ГРУБИТЕ ГРЕШКИ В ДАТИРОВКИТЕ И ПЕЧАЛНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ

Историческите извори често съдържат важна информация, но само на тях не може да се разчита. Причината е проста – както някои от старите автори, така и по-късните преводачи и редактори са лъгали. Някои по принуда, а други поради това, че им е заплатено добре да създават манипулации. Имало е и такива, които с удивителен фанатизъм са внедрявали лъжи, защитавайки политическите интереси на своите държави и управници.

 

Карта на Мизия и Панония, с отбелязани локации на Сирмиум - Стремска Митровица и Бонония - Видин (по Дройзен)

Ако погледнем към историческите извори за появата на българите, ще установим с удивление, че датировките, а и версиите са доста различни. Ако се доверим на Касиодор, цитиран от Орбини, българите са на Балканите още през IV в., защото според Касиодор през 390 г. българите се сражават с легионите на Тедосий Велики (379 – 395 г.) край град Сирмиум.

 

Българите са локализирани отново край Сирмиум, през 480 г., от стария автор Йоан Антиохийски, който определя дедите ни в случая като съюзници на император Зенон.

 

В Манасиевата хроника се твърди, че българите завземат земята си по времето на император Анастасий (491 – 518 г.). В текста се споменава, че дедите ни навлизат от запад, превземат Видин и земите край Охридско.

 

Не бива да забравяме и сведението на Димитър Хоматиан (прев. Ал. Милев), който определя българите като потомци на траките мизи и определя завзетата от тях земя като огромна: “със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия”.

 

Сирмиум е в област Панония, а Видин е в Мизия, разстоянието между двете селища е около 280 км, т.е. не е значително голямо и така става ясно, че можем да говорим за вековно българско присъствие на Балканите и то в една и съща област. Прочее, край Сирмиум е намерена керамика с черна излъскана повърхност и керамика с прави или вълнообразни линии. Такава има и в Плиска, но датировката е фрапираща. Панонската керамика е датирана като спадаща към Античността, а нашата е определена като направена през Средновековието.  

 

Споменатите до тук исторически извори се подкрепят от археологическите находки от Панония, Сърбия, където учени са предложили адекватна датировка на съдовете. А у нас явно се следва недоказаното вярване, че Плиска е строена през Средновековието и просто няма как там да има керамика от времето на Античността.

 

Да, но в Плиска са намерени голям брой тухли с надписи DULES, DIONIS, а те са датирани IV в. Край Южната Порта на Плиска е намерен релеф на Тракийския Херос в почти естествен ръст. Според археолога Атанас Милчев, забележителният артефакт е от III в. и не е ползван като сполия, т.е. за запълване на стени, а е имал някаква функция, за която разбира се нашият учен не посмява да говори.

 

Печати на римски тухли от Плиска, с надпис Дулес (ИРАИК X)

Всяко свързване на траките с построяването на Плиска е табу в нашите археологически среди и всеки, посмял да заговори на тази тема е злобно критикуван, нападан, осмиван.

 

Предпазливостта на Атанас Милчев е напълно разбираема, но по-късно, през 1991 г. той намира смелост и съобщава за това, че някои от изследователите на Плиска са укривали и унищожавали неудобни артефакти: “Късноантични и ранновизантийски археологически материали недобросъвестно се укриваха или унищожаваха при провежданите археологически разкопки в Плиска и Преслав...”

 

Един друг археолог, а именно Стамен Михайлов съобщава за важно откритие на колеги, които при разкопки в тракийското селище Сучи-дава намират керамика с гравиран знак IYI в. и я датират IV – V в. Михайлов споменава и за откритията на други археолози – Тодоровч и Церманович, намерили съдове на 7000 г., с гравиран знак IYI.

 

Убеждаваме се, че има предостатъчно исторически извори, които подкрепени от данните на археологията доказват, че българите са били на Балканите още по времето на Античността, а разбира се и по-рано.

 

За жалост у нас се разчита на други исторически извори, а датировката на важни артефакти май се прави така, че да пасне на общоприетите заблуди за времето, в което може да се говори за трайно присъствие на българи на юг от Дунава.

 

Сравнения на тракийски строежи от времето на Античността и стените на Плиска

Често цитираната от манипулатори хроника на Михаил Сирийски съдържа удобна за статуквото информация. Там се прокарва лъжата, че по времето на император Маврикий (582 – 602) група скити, около 10 000 души, идвайки от азиатската планина Имеон, под водачеството на Болгариос се настанява в земите на юг от Дунава с разрешение на императора. В Сравнение с Манасиевата хроника, разликите са фрапиращи – посоката на идване тук е от изток, няма война с империята, а и времевия диапазон е друг, по-късен.

