ДЕДИТЕ НИ - КОВАЧИТЕ НА ДРЕВНА ЕВРОПА

В далечното минало, на хората умеещи да обработват металите се е гледало като на магьосници и дори богове. Способността да се разтопи руда, да извлече мед, злато, или желязо и да се сътвори някакъв обект, е считана за свръхестествена. За онези отдавна отминали времена такова отношение към ковачите е разбираемо. Хиляди години наред народите обитаващи континента ни ползват оръжия и инструменти направени от камък, рог и дърво.

Това са материалите за първите сърпове, брани, рала, ножове,копия и брадви. Трябва да се отбележи, че в доста случаи, не само на Балканите, но и в други региони на Европа, изделията от камък и рог са направени много изкусно. С кремъчните ножове е било възможно дори да се резбоват фигури и сложни орнаменти върху кост. За населението по време на Неолита (Новокаменната епоха), наличните материали за оръжия и сечива са били напълно достатъчни. Хората са били в състояние да оцелеят, но качеството на оръдията на труда не е позволявало да настъпи напредък, революция в развитието.

Преди около 6900-7000 години обаче се случва нещо уникално- появяват се първите ковачи на европейския континент и то не къде да е, а в земите на юг от Дунава. До известна степен това се дължи на благоприятните условия у нас. Залежите на мед в Мечи Кладeнец и Рудна Глава са значителни и първоначално метала е бил леснодостъпен. В последствие, оценили качествата на новоокрития елемент, дедите ни изкопават дълбоки шахти, за да следват рудната жила.

Трябва да се добави също, че планините обитавани от дедите ни познати в миналото като траки, се славят като богати на злато и сребро, а пък и голяма част от реките ни са златоносни. За сравнително кратко време дедите ни се научават да топят, леят и коват откритите от тях метали, създавайки уникални за онези времена изделия. Свидетелство за завидните умения на нашите предци са намерите при разкопки в различни региони на страната ни украшения и инструменти.

Древните обитатели на земите край Варна, Хотница, Стара Загора и т.н. произвеждат златни гривни, медалиони, мъниста и т.н. не само за своите нужни, но успяват да запознаят и хора от далечни региони със своите качествени продукти. Същото важи да направените от нашите майстори медни брадви, клинове, шила, кирко- копачи.

Златни украшения, медни земеделски сечива, а и оръжия, сътворени от ръцете на далечните ни предци достигат до земите на Унгария, Словакия, Румъния, Молдова, Украйна, Гърция. Първите ковачи допринасят сериозно за развитието на търговията на далечни разстояния – нещо уникално и непознато до този момент в Западна и Северна Европа. Въпросните търговски пътища и връзки просъществуват огромен период от време - няколко хиляди години, като се наблюдава и постепенно разширяване на ареала, в който старите балканци продават/разменят своите стоки и по този начин придобиват все по-големи богатства.

Някои от предците ни достигат и до по-далечни региони като Месопотамия (земите на Ирак ). Не кой да е, а траките научават шумерите как да обработват медта. На шумерски, думата за този метал е ududu/уруду. Тя отговаря на нашата дума руда. Нейното древно значение е червен(а), това е и характерния цвят на медта. На шумерски уруду няма смисъл, а това означава, че някой е дал думата на тези хора, дал е и нужните знания къде да се търси рудата, как да се добива, топи, обработва.

Трябва да се добави факта, че дори и в ново време, в определени български диалекти, руд означава червен. Това е и основата за името на една от най-красивите ни планини – Родопите (диал. Рудопи). Лингвистът Иван Дуриданов смята, че най-старото название е *Rud upe.

Със сигурност твърдението, че балкански преселници са повлияни населението на Месопотамия ще бъде посрещнато със съпротива от учените. Нека обаче да разгледаме фактите. Колелото, каруцата, най-древната писменост, царската корона и жезъл се появават първо на територията на България и чак след много време се наблюдава тяхното присъствие в земите край Тигър и Ефрат. Най-логично е да се приема, че колелото, ранната писменост, знанията за обработка на металите са дадени на шумерите от представители на древното балканско население.  

Най-добрия кандидат за това забележително деяние са гетите. Смятам, че техен клон са гутеите – народ обитаващ богатите на руди Загроски планини (възможно е Загрос/ Ζάγρος да е сродно на тракийския топоним Загора/Ζάγωρα). За гутейския език, лингвистите Гамкерлидзе и Иванов смятат, че е прототохарски, а прародината на тохарите съвпада с владенията на гетите – територията около долното течение на Дунава. Идването на траки в земите на шумери, еламити и др., би обяснило и приликата между балканската керамика от Неолита и Халколита с керамиката от териториите на Северен Ирак и Северен Иран.

Керамика от земите на Иран, приликите с тракийската керамика са очевидни

http://www.iranicaonline.org/uploads/files/Ceramics/v5f3a010_f4_300.jpg

По-интересно става когато разберем, че подобна на нашата дума руда се среща и на няколко хиляди километра на запад от Месопотамия. Едни от древните обитатели на Испания са баските, в чийто език срещаме urreida притежаваща значение мед (метал), червен. Впечатляващо е и това, че на баски gori има значение гори, разгаря, alboko означава хълбок, garai-горе, goranz-нагоре, errekan-река, поток, garabi-жерав, soka-сукно, въже. Към този списък можем да добавим баските думи aita-баща, ama-майка. Те съотвестват на тракийските, т.е. древнобългарските  ata, ates-отец, баща и ama, ma-майка. Баският не спада към индоевропейските езици, а реално индоевропейските заемки са най-близки до думите принадлежащи на нашата реч.

Както е и в Близкия Изток, така също на територията на Испания е намерена керамика, която има прототип в земите ни. Тези съдове не са предмет на търговия, а свидетелства за заселване на траки на Иберийския полуостров. Присъствието на дедите ни се доказва от  имената на планините Пиринеи и река Ебро. Те са точни еквиваленти на нашите Пирин и Еброс/Хеброс.

