ТЕРМИНИ ОТ КУЛТА HA ДИОНИС В ЕЗИКА НА БЪЛГАРИТЕ

Преди повече от половин век фламандския учен Алберт Йорис Ван Виндекенс публикува своят дълго подготвян труд. В творбата си “Le pelasgique Essai sur une langue indo-europeenne préhellénique” cпособния лингвист представя пеласгийските думи в гръцкия език. Ван Виндекенс стига до извода, че южните ни съседи са заели термини от областта на културата, държавната администрация, религията.

Трябва да се уточни, че пеласгите делят един произход с траките и разбира се говорят същия език, като само землищата на двете групи са различни. За пеласгите се знае, че обитават земите на запад от Стрюмон (Струма), a цялата територия на днешна Гърция. 

Неслучайно Страбон твърди, че името на пеласгите е познато из цяла Гърция, добавя, че Пеласгия е най-древното име на Пелопонес и остров Лесбос, цитира Омир, който назовава пеласгите богоравни, със същия епитет – богоравен е наречен и Люкаон – синът на митичния герой Пеласг -Strab.V.2.4.

Няма съмнение, че старите гърци са боговеели по-древното население на страната. Няма съмнение, че южните траки познати като пеласги са стояли на доста по-високо културно ниво от пристигналите от Африка данайци. Това е причината пришълците да заемат много думи от речника на най-древния цивилизован народ на Европа.

https://www.cointalk.com/attachments/seller-thasos-tet-obv-jpg.329696/

Според Ван Виндекенс, сред заемките има и особени термини принадлежащи на култа на бог Дионис. Това са θίασος/тиасос – процесия, празнично шествие в чест на Дионис и θύρσος/тирс - атрибут на менадите (вакханките).

https://media1.shmoop.com/images/mythology/characters/maenad.jpg

Правейки тълкуване на θίασος/тиасос, Ван Виндекенс дава санскр. tvisati/твисати- движа се, движа се развълнуван. Няма съмнение, че θίασος е сродна на tvisati/твисати, но е ясна и връзката със старобългарските двиsати, движати сѧ, подвиsати сѧ- движа се, придвижвам се, карам. Излиза, че θίασος /тиасос - процесията в чест на Дионис, може да се обясни на български език, но навярно поради слабото познаване на нашата реч, фламандският лингвист не е споменал тази важна подробност.

Това е доста интересно, но има и друго. Ван Виндекенс предлага тълкуване на думата θύρσος-тирс със санскр. trasati/трасати-треса, тръскам. И в този случай, най-вероятно неволно, са пропуснати старобългарските думи трѧсти сѧ, трѧсѫ, трѫсъ- треса, тръскам, трус. Логика има защото точно това е функцията на тирса – той се тръска от участващите в шествието на Дионис. Трябва да се уточни, че тирса никога не е изчезвал. В ново време, при нас българите древният атрибут е заместен с тояга украсена с цветя, която водещия народното хоро държи.

Към особените термини от култа на Дионис, трябва да се добави и танца на сатирите носещ името σικινις/сикинис. Някои езиковеди са склонни да дадат обяснение с лит. глагол šókti-скачам, танцувам, други предпочитат да направят връзка с лит. sukti-въртя, въртя се, обикалям т.е. играя хоро. 

Сравнението е правилно, но незнайно защо са забравени българските глаголи суча, насуквам, осуквам, засуквам, притежаващи основно значение въртя. Древният танц σικινις/сикинис означава буквално засукване, въртене, хоро, като българсият език дава най-доброто обяснение.

С култа към Дионис трябва да се свърже и името на неговата майка – богинята Земела. Повечето езиковеди дават тълкуване на Земела със стблг. землiа-земя. В това има логика защото първоначално Дионис е божество на земеделците, неговата “смърт” и възраждане ca са отражение на носещата студ зима и даряващата с топлина, светлина и свежест пролет.

Не по-малко интересно е принадлежащото на Дионис название Сабазий/Сабадий. То отговаря на латинското Pater Liber-свободният, освобождаващият, поради това някои учени (И.Дуриданов, Вл.Георгиев) тълкуват Сабазий/Сабадий със стблг. свободь-свободен, освободен.

С култа на Дионис е свързана и думата вино, която гърците са документирали под формата οῗνος/инос. Тя присъства и други стари езици принадлежащи на хора от съвсем различен произход – факт, който някои учени не желаят да разтълкуват и просто определят като загадка.

На хетски вино е wijana/вияна, на грузийски ghvino/гвино, на арменски е գինի /гини, латинската дума е vinum/винум, гръцката  οῗνος/инос, а на арабски вино е نبيذ/уаин.

Хетския език е сроден на българския, гръцкия и латинския, но няма нищо общо с арабския, нито пък с грузийския, последните два спадат към съвсем различни групи. Освен това, нито исторически, нито генетични, нито археологически проучвания ни дават основание да смятаме, че някога предците на араби, грузинци, гърци, римляни, българи и т.н. са оформяли една общност. 

