КАК ТРАКИТЕ СЪЗДАДОХА ГРЪЦКАТА АЗБУКА?

Отдавна съм се уверил, че всяка истина може да се укрие. Достатъчно е години наред да се повтарят с фанатизъм едни и същи измислици. Човек запомня не това, което е логично, а това, което чува най-често. След време повтаряното се загнездва така здраво в нашето съзнание, че става трудно заблудата да бъде отстранена. По отношение на този парадокс, Марк Твен е казал нещо много интересно. Даровитият писател споделя, че е по-лесно да излъжеш хората, отколкото да им обясниш, че (в миналото) са били излъгани.

Казаното от Твен е верно, разбрах го от личен опит. Понеже за миналото на народа ни са изречени безброй лъжи, доста от нас са попаднали в капана на заблудите. Нека не забравяме, че измамите тровят съзнанието на повече от пет поколения българи. Вече не просто “пресата” и “образователната система” промиват създанието, а дори и нашите майки и бащи, които закърмени със старите виждания неволно ги предават и на нас.

Намирайки нова, по-логична и правдива информация доста хора обръщат гръб на догмите, други упорито отказват да приемат новото. За жалост към втората група трябва да бъдат причислени и определена група учени. Странно е, непонятно е защо хората на науката следват остарелите виждания, но факт е, че това става. Като пример може да се посочи твърдението, че траките са безписмен народ, а за надписите си са ползвали гръцката азбука.

Ако подобно твърдение бе направено през XIX век, то оправдание можеше да има. По онова време не се знаеше, че дедите ни са първият цивилизован народ на Европа. На твърде малко хора бе известно, че предците ни са дали най-способните императори на Рим, а също така и най-великите пълководци на Римската Империя. Не се знаеше и това, че във Варненския некропол е скрито най-старото обработено злато в света, нито пък, че най-древната писменост е тази от Градешница, Караново, Хотница, Тартария и т.н. Малцина бяха тези, които осъзнаваха, че без Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Имарад и др. гръцката култура щеше да е доста бедна и едва ли щеше да се радва на днешната си популярност.

Дори и в по-късни времена само ограничен брой хора знаеха, че Ахил, Атрей, Менелай, Агамемнон, Пелей и др. принадлежат на трако-пеласгийската общност. В академичните кръгове бе добре известно, че музите – покровителките на музиката и изкуствата са тракийски, но по редица причини това бе примълчавано. Не бе популяризирана информацията, че доста преди Троянската Война полуостров Пелопонес е колонизиран от тракийското племе фриги, а и, че Атика е била обитавана от техни роднини. Не се казваше и, че в Давлида, Фокида е властствал живелият преди повече от 3300 години тракийски цар Терей.

Виждаме, че огромно количество информация бе извън обществено достояние. Това направи възможно изковаването на неиздържани теории като тази за гръцката писменост. Незапознати с важните данни, днес милиони хора искрено вярват, че гърците са заели азбуката си от финикийците, а после преработвайки я, са я дали на траки, етруски, келти.

Несъмнено гърците имат значителен принос в изграждането на европейската култура. Това нито може, нито бива да се отрече. Талантът на скулптурите Фидий и Праксител, красноречието на Павзаний и Страбон, мъдростта на Сократ и т.н. трябва да се ценят. От друга страна е редно да се признае и приносът на траките в оформянето на гръцката култура и общество. Тъй както никой не отрича ролята на етруските в изграждането на ранната римска държава, така не би било страведливо да се премълчи това, което дедите ни са дали на старите гърци.

На първо място трябва да се посочи азбуката. Държа да отбележа, че въпреки названието гръцка азбука, тя не е създадена от гърци. Нито Херодот, нито пък Тукидид, Страбон, Павзаний, Платон, или пък, който и да е било друг стар автор не твърди, че гърците са създавали някога азбука.

Плиний споделя, че Кадъм е този, който донася в Гърция азбука от 16 букви. Това станало доста преди Троянската Война, а след нея Паламед добавил 4 букви, други 4 били добавени от Симонид. Друга версия е представена от Аристотел, според когото ранната азбука е имала 18 букви, като Ψ и Ζ са добавени от Епихарм, а не Паламед – H.N. VIIlxi-192.

Кадъм – човекът, на когото се приписва донасянето на писмеността в Гърция е считан за финикиец. Кадмил обаче е тракийско име, така е наречен един от Великите богове от Самотраки – D.Detschew, “Die Thrakischen Sprachreste”,  z. 234. Кадмил е просто вариант на Кадъм с умалителна наставка - ил, която се среща и в други тракийски имена като Самил например. Същата наставка е типична и за български лични имена като Страхил, Добрил, Божил.

За Кадъм се казва и, че е основал град Тева/Θῆβαι (Тива). Названието на това селище няма смисъл на гръцки език и по-скоро принадлежи на предгръцкото население на страната – H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, z.670. Предгръцкото население това са трако-пеласгите както знаем от Херодот, Страбон и Плиний – Her. II- 56, Strab.V.2.4, VII.7.1, Plin. IV.III. 8. Името Тева/Θῆβαι е гърцизираното предаване на тракийското дева, което намираме в Дева, Пулпудева и др. Това древно название за селище бива тълкувано от Владимир Георгиев с помоща на българския глагол девам, дявам – слагам, поставям.

До тук виждаме, че името на Кадъм е тракийско, от тракийски произход е и името на основания от него град. С това интересните факти не свършват. Дъщерята на този обгърнат с мистерии човек е наречена Земела. Тя е майката на тракийското божество Дионис, а името й се тълкува със старобългарската дума землiа.

