ПРОЧИТ НА НАДПИСА ОТ ГРАДЕШНИЦА – ОТ ПРЕДИ 7000 ГОДИНИ?

 Доста често получавам снимки от различни хора. Понякога ми изпращат изображения на скали с особена форма. В други случаи става дума за интересни знаци по камъни, тухли или стени на пещери. Миналата година бе привлечено вниманието ми и върху надпис край Първомай. Древният паметник се оказа нещо уникално – липсващото звено между най-старата писменост в света – тази от Балканите, и егейската писменост, която е използвана на остров Крит през третото и второто хилядолетие преди Христа.

Изображения на изсечените преди дълги векове знаци са изпратени на един прогресивен учен - проф. Харалд Хаарман. Надявам се той скоро да даде отговор по отношение на важността на древния паметник. Възможно е дори проф. Хаарман да реши да дойде в България и да види с очите си надписа, имащ потенциал да промени историята.

Понеже преди време предложих свое тълкуване на надписа върху диска от Тартария – пето хилядолетие преди Христа, доста от хората, четящи работите ми, ме призоваваха да направя опит за разчитане на знаците от съда от Градешница. Всеки път обяснявах, че не съществува голям шанс надписаното преди около 7000 години да бъде разчетено.

Дискът от Тартария е от малко по-ново време, а и знаците имат ясни, дори перфектни съответствия с появилите се през Бронзовата епоха и използвани на остров Крит Линеар А и Линеар Б.

https://neptest1.files.wordpress.com/2015/03/imagine-mare.jpg

 От друга страна плочицата от Градешница е по-стара от диска от Тартария, а поради по-голямата си възраст, и знаците не са толкова ясни. Има и друго, за което сме длъжни да държим сметка. Според определени лингвисти, на всеки 1000 години настъпва промяна в словесното богатство на езиците, като тази промяна бива приблизително изчислена на 15%.  Ако лингвистите са точни в оценката си, това означава, че за период от 7000 години един древен език напълно ще е променил своето словесно богатство. Ако нещо е записано преди 7000 години, то днес никой не би бил в състояние да го разбере, понеже древните думи вече ще са изчезнали от употреба.

http://credobonum.bg/assets/Gradeshnitsa.jpg

 Разбира се, не съществуват железни правила, а и развитието на една реч никога не копира развитието на друга. Някои думи са забележително консервативни и могат да се запазят дори хилядолетия наред. Интересни паралели отпреди около 3600 години се наблюдават между български и хетски: далугаеш-дълъг, куй-кой, нас-нас, сарпа-сърп, кастияш-кости, капай-капя, тата-тати, есми-есмь (аз съм стблг.), далугашти-длъгостъ (дължина стблг.). Трябва да се отбележи, че макар хетските думи да са документирани преди около 3600 години, те са доста по-стари, поне от времето, когато хетите са били още в своята прародина в Източна Европа.

Предполага се, че този древен народ е навлязъл в Мала Азия през третото хилядолетие пр. Христа, като по-рано – пето-четвърто хилядолетие хората, познати на египтяните като хети, са обитавали Източна Европа - територията на Югоизточна Украйна и Русия. Там те са били дълго време съседи на нашите предци, а културният контакт е довел и до обогатяване на езиците.

 Имайки предвид тези неща, може да се каже, че все пак съществува определен шанс древен текст да бъде разчетен, ако не целия, то поне част от него. Това може да стане, ако имаме щастието записаните думи да спадат към основния речников запас и да са се запазили дълго време.

Учени като Хаарман, Ръгли, Мерлини и др. смятат, че първата писменост в историята на човечеството е тази, създадена на Балканите. Тези изследователи успяват да намерят и връзка между особените знаци от Градешница, Караново, Винча, Тартария и др. места с появилите се през Бронзовата епоха критски писмености – образна, Линеар А и Линеар Б. Тук трябва да се отбележи, че българският лингвист Владимир Георгиев бе един от първите, които видяха приликите между знаците от земите на България и тези от остров Крит. Иван Дуриданов също причисли най-древната писменост от земите ни към тракийската култура.

Понеже на знаците от Линеар А и Линеар Б може да се даде звукова стойност, то въз основа на приликите  между линеарните знаци и тези от Градешница може да се направи опит за разчитане. Използвам скица, представена ми от мой читател.

 Според него изображенията в интернет се отклоняват до известна степен от реалното изображение. В това твърдение има логика - действително в музеите най-ценните артефакти не се излагат във витрини, вместо това се представят копия с определени отклонения. Надявам се представената скица да отговаря на реалното изображение.