Поне за мен, изнесените по-горе данни могат да доведат само до едно заключение: думата за вино, а и технологията за направа на виното първоначално е принадлежала на един народ, който чрез миграциите си я е разпространил сред други хора – хети, арменци, латини, гърци и др.

Нека обърнем внимание на следното:

*В своя работа публикувана в САЩ, историкът Вахан Куркджиан твърди, че хетите са смесен народ, като простолюдието принадлежи на местните хора, а благородническата прослойка е от друг произход – на народ говорещ индоевропейски език и обитаващ земите край Босфора. Трябва да се отбележи, че както археологията, така и ономастиката потвърждават факта, в дълбока древност, земите на север и на юг от Босфора са обитавани от хора, които гърците наричат траки по време на Античността и българи по време на Средновековието.

*За тракийско влияние над арменците, а и другите обитатели на Кавказ пише Киркор Джаукян, който определя грузинския топоним Триалети като произлизащ от името на траките трери.

*Плутарх споделя, че в дълбока древност пеласгите са доминатна група на Апенитите, а също и вярването, че Рим е основан от тях.

*Няма съмнение, че принадлежащите на тракийската общност пеласги са учители и на гърците, иначе едва ли Омир би ги нарекъл богоравни.

*Днес арабите биват свързани с исляма, но тази религия се появава през VII век, по време на Античността арабите са почитали други божества. Херодот свидетелства за това, че арабите почитат Дионис и стрижат част от косата си, за да го наподобят- Her.III.8.

След като има ясни сведения за тракийско влияние над хети, араби, гърци, латини, арменци и др. защо да не приемем, че дедите ни са отговорни за разпространяването на виното, а и за самата дума вино? В старобългарския с вино се обозначава както напитката, така също и гроде, а в мн.ч. вина има смисъл лозе.

Езиковедите смятат, че вино идва от глагола вити- вия, увивам се, понеже лозата се вие, увива около скали и клони на дървета. Както смисъла, така и строежа на думата са си български. Глаголът вия, увивам е наш, а съществителни от м.р. често носят окончание О: сено, руно, вено (цена), коляно, мливо.

Интересна подробност е и присъстващата в тракийската ономастика дума гиза/giza (Dia-giza), смятам, че тя може да се свърже със стблг. гыжа-новопосадена пръчка на лозе, която е пуснала няколко клонки.

Самата дума лоза е тракийска, т.е. древнобългарска по произход. Срещаме я в Λαζενος/ Лазенос – име споменато в надписи от Пантикапей – град лежащ в земите на упоменатата по-късно от Теофан Стара Велика България.

Много учени са писали за Дионис и тракийската религия. Някои като Иван Венедиков и Иваничка Георгиева свързват сина на Земела с почитания от всички българи празник Трифон Зарезан. Венедиков дори обяснява как вярването, че Трифон е отрязал носа си почива на древната легенда за Ликург и Дионис. Иваничка Георгиева пък представя данни за особена почит към бръшляна – атрибута на Дионис, сред определено население в Пиринско.

Други специалисти попретупват нещата, пропускат важни подробности, натоварват читателя с ненужно усложнен и изпълнен с неясни термини текст, като това разбира се не е нужно да е направено умишлено, а просто да се дължи на посредствеността на въпросните изследователи.

Тези хора едва ли скоро ще променят стила си на работа, а това означава и, че няма как да поднесат на българския читател пълната истина за причината защо култа към древния бог Дионис е все още жив и силен при нас българите. 

Това не е беда защото всеки непредубеден човек, който би си направи труда да събере достатъчно информация за Дионис, Земела и влиянието на дедите ни над други народи, би стигнал до извода, че ние сме потомци на най-древният цивилизован народ на Балканите, а и Европа. Разпространението на знанията за култивиране на лозата и направа на вино могат да бъдат свързани с миграциите на първите земеделци на Европа, които потеглили от от територията на Тракия разпръскват искрата на познанието в много други региони.

Където и да са стъпили дедите ни, след тях са идвали разцвет и благоденствие. Това е причината далечните ни предци да бъдат наричани богоравни от други народи. В онези далечни времена е имало хармония защото всеки е играл правилната роля, а тази на нашите предшественици е била да водят. 

От друга страна, днешните несгоди се дължат на това, че мнозина от нас не смеят да поемат отговорност, не смеят да играят ролята на стопанин и господар поради това, че не познават миналото на народа ни и дори не подозират каква сила притежават.

