ЗАГАДКАТА С ЕЗИКA НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

След време, когато истината за произхода ни бъде узната от цялото ни общество и бъде приета в учебниците, доста хора ще се чудят как толкова дълго време сме вярвали на заблуди. Една от най-упоритите заблуди засяга речта на старите българи, или с други думи - езикът говорен от Аспарух, Тервел, Телериг, Кардам, Крум и т.н.

Неоспоримо е едно – имената на Плиска, Преслав, а и Търново не могат да се обяснят нито с помощта на тюрски, нито с помощта на ирански език. За важния факт, че още по време на Античността Прокопий споменава тракийска крепост Плисенум, а доста по-рано Павзаний пише за течащата в обитаваната от траки Фокида река Плистос, никой от казионните учени не благоволява да отвори дума.

Споменаване на тракийско селище Плисенум от Прокопий (по J.Lempriere)

Не се казва нищо и за това, че дълги векове преди времето на княз Аспарух, Омир съобщава за сродно на името Търново мизийско селище с име Тарне (Τάρνη), като става дума за същите тези мизи, които Димитри Хоматиан нарича българи. И това е без значение!

Никой от историците и езиковедите ни даже не загатва, че елемента Пре и елемента слав (съставящи името на Преслав) се срещат респ. в древното названиe Praevalis и в епитета на Хероса Ithio-sthla(us). В миналото, названието Преслав е представяно като Пρε-σθλαβα.

Няма причина старите българи да бъдат обявени за пришълци, след като названията на столиците им принадлежат на най-древния балкански език, говорен от хората, които гърците и римляни наричат траки, но когато важна информация не се представи, неразполагащи с база за сравнение, ние нямаме друг избор освен да вярваме на хората с авторитет.

Te ca осъзнавали прекрасно какъв огромен проблем е липсата на старобългарски названия на селища обясними на тюрски (или ирански бел.моя) език. Веселин Бешевлиев има почтеността да признае липсата на тюрски топоними и удивен търси обяснение за това. Какво е обяснението обаче: “византийските писатели, от които черпим сведения за топонимията, са предпочитали да си служат със старите, по-добре познати на читателите си имена...“

Хубаво, но според самият Бешевлиев, названията Плиска, Преслав, Варна са нови. Дали известният с ерудицията си наш учен е усетил как си противоречи? Проблемът с пълната липса на топоними от езика на азиатски народ действително е сериозен и притеснява много поддръжиниците на виждането за азиатския произход на старите българи. Както Бешевлиев, така и друг негов съмишленик – Борис Симеонов се опитва да намери нещо екзотично в топонимията на България.

Как обаче може да се намери нещо, което не съществува? Cтараейки се да защитят официалната теория, учените ни определят селищните названия Тутхон, Тутракан, Абоба за “прабългарски/протобългарски”. Това предложение е меко казано странно по простата причина, че въпросните селищни названия се появават между XV и XVII век, т.е. времето, в което според казионните учени, старите българи отдавна са забравили езика си?

Учените ни попадат в създадения от тях самите капан. От една страна твърдят, че езика на старите българи е тюрски (или ирански), като след IX век вече е изоставен в полза на славянския, от друга страна твърдят, че селищни названия регистрирани повече от половин хилядолетие след IX век са “прабългарски/протобългарски”.

Всеки има право на лично виждане, всеки има право да се лута дълго време в търсене на доказателства за своите виждания, но не е особено почтено, нещо, което нито е доказано, нито е логично, да се обявава за истина и да се налага в училища и университети.

Не само тракийския произход на названията Плиска, Преслав, Търново и др. се доказателство за това какъв е езика на старите българи. Съществуват и други, доста по-важни данни. Става дума за ездаческата терминология на дедите ни. Тя не е нито тюрска, нито иранска. Думите кон, кобила, яздя, юзда, се срещат в тракийската ономастика, по точно в топонимите и хидронимите Коне, Кобилатус, Уздика, епитета на Тракийския Конник – Аздул, на който акад. Георгиев съпоставя глагола яздя.

Нека приемем за момент, че не разполааме с данните от тракийската ономастика доказващи какъв е произхода на думите кон, ездач и т.н. Нека приемем за момент, че казионните учени са прави по отношение на това, че старите българи са дошли от Азия конен народ. Защо обаче този конен народ забравя ездаческата си терминология?

