ТРАКИЙСКИТЕ МАЙСТОРИ ЗЛАТАРИ И КОВАЧИ – УЧИТЕЛИ НА ГЪРЦИТЕ

До неотдавна властваше догмата, че гръцки майстори са създателите на златните съдове и украшения на траки и скити. Да, но на 9 януари 2002 година излезе статия в “Ню Йорк Таймс” със заглавие: Scythian Gold From Siberia Said to Predate the Greeks -“Скитското злато от Сибир предшества гърците“ .

https://www.nytimes.com/2002/01/09/arts/scythian-gold-from-siberia-said-to-predate-the-greeks.html

В тази медия, а и в други бе оповестено, че в Тува, Сибир, в периода 1998-2001 са намерени шедьоври на златарското изкуство и то от времената предшестващи контактите между гърци и скити. Така стана ясно, че скитите са имали свои майстори, на чийто талант гърците са можели само да завиждат.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjg2rWqypGQeLhIrPqq8uTzID6axuUECVoHEWj7Bweg5ivBwzettuCYxzBmSs44eimurhF67A8-L0q3vxNGeN95yv8OC-bHUPr7gt3u3MKJpr7DT6ebQGGzb31ek6k-dlzoTMA0ktlSeqRs/s1600/Serga%255B1%255D.jpg

https://sibved.livejournal.com/257888.html

https://ic.pics.livejournal.com/metafor_7/74146340/246797/246797_original.jpg

https://sibved.livejournal.com/257888.html

https://ic.pics.livejournal.com/metafor_7/74146340/247513/247513_original.jpg

https://sibved.livejournal.com/257888.html

У нас, по-точно в нашите научни среди, тази информация остана невидима, макар да променяше много във вече установените виждания. Все пак, до този момент се смяташе, че скитите са номади, а номади няма как да се занимават със златодобив и направа на златни изделия посредством леене, коване и т.н.  

Никой наш специалист не искаше да приеме твърдението на Стефан Византийски, който твърди, че скитите са тракийски народ, а това обяснява загадката със скитските майстори златари. Поне от пето хилядолетие преди Христа, т.е. от времето на прочутия със златните си шедьоври Варненски некропол, стари балканци обитават и Черноморските степи.

Това е ясно не само от идентичната керамика, идолна пластика, погребални обреди и архитектура. Доказателства има и от областта на генетиката. Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ за Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на културата Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”

https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

Траки и скити действително делят едни корени, като през пето хилядолетие преди Христа, тези наши предци са се занимавали предимно със земеделие, т.е. били са уседнали, а това им е позволявало както да търсят и добиват злато, така и да го обработват.

През Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени и част от дедите ни населяващи Черноморските степи са принудени не само да се концентрират над скотовъдството, но дори да напуснат родните си земи и да се отправят към Азия. Със себе си обаче те отнасят и старите си знания по обработка на метали.

Остналите на Балканите и Черноморските степи траки и скити също не забравят своите умения, но явно тракийската школа е била по-добра. За това съдим по думите на Анастасия Манцевич, която подлагайки на анализ на приписани на скитите шедьоври на златарското изкуство от земите на Германия, Украйна и Русия, смята, че всички тези примери на златарско майсторство трябва да се припишат на художествен център, който се намира в Тракия:

“Ножны из Феттерсфелде, Шумейко, Золотого кургана, Товаковки и кургана 1 , ст. Елизаветсковская имеют настолько однотипную и своеобразную орнаментацию (изысканны стиль и тонкая техника, примерение зерни и филиграни), что возможна принадлежност их к одномоу художественому центру. По нашему мнению, такой центр скорее сего находился где-то во Фракии.”

http://annales.info/skif/maciev/solswr.htm

Манцевич дава и други интересни сведения за тракийските майстори-златари. Цитирайки Д.Николова, белоруската изследователка дава име на тракийско майстор-златар уточнявайки големите умения на тракиеца: “Согласно определению Д. Николова, меч датируется временем около начала I в. н. э. На ножнах имеется ажурная надпись «Севт сделал» (ΣΕΥΘΗΣ ΕΠΟΙΗΣΕΝ ΠΑΙΑΓΑΡΟΣ), которая служит указанием, что ножны высокой техники были изготовлены во Фракии мастером, очевидно, фракийского происхождения… “

http://annales.info/skif/maciev/solswr.htm

Анастасия Манцевич предава и виждането на български учени като В.Миков и Д.П.Димитров, според които художествените занаяти, каменоделството, строителното дело и т.н. при траките са били на високо ниво.