 Сравнение на различните знаци от Градешница (горния ред) със знаци от Линеар А и Линеар Б, най-долу е дадена звуковата стойност

Започвайки отгоре надолу и с посока на четене отляво надясно, аз разчитам У РАЯСУ. На втория ред има знак, който може да се оприличи на гега, в случая символ на власт. Следва комбинация от няколко символа - ПАСУПОТО, по-долу виждам СУ ТУЕ, последният знак, а и останалите знаци от най-долния ред са доста трудни за интерпретация. Трите отвесни чертички – III, може да изразяват числото 3, а следващите знаци да са идеограма за някакъв предмет, стока, в случая, може би, дарение.

Нека видим какво е разположението на текста:

У РАЯСУ

ПАСУПОТО

СУТУО/ СТУО

3 ???

Ето и тълкуването ми:

У е идентично на предлога у, в, във;

РАЯСУ – може да се оприличи на арийското раис –дар, или рая- форма на раджан-цар, принц, в случая думата е представена в склонена форма, както би било логично за древна реч;

ПАСУПОТО - склонена форма на име на божество, името отговоря най-добре на арийското Пашупати –господарят на животните;

СУТУЕ, СТУЕ може да се оприличи на арийското ста, стати - поставям, оставям, давам;

III - 3 – три дара?

На пръв поглед, освен предлога У, няма връзка с българския език. Причината за това е, че документираните на плочицата от Градешница думи са много стари. Нека обаче да обърнем внимание на подробностите.

Не може да се отрече, че индоарийското съществително раис-дар е близко до думата раясу от Градешница. Съвсем нелош кандидат обаче е и българската дума рай. В миналото тя бе считана за иранска заемка, но реално причина за това няма. Рай е свързана с рой, роя, множество, древното значение е изобилие, богатство, благодат.

ПАСУПОТО показва силна прилика със индоарийския теоним или по-скоро епитет на Шива – Пасупати. Значението е господарят на животните, защитникът на стадата.

Частицата Пасу означава животни, добитък на индоарийски, но сродни думи срещаме и в българския език. Това са паша, паса, пастря, пасище, пастир, пазя, пазител, пазач, опазвам, спасявам, спасител, спасение.

Частицата пати означава господар, владетел, съпруг на индоарийски. Такава дума е съществувала и в речта на дедите ни. Останки срещаме в стблг. потьпега- разведена жена, т.е. избягала от съпруга си – поть-съпруг, пега = бега-бягам, побягвам. Елемент пот срещаме и в думата господ, чиято диалектна форма е госпот.

СТУЕ е близка до индоарийския глагол стати-поставям, а той е идентичен на стблг. стати- да застана, и сроден на ставъ-основа.

Какво би могло да означава У РАЯСУ ПАСУПОТО 3 ...? Смятам, че преводът е:

В храма на Пасупот (пазителят на стадата) оставих три дара.

Ето и подробен анализ на текста:

У РАЯСУ би могло да се преведе като – В рая, в храма, в мястото на изобилието, в мястото, в което се молим за изобилие. 

Нека не забравяме, че съдът, върху който преди около 7000 години някой е гравирал въпросния текст, е намерен в сграда с две помещения (по сведения на Г. Ганецовски, Б. Николов и др.). Там са намерени и други съдове с особени символи. Археологът Ганецовски съобщава, че според виждането на Б. Николов “знакът върху дъното на един от съдовете символизира човешка фигура в определена поза“. Върху лицевата страна са врязани многобройни знаци, подредени в строго организиран ред, в които е вложен определен символичен смисъл, и те съдържали апотропеично (или предпазно) свойство. Имайки предвид тези неща, може да се приеме, че древната сграда е изпълнавяла функцията на храм.

ПАСУПОТО е навярно име или само епитет на древно божество, което е смятано за защитник на стадата. Кандидат за това божество е Хермес, той е не само покровител на търговията, неговата по-стара функция е била пазител на стадата. От Херодот знаем, че тракийската аристокрация е почитала най-много Хермес, като дори извеждала произхода си от него. 

Знакът, приличащ на гега⌠ и стоящ пред ПАСУПОТО, се явява индикация, че на ПАСУПОТО или се гледа като на господар, или като на божество, чиято функция е да пази стадата.

Важно е да се добави, че според Иваничка Георгиева, култът към бог Хермес продължава и в ново време, изразен е в особената почит към Св. Модест – защитникът на стадата. Присъствието на особения епитет на древия бог, закрилящ стадата в Индия може да се обясни с древния тракийски поход в Индия, за който са писали доста стари автори. Тракийското влияние върху индийците се доказва и от археологията – определени сечива от наша територия се появяват по-късно в земите на юг от Хималаите.