 

Теофан Изповедник и патриарх Никифор също дават сведения, които не пасват нито на данните от Манасиевата хроника, нито на налудничавите твърдения от хрониката на Михаил Сирийски. Живелите преди Константин Манасий и Михаил Сирийски летописци представят съвсем различна картина. Те изказват твърдението, че Римската Империя води война с българите по времето на Константин IV (668 – 685 г.) и преживявайки срамно поражение, е принудена да плаща данък на българите.

 

Отклоненията са забележително големи. Времевия диапазон на идване на българите е около 300 години, а това е огромен период. Посоката на нахлуване е напълно различна: Касиодор и Манасий локализират първите български завоевания в западната част на страната ни, а Михаил Сирийски, Теофан и Никифор говорят за идване от изток. Освен това, Константин Манасий, Теофан и др. пишат за война на българите с Римската Империя, а според Михаил Сирийски дедите ни получават земя поради милостта и благоволението на император Маврикий.

 

Докато Михаил Сирийски определя само Мизия като земя на българите, то Димитър Хоматиан съвестно добавя за “Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия”.

 

Огромни са разликите в работите на различните автори, нали? Някои летописци, а и преписвачи, редактори са лъгали здраво и това обяснява защо ранните сведения за дедите ни са толкова противоречиви. За жалост при археолозите също се срещат индивиди, чието поведение е меко казано странно. За определени неадекватни датировки вече споменах, но сега ще дам още примери.

 

Докато Стамен Михайлов датира старобългарския некропол от Нови Пазар IV – V в. и споменава, че старобългарската керамика има близки паралели у нас ще в керамичното наследство на местните племена от късноримската епоха, то Станчо Ваклинов предлага  датировка VIII в.

 

От една страна Михайлов вижда традицията на старобългарската чернолъскава керамика като древнобалканска, започваща още през Меднокаменната епоха на Тракия (т.е. преди около 7000 г.). От друга страна обаче Ваклинов е склонен да види връзка между материалната култура на дедите ни с народите от Минусинската долина в Алтай, Сибир. Както датировката, така и мястото, на което трябва да се търси керамиката са фрапиращо различни.

 

Относно руните на старите българи, а и знакът IYI, Ваклинов смята, че са свързани с тюркската писменост. Михайлов е принуден да поддържа виждането за тюркския произход на старите българи, но поне публикува сведения на Тодорович, Церманович и др., от които става ясно, че знакът IYI присъства на Балканите около 5500 години преди появата на тюрките в историята. Дори да не знаехме тази важна информация, от други колеги на Михайлов идват сведения за балканска керамика от IV – V в., по чиято повърхност е гравиран свещения за дедите ни знак IYI. А за тюркска писменост можем да говорим около два века по-късно.

 

Ваклинов е запознат с труда на Успенски, но този учен отбелязва в сборника ИРАИК X, че най-близките паралели на старобългарските руни се явяват древната критска и троянска писменост. А те са използвани още през Бронзовата епоха и могат да се свържат с траките. Големият брой паралели между критските знаци и нашите руни би трябвало да накара Ваклинов да преосмисли виждането си, но уви – нищо подобно не се случва. Пренебрегването или премълчаването на важни данни подпомага налагането на безумната теория за сибирската прародина на дедите ни.

 

Като аргумент за това, че траки и българи са напълно различни народи, някои специалисти подчертават, че разликата между тракийската и старобългарската материална култура е огромна. За керамиката обаче се уверихме, че една и съща керамика от един и същи некропол е датирана съвсем различно. Михайлов пледира за

IV – V в., т.е. времето когато земите на юг от Дунава са населени предимно с траки. Ваклинов обаче смята, че датировката е VIII в. Така става ясно, че всичко зависи от гледната точка, а не от прецизно и съвестно изследване на артефактите.

 

Разликата между местната балканска керамика и старобългарската съществува във въображението на определени специалисти. Разбира се говорим за съдове от един регион и сравнително близки времена на направа.

 

Разлики се търсят и в изделията от благородни метали. Станчо Ваклинов е убеден, че съкровището от Шеремет (Бързица) е старобългарско и е от VIII в. сл. Христа. Днес обаче знаем, че въпросното съкровище е около 1500 години по-старо, то е от VIII в. пр. Хр., т.е. тракийско. Отново се уверяваме, че разликите между старобългарски и тракийски артефакт се крият във въображението на специалистите и желанието им да запазят статуквото.

