ТЕРМИНИ ОТ КУЛТА HA ДИОНИС В ЕЗИКА НА БЪЛГАРИТЕ

Преди повече от половин век фламандския учен Алберт Йорис Ван Виндекенс публикува своят дълго подготвян труд. В творбата си “Le pelasgique Essai sur une langue indo-europeenne préhellénique” cпособния лингвист представя пеласгийските думи в гръцкия език. Ван Виндекенс стига до извода, че южните ни съседи са заели термини от областта на културата, държавната администрация, религията.

Трябва да се уточни, че пеласгите делят един произход с траките и разбира се говорят същия език, като само землищата на двете групи са различни. За пеласгите се знае, че обитават земите на запад от Стрюмон (Струма), a цялата територия на днешна Гърция. 

Неслучайно Страбон твърди, че името на пеласгите е познато из цяла Гърция, добавя, че Пеласгия е най-древното име на Пелопонес и остров Лесбос, цитира Омир, който назовава пеласгите богоравни, със същия епитет – богоравен е наречен и Люкаон – синът на митичния герой Пеласг -Strab.V.2.4.

Няма съмнение, че старите гърци са боговеели по-древното население на страната. Няма съмнение, че южните траки познати като пеласги са стояли на доста по-високо културно ниво от пристигналите от Африка данайци. Това е причината пришълците да заемат много думи от речника на най-древния цивилизован народ на Европа.

https://www.cointalk.com/attachments/seller-thasos-tet-obv-jpg.329696/

Според Ван Виндекенс, сред заемките има и особени термини принадлежащи на култа на бог Дионис. Това са θίασος/тиасос – процесия, празнично шествие в чест на Дионис и θύρσος/тирс - атрибут на менадите (вакханките).

https://media1.shmoop.com/images/mythology/characters/maenad.jpg

Правейки тълкуване на θίασος/тиасос, Ван Виндекенс дава санскр. tvisati/твисати- движа се, движа се развълнуван. Няма съмнение, че θίασος е сродна на tvisati/твисати, но е ясна и връзката със старобългарските двиsати, движати сѧ, подвиsати сѧ- движа се, придвижвам се, карам. Излиза, че θίασος /тиасос - процесията в чест на Дионис, може да се обясни на български език, но навярно поради слабото познаване на нашата реч, фламандският лингвист не е споменал тази важна подробност.

Това е доста интересно, но има и друго. Ван Виндекенс предлага тълкуване на думата θύρσος-тирс със санскр. trasati/трасати-треса, тръскам. И в този случай, най-вероятно неволно, са пропуснати старобългарските думи трѧсти сѧ, трѧсѫ, трѫсъ- треса, тръскам, трус. Логика има защото точно това е функцията на тирса – той се тръска от участващите в шествието на Дионис. Трябва да се уточни, че тирса никога не е изчезвал. В ново време, при нас българите древният атрибут е заместен с тояга украсена с цветя, която водещия народното хоро държи.

Към особените термини от култа на Дионис, трябва да се добави и танца на сатирите носещ името σικινις/сикинис. Някои езиковеди са склонни да дадат обяснение с лит. глагол šókti-скачам, танцувам, други предпочитат да направят връзка с лит. sukti-въртя, въртя се, обикалям т.е. играя хоро. 

Сравнението е правилно, но незнайно защо са забравени българските глаголи суча, насуквам, осуквам, засуквам, притежаващи основно значение въртя. Древният танц σικινις/сикинис означава буквално засукване, въртене, хоро, като българсият език дава най-доброто обяснение.

С култа към Дионис трябва да се свърже и името на неговата майка – богинята Земела. Повечето езиковеди дават тълкуване на Земела със стблг. землiа-земя. В това има логика защото първоначално Дионис е божество на земеделците, неговата “смърт” и възраждане ca са отражение на носещата студ зима и даряващата с топлина, светлина и свежест пролет.

Не по-малко интересно е принадлежащото на Дионис название Сабазий/Сабадий. То отговаря на латинското Pater Liber-свободният, освобождаващият, поради това някои учени (И.Дуриданов, Вл.Георгиев) тълкуват Сабазий/Сабадий със стблг. свободь-свободен, освободен.

