ЗАГАДЪЧЕН НОВ ТРАКИЙСКИ НАДПИС ВЪРХУ СФИНКС

Съвсем наскоро един приятел ми съобщи, че някакъв учен е направил превод на надпис от Дакия. Ставаше дума за посвещение, изписано върху един особен обект – сфинкс, намерен в околностите на древния град Потаиса [Патаиса, Патависа]. Буквите са дефинирани като гръцки, но въпреки, че думите са представени сравнително ясно, тълкуване с помощта на гръцкия език не може да бъде направено.

 

Изображение на древния артефакт с мистериозен надпис [по Revesz, llustrirten Zeitung, 1847,no.188]

В страницата nauka.ofnews.bg е посочено името на изследователя, който бе направил сензационното откритие. Касае се за Питър Ревес от Университета на Небраска, САЩ.

Даден е и преводът на мистериозното послание: „Ето, поклонете се на светия лъв!”

 

Съвсем коректно е цитирано и изданието на научното списание, в което проф. Ревес публикува откритието си: Inscription on a Naxian-Style Sphinx Statue From Potaissa Deciphered as a Poem in Dactylic Meter; Peter Z. Revesz; Mediterranean Archaeology and Archaeometry; Vol. 23 No. 3 (2023): (In press) Published: Dec 30, 2023; https://www.maajournal.com/index.php/maa/article/view/1209

 

Жалко е само, че не са дадени подробности относно тълкуването на древния текст. Навярно те биха били от полза за нашите траколози и лингвисти, ако разбира се темата ги вълнува. На страницата на Mediterranean Archaeology and Archaeometry; Vol. 23 No. 3 (2023) са представени интересни подробности.

 

Посочена е приликата на намерения [но вече изгубен] артефакт от Дакия със сфинкса от Наксос VI в.пр. Хр., съхраняван в музея на Делфи. Разбира се уточнено е, че Дакийския сфинкс е от по-късна дата – III в. Проф. Ревес смята, че създателят на мистериозния надпис е ползвал гръцки букви, но посланието е на унгарски, или по-точно древна форма на унгарския език.

 

Това твърдения на американския учен ме удиви, но човек не бива да отрича нещо, само защото то изглежда странно. Вярно е, че от гледна точка на историческите извори, а и на археологията, унгарците се появяват в Европа дълги векове след времето когато е направен надписа [III в.], но при наличие на нова информация, ние трябва да се съобразим с нея и да я проверим.

 

Проф. Ревес прави сравнения на сфинкса от Дакия не само с този от о-в Наксос, но и с така наречения сфинкс от Пазирик в Сибир. На плъстен килим намерен в гробница на скитски вожд е изобразено свръхестествено същество, което американския учен нарича сфинкс, но каква точно е връзката със старите унгарци аз така и не успях да разбера.

 

Не разбрах и защо трябва да се прави връзка между свастиката от гърдите на сфинкса от Дакия със свастиката от староиндийската религия. Все пак свастиката се среща на Балканите хилядолетия по-рано, ползвана е на Балканите и по време на Античността, Средновековието, а и в ново време, защото е символ на слънцето. Това прочее е отбелязано от проф. Ревес.

Той допълва, че макара сфинксът да е познат добре в гръко-римския свят, свастика върху статуя на такова митично същество не е манифестирана никъде, а на изображението от Пазирик може да се говори за стилизирана свастика. По този начин можело да си приеме, че хората създали сфинкса от Потаиса [Патаиса, Патависа] са имали религия съчетаваща гръцка и средноазиатска традиция.

Не съм специалист по древните религии на Средна Азия, поради това се въздържам от коментар по отношение на твърдението на г-н Ревес. Само ще добавя, че религиозния синкретизъм е познато явление в Европа. Дали обаче в случая се касае за някаква особена вяра, в която са вплетени елементи от гръцки и средноазиатски вярвания?

                Изображение на надписа в разгънат вид [по Revesz]

 Изображение и транслитерация на надписа в разгънат вид [по Revesz]

Да преминем към особеностите на епиграфския паметник и разбира се тълкуването на американския професор. Като цяло съм съгласен с разчитането на буквите. Четенето на проф. Питър Ревес е следното: IMAIMATIΘIERESARSΛAN [ИМАИМАТИТИЕРЕСАРСЛАН]

Към края на надписа аз лично виждам не буква Л, а по-скоро Д [Δ]:

IMAIMATIΘIERESARSΔAN [ИМАИМАТИТИЕРЕСАРСДАН].

 

Ето и тълкуването на Ревес:

IMA = ime 'eто, виж' унг.

IMAT = imad ‘почитане, вяра’ унг.

IΘ = itt ‘тук’ унг.

IERES = hires – древноунгарска дума навярно сродна на стгр. ίερός – свещен, но в случая означаваща ‘славен‘.

ARSΛAN = oroszlan ‘лъв’ унг. [реално заемка от турски].