За да се промени ситуацията, трябва да се промени и мисленето. Вместо свиване в ъгъла и демонстриране на примиренческо поведение, е по-разумно да вдигнем чело, да изискаме своето, да действаме докато го получим, а после да го пазим ревниво. Това е пътят на българина и този, който се чувства такъв, би трябвало да го следва.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=YDwsZFsFNcQ

 

Използвана литература:

1.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

2.Strabo, Geography, Books 3-5, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

3.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;

4.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя,

Издателство към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора 1995;

5.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;

6.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, София, 1993;

7.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

8.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

9.Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Речник на Старобългарския Език, Слово, Велико Търново, 2001;

10.Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст. Илчев, Български Етимологически Речник, Т.1, А-З, Фототипно издание, АИ Марин Дринов, София, 2007;
11.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;

12.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996; 

13.V.M.Kurkjian, A History of Armenia

 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Asia/Armenia/_Texts/KURARM/5*.html

14. Plutarch, Life of Romulus - "Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome." 

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html

ДВАНАДЕСЕТ НЕЩА, С КОИТО ДЕДИТЕ НИ ИЗПРЕВАРИХА РИМ

Никой не може да оспори величието на Вечния град. Никой не може да оспори факта, че по времето на Гай Юлий Цезар, речта на римляните е отеквала по три контитента. Виадуктите, акведуктите, майсторски направените пътища, посветителските надписи на латински език, великолепните статуи и релефи се срещат на огромна територия. Справедливостта изисква да се отбележи, че потомците на Ромул са не само завоеватели, но и носители на култура.

http://www.italyswonders.com/wp-content/uploads/2014/08/colosseo.jpg

http://www.italyswonders.com/ancient-rome-tour/

Макар да покоряват много страни с огън и меч, макар да задължават подчиненото население да дава войска на легионите и да плаща данък на Рим, дошлите от Апенините нашественици са толерантни по отношение на религията на покорените хора. В някои случаи даже римляните позволяват на чужденците в армията си да изградят храмове в сърцето на Вечния град. На дедите ни наречени на времето траки, е разрешено да имат свое светилище на Есквилинскския хълм.

С течение на времето Рим се превърща в стандарт, към който мнозина се стремят. Малцина обаче са се замисляли относно това – дали преди римляните не е имало други хора, които да се разселят на огромна територия, да повлияят езиково и културно други народи, да разнесат важни знания?

До неотдавна никой не би си помислил, че ролята изиграна от потомците на Ромул по време на Античността, е само повторение и то бледо повторение на това, което дедите ни са извършили не векове, а хилядолетия по-рано. Както тръгналите от Вечния град легионери и пълководци разнасят своята реч по три контитента, точно така, но доста по-рано предците ни са обиколили света и са оставили отпечатък навсякъде откъдето са минали.

Нека отправим поглед към далечното минало и да разгледаме важни, но за жалост слабо известни факти. Става дума за постижения на нашия народ и то постижения, които са допринесли за възникването на значителни промени в обществата на народите влезли в съприкосновение с дедите ни.

Представям кратък списък на открития и постижения, с които предците ни изпреварват Рим:

1.Най-старите латински надписи са от VII-V в.пр.Христа, докато в нашите земи може да се говори за писменост още през пето хилядолетие преди Христа, ако не и по-рано, т.е. у нас има писменост около 4000 години по-рано преди най-ранните римски надписи. В случая, дедите ни изпреварват не само римляните, но дори египтяните и шумерите. Официално гръцката азбука се представя като прототип на латинската, но хората, които поддържат това виждане пренебрегват свидетелството на Плиний Стари относно това, че пеласгите са хората пренесли азбуката в Лаций (Plin.VII.193).

2. Рим придобива каменни стени след V в.пр.Христа, като едно от най-ранните съоръжения е така наречената Сервиева стена. Нейната структура прилича поразително на стените на цитаделата на Евмолпия/Пловдив. 

Стените на Сервий, Рим-Photo taken by Salvatore Falco, June 2005

 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8c/Servian_Wall-Termini_Station.jpg

Стените на Евмолпия- Пловдив

Дали хора от нашите земи са помогнали на римляните да изградят своите най-ранни отбранителни съоръжения е трудно да се каже със сигурност, но трябва да се отбележи това, че не просто на Апенитите, но и в цяла Европа, градове защитени със стена има най-рано на наша територия. Става дума за уникалното селище край Провадия, Варненско. То е от пето хилядолетие пр. Христа, а стените му изпреварват тези на Рим с около 4000 години. Това не е никак малко, нали?

Стените на най-древния европейски град край Провадия, снимка - Дарик Варна
https://m.netinfo.bg/media/images/32702/32702702/991-ratio-provadiia-solnicata.jpg
http://provaton.bg/2017/09/21/още-една-уникална-историческа-находк/

3.По отношение на архитектурата трябва да се добавят и други неща, с които дедите ни изпреварват Рим. Строежите с квадри у нас са с  векове по-стари от римските. Официално, на наша територия се ползват квадри от IV в.пр.Христа насам. Не смятам тази датировка за точна, но дори и с нея изпреварваме римляните.

Тракийска зидария с квадри - V в.пр. Христа, Староселска гробница

4.Несъмнено римляните правят тухлените постройки популярни, но преди потомците на Ромул да се изяват, на наша територия, векове по-рано дедите ни са майсторели дори секторни тухли за куполните гробници на своите царе. Проучванията на археоложката Мария Чичикова дават обилна информация по този въпрос. Нашите предци не само откриват важни неща от областта на архитектурата преди римляните, но има индикации, че някои от учителите на италийските народи са дошли от земите ни. Едва ли е случайно, че лат. struo, grunda, domus и т.н. отговарят на стблг. строѭ - строя, грѧда - греда, домъ - дом.

5.Обработката на металите е важна стъпка напред в древните общества. Първият метал, който човечеството започва да използва е медта. У нас знанията за леене и коване на мед са придобити през пето хилядолетие пр.Христа, жителите на Апенините усвояват уменията около 1500 години по-късно.

6.Златото не е подходящо за направа на оръжия и земеделски сечива, но бивайки устойчиво, а и красиво, бива използвано за украшения, а и като разменна валута. Няколко хилядолетия преди древните жители на Апенините да усвоят тънкостите на златарския занаят, у нас са създадени истински шедьоври на ювелирното изкуство. Като пример могат да бъдат посочени артефактите намерени край Варна, Хотница, Юнаците, Дъбене.

7.Бронзът е сплав от мед и калай, или олово, инструментите направени от бронз са по-качествени от медните и са ценени високо. У нас производството на уникалната за времето си сплав изпреварва значително усвояването на знанията от населението на Апенинския полуостров.

8.С разкриването на тайните на желязото започва нова епоха в човешката история. Този метал е подходящ както за оръжия, така също за земеделски сечива, части на машини и т.н. Отново дедите ни са тези, които изпреварват не само Рим, но и всички останали европейци в тази област с повече от половин хилядолетие. Някои автори смятат, че гръцката дума за стомана, а именно χάλυψ идва от името на траките Χάλυβες.

9.По начало римската мощ е в пехотата, но за завладяването на Картаген, Гърция, Египет и т.н. потомците на Ромул е трябвало да ползват флота и са се справили добре. По времето на Цезар римляните са господарите на моретата, а тази роля е изпълнявана от дедите ни повече от 1200 години по-рано. Не случайно пеласгите, а и техните роднини дардани, тевкри, мизи и др. са наречени Морски народи в хрониките на фараоните Рамзес III и Меренпта. В края на Бронзовата епоха дедите ни са сериозна заплаха дори за Египет.

10. Опитомяването на коня през четвърто хилядолетие пр. Христа (в Черноморските степи) също е важно събитие не само за транспорта, но и за военната тактика. В древността , колесничарите, а и конницата са ударната мощ на една армия. Дедите ни са известни като конелюбиви, а и бойци-колесничари. Римляните така и не успяват да въведат колесницата на бойното поле, а за появата на значима римска конница, може да се говори дълги векове след като нашите деди са усвоили до съвършество ездаческото изкуство.

11. Отваряйки дума за изкуство, трябва да призная, че в имперския период, римските майстори са сътворили шедьоври, но както по отношение на монументалната скулптура, така и по отношение на фреските, нашите деди водят с векове. Преди няколко години, в Източните Родопи бе намерена част от статуя на лъв. Тогава стана ясно, че предците ни са били способни да ваят майсторски фигури още по времето на Троянската война. Това означава, че нашите деди изпреварват римляните с около 1000 години в скулптурното изкуство. Прочее, образци на монументално изкуство има и при фригите, поне половин хилядолетие преди римляните.

                                 

Снимка: "Стандарт" 
http://plovdivweek.com/sumatoha/kultura/otkriha-kamenna-lavska-glava-v-rodopite_13092012

                             Монументални фригийски статуи (по Ramsay) 

Фреските от минойските дворци обитавани от траки и пеласги са датирани XVII-XVI в.пр. Христа, а за римска живопис можем да говорим около 1500 години по-късно.

Изображение на младеж с бръсната глава и две кики – Акротири, о-в Санторини

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ae/Fresco_of_a_fisherman%2C_Akrotiri%2C_Greece.jpg

Във времето когато Рим е бил ограден с плет, дедите ни издигат внушителни паметници, а в направата на мебели майсторството им е ненадминато.

Паментикът на цар Мидас, изображение User:China_Crisis

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/51/MidasSehri.Tomb.jpg

Фригийски мебели

http://www.hermesinstitut.org/wp-content/uploads/2016/08/tabler.jpg

http://www.hermesinstitut.org/en/los-frigios-una-misteriosa-civilizacion-en-anatolia-2/

12.Както строителството, така също металургията, а и изкуството са важни за развитието на обществото, но Европа се измъква от несигурните времена на Неолита благодарение на организираното земеделие и скотовъдство. Отглеждането на полезни растения, усвоването на знанията как да се съхранят дълго време, опитомяването на овцата, козата и т.н. води до това, че вече има храна и през зимата, т.е. шансовете за оцеляване значително по-големи.

Най-рано, за огранизирано земеделие и скотовъдство може да се говори на Балканите. От нашите земи, благодарение на преселенията на предците ни, важните знания стигат и до другите народи, като старите италийци - предците на римляните.

Латински думи като ovis-овца, agnis-агне, melca-кисело мляко, caseus-квас, обикновено биват обявени само за сродни на нашите, или пък заети от различен от нашия език, но това е така защото все още се вярва на догмата, че народа ни е започнал да се оформя след прословутата 681-ва година. 

Приемем ли, че началото на етногенезиса ни е в епохата на Неолита, т.е. повече от 6800 години преди Христа, ще стане ясно, че сме потомци на най-старото цивилизовано население на Европа и много неща ще си дойдат на мястото.

За жалост, нито у нашите, нито у чуждите учени се наблюдава желание за преразглеждане на приетите отдавна догми. Както по време на Средновековието се е смятало, че земята е плоска и е център на вселената, така днес тези, които трябва да търсят истината и да разпространяват знания, са приели ролята на Инквизицията и отказват за приемат реалността, а именно това, че цивилизацията на Европа е започнала на Балканите. Още повече, оказва се фанатична съпротива на виждането, че ние българите сме потомци на хората разпространили искрата на познанието по целия континент, а дори и в определени региони на Азия.

Слава Богу, на запад се появиха прогресивни хора като Ричард Ръгли, Харалд Хаарман и др. които са прозрели, че е време да се пренапише най-старата история на Европа. Дано и в България се появат учени, които да намерят смелост да се изправят пред колегите си съддали кариера поддържайки заблуди и отричайки старите вярвания, да кажат истината.

Кога ще дойде този момент не зная, но докато дойде, поне ние обикновените хора ще трябва да разпространяваме това, което е неудобно за кариеристите, но е полезно за младото поколение. Нека българчетата растат със съзнанието, че са потомци на велик народ, че в гените им има закодирани големи дарби и, че тези дарби могат да бъдат отключени и използвани за благото на целия народ.

Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон. Готов съм да отговарям на въпроси, но който желае да започне дискусия, нека да се регистрира и да коментира с истинското си име. Който е уверен в правотата на вижданията си, няма причина да се крие в сянката на анонимността.

Основна използвана литература:

1.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965;

2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

3.A.Walde, Lateinisches Etymologisches Wörterbuch, Zweite Umgearbeite Auflage,  Carl Winter’s Universittats Buchhändlung, Heidelberg, 1910;

4.П.Балабанов, Градове в Древна Тракия преди походите на Филип II, Поселищен Живот в Тракия, втори симпозиум, 6-9 октомври 1986, Ямбол;

5.J.N.Adams, The Regional Diversification of Latin 200 BC – AD 600, Cambridge University Press, New York, 2007;

ПЛИСКА И БИТКАТА ЗА НЕЙНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Старата българска столица е орисана с нерадостна съдба. Опожарена от легионите на Никифор Геник, ограбена от Йоан Цимисхи и Василий Българоубиец, неподдържана дълги векове, Плиска издържа до XIX век, когато е строена Барон Хиршовата железница. Тогава започва същинското систематично унищожаване на величественото някога селище. Камъните от красивите стени и сгради биват използвани при направата на железопътната отсечка Русе – Варна.

Каквито и важни надписи да са оцелели до този момент, принудените да работят безплатно на барон Хирш българи, без да осъзнават, заличават важни свидетелства за древността на Плиска. Епиграфски паметници, усърдно издялани квадри – всичко бива натрошено и използвано за строежа на железопътната линия, за която въпреки престъпната ангария, си плащаме след Освобождението. Това, което по-късно е намерено по време на археологическите проучвания на Шкорпил и Успенский е само нищожен остатък от несъмнено богатия епиграфски материал от територията на старата ни столица.

Малко преди започването на първите разкопки, Феликс Каниц посещава руините на Плиска и остава с впечатлението, че това е селище от времето на римляните. Това виждане се споделя и от Карел Шкорпил, който смята, че на мястото на Плиска е имало римски военен лагер. За полагането на основите на града по време на римската власт в Тракия се изказва положително и Богдан Филов.

След време Филов се отказва от старото си виждане и се опитва да прокара идеята за сасанидските корени на старобългарската архитектура, без успех разбира се. Кой и как е принудил Филов да се отметне не ми е известно, но с отказа му да приеме, че Плиска е строена през късната Античност се слага началото на тенденция, която бива следвана със забележителен фанатизъм.

Вън от всякакво съмнение е факта, че името на Плиска е българско. Следвайки покорно наложената от чужденци теория, че за трайно настаняване на българи на юг от Дунава може да се говори едва след прословутата 681-ва година, казионните учени оказват ожесточена съпротива на виждането, че столицата ни е от по-ранен период. По този начин старата ни история не само бива изкривена, но и сериозно ощетена.

Понастоящем все повече хора осъзнават, че имената траки и българи важат за един и същ народ – нашият. Докато траки е название ползвано от римляни и гърци, то българи е самоназвание на предците ни, като това народностно име е възникнало на Балканите още през Бронзовата епоха и се явява най-древното име на европейски народ.

През I век Рим успява да покори дедите ни живеещи на юг от Дунава, а в началото на II век император Траян завзема и значителни територии принадлежащи на предците ни на север от Дунава. По времето на император Аврелиан обаче римските легионери и колонисти са прогонени и трябва да потърсят убежище на юг от Дунава.

Дълги векове дедите ни са разделени на две групи – свободните са обитавали земите на днешните Румъния, Молдова, Украйна, а намиращите се на юг от река Дунав са били поданици на Римската Империя. 

През IV век се случва нещо уникално – на трона на империята сядат трайно наши предци. Става дума за произлизащите от средите на старите балканци: Галерий, Максимин Дая, Констанций I, Константин Велики, Лициний, Константин II, Констанс, Констанций II, Юлиан Апостат, Ветран.

Тази забележителна традиция – представители на местното балканско население да заемат императорския престол, дава самочувствие на нашите предци. Константин Велики сключва съюз с дедите ни, които до този момент не са подчинени на Рим. Те дават войска на своя сънародник станал император, а той за благодарност дава известна автономия на дедите ни в областта Мизия. Константин изгражда и мост на Дунава, за да могат двете групи наши предци да общуват и търгуват по-лесно. Имайки вяра в сънародниците си, добрият владетел отпраща голяма част от мизийските легиони в Мала Азия.

Константин Велики дори отпуска средства за изграждането на Плиска, Преслав, Дръстър (Силистра) и др. След този момент дори дедите ни на юг от Дунава могат спокойно да се самоназоват българи и това става ясно от картата на Св. Йероним. На нея областта Мизия е наречена също и България – Mesia hec & Vulgaria.

Трябва да се отбележи, че строителите на Плиска, са местни хора. Няма сведения за докарване на майстори от други земи, а и това не е нужно понеже традицията на строене с квадри у нас е забележително дълга – поне 700 години от преди времето на Константин Велики. С едри квадри се строи не само на юг от Дунава, този метод е познат и на северните траки.

Сравнение на "тракийски" и старобългарски строежи с едри квадри

Бивайки издигната от българи и за българи Плиска получава българско име. То е споменато някъде през 540 година от Прокопий Цезарийски под името Плисенум, като се указва, че това е тракийска селище. 

Има ли нещо странно и неестествено в тази история? Не е ли всичко логично и ясно? От друга страна, теориите на казионните учени за възникването на Плиска са хаотични, лишени от логика и пълни с грешки. Специалистите се чудят и маят на кой хан да припишат строежите. В наш апокриф от XI век издигането на столицата се приписва на Аспарух. Това е невъзможно по няколко причини – в периода 680-700 българите са във война с римляни (византийци) и хазари, за строежите на Плиска няма нито средства, нито хора.

Няма абсолютно никакви сведения за издигане на град Плиска по времето на владетелите Тервел, Кормесий, Севар, Кормисош, Винех, Телец, Сабин, Умор и т.н. Първото споменаване на името на старата ни столица на епиграфски паметник е в Чаталарския надпис, който е от времето на княз Омуртаг.

На въпросния надпис Плиска е наречена с едно изключително интересно име – κάνπον (канпон). Веселин Бешевлиев обяснява, че κάνπον (канпон) идва от латинското campus, като значението в случая е военен лагер - „лагер", „стан", castra.

Чаталарски надпис, споменаване на Плиска като kampon-campus-военен лагер (по Бешевлиев)

Как никой не се замисли защо столицата ни, която по времето на Омуртаг е вече крупно селище, бива наречена военен лагер, като е използван термин от латински произход? Нима това не е индикация, че по времето на този български княз все още е пазен спомена, че Плиска е строена по времето на Константин Велики? 

Иронията е в това, че дори в апокрифното сведение за Аспарух се използва латински термин, а именно президъ. Смятам, че президъ идва от лат. praesidis-защитник, пазител и в случая леко променена тя има значение защитно съоръжение.

Освен канпон - военен лагер и презид - укрепление, старите българи познават и други термини, особени думи за укрепления ползвани в Римската Империя, а именно кастрон и фосатон. 

Реално, в старобългарския език, количеството титли и административни термини принадлежащи на Римската Империя е доста голямо. Като пример могат да бъдат посочени следните: доуксъ, дроунгаръ, дроунга, кенътоурионъ, кесаръ, магистрианъ, капикларий, коментарисии, комисъ, комитъ, коустодiа, ноунции, палатии, папежъ, патрикии, претории, преторъ, спатаръ, спекоулаторъ.

В речта на дедите ни се срещат дори и значителен брой названия на видове монети използвани в Римската Империя: цента, асарии, лепта, кентинаръ, ноумы, статиръ, кондрантъ, динаръ.

Присъствието на такъв голям брой чуждици принадлежащи на римската военно-административна терминология в старобългарския показва ясно, че част от дедите ни трябва да се били дълго време под римска власт. Нима това не е в хармония със свидетелствата, че Плиска е строена през IV век и, че още тогава територията, в която  селищета се намира, е наречена Vulgaria/България?

Нека не забравяме, че Феликс Каниц, Карел Шкорпил, а първоначално и Богдан Филов смятат, че на мястото на Плиска е имало римски военен лагер. Чаталарският надпис също потвърждава това, но казионните учени предпочитат да пропуснат да обяснят значението на тази важна информация.

Всъщност пропуските са много повече. Добре известно е, че край Плиска има земно укрепление – вал и ров. Още в началото на ХХ век, археологът Димитър Крънжалов е писал за това отбранително съоръжение като е споменал и други от земите на север от река Дунав.

Крънджалов споменава и, че римските кастели в нашите земи са защитени с вал и ров, като също така добавя, че в Източна Европа такива отбранителни съоръжения се срещат в дълбока древност. 

За земните укрепления на траките на север от Дунава съобщава И.Т.Никулице като дава ценни подробности, а именно това, че те са от средата на първо хилядолетие преди Христа.

Доколкото ми е известно, радетелите на теорията, че земните укрепителни съоръжение  на Плиска са от времето на Средновековието, не са споменали изобщо важните данни, които молдовският учен е представил в работата си “Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э”. Нима тази информация не е съществена?

Поддръжниците на виждането, че Плиска е строена от азиатски пришълци настанили се на юг от Дунава през VII век не благоволяват да обяснят един интересен феномен. Теренът, на който е изградена старата ни столица е бил мочурлив, в земята са набити огромно количество дървени трупи, за да се избегне пропадането на стените. Защо е строено на такова неподходящо място?

Единственото логично обяснение е това, че територията на Плиска е имала особено, дори свещено значение и поради там са положени основите на столицата. Да обаче, свещено значение тази територия може да има само за местните хора, които римляните наричат траки. Те я обитават от незапомнени времена и по-точно поне от Бронзовата епоха както стана ясно от археологически проучвания през 2016 година.

Поддръжниците на  виждането, че старата ни столица е от времето на Средновековието не са в състояние да обяснят и друг феномен. Става дума за това - откъде дедите ни са намерили толкова много средства да издигнат Плиска и Преслав, след като в периода VII-IX век дори Римската Империя (Византия) не може да си позволи такива мащабни строежи?

Съвсем различно е положението през IV век. Тогава Константин Велики разполага с хазната на богатата по негово време империя. За този владетел не предствлява трудност да отпусне 600 златни кентинария – около19 200 кг. злато за строежите на Плиска и Преслав. Тук не се касае за предположение, има си ясен исторически извор.

Scriptor Anonymus не само дава подробности относно сумата отпусната за строежите, но и цитира съвсем точно хората, от които той е получил сведенията. Става дума за Урбикий и неговия съвременник Салустий. Двамата са живели през IV век и са били служители на император Константин Велики (GIBI, V, 1964, c.323).

Това означава, че историческия извор е достоверен, но пък е неудобен на казионните учени, които го отричат с пяна на устата. От своя страна обаче те нямат достоверно свидетелство нито за точната сума отпусната за строежите, нито пък за това кой и кога ги е започнал. 

Предполага се за идване на майстори от Армения и Сирия, но сведения за това липсват напълно.

Приема се, че строителите са чужденци, но нищо не потвърждава това, а наука се гради от точни данни, не от угодни на дадено виждане предположения, които безкритично биват приемани.

Поддръжниците на виждането за изграждането на Плиска през Средновековието често атакуват с твърдения, че в старата ни столица не са намерени антични монети, надписи от времето на Античността, битови предмети и т.н.

Това не отговаря на истината, в работата си “За произхода на античните материали от Плиска” Стамен Михайлов съобщава за антични монети от територията на Плиска, като най-голям е броят на тези от IV век. Не беше ли това периода, в който според Scriptor Anonymus е започнал строежа на Плиска?

Вярно е, че античните монети са намерени случайно в землището на вътрешната крепост на старата ни столица, но както отбелязва Михайлов, фактът заслужава да се отбележи.

Същият автор съобщава за три латински надписа в основите на Тронната палата на Плиска. В югоизточната кула на северната порта пък е локализиран гръцки надпис, на който е документирано тракийското име Дуразис. Друг, пети монументален надпис, отново на гръцки е намерен южно от Малкия дворец. Фрагменти от антични надписи, повечето, от които са от периода II-IV век са намерени от изследователите на Русия археологиески институт в Цариград.

Колкото до наличието на битовата керамика от Античността, там проблема е решен “професионално”. Михайлов съобщава да това как един изследовател най- произволно разделя керамиката на доброкачествена и лошокачествена, като смята доброкачествената (т.е. античната) за вносна. 

Друг изследовател не се решава да дефинира определена намерена в старата ни столица керамика като римска или ранновизантийска, само защото тя се намира в Плиска.

На територията на Плиска са намерени и битови предмети, които са от преди VII век. Става дума за римска фибула II-III век, масивна дръжка на римски метален съд, бронзов медицински инструмент, бронзов ключ...Михайлов уточнява, че тези важни находки не са обнародвани (става дума за 1960 година). Не ми е известно някой от специалистите изследващи Плиска да са споменали нещо за тези антични артефакти, или пък за други артефакти от Античността.

Не е изключено, след 1960 г., при намиране на такива неудобни материали, те да са били унищожавани. Това звучи ужасяващо, но ето какво споделя един български археолог: “Въпреки потисканата научна мисъл през 60-те и 80-те години на нашия век истината за Плиска и Преслав успя да се промъкне в някои изследвания за Плиска и Преслав. Късноантични и ранновизантийски археологически материали недобросъвестно се укриваха или унищожаваха при провежданите археологически разкопки в Плиска и Преслав...” – Ат.Милчев, сп. “Археология”, IV, 1991, c.49.

Същият автор съобщава и за нещо друго: кръстовидно-куполната църква под наоса на Голямата Базилика в Плиска, по своя план и техника на изграждане трябва да се отнесе към късната Античност, а определени хора с авторитет я датират – IX век и сякаш това не е достатъчно, късноантичната църква е обявена за езическо капище!

С такива “научни” методи, дори и Рим може да се изкара селище на номади, а Колизеумът да бъде обявен за капище на бог Тангра. 

С такива “научни” методи не се отива далеч. В миналото специализираната литература бе достъпна само за шепа избрани, но днес не така. Понастоящем всеки, който е достатъчно упорит може да намери и алтернативна информация и да я използва като база за сравнение.

Виждайки несъотвествията и лишените от логика твърдения на “специалиститите”, будните хора са длъжни да отправят забележка. “Специалиститите” от своя страна са длъжни да дадат спокойно и културно аргументиран отговор, все пак тяхната заплата идва от джоба на българския данъкоплатец. Редно е обикновеният човек да знае истината, а не само това, което е удобно на шепа учени непосмели навремето да се изкажат критично за нередните неща, на които са били свидетели.

Нима не печелят всички българи, ако се признае, че Плиска е строена от българи в началото на IV век? Нима ще загубим нещо уведомявайки света, че най-способните императори, които Рим е получил са дошли от средите на народа ни? Нима няма да е престижно да получим световно признание, че сме наследници на най-древния цивилизован народ, който е известен в Античността под името траки?

Дано учените ни разберат скоро, че не е редно индивида да поставя своята кариера и имидж над интересите на народа, от който произлиза. Егото трябва да се избута настрана, а истината да бъде поставена на пиедестал. Истинските българи и истинските хора на науката биха направили това.

Основна използвана литература :

1.Ст. Михайлов, За произхода на античните материали от Плиска, Сп.Археология 1, 1960;

2.Ат.Милчев, Критика и резензии – Д.Овчаров, За античния прионс във формирането на старобългарската култура, сп.Археология, 1989, 2, 32-37, сп. “Археология”, IV, 1991, c.49.

3. Извѣстiа Руссгого Археологического Института в Констатнинополѣ, Томъ Х, София, Държавна Печатница, 1905;

4. G. Codinus, Corpus Historiae Byzantinae, Bonnae, Imprensis ED. WEBERI, MDCCCXLIII;

5.Гръцки Извори за Българската История, Том V, БАН, София, 1964 ;

6.Д.Петканова, Стара Българска Литература, Апокрифи, Български Писател, София, 1982;

7.В.Бешевлиев, Първобългарски надписи, Второ преработено и допълнено издание, БАН, София, 1992;

8.В.Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на  Отеченственият Фронт, София, 1981;

Извори от интернет:

При строежа на кантоните, гарите, мостовете и поставянето на траверсите били използвани камъни от руините на първите две български столици Плиска и Преслав.

http://inews.bg/145-години-от-построяването-на-железницата-на-барон-Хирш-_l.a_i.121632.html

Първата железница по българските земи обаче е тази, която свързва Русе и Варна. За насипен чакъл под траверсите и релсите й са използвани камъни, взети от останките на крепостите в Преслав и Плиска. http://www.desant.net/show-news/32935

Най-трудната част на трасето е изграждането на виадукта при Кайнали дере, дълъг 230 м и висок 25 м. За съжаление турците безжалостно рушели все още добре запазените останки от двете ни стари столици Плиска и Преслав, за да бъдат използвани  като строителен материал камъните от тях за мостовете и сградите.

http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:396362