След време, когато истината за произхода ни бъде узната
от цялото ни общество и бъде приета в учебниците, доста хора ще се чудят как
толкова дълго време сме вярвали на заблуди. Една от най-упоритите заблуди
засяга речта на старите българи, или с други думи - езикът говорен от Аспарух,
Тервел, Телериг, Кардам, Крум и т.н.
Неоспоримо е едно – имената на Плиска, Преслав, а и Търново не могат да се обяснят нито с
помощта на тюрски, нито с помощта на ирански език. За важния факт, че още по
време на Античността Прокопий споменава тракийска
крепост Плисенум, а доста по-рано
Павзаний пише за течащата в обитаваната от траки
Фокида река Плистос, никой от
казионните учени не благоволява да отвори дума.
Споменаване на тракийско селище Плисенум от Прокопий (по J.Lempriere)
Не се казва нищо и за това, че дълги векове преди времето на княз Аспарух, Омир съобщава
за сродно на името Търново мизийско
селище с име Тарне (Τάρνη), като става дума за същите тези
мизи, които Димитри Хоматиан нарича българи. И това е без значение!
Никой от историците и езиковедите
ни даже не загатва, че елемента Пре и
елемента слав (съставящи името на Преслав) се срещат респ. в древното
названиe Praevalis и в епитета на Хероса Ithio-sthla(us). В миналото,
названието Преслав е представяно като Пρε-σθλαβα.
Няма причина старите българи да бъдат обявени за
пришълци, след като названията на столиците им принадлежат на най-древния
балкански език, говорен от хората, които гърците и римляни наричат траки, но когато важна информация не се
представи, неразполагащи с база за сравнение, ние нямаме друг избор освен да
вярваме на хората с авторитет.
Te
ca осъзнавали прекрасно какъв огромен проблем е липсата на старобългарски названия на селища
обясними на тюрски (или ирански бел.моя) език. Веселин Бешевлиев има почтеността да признае липсата
на тюрски топоними и удивен търси обяснение за това. Какво е обяснението
обаче: “византийските писатели, от които черпим сведения за топонимията, са
предпочитали да си служат със старите, по-добре познати на читателите си
имена...“
Хубаво, но според самият Бешевлиев, названията Плиска,
Преслав, Варна са нови. Дали известният с ерудицията си наш учен е усетил
как си противоречи? Проблемът с пълната липса на топоними от езика на азиатски
народ действително е сериозен и притеснява много поддръжиниците на виждането за
азиатския произход на старите българи. Както Бешевлиев, така и друг негов съмишленик
– Борис Симеонов се опитва да намери нещо екзотично в топонимията на България.
Как обаче може да се намери нещо, което не съществува? Cтараейки се да защитят официалната теория, учените ни
определят селищните названия Тутхон,
Тутракан, Абоба за “прабългарски/протобългарски”. Това предложение е меко
казано странно по простата причина, че въпросните селищни названия се появават
между XV и XVII век, т.е. времето, в което според казионните учени, старите
българи отдавна са забравили езика си?
Учените ни попадат в създадения от тях самите капан. От
една страна твърдят, че езика на старите българи е тюрски (или ирански),
като след IX век вече е изоставен в полза на славянския, от друга
страна твърдят, че селищни названия регистрирани повече от половин
хилядолетие след IX век са “прабългарски/протобългарски”.
Всеки
има право на лично виждане, всеки има право да се лута дълго време в
търсене на доказателства за своите виждания, но не е особено почтено,
нещо, което нито е доказано, нито е логично, да се обявава за истина и да се налага в училища и университети.
Не само тракийския
произход на названията Плиска, Преслав, Търново и др. се доказателство за това
какъв е езика на старите българи. Съществуват и други, доста по-важни данни.
Става дума за ездаческата терминология на дедите ни. Тя не е нито тюрска, нито
иранска. Думите кон, кобила, яздя, юзда, се срещат в тракийската ономастика, по точно в топонимите и хидронимите Коне, Кобилатус, Уздика, епитета на Тракийския Конник – Аздул, на който акад. Георгиев съпоставя глагола яздя.
Нека
приемем за момент, че не разполааме с данните от тракийската ономастика доказващи какъв е
произхода на думите кон, ездач и т.н. Нека приемем за момент, че казионните учени
са прави по отношение на това, че старите българи са дошли от Азия
конен народ. Защо обаче този конен народ забравя ездаческата си
терминология?
