ФАЛШИФИЦИРАНИТЕ КАРТИ И ЛЕТОПИСИ, ИЛИ ЗАЛИЧАВАНЕТО НА ГЕТИТЕ ОТ ИСТОРИЯТА

Ако искаме да обясним добре дадено събитие, освен точните и подробни данни, е хубаво да има и онагледяване. Неслучайно възниква поговорката: “Bидяното един път въздейства по-силно от казаното десет пъти”. Картите са едно прекрасно средство за поднасяне на информация, но само в случай, че съставителите са действали честно, придължали са се към реалността и не си позволили да изкривяват нещата в полза на един или в ущърб на друг. Не се ли действа съвестно, то онагледяването вместо да помогне за разбирането на истината, ще допринесе до нещо съвсем различно – налагане на заблуди.

В епохата, в която западноевропейците започват да пишат (и съчиняват) историята си: XVII – XVIII век, за направа на карти отразяващи миналото се разчита предимно на творбите на хроникьори описали владенията на старите народи. Ако създадените по време на Античността творби бяха използвани съвестно, то ние биxме получили вярна картина на реалността.

В много случаи обаче определени велики сили, стремейки се да наклонят везните в своя полза, за да задравята властта си над определени хора, са оказвали влияние на картографите и така са създадени немалко карти, които нямат нищо общо с истината.

Освен мизите наречени още българи, има и друг тракийски народ с ключова роля в нашата история – това са гетите (познати и като даки), чийто духовен водач е добре известният Залмоксис. Най-рано името на тези наши предци е споменато от Херодот. Той пише за тяхната възхитителна храброст, но дава информация само за владенията им на юг от Дунава- Her.IV.93. По-точен е Страбон, чийто сведения по една или друга причина не са използвани адекватно.

При описанието на земите на гетите, живелият по време на император Октавиан Август автор, започва със западните владения на тези северни траки. За много от нас ще е пълна изненада да разберат, че по време на Античността земите на дедите ни са се простирали почти до изворите на река Дунав (територията на Швацвалд, Западна Германия бел.авт.), но Страбон е пределно ясен:

“Колкото до южната част на Германия отвъд Албис, то районът непоследствено до тази река се обитава от свевите. Непосредствено до тях е земята на гетите. Тя, макар и да е тясна в началото, като се изпъва по течението на Истър на южната му страна и на отсрещната покрай планинската част на Херкинския лес (защото земята на гетите обхваща и тази част от планините) след това се уширява на север чак до тирегетите. ” Страб.7.3.1

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Създателят на “География” дава сведения и за източната граница на гетите, уточнявайки, че тя опира до река Тирас (река Днестър, Украйна бел.авт.): “В пространството до Понтийското море между Истър и Тирас160, се намира Гетската пустиня, изцяло равнинна и безводна, в която Дарий, синът на Хистасп се озовал161, когато преминал Истър.”- Страб. 7.3.14

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Реално гетите населяват земи и на изток от Днестър. Знаем за това благодарение на епиграфски паметници от древния град Олбия (Източна Украйна бел.авт.). Кирил Влахов предава сведения на Димитър Дечев и Макс Фасмер, подложили на анализ регистрираното в град Олбия тракийско име Гетомиз/Γετομυσης. За разлика от своите колеги проф. Влахов е убеден в това, че личното име е композит съставен от племенните названия гети и мизи – Тракийски лични имена, Фонетико-морфологични проучвания, 1976 г., с. 57-58. Това означава, че на територията на спомената по-късно Стара Велика България са живели гети и мизи, които явно са говорили един и същ език и са имали една и съща култура, иначе не биха се смесили и образували нова група.

До тук може да се каже, че в далечното минало европейските владения на гетите са се простирали на огромна територия: от Западна Германия – там където са изворите на Дунава, до Източна Украйна – в околностите на град Олбия. Докъде са стигали владенията на гетите на север, можем да разберем благодарение на сведенията на Клавдий Птолемей и др. автори.

Птолемей споменава в работите си за разположеното на север от Карпатите селище Σεττίδαυα/Сети-дава, за чието име Вихелм Томашек предлага тълкуване със: “slav. setĭ ‘finis, extremitas’ (сетьно-последно, накрая стблг. бел.авт.) –Tom.II.2.79. Този град на гетите се намира недалеч от изворите на река Висла (в Полша) и навярно се явява гранично място, като тази особеност става причина за името Σεττίδαυα/Сети-дава-последно,крайно селище.

До този момент става ясно, че владенията на гетите се простират от Шварцвалд, Западна Германия до Олбия, Украйна и дори Крим. На север пък гетските земи опират до изворите на Висла и Варта. Прочее, името на Варта е тракийско. Проф. Хайнрих Кунстман го сравнява с имената на течащата в България река Арда и локализираната във Витиния река Артанес, давайки тълкуване със врьтѣти-въртя.

Дали пък територията на гетите няма да се простирали още по-далеч на север от изворите на Висла и Варта? За това няма директни свидетелства на стари автори, но тук на помощ може да се притече археологията. Артефактите от така наречената Лужишка култура имат прототип на Балканите, а това показва ясно, че създателите на въпросната култура спадат към северните траки, чиито най-видни представители са гетите.  Това впрочем се доказва и от артефакти принадлежащи на други територия – тази на Южна Дания. Става дума за сребърния котел от Гундеструп, за който се смята, че е изработен от тракийски майстори.