Според поддръжниците на официалните теории, дунавските славени нямат нищо общо с конните стрелци гетите, а са пришълци от север сражаващи се пешком. Как е възможно пешаци да дадат ездаческа терминология на конен народ? Как можеш да дадеш нещо, което нямаш, не е ли това пълен абсурд?  

Всъщност има и друг абсурд, удивен съм как дори в ново време се намират хора да вярват на изказаното отдавна обяснение защо старите българи са забравили езика си.

Според уважавани наши учени, “прабългарите вземали за жени славянки, които учели децата на славянски и така за няколко века старобългарската реч изчезнала”.

Добре, но къде останаха жените на “прабългарите”? Hезависимо дали ще се омъжат за “прабългарин”, или за “славянин”, те несъмнено ще предадат своята реч на децата си. Предложеното от “великите” ни учени обяснение може да се приеме, само в случай, че се приеме и друго не по-малко умопомрачително условие: “прабългарките” са били неми, неспособни да говорят, или пъщ “прабългарите” са прекосили Дунава без жените си! 

Осъзнавате ли в какви ужасни дивотии са ни карали да вярваме хората с авторитет и претенции за разбиране на историята?

Индивидите създали заблудата за изчезването на езика на старите българи са осъзнавали добре слабостта на твърденията си. Поради тази причина са подготвили още една заблуда, която трябва да подкрепи първата. На възражението на д-р Ганчо Ценов, че народ завоевател не губи речта си, а я налага, поддъжниците на догмите се опитват за внушат, че германите франки, макар да са завоеватели, са изоставили езика си в полза на този на романизираните гали.

Така ли наистина стоят нещата? Не разбира се, но изкривяващите истината, не споменават няколко важни подробности. Изконния език на галите е келтски, но след като Гай Юлий Цезар покорява Галия през I в.пр. Христа, местното население, малко по малко започва да приема латинския на господарите си. Това показва, че д-р Ценов е прав, а има и друга подробност.

Цезар побеждава галите с помощта на приятелски настроени германски племена. Някои от тях остават съюзници на Рим дълго време и разбира се постъпвайки в легионите научават латински, т.е. приемат езика на по-силните. 

Немалко синове на германски благородници биват изпратени в Рим където научавата езика, културата, а и военната тактика на потомците на Ромул. От времето на Цезар до създаването на Франското Кралство има цели пет века, през които германите франки, алемани и др. учат латински, т.е. франките не изоставят езика си в полза на този на подчинените гали, а ползват речта на тези, на които са служили половин хилядолетие - римляните. Излиза, че д-р Ценов е прав по отношение на това, че по-силният винаги запазва своя език, а го и налага на други.

Към представената до този момент информация трябва да се добави още нещо, което е от огромно значение. Става дума за това, че в старобългарския език не може да се намери субстрат, както е във френския например.   

При нас няма нищо подобно, няма нито субстрат, нито суперстрат. Речта на дедите ни по време на Средновековието, въпреки, че съдържа определено количество заемки от латински и гръцки, като цяло е по-чиста от тези два езика.

Още по-важно е това, че едни от най-древните названия на реки и населени места по Балканите и обитаваната от траки Мала Азия са обясними на български. Държа да подчертая, че тълкуването на Пеней, Камандър, Илион, Илиос, Кафисос и др. с думите пѣна, каменъ, илъ, каплѭ, не е мое, а е направено от лингвисти като акад. Георгиев и акад. Дуриданов.

Да, тези думи присъстват и в речниците на други народи от славянската езикова група, но това само означава, че езика на хората наричани по времето на Античността траки е бил сроден с този на народите живеещи на запад, север и изток от Тракия.  

Още в далечното минало Апиан свидетелства за родството на мизите (наречени по-късно българи бел.моя) с илирийските народи (живеещи на запад и север от Тракия бел.моя). Стефан Византийски пък нарича скитите тракийски народ. Прокопий Цезарийски определя сарматите като част от гетското семейство.