С култа на Дионис е свързана и думата вино, която гърците са документирали под формата οῗνος/инос. Тя присъства и други стари езици принадлежащи на хора от съвсем различен произход – факт, който някои учени не желаят да разтълкуват и просто определят като загадка.

На хетски вино е wijana/вияна, на грузийски ghvino/гвино, на арменски е գինի /гини, латинската дума е vinum/винум, гръцката  οῗνος/инос, а на арабски вино е نبيذ/уаин.

Хетския език е сроден на българския, гръцкия и латинския, но няма нищо общо с арабския, нито пък с грузийския, последните два спадат към съвсем различни групи. Освен това, нито исторически, нито генетични, нито археологически проучвания ни дават основание да смятаме, че някога предците на араби, грузинци, гърци, римляни, българи и т.н. са оформяли една общност. 

Поне за мен, изнесените по-горе данни могат да доведат само до едно заключение: думата за вино, а и технологията за направа на виното първоначално е принадлежала на един народ, който чрез миграциите си я е разпространил сред други хора – хети, арменци, латини, гърци и др.

Нека обърнем внимание на следното:

*В своя работа публикувана в САЩ, историкът Вахан Куркджиан твърди, че хетите са смесен народ, като простолюдието принадлежи на местните хора, а благородническата прослойка е от друг произход – на народ говорещ индоевропейски език и обитаващ земите край Босфора. Трябва да се отбележи, че както археологията, така и ономастиката потвърждават факта, в дълбока древност, земите на север и на юг от Босфора са обитавани от хора, които гърците наричат траки по време на Античността и българи по време на Средновековието.

*За тракийско влияние над арменците, а и другите обитатели на Кавказ пише Киркор Джаукян, който определя грузинския топоним Триалети като произлизащ от името на траките трери.

*Плутарх споделя, че в дълбока древност пеласгите са доминатна група на Апенитите, а също и вярването, че Рим е основан от тях.

*Няма съмнение, че принадлежащите на тракийската общност пеласги са учители и на гърците, иначе едва ли Омир би ги нарекъл богоравни.

*Днес арабите биват свързани с исляма, но тази религия се появава през VII век, по време на Античността арабите са почитали други божества. Херодот свидетелства за това, че арабите почитат Дионис и стрижат част от косата си, за да го наподобят- Her.III.8.

След като има ясни сведения за тракийско влияние над хети, араби, гърци, латини, арменци и др. защо да не приемем, че дедите ни са отговорни за разпространяването на виното, а и за самата дума вино? В старобългарския с вино се обозначава както напитката, така също и гроде, а в мн.ч. вина има смисъл лозе.

Езиковедите смятат, че вино идва от глагола вити- вия, увивам се, понеже лозата се вие, увива около скали и клони на дървета. Както смисъла, така и строежа на думата са си български. Глаголът вия, увивам е наш, а съществителни от м.р. често носят окончание О: сено, руно, вено (цена), коляно, мливо.

Интересна подробност е и присъстващата в тракийската ономастика дума гиза/giza (Dia-giza), смятам, че тя може да се свърже със стблг. гыжа-новопосадена пръчка на лозе, която е пуснала няколко клонки.

Самата дума лоза е тракийска, т.е. древнобългарска по произход. Срещаме я в Λαζενος/ Лазенос – име споменато в надписи от Пантикапей – град лежащ в земите на упоменатата по-късно от Теофан Стара Велика България.

Много учени са писали за Дионис и тракийската религия. Някои като Иван Венедиков и Иваничка Георгиева свързват сина на Земела с почитания от всички българи празник Трифон Зарезан. Венедиков дори обяснява как вярването, че Трифон е отрязал носа си почива на древната легенда за Ликург и Дионис. Иваничка Георгиева пък представя данни за особена почит към бръшляна – атрибута на Дионис, сред определено население в Пиринско.

Други специалисти попретупват нещата, пропускат важни подробности, натоварват читателя с ненужно усложнен и изпълнен с неясни термини текст, като това разбира се не е нужно да е направено умишлено, а просто да се дължи на посредствеността на въпросните изследователи.

Тези хора едва ли скоро ще променят стила си на работа, а това означава и, че няма как да поднесат на българския читател пълната истина за причината защо култа към древния бог Дионис е все още жив и силен при нас българите. 