В земите на стара Иберия (Испания) е регистрирана също река Халибс, а и племе халиби. Те са признати за траки, а което е по-важно – считани са за майстори ковачи. Смята се, че гръцката дума за стомана χάλυψ/халипс е изведена от името на старите металурзи, явяващи се част от общността на предците ни. Халибите са хората, които са запознали гърците с коването на желязо и закалката водеща до получаване на нов продукт – стоманата. Сега става ясно, че тези представители на дедите ни са стигнали дори до Западна Европа в търсенето си на земи богати на руди. Няма съмнение, че халибите са хората, които са дали на баските думата urreida притежаваща значение мед (метал).

Разновидности на иберийския меч, който е точно копие на тракийския

http://therionarms.com/reenact/therionarms_c1180_FalcataCollection.jpg

Разбира се преди да стигнат до другия край на Европа, халибите и други техни роднини са дарили гърците със знания по металургия. За χάλυψ/халипс-стомана е вече споменах, самата гръцка дума за желязо σῐδηρος/сидерос, също е заемка. Хялмар Фриск обявава σῐδηρος/сидерос-желязо за дума с неясен произход и цитира свой колега (Crepajac), според когото се касае за заемка от илирийски, идваща от ие корен *sueid-светя, червенея.

Този корен се среща в санскр. şvita-светъл, бял, şveta-бляскав, бял, стблг. свитати сѧ-светя, блестя, свѣтъ-светлина, огън, разсъмване. Най-добрия кандидат е блг. свид-вид дряново дърво с червени клонки, като най-ранното значение на свид е блестя, в БЕР като сродни думи са дадени лит. svidu-блестя, стангл. swiotol-ясен и др. Както можем да очакваме въпросният корен присъства в тракийската ономастика, среща се в името на бог  Σουιτουληνος/Свитулен.

За χαλκός-бронз лингвистите не дават и да се предположи, че е заемка в гръцкия, като същевременно обръщат гръб на една изключително важна подробност – думата χαλκεύς. Нейното значение е ковач на мед, бронз, коренът е същия както и в χαλκός-бронз, но в случая важна е наставката – εύς. Учени като Едуард Риш, Юрий Откупщиков, Ян Бест и др. са на мнение, че думи съдържащи тази наставка не са гръцки, а са наследство от предгръцкото население (трако-пеласгите). Най-често въпросната наставка се среща в тракийски лични имена: Ορφ-εύς.  Τερ-εύς, Σευθ-εύς и т.н. Колкото и да е неприятно за поддръжниците на елиноцентризма, фактите са безмилостни и рано или късно истината трябва да се признае.

Специалистите знаят също, че старогръцките думи за чук и наковалня са заемки и то от речта на дедите ни познати в Античността под името траки и пеласги. ᾌκμον-наковалня съответства на тракйската дума ακμον-камък, все пак камъка е бил първата наковалня- предмет използван като основа, върху която се е ковало. Развитата форма на ακμον-камък, е камен, камък →*akmon/akmen.

Старогръцката дума за чук е τύκος/тюкос, Хялмар Фриск и други негови колеги правят връзка с тъкнѫти-чукам, удрям, тъкати-чукам, истоуканъ-статуя (от истоукати-изсичам от камък - БЕР с.91) и др. Сродни са също втъквам, тъкна, тъка, тикам, всичски най-ранно значение удрям, оказвам натиск. Виждаме, че броят на производни български думи е забележително голям, за заемка от гръцки няма как да се говори, още повече като имаме предвид стирл. túagach-чукане, удряне, шот.гаел. tuagh-брадва, санскр.tuj-удрям, натискам, латв. tūkât-удрям, чукам, натискам.

Не само σῐδηρος/сидерос-желязо, χαλκός-бронз, τύκος/тюкос-чук и т.н. са тракийски заемки в гръцкия. Фламанският учен Аренд Ван Виндекенс смята, че думата μέταλλον/ метал е от (трако)пеласгийски произход. Други учени се затрудняват дадат гръцка етимология и оставят въпроса с произхода отворен.

Всъщност μέταλλον/метал е гръцкото предаване на нашата дума мед, с наставка –ал. Тъй като медтта е първия материал годен за коване, то и името й става основа за всички подобни материали. Възможно е латинската дума metallum/метал да е попаднала в речта на потомците на Ромул посредством гръцко посредничество, но не е изключено да е директно заета от пеласгите. За пеласгийско присъствие на Апенините и по-точно в Лациум знаем от сведенията на Плиний Стари. Благодарение на Плутарх научаваме легендата за основаването на Рим от пеласгите, а и за това, че тези стари балканци са покорили (следователно и повлияли) народите от познатия свят:

“Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome “ – Plut.Rom.I.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html

Освен metallum/метал римляните наследяват и друга дума от трако-пеласгите. Австрийският учен Алоиз Валде смята, че латинската дума fеrrum/ферум-желязо има по-стара форма *ferzum, която от своя страна се явава заемка от староеврейски и шумерски (bar(e)zel-желязо стевр. barzil/барзил- метеоритно желязо шум.).

Възстановката ferum →ferzum→ barzel →barzil е правилна, но коренът barz/барз има значение светъл, сияен и принадлежи по-скоро на индоевропейските езици:  санскр. bhraj/bhrej-светя, сияя, авест. brāzaiti-свети, сияе, стчсл., стблг. пробрѣзгъ-разсветляване, блг. барз-пепеляв, сив, брез, бряз-имащ бели петна.*

Със сигурност не е имало контакт между шумери и латини, италийци. Старите евреи пък се установяват на Апенините векове след появата на желязото там, но за идване на балканци в Лациум, по време на ранната Желязна епоха, историческите извори дават данни. В такъв случай, редно е да приемем, че определена група от дедите ни запознава жителите на Вечния град с желязото. Тези наши предци са наричали желязото барз/берз, т.е. нещо светло, сияйно, такова прочее е и значението на самата дума желязо – нещо светло.

