БЪЛГАРИ ЛИ СА КИРИЛ И МЕТОДИЙ?

Отдавна съм разбрал, че една добре позната истина може да бъде забравена. Уверих се също, че не е трудно народът да бъде заблуден. Повтаряйки упорито лъжи, определени безсъвестни личности са в състояние да наложат виждането си. Натоварени с всекидневните си грижи, ние няма как да проверим всичко и по този начин попадаме в плен на заблудите.

Много са измислиците за нашата история. Като се започне от произхода ни, от датата на приемането на християнството, та се стигне до националната принадлежност на Кирил и Методий. 

Някои автори се опитаха да ги изкарат чужденци. За това не съществуват абсолютно никакви доказателства. 

B началото на ХХ век Стилиян Чилингиров изразява своето възмущение от факта, че Кирил и Методий са обявени за гърци. Родолюбецът е горчен от това, че твърде лесно се възприема за вярно едно мнение на чужденец, а виждането на прогресивни българи се пренебрегва. 

Чилингиров съобщава за това как Васил Априлов и Любен Каравелов оказват съпротива на налагането от чужденци виждане за произхода на солунските братя. Будният българин даже цитира стих на Каравелов:

“Шафарик ви “чисти гърци”

Учено нарече,

Без да гледа “В начале бе”

Кой първи изрече

На своите братя,

За българи, за чехите,

За сърбо-хървати.”

Чилингиров представя и аргументи на други прогресивни хора, според които Кирил и Методий са българи и създават писменост за българи. Споменато е съгласуваното с логика виждане на Бодянски, Попгорелов и др., които виждат в дедите ни учители, пробудители и просветители на източноевропейските народи.

Трябва да се подчертае, че споменавайки нашите просветители, създателят на произведението За Буквите (О писмьньхъ) не ги определя нито като гърци, нито пък като арменци, сирийци и т.н.

Дори напротив, за светите братя се говори с гордост и възхищение : “Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: "Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?", то  рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий." И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363* от създаването на света. “

Това, че Кирил и Методий са българи е казано съвсем ясно в написаната през Средновековието творба “Успение Кирилово”. Авторът пише следното:  “Родното място на преподобния наш отец Кирил е многопрочутият и голям град Солун. Там той е роден. По род и рождение той е българин.”

Още по-ярко доказателство за националната принадлежност на солунските братя са техните светски имена. М.Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал разкават за твърдението на Хавел Салански, че Бог е изпратил на чехите двама апостоли, които се казвали Църхо и Страхота. Павел Странски споделя, че Методий е наричан Страхота. Същото го казва и Ян Амос Коменски. Още едно потвърждение получаваме и от сборникът за духовни песни на пастор Матей Вацлав Щейер, съдържащ химн за двамата светци Църхо и Страхота. 

Константин-Кирил е получил при рождението си името Църхо, а на брат му Методий е дадено името Страхота. Учените M. Маргаритов и A.X.E.Фон Сумтал подчертават, че подобни собсвени имена Зарко, Церко и т.н. се употребяват и днес в България.

Смята се, че братята са станали известни като Константин-Кирил и Методий поради това, че Църхо е трудно за произношение за гърците, а Страхота (със значение внушаващ страх) не е подходящо за име духовно лице. Промяната е била наложителна след приобщаването на братята към висшето византийско общество.

М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал съобщават също за още един интересен факт, а именно за откритата от д-р Божидар Димитров хроника във Ватиканския архив. В нея се разказва за моравската мисия на двамата апостоли като се уточнява, че Методий е наричан Страхота.

Тези факти не са известни на повечето от нас, а информацията е от изключително голяма важност. След като напълно различни извори свидетелстват за българските имена на двамата братя, а и за техния български произход, то няма основание да се смята, че Кирил и Методий не са българи.

http://bg-patriarshia.bg/img/ftp/large/kiril_metody_5_b.jpg

Изследователите М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал откриват и други важни подробности относно нашите просветители. Дълго време се е смятало, че диалектът говорен от светите братя е солунския. Оказва се, че това не е така. 

Ватрослав Ягич смята, че диалектът на братята произхожда някъде от местността между Константинопол и Солун. Ив.Гълъбов е по прецизен. Позовавайки се на трудове на Б.Цонев той посочва, че Кирил и Методий са употребявали не солунския диалект, а наречие, което е от регион много по на север от това място, като от това наречие все още са запазени следи от българската част на Родопите.

Поредното доказателство за произхода на солунските братя е създадената от Константин Кирил азбука. М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал смятат, че тя е изработена според старобългарските фонетически особености. Създателят й дотогава не е познавал други славянски езици и не е имал отношение към тях.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/01/Glagolica.png

Е. Георгиев също смята, че езикът на Кирило-Методиевите текстове не е стихийно овладян и употребяван като книжовен. До него се е стигнало след известна работа в средите на българските славяни.* Георгиев даже нарича създадената от Кирил азбука съвършено писмо, което предава най-тънки отсенки на старобългарската реч.