Типичните за траките криви ножове намерени на територията на така наречената Лужишка култура – изобр. Noże żelazne z okresu halsztackiego w kulturze łużyckiej -Tzawisko 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_20.JPG/1024px-Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_20.JPG

Типична за Лужишката култура керамика и др. артефакти – изобр.Prehistoric Times of Bohemia, Moravia and Slovakia, National Museum in Prague -Kozuch -   Self-photographed

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/22/Prehistoric_Times_of_Bohemia%2C_Moravia_and_Slovakia_-_NM_Prague_101.JPG

Сребърният котел от Гундеструп – изобр. Malene Thyssen,  http://commons.wikimedia.org/wiki/User:Malene

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/68/Gundestrupkarret2.jpg/800px-Gundestrupkarret2.jpg

Разбира се един артефакт не е абсолютно доказателство за присъствие на северни траки в Дания. Има и други важни неща, като например въвеждането на кремацията като погребален обред, да не забравяме и издигането на надгробна могила. Докато на Балканите трупоизгарянето е познато още от Неолита, то в Дания за поява можем да говорим едва през Бронзовата епоха, заедно с появата и на могилите.

Знаейки тези подробности, спокойно можем да изтеглим северните владения на гетите до Балтийско и Северно море, като за това има и други доказателства. Според Плиний Стари Северно Море носи името Mori Marusa, като значението море на мраза, замръзнало море -“congelatum”-Plin.IV.95. По мои сведения Георги Сотиров първи обърна внимание на това, че на езика на дедите ни Mori Marusa означава море на мраза – от *мориѥ мраза, т.е. замръзнало, или с други думи – това название на Северно море е дадено от предците ни.

Отново Плиний разказва, че във въпросното море (миещото бреговете на Скандинавия Море на мраза бел.авт.) съществува огромен остров носещ името Балкиа/Balcia- Plin.IV.95. Това название също е тракийско. За тракийски град с име Балкиа/Βαλκεία пише Стефан Византийски, локализирайки селището в близост до Пропонтида (Мраморно море бел.авт.).

Eлементът Бал/Βαλ- присъства във фригийската титла βαλην-цар, княз, владетел, а и в името на царя на северните траки Декебал/Δεκέβαλος. При анализа на това име, въпросната частица -βαλος бива тълкувана със стблг. болии-по-голям -[x] c.222. Древната форма на стблг. болии-по-голям е *balii, съответстваща на арийската bala-сила, balin-силен, гр. βελτίων-по-добър, лат. valeo-силен съм и сев.фриз. pal-крепък, здрав.

Излиза, че не само името Mori Marusa, но и Balcia са дадени от траки, а това означава, че старите балканци заселили се в Северна Европа са били много на брой, иначе не биха могли да оставят свои топоними и хидроними. Поради това, че намереният в Дания Гундеструпски котел показва белези на гетското коваческо изкуство, то най-добър кандидат за траките в Северна Европа се явават гетите.

Използвайки сведенията на старите автори, данните от археологията и тези от ономастиката, можем да заключим, че в дълбока древност гетите са обитавали огромна територия. Тя е започвала при изворите на Дунава като тясна ивица, която се е разширявала в посока изток и север. Владенията на гетите са се простирали до Балтийско и Северно море, а пък на юг са опирали до Черно море.

Карта на реалните земи на гетите (обозначени с червена пунктирана линия), базирана на работа на Cristiano64 -  The roman world in 50 BC, after Caesar's Gallia conquest.

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F

Некоректна по мое мнение карта на гетските територии - земите, в които гетите са споменавани най-често в историческите извори според редактор на Wikipedia  KDS4444
 https://en.wikipedia.org/wiki/File:Getae_Region.svg

Пълните със сила и енергия гети, смятани за народа, от който произлиза бога на войната Марс (Арес) стават толкова силни по времето на Гай Юлий Цезар, че той вижда в тях реална заплаха за Рим и планира военна кампания срещу тях. Следват събития на възход и падение, но гетите притежават уникалната способност да се издигат от пепелищата и да станат за пореден път силен народ. По времето на Прокопий Цезарийски те са фактор на Балканите, но и на Апенинския полуостров, където карат римляните да треперят. Точно поради това възниква термина Γετικόν ούδέν - гетска заплаха, гетска опасност.

Част от гетите се заселват в Испания, където основават така нареченото Визиготско Царство. Там те издигат църкви използвайки същите строителни методи, които са типични за Плиска и Преслав.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/24/SanPedroNave1.jpg

 José Luis Filpo Cabana - Trabajo propio- Iglesia del Monasterio del Trampal. Visigodo. 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e4/Santa_Luc%C3%ADa_de_El_Trampal.jpg/800px-Santa_Luc%C3%ADa_de_El_Trampal.jpg

Имайки предвид огромната територия обитавана от гетите, а и уменията им да воюват, е трудно даже да си помислим, че тези наши предци са изпарили безследно. Според повечето историци обаче, способният и силен тракийски народ изчезва от историята и на негово място се появават “германските” готи.