Поради това, че речта на латините е била различна, те прекрояват барз/берз на ferzum→ ferum. По-горе отбелязах, че има връзка между баската дума urreida- мед (метал), и нашата дума руда. Сега е момента да се добави, че по всяка вероятност дедите ни са дали на баските не само своята дума да руна, но също и древното название на желязото барз/берз. Баските от своя страна променят барз/берз на burdin-желязо.

Нека се върнем обратно при потомците на Ромул. Ако хвърлим поглед върху друга старолатинска дума, ще установим друга, доста интересна връзка. На езика на жителите на Вечния град, aes има значение мед, бронз, метал, пари и т.н. Aes отгововаря на санскритската ayas-желязо, метал, злато, стомана. Ясно е, че с aes и ayas не се има предвид точно определен вид материал, а се касае за обозначение за светло, сияйно вещество, както е и в случая с древната дума за желязо берз→ferzum.

Това се потвърждава от алтернативното значение на санскритската ayas-огън. Напълно възможно е потомците на Ромул да са взаимствали думата aes от дедите ни, в чиято реч тя има значение ясен, (ясна), сияен, (сияйна). В тракийската ономастика се среща такава дума, тя присъства в названието на тракийската река Aes-epos-ясна вода, сияйна вода.**

Старолатинската aes –мед, бронз, показва връзка също с галската isarno-желязо и германската Eisen-желязо. Тъй като aes/is(arno)/eisen могат да се обяснят с тракийската, т.е. древнобългарската aes-ясен, ясна, то не е пресилено да се каже, че траките са запознали не само латините, но също така келтите и с коването на желязо. Факт е, че във всеки келтски език думите за ковач приличат поразително на нашите:

шот.гаел gobha, стирл. goba, брет. gof, стуелск. gob, корн. gof, гал.gobann-ковач.

Доказателствата идват не само от областта на лингвистиката Нека не забравяме, че траките са майстори на коването на желязо поне от XIII век пр. Христа. Италийските народи се запознават с тайната на обработването на този метал едва през VIII-VII в.пр.Христа, приблизително по същото време както и келтите.

Германите, които живеят по на север ще трябва да почакат още няколко века. Тяхната Желязна епоха започва едва през V в.пр. Христа, т.е. около 800 години след времето когато дедите ни са майстори-ковачи на желязото. Ясно е, че в никакъв случай не може да се говори за някакви общи знания, наследство от времето на хипотетичния праиндоевропейски език.

Появата на желязото при келтите/галите съвпада с началото на Халщатската култура.Нейни основоположници са северните траки, които някои автори предпочитат да нарекат трако-кимерийци. През VIII в.пр.Христа, в Галия се появава нова порода коне, нов вид юзда, нов тип погребение – благородникът е погребан с колесница, или с коня си, а над гроба е бива издигната могила. Всички тези неща са характерни за старото население на Източна Европа. Освен това разполагаме с думите на Хиполит, който е убеден, че келтските друиди са инструктирани лично от Залмоксис. Безспорно се касае за свидетелство за ранен контакт между дедите ни и келтите.

Разпространение на трако-кимерийската материална култура

http://www.kimmerier.de/Abbildungen/abb004.jpg

Важен аргумент в подкрепа на това твърдение е факта, че тракийските, т.е. древнобългарските топоними в Галия е значителен, но поне за мен от по-голяма важност са документираните в галските територии особени лични имена. Става дума за: Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус.

На тези, които четат внимателно със сигурност е направило впечатление, че Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Този изключително важен за нашата история факт не е коментиран никога от нашите професионалисти, все едно информацията изобщо не съществува. Тези данни, комбинирани с доказателствата на материалната култура показват колко голяма е била ролята на дедите ни в полагането на основите на келтската култура.

Келтите от своя страна оказват влияние върху германите, най-вероятно ковачи и рудари от Галия са научили северните си съседи къде да намерят желязна руда, как да я разтопят и как да изковат оръжия и земеделски сечива.

За мен няма никакво съмнение, че дедите ни са залели европейския континент със светлината на знанията си няколко пъти. Организираното земеделие и скотовъдство се разпространява от Балканите на запад, изток и север. Същото важи за разпространението на колелото, ранната писменост, а както вече се уверихме и знанията по металообработка. Без балканските ковачи Европа щеше да изглежда доста по-различно. Нито Рим щеше да извиси снага, нито пък щеше да възникне гордото и силно галско общество.

Приносът ни в развитието на европейските народи е наистина огромен. До всеобщо признание едва ли ще се стигне скоро, но на този момент стига всеки българин да знае, че е потомък на велики хора, на тези, които първи са открили тайната на металите и са я дарили на други хора. За да почетем нашите деди е хубаво да следваме примера им, да бъдем търсещи, силни, уверени в себе си. Ковачът кове съдбата си сам.