М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал дори обясняват причината за присъствието на българите Кирил и  Методий  (Църхо  и Страхота)  в Солун. Изследователите подчертават, че в периода 739-803 България е обзета от вътрешни борби и смутове. Привържениците на победената страна са напускали страната, като най-често са се отправяли към Византия. 

Като най-ярък представител на прогонен представител на благородническата класа е посочен хан (княз) Телец, който през 777 отива в Константинопол.... М.Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал предполагат, че дядото на солунските братя е бил принуден да избяга по религиозни причини. Изследователите смятат, че това е станало по времето на хан (княз) Кардам.

Нека обобщим представените до тук неизвестни, или слабо известни данни:

- редица извори определят Кирил и Методий като българи;

- братята са от благороднически произход, дядо им е служил на български княз;

- родното наречие на нашите просветители не е солунски, а родопски диалект;

- азбуката създадена от Константин-Кирил предава особеностите на българския език;

Тези подробности променят значително старата представа за светите братя. Оказва, че те не са “гърци, византийци”, а българи. Да обърнем внимание и на нещо друго. В миналото имаше доста спекулации относно това каква е причината Константин-Кирил да създаде писменост за българите. Някои смятаха, че това е станало, за да бъдат дедите ни приобщени към Византия.

Това е меко казано несериозно. Точно азбуката и вярата сплотяват един народ и го правят устойчив на асимилационните опити. Верно е, че братята са били в контакт с император Михаил III, но има една тънкост, която нашите учени пропускат. Малцина са тези, които знаят, че във вените на този владетел тече тракийска кръв.

Това не е нито шега, нито преувеличение. Михаил III е от така наречената Фригийска Династия. Фригите са древен балкански народ, част от който мигрира за Мала Азия и създава там богато и благоденстващо царство. По времето когато римляни и гърци са живеели в сламени колиби, фригите са издигали монументални сгради украсени с художествена мозайка и мраморни фризове.

Някои учени като П. Каранис (Чаранис) смятат, че през IX век (по времето на Кирил и Методий) фригите все още са говорили езика си и повечето от тях не са знаели изобщо гръцки. За един от предците на Михаил III, Каранис споменава, че този човек от фригийски произход презирал елинската култура и не се е интересувал от елинското образование:

“The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all“.

http://www.arts.yorku.ca/hist/tgallant/documents/charanis.pdf

Тези факти поясняват защо Михаил III е подтикнал Кирил и Методий да създадат азбука за българите и по-този начин да им дадат най-доброто оръжие за запазване на народността.   

Имащият тракийски корени Михаил III е симпатизирал на своите роднини от България, както векове преди него мизиецът Константин Велики е симпатизирал на своите братя и им е отпуснал средства за издигане и доустрояване величествените Плиска, Преслав, Дръстър.

Кирил и Методий са българи, но българите е само новото име на мизите – най-големия и най-рано споменатия тракийски народ – XIV век преди Христа. Климент Охридски е роден в същия регион, от който произлиза наречието на Кирил и Методий. За Климент е казано, че е от българите, които в миналото са наричани мизи. 

Димитър Хоматиан е пределно ясен: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила  на Александър от разположения край Бруса  Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали   Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия “

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html

Източната Римска Империя позната и като Византия е имала не малко владетели от тракийски произход. Някои от тях са Константин Велики, Констант, Констанций, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв II, Юстин I, Юстниниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока. Именно траките на римски престол укрепват и стабилизират империята…Този факт пояснява защо българските владетели са имали претенции към Римската Империя и са изисквали данък от нея.

Императорите от тракийски произход не винаги са били благосклонни към своите събратя. Някои са прегръщали властта и са обръщали гръб на корените си. Други като например Константин Велики, Юстниниан Велики, а и Михаил III – съвременникът на Кирил и Методий не са забравяли каква кръв тече във вените им.

Странно е, че до днес никой от учените ни не е направил връзка между общият тракийски произход на Михаил III и солунските братя. Римският император е фригиец, а нашите просветитли са били потомци на мизите, които в продължение на 1000 години са наричани българи. Мизи и фриги са съседи в продължение на няколко хилядолетия.

Фригийския цар Мидас дори е наречен цар на мизи (мушки) в асирийските извори.

Разликата между мизи и фриги и точно такава, каквото е и разликата между добруджани и родопчани. Макар да носят различни имена и да си имат свои особени наречия тези хора са от един и същ произход и осъзнават добре това. Именно любовта към събратята си от България подтиква Михаил III и Кирил и Методий да дадат на българите оръжие против опитите на Византия да асимилира народа ни.

Фригиецът император и произхождащите от мизите солунски братя са знаели добре, че тяхната позиция във Византия няма да е вечна и при идване на нов властелин ще се започнат интензивни опити за асимилация на българското население. Явно е била добре известна съдбата на милионите напълно асимилирани наши сънародници от територията на Гърция. До ХХ са останали само стотиците имена на български селища в гръцките земи, но потомците на оставилите тези топоними са загубили напълно своето национално самосъзнание и са се считали за гърци.