Добавено е и това, че тракийския зверинен стил се е намирал в благоприятни условия в приложното изкуство и е продукт на самобитно тракийско художествено творчество:

“Болгарские исследователи, которым принадлежит пальма первенства в изучении древней культуры их страны, справедливо отмечают, что художественные ремесла, в частности ремесло камнетесов, строительное дело у фракийцев, древних обитателей севера Балканского полуострова, находились на высоком уровне,⁶⁵⁾ что в их прикладном [117] искусстве «звериный стиль нашел благоприятные условия» и что он был продуктом «самобытного фракийского художественного творчества.”

http://annales.info/skif/maciev/solswr.htm

За жалост не всички учени са били добросъвестни като Анастасия Манцевич. Тя съобщава за това как нейният колега Ростовцев, който при анализ върху златен съд, макар да разчита ясно имената (считани от Манцевич за тракийски), само споменава, че майсторът е негръцки жител на Пантикапей или Танаис.

Макар Ана Мелюкова да е по-консервативна от Анастасия Манцевич, макар понякога да се отнася резервирано относно вижданията на други очени определящи намерени в скитски погребални могили артефакти като тракийски, дори и тя е принудена да признае таланта на тракийските майстори:

“Гончарная продукция фракийских мастерских довольно широко расходилась не только по Балкано-Дунайским областям, но достигала Потисья, Прикарпатья и Южной Словакии. Славились фракийцы своими рудниками и металлургическим производством, особенно добычей серебра и изделиями из него. Развитыми были бронзолитейное и железоделательное ремесла.”

https://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1

Виждането на Мелюкова за таланта на траките в областта на занаятите се подкрепя от свидетелства на автори, които са творили по времето на Античността.В книга VII на своята  “Historia Naturalis” Плиний Стари дава интересна информация относно различни открития. Римският автор определя Дионис като създател на търговията, изобретател на царските символи, короната и триумфалните процесии.

Цитирайки Теофраст, римлянинът пише, че фригиецът Делас е дал знанията как се разтапя и обработва метала мед, като добавя, че правенето на бронз е дело на траките халиби. За създател на дърводелството е считан пеласгът Дедал, а на фригите се приписва конструирането на първата квадрига.

За тракиеца Евмолп се казва, че е въвел лозарството в Атина, а за създател на лирата е обявен сладкогласния Орфей. Като сътворители на най-ранните плавателни съдове са посочени мизите и трояните.

В ново време, различни учени също дават сведения, от които може да се отсъди, че траките са научили гърците на ковачество и златарство. В речника на Уйлям Смит се изказва предлоложението, че гръцката дума за стомана – халипс, идва от името на траките халиби, прочути с уменията си да обработват желязо: “As the Greeks called iron or steel χάλυψ, it is possible that they got both the thing and the name from these rude miners. They were the workers of iron (σιδηροτέκτονες) whom the early Greek poets mention (Aesch. Prom. 717).”

Фламанският учен Алберт Йорис Ван Виндекенс смята, че думата μέταλλον/ метал е от пеласгийски (трако-пеласгийски бел.авт.) произход. Други учени се затрудняват дадат гръцка етимология и оставят въпроса с произхода отворен.

Всъщност μέταλλον/метал е гръцкото предаване на нашата дума мед, с наставка –ал. Тъй като медтта е първия материал годен за коване, то и името й става основа за всички подобни материали. Възможно е латинската дума metallum/метал да е попаднала в речта на потомците на Ромул посредством гръцко посредничество, но не е изключено да е директно заета директно от пеласгите

Дойде ред и на златото, гръцката дума за този благороден метал е хрюсос/χρυσός, като се смята, че е семитска заемка. Хялмар Фриск дава примери с акад. hurasu, финик. hrṣ, стевр. ḥāruṣ-злато. Понеже в миналото се смяташе, че в Месопотамия е възникнала най-ранната цивилизация, много учени определят автоматично дадени думи като семитски по произод без никакви доказателства и аргументи. Достатъчно е само присъствие в даден семитски език, все едно хората от Ориента никога не са претърпявали влияние на други народи.