Нима всички тези данни представени от старите автори не са доказателство, че имам пълното право да твърдя, че на запад, север и изток от Тракия са се говорили сродни езици? Така е било преди повече от две хиляди години, така е и днес.

Имайки предвид най-древната история на Балканите, може да се каже, че дедите ни са повлияли още през Неолита населението на запад, север и изток от земите ни. Наскоро генетични проучвания доказаха, че създателите на Триполската култура в Украйна са дошли от Балканите. Поразителната прилика на керамиката от Бутмир, Босна, с нашата от времето на Неолита и Халколита, доказва придвижването на дедите ни в посока запад. Ако някой си направи труда да изследва керамиката и оръжията типични а Лужишката култура в Северна Полша, ще се увери, че те имат прототип в нашите земи.

Керамика на Лужишката култура, Северна Полша, изобр. Tzawisko

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_11.JPG/800px-Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_11.JPG

Типичните за траките криви ножове се срещат и при представителите на Лужишката култура, изобр. Tzawisko

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_20.JPG/800px-Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_20.JPG

Учените би трябвало да следват фактите и да се придържат към логиката, а не да се разчекват в шпагат, правейки отчаяни опити да подкрепят една заблуда с друга. Какъв може да е езика на старите българи освен местен, балкански?

Всичко може да се обясни много лесно ако се приеме, че хората на Аспарух са потомци на имащия много клонове тракйски народ мизи, а дунавските славени са техните съседи и роднини - конните стрелци гетите.

През 681-ва година, тези две големи групи стари балканци  успяват да освободят своите братя и сестри намиращи се под римска (византийска) власт. Обединяват се не три различни народа, а три групи делящи един произход. Ето това е причината старобългарския да е чист и в него да няма нито субстрат, нито суперстрат. Това е и причината населението на страната ни още през ранното Средновековие да е хомогенно.

Безумие е да се твърди, че хората създали Дунавска България са пришълци. Част от дедите ни се заселва далеч от Родината, дори и в Средна Азия, но така прави всеки голям народ. Не се ли разпростряха римляните на три континента? Ами потомците на англосаксите не са ли колонизирали Америка, Австралия? Фактът, че английски се говори в Австралия и Нова Зеландия не означава, че старите англосакси са маори и аборигени, нали? Същото е положението и при нас – някои стари балканци са се установили в Индия, Иран и т.н., но това не променя произхода им.

Нашата реч се е зародила на Балканите в най-дълбока древност, преживяла е дълго развитие тук на Балканите, оцеляла е въпреки три големи чужди подтисничества, жива е и днес. Родината ни не е само дом на откривателите на колелото и най-ранната писменост, но се явява и дом на хората отговорни за възникването на славянската езикова група, но и на така наречените индоевропейски езици.

Ако на някой му звучи странно, нека се замисли над споменатото по-горе - как се ражда романската езикова група. Нейната поява не се ли дължи на експанзията и влиянието на римляните? Щом нещо е възможно за римляните, защо да е невъзможно за дедите ни, които са добили високо ниво на развитие доста по-рано?

Бивайки разпространители на организираното земеделие и скотовъдство, а и на важните знания от областта на металургията, дедите ни са успели да повлияят много други народи в продължение на няколко хиляди години. Има дори исторически свидетелства за тези деяния на нашите предци.

Не може да се пренебрегне твърдението на Ариан, че Дионис е основоположникът на индийската цивилизация. Не може се отнесем с пренебрежение и към свидетелството на Иполит, че келтските друиди са инструктирани лично от Залмоксис. Кой мислите е въвел култа към Земла (Земела) при етруските, не са ли дедите ни наричани траки и пеласги в древността? На тях в легенда разказана от Плутарх се приписва основаването на Рим. На тях по сведения на Плиний Стари трябва да се благодари за въвеждането на азбуката в Лациум.

Това не са всички заслуги на дедите ни, а само малка част от преданията, което са оцелели през дългите векове. Няма как да се запомнят неща случили се преди много хиляди години, но и това, което е останало не е малко.  

Учените ни още дълго време ще робуват на догмите на своите кумири. Не бива да чакаме от тези, които поддържаха забудите да се разкаят и да започнат да разпространяват истината. Това трябва да го направим ние обикновените хора, за да могат децата ни да раснат с високо самочувствие и с поведение на стопани, на господари на своята съдба.