Както отбелязват М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал, през IX век гръцкият език е добил статут на официален и дворцов в България. Въведената от Константин-Кирил азбука прекъсва това опасно за просъществуването ни като народ развитие. Благодарение на глаголицата е сложен край на византийското влияние в България. Без наличието на собствена азбука и богослужение на свой език, само за няколко века дедите ни със сигурност щяха да бъдат откъснати от корените си и претопени. 

Слава Богу това не се случва. Византия търпи поражение след поражение не само на бойните полета, но също и в духовната сфера. От потенциална жертва на данайската хитрост, България се превръща в огнище на знанието.

Благодарение на това, че дедите ни дават азбука на руснаци, украинци, белоруси, сърби...тези хора запазват своята идентичност – деяние, за което те трябва да са ни вечно благодарни. А ние самите трябва да почитаме вечно паметта на солунските братя, които без страх от изпитания и опасности дадоха най-силното оръжие на дедите ни – собствената писменост.

Използвана литература:

1.А.Х.Е.Фон Сумтал, М.Маргаритов, За Кирил и Методий, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1989

2.Е.Георгиев, Нашето Азбуки, Държавно Издателство Народна Просвета, София, 1981

3. Neli Miteva, SOME ETHNOCULTURAL PROBLEMS IN THE EVIDENCE OF THE AUTHORS DURING THE LATE ANTIQUITY ABOUT THE THRACIAN LANDS, Thracia 8, c. 12-16, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

4. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

Г.Сотиров, Убийството на Юстиниановата Самоличност

http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf

За Буквите 

https://chitanka.info/text/16262-za-bukvite

* Понеже недобросъвестни хора спекулират с названието славяни трябва да се уточни, че дедите на поляци, чехи, руснаци и др. не са взели участие в съюза на Аспарух. Не са участвали и в битките с римските легиони, не са заливали и покорявали Гърция. През VІ-ти век, а и векове по-рано, предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили названията венети, венеди, венди и са обитавали днешните си земи, а не Балканите.

Това е причината земите на Словения и Словакия да бъдат наричани в древността с имената Венетия, Тера Венеторум, Виндиш Марк. В земите на Полша Птолемей локализира Венетския залив, а Русия до ден днешен е наричана от финландците с името Веная.

Изконните славяни са старите гети, които са древен тракийски народ. За това говори Теофилакт Симоката в няколко книги. Тези хора са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд и от изворите на Висла до делтата на Дунава. 

Свободните гети наречени славяни сключват съюз с Аспарух и така бива извоювана независимостта на Дунавска България. Понеже името на гетите-славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни. 

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват понятия от линвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една езикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни-гетите може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища

* Относно глаголицата трябва да се обясни това, че знаците, от които тя е създадена са съществували дълго време преди времето на светите братя. Заслугата на Константин-Кирил е в това, че той успява да преработи една наша древна писменост и да я пригоди към развилата се българска реч. Това е било трудно дело изискващо доста време, а и усилия. По принцип създаването на писменост е дълъг процес. Като сътворител може да се смята този, който е успял да сътвори най-сполучливия вариант.

КОЕ Е НАЙ-СТАРОТО ИМЕ НА СТРАНАТА НИ?

Ние българите имаме с какво да се гордеем. От дълбока древност до ново време чужденците са били смаяни от смелостта на мъжете, от духовната чистота, а и красота на жените. Не случайно няма пленено българско бойно знаме. Не случайно името българка е станало синоним на необикновена красота.

Има още много други неща благодарение на които ние имаме право да вървим с вдигнато чело. Дедите ни създадоха и разпространиха писменост, която не само просвети, но и запази националната идентичност на милиони наши роднини. Докато други горяха книжнина и вадеха очи на пленници, българите разнасяха светлина и се отнасяха благородно към тези намиращи се под тяхна власт. Докато други подлагаха по-слабите на геноцид, предците ни пробудиха и цивилизоваха мнозина и ги превърнаха в огромни народи. С пълно право ние можем да се наречем потомци на титана Прометей, подобно на него ние бяхме наказани за своята доброта.

Не малка причина за гордост е и името на Родината ни България. Няма друга държава, която да е запазила своето име толкова дълго време. На всеки разумно мислещ човек е ясно, че нашата държавност започва не през 681, а поне половин хилядолетие по-рано. В Именника на Българските Владетели съвсем ясно е казано, че 515 години преди Аспарух наши князе са властвали на север от Дунава – “ сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. (515) остриженами главами. И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ”.

През II век в Европа има само две държави – налагащата робството Римска Империя и чупещата веригите на подтиснатите България.