Как да си обясним обаче това, че Кадъм е известен като финикийски принц. За тези, които познават старата история това не е мистерия. Според Г. Херн финикийците са смесица от ханаанци и морски народи – G.Herm, Die Phöenizier, Econ Verlag, Düsseldorf, 1974, с. 61. Херн не уточнява кои точно са тези морски народи, но по имената им лесно можем да разберем що за хора са те.

Споменатите от египтяните морски народи дрд, уешеш, тршу, чкр, пелесет, мешуе и др. са племената дардани, веси, травси, тевкри, пеласги и не на последно място мизите. Същите тези мизи, които Д. Хоматиан след време ще нарече българи.  Част от тези хора египетският фараон Меренпта привлича към себе си с обещания за земя и ги кара да се бият със своите роднини. Ходът на египетския владелел е сполучлив. Разделени, древните балканци вече не могат да се противопоставят на египетската армия, коато е подсилена от братята им.

Отблъснатите пеласги, дардани, мизи и др. се установяват на територията на днешен Израел. Явно пеласгите са били най-много защото групата от различни племена получава колективното название пелиштим. Това е староеврейското название на филистинците, за които се казва, че идват от Крит – дом на траки и пеласги.

Това е мнение на учени като Владимир Георгиев: “ The name Pelastoi -Πελαςτοι can be identified with Old Hebrew pelisht-im (im is the ending in plural), Assirian palashta, pilishtu, and Egyptian prsht i.e. with the Philistines of the Bible. According to the Biblical tradition, the Philistines had come from the island of Crete. The French archeologist Berard (1952) confirmed this thesis with archeological data...Thus Pelasgians migrated from the Aegean region to Palestine, the territory to which they gave their name...”(V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981, р.107).

Виждането на Георгиев е споделено и от други учени в по-ново време. Джон Уилкинс Уилфорд също смята, че библейските филистинци са част от така наречените Морски народи - The biblical Philistines are assumed to have been a group of the mysterious Sea Peoples who probably originated in the Greek islands and migrated to several places on the far eastern shores of the Mediterranean. - ( John Nobble Wilford, Philistines, but less philistine).

http://www.nytimes.com/2007/03/13/science/13phil.html?_r=0

В земите на Ориента, в края на Бронзовата епоха, дошлите от Балканите траки и пеласги се смесват с местното население. Така се заражда народът на финикийците, от които произлиза Кадъм. Ето защо един финикийски принц носи тракийско име, а и названието на основаното от него селище е тракийско.

Понеже траките са били малцинство сред ханаанците, то с течение на времето балканците биват асимилирани от местното население. Старият си език запазват само тези траки, които напускат Ориента и подобно на Кадъм се завръщат на Балканите. Ето, няма парадокси, няма мистерии, просто никой не се е заел да представи на ясен език слабо известните данни.

Разказаното до тук не е единствената непопулярна информация. Ние разполагаме със сведението на Алкидамант, че тракиецът Орфей е създателят на азбуката – Д. Попов, Гръцките интелектуални и тракийския свят, Лик, София, 2010, с. 465. Сведението на Алкидамант се потвърждава от твърдението на Диодор Сицилийски относно това, че Орфей и Лин са ползвали най-древната писменост  - Historical Library of Diodorus the Sicilian, printed by W. Mc Dowell, London, 1814, с. 208. В работите на Еврипид се говори за таблички, на които е написано Орфеевото слово - Д. Попов, Гръцките интелектуални и тракийския свят, Лик, София, 2010, с. 111.

Не по-малко интересни данни получаваме и от Плиний Стари. Римският автор споделя добре известната по негово време информация, че пеласгите са тези, които са занесли азбуката в Лациум (областта, в която е разположен Рим) – “ apparet  aeternus litterarum  usus  in  Latium  eas  attulerunt  Pelasgi.” (H.N.VII.lvi.193).

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html

За това, че пеласгите са посетили  Апенините и са превърнали в доминантна група там знаем и от Плутарх. Този летописец предава една от легендите за основаването на Рим, а именно от пеласгите – силен народ, който в древността е обиколил голяма част от познатия свят и е покорил повечето хора: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.”

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

Нека направим кратко обобщение:

1.Не съществува нито един исторически извор, в който да се казва, че гърците са създавали азбука. Говори се само за добавяне на няколко букви.

2.Няма дори консенсус кой колко букви е добавил. За сметка на това притежаваме сведението на Алкидамант, че Орфей е създателят на буквите.

3.Диодор Сицилиски също поставя Орфей като човекът боравещ с ранната азбука.

4.Самият Кадъм, за когото се твърди, че е донесъл азбуката в Гърция, е от палеобалкански произход. Неговите потомци – Земела и Дионис са тракийски божества.

Да забравим за момент, че траки и пеласги влизат в състава на финикийското общество. Има и други сведения, от които можем да отсъдим, че дедите ни -траките са дали азбука на гърците. През VIII век преди Христа фригийците са богат, високо развит народ, способен да издигне внушителни монументални паметници. Дворците на фригийските владетели са масивни сгради богато украсени с мозайка, мраморни фризове, керамични плочки и фрески.

https://c1.staticflickr.com/1/5/9811512_202fbc82e2.jpg

http://geolines.ru/netcat_files/83/38/h_b2295b5bc6265aefd67bb37084ca2592

http://www.metmuseum.org/toah/images/h2/h2_L.1994.96.5.jpg

http://www.christies.com/lotfinderimages/d44699/d4469974r.jpg

Качеството на мебелите и бижутата изработени от тракийските майстори е такова, че дори и днес древните артефакти спират дъха на археолозите. Освен това от края на Троянската Война до VIII век преди Христа трако-пеласгите са господари на протоците (Дарданелите и Босфора) за период от около 320 години. Над три века дедите ни са имали възможност да трупат богатство, сила и влияние.

http://www.transanatolie.com/english/turkey/anatolia/Phrygians/phrygi12.jpg

http://ngm.nationalgeographic.com/ngm/0612/feature4/images/gallery.4.12.jpg

http://www.independent.co.uk/incoming/article8807421.ece/alternates/w620/pg-38-bulgaria-4-getty.jpg

http://www.tampers.eu/images/D/001-804.jpg

През VIII век преди Христа гърците се намират все още в своя така наречен Тъмен период. Южните ни съседи не са в състояние да издигнат масивни сгради, или монументални статуи, населението живее в покрити със слама колиби. Докато за дедите ни са характерни богатството и благоденствието, то за предците на южните ни съседи са типични бедността и нищетата.