 

Според американският учен значението на посланието: IMA IMAT IΘ IERES ARSΛAN e: „Ето, поклонете се на светия лъв!”. Проф. Ревес ползва хипотетични древноунгарски думи, някои имащи паралел с турския, а други с гръцкия език. Макар всяка реч да притежава заемки, смятам за странно в такова кратко послание да се срещат думи от три различни езика.

Моето виждане относно характера на надписа, а и неговото значение е съвсем различно. Смятам, че на първо място ние сме длъжни да се съобразим с името на древното населено място, в което е намерен сфинкса. Както вече бе споменато – това е дакийското селище Потаиса [Патаиса, Патависа]. Неговото название не е нито римско, нито гръцко, нито тюркско, нито пък може да се обясни на унгарски език.

 

Съдейки по варианта Pata-vissa, смятам, че може да се направи съпоставка с името на друго дакийско селище и то е  Berzo-vis [*Брѣза – бреза, вьсь – село]. При анализа на топонима Pata-vissa акад. Георгиев смята, че елемента -vissa може да се изтълкува със стблг. вьсь – село и др. [Георгиев, 1977, с. 207]. Относно Pata- нашият учен търси връзка със санскр. sphata ‘едър, силен’, но аз лично смятам, че стблг. падѫ – падам е по-подходящ кандидат. В такъв случай името на селището, в което е намерен сфинкса притежава значение ‘село намиращо се в падина, село в ниско място', като разбира се то е българско.

Колкото до надписа – смятам, че се касае за фригийски диалект. Поради това разделям думите по различен начин: IMAI MATI ΘIERES ARSΔAN = ИМАЙ МАТИ ТИЕРЕС АРСДАН.

На пръв поглед само думата МАТИ съответства на стблг. мати – майка, но ние трябва да се съобразим с древността на езика, а и да потърсим паралели във фригийската ономастика.

Благодарение на трудовете на руско-израелския учен Владимир Орел и работещия в университета на град Лайден, Нидерландия Александър Любоцки [ползващи трудове на К. Брикс и др.] научаваме важни неща.

 

IMAI – ИМАИ може да се съпостави на фриг. Iman – лично име, а и iman – образ, изображение [статуя], Imeneia – епитет на богинята-майка.

 

MATI – МАТИ означава майка.

 

ΘIERES – ТИЕРЕС е лично име, съответстващо на тракийското име Терес.

 

ARSΔAN – АРСДАН отговоря на фриг. Areaystin [Ареястин] – епитет на фригийската богиня-майка, изведен от название на фригийско селище.

 

Нека видим и какво е значението на посланието:

 

IMAI – ИМАИ e съпоставимо на стблг. имѫ сѧ – отдавам се на нещо, в случая може да се изтълкува като епитет със значение  всеотдайна [в дат.пад.ед.ч.].

 

MATI – МАТИ отговаря перфектно на стблг. мати – майка.

 

ΘIERES – ТИЕРЕС – Терес е представено в особен вариант, който явно е характерен за диалектите на север от Дунава. Там името на бесите не се представя като Вεσσί, а като Вίεσι [Detschew, 1957, c. 57]. С други думи: типичните за земите на юг от Дунава Терес и беси, на север от Дунава притежават варианти Тиерес и биеси, бьеси.

 

ARSΔAN – АРСДАН отговоря на фриг. Areyastin [Ареястин] – епитет на фригийската богиня-майка, изведен от название на фригийско селище, но в случая е фамилно име изведено от топоним. Връзка можем да потърсим с името на обитавалите земите на север от Дунава траки арс-иети и eлемента -данос от предгръцкия хидроним Ηρι-δανός.

Въпреки териториалната отдалеченост на Дакия и Фригия, паралели в топонимите съществуват. Като пример може да се даде Acmonia - име на селище в Дакия, но и във Фригия, а тълкуване можем са получим с *акмьнъ - камен, камък.

Значението на посланието е: На всеотдайната майка, Терес Арсдан [посвети]. А в съвременен словоред ще се получи: Този предмет Терес Арсдан посвети на всеотдайната богиня-майка.

 

Едва ли статуята на сфинкса е направена специално като дар за богинята-майка. По-скоро се касае за обект, който е купен или взет от някое светилище от гръцка колония по западното Черноморие. Важното в случая е това, че намираме следи от фригийски диалект на север от Дунава. Явно фригите са близки роднини на даките, защото облеклото на двете групи е идентично. Погребалните могили на фригите, по-специално тази на цар Мидас са от същия тип, който се среща в земите на даките, а разбира се и в земите на мизи, беси, одриси.

 

Тълкуването на надписа с помощта на българския език не е произволно. Аз се съобразявам с историческите извори, в които българите [или поне част от българите] са отъждествени с даките. Съобразявам се с факта, че името на селището, в което е намерен надписа е обяснимо с помощта на старобългарския език. Съобразявам се с това, че в Именника се говори за наше княжество, което е съществувало на север от Дунава през II в., т.е. по-рано от създаването на надписа. Съобразявам се и с факта, че фригийските глоси и думи като зелкия, гелавос, давос, багайос, ексис, земело, белте са тълкувани от различни лингвисти с помощта на: зелка, зълва, давити, богъ, еж, землia, блато. С други думи – налице са всички предпоставки да се направи опит за тълкуване с помощта на българския език.