Преди време споменах, че името на народа ни е много древно. Ирландските предания разказват за народ болги, който е обитавал Тракия по времето на Кир Велики – VI век преди Христа. Потвърждение на това че народностното ни име е съществувало в Източна Европа по време на Античността получаваме и от тракийската ономастика.

В древно посвещение към върховно тракийско божество (надпис от село Дъждец, Ивайловградско) се среща епитета Блегур*. Вл. Георгиев сравнява името с гр. φλεγυρος. Трябва да се уточни и това, че едни от най-ранните запазили се изписвания на името българин и определението български с кирилица, са във формите бльгаринъ (в надписа на Иван-Владислав) и блъгарьскъ (IX век, Черноризец Храбър). 

Коренът бльг  е идентичен на тракийското определение блег(ур), който пък има значение блестящ, сияен, светъл. Благодарение на тракийската дума блегур, ние можем най-сетне да разгадаем истинския смисъл на етнонима българи, а именно – светли, сияйни хора.

Това е нещо доста интересно защото то съвпада по смисъл с едно още по-старо название на страната ни. Стефан Византийски свидетелства, че Тракия е носила имената Перке и Ария. 

Перке е сродно може би с епитета на Хероса – Перкон, но за Ария учените мълчат. Не ми е известно някой наш езиковед, или историк да е предложил подробно и ясно тълкуване на това особено име.

Аз лично смятам, че Ария означава страна на арийците – народът, който покорява Индия в дълбока древност. Луций Ариан свидетелства, че преди идването на тракиеца Дионис в Индия, местното население било примитивно. Хората се хранели с кора на дървета и сурово месо, а дрехите им били кожи от животни. Тракиецът Дионис научил индийците на земеделие, занаяти, строителство, дал им религия, като поставил себе си начело на пантеона. Това е интересно подробност защото един от епитетите на Дионис, а именно Бромий е почти идентичен с върхоното индийско божество Брама.

 “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself” Anabasis Alexandi, VII.vii

http://www.fordham.edu/halsall/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

Това едва ли е случайност, както не е случайност това, че тракийските погребални обреди се срещат и при индийците Ритуалното самоубийство на съпругата при смърта на мъжа й (сати) е арийски обичай. Той е описан добре от Херодот при траките – История, V-5:  

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh5000.htm

Самото име на ритуала сати, или сути притежава значението истина, истинност. Т.е. последвайки своя съпруг жената е оставала истински верна. Думата сати, сути е най-близка до старобългарската суть- истина, същина.

На север от Индия са живели саките. Индийците ги смятат за потомци на старите арийци, или по-точно считат ги за военната аристокрация наречена кшатрия. Тези саки Аристофан ги определя като траки. Това, че траките са старите арийци разбираме и от свидетелството на археологията. Учените смятат Андроновската култура от Средна Азия за принадлежаща на арийците. Това е така, но никой не си е направил труда да обясни, че керамиката, а и сечивата от Андроново имат по-стар прототип не къде да е, а в земите на България.

 находки типични за Андроновската култура на арийците

                                                             брадви и копия от Тракия 

 тракийска керамика имаща същите орнаменти като арийската от Андроново

 тракийска керамика имаща същата форма както арийската от Андроново

След като исторически извори, обичаи, а и археологически находки свързват траките със старите арийци, то е съвсем логично да приемем, че Ария наистина означава земя на арийците. Самото име арии означава светли, сияйни хора. То е сродно на санскр. арка-слънчев лъч, тохар. арки-светъл и разбира се българската ярък,т.е. светъл. Ярък е йотизираната по-нова форма на арь-к – светъл, сияен.

Това, че най-старото название на земята ни е Ария не бива да ни учудва. Тук са се появили първите благородници. Тук, на Балканите е първото златно съкровище и първите символи на царска власт – златна диадема и златен жезъл. В нашата земя има около 50 000 тракийски надгробни могили. В никоя друга територия не са живели толкова благородници!

http://bulgariansights.net/uploaded_files/pics/articles/varna2.JPG

Понеже част от дедите ни са мигрирали за Средна Азия в дълбока древност обяснява защо те са наложили там най-старото име на Тракия, а именно Ария. 

Ария Варта е държавата на арийците в Индия. Частицата варта означава буквално ограждение, собсвеност. Варта идва от арийската дума вартате-въртя, т.е. ограждам, заобикалям и е сродна на стблг. врьтъ-двор, ограда, градина.

Фактът, че траките са арийците, които повлияват дедите на перси и индийци обяснява защо в нашия език има думи сродни с други от санскрит и авестийски. Тези прилики се тълкуват от някои изследователи като доказателство за азиатския произход на старите българи. Както видяхме обаче това не е така. Дедите ни са се оформили като народ не някъде в Афганистан, а на Балканите – люлката на цивилизацията, там където за първи път е блеснала искрата на познанието.

Колкото и да се опитват някои хора да укрият тази истина, тя все по упорито си намира път. Често бях критикуван, че свидетелството на Луций Ариан за походът на Дионис в Индия е само легенда. Може, да, но не само Ариан говори за идването на Дионис в Индия, това правят Плиний, Страбон, Ноний и др.