Как обаче да си обясним арийските думи hari-жълт, светъл, harita-златист, злато, harişaya-позлатен, hiraniya-златен? Как да си обясним и парадокса, че на Балканите обработката на злато започва 2000 години по-рано отколкото при народите от Ориента? Нима това не е индикация, че старобалкански народ е занесъл на изток знанията на добиване и обработване на злато?

Древната ни дума за злато: хрюсос/χρυσός не е изчезнала безследно, тя е запазена както в името на старобългарския благородник Хръс (*Hrusь/Расате), така и в названието на етническата група хърцои. Анчо Калоянов дава интересна информация като смята, че “Хърс, което следва от написанието на името му в най-ранните паметници, е божество, утвърдено първоначално в пантеона на старобългарското езичество”.   Хърс, Хорс е название на слънцето, а значението е златист, жълт, светъл.

Както историците, така и археолозите знаят, че у нас има забележително дълга традиция на обработването на златото: като започнем с майсторски изработените изделия от благороден метал от Варненския некропол, които са на около 6500 години, та стигнем до късната Античност. Веселин Бешевлиев цитира галският ретор Latinus Pacatus, който съобщава в посветения на императора Теодосий I панегирик от 389 г., че “бесите получавали злато от планините и реките.”

Виждаме, че поне до края на IV век след Христа, траките пазят уменията си да добиват и обработват злато, като тези умения не изчезват след IV век – просто няма сведения за някакво мистериозно изчезване на бесите, или пък за пълното им унищожени от римляните, нахлуващи от севера “варвари” и т.н.

Още в дълбока древност, дедите ни наричани траки и пеласги са предали на гърците своите умения в добиването и обработването на металите. Дозазателство за това са негръцките имена на металите, но дори и на коваческите, златарските инструменти.

 ᾌκμον-наковалня съответства на тракйската дума ακμον-камък, все пак камъка е бил първата наковалня- предмет използван като основа, върху която се е ковало. Развитата форма на ακμον-камък, е камен, камък →*akmon/akmen.

Старогръцката дума за чук е τύκος/тюкос, Хялмар Фриск и други негови колеги правят връзка с тъкнѫти-чукам, удрям, тъкати-чукам, истоуканъ-статуя (от истоукати-изсичам от камък - БЕР с.91) и др. Сродни са също втъквам, тъкна, тъка, тикам, всичски най-ранно значение удрям, оказвам натиск.

 Виждаме, че броят на производни български думи е забележително голям, за заемка от гръцки няма как да се говори, още повече като имаме предвид стирл. túagach-чукане, удряне, шот.гаел. tuagh-брадва, санскр. tuj-удрям, натискам, латв. tūkât-удрям, чукам, натискам.

Имайки предвид цялата тази информация, не разбирам как някои хора прибързано определят артефакти от времето на Античността като изработени от гърци. Такова изказване може да се направи или от забележително ограничен “учен” или пък от индивид изпитващ неистова омраза към древното балканско население – нашите предци.

Защо завещаното от дедите ни наследство се подарява лекомислено на други народи? Та нима специалистите не са чували за тракийските майстори златари Севт и Дислойас? Нима не се знае за хилядолетната тракийска традиция в обработката на златото? Нима археолозите ни нямат достъп до работите на Манцевич, Мелюкова, а и писалият за северните траки Никулице?

Излезе ли нова информация, а такава има в изобилие – то и старите вярвания трябва да се отхвърлят. Не е редно пазейки имиджа си, определени авторитети да бавят прогреса, да крият истината и да ни ощетяват по този начин. Интересът на шепа индивиди не може да стои над интереса на цял народ.

Кога някой учен ще намери смелост да се изправи пред своите колеги и да каже – стига лъжи, стига забуди, стига излишно лутане, българите трябва да знаят истината за произхода си, за това, че са потомци на народа запалил искрата на познанието!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

 https://www.youtube.com/watch?v=3yvn0_c2Nzk

 

ДВАДЕСЕТ ВАЖНИ ФАКТА, ЗА КОИТО ИСТОРИЦИТЕ НИ СИ ЗАТВОРИХА ОЧИТЕ

Всеки от нас харесва особените изказвания на интелигентни хора. Аз не правя изключение и преди повече от тридесет години книгата “Латински Сентенции”, стана мое любимо четиво. В нея наистина имаше мъдрост, там намерих забележителни неща, които останаха завинаги в паметта ми. Сигурен съм, че е така и при много други хора. Често срещаме нещо впечатляващо и не просто го запомняме, но дори и го предаваме на приятели, познати и т.н.