 

В спорове с опоненти ми е подхвърляно, че старобългарските погребални обреди са напълно различни от тракийските. Ако държим сметка с това, че траките на юг от Дунава са под римска власт I – VII в., то за такъв период от време е съвсем нормално да се появят и наложат разлики в погребалните обичаи. Да обаче дори в римския период има тракийски погребения с жертван кон и куче. Тази традиция съществува в Тракия от дълбока древност. Конското жертвоприношение е познато и на обитавалите Атика през Бронзовата епоха микенци (а по думите на Страбон Атика някога е принадлежала на траките).

 

Ваклинов пише за конско жертвоприношение при старите българи, споменава и това, че над някои старобългарски гробове е издигана и могила, “навярно на някой хан”,  търси паралели с обреди на народите обитаващи Сибир, но забравя, че издигането на могила над гроба на благородник и жертването на кон е древна тракийска традиция.

 

Едни от най-добрите методи да се датира определено погребение се явяват монетите. За жалост и тук се правят недобросъвестни манипулации. Стамен Михайлов съобщава за такива действия от страна на наши специалисти: “В некропола в Нови пазар бе намерена монета в ръката на покойника от гроб № 26. За да се елиминира като надежден материал за датиране, тя бе обявена за амулет.” Понеже монетата е римска, то става ясно, че е вярна датировката на Михайлов: IV – V в. Удобната датировка VIII в. е постигната не със съобразяване на намереното, а се явява само едно голо внушение, с цел да се изкарат българите народ, който се установява на юг от Дунава едва след VII в.

 

Традицията на удобно за общоприетите теории датиране засяга и строежите. Археолози като Милчев, Михайлов и др. пледират за късноантичен произход на Плиска, т.е. когато областта е обитавана от траките, но други археолози решават, че старата ни столица е строена през Средновековието. Авторът на Старините на Константинопол твърди, че Плиска е от времето на Константин Велики, посочва точната сума отделена за строежите, споменава и имената на хората, които императорът е назначил за отговорни за строежите. От това повече подробности здраве му кажи.

 

От друга страна хората твърдящи, че Плиска е строена от византийски, сирийски, или арменски автори нито могат да посочат поне един исторически извор, нито са в състояние да обяснят защото методите и материалите ползвани при строежите на старата ни столица са типични за времето на Античността.

 

Доста забавни са опитите на Ваклинов да отрече истинската датировка на строежите на Плиска. Той дава следната аргументация: “Строителството с едри каменни квадри, което отличава още първите монументални строежи в Плиска, а след това и главните строежи в другите хански аули в Североизточна България, има известни стари традиции в Мала Скития, датиращи още от края на римската епоха — IV в. Но строителство с такъв характер отличава и византийската Таврика, и то тъкмо в епохата, когато започват интензивните връзки на прабългарите в Приазовието с градовете там (V—VI в.).

 

Очевидното не може да се отрече – в Тракия има традиция на строеж с едри квадри, но за да се елиминира ранната датировка, се посочва, че на около 500 км на изток, в Крим, също има такава традиция…все едно това ще заличи факта, че в същата област, в която е Плиска, траките строят с едри квадри и хоросан, още по времето на Константин Велики – IV в.

 

Има едно изказване, че не е важно кой и как гласува, а кой и как брои гласовете. Това май важи за историята и археологията. Не е важно каква информация е налична, важно е кой е как прави интерпретация. Дори да съществуват планини от данни свидетелстващи за едно, някои изследователи могат без проблем да пренебрегнат сведенията и да представят само данни, които им отърват.

 

В такъв случай не е за чудене, че представителите на българската наука все още не са намерили истина за произхода на Аспаруховите българи. Държа да отбележа, че храня уважение към повечето наши историци, езиковеди и археолози. Зная, че не им е лесно да работят на мизерна заплата, зная, че системата предразполага към корупция, а и защитава корумпираните.

 

При такива условия е истински подвиг да останеш в руслото на науката, за това и уточнявам, че моята критика не е към научното съсловие като цяло, а към шепата политизирани, а навярно и финансирани от чужди сили елементи внедрени в научните среди. Те разполагат с влияние, а и умеят да окажат натиск на инакомислещите с груб език и заплахи. Създаден е ужасен, порочен кръг и се надявам да успеем да сложим край на това безобразие, в противен случай ще дойде край на България.

 

Това не е преувеличение, ни най-малко не е преувеличение. Идват трудни времена, може би най-трудните и най-страшните в човешката история. Само сплотени, горди и вярващи в себе си хора ще съумеят да се справят с трудностите. Вярвам в силата на народа ни, вярвам в неговите способности, дано само се събудим навреме, за да може да има и в следващия век България!