За тях се смята, че са дошли от Скандинавия, но нито на територията на Румъния, нито на тaзи на Украйна или пък България са намирани артефакти от скандинавски произход, от периода на идването на  “германските” готи. Също така не се наблюдава поява на нов тип жилища типични за германските народи от Скандинавия, няма поява на нови стопански методи, но най-важното е, че няма поява на германски топоними и хидроними. На всичко отгоре, по римските паметници от III в.“германските” готи са изобразени като старите гети.

“Германски” готи от III в., вижда се ясно, че това са траките гети – изобр. базирано на Лудовизския саркофаг - “Grande Ludovisi” sarcophagus, with battle scene between Roman soldiers and Germans - Jastrow (2006) https://en.wikipedia.org/wiki/Ludovisi_Battle_sarcophagus#/media/File:Grande_Ludovisi_Altemps_Inv8574.jpg

Гетска керамика от II в.пр. Христа -I сл. Христа – V. Sîrbiu

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian_clip_image018.jpg

Гетска керамика от II в.пр. Христа -I сл. Христа– V. Sîrbiu

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian_clip_image022.jpg

Тази керамика присъства разбира се в Плиска и Преслав, но това не пречи на някои изследователи да обявят еквивалентите ѝ от Черняхово и Сънтана –Муреш за германска готска керамика.

И ето как гетите са изтрити от историята:

1.Външният им вид е определен за типичен за този на германските народи, за които се твърди, че са се заселили в земите на гетите, а това реално е нелепа лъжа.

2.Керамиката на гетите е определена за германска, като се премълчава, че прототипа на съдовете от  Черняхово и Сънтана –Муреш не е от Северна Европа, а от земите на Югозападна Румъния, а и Северна България.

3.Премълчава се и това, че строителните методи ползвани от “германските” готи в Испания са напълно непознати на германските народи, но за сметка на това са ползвани от строителите на Плиска и Преслав.

4.Игнорира се факта, че по време на Античността и ранното Средновековие на Балканите няма топоними и хидроними съдържащи думи от набеденият за библията на Вулфила “Codex Argenteus”.

5.Премълчано е гетското влияние в Северна Европа, като за сметка на това се съчиняват небивалици за идване на германи оттам и за установяването им на Балканите.

6.Игнорира се факта, че през Средновековието, по времето на цар Борил (1207-1218), за сърбите, готи е синоним на българи. Подробности за това дава писателката Юлия Хаджи Димитрова, цитирайки сръбски средновековни документи: “Jедан отметник от истого племена, Гота, звано и бугарског, по имени Стрез...“ – един отстъпник от същото готско племе, наречено и българско, на име Стрез.

За това, че на готи и българи се гледа като на едни и същи хора е споменал по-късно и Григорий Цамблак. Ценното свидетелство е отбелязано в работата на Юлия Хаджи Димитрова: “Еще же и ω ωнонь поль рѣкы Доунава живоущих готөь немалоу помощ съпризвавь, гредѣше пωдωбно мороу влъноущюу се...“ – Та събра и от онези готи, които живеят от другата страна на Дунава, не малко помощ и тръгна на война като развълнувано море.

Нека не забравяме и свидетелството на Отец Пасий: “Тъй писали за цар Уалент в неговите деяния: “Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се заселиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях.” Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ... “.

Тук държа да уточня нещо от голяма важност. Следящите блога ми знаят, че аз многократно съм споделял твърдението, че името българи произлиза от средите на тракийския народ мизи. В такъв случай за някой може да е объркващо, че един път отъждествявам старите българи с мизите, а друг път с гетите. Реално няма нищо странно, но за жалост историците ни не са се постарали да обяснят важни моменти от нашата история и вместо това са спомогнали за налагането на заблуди.

Мизите и гетите са не просто съседи, те са и хора от един произход – говорят един език, имат една и съща култура и бит и поради това се смесват лесно. Думите на Страбон са от ясни по-ясни:  “ Защото дори по наше време Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи…”

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Въпросните преселени от римляните на юг от Дунава гети си остават в Мизия и получават името мизи. За тях няколко века по-късно роденият в Кападокия Урфил (Вулфила)  ще създаде превод на библията. Още по-късно ще ги спомене Йордан наричайки ги огромен народ: “Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primate Vulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse. Hodieque sunt in Moesia regionem incolentes Nicopolitanam ad pedes Emimonti gens multa, sed paupera.” – De Origine actibusque Getarum, 267. https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#LI

В работата си “Гети и Готи I” проф. Асен Чилингиров даде изключително ценно свидетелство на стар автор, според когото гетите са мизи, т.е. касае се не за два различни народа, а за све групи от една и съща общност: „Getae sunt Mysi, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos“ (Serv. ad Verg. Aen. 7, 604) - цитирано според Д. Дечев, пое. съч., с. 104.” - Готи и гети I. Изследвания по история на културата, c.93, бел.13.

http://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm

Именно фактът, че за обитавалите Мизия гети Урфил (Вулфила) прави превод на библията, кара д-р Ганчо Ценов да каже, че Урфил (Вулфила) е превел Светото писание за българи. Ценов смята мизите, гетите, а и останалите стари балканци за наши предци с пълно право.