 

Съмнявам се, че нашите траколози и лингвисти ще се съгласят с моето виждане, но пък ако те имат различно мнение по въпроса, нищо не ги спира да обърнат внимание на интересния писмен паметник и да представят свое тълкуване. Редно е да използваме всяко късче информация, което ще ни позволи да разкрием истината за корените си. И не просто е редно да се стори това, но е и наложително, защото в последно време враговете на истината са се активизирали и макар да са шепа хора, продължават да фабрикуват манипулации, които внасят объркване у нашите сънародници.

 

В крайна сметка лъжите ще лъснат, в крайна сметка истината ще излезе и ще бъде приета въпреки ориенталският фанатизъм, с който бива потискана от определени индивиди, служещи на чужди организации. Всеки ще си получи заслуженото, а нашият народ най-сетне ще разбере, че историята му не започва през прословутата 681 г., а поне 6000 години по-рано.

 АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

 

 

Използвана литература:

1.Revesz Peter Z., Inscription on a Naxian-Style Sphinx Statue From Potaissa Deciphered as a Poem in Dactylic Meter;; Mediterranean Archaeology and Archaeometry; Vol. 23 No. 3 (2023): (In press) Published: Dec 30, 2023; https://www.maajournal.com/index.php/maa/article/view/1209.

2.Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

3.Detschew D., Die Thrakischen Sprachreste, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M. Rohrer, Wien, 1957.

4.Lubotsky A., The Old Phrygian Areyastis inscription, Kadmos 27,1 (1988), p.p. 9 – 26.

5.Orel V., The Language of the Phrygians, Description and Analysis, Caravan Books, Delmar, New York, 1977.

 

 

 

ФАЛШИФИКАТ ЛИ Е ИМЕННИКЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ КНЯЗЕ?

Един от най-интересните извори за историята на народа ни се явава и един от най-подценяваните, а за жалост и един от най-манипулираните. Става дума за така наречения “Именник на българските князе”, който в миналото, без абсолютно никакво основание бе наричaн “Именник на българските ханове”. 

Казвам без основание, защото в текста се срещат думи като княз и княжение (княжество), но отсъстват напълно думи като хан и ханство. След като такива няма в нито един препис на документа, то тяхното споменаване от страна на историците е манипулация на фактите.

                                                  Фрагмент от "Именника", Московски препис, изобр. Уикипедия 

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:NominaliaOfTheBulgarianKhansMoscowManuscript.jpg

Навярно поради своята краткост и особена хронология, имена на години и т.н. документът е считан от определени хора за фалшификат. Понеже вече няколко пъти различни читатели ме питат какво мисля за “Именника”, дали е надежно сведение, дали е от полза за разбирането на далечното ни минало и т.н., реших да представя виждането си по този въпрос в настоящата работа. Нека читателите ми сами да решат дали съм прав или не.

Безспорно, фалшиви, представени по некоректен начин исторически източници има, такива се срещат във всяка епоха. По време на войната с хетския цар Муватали, армията на египетския владетел Рамзес Велики е разбита, но египетските хроникьори пишат за победа. Доста по-късно във времето, легионите на император Домициан са победени от бойците на дакийския цар Декебал, но в Рим бива празнуван триумф, въпреки позорното поражение. Виждаме, че съществуват примери не просто на променяне на детайли, но дори на фундаментални неща.

Дали обаче “Именникът” е фалшификат, дали можем да му се доверим? Как точно стоят нещата в нашия случай? По принцип всеки документ трябва да се провери, нужно е да се направят сравнения с други писания засягащи хора и събития от засегнатите времена. 

Задължително е да се търсят потвърждения от областта на ономастиката. С други думи – трябва да се проучи дали в посоченият в документа период от време, в областта засегната в текстта има названия на реки, селища, планини и т.н. принадлежащи на езика на споменатия в“Именника” народ – в случая българския.

Преди да започнем изследването, трябва да си зададем един важен въпрос: ако “Именникът” е фалшификат от сравнително ново време, кой е имал интерес да го поръча и направи?

Документът е намерен от руския учен Андрей Попов през 1861 г. За нас това е черен период от време – тогава дедите ни са най-жестоко потискания народ в Османската Империя и не разполагат нито с политическо влияние, нито пък със значителни финанси. 

В никакъв случай не може да се приеме, че българин би могъл да проникне безпроблемно в руските архиви, да подкупи служителите без тайната полиция да разбере, а и да вкара сред пазената автентична литература три ръкописа явяващи се различни преписи на “Именника”.

През 1861 г. има будни и интелигентни българи като например Георги Раковски. Той обаче нито разполага с някакво влияние в Русия, нито пък властите там са благосклонно настроени към него, дори напротив. Раковски не притежава и нужната литература, за да създаде документ, в който не само да отрази речта на дедите ни от Средновековието, но и специфичните за “Именника”  термини като имен, шегор, алем и др.

В случай, че “Именника” е фалшификат, то този документ просто няма как да е създаден от българи. Кой обаче е заинтересован да изкара на бял свят свидетелство, че още през II в. българите са имали свое княжество? 