Използвана литература и пояснения:

1.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.Ю.В.Откупщиков, Догречейский Субстрат, У истоков европейской цивилизации, ЛГУ, Ленинград, 1988;

4.S.Piggot, The Druides, Penguin Books, Harmondsworth, 1975;

5.C.Renfrew, The Autonomy of the South-East European Coper Age, Proceeding of the Prehistoric Society, University Museum of Archaeology and Ethnology, Cambridge,1969;

6.J. W. Donaldoson, Varronianus, A Critical and Historical Introduction to the Ethnography of the Ancient Italy and to the Philological Study of the Latin language, John Parker and Son, London, 1852;

7.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, 1-ste Band, Teubner Verlag, Leipzig, 1896;

8.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, Zweiter Band, Teubner Verlag, Leipzig, 1904;

9.A Latin Dictionary. Founded on Andrews' edition of Freund's Latin dictionary. revised, enlarged, and in great part rewritten by. Charlton T. Lewis, Ph.D. and. Charles Short, LL.D. Oxford. Clarendon Press. 1879;

10.H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010;

11.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011;

12.Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, International Foundation Europa Antiqua, Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences, edited by International Foundation Europa Antiqua, Published by Europress, Printed by Balkan Press, Sofia, 2000;

13.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörtebuch, Heidelberg, 1956;  

F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926;

14.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

 Извори от интернет:

1.Plutarch, Life of Romulus http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html

2.A.Walde, Lateinische Etymologisches Wörtebuch  https://ia800301.us.archive.org/23/items/Lateinisches-etymologisches-woerterbuch/Walde-LateinischesEtymologischesWrterbuch.pdf

3.CERAMICS ii. The Neolithic Period in Northwestern Persia

http://www.iranicaonline.org/articles/ceramics-ii

4. Т. В. Гамкрелидзе, Вяч. Вс. Иванов, ИНДОЕВРОПЕЙСКАЯ ПРАРОДИНА И РАССЕЛЕНИЕ ИНДОЕВРОПЕЙЦЕВ: ПОЛВЕКА ИССЛЕДОВАНИЙ И ОБСУЖДЕНИЙ http://www.philology.ru/linguistics3/gamkrelidze-ivanov-13.htm

5. TherionArms International, Celto-Iberian Falcata http://therionarms.com/reenact/therionarms_c1180.html

*Приликата на шумерската barzil/барзил- метеоритно желязо и староеврейската bar(e)zel-желязо с нашите пробрѣзгъ-разсветляване, блг. барз-пепеляв, сив, брез, бряз-имащ бели петна може да се обясни лесно с присъствието на трако-пеласги в Близкия Изток. Гутеите-гети обитиват Месопотамия, а старите евреи са контактували дълго време с част от пеласгите – библейските филистимци.

**  Както бе отбелязано по-горе, елемента aes от Aes-epos има значение ясна, сияйна, а пък елемента epos, притежаващ и вариант apas може да се обясни със стбллг. вапа-вода, бавна вода.

ИМЕТО БЪЛГАРИ Е ПО-СТАРО ОТ ТРОЯНСКАТА ВОЙНА

В края на миналата година, заедно с г-н Александър Мошев създадохме работа, с която се опитахме да обясним произхода и значението на името българи. И двамата имахме свои проучвания, а недълго преди съвместната ни изява, г-н Мошев дори бе издал интересна книга със заглавие “BOLGAR Тайните на нашия произход”.

Труда ни бе публикуван в декемврийския брой на “Списание 8” (2016г.). Паралелно с нашата статия бе представена и критика от проф. Светлана Янакиева. Това е съвсем в реда на нещата, културната критика е полезна защото стимулира към по-задълбочено проучване и по-сериозни проверки на бъдещи работи. Въпреки, че с г-н Мошев уважаваме проф. Янакиева, считаме я за способен специалист и ценим високо приноса й в лингвистиката, все пак не можем да приемем нейните аргументи. Възраженията си ще представим подробно след време.

Понеже темата е важна, а и не всеки е успял да си набави “Списание 8”, реших да публикувам материала отново, но в променен, а и съкратен вид защото блога не позволява да се представят голям брой страници. За сметка на това, сега са добавени няколко неспоменати малки, но важни подробности.

Надявам се тази работа да обясни защо името българи се среща на много места по света, а и защо на хората носили най-рано това име трябва да се гледа като на местно, балканско население.

Да се тълкуват имената на народите е трудно, но ако в проучването бъдат комбинирани сведения от ономастика, исторически извори, археология, антроплогия (и генетика), то възможността да се сгреши намалява. За жалост, учените в миналото не са приложили този принцип и това е довело до безобразните спекулации относно нашето народностно название, а и произхода ни.

Както нашите, така и чуждите историци трудно биха приели, че името българи е по-старо от Троянската Война, или с други думи – името българи се явява най-древното название на европейски народ. Професионалистите смятат, етнонимът българи е регистриран за първи път през IV век. 

Става дума за споменаването в работата на анонимния римски хронограф, който посочва Зиези като наш праотец – Ziezi ex quo Vulgares. Съвременник на хронографа е Св. Йероним, който на своята карта отбелязва нещо от голяма важност за нас -Mesia hec & Vulgaria – Мизия също и България. Докато с работата на анонимния римски автор учените нямат проблем, повечето от тях не дават и дума да се издума за това, че картата на Св. Йероним е автентична.

Проблемът се състои в следното – върху голяма област като Мизия, едно ново име би се наложило бавно. Ако има споменаване на значителна територия с име България през IV век, то със сигурност името е доста по-старо, поне век-два по-старо, а това създава сериозни главоболия на хората поддържащи теориите за азиатския произход на старите българи.

През III и II век Мизия е обитавана предимно от траки, като в градовете има също римляни и гръцки колонисти. Приемем ли, че картата на Св.Йероним е автентична, излиза, че българи е име принадлежащо на древно балканско население. Това прочее проличава и от името Ziezi защото в тракийската ономастика срещаме Zizo, Zisis, Zeissis, Zeizas.

В езика на Орфей срещаме също лични имена и теоними като:  Аспиос, Мостис, Борискос, Войнес, Дулес, Кардент, Прусий, Тарутин, Телеф, Тревелий, Токей. Те показват силна прилика със старобългарските Аспарух, Мостич, Борис, Войн, Дуло, Кардам, Прусиян, Таридин, Телец, Тервел, Токт, но тези паралели никога не са посочвани от учените определящи дедите ни като дошъл от Средна Азия народ. Дали пък навремето специалистите са смятали за редно, че неспоменаването на неудобни данни не е в противоречие с принципите на науката?