СТУЕ може да се преведе като оставих, поставих, дарих. Трите вертикални чертички – III, отразяват броя на даровете, а какво са те, можем само да гадаем. Дали са били три плода, три хляба, или три парчета месо, едва ли някога ще разберем, но това не е и от особено значение.

Държа да отбележа, че макар това тълкуване да е логично, то си остава до известна степен спекулативно. От времето на изрязването на знаците по глинения съд от Градешница до изгрева на минойската култура – края на третото, началото на второто хилядолетие преди Христа, е минало много време. Въпреки приликата на знаците от Градешница с тези на Линеар А и Линеар Б, нямаме 100% гаранция, че звуковата стойност не е променена с течение на времето.

От друга страна, между ранните надписи с Линеар А и Глаголицата стоят повече от 2600 години, а доста знаци са идентични както по отношение на формата, така и по отношение на звуковата стойност. 

ЛЗ - знаци от Линеар А и Линеар Б

ГЛ- глаголически букви

 Не е за пренебрегване и фактът, че руните на дедите ни имат 26 успоредици с древните знаци от Градешница, Караново, Винча, Вълчи Дол – най-древната писменост в цял свят. Броят на паралелите е сериозен и няма как да бъде обяснен като случайност или чудо. Важно е да знаем и това, че използваният дори до ново време свещен символ IYI има корени тук на Балканите – появил се е през петото хилядолетие преди Христа. Знаем за това от работите на археолозите Тодорович и Церманович.

БР - български руни

ТП- тракийска писменост от времето на Неолита и Енеолита

 Тази уникална, смайваща консервативност на българската култура ни дава повод да приемем, че в случая, на знаците от Градешница е дадена вярната звукова стойност. Дали е така, ще покаже времето, то е най-добрият съдник.

Във всеки случай, истината е на наша страна. Проучванията на антрополози, генетици и етнолози показаха убедително, че хората, наричани през Античността траки, не са изчезвали, те се явават дори наши предци, те са създали и най-ранната писменост в историята на човечеството – факт, с който имаме пълното право да се гордеем.

Разбира се, истината не е угодна на мнозина и ще има упорита, дори фанатична съпротива, възпрепятстваща разпространението и приемането ѝ. Мнозина са заинтересовани догмите да не бъдат събаряни, защото последствията от това ще са сериозни.

Когато човек стане свидетел на сгромолясването на колосални лъжи, той се пробужда, а пробуденият човек е свободен човек, той не позволява да му бъде слаган хомот, не позволява да бъде грабен и унижаван. Свободният човек не се надява на никого, не се кланя на никого, вместо това кове съдбата си сам.

Използвана литература:

1.H.Haarman, Einfürung in die Donauscrift, Helmut Buske Verlag, Hamburg, 2010;

2.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilisation, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, C.H.Beck Verlag, München, 2011;

3.J. Тодоровић, А. Цермановић, Баньица, населье Винчанске културе, Београд, 1961;

4. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

5.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

6. И.Георгиева, Българска Митология, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;

7. Ричард Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999;

8. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

9. R.Besliu, The Tartaria Tablets: The oldest writing in the world? Redefining the cradle of civilization

http://neweastplatform.org/2015/03/06/the-tartaria-tablets-the-oldest-writing-in-the-world-redefining-the-cradle-of-civilization/

10. Г.Ганецовски, Култура "Градешница" и най-ранната писменост

http://credobonum.bg/bg/news/938/Kultura-Gradeshnitsa-i-nay-rannata-pismenost

КЪДЕ Е ПРАРОДИНАТА НА БЪЛГАРИТЕ?

За присъствието на дедите ни в земите край Хималаите научих отдавна. Доста преди г-н Петър Добрев да постави корените на народа ни в Средна Азия, мой учител по йога ми разказа, как в далечното минало един от нашите владетели, чиято столица бил град Мадра, дарил коне на индийския принц Арджуна. 

http://archaeologyonline.net/sites/default/files/imported/indology/2007/fig02.jpg

Карта на Бактрия – дом на бахликите, наричани от някои автори болхики

Става дума за благородник от рода на Пандавите, той е и един от главните герои на “Махабхарата”. Този забележителен епос е записан през I век, но се предполага, че описаните събития са се случили около седем-осем века по-рано.Понеже бях заинтригуван, започнах да търся информация за дедите ни, чиито коне принц Арджуна е ценил високо.  

Натъкнах се на доста впечатляващи и паралели между български и санскрит. В речта на старите арийци се срещат интересни думи като бага, дама, уда, грива, са, та, тама, бриноти, виса. Те отговарят на съвременните български думи бог, дом, вода, грива, а и на стблг. сь-тази, та-това, тьма-тъма, брити-бръсна, вьсъ-селище.