Не всяка интересна сентенция обаче, било тя латинска или друга е правдива, не всяка съдържа истинска мъдрост. Като пример може да се посочи добре известната: “Истината се ражда в спора”. Това не е вярно, никога не е било вярно, просто няма как, невъзможно е. Аз лично смятам, че истината се ражда не в спора, а в културната беседа, при която бива поднесена точна, ясна и неотклоняваща се от действителността информация.

                                                

По време на спор, опонентите желаят на всяка цена да наложат своята гледна точка, като невинаги борбата им е с почтени методи. Има и друго, ако определен човек през целия си живот е защитавал нещо невярно, дали ще намери смелост да го признае? Дали ще може да наведе глава и да каже, че не просто е сгрешил, но и, че е помагал на лъжата да замъгли съзнанието на мнозина други? Колцина имат смирението, а и духовната сила да сторят това? Всъщност, познаващите смирението и имащи духовна сила никога не застават на страната на заблудите.

Не, истината не се ражда в спора, отдавна съм се убедеил в това. Когато представях на противниците си необорими аргументи, те просто се оттегляха мълчаливо. Като няма шум, няма и привличане на вниманието към това, че са загубили. Не притежава ли някой чест и достойнство, няма надежда за ползотворен спор.

Трябва да добавя и нещо друго. Неотдавна един от читателите ми спомена много интересно изказване на американския интелектуалец Ъптън Синклер: “Няма как да обясниш някому нещо, ако заплатата му зависи от това да не те разбере.”

Точно такова е положението и с повечето от противниците ми, за това аз карам по своя път: представям точна, ясна и неотклоняваща се от реалността информация. Българите са умни хора, като им се даде база за сравнение, те сами могат да разберат кое е вярно и кое не е.

В миналото мнозиха бяха оплетени в капана на заблудите по простата причина, че липсваше база за сравнение, а и достъпа до ценната информация бе ограничен за шепа избрани хора. Волю-неволю трябваше да вярваме на хората накичени с титли (както се оказва сега - в доста случаи без покритие).

Вече съм напълно убеден, че много преди за излезат резултатите от генетичните проучвания на народа ни, специалистите са разполагали с предостатъчно информация, която им е позволявала да оповестят, че като цяло, ние българите сме нещо уникално – реликва от древността, народ, който е успял да се запази на собствената си територия в продължение на около десет хиляди години.

Ако това твърдение ви звучи странно, обърнете внимание на следните важни неща, които историците ни не са взели под внимание:

1.Още през 1938 г. са оповестени резултатите от мащабни проучвания на българския народ, като става ясно, че ние стоим твърде далеч от народите на Азия. Тези данни показват, че Васил Златарски - основоположникът на българската историческа школа се е лъгал и защитаваната от него теория е невярна. Естествено, никой историк не дръзва да ползва неудобната информация.

2.През 1959 г. са публикувани резултатите на нови, също така мащабни антропологични проучвания, които отново доказват, че предците ни няма как да са дошли от Азия, а което е и по-важно: излиза, че повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски тип – клон на средиземноморската раса, т.е. от гледна точна на антропологията, повечето от нас със сигурност са потомци на хората, които в далечното минало са наричани траки и пеласги. В продължение на дванадесет години, никой не посмява да коментира или ползва издаденото от БАН проучване и свързайки го с първото да обори аргументирано властващите вярвания.

3.През 1971-та година, имайки предвид тези проучвания, проф. Димитър Ангелов споменава в книгата си Образуване на Българската Народност следното: “Може да се каже, че понастоящем едва ли има вече съмнение, че балканският субстрат (траките) като един от компонентите при образуването на българската народност не може повече да се пренебрегва.” 

Останалите колеги на проф. Ангелов мълчат, а и самият Ангелов, макар дръзнал да публикува една неудобна част от изследването, не посмява да спомене другият важен извод, а именно това, че дедите ни в никакъв случай не са били тюрки. Ако този наш историк имаше подкрепата на колегите си, със сигурност би дал и данните събарящи теорията на Златарски, Иречек и др., но сам човек няма как да се опълчи на системата, резултатът ще е печален, дори страшен. Съдбата на д-р Ганчо Ценов показва какво се случва с такива хора.