През втората половина на XIX век, нито руснаците, нито британците, нито пък историците на германската историческа школа имат интерес от появата на такъв документ, доказващ, че българите имат своя държава много преди появата на държавите на великите сили от по-късни времена.

На територията на Крим, топоним Малоросса (Malorossa) е регистриран през VII - VIII век, а за държава с име Киевска Рус говорим през IX век. Англосаксите нахлуват в Британия през V век, но консолидацията на Англия се извършва едва през IX век. Франките създават своята държава по-рано - в края на V век, но това не би било възможно без отслабването на Римската Империя поради войните ѝ с армията на Атила (за когото се предполага, че е споменатия в “Именника” Авитохол).

През XIX в., а и по-рано, никой освен българите няма сметка да се разбере, че първата национална държава в Европа е тази на предците ни.  

В “Именника” е казано съвсем ясно, че 515 години преди княз Аспарух (Исперих кнѧз) владетелите от рода Дуло са имали княжество от другата страна на Дунава (сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі.). 

Това означава, че въпросното княжество е съществувало през 165-170 г., или с други думи: българското княжество е повече от 300 години по-старо от царството на франките и около 700 години по-старо от държавите на русите и англосаксите.

Някои хора изразяват съмнения относно достоверността на “Именника” поради термините шегор, имен, алем и т.н. Трябва да подчертая, че това са особени думи от древен календар, като те не могат да бъдат използвани, за са се определи етническата принадлежност на старите българи. Все пак, ако се съобразим с днешната реалност, дванадесетте названия на месеците – от януари до декември са римски, но това не означава, че родната реч на дедите ни е била латинска.

Важно е друго – има ли значително историческо събитие, което да съвпада с така наречената нулева година на “Именника”?

Taкова събитие има, то е голямо, бих казал разтърсващо историята, но у нас не се говори за значението му. През 170 г., живеещите недалеч от делтата на Дунава траки костобоки, прекосяват голямата река, разбиват всички римски легиони, като дори успяват да проникнат на юг чак до намиращата се във Фокида (централна Гърция) Елатея:

“An army of bandits, called the Costoboes, who overran Greece  in my day, visited among other cities Elateia” -Paus. 10.34.5

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D10%3Achapter%3D34%3Asection%3D5

Макар сведението да е представено от очевидеца на събитията Павзаний, Ърнест Браянт се съмнява в достоверността на разказа. Изследователят на миналото се чуди как костобоките са достигнали толкова дълбоко във владяната от римляните територия, без да покорят (и осигурят тила си бел.моя) Мизия, Тракия и Македония.

Всъщност няма нищо чудно, няма нищо необяснимо. Както и при други антиримски въстания, местното население подпомага на “нашествениците”, с които реално дели един произход и гледа на тях като на освободители. Та нима дълги векове по-късно, в края на ХIX век, значителна част от потиснатите българи не се присъединяват към опълченците и освобождаващите страната ни руски войски?

Проблемът на Браянт е в това, че той не е знаел за общите корени на прииждащите от другата страна на Дунава костобоки и подчиненото на Рим тракийско население, а точно това обяснява и “странното” действие на бунтовниците, а именно опита им да прочистят Фокида от римските войски. Тази област е известна с това, че от дълбока древност е обитавана от траки: “Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus” Strab.VII.7.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Проблемът на Браянт e и проблем на нашите учени, които или не искат, или не могат да се разделят със старите си виждания, изградени във времена когато информацията за дедите ни е била оскъдна. Приемем ли, че костобоките са част от мизите наречени още българи, всичко си идва на мястото и мистериите от историята ни изчезват. 

Благодарение на Страбон знаем, че преди около 2000 години, гетите и техните роднини мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава: “Now the Greeks used to suppose that the Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi”-Strab.VII.3.2

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Карта направена по сведения на Клавдий Птолемей, вижда се ясно, че на север от делтата на Дунава има област Мизия

C идването на римляните, част от гетите и мизите остава под властта на Вечния град, а друга част – обитателите на земите на север от Дунава запазва своята свобода. В началото на II век, през 105-та година, император Траян успява за победи царят на северните траки Декебал и да завладее част от земите му, но в стръмните източни Карпати и в Черноморските степи, римският владетел не посмява да пристъпи.

Тези територии остават владение на свободните гети и мизи. Там се са абсолютни господари, но тази тема не е засягана адекватно от нашите учени, а е от огромна важност за разбирането на историята ни. Явно никой не желае да обясни къде се изпаряват траките, останали непокорени от Рим.

Само 65 години след падането на гето-дакийското царство на Декебал, дедите ни успяват да възстановят силите си и през 170-та година – нулевата година на “Именника”,  основават свое княжество. 

Използването на термина княжество вместо царство, според мен показва, че има смяна на благородническата прослойка, т.е. вместо гето-даки, сега на власт са мизите, които по-рано са били подвластни на цар Декебал.

Част от самите мизи носят името българи и от 170-та до 680-та година то набира популярност и престиж, като през IX век е прието от всички мизийски роднини и става колективно название за потомците на древнобалканските народи.