Както англичаните са потомци на старите англи и сакси, а не само на англите, така и ние сме потомци на гетите, мизите, а и останалите траки обитавали земи на юг от Дунава. В дълбока древност, поради многолюдието си северните траки са започнали да се разделят на различни групи. Една е получила името гети, друга и станала позната под името мизи, но освен различните наименования, всичко останало е било идентично: eзик, култура, бит.

Това обяснява защо в ранносредновековна България се наблюдава хомогенност на топоними и хидроними, а също така и на материалната култура: домашна керамика, земеделски уреди, стопански методи.

Гетите напуснали Балканите и установили се на Апенините, Южна Франция и Иберийския полуостров са унищожени от римляни, германи и нахлулите в началото на VIII в. араби. Гетите останали на Балканите бяха “унищожени” от историците, които премълчаха планини от информация само и само да се запази статуквото, само и само да продължи колкото може по-дълго заблудата, според която българите са потомци на “три различни народа”: романизирано тракийско малцинство, дошли от север бледи блатни жители и домъкнали се от Азия номади.

Ощетена бе не само истината, ощетени сме и ние като народ, защото постиженията на предците ни биват потулени, а и приписани на други хора. Дано съвестта на историците и археолозите скоро да проговори и разкаяли се за своите деяния в миналото, нашите специалисти да се решат да кажат истината и с това да възстановят справедливостта.

Използвана литература

1.А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005

2.А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017

3.Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;

4.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Извори от интернет:

Страбон, География, прев. В.Л.Русинов

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

J.Nikiu, Chronicle, transl. R. Pearse

 http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

V.Sîrbu, Dacian settement and necropolises in Southwestern Romania (2nd c.B.C.-1st c.A.D).

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian.htm

Асен Чилингиров  Готи и гети I. Изследвания по история на културата

http://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm

ТРАКИЙСКИТЕ ДУМИ ЗА БЪРЗ, БЪРЗИНА И ТЕХНИТЕ БЪЛГАРСКИ СЪОТВЕСТВИЯ

Вече съм към края на Том II на книгата си “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” и реших от време на време да пускам интересни неща. Преди време ми направи впечатление това, че абсолютно всички тракийски думи със значение бърз имат ясни български съотвествия. Ако бе само една, то това би могло да се нарече случайност.

В случай, че бяха две-три, щеше да е голяма случайност, а специалистите със сигурност щяха да предложат “логично обяснение” връщайки се в мъглите на времето, в ранния стадий на така наречения праиндоевропейски език.

Да, но аз успях да намеря не една-две, а седем различни думи. Поне за мен това е едно от доказателствата за това, че езика на Орфей никога не е изчезвал и все още се говори от нас българите.

Нека минем по същество. Акад. Георгиев тълкува тракийското лично име Вρυζος като бърз и го сравнява с българските лични имена Бързо, Бързьо, Бърза и др.

Гетския цар Скорило/Scorilo не знаем е известен предимно от древен напис намерен в земите на Румъния, по-точно при Дялул Градищией, в планината Оръщией: Decebalus per Scorilo. Акад. Георгиев добавя, че гетското име е споменато и от римския автор Фронтин:  Scorilo Dacorum dux. Следователно Decebalus per Scorilo значи „Декебал, син на (или от) Скорил“. Нашият учен упоменава и това, че Скорил е производно от Scoris, Scorus, Σκωρις, като суфикса -ilo, ul(l)o се явава често и в имена от други езици, давайки за пример гръцките –ιλ(λ)ος, -υλ(λ)ος.

Макар да пропуска да спомене както типичните за нашите имена суфикси –ил, -ул, срещащи се в Страхил, Добрил, Цанкул, Драгул, така и българските лични имена Скорил, Скоро, Скор, Скорош, акад. Георгиев все пак изказва предположение, че Скорило/Scorilo може да е свързано със стблг. скоръ-бърз

Друго тракийско име притежаващо елемент със значение бърз е Раскупорис, Рескупорис. При анализа на тракийската дума rascu(rescu)-бърз акад. Георгиев дава сравнение с нем. rasch-бърз, но реално е сроден и старобългарския глагол рискати-тичам, бягам, бърз съм. Друг сроден старобългарски глагол е рещѫ сѧ-състезавам се, надпреварвам се, бърз съм.

При анализа на името на Хероста Бистюрас/Bιστυρας акад. Георгиев предлага стблг. быстръ-бърз, като добавя и българските лични имена Бистрьо, Бистро, Бистра, Бързо, Бърза и др.

По отношение на анализа на теонима Бистюрас/Bιστυρας акад. Георгиев е точен и подробен, но когато разглежда името на бог Ринкалей/Rincaleus, пропусква важни неща. За името на бога е предложено значение бърз, но със същия корен и значение са и българските думи рукна-спусна се, втурна се, сродна е и ручей-бързотечна рекичка.

Когато търси значението на трак. хидроним Iatrus, Ieterus – днешната Янтра акад. Георгиев стига до заключение, че значението е бърза, а *etru е тракийска дума със значение бърз. Като сродни са посочени ствиснем. аtar-бърз, латв. atrs-бърз, но е пропусната стблг. ѩдръ-бърз, а точно тя обяснява и носовката в името на Янтра.