4.Кръвта е нещо важно, но също така е важно и един народ да запази древната традиция на своите предци. Нашата е запазена смайващо добре като се имат предвид няколкото жестоки чужди окупации и подтисничества. През 1972-ра година проф. Евгений Теодоров споделя неудобните дори и днес за определени хора думи: “Установените в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни…. те са продължили да съществуват в тях със своите вярвания, култове, обичаи...и това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ 

Проф.Теодоров не е самотник, не е единственият етнолог, който е успял да намери важни неща за корените на народа ни. Акад. Иван Венедиков свързва обредите по Еньовден с древните ритуали провеждани в светилището на Делфи, а в Русалийските игри намира остатъци от култа към Залмоксис. Проф. Иваничка Георгиева смята, че особеният статут на Св. Марина е ехо от култа към Бендида, а в образите на Св.Модест и Св. Илия се крият християнизираните образи на Хермес и Тракийският Зевс, който само при траките е изобразяван на колесница. Почти всички етнолози и фолклористи са единодушни, че честването на Трифон Зарезан е още живия култ към бог Дионис. Това е мнението на акад. Михаил Арнаудов, акад. Иван Венедиков, проф. Иваничка Георгиева и още много други. В работата на Борис Илиев “Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес“ са представени интересни, а което по-важни - убедителни доказателства за култа към майката на Дионис при нас българите дори и в ново време. Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов преставя много интересна работа, в която е разгледан един особен обичай в региона на Етрополе. Д-р Стефанов вижда в честването на празника на Св. Атанасий остатъци от култа към древния Сабазий. Дори и днес участващите в празника подвикват Сабой, Сабой, макар да са забравили какво означава това.

A това, че култът към Тракийския Конник е запазен в честването на Гергьовден не се отрича дори от скептиците. Ясно е и, че обредите Герман, Ладуването, поманата, нестинарството, сурвачката, мартеницата  и т.н. са древно балканско наследство. 

Къде обаче са остатъците от тюрски и ирански религиозни обреди? Защо такива отсъстват напълно? Защо в именната ни система отсъстват напълно теофорни имена вдъхновени от названията на ирански или тюрски божества, но за сметка на това броят на българските теофорни имена свързани с название на тракийски божества са много?

5.Ценен е и приноса на проф. Николай Колев, според когото: “Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:  I, II и IV тип рала за обработка на земята, вършитбата с диканя, култивирането на лозята и направата на вино, трансхуматното (подвижно) животновъдство, носенето на опинци и ямурлук от пастирите…”

6.Оказва се, че ние българите сме наследили не само физическия тип, но и културата, която е създадена от Залмоксис, Орфей, Тамир, Лин, Евмолм и още много други светли личности. Българският селянин пък е съхранил даже облеклото на синовете на Арес, накарали да треперят не кой да е, а римските легионери.

Разбира се важно е и друго – езикът. Доста по-рано от проф. Теодоров, през 1958-ма година, акад. Владимир Георгиев стига до заключението, че: “ ... разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.”   

7. Историците смятащи старите българи за дошъл от Азия народ, не са пожелали да използват споменатата до този момент важна информация в работите си, като списъкът с пропуски не свършва тук, а е плашещо дълъг. През 1966-та година Веселин Бешевлиев завършва работата си “Ирански елементи у първобългарите”, като тя е представена през 1967-ма година на конференция в Москва. Старобългарските имена Аспарух, Борис, Кубрат (Кроват бел.авт.), Мостич, Персиян, Расате, Гостун са сравнени с ирански имена, но не е отворена и дума за тракийските Аспиос, Борис(кос), кровизи, Мостис, Прусий, Раскос, Гастос. He e отворена и дума за родството на тракийските имена Бурил, Бузос, Войнес, Телеф, Токей, със старобългарските Борил, Бузан, Воин, Телец, Токт.

Обективна наука ли е това, можем ли изобщо да говорим за наука при условие, че всички данни, които свързват Аспаруховите българи с древното балканско население биват упорито игнорирани?