Как мислите, кой народ би имал нужда от азбука и би имал интелектуалните способности да я развие – високо развитите траки, или примитивните за онова време гърци?

Има и нещо друго, за което учените предпочитат да затворят очи. Фригите идват в Мала Азия още през Бронзовата епоха и са съседи на хети, лувити, асирийци, а и на финикийците, в чиито вени тече и балканска кръв. Всички тези хора са добри търговци и разполагат с писменост. Съвсем естествено е, че дори траките да нямаха азбука до VIII век преди Христа, те биха я взаимствали от съседите си. Това разбира се не е нужно защото дедите ни са имали писменост доста по-рано.

На най-древните документи с Линеар А са записани тракийски имена като Арей, Диза, Питак, Резос. Става дума не за VIII, а за ХVIII век преди Христа. В Линеар А няма нито едно гръцко име като Алкивиад, Милтиад, Аристид и т.н. В по-късният Линеар Б тракийските имена са десетки: Арес, Бейтеус, Бузос, Дизос, Котис, Ксантос, Марон, Пеон, Пиерия, Перинтеус, Одрис, Амарунта, Батас, Гетас, Карсас, Кокарос, Косон, Отус, Питак, Рескупорис, Сагарис, Тюнос, Тоас и много други – К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност), STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998, с. 18-20.

Присъствието на тракийски имена в микенските документи не се отрича от учените. Нещо друго обаче, което е от огромна важност бива премълчавано. В микенското общество царят е наричан ванакатело, ванакатеро. Тази титла е позната на фригите под формата ванакт, а спорен Авсоний мизите (наречени по-късно българи) казвали (Fanakes) Ванак на бог Дионис (Вл.Георгиев).

В документите с Линеар Б няма нито един ванакатело (цар) с гръцко име. За сметка на това, на няколко локации е споменат ванакатело (цар) с име Одрис.

Това, че траки са властвали в древния Пелопонес не би изненадало никой, който е запознат добре с историческите извори. Страбон е пределно ясен твърдейки, че Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс: “Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.”

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Това, че микенците не са гърци, знаем и от друг исторически извор. В работа на Софокъл намираме следния интересен фрагмент: “Тантал, бащата на Пелопс бил от Фригия.”, “ Не знаеш ли, че този, който е бил баща на твоя баща, древният Пелопс е варварин фригиец“ – Д. Попов, Гръцките интелектуални и тракийския свят, Лик, София, 2010, с. 286.

Старите автори поставят траки не само в Пелопонес, но и в Атика. Страбон казва, че цялата Атика е била обитавана от траките, а в Давлида, Фокида е властвал цар Терей: “for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus,  Daulis in Phocis by Tereus.”

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Дедите ни трако-пеласгите са били господари на Балканите и са имали няколко вида писменост векове преди някой да чуе за гърците. На всяко величие обаче идва край. Троянската Война е едно трагично събитие, сблъсък между братя, благодарение на който идва падението на микенското общество. Във войната загива голяма част от аристокрацията, след бойните действия идва чума, която обезлюдява сериозно Южните Балкани.

За дошлите от Африка гърци не е проблем да се наложат над оредялото и отслабнало местно население, което те асимилират за няколко века. Дедите на гърците приемат дори огромна част от езика и културата на трако-пеласгите, но поради ниското си ниво в началото, предците на гърците не заемат древната писменост Линеар Б.

Гърците се сдобиват с писменост и култура в по-късен период. Ето как става това. През VIII век преди Христа Асирия е най-могъщата империя на Азия. На трона се възкачва Саргон II, който е жесток и амбициозен владетел. Той подлага на терор съседите си, с огън и меч покорява народите на Урарту, Каркемиш, а и Фригия. За това събитие учените не обичат да говорят, а именно то обяснява появята на азбуката при гърците.

http://www.katapi.org.uk/images/Maps/EmpireAssyriaHR.jpg

Ужасени от асирийското нашествие много фриги напускат родината си. Значителна част отива в Гърция където все още живеят техни роднини. Със себе си бегълците донасят не само азбуката, но също така култура, знания за строеж на масивни сгради, за ваене на статуи, за направа на мозайка. Идването на фриги обяснява защо през VIII век преди Христа Гърция излиза от Тъмния Период. 

Ако гърците бяха заели азбуката директно от финикийците, то посоката на писане на най-ранните гръцки надписи щеше да е от ляво на дясно, както е и при финикийците от Левант. Първите гръцки надписи обаче са в стил бустрофедон, точно както е и при фригите. Специалистите някакси са пропуснали тази важна подробност. Пропуснали са и това, че фригите притежават буква, която гърците не познават ( ʃ - Й), как в такъв случай гърците ще дадат нещо, което нямат?

Ето я неудобната истина, която е скрита зад фанатичното повтаряне на неиздържани твърдения. Непрекъснатото повтаряне на заблуди е довело до създаване на стереотипи, а те се пречупват трудно. Слава Богу, прогресивни американски учени проявиха смелост и почтеност и обявиха, че фригите са имали писменост повече от половин век преди най-ранните гръцки надписи: “the graffiti from Gordion precede the oldest Greek inscriptions by more than a half-century.“

http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/language-culture/65-early-phrygian-inscriptions-from-gordion

Твърдението на американските изследователи е революционно. То не ни дава цялата истина, но поне подлага на съмнение догмите, на които се робуваше и все още се робува.