На тракийската дума turma акад. Георгиев дава значение бяг, но пропуска българкските глаголи втурвам се, турвам-бързам, забързвам се

Нека съберем на едно място тракийските думи за бърз, бързина, скорост и техните български съотвествия:

тракийски-български

bistur = быстръ-бърз

bruzas = бръзъ-бърз, пъргав

etru = ѩдръ-бърз

rinc = руквам, ручей

scor = скоръ-бърз

rescu = рискати, рещѫ сѧ-състезавам се, надпреварвам се, бърз съм.

turma = втурвам се, турвам-бързам, забързвам се

Запитайте се – възможно ли седем различни понятия за бърз, бързина, скорост, в един език да имат точни паралели в друг език и същевременно тези езици да са обявени за напълно различни?

Всъщност има още една тракийска дума за бърз, но тя още в дълбока древност е трансформирана в дума за кон. Става дума за aspa, aspio,- от името на Хероса Ут-аспиос. Тя отговаря на стблг. спѣхъ-бързина, спѣшѫ –устремявам се, т.е. тракийската дума за кон има значение бързак, бързо животно, така прочее е и в древния арийски език, там asu означава както бърз, така и кон..

Аз не вярвам в случайности, не вярвам, че тракийската дума аспа случайно присъства в името на княз Аспарух, а и не мисля, че ако при дадено проучване са направени доста пропуски, това проучване може да се приеме за достоверно и точно. Учените ни в миналото бяха подложени на натиск, но днес такъв няма и истината може да бъде казана свободно – истината, че езика на Орфей никога не е умирал и днес той носи името български език.

ЗА НАШАТА ДРЕВНА ПИСМЕНОСТ

Великият българин Иван Вазов едва ли е предполагал колко скромно се изразил с думите си :”И ний сме дали нещо на света и на вси словене книга да четатъ!” Патриархът на българската литература е осъзнавал важността на делото Кирил и Методий, но много други неща, и то важни неща, не са му били известни. 

За неговото време това е напълно разбираемо. Страната ни е току що освободена, от старите архиви няма и следа, а хората, които тепърва ще пишат българската история са все още младежи, които вече са (или по-късно ще попаднат) под влиянието на чужди учени и ще поднесат на народа си теории, който са не просто неверни, но дори вредни за България.

Именно това е основната причина да не се стигне до поправка на Вазовите думи, поправка, или по-скоро допълнение, което да отрази историческата реалност, а именно това, че дедите ни са дали четмо и писмо не само на източноевропейските народи, но се явават дори създателите на най-ранната писменост. Тази писменост подпомага цивилизоването на етруски, римляни и гърци, дава сериозен импулс на развитието на келтите, а в по-късни времена, вече в развита форма и чрез римско посредничество, помага на всички западноевропейци да документират миналото си.

За жалост в официалната ни историография не е отделено място за свидетелството на Алкидамант, който твърди, че Орфей е изобретателят на буквите. 

В нашите училища и университети не се представят свидетелствата на Тацит, Диодор Сицилийски, Еврипид, Платон, Павзаний, Зенобий, Дионисий Скитобрахион, Йордан и др. за това, че траките не просто разполагат със своя азбука и книги, но се явават и първите хора боравещи с писменост. 

Не се говори и за това, че наречените от Омир богоравни пеласги, според Плиний Стари се явяват хората занесли азбуката в Лаций – областта, в която се намира Рим.

В нашите училища и университети отъждествяването на старите българи с траките бива наречено грешка, нещо, на което не трябва да се обръща внимание, но за сметка на това трябва да се вярва на умопомрачителни твърдения. 

Младите българи са принудени да повтарят, че хората дали името на държавата ни нямат нищо общо с местното население на Балканите, а са дошли от изток номади. Студенти и ученици са заставени да се съгласят с абсурди като този, че Аспаруховите българи, въпреки, че са носители на висока култура и държавност, са изоставили родната си реч в полза на речта на хора намиращи се на по-ниско културно ниво.

Когато един ден народът ни разбере истината за произхода си, ще избухне в страшен гняв. Да, именно гняв, защото ще стане ясно колко много е укрито от нас и колко много сме ощетени точно от тези, които е трябвало да търсят важни сведения и защитават културното ни наследство. С право българите ще се разгневят разбрали как е пиляно богатството ни и как са ни внушавани заблуди, как съзнанието ни е било осакатявано с лъжи смазващи духа и самочувствието ни.

B началото на ХХ век Стилиян Чилингиров се възмущава от факта, че Кирил и Методий са обявени за гърци. Родолюбецът е огорчен от това, че твърде лесно се възприема за вярно едно мнение на чужденец, а виждането на прогресивни българи се пренебрегва. Чилингиров съобщава за това как Васил Априлов и Любен Каравелов оказват съпротива на налагането от чужденци виждане за произхода на солунските братя. Будният българин даже цитира стих на Каравелов:

“Шафарик ви “чисти гърци”

Учено нарече,

Без да гледа “В начале бе”

Кой първи изрече

На своите братя,

За българи, за чехите,

За сърбо-хървати.”

Чилингиров представя и аргументи на други хора, според които Кирил и Методий са българи и създават писменост за българи. Споменато е съгласуваното с логика виждане на Бодянски, Попгорелов и др., които виждат в дедите ни учители, пробудители и просветители на източноевропейските народи.