Mонета на тракийския цар Мостис, чието име е съпоставимо със старобългарското Мостич

http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/mostis/deLuynes_1822.jpg

http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/mostis/i.html

8.Подложилите на анализ вярата и културата на старите българи учени, споменават нашият владетел Крум и това, как той заповядва да бъде направена ритуална чаша от черепа на опожарителят на Плиска – император Никифор. За това, че абсолютно същият обред се среща в Тракия дълги векове по-рано, не се казва нищо, а Луций Аний Флор е ясен:”траките пият от чаши направени от човешки черепи.” Дали никой от нашите историци не е бил запознат с работите на Флор, или пък е счетено за нормално фактите показващи, че старите българи са местен народ трябва да бъдат премълчани?

9.Един от най-ранно проучилите военното дело на старите българи е Геза Фехер. Той правилно определя дедите ни като конни стрелци, но защо си е затворил очите за това, че преди около две хиляди и петстотин години Тукидид нарича северните траки ипотоксоти - конни стрелци? Та нима тези северни траки не обитават същата тази област, в която е локализиран Аспаруховия Онгъл.

10.Историците ни смятат, че старите българи са говорили език, който е от различна група в сравнение с днешния български. Едни изследователи причисляват речта на дедите ни към тюрските езици, а други към иранските. Никоя от двете групи специалисти не обяснява мистерията: Защо в цялата старобългарска ездаческа терминология няма нито една тюрска или иранска дума?

Нито кон, нито кобила, жребец, седло, юзда, стреме, лък, тулъ (колчан), стрела, тетива, острие, яздя, ездач и т.н. не спадат към тюрското или иранското езиково богатство. За сметка на това, тракийската ономастика намираме Коне, Кобилатус, тула-,  Уздика, Асдул, Ездикая и др., но това явно не трогва никого. Сякаш съществува табу всяка връзка на старите българи с местното балкански население да бъде избягвана. Дори да не разполгахме с тракийските думи показващи, че българската ездаческа терминология е от балкански произход, учените са осъзнавали прекрасно какъв сериозен проблем е пълната липса на ирански, или тюрски термини, като разбира се това не е споделено нито със студентите, нито със широката публика.

11.Проф. Йордан Андреев и проф. Андрей Пантев са учени, които уважавам, но не мога да се съглася с тяхното тълкуване на един особен обред извършен от княз Крум. Става дума за жертването на хора и животни недалеч от Златната врата на Константинопол и твърдението, че "Тангра ще да е бил жесток бог", щом за умилостивяването му са били необходими и човешки жертви.

Та нима водещият мирмидони Ахил Пелеев не жертва много хора и животни на кладата на роднината си Патрокъл? Синът на Тетида не е бил поклонник на Тангра, а почита Зевс Пеласгийски, чието име самотракийците тачат под имет Ден – название обяснимо със стблг. дьнъ, според акад. Георгиев.Защо никой историк, който е писал за денията на княз Крум край Константинопол, не прави връзка с обреда извършен от Ахил, при условие, че Йоан Малала смята българите от своето време за принадлежащи на народа, който Ахил е предвождал по време на Троянската война?  

12. Един особен аспект на старобългарската религия е жертването на кучета. В работата си “Гръцки и латински извори за вѣрата на прабългаритѣ”, Веселин Бешевлиев споменава  свидетелството на Теофилакт Охридски, който нарича българите “народ непознаващ Христа и служещ на скитското безумие, кланяйки се на слънцето, луната и други звезди, а даже принасяйки жертва на кучета.” Странно е как учен със завидна ерудиция не е забелязал паралела с култа към тракийската богиня Зеринтия, в чиято пещера се принасят в жертва кучета. Още по-голям парадокс е това, че самото име на Зеринтия е обяснимо със стблг. звѣрѧте. Не само култът е местен, но и названието на богинята, в чиято пещера биват жертвани кучета е българско. И това е без значение? Редно ли е това да се игнорира? Нима данните не хвърлят ясна светлина върху въпроса - каква е била религията на българите от ранното Средновековие?

13.Всеки сънароднник знае за особения символ IYI, но на малцина е известно, че най-рано този знак се среща на Балканите – отпреди около 7000 години. В Южните Балканите знакът се среща и през Бронзовата епоха, а по време на Античността го има и гравиран на мраморна плоча, някога стояла в маслинената горичка край приадлежащата някога на траки и пеласги Атина. Не е ли това силна индикация, че старите българи са местен народ? През 1997-ма година, Стамен Михайлов представя на колегите си ценната информация съдържаща резултати от изследвания на Тодорович, Церманович, Бенсън, но никой не я използва адекватно. Всъщност, поне по мои сведения никой не я използва изобщо, какво остава да я популяризира до такава степен, че важните данни да станат обществено достояние.