Народът ни има много дарби, но те се проявяват само тогава, когато ние играем истинската си роля – на добри, честни и волеви хора, които умеят да пренебрегнат различията си в полза на общото благо.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=RfYa_xMoM8Y&t=864s

ЛЪЖАТА ЗА ИРАНСКИТЕ ЕЛЕМЕНТИ У БЪЛГАРИТЕ

Повечето хора свързват иранската теза с името на П.Добрев, но основавата за нея е положена доста по-рано. На тоталитарната цензура и е било ясно, че измислицата за тюрко-алтайския произход на старите българи няма да издържи проверката на времето.

За да се продължи лутането ни бе подготвена нова лъжа. През 1967 година излезе статия на В. Бешевлиев, в която той представи в Москва. С труда си нашия учен се опита да подчертае, че “всред първобългарите е имало ирански елементи, които са били носители и на иранско културно влияние. Този ирански елемент е бил, както изглежда, доста значителен и затова не бива да се пренебрегва при установяването на етногенеза на първобългарите”.

Ето кога са положени основите на иранската теза, която трябваше да замести тюрко-алтайската. Веселин Бешевлиев е безспорно даровит учен със солидни познания. Това в никакъв случай не може да се отрече. Периодът, в който е творил обаче е един от най- трагичните от историята ни. След 1944 година бе започната фанатична борба да се изкорени националната гордост и достойнство на българите. Учените, чиито работи показваха, че сме потомци на велик народ бяха наречени шовинисти, а работите им бяха забранени.

Нека обаче се запознаем с аргументите на Веселин Бешевлиев. Разглеждайки името на Аспарух нашият учен споменава мнението на П.Шафарик и др. за това, че Аспарух е персийски антропоним. Посочената е иранската дума аспа-кон, а също така и паралели със срещащото се в Армения име Аспурак, споменатото в наднис от Олбия Аспург и др.До тук добре, всичко звучи много убедително, представени са достатъчно сравнения.

Да обаче са пропуснати важни подробности. Без тях картината на реалността се изкривява.

Аспа не е само иранска, но и тракийска дума за кон. Тя не може да е заемка защото се среща във Вед-Аспиос-един от епитетите на върховното тракийско божество. Не е дадено и свидетелството на Йордан, че военоначалникът Аспар е от рода на гетите- De Origine Actibusque Getarum – 239, нито пък е казано, че Олбия е в земите на гетите.

Не само името Аспарух е определено за иранско, но и Борис. Дадени са сравнения с иранските Paris, Baris и др., но са пропуснати тракийските имена Paris, Boriscos, Bouris.

Относно името на княз Безмер е изказано мнението на И.Дуйчев, че Безмер напомня на иранското Bozmihr. Както може да се очаква пропуснати са тракийските Bessa, Bessos, Meritos, Pyrmeroulas.

За името на Гостун е предадено предположението на Згуста, че то се обяснява със  староперс. gasta-отвратителен, противен. Предложени са за сравнение и иранските имена Gasteis, Gastein, но е премълчано това, че Gasteis е тракийско име, което е сродно на споменатото през 8 век преди Хрита фригийско име Syrgastos.

Разглеждайки антропонима Кардам Бешевлиев смята, че името на този наш княз напомня много иранското име Kartham. Изобщо не е споменато тракийското Кардент.

Анализирайки името на Кормесий Бешевлиев предава мнението на Менгес, че то може да е тюркизиран вариант на иранското Hormuz или Hormizd. Кормесий обаче е споменато в Линеар Б документи от XIV-XIII век преди Христа като Кармесийо. В тези документи са споменати десетки тракийски имена като Гета, Ботис, Одрис...

Бешелиев предава различни мнения за името Кубрат. Фасмер предполага, че то е означавало пазач на добитък, Юсти обаче дава смисъл – имащ верни приятели...

Тук са направени два големи пропуска. Не е споменато, че името на Кубрат е документирано и като Кроват, не е посочена и връзката с тракийския етноним кровизи.

Името на Мостич бива сравненно с иранското Mostios, предлага се връзка с перс. mast-опиянен, но се премълчава тракийското царско име Mostis.