Пренебрегнат е също факта, че от времето когато Св. Йероним написва Mesia hec & Vulgaria – Мизия също и България, до епохата, в която живее Лаоник Халкокондил – XV век, т.е. в продължение на 1100 години, значителен брой средновековни автори правят отъждествяване на старите българи с мизите.

Те са най-големия, а и най-разпространения от древнобалканските народи. 

Според Страбон, най-старата земя на мизите е била край Дунава, оттам, част от тях са мигрирали за Мала Азия (по-точно територията на днешната Северозападна Турция) – Strab.VII.3.2. Неслучайно там се появават названията Мизийски Босфор -Strab.XII.4.8 и Мизийски Олимп-Strab.XII.8.1.

Още преди Троянската Война, заедно с тевкрите, мизите успяват да покорят своите роднини в Тракия и да стигнат до Адриатическо Море (наречено от Херодот Йонийско), а на юг завоеванията им опират чак до река Пеней в Тесалия- Her.VII.20.  

Това сведение на бащата на историята, повечето от нашите учени не обичат да споменават. Мизи на Балканите е нещо като табу за доста изследователи. Те се противопоставят яростно на сведенията на старите автори за присъствие на мизи на край Пеней в Тесалия и по долното течение на Дунава. Смята се, че Страбон, Дион Касий, Елиан, Тит Ливий, Луций Аней Флор, Йордан, не представят реалността в работите си, но тези летописци са доста прецизни. А и как да се наложи названието Мизия на една голяма област, ако там никога не е имало мизи?

Признае ли се присъствието на мизи на юг и на север от Дунава, а също и край река Пеней в Тесалия, ще стане ясно, че се касае за огромен народ, който няма как да изчезне като топящ се сняг. Самото отъждествяване на българи с мизи в продължение на повече от хилядолетие пък показва, че няма идване на нов народ в земите ни през прословутата 680-681-ва година, т.е. това, което е преподавано в училища и университети не отговаря на истината.

Нека видим каква е връзката на мизите с името българи. Преди около 2500 години, Херодот прави едно доста интересно изказване. Той определя бесите като част от сатрите – Her.VII.111. На друго място бащата на историята споменава твърдението на пеоните, че те самите спадат към тевкрите обитавали Троя- Her.V.13. Страбон пък съобщава, че витините са от групата на мизите -Strab.XII.3.3. Същият автор смята също, че мизите, меоните и мейоните са едни и същи хора - Strab.XII.3.20.

От тези сведения става ясно, че големите племена са се състояли от няколко групи, като в далечното минало всяка група е имала свое отделно име. Понеже в продължение на 1100 години старите българи биват наричани мизи, ние трябва да проверим дали определена група от тези хора е била известна с име, което се явава прототип на българи. Със сигурност това име е звучало по-различно в далечното минало, а пък и ако е документирано от чужденци, то ще бъде представено в доста променен вид.

Още в началото на изледването ми, бях заингригуван от названието на войнствен, негръцки народ обитаващ областта Фокида. Тя представлява интерес понеже е обитавана от нашите предци, които по време на Античността са наричани от гърците с името траки. За това, че траки са владели земите на юг от Олимп и по-точно Давлида, Фокида, получаваме сведения от работите на Тукидид – Thuc. II.29 , Страбон-Strab.VII.7.1 и Павзаний- Paus. I.41.8.

Това, а и други неща карат съвременният изследовател Робърт Дж. Бък да определи един негръцки народ - флегиите/Φλεγύες като принадлежащи на тракийската общност. Като епоним на тези хора е посочен Флегий/Φλεγύας - син на тракийския бог Арес.

Имайки предвид сведението на Херодот за завоеванията на мизите преди Троянската война и данните представени от Страбон за тракийската Фокида, то е логично да приемем, че избягваните от специалистите флегии/Φλεγύες, принадлежат на групата на мизите, към която спадат също витините, меоните, мейоните и т.н.

На пръв поглед името флегии/Φλεγύες е твърде различно от името българи. Отново напомням, че въпросното етническо название е документирано в далечното минало от гърците, чийто език е бил твърде различен. Истинското звучене на флегии/Φλεγύες е било по-скоро бльгии. От бльгии се развиват форми като болги, белги, бльгари и в крайна сметка, след векове развитие се стига до познатата на всички ни дума българи.

Съдейки по това, че дедите на южните ни съседи записват старомакедонските имена Билипос и Береника като Филипос и Ференика, можем да отсъдим, че по същия начин и тракийските лични имена започващи с Б, често са били променяни. Все пак, траки и стари македонци са хора от един и същ произход, говорещи изключително близки наречия. Нека не забравяме свидетелството на Хеланик (цит. от Arkwright) относно това, че мизите (които Хоматиан и др. наричат българи) се явават древни обитатели на Македония.

Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος, бразда-φάρος, бреме-φέρμα, брод-φόρος. Ето за това не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.

Въпросните бльгии/флегии не са изчезнали безследно. Някои от тях дори влизат в историята на други народи. Еднa група от бльгиите се заселва в Индия, други се установяват в Скития, има  такива, които избират територии от Панония, а дори и  Ирландия за свой дом. Последните стават известни като Fir Bholg.

Нека разгледаме първо историята на групата бльгии, които потеглят на изток.  Нон разказва, че преди да тръгне за Индия, Дионис събрал съюзници като един от тях бил Форба/Борба. Той е владетел на народа бльгии, като несъмнено не е придружил Дионис сам, а е взел най-способните си бойци със себе си. С помоща на храбрите си придружители, Дионис покорява Индия. Според Луций Ариан, след победата си Дионис  полага основите на индийската култура – Arr. Anab.VII.viii.

http://www.literatura.hu/lexikon/mitosz/dionysus.gif

Такова нещо не може да стане бързо, трябва да бъдат повлияни няколко поколения, а това означава, че част от спътниците на Дионис са останали в Индия. За това разказва и Ариан, като дори споменава имената на наследниците на тракийския бог – Спатемба, Будия  (Буда?) и др.– Arr. Anab. VII.vii.