Тук поддръжниците на догмите могат да възразят, че няма тракийска литература, а само около 400 надписа. Да, така е, няма намерени тракийски книги, но това може да се обясни лесно. Етруските са имали писменост доста преди римляните, но етруски книги няма в музеите. Разказвайки за древната Иберия, Страбон споменава, че турдетаните имат огромна литература, в която е описана хилядолетната им история. Иберийски надписи има, но книги не са оцелели. Според С.Джеймс галите са били високо образовани хора. Цезар споменава за галска писменост, но уви, галски книги не са намерени.

Каква може да е причината за това? Как така народи, за които се знае, че имат азбука и висока култура губят книжнината си? Всеки завоевател знае, че най-лесно се управлява неграмотен народ. Това е причината при нашествие да бъде елиминирана образованата благородническа прослойка, а и да се подложи книжнината на унищожение. 

Рим завладява етруските, иберите, келтите, а по-късно и дедите ни. Навсякъде се прилага същия модел – елиминация на благородници и жреческа прослойка, а и унищожаване на писмеността. Враговете на народа ни са имали над хиляда години на разположение да заличат древната литература на дедите ни. По време на римското и турско владичество са изгорени хиляди, а може би и десетки хиляди български книги.

Трябва да призная, че принос в заличаването на най-древната ни книжнина имат и дедите ни. През IX век, по съветите на папата са унищожени така наречените сарацински книги. Те не са писани от араби, през Средновековието с името сарацински са се назовавали писанията определени като еретични. А ерес е това, което не е било удобно на чуждото духовенство. Отстъпката, която предците ни са направили пред чужденците е била пагубна. Своето трябва да се пази ревностно.

Дано си вземем урок от миналото и успеем да опазим малкото, което ни е останало.

ПРИЗНАНИЯ ЗА ТРАКИТЕ

За основоположник на българската историческа школа е считан проф. Васил Златарски. Неговото виждане, че траките не вземат участие във формирането на българския етнос доминираше дълго време. Верни на учителя си, доста наши учени отричаха възможността значителна част от нас да са потомци на народа на Орфей. За щастие никоя заблуда не може да трае вечно. След време се намериха изследователи, които посмяха да се отклонят от наложените догми.

Преди малко повече от четиридесет години проф. Димитър Ангелов публикува една стойностна книга. В “Образуване на Българската Народност”, c. 44, този автор представи не само ценни данни за нашето минало, но дори се осмели да даде място на траките в етногенезиса ни. Eто и думите на Ангелов:

“…значението на траките във формирането на българската народност се признава. Заслужава внимание в това отношение уводът на Й. Иванов към книгата му „Българите в Македония”, където четем, че „в славянската стихия на Балканите тече значителна струя кръв на трако-илирските староселци”. Тенденцията да се търси и разкрива ролята на балканския субстрат в изграждането на българската народност получи нова подкрепа в резултат на направените през последните години антропологически проучвания върху типа на българина и особено след излизането на книгата на М. Попов, посветена на този въпрос. Може да се каже, че понастоящем едва ли има вече съмнение, че балканският субстрат (траките) като един от компонентите при образуването на българската народност не може повече да се пренебрегва.”

В същата своя работа, но на друго място – с. 188-190, Димитър Ангелов отново акцентува върху безспорното тракийско наследство споделяйки, че от гледна точка на антропологията, голяма част от днешните българи принадлежат на древния тракийски тип: “... погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.”

                                                               Тракийска оброчна плочка, по Арпад

              

Освен историци като Димитър Ангелов, някои етнолози също не желаят да затворят очите си за древите балкански корени на нашата култура. Въз основа на дълго и сериозно проучване, Николай Колев стига до интересни, дори революционни за времето изводи. Шестнадесет години след проф. Ангелов, проф. Колев представя на читателите си своите изводи в “Българска Етнология”, с. 58-59:

“Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

·        I, II и IV тип рала за обработка на земята,

·        вършитбата с диканя,

·        култивирането на лозята и направата на вино,

·        трансхуматното (подвижно) животновъдство,

·        носенето на опинци и ямурлук от пастирите,

·        грънчарското колело;

·        черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;

·        сходството на самодивите с тракийските нимфи,

·        русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);

·        кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;

·        нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.

·        За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,

·        жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,

·        жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.”

Николай Колев има пълното право да определи всички тези неща като тракийско наследство. В своята работа обаче, този автор е направил неволно някои пропуска. Принуден да върви в коловоза на наложената историческа школа, проф. Колев разглежда траки и стари българи като различни по произход народи. Поради тази причина, така нареченият старобългарски етнически субстрат е посочен отделно:

“Като прабългарско наследство в традиционната българска култура може да се смята:

·        традицията за правене на каменни надписи,

·        следи от тотемизъм в религиозния комплекс на българите (Курт, Кубрат — вълк, Докс — свиня),

·        следи във везбената орнаментика и техника и т. н.

·        в кръстовидната шевица на пазвата на женската риза,

·        в престилките,

·        в забраждането на омъжената жена,

·        в сватбените обичаи забулване-отбулване,

·        в използуването на «суврена възланца», украсена със символични орнаменти, изобразяващи дървото на живота,

·        в сватбената риза на младоженеца — голяма яка, тип моряшки, с шевица, наричана «огърляк»;

·        култ към старите дървета;

·        жертвени животни куче и кон,

·        вълчи празници — култ към вълците през ноември и февруари,

·        ендогамия (не се женят за некапанци);

·        остригването на детето на тригодишна възраст, при което оставят три кичура — два над ушите и трети над челото, при което косата от последния кичур е използувана като лекарство;

Несъмнено Колев е работел съвестно, но ето ги и пропуските му:

1.Траките също правят каменни надписи. Такива са надписите от Кьолмен, Ситово, Самотраки, монументалните протофригийски надписи от Сакар Планина открити от проф. Драгомир Лалчев, да не забравяме и стотиците епиграфски паметници от Фригия.