Старобългарското Корсис, Окорсис се сравнява с иран. Karsas, но не е отворена и дума за тракийските имена Karsi-maros, Karsi-azos, Ono-karsis, а и тракийския топоним Karsis.

За името на Омуртаг се предлага паралел с Mourdagos, документирано в Олбия. На читателя не е обяснено, че в Олбия са живели траки от самото основаване на града.

Омуртаг означава сияен, светъл, като паралел може да се посочи тракийското име Амарунта, което е споменато още през второ хилядолетие преди Христа.

Подвеждащо е представено и името Остро. Споменава се, че Остро е приближен на Аспар, но се пропуска сведението на Йордан, че Аспар е гет. Не е споменат и намиращият се в земите на траките витини Астрикос.

Охсун е особено име, то бива съпоставено с перс. axšaina-тъмен, но са пропуснати тракийските Axios, Axieros, Axiokersos, Axiokersa, Axiopa…все едно изобщо не са документирани никъде.

За името Расате се допуска, че е иранско, сравнява се с това на персийския предводител Razates, но нито дума не е казана за тракийските Rascos, Rascuporis, Rascuporeos, Raizdos…

Старобългарското име Tzoukos е съпоcтавено с иранското Zix, но не е нищо друго освен Чук, което пък е изведено от стблг. тъкати-блъскам, чукам, сродна е и пеласгийската дума τουκος-чук, камък.

Бешевлиев представя предположението на Дуйчев, че името на Персиян е свързано с народностното име на персите. Не се споменават три важни неща – Персиян има вариант Прусиян, съществува тракийско царско име Прусий, на него е кръстен град Пруса (Бруса), край който според Д.Хоматиан са живели мизите наречени българи.

Ето какво излезе – доказателствата за иранските елементи у старите българи се оказаха евтини манипулации. Укриването на данни не е научен метод, нито пък е почтено деяние. Не зная какво е подтикнало Бешевлиев да служи на цензурата на Държавна Сигурност. Дали е било страх от репресии, или нещо друго...това едва ли ще разберем някога. Важното е да знаем, че иранската теза е замислена и лансирана от агенти на тоталитарната Държавна Сигурност.

Те са подготвили заместник на тюрко-алтайската теория още през 60-те години на ХХ век. С фанатизъм безсъвестни личности са унищожавали и укривали доказателствата за местните корени на българския народ. Двете мащабни антропологически изследвания доказващи, че сме европейци бяха осъдени на забвение, работите на проф. Ганчо Ценов бяха забранени, забранено бе и цитирането на този велик родолюбец.

На широката публика не бе известно, че в продължение на 1000 години българите са отъждествявани с траките. Това правят Св.Йероним, Л.Дякон, Д.Хоматиан, Фулко, Й. Зонара, Й.Цеца, Л.Халкондил, М.Гавала, Й.Кантакузин, Й.Геометър, Н.Хониат, М. Аталиат и др. Свидетелствата на тези автори обаче бяха обявени за ...грешка. Без обаче да има поне едно твърдение на стар автор, че българите са перси, дедите ни бяха обявени за иранци.

Хората, които твърдят, че старите българи са ирански народ премълчават важния факт, че в старобългарския език няма дори 0,1% ирански субстрат. Как е възможно такова чудо? Някои автори обявиха гръцките думи като мандра и геран за произлизащи от езика на старите българи, които били иранци...Всеки уважаващ себе си езиковед би се смял с глас на тези жалки спекулации.

Подръжниците на иранската теза си затварят очите за това, че краниметричните и серологични изследвания на 10 000-11 000 българи показват, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия. За сметка на това П. Добрев пусна смешните твърдения, че някакви антропологични изследвания от последните години показвали, че в антроп. отношение старите българи се деляли на три основни разновидности, между които на първо място стои памиро-ферганския тип (Кои сме ние българите, Галик, София, 2000, с. 31).

В тази си работа обаче Добрев не благоволява да цитира нито автора на това изследване, нито колко българи са изследвани и по какъв критерии. Прочее термина памиро-фергански антропологичен тип бе измислен и въведен от съветски учени.