Името на свещената планина Меру показва близост с намиращите се на Балканите планинин Мерит и Гигамер. Край Индия е планината Имеус, Имеон, а Хемус, Хемон са най-древните названия на Стара Планина.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f2/Mount_Meru,_2012.jpg/280px-Mount_Meru,_2012.jpg

Планината Меру

Още по-интригуващи са други неща и по-точно факта, че при индийските брамини се наблюдава същия генетичен “букет”, който е типичен за нас българите. Касае се за наличието на хаплогрупите R1a1, J2, E, G2. Тази комбинация е много особена и изключително рядка. Това, че се среща при българи и индийски брамини не може да се определи като случайност.

Обяснение може да се даде с това, че в определени исторически извори старите българи са дефинирани като скити, а индийците считат скитския народ саки за потомци на древните арийци, по-точно на арийската войнска класа позната под името кшатрия. Саките са обитавали земи на север от Индия – територията на Ария Варта.

До този момент изглежда, че авторите твърдящи, че дедите ни идват от Средна Азия май имат право. Това щеше да е така, ако не бяхме обърнали внимание на няколко подробности. На първо място това са свидетелствата за етническата принадлежност на скитите към които принадлежат и саките.

Стефан Византийски казва съвсем ясно, че скитите са тракийски народ. Преди него Дион Касий смята северните траки за една общност със скитите. Още по-рано, старогръцки автори най-откровено споделят, че саките са траки.

Тези сведения се потвърждават от факта, че както траките траки и скити имат общи култове към боговете Папайос, Арес и слънцето наричано Сурегет, Гетосур. Не е за пренебрегване и това, че траки и скити имат почти идентични погребални ритуали, а и, че при двата народа благородниците татуират телата си.

Какво правят траки в Индия научаваме от Страбон, Плиний, Филострат, Нон и др. Най-интересните данни представя Луций Ариан, според когото тракийския бог Дионис е този, който е създал индийската цивилизация. Преди неговото идване индийците били диви хора, хранели се със сурово месо и кора от дървета. Дионис ги научил на земеделие, дал им знания за занаятите, обогатил ги с култура и дори поставил основите на религията им.

Колкото и странно да изглежда твърдението на Луций Ариан, то бива потвърдено от генетичните маркери типични за индийските брамини. Тази група хора живее в изолация, от доста време не се допуска смесване с други касти и по този начин генетичния букет на предците им – арийците, се е запазил сравнително добре.

Докато R1a1 се среща често в Средна Азия, то J2, E, G2 са чужди за този край на света. За сметка на това са типични за балканците и част от населението на Западна Мала Азия, която в далечното минало е била гъсто населена с разични тракийски племена, едно, от които са мизите наречени още българи. Присъствието на хаплогрупите J2, E, G2 сред потомците на арийците показва убедително, че арийската прародина е на Балканите. Това обяснява защо Стефан Византийски споделя, че Ария е най-древното име на Тракия.

Точно в Тракия са и планините Мерит и Гигамер, чието название е сродно на това на свещената индийска планина Меру. Значението на имената на тези планини е велика, обяснение можем да получим със стблг. меръ-велик. Това е частица, която се среща в лични имена, а най-рано я намираме в епитета на тракийския Херос – Пюрмерул.

За запознатите с историята е излишно да се споменава, че името на тракийската планина Хемус, Хемон е документирано понече от половин хилядолетие преди записването на Махабхарата.

Понеже е възможно някой все още се съмнява, че траки са извършили поход до Индия и са се заселили там, нека разгледаме българо-индийските паралели в лексиката (езиковото богаство). Наистина санскритските думи като бага, дама, уда, грива, са, та, тама, бриноти, виса отговарят на нашите бог, дом, вода, грива, сь-тази, та-това, тьма-тъма, брити-бръсна, вьсъ-селище. Тези думи обаче не са дошли от Индия, а са занесени там от траките. Багос-бог е тракийска дума, същото важи за дама-дом, вода-вода, грива-грива, са-тази, та-това, тама-тъм, брилон-бръснар, виса-висъ-селище.

Ето как подробностите променят нещата и поставят всичко на точното място. Не Индия и Афганистан са нашите най-древни земи, нашата прародина е тук на Балканите, като към старата земя на предците ни трябва да се причисли и Западна Мала Азия. Дедите ни са я обитавали от незапомнени времена, но поради агресията на нашественици са я напуснали. Тези, които са останали са подложени на генозид и асимилирани отдавна.

Виждаме, че когато се представят ограничени данни е възможно да се спекулира лесно. Присъствието на дадени хора в определена територия не прави автоматично тази територия тяхна прародина. 