Освен това, в съседство със саките и бактрийците Плиний Стари разполага племето сарапари, на които Страбон  дава тракийски произход. В Средна Азия Плиний разполага и етносите туни, кикони, брисари, а в Тракия имаме тюни, кикони, брисеи. 

Да не забравяме и свидетелствата на археологията показващи, че арийците идват от Тракия. Всички тези данни са премълчани от хората опитващи се да ни изкарат роднини на афганистанци, талишци и иранци.

Това е подигравка с науката, а и с паметта на дедите ни,  които са най-древните цивилизовани обитатели на Балканите. Хайде да помислим, англичаните колонизират Австралия и повлияват езиково аборигените, но това не прави аборигените роднини на старите англо-сакси, нали? Португалците налагат своя език над африканското население на Мозамбик, но от фактът, че хора от негроиден антропологичен тип говорят португалски не може да заключим, че народът на Мозамбик е от един произход с португалците.

Манипулаците на българската история няма да спрат скоро, прекалено много е инвестирано в лъжи и манипулации. Те доведоха не само до объркване, но и до дистанциране от истинските ни роднини. За да не попадаме в плен на измамата е нужно да се пазим от негативните емоции, които са лош съветник и могат да  ни отведат не където трябва.

Разсъждавайки хладно и логично, търсейки приятелство с всички, рано, или късно ще стигнем до истината. Нашето съзнание е като огледалната повърхност на планинско езеро, ако тя е спокойна, то и отразяващият се образ е чист и ясен, лесен за възприемане. Гневът и омразата размътват всичко и създават порочен кръг, от който е трудно да се измъкнем. Озлобеният търси отмъщение и ще се покрие неминуемо със страдание.

Благородникът владее себе си, той е волеви и силен, умее да прощава и да гради щастливо бъдеще. Съдбата ни е в нашите ръце приятели, тя се оформя от изборите, които правим в живота. Една преуспяваща България може да се изгради само от  благородници, дедите ни бяха такива.

ПРОИЗХОД НА ГЛАГОЛИЦАТА – НАЙ-ДРЕВНАТА АЗБУКА

Малко са народите успели да създадат своя  собствена азбука, която да отговаря перфектно  на особеностите на езика им. Макар гърци и римляни да са известни като разпространители на култура, те са получили писменост от финикийци и етруски. Дедите ни от друга страна  са изобретили глаголицата, която е уникална и е била изключително подходяща за отразяването на древната българска реч.

Версиите за произхода и възрастта на свещената българска писменост са много и се различават значително. Според  Тейлър и Ягич глаголицата е взаимствана от курсивен гръцки шрифт използван през Средновековието. Вондрак, Фортунатов и др. смятат, че изворът трябва да се търси сред ориенталски писмености [1] стр. 35-36. Давани са предложения за авестиийски, етиопски и дори грузински прототип на особената ни азбука [2]. Като нейни създатели са посочвани Св. Йероним, Вулфила [2] Етикус Истер [3] и Св. Кирил [4] стр.14. В интерес на истината нито едно от тези твърдения не е напълно вярно. Предполагаемите творители на глаголицата само са пригодили една отдавна съществуваща тракийска азбука към особеностите на дадено наречие. Добавени са били нови знаци, а някои стари са били променени, но в по-голямата си част уникалната българска писменост е съществувала дълго преди Св. Йероним и неговият съвременник Етикус да се родят.

Все още няма консенсус относно възрастта глаголицата. Добровски предполага, че тя е създадена през XIII-ти век след въвеждането на кирилицата. Копитар обаче посочва, че облата ( българска)  глаголица е по-стара от ъгловататият хърватски вариант, след което чешкият учен признава, че е виждането му е неверно [1]  стр. 33...Някои смятат, че нашата уникална азбука е съществувала още през IV-ти век в Източна и Средна Европа [2], [3], но изследвания от 2006 година доказаха  съществуването на сродна на глаголицата писменост  още през I-II – ри век [5] стр.49, т.е. около осем века по-рано от официалната датировка. Резултатите от други нови проучвания въз основа на подробни сравнения с различни азбуки ни дават право да считаме, че протоглаголическа писменост с около тридесет и пет букви е съществувала през второто хилядолетие преди Христа, а самите корени се крият в далечната Медно-каменна епоха.

Съвсем естествено е, че това твърдение ще бъде посрещнато със силен скептицизъм. Поради тази причина трябва да бъде дадено едно уточнение. Не съществува азбука, която да се е появила спонтанно, без никакво развитие. Понякога процесът на оформяне е отнемал стотици години, аке не и хилядолетия. Първите знаци за били идеограми, т.е. знакът не е имал определена звукова стойност, а е символизирал даден обект, или действие. С течение на времето е станало нужно да се дадат по-подробни послания. Тогава на знакът е била предавана определена звукова стойност. Ако символът ( йероглифът) е представлявал колело, то му се е предавала стойност КО.  На символ (йероглиф) представляващ нож се е давала стойност НО...