14.Същият археолог - Стамен Михайлов, представи доказателства за това, че появата и развитието на старобългарската чернолъскава керамика е на Балканите, като уточни, съдове с механично излъскана повърхност се появават у нас още през Енеолита (времето, в което на Балканите съществува и знакът IYI бел. авт.). Не се ли събраха много “случайности”???

15.За датировката на първата ни столица Плиска се води война отдавна, като със зъби и нокти се защитава виждането, че строежите са започнали през пред Средновековието. Общо взето се тиражира следното: "дошъл водещият номади хан на юг от Дунава, поограбил византийците и като позабогатял с ограбеното, извикал сирийски или др. чужди майстори да построят Плиска - перлата на ранносредновековната архитектура ..."

Професионалистите признават, че по време на Античността, в Тракия има традиция на строеж с едри квадри, знае се, че има исторически извор, в който се твърди, че Константин Велики е финансирал издигането на Плиска, Преслав и др. с огромната сума от шестотин златни кентинария. Известно е, че през Средновековието дори Византия не може да си позволи такива грандиозни строежи като тези на Плиска и Преслав, но старото виждане не се променя, а оборващата го информация бива ингорирана. 

Та нима не е повод гордост това да се признае, че от уважение към дедите ни, император Константин Велики е финансирал строежите на Плиска и Преслав, като строителите са били местни хора - българи? Защов такъв случай учените ни напират да търсят строители от Сирия, Армения, Иран след като няма нито един извор, в който да има дори бегло споменаване на такова нещо???

15. В началото на ХХ век д-р Ганчо Ценов пише за създадената през IV век карта на Св. Йероним, на която е написано Мизия също и България, но тази ранна датировка събаря старата, създадена от чужденци теория за произхода на народa ни и названието България бива обявено за добавено по-късно. Реално причина за това няма тъй като останалите топоними от картата са древни, а и имаме свидетелствата на Йоан Никиуйски, който описвайки събитията от 513-515-та година казва, че военоначалникът Виталиан се завърнал в Провинция България. Разказвайки за същите тези събития- 513-515-та година, Йоан Зонара пояснява, че император Анастасий изградил защитното съоръжение Дългата стена, за да предпази от нападенията на българите. Дългата стена не е на Дунава, не е в проходите на Стара Планина, а в близост до Константинопол, Южна Тракия. Къде трябва да са живели българите, за да се прави стена за защита от тях на около 60 километра от столицата на империята? По времето на император Зенон 474-491 българите са на Балканите и то не само край Дунава защото през 499 година разбиват римска армия край Чорлу, недалеч от Константинопол. Нима информацията представена от д-р Ценов не е логична и правдива, защо е отречена тогава?

16.Геза Фехер пише за особената прическа на старите българи, като обяснява, че част от косата е остригана, а друга е оставяна да расте дълга. Точно това е прическата на пеласгът Тезей, който е и основателят на Атина. Разказвайки за прическата му, Плутарх обяснява, че тя е типична за траките абанти и мизи, като даже обяснява, че причината е практическа – да не може противника да те хване за перчема. Тези важни подробности не се отбелязват от историците ни, за които отъждествянането на българи и мизи ще да е било грешка на старите автори.

Изображение на Ахил Пелеев с бръсната глава и кика-прическа типична за старите българи

17.Освен особената прическа, за старите българи е характерно още нещо, което също е доста необичайно. Става дума за изкуствената черепна деформация. Това не е чужда за земите ни практика, напротив, среща се още през Каменната епоха както споменава Йордан Йорданов. 

Александър Монгаит пък пише за изкуствена черепна деформация сред населението на Черноморските степи от Бронзовата епоха. Посоката на разпространение на особения обичай е пределно ясна. 

През 1957-ма година американски екип разкопава могилата на фригийския цар Мидас. Оказва се, че прочутият с богатството си монарх е изглеждал доста странно поради изкуствената деформация на черепа си. Дори американските археолози да са отложили публикациите си с двадесет-тридесет години, поне до края на 80-те години на ХХ век, вече е било добре известно, че фригите, а и останалите траки практикуват изкуствената черепна деформация. 