Това не е беда защото всеки непредубеден човек, който би си направи труда да събере достатъчно информация за Дионис, Земела и влиянието на дедите ни над други народи, би стигнал до извода, че ние сме потомци на най-древният цивилизован народ на Балканите, а и Европа. Разпространението на знанията за култивиране на лозата и направа на вино могат да бъдат свързани с миграциите на първите земеделци на Европа, които потеглили от от територията на Тракия разпръскват искрата на познанието в много други региони.

Където и да са стъпили дедите ни, след тях са идвали разцвет и благоденствие. Това е причината далечните ни предци да бъдат наричани богоравни от други народи. В онези далечни времена е имало хармония защото всеки е играл правилната роля, а тази на нашите предшественици е била да водят. 

От друга страна, днешните несгоди се дължат на това, че мнозина от нас не смеят да поемат отговорност, не смеят да играят ролята на стопанин и господар поради това, че не познават миналото на народа ни и дори не подозират каква сила притежават.

За да се промени ситуацията, трябва да се промени и мисленето. Вместо свиване в ъгъла и демонстриране на примиренческо поведение, е по-разумно да вдигнем чело, да изискаме своето, да действаме докато го получим, а после да го пазим ревниво. Това е пътят на българина и този, който се чувства такъв, би трябвало да го следва.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=YDwsZFsFNcQ

 

Използвана литература:

1.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

2.Strabo, Geography, Books 3-5, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

3.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;

4.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя,

Издателство към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора 1995;

5.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;

6.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, София, 1993;

7.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

8.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

9.Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Речник на Старобългарския Език, Слово, Велико Търново, 2001;

10.Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст. Илчев, Български Етимологически Речник, Т.1, А-З, Фототипно издание, АИ Марин Дринов, София, 2007;
11.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;

12.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996; 

13.V.M.Kurkjian, A History of Armenia

 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Asia/Armenia/_Texts/KURARM/5*.html

14. Plutarch, Life of Romulus - "Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome." 

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html

КЪДЕ Е РОДИНАТА НА ВИНОТО ?

Виното е едно от най-старите и най-обичани питиета. Преди хиляди години то се е леело в дворците на шумерските и хетските царе, става любима напитка на египетските фараони, без него войствените властелини на китайската династия Шанг не са започвали да празнуват. Римските пиршества също са били немислими без омайващото питие.

http://static1.squarespace.com/static/555b2fcae4b0b0d6f4bdb16b/t/55746c77e4b071237c38ee9e/1433693312322/Roman+Feast?format=750w

Римски пир - картина на Роберто Бомпиани

Виното заема важна част и в живота на нашите деди. Не случайно за създател  е определен тракийския бог Дионис. Неговите сатири и вакханки са се опиянявали често от рубиненочервения еликсир. Изумително красивите златни съдове от Вълчитрън, Панагюрище, Борово и т.н. познават сладкия дъх на гъстото тракийско вино. Държейки бляскави ритони владелели като Терес, Ситалк, Сефт и др. са вдигали многократно наздравица за благоденствието на своите хора и държава.

http://www.archaeologicalmuseumplovdiv.org/UserFiles/HTMLeditor/thracian/thracian03.jpg

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/ea/Panagyurishte_gold.jpg

За разлика от своите южни съседи, нашите предци са пиели виното неразредено с вода – факт, който едновременно е смайвал и ужасявал гърците. Способността на траките да се справят с алкохолната напитка много по-лесно от други хора показва, че предците ни са познавали дара на Дионис  от най-дълбока древност и организма им вече е изградил ензимите, които са нужни за преработката на алкохола.

Виното от нашите земи  се е славело в древността с изключителните си качества. По време на Троянската Война ахейците си набавят високоцененото питие от Тракия. Одисей е силно впечатлен, дори нарича виното на Марон от Исмар – божествена напитка. Гроздето, лозата, а и Дионис са така дълбоко почитани от дедите ни, че те дори са ги изобразявани по своите монети.

http://i0.wp.com/www.coinsofplanetearth.com/wp-content/uploads/2014/05/Kallikrates.jpg

https://www.cointalk.com/attachments/seller-thasos-tet-obv-jpg.329696/

Съществуват доста теории за мястото където за пръв път в историята е правено вино. Едни сочат Месопотамия (Ирак), други залагат на Грузия и Армения, а най-новите открития показват, че това е може би Северозападен Иран. Не мисля, че спора ще бъде решен скоро защото с течение на времето нови археологически открития ще доведат до нови данни, а те до нови изводи.