2. Тотемизъм – култ към определени животни има и при траките. Името на цар Орол идва от стара дума за орел, личното име Давос идва от древна дума за вълк (давещ), други тракийски имена свързани с животни са Козис, Зайкус.

3.Престилката е типична за най-старото балканско население. Това се вижда от редица древни идоли и статуетки.

4. Омъжената тракийска жена също носи забрадка. Знаем за това както от древни фрески, така и от каменни фризове.

5. Конят и кучето са жертвени животни и при траките. Жертване на кон е познато на Балканите поне от Бронзовата епоха и в никакъв случай не може да се дефинира като обичай донесен едва през Ранното Средновековие.

6. Остригването на главата и оставяне на кичури коса е типично за траки и пеласги. Това се вижда от минойските фрески, а и имаме свидетелствата на Плутарх за този обичай при мизите. Същите тези мизи, които в продължение на 1100 години са наричани и българи.

7. Така нареченият орнамент – дърво на живота е познат и на траките.

8. При траките също има култ към вълците, името на едно огромно племе – даките  идва от древна дума за вълк – даос, давос. Да не забравяме и селището Даос-дава.

Фактически основната част от това, което нашият етнолог представя като старобългарски субстрат принадлежи на траките. 

А и как иначе, старите българи са древен балкански народ, за това свидетестват редица стари автори, чиито твърдения са неудобни за официалните теории и или биват премълчани, или се тълкуват като грешки, архаизиране. Въпреки пропуските си, Колев е дал ценна информация, която в по-късни времена ще помогне на други изследователи, на които тоталитарната цензура вече не може да се меси. 

Важни данни за характера на културата ни е представил в своя работа и Евгений Теодоров. Не случайно заглавието на една от най-забележителните му творби е “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”. Теодоров разглежда подробно нашите празници, обреди и обичаи и като извод, в края на творбата си казва следното:

“ Установените в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни, че потъвайки в славянските маси, те са продължили да съществуват в тях със своите вярвания, култове, обичаи...и това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ - “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, с. 271.

За тези си думи - за признанието, че имаме право да се считаме за преки наследници на тракийската култура, Теодоров залужава поклон. Все пак работата му е публикувана през 1972 година. По това време царстваше виждането, че траките са били суров, неорганизиран и войнствен народ, който римляните децимират и в последствие романизират. Това разбира се не е така.

Освен историци и етнолози се намират и езиковеди, които да представят на българския читател частица от истината. Става дума за това, че в тракийския език се наблюдават   абсолютно същите  диалектни особености както и в българския. 

Както отбеляза акад. Владимир Георгиев  (Въпроси на българската етимология, стр.115) колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език. 

Трябва да се отбележи, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.

Владимир Георгиев подчерта също, че в късния тракийски, гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти: зилен-зелен (Διντιπορις-Δεντουπορις). Това няма как да е случайност. Един нашественик може да наследи определени думи от коренното население, но няма как да наследи диалектна особеност.

Важните неща по отношение на древния характер на езика ни не свършват тук. Тракийската умалителна наставка ИНТ е определена от  Владимир Георгиев и Иван Дуриданов като идентична на старобългарската ЕНТ(E). Тя се среща в стари думи като воленте, осленте, козленте, теленте.

Тук е мястото да се спомене, че частицата ИНТ се среща в предгръцки топоними като Коринт, Тиринт, Пробалинт, Олинт, Зеринт и много други. Тези древни селища в земите на днешна Гърция са основани от нашите деди траки и пеласги.

                                    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a6/Sveshtari_Thracian_tomb_Bulgaria_IFB.JPG

В работите на Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Кирил Влахов, Ото Хаас и др. намираме интересни тракийски думи. За жалост те не са събрани на едно място, нито пък са систематизирани по категории, иначе би станало ясно, че основният тракийски речник не се различава от българския. Ето кратко сравнение, от което проличава, че тракийският е само по-старата форма на езика, който говорим днес:

ТРАКИЙСКИ        БЪЛГАРСКИ

КОЗА                      КОЗА

ЗАЙКУС                 ЗАЕК

ОРОЛ                      ОРЕЛ

ЗУМ                         ЗМИЯ

БЕБЕР                     БОБЪР, БЕБЕР диал.