Не само сведенията на Нон показват, че сред заселилите се край Хималаите балканци е имало и представители на флегиите, чието правилно име е било бльгии. Както обаче старите гърци променят бльгии на флегии, така и старите индийци са променили названието на предците ни, документирайки го в своите летописи. 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/81/Dionysos_Indians_Massimo.jpg/800px-Dionysos_Indians_Massimo.jpg?1496496458707

http://www.wikiwand.com/fr/Dionysiaques

Според световно известния лингвист Макс Мюлер,  името, които гърците представят като флегии (бльгии) съотвества точно на бригу (народ обитавал Индия) -“ Few scholars would deny that Phlegys is the correct representative of Bhrgu in Greek.”

B Индия бригу са познати също като баргава/балгава. Тяхното име  означава сияйни, светли.  Думата барга/балга има смисъл сияние, блясък, а други сродни думи са латв.balgans-светъл, сткелт. bolgscio-сияние, блясък, лат. fulgor-светкавица, гр.φλέγω-горя, φλεγῠρος-горящ, пламтящ, да не забравяме и нашата благ, чийто най-древен смисъл е светъл, лъчезарен – БЕР, Т.1, с.52-53.

За доста хора би било трудно да приемат, че дедите ни наричани в древността с името траки, са завладели Индия и са повлияли културата и езика на местното население. Това е така защото на повечето сънародници не е известно, че над десет стари автора свидетелстват за похода на тракийския бог Дионис в Индия. Става дума за писалите по времето на Античността: Аполодор, Ариан, Еврипид, Нон, Хигиний, Овидий, Павзаний, Плиний Стари, Сенека, Страбон, Цицерон, Филострат и др.

Не само има изобилие на данни за тракийското завоевание на Индия, но съществуват и други доказателства относно това, че част от дедите ни са тръгнали от Балканите и заселвайки се край Хималаите, оставят отпечатък дори в генетичния облик на определена, изолирана част от населението.

Неотдавна бе проведено генетично проучване на брамините, които се явяват потомци на старите арийци. Оказа се, че при тези хора среща маркера R1a1 и това не е учудващо защото той е определен като типичен за старите арийци. При нас се среща при около 17-20% от населението, по-интересно е обаче присъствието на три други маркера при брамините, а именно J2, E, G2. Те са чужди за региона край Хималаите, изключително редки са в Индия, но за сметка на това се срещат при нас балканците, а и сред хората от Западна Мала Азия, която в далечното минало е обитавана от много тракийски племена.

Там са живели фриги, витини, мосинойки, халиби, бебрики, бюснеи, меони, мейони, дардани и разбира се мизите, които Димитри Хоматиан определя като предци на българите. При нас българите се срещат и четирите маркера типични за индийските брамини - R1a1, J2, E, G. Дали това ще е любопитна случайност, или просто поредното доказателство, че походът на Дионис трябва да се отъждестви с така нареченото арийско нашествие в Индия?

Все пак, край Мохенджо Даро и Лотал, Харапа, са намирани особен вид кирко-копачи, а и оръжия, за които се знае, че не са местни. Техните прототипи са на Балканите и по-точно земите на България. Касае се за артефакти от Халколита, намерени край Варна и Стара Загора.

Друго място свързано със старите българи през Ранното Средновековие е Панония, това е основно територията на Унгария, но са включени също и земи от Хърватско, Словакия. В Панония, през през I век Плиний Стари локализира племето белги/Belgites –Plin. H.N. III.xxv.148. 

Taм e древния град  Volgum/Болгум, предполага се, че това е днешния  S.Fenekpuszta  (Barrington  Atlas  of  the Greek  and  Roman  World,  map 20,  P.Kos, M.Šašel Kos).  Неговото име показва връзка с тракийския етноним бльгии. В Панония са регистрирани и други стари селища, чиито названия са от интерес за нас.

На първо място е Bolentum/Волентум, тълкуване може да получим с тракийската глоса βολινθος/волинт-бик, отговаряща на стблг. волѧте-вол, едро рогато животно. Не по-малко интересно е името на панонския град Πέσσιον/Песион. Лингвистът Димитър Дечев определя топонима като тракийски, макар да съобщава за съмненията на Вилхелм Томашек. Най-вероятно Πέσσιον/Песион е стария вариант на българското укрепено място Пеща, което след време прераства в крупно селище, днес познато под името Будапеща.

Столицата на Панония носи името Sabaria/Сабария, то е сродно на тракийския топоним Zburulus/Сбурул – село от покрайнините на Пловдив/ Philippopolis. Обяснение можем да получим с българските думи сбор, събор, сборище, а и диалектната сбур-събор. Явно не случайно византийския летописец Йоан Цеца (цит. А.Мошев) поставя равенство между българи и панонци - Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι.

Както може да се очаква, земите на Скития, там където Помпоний Мела локализира народа *Belgae/Belcae също се срещат тракийски топоними.Там са Παντικάπης/Панти капа, Κοροκονδάμη/Коркон Дама, Ταμυράκη/Таму рака, Παρόστα/Пароста. Те показват прилики с намиращите се на юг от Дунава Capi dava, Uscu dama, Ταμον βαρι, Ostaphos. Обяснение за тези древни  топоними от териториите на Скития и Тракия, получаваме с българските думи копа, дом, тъмен, река, устие.