Англичаните са владели Индия дълго време и са оставили много следи там. В езика на индийците срещаме думи като school, station, hospital, doctor, nurce, principal, ward, officer, bank, car, train. Англичаните са оставили и много епиграфски паметници в Индия, това разбира се не е повод да се каже, че старите англо-сакси са дошли от Индия. 

Всеки разумно мислещ човек би се изсмял на подобно твърдение. Въпреки това някои наши учени ни приписват азиатски корени като се аргументират предимно с паралели между българския и иранските езици.

Когато се изследва миналото на един народ, трябва да се работи внимателно и съвестно. Не е редно да се преиначават сведения, или да се премълчава информация. Никой не е специалист по всичко, поради това е разумно да се търси съвет от специалисти.

В случай, че хората твърдящи, че Бактрия (Афганистан) е наша родна земя се бяха допитали до професионалисти – езиковеди, археолози и антрополози, то нямаше да се стигне до страшното залитане, до впрягането на каруцата пред коня.

Нямаше да се стигне до лансирането на заблуждаващото твърдение, че болшинството от българите принадлежат на памиро-ферганската раса. То бе прието от известен брой хора защото не бе казано най-важното, а именно, че цитираното изследване засяга не дунавските, а волжките българи. Много сънародници повярваха, че са роднини на паштуни и талишци защото не знаеха, че памиро-ферганската раса е продукт на смесване на средноазиатско население и народ от средиземноморски тип.

Тези сведения показват красноречиво, че в дълбока древност, хора обитавали Балканите и Западна Мала Азия са дошли в земите на Афганистан и Индия и са се смесили с част от местното население. Не азиатци са облагородявали генофонда ни, а нашите предци са оставили гените си сред редица азиатски народи. Това се доказва и от генетичния облик на индийските брамини.

Не само от гледна точка на антропологията и генетиката ние сме местен балкански народ. Свидетелствата от археологията също показват това. Свещения за дедите ни знак IYI се среща на Балканите по керамиката на културата Винча – 4500 пр. Христа.

Старобългарската чернолъскава керамика не е изобретена в долините на Афганистан, а има древна балканска традиция. Стамен Михалов е публикувал прекрасна работа на тази тема. Не само керамиката на дедите ни е древна, същото важи и за името на старобългарския род Дуло. Той е споменат най-рано не в Бактрия, а в микенски документи от Бронзовата епоха. В документи от същия период срещаме дори родови имена като Вокил и Ерми, а и лични имена Кубир, Исевер, Токеу, Винийо. Те са ранни варианти на Кубер, Севар, Токт, Винех.

Културата ни също не идва от земите на Афганистан. Кукерските и русалийските игри, лазаруването, ладуването, Герман, обредите по Коледа и Сирни Заговезни са от древен балкански произход. Ехо от тракийската религия са и празнуването на Гергьовден, Тодоровден, също и особената почит към Света Марина, Св. Илия, Св. Модест, да не забравяме и мартеницата.

Това е истината, тя може да е неудобна, дори неприятна за определени индивиди, но трябва да се приеме. Живеем във века на информацията и сега всеки буден човек може да извърши проверка на дадени твърдения. За да не се обрича изстрадалия българин на повече разочарования, би било редно тези, които ни отправиха в погрешна посока в търсенията на корените ни, да се извинят.

Да се греши е човешко, да се признае грешка е благородно. Не е важно кой е прав и кой е крив. Понякога, с най-добри намерения определени хора позаобикалят истината, но доброто намерение не оправдава деянието. Всичко си има последствия, това трябва да се осъзнае. Правото на лично мнение е свещено, но, ако това лично мнение се внушава на българския народ посредством значително количество книги, в които доста данни са пропуснати, вече не можем да говорим просто за лично мнение, а нещо по-различно.

Българинът заслужава да знае истината за себе си. За разлика от други народи ние не сме си съчинявали подвизи, нито сме си приписвали деянията на други хора. Напротив, чужденци бяха тези, които не само откраднаха старата ни слава, но и съчиниха безсрамни лъжи за нас. 

Не искаме милиарди за това, че дарихме знания на много други хора, а и, че пазихме Европа с кръвта си. Не искаме поклони, а заслуженото уважение, както и признание за жертвите, които дедите ни направиха. Народът, който е дал толкова много на Европа, трябва да бъде третиран справедливо, за да могат децата му да ходят с гордо вдигнато чело.

Използвана литература:

1.K.R. Subramanian,  Origin of Saivism and Its History in the Tamil Land, AES, Madras, 2002;

2.H.H.Wilson, Ch. Manson, Ariana Antiqua: A Descriptive Account of the Antiquities and Coins of Afghanistan, London, MDCCCLI;

3.H.H.Wilson, The Vishńu Puráńa: A System of Hindu Mythology and Tradition, London, 1840;

4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

5.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

6.Н.А. Дубова, К проблеме формирования памиро-ферганской расы. // Сов.этнография. 19786, №4.