ДРАЗД                    ДРОЗД

ЗЕР                          ЗВЕР, ЗВЯР

ЗОМБРОС              ЗУБЪР, ЗОМБРЪ

УДРА                      ВИДРА

ЗЕРВА                     ЖЕРАВЪ-жерав

БЕРГАС                  БРЕГ, БРЯГ

КАЛАС                   КАЛ

ИЛ                           ИЛЪ-тиня, глина

ЛУГ(ИН)                 ЛУЖА-лъг, блатисто място

МУСАС                  МЪХ

ОСТАС                   УСТИЕ НА РЕКА

МАРИ                     МОРЕ

ОЛГОН                   ВЛАГА, ВЛАЖЕН

ЗЕМЕЛА                 ЗЕМЛIА-земя

СТУРИЯ                 СТРАНА

ГОРДО                    ГРАД

ВИСА                      ВЬСЪ-село

БУРД                       БРОД

СТРАМБЕ               СТРЪН,            стърнище

КАРПА                   КАРПА-скала

ТАРПО                    ТРАПЪ-трап, яма

ДРУМЕ                   ДРЪМА-горичка

ГАЛТИС                 ГОЛОТЪ-поледица

РУМБА                   РЪБ

КАПАС                   КОПА

БРИЗА                     БРИЦА-вид житно растение

ЗЕЛКИЯ                 ЗЕЛКА

БЕРЗА                     БРЕЗА

БРУЗАС                  БЪРЗ

СКАРАС                 СКОРЪ-бърз

ДАРЗАС                 ДЪРЗ, ДЪРЗЪК

САБАЗИАС           СВОБОДЪ-свободен

ДАБА                      ДОБЪР

ПРИАНТ                 ПРИЕНТЪНЪ-приятен, желан

СВИТУЛ                 СВЕТЪЛ

ДУМАС                  ДЫМЪ-дим, тъмен

БАЛ                         БЯЛ

КЕРСАС                 ЧЕР, ЧЕРЕН

СТАРА                    СТАРЪ-стар

ЗАЛТАС                 ЗАЛТЪ, ЗЛАТЪ-златен

ПРАС                      ПРЪСКАМ

ДЕРЗ                        ДЪРЖА

ДЕГ                          ЖЕГОН, ДАЗ-ДЕЩИ-разпалвам

СВИТ                      СВЕТЯ

ТРАУС                    ТРОША

ВЕР                          ВЕРИОН-извирам, вра

ДАЕТ                       ДЕТИ-слагам, полагам, поставям

ВИТЕТО                 ВИДЕТЪ-вижда, той види

ВАЙРАС                ВЪРТЯЩ

БРЮНХОС             БРЪНЧА, БРЪМЧА

КЕНТАС                 ЧЕНДО-чедо

ТРИ                          ТРИ

КЕТРИ                    ЧЕТРИ, ЧЕТИРИ

КУПСЕЛА              КУПЧЕ

ПИНОН                  ПИЕНЕ

ДИН                        ДЕН

ТАЛКАС                 ТЛЪКЪ-тълкуване, обяснение

Държа да отбележа, че това не са мои тълкувания, а на световно признати учени. Те са тези, които посочват българските успоредици на тракийските думи. Няма да споменавам пропуските на лингвистите, няма да добавям забравените думи, но дори и без тях, за всеки непредубеден човек е ясно, че тракийският език никога не е изчезвал.

Не само основният речников запас на народа на Орфей е запазен в българската реч, но това важи и за личните имена. Преди около десет години Недялка Иванова и Пенка Радева публикуваха една ценна книга – “Имената на Българите”. Там, на с. 17 е споменато, че над 700 тракийски имена са запазени в българската именна система. Това признание има стойност, все пак 700 различни имена не са никак малко. Де факто обаче се касае за доста по-голямо количество.

Като едни от основните елементи в нашите имена са посочени бог, дар и др (Богдан, Богомил, Воидар, Даро, Миродар). - “Имената на Българите”,  с. 17, 74, 91. Думата бог присъства в тракийската ономастика. Хезихий споменава божеството Багайос, а на надпис G-136 срещаме името Багун. В Късната Античност пък е регистрирно името на крепостта Богa/ Βογας – Proc. Aed. IV.iv.

Съществителното дар идва от дарявам, давам. Този глагол също присъства в тракийската ономастика под формата дадон-те дават, да не забравяме и личното име Дарес, а и Δαρος/Дарос – D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, z.119.

Реално погледнато, всички традиционни български имена са само нови варианти на древните антропоними от времето на Залмоксис и Орфей. Ето и няколко примера – Борис се е срещало като Барис, Бориско, Скорил е документирано преди около 2000 години като Скорило, а Душа е регистрирано преди около 3400 години на микенски документи под формата Дуса.

Лошото е, че българският читател не знае тези неща. Кой би вярвал, че дедите ни са късни пришълци, ако типични за народа ни имена са записани още през Бронзовата епоха с Линеар Б. На различни плочици се споменават Дайко, Котело, Крум, Бати, Пирин, Руман. Те са по-старите форми на Дейко, Котил, Крум, Бато, Пирин, Румен.

Ето и регистрационният номер на древните документи, в които са споменати български имена преди около 3400 години: 1421 Xa164, 1516 Ab01 lxxxvii, 11738Ex225, 1495Xa93 lxxxvi (по Evans, Scripta Minoa II).

Голяма роля за разкриването на корените на българския народ изиграва Ганчо Ценов. Той не само ни определя като потомци на древен балкански народ, но дава и изключително важни уточнения.

Ценов бе един от първите, които поясниха, че първоначално името славени е използвано само за гетите и не е било колективно име на огромна общност. Чак след време, етнонимът славени се налага на хора живеещи на север, запад и изток от нас.

Ако новото име на гетите е славени, то новото име на огромната група на мизите е българи. Както мизите, така също гетите, а и траките под римска власт делят едни корени, говорят сродни наречия. Ето поради това, след 681-ва година, с прогонването на римляните, се оформя силна държава. Роднини се обединяват лесно защото имат един и същ език, а и сходни обичаи.

Старите българи никога не са губили речта си, нито пък народът на Орфей е изчезвал в небитието както ни заблуждаваха историците. Няма масово идване на нови народи след 681-ва година, тогава е осъществено само обединението на роднини, нищо повече. 

Какво оформя етническият облик на един народ? Това са антропологичният тип, културата и езика. Имаме признания, че от гледна точка на антропологията сред българите преобладава тракийския тип. Имаме признания и за тракийските корени на българския фолклор. А пък благодарение на лингвистите разбираме, че тракийските диалектни особености са все още живи в българския. Основният тракийски речник също е още жив, същото е верно и за личните имена.

Неотдавна генетиците установиха, че голяма част от българите са потомци на население обитавало Балканите още през Каменната епоха. По-късно излезе резултат от друго проучване, което също доказа местните ни корени. Стана ясно, че присъствието на тракийския антропологически тип сред българите не е някакъв феномен, а закономерност. 