Според поддръжниците на официалните теории, дунавските
славени нямат нищо общо с конните стрелци гетите, а са пришълци от север
сражаващи се пешком. Как е възможно пешаци да дадат ездаческа терминология на
конен народ? Как можеш да дадеш нещо, което нямаш, не е ли това пълен абсурд?
Всъщност
има и друг абсурд, удивен съм как дори в ново време се намират хора да вярват
на изказаното отдавна обяснение защо старите българи са забравили езика
си.
Според уважавани наши учени, “прабългарите
вземали за жени славянки, които учели децата на славянски и така за няколко
века старобългарската реч изчезнала”.
Добре, но къде останаха жените на “прабългарите”? Hезависимо дали ще се омъжат за “прабългарин”, или за “славянин”,
те несъмнено ще предадат своята реч на децата си. Предложеното от “великите” ни
учени обяснение може да се приеме, само в случай, че се приеме и друго не
по-малко умопомрачително условие: “прабългарките” са били неми, неспособни да
говорят, или пъщ “прабългарите” са прекосили Дунава без жените си!
Осъзнавате
ли в какви ужасни дивотии са ни карали да вярваме хората с авторитет и
претенции за разбиране на историята?
Индивидите създали заблудата за изчезването на езика на
старите българи са осъзнавали добре слабостта на твърденията си. Поради тази
причина са подготвили още една заблуда, която трябва да подкрепи първата. На
възражението на д-р Ганчо Ценов, че народ
завоевател не губи речта си, а я налага, поддъжниците на догмите се опитват
за внушат, че германите франки, макар да са завоеватели, са изоставили езика си
в полза на този на романизираните гали.
Така ли наистина стоят нещата? Не разбира се, но
изкривяващите истината, не споменават няколко важни подробности. Изконния език
на галите е келтски, но след като Гай Юлий Цезар покорява Галия през I в.пр. Христа, местното население, малко по малко започва
да приема латинския на господарите си. Това показва, че д-р Ценов е
прав, а има и друга подробност.
Цезар побеждава галите с помощта на приятелски настроени
германски племена. Някои от тях остават съюзници на Рим дълго време и разбира
се постъпвайки в легионите научават латински, т.е. приемат езика на
по-силните.
Немалко синове на германски благородници биват изпратени в Рим
където научавата езика, културата, а и военната тактика на потомците на Ромул. От
времето на Цезар до създаването на Франското Кралство има цели пет века, през
които германите франки, алемани и др. учат латински, т.е. франките не изоставят езика си в полза на този на подчинените гали, а
ползват речта на тези, на които са служили половин хилядолетие - римляните. Излиза,
че д-р Ценов е прав по отношение на това, че по-силният винаги запазва своя
език, а го и налага на други.
Към представената до този момент информация трябва да се
добави още нещо, което е от огромно значение. Става дума за това, че в
старобългарския език не може да се намери субстрат, както е във френския
например.
При нас няма нищо подобно, няма нито субстрат, нито
суперстрат. Речта на дедите ни по време на Средновековието, въпреки, че съдържа
определено количество заемки от латински и гръцки, като цяло е по-чиста от тези
два езика.
Още по-важно е това, че едни от най-древните
названия на реки и населени места по Балканите и обитаваната от траки Мала Азия са обясними на
български. Държа да подчертая, че тълкуването на Пеней, Камандър, Илион, Илиос, Кафисос и др. с думите пѣна,
каменъ, илъ, каплѭ, не е мое, а е направено от лингвисти като акад.
Георгиев и акад. Дуриданов.
Да, тези думи присъстват и в речниците на други народи от
славянската езикова група, но това само
означава, че езика на хората наричани по времето на Античността траки е бил сроден с този на народите живеещи
на запад, север и изток от Тракия.
Още в далечното минало Апиан свидетелства за родството на
мизите (наречени по-късно българи бел.моя) с илирийските народи (живеещи на
запад и север от Тракия бел.моя). Стефан Византийски пък нарича скитите
тракийски народ. Прокопий Цезарийски определя сарматите като част от гетското
семейство.
Нима всички тези данни представени от старите автори не са доказателство,
че имам пълното право да твърдя, че на запад, север и изток от Тракия са се
говорили сродни езици? Така е било преди повече от две хиляди години, така е и
днес.
