РАЗЧИТАНЕ НА ГОТСКИЯ НАДПИС ВЪРХУ ЗЛАТНА ТОРКВА

През 1837 година, двама румънски селяни намират красиво златно съкровище състоящо се от двадесет и два предмета. Векове наред, древните артефакти са били скрити под варовикови блокове край хълма Истрица, от околностите на село Пиетроаса. Смаяни, но и зарадвани от късмета си, бедните хорица веднага се опитват да продадат част от предметите. 

За жалост, докато властите разберат за важността на находките, десет артефакта са вече изчезнали – претопени, или насечени на части. Все пак това, което е останало  е доста впечатляващо. Фибулите изработени така изящно, че качеството може да се сравни със съвременното. На един от оцелелите съдове е изобразена богиня държаща в ръцете си чаша. Иконографията подсказва, че се касае за тракийската богиня Кибела.  

http://www.romania-insider.com/wp-content/uploads/2014/05/The-Pietroasa-Treasure-The-hen-with-the-golden-chicks.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/df/PietroaseleTreasureMNIR_Tezaur.JPG/1024px-PietroaseleTreasureMNIR_Tezaur.JPG

Най-ценният предмет от цялото съкровиище е златна торква с кратък надпис. Това украшение представлява масивен златен обръч, който се е носил на шията. Подобен атрибут е типичен за благородниците при траки, скити, келти и др. народи. Трябва да се спомене и, че златна торква е намерена сред находките от погребението на княз Кроват (Кубрат) край Малая Перещепина, Украйна. 

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/30/Pietroassa_ring_1875.jpg/250px-Pietroassa_ring_1875.jpg

Поради това, че надписът върху торквата е направен с руни, се смята, че е на готски език. Действително в региона, в който е намерено съкровището са живели готски племена. За това споменават Йордан, Амиан Марцелин, Филосторгий и др. 

Макар навремето старите автори са единодушни, че готи е само алтернативното име на гетите, през XVII век се започва фанатична офанзива готите да бъдат изкарани германски народ. Това е и причината да бъдат търсени само германски думи в надписа гравиран върху златната торква от Пиетроаса.

http://www.arild-hauge.com/arild-hauge/eu-rune-pietroassa.gif

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/69/Pietroassa_Inschrift.jpg

Четенето на руните е от ляво надясно:  ГУТАНИОВИХАИЛАГ 

Различни автори предлагат различно разделяне на текста ГУТАН ИОВИ ХАИЛАГ, ГУТАНИ ВИХ ХАИЛАГ  и др. Правени са доста опити за тълкуване: Посветено на храма на готите, Свещено за Юпитер (Йовис) на готите, Свещено притежание на готите, Свещен предмет на готските жени, Неотделимо и свещено притежание на готите и тн.

За нещастие на учените опитващи се да направят превод с германски, няма нито едно свидетелство, че готите от земите на Дакия са почитали бог Юпитер, а още повече, че са го наричали с латинското име Йовис. 

По отношение на граматиката също се появяват проблеми. Германското прилагателно готски няма форма гутан, а гутиск. Добавянето на думи, които не са гравирани не е нищо друго освен спекулация, опит да се намери логичен превод на германски език.

Моето разделение на текста е ГУТАНИОВ ХАЙЛАГ,  а значението е – торква на Гутан. Името Гутан е сродно на българските Гута, Гуто, Гуте, Гутил, Гутин, Гутина и др. Те са споменати в "Български Именник" на Йордан Заимов.

Срещащото се в Гутан кончание -ан, се среща и в българските имена Драган, Вълкан, Живан, Балан. Последното е много интересно, понеже е засвидетелсвано и като готска дума. Прокопий Цезарийски е създателят на “Готските Войни”. В тази своя работа старият автор е описал интересни събития, а и е дал готската глоса балан. 

Това е кон с бяло петно на челото – Bello Gothico, V.xviii-6. Повече от ясно е, че готската дума е образувана от прилагателното бал-бял и наставката -ан. Тук е мястото да се спомене, че  балан е българска дума, с която се обозначава животно със светъл, белезникав цвят.

Частицата ов, иов (в Гутан-иов) служи, за да изрази притежание, както например в старобългарския надпис КАЛОІАНОВ ПРЪСТЕНЪ. Такова окончание намираме и във фамилното име Ботийов (Христо Ботев).

http://zvezdichka.blog.bg/photos/8593/kaloyan_ring_seal.jpg

ГУТАНИОВИ е древното представяне на  ГУТАНИОВЬ, т.е. на Гутан. Това лично име е изведено от самоназванието на готите, а именно - гути. 

Що се касае до думата ХАЙЛАГ, тя е по-древна/диалектна форма на стблг. стчеркслав. ХАЛУГ(А)- ограждение, кръг, обръч, колело, а торквата е точно това – кръг, обръч, колело.

Няма никаква пречка да се приеме, че ГУТАНИОВИ ХАЙЛАГ не е просто старо предаване на ГУТАНИОВЬ ХАЛУГ – торква на Гутан.

Това, че руническият готски надпис се тълкува на български език не би трябвало да ни учудва изобщо. Както вече бе споменато готи е само алтернативното название на най-войнственият, но същевременно и най-праведния тракийски народ – гетите. Тези гети са от същия произход както мизите, които от IV век са наричани и българи. Поради общия произход гетите-готи и мизите са се смесвали без проблем.

“Защото дори по наше време Елий Катон пресели от земята оттатък Истър в Тракия петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи...”