Разбирам, че причисляването на старите българи към най-старото население на Балканите ще бъде посрещнато със скептицизъм от определени сънародници, но техните съмнения се дължат на непознаването на определени важни факти:

1. Споменатите в “Именника” старобългарски родови имена Дуло, Вокил/Оукил, Ерми са регистрирани най-рано не край Памир, Тибет и Сибир, а в микенски документи на над 3300 години. Дуло се среща в документ с регистрация KN Dd 1193 (по Вентрис и Чадуик), Вокил/Оукил можем да намерим в документ  1509 Xa 70 (по Еванс), а Eрми присъства в документ  551 Ka 42  (по Еванс).

2. Старото над 3300 години име Дуло е отъждествено с тракийските имена Дулас, Дулес, Дулос от руския учен Юрий Откупщиков, знае се и, че на известен брой тухли от Плиска се среща тракийското име DULES, но историците и археолозите ни упорито отказват да го свържат със старобългарското родово име Дуло.

3.Подложилият на анализ старобългарска чернолъскава керамика археолог Стамен Михайлов стига до извода, че “съдове с механично излъскана повърхност откриваме още в епохата на енеолита, бронза и особено през латенската епоха, когато се оформят всички основни елементи на т. нар. сива тракийска керамика, чието по- нататъшно развитие ние виждаме именно в чернолъскавата керамика от Нови пазар.” С други думи: корените на този тип старобългарска керамика са на Балканите и то още в Медно-каменната епоха (енеолита).

4. Цитирайки своите колеги - археолозите Церманович и Тодорович, Михайлов споделя, че свещеният за старите българи символ IYI се среща на Балканите по керамиката от културата Винча. Тя е датирана 5500-4500 пр. Христа.

5.През 30-те и 50-те години на ХХ век, под ръководството на д-р Методи Попов са проведени мащабни антропологични проучвания, от които става ясно, че за азиатски корени на българите изобщо не може да се говори, като на всичко отгоре, най-разпространения антропологичен тип сред нас българите е понтийския. Този тип е доминантен и при древното балканско население наричано от римляните траки.

Имайки предвид тези важни факти, всеки непредубеден човек ще заключи, че продължилото над 1100 години отъждествяване на старите българи с тракийския народ мизи, се основава на историческа реалност.

Нека обаче да продължим и с другите доказателства за присъствие на българи на север от Дунава през явяващата се за нулева за “Именника” 170-та година. Името на планината Карпати достига до нас благодарение на живелият през II век Клавдий Птолемей, който пише за Καρπάτης ὄρος. Названието се обяснява с българската дума карпа-скала.

Отново, благодарение на Птолемей научаваме за селището Зуробара/Ζουρόβαρα. Елементът -бара присъства и в топоними на юг от Дунава, като пример могат да бъдат посочени споменатите от Прокопий Цезарийски Субара, Тамонбари. Реално бара е правилното представяне на изключително популярната за тракийски топоними частица пара срещаща се в Бесапара, Берипара, Скаптопара, Атипара, Брентопара и др. Още навремето, акад. Вл. Георгиев изказа предположение, че -пара може да се изтълкува с българската дума бара-рекичка.

Ще се наложи да използваме отново Птолемей защото той твори малко преди нулевата година на “Именника” и поради това е безценен извор за топонимите и хидронимите на север от река Дунав. Авторът пише за селище ∆ίερνα, чието име е познато и под вариантите Tierna, Zernae, Tsierna.

Разновидностите са силна индикация за това, че началната буква е затруднявала гръцките и римски автори, а фактът, че въпросният топоним се намира край река Черна, не оставя никакво съмнение, че ∆ίερνα, Tierna, Zernae, Tsierna е чуждото представяне на българското прилагателно и същевременно речно име Черна.

Фактите показват, че през II век, малко преди нулевата година на “Именника”, на север от Дунава са съществували несъмнено български названия на реки, планини и селища. 

А сега идва най-важният момент: eдин език просто няма как да се появи по-рано в определена територия преди появата на народа, който говори въпросния език. Oт това следва, че старите българи не само са имали княжество на север от Дунава през през II век, но и спадат към древните балкански народи.

Ето колко прости са нещата, стига цялата съществена информация да бъде извадена на бял свят. За жалост истината за корените ни не е отървала на великите сили навремето.Трябвало е да се потулят и игнорират планини от информация, да да може тази истина да остане далеч от българския читател. По-тъжното е, че са наложени безумни теории като “изгубването” на езика на старите българи, само и само, за да се “докаже”, че те са пришълци на Балканите!

Страшното е, че манипулациите в историята ни продължават и днес. Въпреки излизащата постоянно нова информация, определена група изследователи търси под вола теле в Кавказ и Памир, а някои дори и в Сибир.

Ако в миналото историците ни са имали донякъде оправдания, като недостатъчно знания, страх от тоталитарна цензура, репресии и т.н., то днес, в демократична и свободна България няма пречки истината за произхода ни да бъде казана. Няма и обяснение, нито пък извинение за поведението на тези, които упорито се опитват да сложат корените на народа ни колкото се може по-далеч от Балканите.