7.С.Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

8.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

9.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

10.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;

11.С. Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

12.А.Мелюкова, Скифия и Фракийский Мир, Наука, Москвар 1979;

13.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

14.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

15.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

16.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952;

17.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

18.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

19.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя,

Издателство към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора 1995;

20.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;

21.E.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

22. Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

23..Д.Попов, Тракийска Религия, Изд. Изток-Запад, София, 2014;

24.Д.Попов, Приказна Древна Тракия, Изд. Изток-Запад, София, 2012;

25.Д.Попов, Тракийска Религия, Лик, София, 2010;

25.Г.Михайлов, Траките, Нов Български Университет, София, 2015;

26.П.Добрев, Кои сме ние българите, Книга за изгубената нишка на нашето минало или кратък курс по българознание, Галик, София, 2002;

27. Loan Words in Hindi

http://blogs.transparent.com/hindi/loan-words-in-hindi/

СТАРОБЪЛГАРСКАТА БОЙНА ТАКТИКА СРАВНЕНА С ТРАКИЙСКАТА

В древността различните народи са устройвали своята войска по различен начин. Дори и прилаганата тактика е била различна. Докато при галите се е залагало на щурма и силата на първи удар, римляните изграждат желязна стена от опитни легионери, които да спрат напора на противника, а после бавно да го отблъснат, обкръжат, лишат от възможност за маневри и накрая да го довършат.

Атакуващи гали - Illustr. Zvezda /Karatchuk  

https://periklisdeligiannis.files.wordpress.com/2013/03/article.jpg

http://files.webklik.nl/user_files/2012_05/395849/soldiers.jpg

Ходовете  на потомците на Ромул са били добре обмислени, перфектно координирани и съчетани с действията на бойните машини като балистата. Не е никак случайно, че през II век Римската Империя е подчинила дори част от траките и се е разширила на три континента. 

Изведнъж обаче се случва нещо странно, нещо което е считано за невъзможно. През 169-170 година страховити бойци от земите на север от Дунава, не просто прекосяват голямата река и разрушават римските гранични постове, но извършват пробив, който никой “варварски” народ не е успял да направи.

“Нашествениците” заливат цяла Тракия и буквално прегазват като валяк стационираните на наша територия легиони. Походът не свършва в земята на Орфей, а продължава до сърцето на Гърция – до Термопилите. Това е първата, но не и последната сериозна атака срещу окупационната власт на Рим.  На Балканите ще бъдат построени 800%  повече крепости отколкото в цялата азиатска територия на Римската Империя (F.Curta). 

Страхът от нападателите дошли от север несъмнено е бил изключително голям, иначе нямаше да бъдат взети такива скъпоструващи мерки и нямаше да бъдат включени толкова много ресурси по охраната на долнодунавската граница.

Походът на свободните траки от земите на север от Дунава

http://www.moldovenii.md/resources/files/images/istoria/istoria_antica/2-Campania-dacilor-liberi-i.jpg

Кои обаче са мистериозните бойци, на които се отдава да навлезат стотици километри в контролираните от Вечния град територии? Тези смели хора са обитавали земите край Източните Карпати и Северното Черноморие. Официално нападението от 169-170 година е извършено от траките костобоки, но реално погледнато едно племе не може да смачка римската военна машина. Повече от ясно е, че се касае за коалиция от различни сродни племена, които са се обединили с цел да освободят своите поробени братя обитаващи земите на юг от Дунава.

В началото на II век на император Траян се отдава да покори само Източна Дакия. Цар Декебал е победен, богатството му е ограбено, тоновете злато и сребро спасяват Рим от финансова криза. След смърта на Траян, никой друг владетел не посмява да навлезе в гористите и планински региони на Дакия. 

Спомените за погубените само век по-рано легиони в Тевтобургската гора са все още пресни. Никой пълководец не желае да се нареди до загубилия всичките си войници Квинтилий Вар. Гъстите гори, блатистата почва и стръмните хълмове не позволяват да се приложи добре традиционната римска бойна тактика, а и да се използват балисти, хиробалисти, онагри.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/89/Roman_Onager.jpg

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/21/Ballista.gif

В земите на север от Дунава легионерите трябва да се бият мъж срещу мъж, а в схватка със синовете на Арес, потомците на Ромул често са губели главите си. По времето на похода на костобоките и техните тракийски роднини, дедите ни знаят добре как Рим води войни и са се адаптирали прекрасно. Първо са обсипвали противниците си със стрели, после са се престрували, че отстъпват и увличайки окупаторите след себе си са ги вкарвали в засада, от която рядко някой се е измъквал жив.