През 2000-та година Стефан Йорданов оповестява в “Тракийският Воин”, че някои от установилите се в Мала Азия трако-пеласгийски племена познават черепната деформация. Почи двадесет години по-късно, никой не посочва изкуствената черепна деформация като общ белег между старите българи и древнобалканските народи.

18.Днес облеклото вече не е белег на национална принадлежност, но в древността не е било така. Късата куртка и тесните панталони на старите българи са доста по-различни от шалварите на бактрийците и дългият им широк кафтан. За сметка на това, точно типичното за старобългарските бойци удобно, позволяващо бързи действия облекло, се среща на Балканите в дълбока древност и е облекло на трако-трояните.

Възстановка на дрехата на трако-троянските бойци, тясната куртка, тесните панталони и закривената напред шапка са основни белези на този древен тип облекло

https://christogenea.org/images/32-greek3-300.jpg

19.От значение за историята на старите българи е и тяхната руническа писменост. За знакът IYI вече бе споменато, че се среща на Балканите още преди пет хиляди години.По-интересно е това, че над четиридесет старобългарски руни съвпадат по форма със знаци от Линеар А и Линеар Б, а за тази писменост Джейн Елън Харисън смята, че е създадена от Орфей. Още по-интересно е, че ако на руните от розетката от Плиска дадем стойности на еквивалентите знаци на Орфеевата Линеар Б, ще получим смислени български думи: лоно, пек, вопъл, буря и т.н. 

Розетката от Плиска е открита от Станчо Ваклинов в началото на 60-те години на ХХ век, а по това време Орфеевата писменост Линеар Б вече е разчетена. Нужно е било някой специалист само да даде звукова стойност на руните въз основа с приликата им с писмеността, с която според Юрий Откупщиков, на микенски документи е гравирано името Дуло. Това име Откупщиков сравнява с тракийските Дулес, Дулас и др. То се среща и по тухли от Античността намерени при разкопките на Плиска, но уви – няма кой да го сравни с българското родово име Дуло, а за останалите пропуски няма какво да говорим, просто не зная как да формулирам игнорирането на планини от важна информация.

20.Всички споменати до този момент неща са важни за историята ни, но са поставени в сянка, за да не пречат на общоприетите виждания, според които старите българи в никакъв случай не са местен народ, а пришълци от Азия. Това аз в никакъв случай не мога да приема за научен метод, трудно ми е да повярвам и, че се касае за невинна грешка. Едно-две неща могат да бъдат пропуснати, но не и огромно количество данни, за които е характерно това, че са неудобни на поддръжниците на официалните теории. 

Последният важен, но като цяло игнориран факт е това, че през 1980-та година излизат резултатите от интересни антропологически проучвания. Този път те засягат скелетни останки от Каменната, Меднокаменната, Бронзовата и Желязната епоха на Балканите. През 1984-та година, авторите Петър Боев и Славчо Чолаков оповестяват откритието си:“Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “

Благодарение на проучванията от 1980-та година (излезли през 1984-та година), ние разбираме, че няма как населението създало блестящата енеолитна цивилизация, да е унищожено, или прогонено от “прототраки” през Бронзовата епоха. А благодарение на антропологичните проучвания от 1938-ма и 1959-та година, става ясно, че повечето от нас спадат към същия тип както и древното балканско население наречено траки и нямаме нищо общо с народите на Азия. Налице е приемственост – от Каменната ера до ново време.

Нима въз основа на представените в тази работа доказателства не е справедливо да се каже, че ние сме нещо уникално – реликва от древността, народ, който е успял да се запази на собствената си територия в продължение на около десет хиляди години?

Нима нямаме право да претендираме, че историята на Европа започва с нас? Все пак на наша територия е открито колелото, при нас започва най-ранната обработка на злато, мед, а и желязо. Наши са най-древните европейски градове, наша е и най-древната писменост. Организираното земеделие и скотовъдство, предизвикали неолитната революция на континента ни и спомогнали на много народи да оцелеят, тръгват на запад, север и изток от Балканите.

Нашите претенции не са безпочвени, не са нещо пресилено, а самата истина. Тя трябва да бъде чута, осъзната и приета от всички прогресивни хора.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=I7uc9rZcGa0