Не вярвам индивидите поддържащи неиздържани теории да се покаят. Те ще забавят истината докато могат, игнорирайки важни данни, осмивайки привържениците на виждането за древния балкански произход на българите, а и опитвайки се да провалят сбирки и четения на прогресивни изследователи, макар това да е подсъдно деяние.

Единственият начин да получим гордостта и престижа, които ни се полагат е да разпространяваме игнорираната и укривана информация докато тя стане достояние на повечето сънародници. Веднъж достигне ли се до критична маса, нито титли, нито увъртане ще помогнат на недобросъвестните индивиди.

Никой няма да е в състояние да попречи в официалната ни история да бъде записано, че векове преди англосакси,  франки и др., дедите ни успяват да създадат независима от Рим национална държава, която впрочем е продължение на доста по-старите царства на Декебал, а и изплашилия с мощта си дори Гай Юлий Цезар дакийски цар Буребиста.

Към историята ни принадлежат също Одриското и Фригийското царство, точно както към историята на Англия принадлежат съществувалите преди консолидацията, малки царства: Северна Умбрия, Есекс, Мерсия, Уесекс, Съсекс, Кент. Не можем да пренебрегнем и това, че дедите ни са създатели на Троя, че по времето когато гърците са се обличали с кози кожи, цар Резос е носил позлатени доспехи.

Богата е историята ни, но е укрита и осакатена от чужденци. Не бива да се примиряваме с това и да позволяваме на други да пишат какви са били дедите ни. Това е безумие, което не просто води до упадък, но и до край. Не пазиш ли своето, не го и заслужаваш.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ПЪРВИЯ КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=T9OPuiKFcKE

ТРАКИТЕ НА СЕВЕР ОТ ДУНАВА И ЧЕРНО МОРЕ

Обикновено когато стане дума за траки, повечето от нас свързват името с народа обитаващ земи между река Дунав и Бяло Море. Несъмнено в тази територия са живели най-много от племената на предците ни. Други територии обаче също са били заселени от тях и то от най-дълбока древност. В намиращата се на юг от Балканите Мала Азия се установяват фриги, витини, меони, мейони, бебрики, бюснеи, халиби, медовитини и разбира се мизите. Тези мизи, за които Димитър Хоматиан обяснява, че в негово време са познати като българи.

Трябва да се добави и това, че Армения и Грузия са обитавани от тракийските племена скаи, халиби, сарапари, трери. Те са създали колонии в Кавказ преди около 3500 години. Това е виждането на Киркор Джаукян, който изучавайки древните топоними и археологически находки стига до извода, че траките дошли по време на Бронзовата епоха са оказали силно влияние върху арменците и други народи обитаващи Кавказ.

Плиний Стари споменава за клон на сарапарите край Бактрия. В близост до Индия този автор разполага също кикони, едони, туни и др. През IV-III в пр. Христа е имало и голяма тракийска колония в Египет, за това научаваме от разказите на Полибий. Благодарение на надписи от времето на Античността разбираме за присъствието на дедите ни в Германия, Галия, Британия.

За нашата история обаче са важни други територии населени от дедите ни. Става дума за земите на север от река Дунав и Черно Море. Там са живели гетите познати и като даки, костобоките, карпите, тирагетите. Имало е и други разбира се, Овидий споменава за беси край Томи (Кюстенджа). Клавдий Птолемей пише за други беси на север от Карпатите, Страбон разказва за мизи на север от Дунава, същото прави и Елиан няколко века по-късно. Въз основа на личното име Гетомиз, Кирил Влахов и др. изказват предположение, че край Северното Черноморие се е образувало ново племе от смесването на гети и мизи, като дава пример с новообразуваните племена медо-витини и дио-беси.

Не бива да пренебрегваме и траките обитавали Приазовието, там където е било древното Боспорско Царство - периферията на земите на Стара Велика България от по-късни времена. Владетелите са несъмнено от тракийски произход, известни са имената на Спароток, Котис, Рескупорис, Реметалк, Берисад, Камасария. От епиграфски паметници от Олбия, Харакс, Ай Тодор, Пантикапей и др. са познати Мокус, Сефт, Дадас, Битюс, Сура, Дулос и др. (по сведения на Латишев, Крикин и др.).

Траките обитаващи земи на север от Дунава и Черно Море са почитали Сабазий, Дионис, Хероса, Великата Майка. Няма съмнение, че дедите ни обитаващи териториите на днешните Румъния, Украй и Русия са били многобройни. Жалко е само, че като цяло тяхната история не е проучена добре от нашите учени, а точно историята на северните траки е ключ за много неизяснени моменти.

Кога точно траките населват земите на север от Черно Море е все още спорен въпрос.В миналото се смяташе, че главните преселения са по време на началото на римското завоевание. Реално обаче дедите ни заемат част от въпросните територии поне 5000 години по-рано. 

