plin. V.33

Името Балкеа е несъмнено тракийско. Мизите от региона, в който е Балкеа са наречени още българи от Д. Хоматиан. Този автор локализира дедите ни край Олимп и обяснява, че в древността те са прогонени от Александър Велики на север. По-късно българите се завърнали и завзели голяма част от Балканите: "европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали   Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.” – Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966.

Названието Тевтрания идва от името на мизийски цар Тевкър, баща на споменатия в Илиада мизийски благородник Телеф, чието име е почти идентично на старобългарския владетел Телец. Да не забравяме и това, че Тевтрания е известна и като Западна Мизия – W. Smith Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood.London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.

През Античността, в Европа е локализиран и друг интересен топоним, а именно Балкия.За него знаем отново благодарение на Плиний Стари. Той предава свидетелството на живелия няколко века по-рано Ксенофон от Лампсак за огромен остров с име Балкия, който се намира на няколко дни плаване от Скития – Plin.IV.95. В същия регион Плиний разполага и Мори Маруса (Мъртво Море), чието име е тракийско. Мори (или морiе) е тракийската дума за море – Тя се среща се в етнонима морисени - Plin.IV.41.

Характеристиката, която Ксенофон дава за Балкия ще ни помогне да разберем значението на името. Старият автор е обяснил, че се касае за огромен остров, т.е. имаме индикации, че значението на Балкия е голям, масивен. Коренът бал намираме в тракийския топоним Балеос – название на върховния бог. Според Димитър Дечев значение може да се даде със санскр. bala-m – сила – с. 41.  Дечев е пропуснал да добави, че санскритската bala означава не само сила, но също и едър, голям, масивен.

Дума с подобно значение намираме и в галския език, който по никакъв начин не е сроден с турския, или пък е повлиян от него. Жорж Дотен прави доста подробно изследвания на галски епиграфски паметници, топоними, антропоними и успява да синтезира откритията си в своята работа “La Langue Galloise”.  На с. 230 той е споменал думата balco, чието значение е силен, здрав. Като сродни думи са представени ирл. balc -здрав, як, уелс. balch-голям, едър. Към тях могат да се добавят  стблг. болии-по-голям, *балии-по-голям, долнем. pall-здрав, силен, як, гр. βέλτερος-по-добър. слов. bolji-по-добър и т.н.

Коренът в balco е bal, а са, со са умалителни наставки, които се срещат в галски думи като abalinca-ябълка, carruca-каруца, iorco-яре, козле, dvorico-двор. Друга наставка -ан(о) срещаме в галските думи balano-боец, от bal-силен, brano-врана. Някои може да се запитат защо изобщо да се търси етимология на балкан с помоща на галския език? На пръв поглед няма никаква логика да се прави това. Подобен опит изглежда странен защото на широката публика не са известни важни данни. Археолози и келтолози  знаят, че галската халщатска култура е създадена от трако-кимерийци. 

Те въвеждат нова порода коне и нов тип юзди в Галия, въвеждат също и нови погребални ритуали, които са типични за Тракия, Черноморските степи и Фригия. Тракийското влияние върху галите обяснява присъствието в галския език на думи като sedlon-седло, colisatum-колесница. Те нямат етимолоигия нито в Р-келтски като галския, нито пък в Q-келтски.

Има също така и много паралели в топонимите. Тракийските Зуро Бара, Суа Бара отговарят на галските Тало Бара, Сакро Бара, а обяснение получаваме от блг. бара-река, рекичка. Тракийските Бурд-апа, Бурд-енис отговарят на галските Бурдуа, Бурдо, чиято етимология е скрита в стблг. бродъ-брод, мост. Тракийските Берзаме и Берзо-вис отговарят на галския Берзула, тълкуване получаваме с думата бреза.

Друга индикация, че галите са били повлияни от дедите ни са екзотичните лични имена. Те са споменати само в работата на А.Холдер Alt-Keltischer Sprachschatz, Academische Druck, Graz, 1962. Не сме ги чували във филми, нито пък сме чели за тях в книги защото са неудобни, прекалено български звучат. Ето част от тях:

Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус.

Най-интересното е, че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Тюрко-алтайци в Галия не е имало, но за сметка на това трако-кимерийците са били дълго време аристокрацията на много келтски племена.