 

 

ЗАЩО СЪМ НА НОЖ С КАЗИОННАТА НАУКА?

Тези сънародници, които следят дейността ми от 2009 година насам, знаят, че още в началото на дейността ми, определени представители на науката ми обърнаха внимание. За жалост, при споровете в блоговете ми, никой от доцентите, професорите, а и студентите не намери почтеност открито да изрази критиката си. Някои коментираха като анонимни, други си намериха подставени лица, а при трети подставените лица се явиха доброволно надявайки се на облаги от своите покровители.

Най-използвания “аргумент” на моите критици бе това, че нямам диплома като тяхната. Тук държа да отбележа, че дипломата е хубаво нещо, но не прави притежателя ѝ човек казващ истината. Аз се интересувам от истината, а не от това, което някой е приел без да е доказано. Няма ли доказателства – няма и наука, пък ако ще налагащият дадено виждане да има сто дипломи и титли.

Най-важното за мен е придържането към фактите и страненето от спекулациите. Да, но точно тези хора с престижните титли подложиха на унищожение историческата наука с пренебреването на факитте и лансирането на безпочвени спекулации. Нека не забравяме, че не кой да е, а индивиди с академично образование ни заблуждаваха за идването на старите българи от Сибир, за тюрския език на предците ни, за техните шатри, за култа към Тангра, а и за невероятната глупост, че хората на Аспарух са изоставили езика си в полза на езика на народа, който са покорили.

Всички, които са се дипломирали като историци и археолози, и са се съгласили с тези безсрамни лъжи, са се компрометирали като хора на науката.

Да се съгласяваш с вредни заблуди е не само подлизурство, но и глупаво, безотговорно деяние. А да разпространяваш тези лъжи, поне по мое лично мнение е още по-безотговорно защото така се отравя съзнанието на обучаващите се.

Не мога да се съглася с инфантилни твърдения, не мога и да ги повтарям. Ще дам няколко примера. Титлата ХАН бива защитавана със зъби и нокти от представителите на официалната наука. Предложението тя да бъде заменена с КАН е гавра с доверието на хората защото се касае за два варианта на една и съща дума.

КАН - II. азиатский титул, только др.-русск. канъ, Ипатьевск. летоп. тождественно слову хан (см.).

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%BA/%D0%BA%D0%B0%D0%BD

ХАН- I, род. п. -а «азиатский титул», др.-русск. ханъ, Афан. Никит., Котошихин 187 и др., еще раньше — канъ (см. выше)

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D1%85/%D1%85%D0%B0%D0%BD

Помислете – защо нито Йоан Екзарх, нито Черноризец Храбър не пишат за канове и ханове, а за князе, само за князе??? 

Хора с академично образование дават обясеннието, че хан, кан е изоставена в полза на княз, понеже хан, кан било езическа титла. За мен това е крайно несериозно обяснение. Титлите imperator, caesar, dux се ползват както в езическия, така и в християнския период от развитието на Римската империя. Абсолютно същото важи за титлите βᾰσῐλεύς, βᾰσῐλέως, ἄρχων, те са ползвани както за царете на Тракия и Спарта по време на Античноста, така и по време на ранното Средновековие, когато Римската Империя (Византия) е християнска държава. Как да уважавам хора, които не мислят, но благодарение на титлите и престижа си налагат заблуди?

Наивно и ненаучно бе обяснението, което преди време едно светило на българската наука даде за "изчезването" на езика на старите българи: “Прабългарите си вземали за жени славянки и те учели децата на славянски език”.

Поднасям извиненията си, но това е дебилско твърдение. Нека да приемем за момент, че старите българи не са тракийския народ мизи, а са дошли от Азия тюрки или иранци. Нека приемем за момент, че дунавските славени не са мизийските роднини и съседи гетите, а напълно различен нов народ. Все пак трябва да отговорим на въпроса: Къде изчезнаха жените на старите българи, те за кого са се омъжвали, или може би като са се омъжвали за славянин, са го оставяли да готви и чисти, а те са вършили мъжката работа??? Ако не бе страшно, че е наложена заблуда, щеше да е смешно...

Всъщност, никой представител на българската наука не е доказвал, че старите българи са говорили тюрски или ирански език – просто е прието...и това е наука?  В работата си “Географията на България у Византийските автори”, Веселин Бешевлиев пише с удивление: “Забележително е отсъствието на прабългарски местни имена”.