На териториите на Украйна (Триполие) и Румъния (Кукутени) археолозите са открили доста интересни артефакти. Приликите между Триполската и Кукутенска керамика, идоли, жилища, погребални ритуали с керамика, идоли и т.н от земите на България са смайващи и няма как да почиват на случайност.

Карта на Кукутени-Триполие

https://aleximreh.files.wordpress.com/2011/05/cucuteni_trypillian_extent.png

https://aratta.wordpress.com/old-europe-2/

Модел на дом/храм от Триполската култура, вижда се и прототип на символа инг-янг

http://www.astra-lit.com/ukr-ment-ru/trip-7.gif

http://www.astra-lit.com/ukr-ment-ukr/03_tripilla.htm

 

Кукутени

http://www.cimec.ro/Arheologie/cucuteni/8.jpg

Дори символите от триполската керамика са идентични, или близки до тези по керамиката от нашите земи

http://bohdan.com.ua/wp-content/uploads/2008/08/20080829_trypil.jpg

http://uatalks.com/showthread.php?1113-%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%96%D0%BB%D1%8C%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B0-%D1%86%D0%B8%D0%B2%D1%96%D0%BB%D1%96%D0%B7%D0%B0%D1%86%D1%96%D1%8F

Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ за Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”

https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

Сведенията на Никитин са много интересни защото пасват прекрасно на изследвания проведени от Петър Боев и Славчо Чолаков. Изследвайки костен материал от Каменната, Бронзовата и Желязна епоха, българските учени стигат за заключение, че като цяло траките са местно население, чиито корени се крият в Каменната епоха на страната ни (P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984, z. 313-316).

Излиза, че балканските поселници, които са отговорни за възникването на Триполие, а и Кукутени са траки. Тези данни разбиват на пух и прах старата теория, че траките са се появили на Балканите едва през Бронзовата епоха и, че даже се явяват унищожители на блестящата Халколитна цивилизация. 

Не унищожители, а създатели са били предците ни и то не само на културите Варна, Гумелница, Караново, Винча и др., но и на намиращите се на север от Дунава и Черно Море Кукутени и Триполие. Напълно естествено е да очакваме, че такива силни хора като дедите ни ще се запазят в горепосочените територии и в по-късни епохи. Това наистина е така.

При анализа на предскитската култура от земите на Украйна и Русия, археоложката А.Мелюкова установява, че керамиката, оръдията на труда и т.н. са тракийски по характер.

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347809890_4ea2.jpg

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347824682_ae7c.jpg

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347826414_8894.jpg

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347836497_6197.jpg

Рис. 24. Карта на паметниците от Северното Черноморие от предскитската епоха, с указания на териториите, в които се среща тракийска керамика 

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347978514_2295.jpg

Рис. 32. Еднолезвийни тракийски и скитски мечове от Северното Черноморие

Дори и в по-късни времена, траките обитаващи земите на север от Дунава и Черно Море продължават да бъдат влиятелни и силни хора. На п-в Крим те основават свое царство, което се слави с със своето благоденствие. По времето на Буребиста гетите познати и като даки успяват да се обединят и дори да подчинят своите съседи. Държавата на северните траки се превръща в заплаха за Рим, понеже както знаем от Страбон териториите на гетите започват още при Херкинската гора – Шварцвалд, Германия.

Гай Юлий Цезар планира поход, чиято цел е да предотврати по-нататъшно обединение на траките и засилване на тяхната мощ. Римският политик не успява да осъществи замисъла си понеже е убит от своите противници. Следващите сериозни опити на Рим да подчини гетите са от 1 век, но действията на император Домициан завършват с неуспех. Последвалият го владетел Марк Улпий Траян е по-добър тактик и пълководец. Посредством две войни той успява да победи цар Декебал и да заграби богатствата на тракийската държава възлизащи на тонове злато, сребро, а и добитък.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg9D6JFN75Jb2vndFI47zkKwURw_3fYvayGbIobU0vuIQ3sr33pHx7jxvKPCpAKK-PSC_oPcVgLpJEYGmXAQrdKpMNMIIN5Ml_8pya7nKbGV-k1XiNO6bWLkriqrtjFdj36HkV5BvjnMVSg/s1600/daciamap.gif

Дакийската държава през век пр.Христа

Ударът срещу северните траки е сериозен. Те с лишени не само от значителен брой бойци паднали във войните, но вече не разполагат и със старите средства. Въпреки това, само след около 60-70 години след завоеванието на Траян, северните траки показват, че не са загубили силата си.

 https://ka-perseus-images.s3.amazonaws.com/9aac04accb369b690b48c2a42bd7f106e077a48a.jpg

Под водачеството на костобоките е извършен мащабен поход. Римските гарнизони по бреговете на Дунав са прегазени. Останалите подразделения на Вечния град от земите на Тракия също не са способни да окажат съпротива и така бутновниците стигат дори до Термопилите в Гърция.

Действията на северните траки не стигат до освобождаване на земите ни понеже макар да са били страховити бойци, дедите ни не разполагат с ресурсите, с които разполага Римската Империя. Тя е в състояние да води дълги и скъпи войни, може да привлече и повече войници от многобройните си провинции. Предците ни се оттеглят на север от Дунава, но не спират с опитите си да прогонят чужденците от Тракия и да освободят своите братя.