Запознавайки се с новата информация, всеки разумно мислещ човек осъзнава, че ние не сме потомци на пришълци от Припятските блата и Памир, не сме случайна мешавица от три различни народа, а пълноправни наследници на Спартак, на Залмоксис и Орфей. 

Колкото и да недоволстват, поддръжниците на неиздържани тези не могат да оборят фактите. Времето на догмите отмина, сега изгрява зората на истината, чиято светлина ще огрее душата на всеки родолюбив българин.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП 

https://www.youtube.com/watch?v=3sEnIhj1mIk&t=866s

Използвана литература:

1. Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971;

2. Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;

3. Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

4. Вл.Георгиев, Въпроси на Българската Етимология, БАН, София, 1958;

5. В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

6. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

7. Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;

8. И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

9. К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

10. Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

11. A.Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952

12. W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

13. Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

14. N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984.

15. Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

16. D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, Wien, 1957;

http://eprints.nbu.bg/803/1/ID_-_Thracian_Language_-_BG.pdf

http://macedonia.kroraina.com/pdf/georgiev_trakijskijat_ezik_1957.htm

http://macedonia.kroraina.com/pdf/georgiev_trakijskijat_ezik_1957.pdf

http://macedonia.kroraina.com/en/iduridanov/duridanov_thrakisch-dakische_studien_1969.pdf

Еarly Phrygian Inscriptions from Gordion

http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/language-culture/65-early-phrygian-inscriptions-from-gordion

ПРАВ ЛИ Е ПРОФ. ГАНЧО ЦЕНОВ?

За да разберем историческите събития ние трябва да разполагаме с доста информация.Колкото повече данни има човек, толкова по-лесно ще му е да се добере до истината.Това е причината постоянно да търся работи на стари автори, а и на учени от ново време. Много важни неща са казани от определени специалисти, но са останали невидими за широката публика по редица причини. Успее ли човек да събере и систематизира ценните сведения се получава нещо интересно. Появава се една съвсем различна картина на реалността. В това съм се уверявал многократно.

От доста време се опитвах да си набавя томовете на Български Етимологически Речник. Трябва да призная, че нашите езиковеди са свършили прекрасна работа. Нито в Русия, нито в Западна Европа учените са успели да създадат толкова подробни и богати на информация работи. Поради това, че етимологическите ни речници са съставяни във времето на тоталитаризма, някои неща са премълчани, други са споменати плахо, но са споменати. Това дава възможност на изследователите от ново време да подкрепят своите тези.

Неотдавна се сдобих с Български Етимологически Речник, том VI. На с. 751-752 се натъкнах на сведение от особена важност за историята ни. Разгледан бе глаголът скитам и бе споменато, че той идва от и.е. корен *sku(t). Казано бе също, че според Ст. Младенов към този корен спада и етнонимът скит.

Макар да не е казано в пряк текст, излиза, че българския език предлага логична етимология за народностното название скити. В далечното минало тези хора се подиграват на военната мощ на персите, покоряват Мала Азия през VIII век преди Христа, участват в краха на Асирия, а за малко да прегазят и Египет. Благодарение на молбите и подаръците на фараона Псамитех, скитите се смиляват над страната на пирамидите.

Тукидид говори със страхопочитание за скитската войска и смята, че в случай, че ако скитите се обединят, то нито в Европа, нито в Азия ще се намери някой, който да съумее да им се противопостави: “For there is no nation, not to say of Europe but neither of Asia, that are comparable to this, or that as long as they agree, are able, one nation to one, to stand against the Scythians.” – Thuc. II.97.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0247%3Abook%3D2%3Achapter%3D97

Тези велики хора са оставили находки на огромна територия- от Фетерсфелде, Германия до Китай и Индия. Мощта и способностите на скитите са несъмнени, но учените обявават войнственият народ обитавал земите на Добруджа от незапомнени времена за изчезнал в небитието.

На това безумно твърдение се противопостави проф. Ганчо Ценов, който обясни, че кимерии, скити и траки са хора от един и същ произход, а и наши деди. За разлика от Ст. Младенов, проф. Ценов не прояви плахост, не каза може би, а смело заяви, че името скити се обяснява със стблг. скытати сѧ – скитам се. Ценов се обоснова не само на звуковата прилика, но и на сведението на Страбон, че скити означава номади, т.е. скитащи - Strab. I.II.27.

                                                                                      http://web.hit.bg/bgsviat/Cenov.jpg

Страбон е предал и друго важно сведение, а именно това, че в дълбока древност дори и траките са наричани с името скити: “the opinion of the ancient Greeks — just as they embraced the inhabitants of the known countries of the north under the single designation "Scythians" ("or "Nomads," to use Homer's term) – Strab. I.II.27.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/1B2*.html

Не случайно Стефан Византийски пише, че скитите са тракийски народ – Σκύθαι ἔθνος Θρᾀκιον – St.Byz. Ethn. 578. Доста по рано Дион Касий също съобщава за родството на траки и скити твърдейки, че тракийското племе даки е клон на скитите: “Dacians and Suebi fought in crowds with one another. The latter are Germans, the former Scythians of a sort “  – Dio, 51.22-4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html

                                     скитски благороднички

                                             http://ukrmap.su/program2009/uh7/7_03/151.jpg

                             

                                                        скити

                                  http://www.iranchamber.com/history/articles/images/scythians1.jpg 

Твърденията на Страбон, Дион и Стефан Византийски се подкрепят и от други данни.Херодот казва за скитите, че те правят ритуални чаши от черепите на враговете си. Обикновените скити увивали черепа на поваления противник с кожа, докато богатите дори използвали позлата -Her.4.99. За същата практика при траките говори Луций Аний Флор в работата си Тракийските Войни – . “Thracians, former tributaries of the Macedonians, rebelled ... ... they vented their fury on their prisoners; they sacrificed to the gods with human blood; they drank out of human skulls;” Fl. III-4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Florus/Epitome/1J*.html#XXXVIIII