Поради това, че езикът еволюира и се появяват нови, близки по звучене думи, се е наложило писмеността да се осъвършенства още повече. Сричковата система бива изоставена, намаля се значително броят на знаците и всеки от тях получава строго определен звук – А, Б, В... това дава началото на азбуката, такава каквато я познаваме днес... Както се убеждавате напълно естествено е развитието на глаголицата да е траело толкова дълго време.

Табл. 1
ВНП - Балканска Писменост
ЛА - Линеар А
ЛБ - ЛинеарБ
ГЛ - Глаголица 

В Таблица 1 виждаме сравнение на знаци от неолитна Тракия с линеарните писмености на остров Крит и с няколко глаголически букви. Забелязват се десет съответствия между свещената българска азбука и най-старата писменост на света. Бъдещи археологически проучвания ще покажат дали съществувт повече паралели, дотогава трябва да изчакаме търпеливо. Едно обаче е ясно, нито Св.Йероним, нито Етикус, или която и да е историческа личност не може да бъде наречен създател на глаголицата, защото творческият процес е започнал още през пето и четвърто хилядолетие преди Христа.

По-късно, през Бронзовата Епоха броят на протоглаголическите букви нараства. В този период се оформят и линеарните писмености, които са известни предимно от документите запазени в егейската област, обитавана в древността от дедите ни.

В по-стара работа [6] бе обяснено, че  руните на предците  имат общ произход с Линеарен А и Линеарен Б. Същото важи и за глаголицата, понеже както вече бе отбелязано нейните корени  се крият в неолитна Тракия. Направим ли сравнение между свещената азбука на дедите ни линеарните писмености установяваме, че са на лице тридесет и пет успоредици (Таблица 2)

Табл.2
ГЛ - Глаголица
зв - звукова стойност на глаголическата буква
ЛА - Линеар А
ЛБ - Линеар Б
Гр - Гръцка азбука
Ев - Еврейска азбука
Кп- Копстска азбука
См - Самаританска азбука

Това разбира се не е всичко, оказва се, че не само формата, но дори и звуковата стойност е същата в двадесет и три случая ( Таблица 3). Съдейки по това, че между глаголицата от IX- ти век и Линеар А от XVIII- ти век има повече от две хиляди и шестотин години, то броят на идентичните по форма и звук знаци е забележително висок понеже с времето настъпват стилови промени в буквите, а и самата реч се променя. Това е един неизбежен процес. Голямото количество фонетични успоредици между старата ни азбука, Линеар А и Линеар Б показва убедително каква невероятна сила и консервативност притежава българския език.

Табл.3
ГЛ - Глаголиза
зс - звукова стойност
ЛА – Линеар А
ЛБ – Линеар Б

Причисляването на глаголицата към семейството на линеарните писмености може да се струва пресилено на някои, но самите факти показват убедително, че свещената азбука на дедите ни има най-много прилики с Линеарен А и Линеарен Б. 

Гръцката, еврейската, коптската и самаританската  азбука имат съвсем малко общи знаци с глаголицата* ( виж Табл. 3). Да не забравяме и друга изключително важна подробност. Съществува трета линеарна писменост, която се е употребявала на остров Кипър от времето когато Линеарен А процъфтява на остров  Крит. Сравним ли обаче кипърският Линеарен С с критския Линеарен А ще видим, че има само дванадесетина общи знака (Таблица 4). 

Как тогава да пренебрегнем глаголицата показваща много повече прилики както с Линеарен А, така и с Линеарен Б? От статистическа гледна точка глаголицата принадлежи на същата група както и двете писмености на Крит. За тях трябва да направим едно уточнение. Според А. Еванс те са основата за протофиникийските букви, които от своя страна стават вдъхновение за много други азбуки, т.е. Линеарен А и Линеарен Б, произхождащи от неолитната и халколитна тракийска писменост не са отмрели, а са се развили в много варианти, обслужващи различни тракийски диалекти, а и други езици. Дори и някои кирилически букви  б, ж, ш, щ, ч, ю... имат прототипи сред сътворените от древните трако-пеласги знаци, но това е въпрос на друга тема.

Продължение на Линеарен А и Линеарен Б  намираме  в скито-сарматските руни от България и черноморските степи ( принадлежали на дедите ни в древността). Доказателство за това са многобройните успоредици между скито-сарматските руни и глаголицата, представени през 2006 година от И.Танев и М. Минкова в работата им “Ортографична аналогия между някои глаголически букви и сарматските знаци” [5] стр. 48-59. 