Всъщност забележително е отсъствието на тюрски и ирански местни имена, а от това следва, че имената на Плиска, Варна, Златица, Търново и т.н. са дадени от старите българи, чийто език обаче се е появил и развил на Балканите. Иначе как да си обясним паралелите с тракийските Plystos, Arne, Zald-apa, Tarne???

Осъзнаващи сериозността на проблема с липса на “прабългарски местни имена” различни езиковеди предлагат Абоба и Тухтон като прабългарски, тюрски местни имена. Да, но тези названия са регистрирани след XV век, когато според вижданията на същите тези специалисти, старите българи отдавна са изоставили бащиния си език. Тези професори дали са чували за термина хронология?

Прощавайте, но наука ли е това?Къде е логиката?Къде е здравия разум?  

Поне от 1938 г., благодарение на мащабни антропологични изследвания се знае, че ние в никакъв случай не сме потомци на азиатци? През 1959 година е извършено още едно мащабно антропологично изследване, според което не само повечето от нас принадлежат на същия антропологичен тип както и местното балканско население, но и за втори път е доказано, че във вените ни не тече кръвта на средноазиатски народ.

Тези доказателства не попречиха на голям брой специалисти, след 1959 година да пишат за азиатските корени на старите българи. Премълчаването и игнорирането на важна информация няма нищо общо с науката. 

Фрапиращото е, че съвсем наскоро, група професори лансира в учебно помагало за студенти и зрелостници твърдението, че

Прародината на българите е в Западен Сибир, по долината на река Иртиш. !!!

Това е всичко друго, но не и истина – кой и как доказа, че дедите ни са тръгнали от долината на Иртиш? Научно ли е недоказани твърдения са се представят като реалност, пък било то от хора с титла професор?

Същите тези професори пускат твърдението, че старите българи са почитали Тангра, а и, че първоначалната им форма на селищен живот били номадските станове. Пак, като жилище е посочена юртата, но също землянката  наземната постройка.

Не зная дали тези нямащи нищо общо с науката недоказани твърдения се лансират навсякъде, но поне някои представители на завършилите история и археология в Шуменския университет защитават номадския характер на старите българи. И такива хора след време ще обучават децата ни?

Недостойните за науката действия не се вършат само в университетите ни, но и на археологическите обекти. Едва ли някога ще разберем какви щети са нанесени от фанатизираните привърженици на официалните, неверни и вредни за България теории, но за определени деяния на безсъвестни археолози има документирани свидетелства.

Ето какво споделя Атанас Милчев: “Късноантични и ранновизантийски археологически материали недобросъвестно се укриваха или унищожаваха при провежданите археологически разкопки в Плиска и Преслав...” – Ат.Милчев, сп. “Археология”, IV, 1991. Прощавайте, но аз не мога да приема укриването и унищожаването на археологически материали като дело на човек на науката и не мога да се примиря с това непочтено деяние.

За да защитят теорийките си, определени индивиди не само заличават материали, но в случай, че не могат да премахнат даден артефакт, те прибягват до неглижиране на фактите. За това свидетелства Стамен Михайлов:”В некропола в Нови пазар бе намерена монета в ръката на покойника от гроб № 26. За да се елиминира като надежден материал за датиране, тя бе обявена за амулет”. - Ст.Михайлов,  Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961 г. Монетите са прекрасно средство за датиране и пренебрегването на намирането им в даден обект е крайно безотговорно.

Михайлов доказа аргументирано, че използваната от старите българи чернолъскава керамика, не се е появила и развила някъде в Азия, а нейната поява и развитие може да се проследи на Балканите. В друга своя работа от 1987 година Михайлов изнесе важна информация относно произхода на свещения за старите българи знак IYI. Уповавайки се на сведения на Тодорович, Церманович, Бенсън, Тудор и др. Михалов показа, че най-рано знакът IYI го има на Балканите – по керамиката от културата Винча (5500-4100 г. преди Христа бел.авт.).

В по-късни епохи знакът не изчезва, има го по кипърската керамика от Бронзовата епоха, среща се на повърхността на паметник край Атина от времето на Античността, среща се и по керамика от тракийското селище Сучидава, датирана от Тудор IV-V век. Интересна е и манифестацията на IYI върху блок от църквата в местното Джанавара или от църквата в местността Пиринч тепе край Варна, по датировка на Шкорпил V-VI век.

  

От 1987 година до днес са изминали 33 години, но поне по мои сведения, никой археолог не се е трогнал от наличната информация и не е направил сериозен опит, въз основа на новите данни да предизвика преразглеждане на теорията за произхода на старите българи. Дали причините са малодушие, безразличие, некомпетентност или съзнателно премълчаване на неудобната информация с цел запазване на догмите, не зная, но във всеки случай съм възмутен от поведението на някои от хората на археологическата наука.