В по-ново време, като защитници на истината се изправиха Михаил Маргаритов и Ангелика Хофер Едле фон Сумтал. Тези учени не просто идентифицираха езика говорен от солунските братя като български, но направиха важното уточнение, че се касае за родопски диалект. Немалък е и приноса на Емил Георгиев, който ясно и аргументирано обясни, че глаголицата е оригинална българска азбука, която не е базирана нито на гръцко, нито на финикийско, етиопско, коптско, или еврейско писмо.

Реално глаголицата, или по-скоро нейният прототип предхожда както азбуката на гърците, така и азбуките на етиопци, копти, евреи и т.н. В публикувана преди време работа дадох доказателства за това, че свещената ни писменост е базирана на знаци, които са ползвани още през Бронзовата епоха и са наречени в научните среди Линеар А и Линеар Б. Точно за тази писменост Джейн Елън Харисън смята, че е същата каквато е ползвал и Орфей.

Всъщност доста по-рано от мен, още през 70-те години на ХХ в., но за жалост в чужбина, българският изследовател Георги Сотиров публикува няколко работи засягащи произхода на Линеар Б и връзката му с глаголицата. Навремето писанията на Сотиров бяха неизвестни, но благодарение на интернет, поне през последните десет - петнадесет години вече има достъп до неговите творби.

Направени от Г.Сотиров сравнения на знаци от Линеар Б (1) с глаголица (2) 

Достъп до важна информация и желание да се търси истината обаче са две напълно различни неща. Тътрещи се по удобния, лесен, отдавна отъпкан, но не водещ до истината път, повечето от нашите учени затварят очите си за революционните открития на посветилия се на Родината българин. Всъщност, дори и без тях до истината може да се достигне, стига да е налице желание да се направи това. Да, хубаво е да има възможност за сравнение на различни писмености, но и в самия български език са закодирани важни неща, стига само човек да изостави старото и да има смелост да поеме по нов, макар и трънлив път.

Ще обясня какво имам предвид. Ако разгледаме българските думи пиша, писмо,  мастило, книга, ще се уверим в смайващата им древност. Техните паралели в езиците на старите арийци, акадци и др. са ярко свидетелство за това, че дедите ни са били високо развит народ още в най-дълбока древност и не просто са били носители на забележителна култура, но и са оказали влияние на хора, които днес биват считани за основните носители на знания в стария свят.

Писмо, пиша идват от стблг. писати – глагол, който е сроден на арийския pisiyati, pimsati - пиша, украсявам. Всъщност пиша значи и украсявам, рисувам, като този паралел е известен на учените съставили БЕР, Том IV, там се споменава виждането на чужди изследователи (като H. Leming), които смятат, че “семантичния развой рисувам → пиша е налице само в ирански, тохарски и славянски”, като в славянските езици ce дължи на иранско влияние.

Относно твърдението за иранско влияние имам възражения. Прародината на тохарите не е средна Азия, а Източна Европа, по-точно земите на Северна България, Южна Румъния и Украйна. От този ареал тохарите поемат на изток, като най-вероятно точно те са отговорни за разпространяването на особен вид керамика, която е типична за културите Триполие, Кукутени, Варна, Стара Загора, Слатина и др., и която доста по-късно се манифестира в Китай.

Neolithic Chinese pottery, John Young Museum of Art- Wmpearl
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/Neolithic_Chinese_pottery%2C_John_Young_Museum_of_Art_I.JPG/609px-Neolithic_Chinese_pottery%2C_John_Young_Museum_of_Art_I.JPG

Petite jarre à deux anses et haut col. Musée du mausolée du roi Zhao Mo de Nanyue, Canton- BabelStone — Travail personnel

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/Banshan_painted_pottery_pot_2.jpg/800px-Banshan_painted_pottery_pot_2.jpg

Cucuteni - Museum für Vor- und Frühgeschichte (Museum of prehistory and early history), Berlin-Einsamer Schütze - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/79/Museum_f%C3%BCr_Vor-_und_Fr%C3%BChgeschichte_Berlin_095.jpg/800px-Museum_f%C3%BCr_Vor-_und_Fr%C3%BChgeschichte_Berlin_095.jpg

Bull/Snake representation in Cucuteni Culture. Piatra Neamt Museum-CristianChirita - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e0/CucuteniOmegaPottery.JPG/800px-CucuteniOmegaPottery.JPG

Cucuteni Culture, 3800-3550 BCE. Found in Ukraine. Collected by the National Museum of Romanian History- 三猎 - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7d/%E5%BA%93%E5%BA%93%E7%89%B9%E5%B0%BC%E9%99%B6%E7%BD%90.JPG/800px-%E5%BA%93%E5%BA%93%E7%89%B9%E5%B0%BC%E9%99%B6%E7%BD%90.JPG

Самият тохарски език спада към тракийското семейство. Това не е мое откритие, езиковедът Юлиус Покорни (цит. от Леонид Сверчков) отдавна обявява тохарския като тракийски, или трако-фригийски диалект сроден на арменския: “Покорны, рассматривавший тохарский как фракийский или фрако-фригийский диалект, родственный армянскому…”

За влиянието на траките над дедите на индийци и иранци са писали много стари автори, но най-ценни се явяват свидетелствата на Ариан, отдаващ създаването на индийската цивилизация на Дионис: “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare.”-Ar.Anab.VIII.vii.

https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

Равностойно по важност е и твърдението на Йордан за това как гетския цар Танаусис завладява почти цялата Азия – De origine Actibusque Getarum, 47. Имайки предвид тракийските корени на тохарите, а и това, че първите хора наречени славени са гетите, същите гети, чийто владетел покорява дедите на иранците, то за какво иранско влияние над нас може да се говори? Нима не е налице информация за точно обратното – за влияние на стари балканци над народите на Средна Азия?