Отражение на суровия древен обичай намираме в историята за сблъсъка между княз Крум и император Никифор. В началото на IX век римският (византийският) владетел напада държавата ни, опожарява Плиска и разграбва хазната. Макар княз Крум да предлага примирие, император Никифор замаян от първоначалния успех отказва. Дедите ни се мобилизират, обграждат чуждата армия във Върбишкия проход и я унищожават. Никифор е обезглавен, а от черепа му княз Крум прави ритуална чаша, с която черпи своите придворни.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/df/Krum1.jpg/800px-Krum1.jpg

За този особен ритуал пишат някои наши изследователи, свързват го с народите на Азия, но не обелват и дума, че траките също правят чаши от черепите на враговете си. Флор не е непознат автор, но явно представените от него данни са били неудобни и поради тази причина са премълчани, а това в никакъв случай не е научен метод.

Твърдейки, че скитите никога не са изчезали, а просто в по-късни времена са познати под друго име, проф. Ценов представя сведенията и на други автори. Ползвайки сведенията на Приск Панийски, Ценов обяснява на своите читатели, че срещналият се с Атила Приск нарича хуните (от V век) с името скити. 

Действително описвайки бита на хуните старият автор пише за царски скити, скитски ботуши, скитски песни, скитско везмо и т.н. : “Scythians of the village”, “Scythian compliment”, “Scythian songs”, “Scythian dress”, “Scythian fashion”, “ king of the Scythians”, “Scythian training”, “noble among the Scythians”, “Scythian shoes”, “songs a Scythian”...

http://legacy.fordham.edu/halsall/source/priscus1.asp

Проф. Ценов е един от първите, които обърнаха внимание на характера на хунските глоси и тяхната българска етимология. Приск свидетелства, че скитите (хуните) казват на медовината медос. Името на скитското (хунското) питие камон Ценов свързва с българската дума комина, а за глосата страва споменава връзката й със стръв, храна.

Понеже траки и скити делят общ произход, то е съвсем естествено, че хунските думи ще имат паралели и в тракийската ономастика. Медос съдържа корен мед, който се среща в тракийските лични имена Меда, Медиста и др. Камон отговаря на тракийската глоса кемос – вид растение (Приск съобщава, че камона се прави от някакво житно растение ). Страва отговаря на тракийското речно име Травос. Връзка показва и гръцката дума τροφή-храна.

Паралели намираме и между тракийските и хунските (скитските) имена. Хунското Атила отговаря на тракийското Атий, хунското Балас е идентично на тракийското Балас, хунското Стуракс отговаря на тракийското Зуракс, хунското Адамис отговаря на тракийското Адамас, хунското име Улдин отговаря на тракийското Олдин, хунското име Горда отговаря на тракийското Гордий, хунското Одолган отговаря на тракийсното Одолеон, като етимология за последното намираме в стблг. одолевати-побеждавам, надделявам.

Най-интересното е това, че самото название хуни има паралел в тракийската ономастика. Хуни, или по-точно уни – Ουνοι показва връзка с тракийското лично име Ουνιλας-Унила. Обяснение получаваме с помоща на стблг. унии-по-добър, т.е. благородник. Хуни (уни) означава благородници, господари. Не случайно Приск Панийски нарича хуните царски скити. Около девет века по-рано Херодот споменава за царски скити в Черноморските степи. Те били господари на всички останали скити.

Тези важни подробности не само не са представяни на широката публика, но и се пося заблудата, че хуните нямат нищо общо със скитите, а са народ от монголоиден произход. Някои изследователи споменаваха за огромното значение, което хунът Атила отдава на меча на Арес, но не отвориха и дума за това, че според Херодот скитите правят олтари само на Арес, а богът е олицетворен с меч.

Когато не се спомене най-важното, вече става лесно да се правят спекулации и да се изгражда невярна картина на реалността. Виждаме, че великият Българин – проф. Ганчо Ценов е имал пълното право да нарече траки и скити (хуни) наши предци. Не Ценов е фантазьорът, а тези, които хвърлиха безброй усилия да изкарат дедите ни монголоиди говорещи тюрко-алтайски език.

Всеки сериозен учен е знае, че хуните почитат тракийския бог Арес, но на нас ни бе втълпявано, че хуно-българите се кланяли на Тангра. Знае се също, че типичната за хуните изкуствена черепна деформация се среща в Тракия още през Каменната епоха, но нищо не попречи на някои изследователи да твърдят, че обичаят е внесен на Балканите едва през Ранното Средновековие. Какво са за определени хора някакви си 5000 години...

Слава Богу времето на лъжите отмина. Днес дори обикновените хора имат достъп до исторически извори, а и до работи на археолози, антрополози, лингвисти. Сравнително лесно е да се направи проверка и да се установи кой е казал истината и кой не. Вече е трудно да се поддържат старите догми, тези, които все още правят отчаяни опити,  правят себе си смешни.

Понастоящем до голяма степен проф. Ценов е реабилитиран. Това не са го направили специалистите, а българският народ, който е намерил истинския си облик благодарение на работите на великия родолюбец. Да не забравяме, че народът е този, който определя дали нечие име ще бъде произнасяно с възхищение, или с презрение. Проф. Ганчо Ценов заслужава поклон и признание. Четете книгите му внимателно, внимавайте в подробностите защото  враговете на истината не спят и нямат намерение да се предават, макар да се намират на потъващ кораб.

Да уважаваш Ценов означава да познаваш работите му добре и да останеш верен на идеите на този забележителен българин. Той посвети живота си на Майка България, нека му отдаден заслуженото!