Едно нещо обаче е пределно ясно - в дълбока древност, различни народи от Европа и Азия са успели да култивират дивата лоза и ползвайки плодовете й са създали вино. Възможно е отдалечени една от друга групи да са започнали самостоятелни опити за направа на напитка от гроздовите зърна. В това няма нищо чудно, дивата лоза вирее както на Балканите, так и в земите около Кавказ, в Анатолия и Средна Азия.

Има обаче един интересен факт, който учените не са обяснили както трябва. Думата вино е позната на хора от съвсем различни езикови и етнически групи.

На хетски вино е wijana/вияна, на грузийски ghvino/гвино, латинската дума е vinum/винум, гръцката  οῗνος/инос, а на арабски вино е نبيذ/уаин. Хетския език е сроден на българския, гръцкия и латинския, но няма нищо общо с арабския, нито пък с грузийския. От друга страна нито исторически, нито генетични, нито археологически проучвания ни дават основание да смятаме, че някога предците на араби, грузинци, гърци, римляни, българи и т.н. са оформяли една общност. 

От това следва, че думата за вино, а и технологията за направа на виното пърноначално е принадлежала на един народ, който чрез миграциите си я е разпространил сред други хора.

Вече бе упоменато виждането на определени изследователи смятащи, че най-старото вино е от Иран - шесто-пето хил.пр. Христа. Явно обаче напитката не е изобретена и разпространена от дедите на персите защото  думите им за вино са bor/бор, mei/мей,  baadeh/баде. Те не са сродни на vinum/винум, οῗνος/инос,  نبيذ/уаин. Думата bor/бор присъства и в езика на унгарците, но принадлежи на новоперсийски, не се среща в по-стария авестийски.

По времето когато направено първото вино предците на иранците са обитавали само южните покрайнини на днешната си земя, а древните археологически находки от Северозападен Иран показват смайваща връзка с тези от територията на България. 

Докато на Балканите може да се говори за една дълга традиция, за приемственост, в Иран положението е различно, а това е индикация, че керамиката от ареала, в който е създадено най-старото вино принадлежи не на местно население, а на колонисти от Балканите.

http://www.iranicaonline.org/uploads/files/Ceramics/v5f3a010_f4_300.jpg

Арменците, в чиито земи се е произвеждало вино в края на шесто хил.пр. Христа са добър кандидат за разпространители на технологията на виното, но арменската дума за вино е գինի /гини. Тя не би могла да бъде префасонирана от гърци и римляни т.н. във формите οῗνος/инос, vinum/винум. Освен това е нужно да се спомене, че траките оказват силно влияние над арменците още в най-дълбока древност.

Да оставим за момент произхода на виното и да отправим поглед към древната Европа. На нашия континент организираното земеделие се появява през седмо хил.пр. Христа, първо на Балканите, това е факт, който не може да се отрече.

Ще минат няколко хиляди години преди дедите на германи, латини, келти и др. да получат знанията за култивация на различни растения. 

Най-старите балкански обитатели са нашите деди - траките и пелазгите. Гърците се появяват едва през второ хил. пр. Христа и заемат голяма част от езика и културата на местното население. Съвсем логично е да се приеме, че думата οῗνος/инос е заемка от тракийски/пеласгийски. В далечното минало гърците са “гълтали” или променяли началното тракийско В.  Едеса е всъщност Ведеса, Одесос е Водесос, Исмар е Висмар, а οῗνος/инос не е нищо друго, а гърцизираната форма на вино(с)-вино.  

Атеней разказва, че Инопион (Винопиец) – синът на Дионис показал на хиоските гърци как се садят лози. Павзаний твърди, че дори в Спарта е имало светилище на тракиеца Марон (жрец на Дионис, който дарява Одисей с тракийско вино). Псевдо-Хигиний предава друга история, тази на Икарий -последователя на Дионис. Той дошъл в Гърция и дал на местните овчари да опитат от виното. Опиянени, те се изплашили, че са отровени и убили Икарий с тоягите си. Фактите показват, че то този момент предците на южните ни съседи не са познавали виното  и ефекта, който то причинява.