Интересното в случая е това, че първото въстание на северните траки 169-170 година съвпада с нулевата година на Именника (на Българските Владетели) 165-170 година. Не само това е съвпадението разбира се. В стария документ се съобщава съвсем ясно, че през II век дедите ни са имали царство на север от Дунава и, че след 515 години, по времето на Аспарух вече са владеели и земите на юг от Дунава. Територията на това царство съвпада напълно с територията на свободните траки, които през II век  правят опит да прогонят римляните от Балканите.

По непонятни причини историците ни пренебрегват тези сведения, а те са от огромна важност защото показват истината за нашия произход. За непредубедените и прогресивни хора е повече от ясно, че старите българи спадат към групата на северните траки, а не към народ, който се е оформил край Алтай, Кавказ или Памир.

Това, което е типично за старите българи от времето на Аспарух е типично и за северните траки, а не за народите на Средна Азия. Защитата посредством земни валове не е изобретение на памирци, или тюрки, а е характерното за северните траки съоръжение. До този извод е достигнал молдовският учен И.Т.Никулицэ след дългогодишни проучвания на материалната култура на северните траки:

“Основная система оборонительных укреплений городищ состояла из земляных валов и рвов. В основу сооружения валов был заложен прин- цип, характерный не только для укрепленных поселений У1-У вв. до н.э. , но и для многочисленных гетских городищ, известных на терри- тории рассматриваемого региона в последующее время... Ширина валов у подошвы обычно варьирует от 8- 14 м при высоте его в настоящее время 1,4 - 1,5 м [376, с.43-45] до 20-22 м при высоте вала 3,5-5 м” – И.Т.Никулице, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987, c.40-41.

Същият учен съобщава и за някои особени видове жилища на северните траки. За нас от интерес са землянките и полуземлянките понеже според специалистите, това са типичните жилища на старите българи в Ранното Средновековие. Благодарение на Никулицэ научаваме и за жилища с овален план, именно тази форма накара някои наши изследователи да говорят за юрти и юртообразни жилища при старите българи. Както се уверяваме обаче, жилищата с овален, кръгъл план са местна тракийска традиция.

http://www.archaeology.ru/Download/Niculice/Niculice_1987_Severnye.pdf

Интересни сведения получаваме и от работа на Ружа Попова, която тя пояснява,  че в Черноморските степи съществува значителен тракийски масив, който не е резултат само от промените, настъпили през римската епоха, а е трайно установен, но вероятно променлив в различните периоди. 

Д-р Попова уточнява и, че тракийското население оказва достатъчно устойчиво влияние върху културата на местното население (Тракийската Култура в Северното Черноморие до III век,  Studia Thracica 13, БАН, Изд. Рал Колобър, София, 2010, с.273).

Странното е, че тази важна информация не е известна на българските студенти. Някои знаят за тракийското присъствие в Черноморските степи, за култовете към тракийски божества на територията на Боспорското Царство – земите на Стара Велика България, но уви, за особеностите на материалната култура на северните траки, на младите българи е известно твърде малко, или дори нищо.

Вместо да израстват с мисълта, че предците ни са създатели на култура и, че са повлияли много други народи, че са успели да се задържат на една територия повече от 7000 години, учениците и студентите ни биват заставени да приемат и повтарят остарели теории.

Точно днес, когато под влияние на чужденци националните традиции биват подлагани на заличаване, е нужно младите хора да знаят истината за миналото и произхода ни. Историята не е просто статистика, изброяване на отминали събития, а също и могъщо средство за възпитание. 

Ако знаеш, че предците ти са били велики хора, ти ще се опиташ да ги наподобиш. Щом дедите ти са били благородни, то и ти трябва да се държиш като благородник. Благородникът е учтив, но не търпи унижения, благородникът е добър, но няма да се поколебае да защити собствеността си, а и роднините си. Благородникът може да прости, но помни имената на враговете си и техните деяния.

Оцеляват тези, които крачат уверено, с гордо вдигнато чело. Нито бедствия, нито действия на чужди агресори могат да заличат народ, който познава своите корени и пази ревниво културата и заветите на предците си.

Използвана литература:

1.Р.Попова, Тракийската Култура в Северното Черноморие до III век,  Studia Thracica 13, БАН, Изд. Рал Колобър, София, 2010

2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

3.А.И. Мелюкова Скифия и фракийский мир. М.: Наука, 1979

4.И.Т.Никулице, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987;

5.А.Мелюкова, Скифия и Фракийский Мир, Наука, Москвар 1979;

6.И.Богданов, Прабългари, Прозиход, етническо своеобразие, исторически път, Народна Просвета, София, 1976;

7.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;

8.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;

9.С. Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

10.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harward University Press, London, 2000;

11.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

12.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

13.P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984;

14. Никитин Алексей Геннадьевич (Аллендейл, США). Доктор. Государственный университет Грэнд Вэлли, Генетические корни трипольцев: что мы узнали после восьми лет исследований

https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx