...“Език прекрасен, кой
те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
......
Не си можал да въплътиш
във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!..“
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!..“
Вазов успява да защити
речта нашата реч с достойнство. Същото правят още много други поети и писатели.
С утвърждяването на лингвистиката като важна наука, стана възможно да се
покаже на света колко древен е българския език, а също така и каква е била
ролята му в изграждането на други езици.
По отношение на
граматическото си развитие българския е най-развития от своята група. Бавно, с
течение на векове е протекла една промяна от синтетизъм към аналитизъм, т.е. до
загуба на падежите. За сметка на това речниковия ни запас е смайващо
консервативен. Запазили сме в почти непроменена форма думи звучали преди повече
от три хиляди и петстотин години. Тези думи се срещат и в езика на
хетите.
Те са били могъщ народ, за
който се смята, че по време на Бронзовата Епоха мигрира от Европа в Мала Азия и
там изгражда огромна държава съперничеща на египеското, асирийското и митанско
царство. Този древен народ е известен с хуманноста и благородството си.
Покорените хора не са били подтискани, напротив културата и божествата им са
били приемани в общ пантеон. Това става причина хетите да бъдат наречени народът с хиляда бога.
Карта на Хетската Империя, изт. Wikipedia
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Hitt_Egypt_Perseus.png/600px-Hitt_Egypt_Perseus.png
Поне от ХVII век преди Христа царете на хетите поддържат дипломатически отношения с трако-трояните, а за съюзници са имали тракийските племена дардани и мизи, които в по-късни времена са наречени българи. С тяхна помощ, през 1280-1274 година преди Христа, цар Муватали побеждава египетският владетел Рамзес II.
Битката при Кадеш -
The great
Sesostris (Rameses II) in the Battle of Khadesh - - The
illustrated history of the world for the English people. From the earliest period to the
present time, ancient-mediaeval-modern. With many original high-class
engravings
Приликите на нашия език с този на древните господари на Анатолия се дължат
на хилядолетното съжителство на
дедите ни траките с хетите, чиято
прародина е Източна Европа. Да разгледаме спрежението на основния
глагол съм, представено е сравнение със староанглийски,
латински и старогръцки.
хетски-старобългарски-староанглийски
1л. ед.ч.
есми - есми - еоm
2л.
ед.ч. еси - еси - еаrt
3л. ед.ч.
есзи - естъ - is
1л.мн.ч.
асуени - есме- sindon
2л.мн.ч. астени - есте - sindon
2л.мн.ч. асанзи-
сонтъ- sindon
хетски-старобългарски-латински-старогръцки
1л. ед.ч.
есми - есми – sum - εἰμί
2л.
ед.ч. еси - еси – еs - εἶ
3л. ед.ч. есзи
- естъ – еst – ἐστί(ν)
1л.мн.ч.
асуени-есме – sumus -ἐσμέν
2л.мн.ч. астени-есте – estis- ἐστέ
2л.мн.ч. асанзи- сонтъ- sunt- εἰσί(ν)
Пределно ясно е, че българският език е запазил най-много прилики с
хетския. Дори латинския и старогръцкия
не се доближават толкова много до езика на древните господари на Анатолия, за
английския да не говорим, той и доста даелеч.
Прилики има и в словообразуването. Далугаеш означава дълъг на хетски, а далугашти означава дължина. Далугашти отговаря най-добре на старобългарската дума длъгостъ-дължина.
В хетския се среща една забележителна диалектна особеност. Става дума за замяна на началното Е с И. Пример може да се даде с хет. ешна=ишна-тесто, ешари=ишари-загасва. Същата особеност се среща и в българския език. Като пример могат да бъдат посочени думите елха-илха, елен-илен. Акад. Владимир Георгиев е установил, че тази особеност е типична и за тракийския език,
Не само граматическите особености на старобългарския показват прилики с тези на хетския, това важи и за основните им думи, което си е напълно естествено. Щом два народа живеят хилядолетия наред в непосредствена близост, то е напълно нормално, контактът да доведе до общи белези (и думи) в двата езика.
хетски-български-английски
ан- онъ (той) - he, him
апа-опак-back
апа- ова (това) – that
арад-ратай-servant
аста-оставам– remain
aгниш- огън, огнище -fire
aиш-уста -mouth
аляна-елен - deer
aруни-храна-meal
ата- отьцъ (баща) -father
вала-хваля- praise
вали-велик –great
васту-вьсъ ( селище, дом)
– home, abode, village
гаури-гора - forest
гима-зима - winter
гурта- град, ограда
– enclosure, yard
дa-давам - give
далуки- дълъг - long
далугасти-длъгостъ (
дължина) - lenght
де-дети (
поставям) -place, put
думата-дом – home
и- ити (отивам) - go
иукан-иго – yoke
ия-ити ( отивам,
ходя)- go, march
кину-кина (късам,
разрушавам) -to break open, to
burst
киша-чеша –scratch
кист-гася - extinguish
куй-кой – who
куна-куна ( ръка)- hand,
arm, right hand
купас-окоп,
гроб- grave, thrench
лала- лаладжия
(бърборко, който говори много) - a language
лаху-лея, поливам- pour
лапани-лапам- graze, eat
малд-молити ( моля) -ask
мала-меля – to grind
манинкувант –манинку
(мъничко диал.) - shortened
марсант-мръсен- bad, spoiled
нас-нас – us
непиш-небеса –sky
палтанаш-
плещи - a shoulder
папарс- пръскам - to splash
паргасти-праг-high
паркуи-праг-high, threshold
паркуи-праг-high, threshold
пахс-пазя - keep, protect
пурут-пръст, прах
– soil, earth
сакуа -очи –eyes
самана-земя,
земина- base, foundation
сарпа-сърп- sickle
сурна-сърна, рог- horn
суана-щене ( куче) – dog
тамас-томити ( мъча) -torment
таната-стена -wall
тарх-торк- търкам, троша
тару-друв-дърво
тата-тате- father
тупи-тупам – to beat
тухсант- тесен - shortened, cut, small
шархули- жерд,
жръд (кол) -pillar
хантезия-кань,
конь(начало) - begin
хапай-капя- moisten, drip
хара-орити
(унищожавам)- destroy
хараш- орел-eagle
хасти-кости – bones
хупар-купа-bowl
Накрая трябва да
обърнем внимание и на една интересна подробност. През 681 г. България е
обединена от хора, чийто благороднически род е наречен Дуло. Тази
дума произлиза от тракийската ДУЛO-род.