Интереснен е въпросът с келтите. Те влизат в интензивен контакт с Рим през IV-ти век преди Христа. Гърците основават тържища в Южна Галия (Марсилия) още през VI-V век преди Христа, но гръцката дума οῗνος/инос едва ли е дала келтската uino/вино. 

Тя е документирата на лепонтийски надпис от VI век преди Христа- LATUMARUI SAPSUTAI PE UINOM NASOM. Лепонтийците са келти, които са обитавали територии отдалечени около 800 километра от гръцката колония в Марсилия. Освен това тези келти биват свързани с културата Голасека. Керамика, фибули, мечове, копия и ножове от Голасека са неразличими от тракийските от по-ранен период.

Лепонтийското лично име Латумар, споменато в надписа, в който присъства думата за вино, е сродно на тракийските лични имена Карсимар  и  Беримар (днешните български имена Красимир и Беримир). Лепонтийската дума деду има значение даде, подари. Имайки предвид, че лепонтииците са обитавали Северните Апенини където траките са основали своя колония след Троянската Война, тракийското влияние над келтите е повече от логично.

С германите положението е неясно, директна тракийска връзка е възможна, но не могат да се изключат също галско и римско посредничество. Честно казано те са по-вероятни.

Това, че латинската форма vinum/винум започва с В показва, че думата е получена директно от траки и пелазги, а не чрез гръцко посредничество. Благодарение на Плутарх, Плиний и Страбон знаем за тракийското/пеласгийското присъствие и влияние на Апенинския полуостров. Освен виното, старите римляни приемат и култа към тракийския бог Дионис. Благодарение на римляните виното придобива популярност дори и в студената Британия.

http://www.mgb-home.de/Dionysos-der-Weingott.jpg

До тук може да се каже, че траките са дали знанията за направата на вино, а и думата за вино на гърци, римляни и на част от келтите, като римляните и келтите  са изиграли значителна роля както в разпространението на напитката, така в разпространяването на думата за нея сред други западноевропейски народи. 

Редно е обаче да се запитаме дали траките са изнамерили сами омайващия еликсир, или пък са получили знанията за направа на алкохолната напитка от някой друг народ. Все пак живеещите в Азия хети имат думата wijana/вияна, арабите пък ваин, да не забравяме и етиопската ваин.

Понеже думата вино е от индоевропейски произход, то със сигурност тя е заемка в езиците на араби и етиопци. От Херодот знаем за приликата между тракийската и старата арабска носия, разликата била само в това, че дрехите на траките били богато украсени с шевици. Плутарх пък добавя, че арабите бръснели косата си и оставяли кика също като мизите (наречени по-късно българи). Това едва ли се дължи на случайност, а по-скоро е последтвие от контакт. Интересно е да се отбележи, че тракийската дума за селище – мидне отговаря на арабската медина-град.

Тъй като траките имат селища хиляди години преди арабите, то е ясно, че последните са взаимствали думата за селище от дедите ни. Траките усвояват организираното земеделие хилядолетия по-рано от арабите, следователно твърде вероятно е те да са дали на азиатските номади думата за вино.

Хетите са стояли на доста по-високо ниво на развитие от арабите. Имали са силна държава и добре организирано земеделие. Тези хора обаче идват в Мала Азия едва в началото на второ хилядолетие преди Христа, а траките обитават региона от доста по-ранни времена и доста по-рано се научават да култивират лозята. Много по-логично е да се предположи, че хетите получават знанията за направа на вино от дарданите и мизите (наречени по-късно българи).

Името на хетския бог на земеделието е Телепину и то бива отъждествявано с това на познатия от Илиада Телеф, който пък е определен като владетел на мизите. За сина на Телеф Омир споменава, че предвожда хора наречени кетеи/Κήτειοι, явно става дума за хети. Не трябва да забравяме и тракийските богове Арес и Епта в хетския пантеон (Яриш и Хепат). На лице са индикации, че хетите са взели думата за вино от дедите ни.

http://www.bible-history.com/ibh/images/fullsized/rock-carving-god-grapes.jpg

Езиковедите смятат, че вино идва от глаголя вия, увивам се, понеже лозата се вие, увива около скали и клони на дървета. Както смисъла, така и строежа на думата са си български. Глаголът вия, увивам е наш, а съществителни от м.р. често носят окончание О – сено, руно, вено (цена), коляно, мливо...