Имайки предвид най-древната история на Балканите, може да
се каже, че дедите ни са повлияли още през Неолита населението на запад, север
и изток от земите ни. Наскоро генетични проучвания доказаха, че създателите на
Триполската култура в Украйна са дошли от Балканите. Поразителната прилика на
керамиката от Бутмир, Босна, с нашата от времето на Неолита и Халколита,
доказва придвижването на дедите ни в посока запад. Ако някой си направи труда
да изследва керамиката и оръжията типични а Лужишката култура в Северна Полша,
ще се увери, че те имат прототип в нашите земи.
Керамика на Лужишката култура, Северна Полша, изобр. Tzawisko
Типичните за
траките криви ножове се срещат и при представителите на Лужишката култура,
изобр. Tzawisko
Учените би трябвало да следват фактите и да се придържат
към логиката, а не да се разчекват в шпагат, правейки отчаяни опити да
подкрепят една заблуда с друга. Какъв може да е езика на старите българи освен
местен, балкански?
Всичко може да се обясни много лесно ако се приеме, че хората на Аспарух са
потомци на имащия много клонове тракйски народ мизи, а дунавските славени са техните съседи и роднини - конните стрелци
гетите.
През 681-ва година, тези две големи групи стари балканци успяват да освободят своите братя и сестри
намиращи се под римска (византийска) власт. Обединяват се не три различни
народа, а три групи делящи един произход. Ето това е причината старобългарския
да е чист и в него да няма нито субстрат, нито суперстрат. Това е и причината
населението на страната ни още през ранното Средновековие да е хомогенно.
Безумие е да се твърди, че хората създали Дунавска
България са пришълци. Част от дедите ни се заселва далеч от Родината, дори и в
Средна Азия, но така прави всеки голям народ. Не се ли разпростряха римляните
на три континента? Ами потомците на англосаксите не са ли колонизирали Америка,
Австралия? Фактът, че английски се говори в Австралия и Нова Зеландия не означава,
че старите англосакси са маори и аборигени, нали? Същото е положението и при
нас – някои стари балканци са се установили в Индия, Иран и т.н., но това не
променя произхода им.
Нашата реч се е зародила на Балканите в най-дълбока
древност, преживяла е дълго развитие тук на Балканите, оцеляла е въпреки три
големи чужди подтисничества, жива е и днес. Родината ни не е само дом на
откривателите на колелото и най-ранната писменост, но се явява и дом на хората
отговорни за възникването на славянската езикова група, но и на така наречените
индоевропейски езици.
Ако на някой му звучи странно, нека се замисли над
споменатото по-горе - как се ражда романската езикова група. Нейната поява не
се ли дължи на експанзията и влиянието на римляните? Щом нещо е възможно за
римляните, защо да е невъзможно за дедите ни, които са добили високо ниво на
развитие доста по-рано?
Бивайки разпространители на организираното земеделие и
скотовъдство, а и на важните знания от областта на металургията, дедите ни са
успели да повлияят много други народи в продължение на няколко хиляди години.
Има дори исторически свидетелства за тези деяния на нашите предци.
Не може да се пренебрегне твърдението на Ариан, че Дионис
е основоположникът на индийската цивилизация. Не може се отнесем с
пренебрежение и към свидетелството на Иполит, че келтските друиди са
инструктирани лично от Залмоксис. Кой мислите е въвел култа към Земла (Земела)
при етруските, не са ли дедите ни наричани траки и пеласги в древността? На тях
в легенда разказана от Плутарх се приписва основаването на Рим. На тях по
сведения на Плиний Стари трябва да се благодари за въвеждането на азбуката в
Лациум.
Това не са всички заслуги на дедите ни, а само малка част
от преданията, което са оцелели през дългите векове. Няма как да се запомнят
неща случили се преди много хиляди години, но и това, което е останало не е
малко.
Учените ни още дълго време ще робуват на догмите на
своите кумири. Не бива да чакаме от тези, които поддържаха забудите да се
разкаят и да започнат да разпространяват истината. Това трябва да го направим
ние обикновените хора, за да могат децата ни да раснат с високо самочувствие и
с поведение на стопани, на господари на своята съдба.
Народът ни има много дарби, но те се проявяват само
тогава, когато ние играем истинската си роля – на добри, честни и волеви хора,
които умеят да пренебрегнат различията си в полза на общото благо.
ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП
https://www.youtube.com/watch?v=RfYa_xMoM8Y&t=864s