Сродна е и с хетската ДУЛИЯ /ТУЛИЯ – събрание,
група, общество, т.е. ДУЛО означава родът,
царският род.
Всеки човек може да
намери десетина думи в своя език, имащи ясни успоредици в друг, доста
по-древен. В нашия случай обаче количеството е значително, а това показва, че
не може да се касае за случайна прилика. Само дълговековно съседство и дори
съжителство, би могло да стане причина обяснаваща смайващите прилики между
хетските и български граматически особености, между хетския и български речник.
Незнайно защо
лингвистите запознати с хетския език не са обърнали внимание на тази важна
подробност. В случай, че го бяха направили и публикували откритието си,
щеше да стане възможно да се пресекат срамните спекулации относно
произхода на нашия народ. Дедите ни нямаше да бъдат набутвани в шатри, или
натирвани в дивия пустош на Памир и Тибет.
Вярно е, че всеки учен трябва да внимава с теориите си. Едно залитане, една сериозна грешка може да разруши кариерата на всеки изследовател. В нашия случай обаче страхът от подвеждане е ненужен поради това, че разполагаме с прилично количество сведения за съжителството на хети с траки в Мала Азия.
1. Знае се много добре,
че тракийските племена дардани и мизи са били съюзници на
хетите поне от ХІІІ век пр. Христа.
2. Знае се, че в
продължение на повече от хиляда години българите са отъждествявани с
тракийското племе мизи. Димитър Хоматиан локализира мизи край Олимп в Мала
Азия. Тази планина Страбон нарича Мизийски Олимп, а това означава, че дедите ни
са обитавали този регион много дълго време.
3. Всеки изследовател,
който е запознат с “Илиада”, “Именник на Българските Владетели” и
старобългарски език би трябвало да знае, че споменатите от Омир мизийски
имена Хромий и Телеф се обясняват с
българските думи хромъ, тельчь.
4. Не е никак трудно да
се види българската етимология на древните мизийски топоними Загора,
Кузик, Пергам, Перкота, Абретене. Българска етимология
притежават и древните мизийски хидроними Скамандър, Макест, Риндак.
5.В Мизия е регистриран тракийският обред да се жертва коня до починал благородник. Така правят и старите българи.
Когато е на лице
подкрепа от страна на на исторически извори, лингвистика, археология и т.н.
имаме основа за желязна теза, която няма как да се обори. За съжаление
този шанс в миналото бе пропуснат, а с това и възможността да се покаже на
света древността на българския език.
Ние не сме потомци на
някакви дошли от Памир племена, или скитащи из Кавказ разбойници, а чеда на
народа създал най-старата европейска цивилизация. Дедите ни са общували с хети,
египтяни и асирийци, а и са повлияли историята на тези хора.
Въпреки силата и знанията си предците ни не са поробвали никого, не са ограбвали никого, напротив давали са всичко от себе си и са създавали рай по местата посетени от тях. И това, ако не е повод за гордост!
Използвана литература:
1.O.R.Gurney, The Hittites, Penguin Books
Ltd, Harmondsworth, 1964;
2. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН,
Институт за Български Език, София, 1977;
3. К.Порожанов, Общество и държавност у
траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на
палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия
на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;
4. Ал.Милев, Гръцките жития на Климент
Охридски, БАН, София, 1966;
5. Г.Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската
Археология, ИК Авалон, София, 2002;
6.Вл.георгиев, Ив.Дуриданов, Езикознание,
Наука и Изкуство, София, 1972;
7.THE HITTITE DICTIONARY OF THE OF THE ORIENTAL INSTITUTE OF
THE UNIVERSITY OF CHICAGO http://oi.uchicago.edu/pdf/CHDP.pdf
8.Hittite
Online Master Glossary, Jonathan Slocum and Sara E. Kimball
8.Hittite http://www.wordgumbo.com/ie/cmp/hitt.htm
12.A GRAMMAR OF THE HITTITE LANGUAGE
http://lm39roma.altervista.org/materiali/Hoffner-Melchert_Hittite.pdf
Публикации