Самата дума лоза е тракийска, т.е. древнобългарска по произход. Сродна е с персийската raz/раз-лоза, но в езика на иранците няма обяснение за raz/раз. Лоза е свързана с лазя, лъка, лъкатуша, лък, лакът, т.е. нещо извито, нещо криво, виещо се.

Дори новоперсийската бор-вино няма обяснение в персийския. Тя по-скоро е заемка, вариант на нашата дума бръшлян – увивно растение. Съществува вариант на бръшлян, а именно борстлян, тя е добър кандидат за персийската бор. Важно е да се спомене, че в Линеар А надписи идеограмата за вино е идентична на глаголическата буква Б, т.е. съществувала е трако-пеласгийска дума за вино започваща с Б.

Изводите ги оставям на вас.

Като завъpшек трябва да се изясни и тракийската дума зелас-вино. Смятам, че това е по-скоро епитет на питието, свързан с нашата дума желание. Т.е. касае се за определен вид вино, което е характеризирано като събуждащо желанието. Качествата на виното като афродизиак са добре известни, то премахва задръжките и освобождава страстите. Буйното вилнеене на дионисовите менади и сатири е лесно обяснимо.

Това е моето виждане за за произхода на виното и неговото разпространение сред различни народи. Смятам, че дори траките да не са били първите, които са създали божесвения еликсир радващ сърцето, то те са дали знанията за направата му на хети, араби, гърци, римляни и келти. Това никак не е малко. Има с какво да се гордеем на Трифон Зарезан.

 http://sinor.bg/news_pict/2013/1378111857_77919_1.jpg

http://bgvestnik.net/wp-content/uploads/2015/02/%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B51.jpg

Благодаря на ZELAS-Пламен Георгиев, който ме вдъхнови да напиша тази работа!

http://zelas.blog.bg/profile.php

 Използвана литература :

1.W.Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. London. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., New-Street Square and Parliament Street, 1873;

2.Homer, The Odysseyq transl. Samuel Butler. Based on public domain edition, revised by Timothy Power and Gregory Nagy. A. C. Fifield, London, 1900;

3.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;

4.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7.T.DARYAEE History | On Iranians, Drinking Wine, and Cultural Stereotyping

http://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/tehranbureau/2012/12/history-on-iranians-drinking-wine-and-cultural-stereotyping.html

8.The Neolithic Period in Northwestern Persia

http://www.iranicaonline.org/articles/ceramics-ii

БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА БОГ ДИОНИС

Етнолози и историци знаят много добре, че древните тракийски празници и ритуали не са отмрели изобщо. Те намират своето продължение в Коледата, Трифон Зарезан, Гергьовден, Кукерски и Русалийски игри, обредите по Сирни Заговезни, Лазаруване и т.н. На специалистите е известно също, че вилите и самодивите от нашия фолклор не са нищо друго освен тракийските нимфи. Увиването на дарове с пшеничена слама (в Пловдивско) е също древна тракийска традиция. За народ, който е бил дълги векове под чуждо подтисничество ние сме запазили удивително много от наследството на дедите ни.

Това за съжаление не се признава от всички учени. Според официалните теории през VІІ-ми век траките са едно незначително елинизирано и романизирано малцинство. Твърди се, че то е асимилирано напълно от дошлите от Припятските блата славяни и тюрко-алтайските българи*. 

Старата школа бе приела това за догма и тежко му на този, който се опитва да се усъмни в нея, или недай Боже се опита да я обори! Пряко, или чрез подставени лица такъв човек е обречен да бъде охулен и оплют. До ден днешен студентите ни са принудени да изучават лъжи във висшите учебни заведения.

Догматиците обясняват продължението на тракийската традиция при българите не като нещо изконно, а като влияние,  заети обичаи от друг народ...Същия този народ, който уж е едно малцинство забравило своя език и култура? Като по чудо, с идването на новите “нашественици” това тракийско население отново си припомнило езика и културата, предало ги на “нашествениците”, а после за пореден път ги забравило...Поне за мен подобни твърдения са пълна глупост. Това, че се преподават в учебните заведения не дава гаранция за правдивост.