Тракийската бойна тактика от преди римското нашествие е описана с подробности от Георги Михайлов: “Встъпвайки в сражение, траките надавали страшен вик и вдигали невъобразим шум с дрънкане на оръжието си...Сражението водели според терена...Битката се започвала устремно, като се разчитало на напора, и за това е могло да стане врязване на една или друга част повече или по-малко в неприятеля...Те нападали нападали хоплитите-гърци, без да се излагат на опасност, защото гърците нямали ни стрелци, ни хвърлячи на копия, ни конници. Напротив, траките ги обсипвали с копия като тичали или препускали с конете си срещу им, а колкото пъти гърците атакували, се отдръпвали...”

Интересно е, че тази тракийска бойна тактика е присъща и на старите българи. От Иван Богданов научаваме следното: “Стихия на прабългарите е нападението. Промъкват се безшумно към предмета на нападение и след като разположат резервите и поставят в ударното ядро най-опитните бойци, връхлитат върху врага си от прикрите хълм, гора, храсталаци с яростни, страшни викове. Когато врагът има числено превъзходство пред него излиза само една дружина, увлича част от силите му, но внезапно започва да се отдръпва, бойците си дават вид, че бягат, сетне обркръжават увлечените и ги унищожават...”

Странно, как никой от проучилите нашата история не обръща внимание на факта, че бойната тактика на старите българи е идентична с тази на траките.

Разбира се има и развитие, това си е в реда на нещата, но основните елементи са идентични. При северните траки основната бойна единица е конния стрелец. Знаем за това от Тукидид, който твърди, че почти всички гети са конни стрелци. Геза Фехер от своя страна подчертава, че основното оръжие на конния народ българи е лъка. Това оръжие в ръцете на опитен боец е сеело смърт в редиците на противника.

Друг пренебрегнат факт е важната подробност, че въстанието и похода на костобоките и другите свободни траки съвпада с нулевата година на Именника (на Българските Владетели). Там е казано, че 515 години преди Аспарух дедите ни са имали княжество от другата страна на Дунава: “...сii ҃е кнѧз дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами.. “. 

Хубаво, но по това време владетели на земите на север от Дунава са свободните траки. В териториите, в които римляните не смеят да стъпят живеят беси, гети, тирагети, а и мизи, които в продължение на 1100 години биват наричани българи.

За бесите на край Карпатите знаем от Клавдий Птолемей. Страбон разказва за тирагетите, съобщава и това, че както гетите, така и мизите обитават на юг, но и на север от Дунава. От работите на С. Крикин става ясно, че в далечното минало траките са обитавали дори и Крим, земите на Стара Велика България. След като император Траян не успя да победи тези свободни траки, къде се изпариха те и как така “новодошлия” народ българи зае техните места? От къде накъде “новия” народ българи ще прилага тракийската бойна тактика?

То да беше само бойната тактика – здраве му кажи. Крум Страшни не следва ритуала за правене на чаша от черепа на голям враг от памирци, или тюрки. Това си е стара тракийска традиция както научаваме от Луций Аний Флор: “Те (траките) правеха жертвоприношения с човешка кръв и пиеха от човешки черепи –They sacrificed to the gods with human blood, they drank from human skulls.”-Fl.Bello Thracico, XXXVIII.III.4

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Florus/Epitome/1J*.html#XXXVIIII

Обичая на бръснене на част от косата и оставяне на кика също не е донесен от Средна Азия. Плутарх свидетелства за това, че траките абанти и мизите бивайки ръкопашни бойци стрижели част от косата си, за да не може противника да ги сграбчи за перчема:

” Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of the Mysians, but because they were war-like men and close fighters, who had learned beyond all other men to force their way into close quarters with their enemies. “ – Plut. Tes. 5.2.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html

Изкуствената черепна деформация също не е нов феномен в земите ни. Според Й.Йорданов особения обред се практикува на наша територия от времето на Неолита. Ст. Йорданов пък добавя, че траки и пеласги познават обичая да се деформира черепа с определена цел. Дж. Лоурънс Анджъл също съобщава за изкуствената черепна деформация при траките, но на тази важна информация не е дадена популярност.

Малцина са тези, които знаят за невероятните открития на Стамен Михайлов. Този наш учен установи, че старобългарската чернолъскава керамика има дълга традиция на направа тук на Балканите. Същия автор представи солидни доказателства и за това, че свещения за дедите ни знак IYI се среща по древна балканска керамика от преди 6000 години!