“С тех пор, как в начале 30-х годов Л.В. Ошанин (1931) и А.Ю. Ярхо (1933, 1936) выделили в составе современного населения Средней Азии расовую общность, которую первый исследователь назвал расой Среднеазиатского междуречья, а второй - памиро-ферганской”.

http://www.kroraina.com/casia/jablonskij.html

Съветските учени дават и следната характеристика - Памиро-Ферганская раса, раса среднеазиатского Междуречья, одна из малых рас, входящих в большую европеоидную расу. Отличается относительно тёмной пигментацией, узким, сильно выступающим носом, довольно сильным развитием третичного волосяного покрова, брахикефалией. К П.-ф. р. относятся в основном таджики (в особенности горные) и узбеки.

 http://slovari.yandex.ru/~%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%91%D0%A1%D0%AD/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE-%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F%20%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B0/

Виждаме, че това, което някои автори се опитват да ни пробутат като нова теза е измислица съчинена по време на тоталитаризма, но представена в нова опаковка.

Пропагандистите от времето на комунизма целяха да объркат съзнанието на хората, да унищожат тяхната самоличност защото само така можеше да се достигне целта на Ленин, а именно – заличаването на индивида и създаването на тълпа, която не познава гордост, традици и народна памет.

Всеки има право на лично мнение и вярвания, но решиш ли да налагаш своето виждане е недопустимо и непочтено да се премълчават важни неща и да се лансират измислици.

Поддръжниците на иранската теза трябва да осъзнаят, че играта им не е забавна, а опасна. На тях може да им се струва добре корените на българите да бъдат поставени край Памир и Тибет, но така се прави услуга на тези, които ламтят за българска земя и тракийско наследство.

Геноцидът върху българите от Беломорска и Одринска Тракия стана възможен поради лъжите за произхода на дедите ни. Не получихме подкрепа от Западна Европа защото западноевропейците не знаеха, че ние българите сме потомци на хората създали най-ранната европейска цивилизация, не знаеха, че ние сме потомци на Орфей...Смятаха ни за азиатци дошли едва ли не само да тормозят и грабят Византийската Империя. Ето как лъжите се плащат с реки от българска кръв.

Поддръжниците на иранската теза би трябвало да знаят източната поговорка – Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешките си. Не е късно за разкаяние, няма нищо лошо в това човек да признае, че е сбъркал, напротив, това е признак за силен характер. Не можем да си позволим да се делим точно сега, в момента, в който се решава съдбата ни като народ.  Не можем да си позволим да запращаме корените си в Азия когато чужденци са готови на всичко само и само да изкупят земята ни на безценица. Повярвайте ми, поколенията няма да забравят деянията на никого!

Използвана литература:

1.В. БЕШЕВЛИЕВ,  ИРАНСКИ ЕЛЕМЕНТИ У ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ (Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, стр. 237-247, Издательство "Наука", Москва 1967, АН СССР, Отделение Истории)

2.Дубова Н.А. К проблеме формирования памиро-ферганской расы. // Сов.этнография. 19786, №4.

3D.Detchev, Die Thrakischen Schprachreste, Ӧstenreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1957;

4.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

5.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

6.Вл. Георгиев, Траките и техният език, Българска Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977;

7. W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

8. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

ИРАНСКИ ЕЛЕМЕНТИ У ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ

http://www.kroraina.com/fadlan/besh.html

ИМА ЛИ ИРАНСКИ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК?

Казват, че на лъжата краката са къси. Така е разбира се, но не може да се оспори и това, че с упорито повтаряне на лъжи могат да се заблудят мнозина. На нас ни е нужно време да анализираме и проверим дадено твърдение. Когато бъдем залети с водопад от неверни твърдения, ние лесно попадаме в плен на заблудите.

След крахът на теорията за тюрко-алтайския произход на българите се появи една “нова”. Редица автори се опитваха да ни убедят, че не сме потомци на най-древния цивилизован народ, а идваме някъде от региона на Памир и Тибет. С поредица от книги се нагаха внушения, че във вените ни не тече кръвта на Арес и Орфей, а сме близки роднини на талишци, афганистанци, иранци. Г-н Петър Добрев дори успя да направи  “речник” на думите от езика на аспаруховите българи като посочи източните (ирански) “успоредици”.