Всъщност, преди около век българсикият интелектуалец Никола Йонков Владикин пише да тракийското влияние над иранците, като смята, че това е станало преди около 3500 години. Информацията, която този родолюбец изнася не отървя на офизиалното виждане и трудовете на Владикин потъват в забвение.

Относно думата мастило – субстанцията, с която се изписват писмените знаци, в БЕР, Том III e изказано виждането, че идва от стблг. маст –мазнина, масло, с добавена наставка –ило. С това съм съгласен, но трябва да се спомене и присъстващата в речта на древните арийци дума masi-мастило, сажди. 

Интересна е и друга старобългарска дума за мастило, тя е чрьнило и идва от чрьнъ-черен, която пък от своя страна не само присъства в името на тракийския бог Керсул, но и в името на арийския Крсна-черният.

Имайки предвид, че Ария е най-старото название на Тракия, а според Луций Ариан, не кой да е, а Дионис е основоположник на индийската цивилизация, то е ясно, че masi-мастило, сажди е заемка в говорения от индийците език.

След като има наши думи пиша и мастило в Индия, то е ясно, че въпросните думи са присъствали в речта на дедите ни още преди арийското завоевание на Индия и Иран – с други думи още през Бронзовата епоха. Точно това е времето на възникването на Линеар А и Линеар Б. Проучилият тези писмености Джон Чадуик смята, че поради изящните си форми, те са създадени за писане с мастило. Това той обяснява в работата си “The Mycenaen World”: “Even very forms of the signs with their elegant curved strokes and complex patterns suggest that this script was not designed for writing on clay. Pen and ink must have been come naturally to the Mycenaean scribe’s hand…”

Държа да напомня, че Джейн Харисън свързва точно Линеар Б с писмеността ползвана от Орфей. Сравним ли глаголицата с Линеар Б и предхождащата я Линеар А, то веднага става ясно, че корените на глаголицата са древни и неслучайно император Михаил III споменава това, наричайки отново въведените глаголически букви идващи от дълбока древност: 

“Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ,  нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни бел.авт.) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.”  

Сравнение на Орфеевата писменост (1) с глаголически букви (2)

След като установихме древните корени на думите пиша и мастило, навярно вече няма да е изненада и древния произход на думата книга. За нея е изписано много, в БЕР, Том III ca дадени най-различни версии, като на първо място е посочена тази, в която се смята, че се касае за заемка от речта на хуни, авари и първобългари (считани за тюрки бел.авт.). Споменато е и виждането на Mikola (Tibor Mikola?), който посочва като изходна дума акадската kunuku-печат, kanīku-нещо запечатано.

За мен няма спор, че стблг. кънигы и акад. kunuku-печат, kanīku-нещо запечатано са свързани. Проблемът е в това, че официалната историография не позволява да се направи директна връзка между българите и акадците – хората властвали в земите на Ирак след падането на Шумерското Царство през трето хилядолетие преди Христа. В Месопотамия обаче са живели гутеите, които аз считам за предци на гетите, същите тези гети, за чийто цар Танаусис Йордан твърди, че е покорил почти цяла Азия.

Цитирайки B. Хенинг, Леонид Сверчков споменава следното: “В этой связи автор обращает внимание на имя страны и народа Guti (Kuti) или Gutium (Kutium), впервые встречающееся в клинописных документах, относящихся концу раннединастического периода (XXIII в. до н. э.), аккадской династии…”  Пак Хенинг свърза гутеите с тохарите, които както вече бе споменато са част от тракийското семейство: “ «Tukri and Guti were two closely allied brother nations that came together to Western Persia and who left it together shortly before the end of the third millennium» (Henning, 1978, с. 220–221).

Гутеите са били дълго време съседи на акадците, а началото на гутейската династия в Месопотамия е от преди 4200 години. Не е никак пресилено да се каже, че точно гутеите – праотци на тохари и гети, са хората въвели писмеността в Месопотамия. Точно от земите на гетите е плочката от Търтария, по която има знаци по-стари от шумерските. Именно дедите ни са отговорни за появата на kunuku-печат, в акадския език. Вярването за обратната връзка се дължи на прекомерното доверие на догмите в историческата наука.