Преди доста време стана ясно, че над гробовете на знатни стари българи са вдигани могили, също както и при траките. Чудейки се как да обяснят феномена, някои автори пуснаха твърдението, че старобългарските могили били в речни долини, а тракийските не. Това изявление е лишено от всяка логика понеже една от най-големите концентрации на тракийски погребални могили се намират в Розовата Долина, там където течат реките Тунджа и Стряма.

Страшно е като си помисли човек какви дивотии са ни натрапвани, с какви глупости са пълнени главите ни, само и само да се прокара твърдението, че траките или са изчезнали, или са били само едно романизирано, елинизирано малцинство при идването на Аспарух. Страшно когато стане ясно какво огромно количество важна информация е останала в сянка.

И тук идва въпроса – защо? Ако траките бяха диви безмозъчни варвари, ако бяха паразитиращи мошеници, търговци на роби,  неспособни на култура, тогава можехме да се приемем, че от срам историците ни решават истината да бъде изкривена.

Реално погледнато обаче народът наричан в Античността траки е нещо уникално. Траките дават религия и култура на гърците посредством Орфей, Тамир, Лин, Залмоксис, Евмолп, Имарад, Езоп. По време на персийското нашествие, спасителят на Атина е имащия тракийски произход Темистокъл.

За Орфей се твърди, че е изобретил азбуката, на Залмоксис се приписва обучаването на келтските друиди. От дедите ни римляните приемат култовете към Дионис, Атис, Кибела и др. Плиний е уверен, че пеласгите са тези, които са занесли азбуката в Лациум.

Траките дават най-мъжествените и най-способни императори на Рим. Като започнем с Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, Юстин, Юстиниан, Константин Велики, Маркиан, властвалия до 610 година Фока и много други. Най-добрите генерали на Вечния град също идват от средите на траките, това са Велизарий и Аеций. По времето на Константин Велики губернатор на Египет и Киренайка е тракиец с име Реметалк.

Управленческите качества на народа наричан траки не могат да бъдат отречени, но могат да бъдат премълчани, за да не се види продължението на традицията при старите българи, които са де факто същия народ. Не случайно монахът Фулко пише: “ българите, които назовават траки според предишните паметници -Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum.“

Имената на народите се менят, това е нещо нормално, традициите обаче са упорити, а нашите традиции са древни. Най-важните ни празници и обреди са от времето на Орфей. Носията ни носи елементи от украсата на идолите от Раннобронзовата Епоха. Свещения знак на българите IYI е от още по-ранен период, създаден е на Балканите преди 6000 години. Гергьовден е едно ехо от култа към Тракийския Конник, в Трифон Зарезан е скрита почитта към Дионис. 

Един народ не може да оцелее ако не познава предците си. Те са пътепоказателя, те са примера, който трябва да се следва, а от далечните си предци има какво да научим. Те са успели не просто да оцелеят и запазят културата си по време на римската окупация, но в един определен момент представители на нашия народ са ставали господари на Рим.

Дедите ни са разчинали не само на силата и храбростта си, но също и на единството, на мъдростта и благоразумието. Сякаш буйния Арес и кроткия Орфей са си подавали ръка с цел да запазят своя народ, и са успявали, както ще успеем и ние въпреки пречките на продажници и врагове. Нито времето, нито кръволоците са успели да ни заличат от свещената ни земя, злите ще си заминат, ние ще останем.

 Използвана литература:

1.Г.Михайлов, Траките, Второ допълнено и преработено издание, НБУ, София, 2015;

2.И.Богданов, Прабългари, Изд. Народна Просвета, София, 1976;

3.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, 4.Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;

5.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988

6.Ст. Михайлов, Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961 г.

7.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

8.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

9.Г.Фехер, Ролята и Културата на Прабългарите, Значениетона прабългарската и старомаджарската култура в изграждането на цивилизацията на Източна Европа, Библиотека Елбеген, Издателска Къща Огледало, София, 1997;

10.С. Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

11.F.Curta, The Making of Slavs, History and Archaeology of the Lower danube Region 500-700, Cambridge University Press, 2007;

12.J.L.Angel, The physical Identity of the Trojans, Troy and the Trojan War: A Symposium Held at Bryn Mawr College, October 1984, еd. M.Mellink, 1999;

13.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

 14.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

A.Marcellinus, History, Books 27-31, transl. J.C. Rolfe, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2001;

15. THE ROMAN ARMY CITE http://romanarmy.webklik.nl/page/information

16. ON THE TRIBES OF ANCIENT GAUL

https://periklisdeligiannis.wordpress.com/2013/03/09/some-remarks-on-the-tribes-of-ancient-gaul/

17.Свободные даки http://www.moldovenii.md/ru/section/220/content/894

18. Клавдий Птолемей, География

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html