Смятам, че г-н Добрев е направил такива сериозни пропуски, че при обстойна проверка,  всичките му аргументи за източния (иранския) произход на дадени български думи се изпаряват. 

Давам кратък пример с някои от подбраните от нашия изследовател думи, които не би трябвало да имат успоредици със сръбски, полски, словенски, хърватски, а само с езиците на талишци, мунджани, перси и т.н. Пропуснатото от г-н Добрев е представено с наклонен шрифт:

AZ – I, me is common for the Pamirian Languages Ishkshimi, Sarikoli, Roshov, Bartang,

-  Пропуснато е, че нашата АЗ се среща при траките, сродна е също на староукраинската АЗЪ, словенската ЯЗ, старополската ЯЗ, старочешката ЯЗ и полабийската ЙОЗ.

АКО - AKA, AGA, AGAR (‘if’) in Ishkashimi, Tadzhik, Mundzhani, Sarikoli, etc

-Условният съюз АКО се среща също в старочешки, сърбохърватски, а на словашки е АКУ.

BORIKA – a slender pine-tree - BERIK (‘a slender tree’ Wakhi).

-Сродни думи на бор на намираме в чешки, полски, украински, словенски и дори в старонорвежки – бор, бору, бiр, borr. Да не забравяме и тракийската бор, засвидетелствана от Прокопий в тракийският топоним Бор брега.

BUZA a cheek - Similar to the Persian BUS in the expression BUS-GЪH (‘a face’).      -Тази дума е от дако-мизийски произход, имаме тракийско име Бузo, което е по-старият вариант на Бузан (старобългарски вожд), друга сродна е галската busu-уста.

BUNISHTE  a dumping ground, a dunghill - BUN (‘a bottom, a pit’) Talish .

-Бунище е сродна на гръцката βουνος – могила, за която пък eзиковедите смятат, че е от тракийски произход.

VADA – a ditch, a channel WAD, WOD (‘a ditch, a channel’ Sarikoli Wakhi)

-Сродни думи са сръбската и хърватска ВАДА, а и латинската VADUM.

VECHE – already, сompare to the Pamirian WEZ Jazguljami

-Не са дадени чешката vice-вече словашката vecej -вече полската wjecej – вече и лужишката wjacej –вече.

VESHTICA – a witch WAASHT (‘a nightmare, a bag ghost’ Ishkashimi

-Пропуснати са сръбската вештица, словенската vešca и полската wieszcz.

VIK – a cry Compare to the Persian WIK

-Забравени са сръбската вика-вик и словенската vikati – викам. Родственост показва и латинската vox -глас.

GAZJA – to wade; to trample GAZAR ‘a ford’ Wakhi

-Успоредици на тази дума срещаме в сръбската и хърватска газ и словенската gaz. Тракийският произход на тази дума става ясен от древният топоним Газа в Южна Тракия споменат от (Стефан Византийски), за тракийски произход на глагола газя п изказва предположения Вл. Георгиев.

GOVEDO – an animal, a brute; a cattle GOVET Talish

-Има сръбска и хърватска дума говедо, на словенски е goved, срещаме я също и в лужишки – gowedo и в литовски guovs –говедо.

DOBA – time DOJA, DAJA Pashtu Wakhi

-Не е споменато за сръбската и хърватска дума доба, украинската доба, словенската doba, чешката doba, полската doba, лужишката doba....

ZARAN – morning A common Pamirian word – ZAAR, ZAARE Wakhi

Странно, че г-н Добрев не е чувал за сръбската и хърватска дума заран, словенската zaran, чешката zrana, словашката zarana, полската zaranie...които са доста по-близки до българската в сравение с памирските успоредици.

ZЪM– a snake (dial.) SHKH ЪJM(‘grass-snake’ Eastern Caucasian

Не мисля, че източнокавказката дума шкъйм е по-близка до нашата диалектна дума зум, зъм, отколкото сръбската и хърватска змия, чешката zmije, словашката zmija полската zmija , украинската змiя, руската змия...Нашата диалектна дума зъм, зум отговаря прекрасно на тракийската зум-змия. Това също е пропуснато от Добрев.

KOSSER – a sickle, a pruning-knife KOS (‘a big knife’) – Chuvash

-Забравени ca чешката kosir словашка kosiar, словенска kosar и украинска косарь.