Явно както е в случая с Панония, така и в Скития освен присъствие на народ, чието название е близко до това на тракийските бльгии, има също тракийски топоними обясними на български език.

Скития и Тракия имат още един паралел, който показва развитието на етнонима бльгии във форма по-близка до съвременната. Разбираме за това благодарение на епитет на едно божеството Вλεκουρος (*Вλεγουρος) – Блегур.  Неговото име е регистрирано на посветителски надпис от село Дъждец, Ивайловградско. Акад.Владимир Георгиев смята, че този епитет е с основа ие. *bhleguro-горящ, пламтящ, възпламеняващ и дава за сравнение гръцкото прилагателно  φλεγυρός - горящ, пламтящ. Φλεγυρός от друга страна е сродно на тракийския етноним Φλεγύες-бльгии.

На територията на Скития, по-точно в намиращото се в близост до река Волга село Сосновка е намерен друг интересен надпис, на който срещаме посвещението: Θεῳ Ἄρει Вκληκουρῳ. Тук с епитета Вληκουρ е наречен не кой да е, а тракийския бог Арес.

Напомням, че Флегий/Φλεγύας – явяващ се епоним на траките наречени от гърците флегии/Φλεγύες, е син на Арес. Mиграцията на траки в Скития обяснява и култа към изконния тракийски бог на това място.

Надписите от Сосновка и Дъждец са от II век и показват, че по това време етнонима Φλεγύες-бльгии вече се е развил в бльгьри/Вλεγουροι.  По същия начин древния хидроним Искос се превръща в Искър.

Няма съмнение, че епитета Блегур документиран от гръците като Вλεκουρος (*Вλεγουρος) Вληκουρ е етнически, т.е. принадлежи на народ, който носи име изключително близко по звучене до нашето народностно име. Даване на етнически епитети на определени божества е нещо добре познато.

На бог Зевс са давани етническите епитети Πελασγικος/ Пеласгийски, Καριος/ Карийски, по имената на древните народи пеласги и кари.  По същия начин, по името на хората бльгьри/Вλεγουροι възниква и етническия епитет Вλεκουρος (*Вλεγουρος)  Вληκουρ.

Остава да видим дали променилите Ирландия болги имат нещо общо с нас. Изучавайки историята на Галия, а и на Британските острови, определени изследователи забелязват прилика между името белги/Belgae в Галия и Южна Британия и народа болги, или както е наречен от ирландците Фир Болг/Fir Bholg. Обикновено се казва, че се касае за едни и същи хора, които са дошли от изток, но не се уточнява къде точно е този изток.

Всъщност това се знае прекрасно, като прародина на болгите, в ирландските хроники е посочена земята ни, която по време на Античността е наречена Тракия. Ирландските монаси записали деянията на болгите, смятат, че последното идване на въпросните хора от Тракия е било по времето на Кир Велики - VI век преди Христа.

На данните се е гледало сериозно защото са публикувани навремето в “Енциклопедия Британика”: “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

Ето какво установихме до този момент:

I.Още преди Троянската война е съществувал народ с име бльгии. Тези хора спадат към най-големия тракийски народ – мизите. Поради това, че речта на гърците е доста различна, те документират бльгии като флегии/Φλεγύες.

II.Бльгиите потеглили с Дионис към Индия са същите хора, които в по-късни времена са наречени арийци. Благодарение на по-високата си култура, старите балканци повлияват населението на Индия, което подобно на гърците документира името им в променен вид – балгава/баргава.

III. Бльгиите заселили се в Панония и Скития влизат в историята под имената Belgites Belgae/Belcae.

IV.Бльгиите отишли чак до Ирландия остават в ирландските хроники като Фир Болг.

Благодарение на древния тракийски етноним Φλεγύες-бльгии ние разбираме каква е била най-древната форма на народностното ни име съществувала във времената преди Троянската война – 1400-1300 пр. Христа? С помоща на епитета Вλεκουρος (*Вλεγουρος) – Блегур разбираме как народностното ни име се е развило и каква форма е придобило във II век. След още няколко века то ще бъде регистрирано от римляните като Vulgares, Bulgares, гърците ще запишат в своите книги Вουλγαρ(οι), Вουργαρ(οι), а старите англо-сакси ще наречат страната ни Pulgara land.

Чак по времето на Черноризец Храбър, поради това, че народностното ни име е записано от човек произходжащ от нашите среди и то с кирилица във формата блъгар(скъ), то най-сетне ще се доближи до съвременния си вариант българи.

На този момент е трудно да се каже защо предците ни са се самоназовавали бльгии, българи -сияйни, светли, пламтящи. Възможно е епитетът да е използван, за да се подчертае благородство, превъзходство. Не е изключено обаче и причината да се крие в религията на дедите ни, по точно тяхното преклонение към светлината и нейното проявление огъня. Да не забравяме, че Ария е най-древното име на Тракия, а бог Агни е един от най-почитаните от старите арийци.

Как точно стоят нещата ще разберем след време, когато имаме на разположение повече данни, а те несъмнено ще се появат. На този момент е важно да знаем следното:

Името българи е изключително древно, появило се е на Балканите преди поне три хиляди и четиристотин години. По начало е звучало като бльгии /Φλεγύες, после се е развило в бльгъри/Вλεγουροι и накрая в бльгари, българи.

Названието бльгии е принадлежало на хора от групата на мизите. Част от тях заминава за Индия по време на Бронзовата епоха и там остава в историята под името баргава-сияйните. Тази миграция може да се свърже с похода на тракийския бог Дионис в Индия. Други представители на древнобалканския народ, чието развито име носим днес, са мигрирали за Панония, Скития, а и по-далечни места. Това обяснява защо има локализиране на българи не само на Балканите, но също така и на териториите на Панония, Скития и т.н.