Ще напомня, че сарматите са определени като част от тракийското гетско семейство [7]- III-ii -2, а според Симоката тези гети са и славяните, станали един от основните компоненти на етническият облик на Дунавска България [8] стр.14-15. Тъй като данните на Танев и Минкова са непълни, тук ще бъде представена друга сравнителна таблица, съдържаща повече и по ясни съответствия между глаголически букви и скито-сарматски руни. **

Табл. 5

Табл. 5
ГЛ - Глаголически букви
СК - Скито-сарматски руни

Броят на скито-сарматските руни показващи прилики с глаголицата е значителен, но винаги може да бъде зададен въпроса – Защо не се набюдава приемственост в периодаXII-ти век преди Христа до I-ви век след Христа?

Няма глаголически документи този отрязък от време по няколко причини. Една от тях е фактът, че са правени на неустойчива основа. Херодот свидетелства, че йонийската (пеласгийската ) ***  дума за хартия е кожа. 

Бащата на историята добавя, че по негово време ( V-ти век преди Христа) извън Гърция са се ползвали изключително обработени овчи и кози кожи вместо папирус. [9] V-58. Съседи на гърците през V-ти век  преди Христа са траки и скити, които са били прочути с многобройните си стада. За скотовъдците животинската кожа е евтин и леснодостъпен материал, който обаче не може да устои на неблагоприятните влияния на времето и лесно изгнива.****

Разбира се скептиците могат да възкликнат – Поне един документ щеше да остане!... Това не е задължително, при други народи също има напълно изчезнали архиви. В книгата си за хетите, английският учен О.Р. Гърни споменава, че древният анатолийски народ е имал и дървени книги, но от тях не е оцеляло абсолютно нищо поради това, че влагата унищожава дървесината сравнително лесно [10] стр.128.

Не само неустойчивата основа е причина за изчезването на определена книжнина.Доминация на чужд народ също може да доведе до това, има достатъчно примери.Страбон твърди, че турдетаните ( древните испанци) са имали писана поезия, закони и хроники обхващащи историята на народа в продържение на хилядолетия [11] III-1-6. Това означава, че става дума за огромно количество книги. До ден днешен не е намерена нито една от тях. Безспорно римското нашествие в Иберия е една от причините.

Да не забравяме също, че и Тракия попада под римска власт. Едва ли новите господари са пожалили писмеността ни, след като без изключение унищожават книжнината на покорените от тях народи. Дори и да е имало запазени тракийски глаголически ръкописи чак до Средновековието, след религиозната реформа на Борис-Михаил те са били унищожени по искане на гръцкото духовенство считащо ги за ерес. Трябва да се отбележи, че даже и католическата църква е била против съществуването на глаголицата и е считала свещената ни азбука за еретическо деяние [2].

Старите ни писания не се пазели по села и паланки, а в царската библиотека и манастири.Съсредоточаването им на няколко места е станало предпоставка за лесното им елиминиране. Нека напомня, че и в по-късни времена южните ни съседи систематично са  събирали и изгаряли старата ни книжнина. С болка и гняв Г. Раковски разказва за това [12]. Наистина много е унищожено през вековете, завистта на чужденците е нанесла огромни поражения на нашата култура и история. 

Дори и в наше време безсъвестни личности направиха опит да ни откъснат от кирилицата, която е неотделима част от културата ни. Това показва, че битката срещу българщината не е свършила, а все още продължава. Някой желае да ни откъсне от всичко свързано с древната земя, която обитаваме, но няма да успее.

Завесата се вдига все повече и повече, а мъглите покриващи миналото ни се изпаряват от изгарящата сила на истината. Тя повтаря с тих, но постоянен глас - Българите са наследници на траките – създатели на първата писменост, от която са се развили азбуките на много други народи....

С пълно право ние можем да се гордеем с глаголицата. Тя е просъществувала няколко хиляди години и до неотдавна бе все още употребявана от нашите роднини хърватите.Особеностите на свещената ни писменост показват, че тя е създадена от българи за българи [13]. Това е солидно доказателство, че сме потомци на траките, а не на азиатски пришълци.

Дедите ни бяха горди, но и благородни хора. Сурови в битките, но милостиви към нуждаещите се от помощ. В много случаи, подобно на Прометей предците ни бяха жестоко наказани за добрините си, но не се отвърнаха от доброто, а станаха най-ревностните му пазители. Старите българи бяха преследвани заради идеите си, но самите те не ставаха гонители, а прощаваха и привързваха към себе си бивши врагове. Не случайно Страбон нарече нашите предшественици най-праведният народ, притежаващ безкрайна духовна чистота. Ето затова дедите ни са били в състояние да се преродят отново и отново, и да въздигнат силни държави от пепелищата.

Днес ни е нужна промяна, тя обаче няма да дойде от вън. Напразно чакахме друг да ни помогне, това няма да стане никога. Забравихме, че сме потомци на могъщ и способен народ. Приехме облик, който не не ни подхожда и затова страдаме.

Нека възродим доброто в себе си, нека нашето знаме да е честността, а нашето име смелостта. За да дръзнеш да се изправиш срещу злото трябва да си духовно чист. За да можеш да извикаш- Стига унижения !- трябва да вярваш в себе си и своите братя и сестри. За да почнеш да градиш ново общество трябва да имаш силата за това, а тя идва от единството. 