Знаейки тези важни неща вече няма защо да се учудваме, че обяснение за името Балкан срещаме не само в тракийската, но и в галската ономастика. Балкан означава масив, голямо възвишение, точно това, което е и планината. По принцип названията Матори Гори, Стара Планина имат едно и също значение -голям, масивен. За Матори е дадено обяснение по-горе, остава да се кажат няколко думи и за стар, стара.

Значението на тази дума е голям, израснал. Стар съотвества на лит. storas- голям, обемист, слов. star-стар, стисл. storr-голям, мъжествен, нидер.stoer-силен, мъжествен, санскр. sthiras-силен, здрав, едър. Стар е този, който е голям, израснал, висок на ръст. Думата е засвидетелствана в тракийската ономастика – Σταρασκενος.

Ако един топоним има различни варианти това не означава непременно, че те са дадени от различни хора. Освен това едно название може да съществува дълъг период от време преди то да бъде документирано. От Амиан Марцелин знаем, че по-старото име на Филипополис (Пловдив) е било Евмолпия –Amm. XXVII.4.12. Евмолп е тракийски жрец, който е живял преди Троянската Война, а за това, че на него е кръстен най-големият град на Тракия научаваме едва през IV век, т.е. 1700-1750 години по-късно. Виждаме, че няма причина през Античността да е имало топоним Балкия, Балкан в сърцето на Тракия, но за него да се чуе доста по-късно.

Не е трудно да се обясни как тракийски думи са проникнали в езика на дедите на турците. Притежаваме свидетелства на много стари автори, които са писали за походът на тракийския бог Дионис в Индия. Луций Ариан дори приписва на Дионис създаването на индийската цивилизация. За да се стигне от Тракия до Индия, трябва да се мине през земите, които дедите на турците са обитавали. 

Преди да повлияят индийците, траките са оказали културно и езиково влияние върху тюрко-алтайците. Ето това е причината в турския език да има дума балкан-планина. Това е причината и в турски диалекти да се срещат думи като бара-рекичка, ведре-ведро. Те са от тракийски произход, бара се среща в Зуро Бара, Суа Бара, а ведро идва от трак.дума веду-вода.

Когато бъдат представени всички важни данни, тогава истината става ясна. Трудно ми е да си представя, че в миналото езиковедите ни не са чували за тракийските топоними Балкеа, Балкия. Би трябвало да се знае и това, че българите са отъждествявани с мизите в продължение на 1100 години. Във всеки случай е известен факта, че сред българите преобладава тракийския антропологичен тип. Споменаване на това важно свидетелство е направено от Д. Ангелов през 1971 година. Защо въпреки тези данни не е направено по-подробно проучване на произхода на името Балкан, за мен е загадка.

Загадка е и пренебрежителното отношение към качествата на народа ни. Никой не рипва, ако се каже, че Римската Империя се е простирала на територията на над тридесет днешни държави. Никой не тръгва да оспорва факта, че испански, португалски, френски, румънски и реторумънски са възникнали поради римската екпанзия и влияние. Щом нещо е възможно за римляните, защо да е не е било възможно и за дедите ни?

В нашите земи организираното земеделие и скотовъдство се появяват хилядолетия по-рано отколкото на Апенините. На наша територия хората започват да обработват злато и мед хилядолетия преди древното население на Апенините. В България са и най-старите европейски градове, постройките у нас предшестват тези на Апенините с хилядолетия. Същото важи и за писмеността, разслоението на обществото, проявата на царска власт и т.н.

През V век преди Христа Одриското Царство е най-могъщото и най-богатото в Европа. По това време римляните са само бедни селяни намиращи се под властта на етруските. Повече от 4500 години дедите ни превъзхождат предците на римляните по отношение на всичко, а за 4500 години могат да се извършат много велики дела. Редно е те да бъдат проучени, редно е на младите българчета да се обяснява в училище, че са потомци на велик народ, на създателите на първата писменост, на първите ковачи и земеделци, на тези, които извадиха останалите европейци от мрака на незнанието. Човек, който расте без гордост е осъден да слугува на други. Нека не обричаме децата си на такава участ.