В миналото различни безсъвестни индивиди се опитаха да ни унижат тълкувайки името българи като мелези, смесени, или пък идващо от монголска дума за животно. Други ограничени хорица се опитаха да внушат, че народностното ни название е дадено от други хора и означава стражари. Както виждаме истината е друга – името българи означава светли, сияйни и се явява най-древното запазено име на европейски народ.

Във всяка епоха дедите ни са доказвали многократно, че заслужават да бъдат наричани светли, сияйни. Прощавали са на враговете си, подавали са ръка на слабите, дарявали са знания на ходещите в тъмнина. Това е причината за удивлението на голям брой чужденци посетили страната ни. Как ли не са ни наричали: “ деца на земята, истински хора, имащи уникални качества на тялото и духа, ненадминати в своето упорито преследване на целта, устойчиви към морални болести, имащи силна страст към знанието, достойни за почит и похвала, превъзхождащи всички останали християни, хора способни на велики дела, притежаващи социални и патриотични качества заслужаващи възхищение”.

Не съществува друг народ, който да е получил такъв огромен брой положителни оценки от други хора. Редно е обаче ние да продължим делото започнато от предците ни и да останем верни на името им следвайки доброто и почтеното, помагайки на слабите и борейки се с тези, които са станали слуги на пороците и безродието.

Използвана литература:

1.А.Мошев, BOLGAR Тайните на Нашия Произход, Атеа, 2015;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й.Заимов, Ст. Илчев, БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК, Том I, А-З,  Фототипно издание, Академично Издателство “Проф. Марин Дринов”, София, 2007 ;

4.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

5.О.Н. Трубачев, Indoarica в Северном Причерноморье, Изд.Наука, Москва, 1999;

6.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

7.Vl. Georgiev, La Toponymie Ancienne de la Peninsule Balkanique et la These Mediterraneenne, Puble a l’occation du VIIe Congress International des Sciences Onomastique a Florence –Pise du 4 au 8 Avril, 1981, Academie Bulgare des Sciences, Linguistique Balkanique, III, Fasc. 1, Sofia, 1961;

8.G.Sotiroff, Slavonic names in Greek and Roman Antiquities, Canadian Institute of Onomastic Science, Quebec, 1969;

9.Encyclopedia of Ancient Deities, ed. Ch. R.Coulter, P. Turner, Routlegde Publ. London, 2010;

10.F.M.Müller, Contrubutions to the Science of Mythology, Vol.II, Longmans, Green & Co, London, 1897;

11.W.J.Wilkins, Hindu Mithology, Vedic and Puranic Texts, W.Tacker & Co Ltd, London, 1882;

12.F.C. Woudhuizen, Thracians, Luwians and Greeks in Bronze Age Central Greece, Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984;

13.R.J.Buck, A History of Boeotia, The University of Alberta Press, Alberta, 1979;

14.W.Ridgeway, The Origin of Thragedy with special reference to the Greek Tragedians, Cambridge University Press, Cambridge, 2015;

15.R.Hard, The Routledge Handbook of Greek Mythology: Based on H.J. Rose's Handbook of

16.Greek Mithology based on H.J. Rose’s Handbook of Greek Mythology, Routledge Publ. London, 2004;

17.S.Saprykin, Greek Inscription on Bronze Cauldron from Sosnovka, Volgograd Region, Russia, Thracia XV, In Honorem Annorum LXX Alexandri Fol, Institute of Thracology, TANGRA TanNakRa Publishing House, Sofia, 2003;

18.Lucius Flavius Arrianus, Alexander de Grote, transl. S. Mooj-Valk, Ambo/Amsterdam, 2001;

19.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

20.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

20.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;

21.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

22.Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;

23.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

24.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

25.J.Mehler, Mehler Woordenboek op de gedichen van Homeros, Vijfde druk, N.V.Nijgh en Van Ditmar’s Uitgevers-Maatschapij, Rotterdam, 1930;

F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926;

26.W.Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;

27.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

28.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

29.Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

30.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

31.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

32. Jordanis, De Origine Actibusque Getarum, editit A.Holder, Academische Verlagsbuchhandlung, von J.C.B. Mohr (Paul Siebeck), Freiburg i.B. und Leipzig, 1885;

33. Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918;

34. Euripides. The Tragedies of Euripides, translated by T. A. Buckley. Bacchae. London. Henry G. Bohn. 1850;

35. Apollodorus. Apollodorus, The Library, with an English Translation by Sir James George Frazer, F.B.A., F.R.S. in 2 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd.1921;

Извори от интернет:

Presence of three different paternal lineages among North Indians: A study of 560 Y chromosomes

Zhongming Zhao,^1,2,3 Faisal Khan,⁴ Minal Borkar,⁴ Rene Herrera,⁴ and Suraksha Agrawal⁴

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2755252/

Pomponius Mela, De Chorographia http://latin.packhum.org/loc/929/1/2/11436-11442@1#2

Philostratus Elder, Imagines II, transl. W.Fairbanks http://www.theoi.com/Text/PhilostratusElder2B.html

Nonnus, Dionysiaca, transl. W.H.D. Rouse http://www.theoi.com/Text/NonnusDionysiaca14.html

Hyginius, Fabulae http://www.thelatinlibrary.com/hyginus/hyginus5.shtml#midas

Pausanias http://perseus.uchicago.edu/perseus-cgi/citequery3.pl?dbname=GreekFeb2011&query=Paus.%2010.4&getid=1

P. Ovidius Naso, Metamorphoses Arthur Golding, Ed.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Ov.%20Met.%204.30&lang=original

Seneca, Oedipus http://www.thelatinlibrary.com/sen/sen.oedipus.shtml

Cicero, De Natura Deorum

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cicero/de_Natura_Deorum/3A*.html

Bhrgu Angirasa Conflict http://sreenivasaraos.com/tag/bhrigu-angirasa-conflict/