До неотдавна траките бяха подценявани, а заслугите им премълчавани. Някои най-безсрамно лъжеха, че Арес, Зевс, Орфей, Лин и др. принадлежат на гърците. Това се твърдеше и за Дионис – един от най-почитаните богове в Античността. Култа към него бива възприет от гърци, римляни, индийци, гали и други народи.

Дионис е наречен с много имена. Най-известните са Елеутерос, Либер и Сабадий (Сабазий). И трите имат смисъла освободител, като само последното е тракийско. Вл. Георгиев свързва Сабадий със стблг. свободъ- свободен. Фактът, че името на тракийския бог е обяснимо на български, не кара учените да признаят местните ни корени. Съвсем не, търси се някаква индо-европейска връзка в мъглите на времето. 

Друго интересно, а и слабо известно име на Дионис е Ванак. Така са го наричали мизите, наречени в по-късни времена българи. Езиковедите обясняват Fανακ, άναξ като цар, владетел, господар (В.Георгиев и др.). Фригийския цар Мидас е носил титлата Ванак, която според мен е по-старата форма на бан – управител, господар. А според Страбон мизийския език е смесица от фригийски и лидийски. Етнонима лидийци - Lydoi –люди бива тълкуван с помощта на стблг. люди-хора, народ (В. Георгиев).

Бромий е поредното име на тракийския бог имащо обяснение на български език.Бромий означава бръмчащия, бучащия. От Луций Ариан знаем, че тракиецът Дионис е основателят на индийската цивилизация. Римския летописец разказва за това, как Дионис научава индийците на земеделие, как да строят, дава им религия, като поставя себе си начело на пантеона. В действитеност върховното божество на старите индийци носи името Брама, което де факто е вариант на Бромий-бръмчащия, бучащия.

Богът на виното и екстаза е наричан и Ιακχος-Якос. То се обяснява с българската дума якост, в смисъл на здравина, добро здраве, сила. Една интересна подробност е това, че в Уелс, там където дошлите от Тракия болги са имали царство, думата за наздраве е йекит да, като йекит означава як, силен, здрав.

Дионис е почитан и под името Загрей. Това название притежава значението силният, могъщият, този, който владее първичната сила. Не случайно Загрей е отъждествяван с бик – едро, силно животно. Загрей е сродно на санскр. сахас-сила, сагра-сила, мощ, келтската дума сегомо, сагро-силен и на стблг. шегор-бик.

Самото име Дионис е много древно. Документирано е през ХV-ти век преди Христа на документи с Линеар Б като Дивонусос (Дж.Чадуик). Обяснение може да се даде със стблг. диво-чудо, дивъ-удивление, дивньно-дивно, чудно, дивьнъ- удивителен, дивити сен – удивлявам се. Дионис означава дивния, чудния, светлия.

Дори и след приемането на християнството Дионис, или по-точно Дивния, чудния, е почитан у нас. Той е споменатия във фолклора ни Див, Диф, не случайно, на свещения огън, създаден с триене на две дръвчета се е давало и името Див огън, Божий огън (Н.Геров).

През Средновековието обаче, под влияние и настояване на чуждото духовенство, тези, които са почитали древния бог са станали обект на жестоко преследване. Те не са убивали никого, не са обирали никого, не са обиждали никого, но въпреки това са третирани като престъпници, обвинявани са в злодеяния и са избивани безжалостно. 

Презвитер Козма пише с неприкрит гняв в своята работа “Беседа против богомилската ерес” следното: “Много хора тичат повече подир игри, отколкото в църква и обичат повече кощунците и басните, отколкото книгите. И наистина не е прилично да се наричат християни тези, които вършат зли дела. Защото не са християни, щом пият вино с гусли, с танци и бесовски песни.” (И.Венедиков, Златния стожер...).

Така наречените бесовски песни, танците и пиенето на вино не са изстъпления на морално упаднали индивиди, а продължение на култа към Дионис. Тази почит към тракийския бог живее днес в българския празник Трифон Зарезан. Слава Богу, днес никой няма да ни хвърли на кладата, ако през февруари пийнем вино и запеем песен...

Див (дивния), наречен още Дионис е важен за нашата история. Не само за това, че името му е обяснимо на български език, има и други важни неща. От старите автори знаем, че майката на Дионис е наречена Земела (Земла). Това име лингвистите обясняват със стблг. земля- земя (В.Георгиев, Езикът на Траките). Става доста интересно, не само Дионис (Див) носи българско име, но също и неговата майка. Тя от друга страна е дъщеря на Кадъм – основателя на Тива и създателя на древната азбука.