Протошумерска писменост – четвърто-трето хилядолетие пр.Христа

http://proel.org/img/alfabetos/protosu1.jpg

Протошумерска писменост – четвърто-трето хилядолетие пр.Христа

http://proel.org/img/alfabetos/protosu6.jpg

Древна балканска писменост- шесто-пето хилядолетие пр. Христа http://proel.org/img/alfabetos/tartaria.gif

Древна балканска писменост- шесто-пето хилядолетие пр. Христа

http://proel.org/img/alfabetos/tartaria1.gif

Според мен думата книга, стблг. кънигы, не е заемка, а наша дума – от речна на Орфей. Ако разгледаме внимателно българската дума къна (с праформа *kuna бел.авт.) – късам, разкъсвам (с най-ранно значение удрям, притискам, оставам отпечатък бел.авт.) ще се уверим, че тя е свързана със стблг. кънигы-книга. Най-древните писмени знаци са оставени върху глина, докато тя е била още мека и точно това е дало името на тези знаци – отпечатък, следа от притиснато (*kuna + оконч.-га, срещащо се в блг. думи като комони-га, дару-га и др. бел.авт.) Първоначалното значение на думата книга е било знак, следа, отпечатък.

Сродни на къна (с праформа *kuna бел.авт.) са старонорвежката knekja-притискам, мачкам, а и холандската knakken-чупя. Поради това, че няма широко разпространение в останалите германски езизи, то както на knekja-притискам, така и на knakken-чупя трябва да се гледа като на заемки от речта на старите балканци.

Тракийската ономастика дава два интересни топонима. Първият е Книшава-дял от Рила, името е обявено за тракийско по произход от акад. Иван Дуриданов, който го свързва с лит. knísti, knisú-ровя, разравям – БЕР, Том II, c.498. Вторият топоним е Кносос, или както е в древните документи KO-NO-SO. През столицата на обитавалите остров Крит траки е минавала река Кайратус, която е разсичала града на две и точно тази особеност – ерозията, е дало името – Strab.X.4.8.

Нещата са от прости по-прости, но не пасват на догмите. Нима не логично да се приеме, че бивайки първите хора открили писмеността, старите балканци, бивайки също откриватели на колелото, каруцата, а и бивайки майстори-ковачи, са си извоювали позицията на доминантен народ  са повлияли всеки по пътя си? Какво му е странното и невъзможното на това твърдение, та нали римляните по този начин оказват влияние на много народи – имайки добра войска и разполагащи с висока култура. Ако се признава за римското влияние над други хора, защо да се мълчи за деянията и постиженията на предците ни? В чий интерес е укриването на истината?

Нима не е логично въз основа на смайващата древност на типичните за нас хаплогрупи I2, R1b*L23, E-V13, J2, да бъдем обявени за потомци на хората влезли в историята под името траки? Нима за това не свидетелства също и фолклора ни, шарките и кройките на българската народна носия? Нима не съществуват исторически извори, в които българите да са наричани траки, даки, одриси, пеони, мизи?

Вместо да ни се вменява безмислицата, че сме буламач от неясно откъде домъкнали се номади и бледи пришълци от Припятските блата, които въпреки ниската си култура взели, че асимилирали останките от местното население, е по-добре и по-почтено да се каже истината. А тя е, че сме потомци на народа на Прометей и не само на роднините си изочноевропейци сме дали книга да четат, но и на много други народи.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В YOUTUBE, ОПИТВАМ СЕ ВСЯКА СЕДМИЦА ДА ПУСКАМ ПО ЕДНО ИНТЕРЕСНО ВИДЕО. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! :)

 https://www.youtube.com/watch?v=1N60RwBybKs

Използвана литература:

1.C.Чилингировъ, Какво е далъ Българинътъ на другитѣ народи, София, 1938, н.изд.НИИ “Свети Йоан”;

2.А. Хофер Едле фон Сумтал, М. Маргаритов, За Кирил и Методий, София, 1989;

3.Е.Георгиев, Нашето АзБукиВеди, Народна Просвета, София, 1981;

4.И.Дуйчев, Изъ старата българска книжнина -I,  Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство, Второ поправено и допълнено издание, Хемусъ А. Д. за книгопечатане и издателство, Печатница Р. Младеновъ, София, 1943

5.Л.М Сверчков. Тохары. Древние индоевропейцы в Центральной Азии, SMI-ASIA, Ташкент 2011;

6.Български етимологичен речник. Т. II (и–крепя̀). Съставили: В. И. Георгиев, Й. Заимов, Ст. Илчев, М. Чалъков, Й. Иванов, Д. Михайлова, В. Анастасов, У. Дукова, М. Рачева, Т. Тодоров. Участвали в обсъждането: Р. Бернар, Г. Риков, Е. Машалова, Л. Димитрова. АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 1979;

7.Български етимологичен речник. Т. III (крес–минго). Съставили: В. И. Георгиев, Р. Бернар, Ст. Илчев, М. Чалъков, Й. Н. Иванов, Д. Михайлова, В. Анастасов, Г. Риков, О. Младенова, У. Дукова, М. Рачева, Л. Димитрова-Тодорова, Т. Ат. Тодоров. Участвала в обсъждането: Е. Машалова. БАН, София, 1986;

8.Български етимологичен речник. Т. IV (минго–па̀дам). Научни редактори: В. И. Георгиев, И. Дуриданов. Автори: В. Анастасов, Л. Димитрова-Тодорова, У. Дукова, Й. Н. Иванов, Д. Михайлова, О. Младенова, М. Рачева, Г. Риков, Т. Ат. Тодоров. Второ издание. АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2012;

9.J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991;

10.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 2000;

11.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005;