Ст.Михайлов и Ат. Милчев не са единствените, които са огорчени от поведението и деянията на определени свои колеги. Георги Китов също споделя неща, които са обезпокояващи: “Всъщност, бедата за тракийската археология в тези двайсетина години бе беше отсъствието на добре подготвени по исторически материализъм кадри, което доведе до догматичното му приложение. Друга съществена беда се оказа принадлежността на водеща личност в старата археология към ангажираната политическа върхушка, която си отиде заедно със старата власт. Тази водеща личност- проф. Богдан Филов, беше разстреляна на 1 февруари 1945 г. и в стремежа да бъде дискредитиран археолога-политик бяха отречени всичките му научни приноси и в нашата наука се стигна до комични ситуации...Богдан Филов...е забранен за ползване и цитиране. Всички предложени от него тези бяха безпрекословно отхвърлени и бързо трябваше да бъдат заменени с артернативни...Беше разработена набързо нова теория за произхода на куполните гробници, която се оказа не само механична и безмислена, но и вредна, защото авторитетът на създателя й остави следи в цяло поколение археолози.“ – Г.Китов, Д.Агре, “Въведение в Тракийската Археология”, ИК “Авалон”, 2002, с. 47-48.

Едни от най-върлите ми противници са явно хора, които извършват разкопки в Плиска, или пишат за разкопките в старата ни столица. Преди време, въз основа на сведения от работи на Георги Сотиров и др. представих работа, в която изказах твърдение, че началото на строежите на Плиска и Преслав е положено през IV век – по времето на Константин Велики...и бомбата избухна.

Явно почувствали се компрометирани, определени специалисти мобилизираха тролове, които да ме нападат и клеветят. Някои използваха студенти, а имаше такива, които впрегнаха и съпругите си –  срамно деяние нямащо нищо общо с науката. Един учен трябва да защитава тезите си открито и възпитано, не с псувни, подигравки, клевети и заплахи.

Нека видим какви са моите аргументи за предложената ранна датировка на строежите на Плиска и Преслав. Аз се уповавам на факти, не пренебрегвам нищо, не унищожавам нищо, не заплашвам никого:

1.В работи на стари автори (Scriptor Incertus,  а и Г.Кодин), като вдъхновител на строежите на Плиска и Преслав е посочен конкретно живелият през IV век Константин Велики.

2.Посочени са конкретно и хората от римската администрация, които са служели на Константин Велики по време на строежите, това са Салустий и Урбикий.

3.По време на късната Античност, авторът Прокопий Цезарийски (цит.Lempriere) споменава за тракийско селище PLYSENUM, PLYSENON.  

4.Посочена е точната сума отделена за строежите – 600 златни кентинария, като разбира се това огромно количество пари е използвано и за създаването, доукрепването на два други града – Констанция и Дуросторум.

5.По времето на Константин Велики, на територията на Добруджа има строежи с едри квадри, като тези използвани при издигането на Плиска, това се знае добре от археолозите ни.

6.Розовият (червеният) хоросан използван при строежине на Плиска е познат по времето на Константин Велики.

7.Хипокостът – методът на отопление с топъл въздух, е познат по времето на Константин Велики и е използван при строежите на Плиска.

8.Срещащият се в Плиска опус микстум – смесен градеж с квадри и тухли, е метод, който е широко използван по времето на Константин Велики.

9.Петоъгълните кули на Плиска не са средновековно нововъведение, а съществуват още по времето на късната Античност, такива има и в укрепителната система на Константинопол.

10.Край южната порта на Плиска е намерен масивен релеф на Тракийския Конник. Поради това, че по релефа няма хоросан, археологът Атанас Милчев заключава, че не се касае за сполия, но не посмява за спекулира относно функцията на монументалното изображение на Хероса при портата на Плиска.

11.Името Плиска има паралел в древнобалканската хидронимия – наванието на река Плистос.

12.На съставената през IV век карта на Св.Йероним, областта Мизия, в която се намира Плиска, е наречена България. Самите мизи биват отъждествявани с българите от голям брой автори, а името на княз Аспарух е сродно на епитет на Тракийския Коник – Ут- Аспиос.

14.Земното укрепление на Плиска – вал и ров, не е нововъведение от Средновековието, а се явава типично защитно съоръжение на северните траки и то от времето предхождащо идването на римляните.