За Кадъм се твърди, че е финикиец, но пък не се обяснява как така дъщеря му и внука му (Земела и Дионис) са де факто тракийски божества? От рода на Кадъм са живелите на остров Крит цар Минос, Радамант и Сарпедон. Имената са тракийски, не претежават етомология в езиците на Ориента. Критските топоними Кносос, Пергам, Гординия и др. имат паралели в Ттракия, не във Близкия Изток. Не се обясняват и други важни факти. Тива, или по-точно Тева (Θηβα) няма смисъл на езиците на Ориента, но пък отговаря на тракийската дума дева- стан, обиталище (в Пулпудева, Муридева, Зиснудева, Кумидева). Самото име Кадъм се обяснява със санскр. дума kadru –кестеняв, рижо-кестеняв. Санскритската kadru от своя страна отговаря на стблг.кадити –димя. Кадъм означава кестеняв, с рижо-кестенява коса. Точно този тип коса е типичен за траките. Има дори племе ксанти, като значението е – хора с рижо-кестенява коса.

За Кадъм –дядото на Дионис се казва, че донесъл азбуката в Европа. Тази азбука обаче си съществува в нашите земи хилядолетия преди Кадъм да се роди. Сред знаците от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Осинчани, Винча, Тартария и др. има прототипи на така наречената финикийска писменост. Това обяснява защо Алкман нарича Орфей – създател на буквите...

Ето как са навързани нещата и ето защо е толкова необходимо да знаем истината. Историята се гради не от мнения, а от факти. Когато обаче много факти биват премълчани, то се получава една изкривена картина на действителността. Ние сме потомци на първия цивилизован народ на Европа, а не на късни пришълци. Дедите ни са оставали следи в почти всяка култура на нашия континент. Редно е заслугите им да бъдат признати. Редно е ние да се гордеем с произхода си и да спрем да се свиваме в тъмния ъгъл.

Приеме ли човек ролята на слабак и жертва, ще бъде третиран като слабак и жертва. Ние не заслужаваме тази съдба защото давахме светлина и свобода! Не сме ограбвали никого, не сме поробвали никого, не сме сме злословили по никого, но нас самите не ни пожалиха. Какво да се прави, по-лесно е да се прави зло...То обаче не е вечно. Злото е като болест, която убива слабия организъм, а прави силния още по-силен.

Вярвам в силата на народа ни защото ежедневно ставам свидетел на добрината и благородството на българина. Вярвам, че има бъдеще за нас, защото познавам народа си и зная, че дори и след най-тъмната нощ идва светло утро. То разбира се трябва да се заслужи. С труд, с промяна започваща в индивида, със стремеж към доброто, почтеното и положителното. Това са нещата, които правят човека по-здрав от стомана!

 ЧЕСТИТ ТРИФОН ЗАРЕЗАН НА ВСИЧКИ РОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ!!!

Пояснения:

Понеже недобросъвестни личности злоупотребяват с и без това обърканото понятие славяни, е нужно да се дадат допълнителни разяснения. Днес под знаменателя славяни се слагат около 300 000 000 души. Това обаче не означава, че дедите на словени, словаци, руснаци и др. са гетите, които Т. Симоката нарича славяни. Съвсем не, в далечното минало предците на словени, словаци, руснаци и т.н. са носили имената венети, венди, виниди. 

Словения и Словакия са носили имената Венетия, Виндиш Марк, Марка Винедорум. Финландците все още се наричат Русия от с името Веная, а  на руснаците казват венелайнен. За съжаление твърде малко хора знаят за тези важни подробности.

По времето на Прокопий, Йордан и Симоката предците на словени, словаци, руснаци и др. са били в земите на днешните Словения, Словакия, Русия...и не са взели абсолютно никакво участие в бойните действия на старите славяни срещу Римската Империя.

Гетите- славяни са били най-силните от всички свои родственици и са причинили най-много проблеми на Рим, ставайки най-известни. Понеже техния език е родствен на венетския, то след време венетите биват също наречени славяни и езика им славянски. Родственост и идентичност обаче са две коренно различни неща, които не бива да се смесват! Това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.