Първата стъпка към едно по-добро бъдеще е да осъзнаем, че не сме сини, жълти и червени, а преди всичко българи и имаме едни и същи прадеди. Тъй както милеем за семейството си, така трябва да обичаме и останалите сънародници. Нека направим първата стъпка! Лесно е, трябва само да го поискаме!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ ВИДЕО КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ ПУСКАМ ИНТЕРЕСНИ МАТЕРИАЛИ. ДАВАМ ЛИНК КЪМ ЕДНО ОТ ТЯХ, ПРИТНО ГЛЕДАНЕ! 

https://www.youtube.com/watch?v=ZdO7vIdZV9M

 

Използвана литература и пояснения:

1. V Babič, Učbenik stare cerkene slovanščine, Filozofska fakulteta Univerze v Ljubljani,Oddelek za slovenistiko, Ljubljana 2003’

2. П. Перинов, Глаголицата е от четвърти век-  http://www.ivanstamenov.com/files/perper-glagolica.pdf

3.Етикус Истер http://www.bulgaria88.narod.ru/AETHICUS.htm

4. H Lunt, Old Church Slavonic grammar, Mouton & Co., Printers, The Hague, 1996;

5. И.Танев, М. Минкова, “Ортографична аналогия между някои глаголически букви исарматските знаци”, публикация в “Известия на музеите от Югоизточна България –XXII”, Бургас, 2006;

6. ПРОИЗХОДЪТ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ РУНИ -http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/23/proizhodyt-na-starobylgarskite-runi.478196

7.Procopius, History of the wars, Loeb, London, 2000;

8. Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000

9.Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;

10. O.R.Gourney, The Hittites, Richard Clay & Company, Ldt Bungay, Suffolk, 1964

11. Strabo, Geography, Book-X, Loeb, London, 1999;

12. Раковски http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=241&WorkID=7799&Level=1

13. Български характер на глаголицата http://www.promacedonia.org/eg/ea_1_1a.htm

* Близките по форма и звук глаголически букви с гръцки, еврейски, самаритански и коптски букви не са много, докато Линеарен Б дава 35 успоредици.

1.Гръцки успоредици -9

2.Самаритански успоредици – 7

3.Коптски успоредици -6

4.Еврейски успоредици – 4

Една азбука се променя с времето, понякога се налага да се махнат букви, а друг път да се добавят. За глаголическите  тета и ф може да се каже със сигурност, че са заети от гърците през Средновековието. Интересен факт е това, че в линеарните писменостиняма знаци със звукова стойност отговаря на гръцките тета и фита.

Може би някои се учудват защо сравнявам глаголическото Ч с линеалното СИ и глаголическото Щ с линеарното СЕ. Ето и обяснението - когато се дава звукова стойност на Линеарен Б, М. Вентрис и Дж.Чадуик изхождат от вярването, че се касае за древен гръцки диалект и затова прилагат звуци, които са типични само за гръцката реч. Британските учени не обръщат внимание, че минойското горт-град и микенскотокеторо-четири са по-близки до тракийското горд-град, и кетри-четири отколкото до гръцките полис-град и тетарес- четири. Не се обръща внимание и на факта, че окончанието eus в лични имена споменати на линеарни документи, не е гръцко, а тракийско – Orpheus, Tereus, Kuchreus...Пренебрегва се също фактът, че в най-раннитедокументи на Линеар А се срещат тракийски, а не гръцки лични имена.  Чадуик признава по-късно, че е напълно възможно дадени звукови стойности да се отклоняват от реалността. ( J. Chadwick, The Decipherment of Linear B, Random Nouse, New York, 1959, стр. 96)

**Според официалната датировка тези руни на не са по-стари от I-ви век.  Тази датировка обаче не е задължително да е точна. През  XIX-ти и XX-ти век възникват много погрешни вярвания. Смяше се, че огромният скитски народ и изчезнал, тъй както и траките се изпаряват в небитието. Въведоха се дати на “идване” на народи не въз основа на исторически извори и археологически дани, а по лично осмотрение. Не можеше да се отрече, че сарматите имат рунически знаци, но пък се премълча, чесармати и скити са определени като принадлежащи на семейството на гетите, които са обитавали Тракия от най-дълбока древност.

***Херодот обяснява няколко пъти, че йонийците от негвото време са потомци на пеласгите, които гърците асимилират – “Истории”, VII- 94, I-56, VII-95, I-58.

****Дж. Чадуик, един от експертите на линеарните писмености споделя, че съдейки по елегантната форма на Линеарен Б знаците би трябвало да са рисувани с четка и мастило. Действително има запазени надписи върху вази, като знаците не са изрязани, а изрисувани с черна боя ( J.Chadwick, The Mycenaean world, Cambridge UniversityPress, Cambridge 1976, стр. 27 )