15.Сред строителните материали на Плиска има тухли с надпис Дулес/DULES, като Ст. Михайлов заключава, че това е име на тракийски собственик на тухларна от близкия регион. Самото име Дулес е вариант на старобългарското родово име Дуло. Намерени са и други антични материали, които макар и малко на брой, показват, че по време на Античността, територията на Плиска не е била пустош.

16.На първия старобългарски епиграфски паметник, на който е споменато името Плиска, селището е наречено κάνπον (канпон). Веселин Бешевлиев обяснява, че κάνπον (канпон) идва от латинското campus, като значението в случая е военен лагер - „лагер", „стан",castra. Дали пък дедите ни не са знаели, че строежът е започнат още по време на римската окупация на земите ни? Защо иначе е било нужно, а и възможно да употребят в надписа такъв архаичен термин като κάνπον?

17.Простолюдието обитаващо Плиска е живяло в землянки и полуземлянки, това се знае от нашите археолози. Още в началото на ХХ век, Никола Йонков Владикин съобщава, че част от тракийското население също живее в землянки и полуземлянки, и то не къде да е, а в Добруджа, т.е. не може да се говори за поява на нов тип жилище в земите на Добружда по време на Средновековието.

18.Докато равносредновековната Плиска е площ 21,8 км², то Константинопол е с площ 14,7 км². Няма логика, бягащият от хазарите Аспарух, или воюващият с римляни (византийци) и араби Тервел да са разполагали с изобилието на средства и времето да изградят селище, което е по-голямо от столицата на Римската Империя. По-логично е да се приеме, че основните строежи са започнати по времето на Константин Велики, който използва богататa имперска хазна, за да финансира строежите на Плиска и Преслав с 600 златни кентинария.

19. Църковните сгради на Преслав също представят доказателства, че строежите на селището са започнали по време на Късната Античност. Става дума за добре познатата ротонда, или Кръглата църква. Ангел Манев, Таньо Танев, Венера Иванова и Веселин Ташев представят работа, в която разглеждат архитектурните особености на ротондата.

Правейки сравнения със сгради от Античността и уповавайки се на различни източници, изследователите смятат, че е нужна сериозна предатировка на строежа на ротондата – над половин хилядолетие по-рано от приетото до този момент. Като дата се предлага 324-330 година – времето на властването на Константин Велики.

20. По стените на Плиска има изсечени рунически знаци, но особената писменост на старите българи не е изобретена в Средна Азия. Ипсилонът с хасти IYI, свастиката, кръга, кръста, а също и кръга с вписан кръст ce срещат сред руните на старите българи Учени като Людмила Дончев-Петкова не отричат древният характер на тези символи.   Цитирайки J.Déchelette, H.Schliemann, В.П. Даркевич, Hoernes-Menghin и др., българската изледователка уточнява, че особените знаци са познати както на Балканите, така също в Египет, Вавилон, Троя, споменава и за връзката на тези предмети със слънцето. За двойната брадва - лабриса, Дончев-Петкова пояснява, че е познат добре в крито-микенската епоха и бива смятан за символ на бога на небето и мълнията. Лабрисът прочее е често срещан символ по тракийските монети.

21.He на последно място трябва да се спомене това, че в миналото различни учени са се изказвали в полза на ранните, късноантични строежи на Плиска: “Все пакъ не е изключена възможностьта Плиска да е била нѣкаква малка станция на римския пѫть или, както сѫ предполагали Борманъ и Иречекъ, [2] римски лагеръ, който отъ Испериха е билъ преустроенъ въ столиченъ градъ.”  - В. Бешевлиевъ, Плиска въ географски карти отъ 17 в. и 18 в. Македонски Прегледъ, Година XII, книга 3, София, 1940;

Както се уверяваме - доста голям е броят на аргументите в полза на това, че Плиска и Преслав са строени от българи, които по време на Античността са наричани мизи, траки и са финансирани от техния сънародник император Константин Велики.

Нека хвърлим поглед и към “аргументите” на специалистите ни, които хем изкарват старите българи азиатци по произход, хем твърдят, че Плиска и Преслав са градени през Средновековието – векове след времето на Константин Велики:

1.Един от “аргументите” е, че няма споменаване на първата ни столица по времето на Античността. Както видяхме обаче, в нецензурираната книга на Прокопий Цезарийски е налице тракийско селище с име Плисенум. Освен това, нека не забравяме и това, че на западноевропейските карти Плиска се появава едва през XVII век. Нима това означава, че градът не е съществувал по-рано?