KOSH – a basket KESH, CHOZH (‘a receptacle’ Izt. Kavkazki) 

-Не са дадени много по-близките до нашият език сръбска и хърватска дума кош, белоруска кош, словенска kos, чешка kos, полска kosz и лужишка kos.

KRASTA – scabies; a vice, a passion GRAS (‘to scratch’ Wakhi) 

-Пропуснати са сръбската и хърватска краста, чешката krasta, словенска krasta, и полска krosta.

KUCHE – a dog KUCHUK (‘a dog’) – Tadzhik. 

-Сърби и хървати притежават думата куче, в полския има kusciuk, в словенски kucak, в лужишки cuzka, да не забравяме и литовската kucis – куче.

KЪRPA – a piece of cloth, towel; kerchief. 

-Тази дума я има при сърби и хървати – крпа, познават я и словените – krpa.

SAMO – only, solely SAM (‘a little bit, partially’ Jazguljami )

-САМО е тракийска дума, засвидетелствана е в теонима САМА Зис, това може да се провери в работите на Вл.Георгиев.

SLANA – a frost From SЪRANA (‘a frost’ Talish)

-Пропусната е словенската SLANA.

CHARDA – a heard of cattle CHARDA (‘to lead to pasture, to pasture’) Tal

- ČREDA, ČREDNIK са словенски думи за стадо и пастир.

SHETAM, SHTAM – to do the housework; to be active SHЪTKA (‘to work’ )Wakhi

- ŠETAM е дума на словени, сърби и хървати.

По подробен списък може да се намери на следния адрес:

http://groznijat.tripod.com/b_lang/bl_a_v.html

Както виждаме, сравненията на господин Добрев не са никакви сравнения, а само несполучлив опит изкуствено да се предаде ирански произход на определени български думи.

Тук е мястото да се обясни нещо важно. Не може да се оспори това, че българския език е сроден на сръбски, хърватски, словенски и др. Наблягайки на тази прилика различни спекулатни казват – Ето, виждате ли – българския е славянски, а славяните са късни пришълци, следователно българите не могат да са наследници на траките.

Хората, които прибягват към тази хитра стратегия пропускат умишлено изключително важни подробности. Предците на поляци, словаци, словени и др. не са носили името славяни в древността. 

Дедите на поляци, словаци, словени ...са назовавани венети, венди. Това е причината земите на Словения и Словакия да бъдат наричани Венетия, Виндиш марк, терминес Венеторум. Това е причината залива на Гданск да е бил известен под името Венетски залив, а финланците все още да казват Веная на Русия. Повечето от нас не познават тази информация изобщо, запитайте се защо е така?

Както е обяснено от Теофилакт Симоката истинските славяни са старите гети-древен тракийски народ.Те са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд и от изворите на Висла до делтата на Дунава. Свободните гети наречени славяни сключват съюз с Аспарух и така бива извоювана независимостта на Дунавска България. 

Понеже името на гетите–славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни. Това го обяснява на няколко пъти и великия родолюбец проф.Ганчо Ценов. 

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една едикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни-гетите, може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища, съвсем различен принос към световната история. 

Може да се окаже даже, че траките са тези, които със своите завоевания си са създали така наречената славянска езикова група, по същия начин, по който чрез завоевания римляните създават романската езикова група. Май думите на Михайловски отразяват една отдавна забравена истина:

"Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!"

Ние сме народа на Арес и Орфей! Дедите ни покоряваха народи със силата на меча си, но после ги въвеждаха в светлината дадена от благия Орфей. Това е причината много народи да говорят език близък до нашия...

Българската реч не се е оформила в пустошта на Памир и Тибет. Ние говорим език, чието ехо отеква в пределите на страната ни още от времето на Неолита. Най-древните топоними и хидроними от нашите земи са обясними дори на съвременен български.

Това ни прави не само местно население, но показва и, че сме първия цивилизован народ на Европа. Въпрос на време е когато това ще бъде признато от всички. Както каза преди време Емил Зола: "La vérité  est en marche, et  rien  ne  l'arrêtera"- Истината е поела по своя път и ще се смее последна.

С благодарност на GET!