2.Друг “аргумент” е липсата на римски път до Плиска. Нека видим какво казва по този въпрос Васил Аврамов, който цитирайки Карел Шкорпил и др. споделя следното: “Bъ Абобската и Преславската равнини от древнитѣ пѫтища не сѫ запазени почти никакви следи, казва той...Споредъ съобщението на бившия инжинеръ на Шуменски окрѫгъ, г.Вайсъ, при постройката на новото шосе Шуменъ – Нови Пазаръ, на възвишението, разположено на изтокъ от с.Бузанлъкъ, сѫ намерѣни остатъци от древни основи и калдаръменъ пѫтъ. На югъ от с. Абоба, на спусъка на реката Канара-дере, въ едно вдлъбнато мѣсто, може да се забележат следи от стария пътъ.” 

За това, че до Плиска е стигал римски път се изказва положително и Владимир Кецкаров. В работа засягаща военното дело в Тракия, този наш офицер представя доста интересни данни. Подлагайки на анализ системата на съобщения в Римска Тракия, г-н  Кецкаров поднася сведения за път свързващ Никополис с Марцианопол, като в трасето е включена и Плиска.

3.Трети “аргумент” срещу изграждането на Плиска от траки е постулатът, че не е имало достатъчно тракийски майстори. И в този случай се касае за непроверено и несериозно твърдение. Анастасий Библиотекар разказва за строителните дейности на император Константин V и уточнява, че от Гърция и островите този владетел набавил петстотин тухлари, а от Тракия – пет хиляди майстори и двеста керемидчии – LIBI, II, 1960, c.261.

http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_261.html

Не зная как тряба да характеризирам твърдението на нашите учени, че строителната традиция в Тракия е загубена, при наличието на сведения, че Тракия е в състояние да даде десет пъти повече майстори от Гърция. 

4.За сериозен “аргумент” против започването на строежите на Плиска по време на Античността се дава твърдението, че апсидата (полукръгла издатина на сграда) е явление, необичайно за местната балканска архитектура. Това устройство било много характерно за архитектурата на Сирия, Армения и Грузия. Твърдението е далеч от истината защото в работа засягаща римската архитектура от Късната Античност,  Линда Мълвин споменава за римски сгради с апсида. Мълвин дори твърди, че апсидалния план е продукт на римската архитектура от Късната Античност.

Такива сгради има на Балканите – Медиана, Сърбия, срещат се и на територията на България и то не къде да е, а точно в римската провинция Мизия – там където са издигнати Плиска и Преслав (L.Mulvin, Late Antiquity Villa Plan, TheBalkan-Danubian Region, Recent Research on the Late Antique Countryside, Late Antiquity Archaeology vol.2, ed. W.Bowden, L. Lavan,C.Machado Brill, Leiden, 2004, p.p.388, 394-395).  

5. Проф. Ваклинов споменава, че храмът в Плиска напомня на класически древноелински храм, но веднага възразява, че поради липсата на минимални археологически и исторически аргументи, а и поради огромния хиатус, аналогия със светилищата от Античността е несъстоятелна (Оформяне на Старобългарската Култура, с.112).

Нашият учен смята, че: “Погледнат от строго архитектурна гледна точка, този храм (в Плиска) има най-близки аналогии в ирански храмове на огъня, при това не само от епохата на Сасанидите, което намалява хронологическата дистанция между тях, но и от епохата на партите – началото на новата ера.” (Оформяне на Старобългарската Култура, с.112-114).

Напълно възможно е проф. Ваклинов да не е знаел, че определени тракийски светилища са с правоъгълен и квадватен план. Тракийският храм от могила Хоризонт, открит от археолога Георги Китов е с ясен правоъгълен план. С правоъгълен план е и храмът на Великите богове в Севтополис (М.Чичикова, Царският квартал в Севтополис –Basileia, Проблеми и изследвания на тракийската култура, V, Ирита, Казанлък, 2009, c.45). Такъв е и планът на тракийското светилище при село Виден (Б.Димитрова, Религиозни вярвания и погребални практики на траките през римската епоха в казанлъшката котловина, Проблеми и изследвания на тракийската култура, V, Ирита, Казанлък, 2011, с.241).

Както се уверявате – аз не правя голословни твърдения. За това, което казвам – представям факти. Това, че тези факти изобличават определени индивиди и показват, че въпросните индивиди са посредствени учени не е моя вина. 

Аз не водя война с науката, а само с тези хорица, които позорят науката – с тези, които лансират заблуди и за кариерата са готови на всичко.

Ако пишех глупости, нямаше да ме нападат и клеветят. Пишещият глупости е удобен, а казващият неудобни истини е мразен. Това, че ме мразят посредствени хорица не ме притеснява изобщо, щях да се притеснявам ако те ме подкрепяха.