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

За родството между готи(гети) и българи (мизи) се споменава и в “Дуклянската Хроника”. Там се казва готите и българите са обичали много, понеже говорили един и същ език. В историята на Отец Пасий срещаме твърдението, че в далечното минало българите били познати на гърците под името готи, конен народ.

Разликата между  готи(гети) и българи (мизи)  е била същата разликата между населението на два различни български града. За жалост в миналото мизи и гети не винаги са били в приятелски отношения въпреки роднинството си. Йоан Антиохийски съобщава, че в края на V век император Зенон съюзява с българите и ги умолява да нападнат готите. Това, че българи и готи воюват не означава, че са от различен произход, а, че са станали жертви на политическата ситуация по онова време.

Нека не забравяме за жестоките и кръвопролитни войни между атиняни и спартанци. Братоубийствени конфликти има също между германите, келтите, евреите, а дори и римляните. Нищо ново под слънцето.

Ако в миналото фактите бяха обяснени както подобава и не бяха разказвани лъжи, днес никой нямаше да се чуди, че древен готски надпис се тълкува с помоща на българския език. Готите бяха набедени за германи, но доказателства за това липсват напълно. 

За готско присъствие на Балканите можем да говорим от II до IX век. Максимин Тракиец, чийто баща е гот, е роден на юг от Дунава през II век. Около 700 години по-късно Валафрид Страбон пише, че на готски език все още се служи в Томи (Добруджа). За седем века би трябвало да се натрупат поне десет хиляди германски топонима в Северна България, но уви, там няма нито един.

Учените знаят, че е невъзможно един народ да обитава векове дадена област и да не остави следи в топонимията. Знаят, но си траят.

Траят си и по отношение на това, че готските имена Булгаран, Видимир, Витимир, Гнив, Урфил, Остро, Бериг, Беса не притежават германска етимология. Единствената засвидетелствана ясно готска глоса – балан, също няма обяснение на германски език, но пък притежава ясен смисъл на български.

Това, че готите са старите гети – голям тракийски народ се отрича от повечето учени. Тях не ги притеснява факта, че старите летописци смятат, че готи и гети са едни и същи хора. Твърдението е направено от Йордан, Изидор Севилски, Павел Орозий, Филосторгий, Прокопий Цезарийски, Св.Йероним, Клавдиан и др. Старите автори пишат без увъртания: “Getae qui et nunс Gothi, Getarum, sive Gothorum, Geticus quasi Gotticus”.

Готите и гетите действително са едни и същи хора, това проличава и от свидетелствата на археологията. Културите Черняково и Сънтана-Муреш биват приписвани на готите и това е правилно. Премълчава се обаче важната подробност, че керамиката, оръжията и земеделските сечива от Черняково и Сънтана-Муреш нямат нищо общо с материалната култура на германските народи. Прототипите на готската керамика, сечива и т.н. е в Западна Румъния и Северна България. Римските нашествия за принудили част от гетите познати като готи да забягнат на изток, на територията на днешните Черняково и Сънтана-Муреш.

Ето как стоят нещата – нито археология, нито стари извори, нито ономастика могат да свържат старите готи с германските народи. За сметка на това ние българите се явяваме като най-добрия кандидат за най-близките роднини на хората, които накараха Рим да трепери и поради, които възникна израза гетска опасност – “Rome should have no longer any Getic peril to fear; for they say that the Goths are of the Getic race.” – Proc. Bello Gothico, V.XXIV.29.

http://www.gutenberg.org/files/20298/20298-h/20298-h.htm

Времето на заблудите отмина. Историческите извори вече не са привилегия само за малка група подбрани хора. Днес всеки може да търси и проверява. Това трябва да се прави защото без да разбираме миналото, няма как да разберем и настоящето. А без да разбираме настоящето за нас няма бъдеще. Виждайки какъв е механизмът на измамите, ние можем да се предпазим. Познавайки методите на измамниците, ние вече няма да се оставяме да ни насъскват един срещу друг, а ще търсим обединение защото заедно сме силни.

РИМСКАТА ТЕЗА, ИЛИ ГАВРАТА С ИМЕТО НА БЪЛГАРИТЕ

Всеки има право на лично виждане по даден въпрос. Колкото по-сериозен е въпроса обаче, толкова по-голяма е нашата отговорност да представим истината. Едно е да си говорим на маса, или пък да обсъждаме картина от някаква изложба, а съвсем друго е да представяме на група читатели важна тема. Като една от най-важните теми считам тази за произхода и значението на народностното ни име.

В миналото бяха представени различни теории, коя от коя по-неиздържани, а и унижаващи ни. Какво ли не се твърдеше, убеждаваха ни, че българи идва от тюркски глагол буламак-смесвам, или пък от името на някакво животно живеещо в Монголия. Аз лично смятам, че името ни е древно и е било употребявано на Балканите още пред първото хилядолетие преди Христа.

В ирландски хроники се говори за идване на народ болги, чиято родна земя е Тракия. Това е станало по времето на Кир Велики –VI век пр. Христа. Като имена на благородниците на болгите са посочени имената Умор, Гостен, Телчиу, а те са идентични, или почти идентични на имената на нашите владетели Умор, Гостун, Телец. Освен това в Ирландия са немерени и артефакти, които не са от местен характер, а типични за Тракия и са се появили на Британските острови някъде към VI век пр. Христа, точно когато идват болгите.

Няма да се впускам в повече подробности, който желае да прочете работата ми за произхода и значението на името българи, може да направи това в блога ми.

КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО БЪЛГАРИ?

 

http://sparotok.blogspot.nl/2013/10/blog-post.html

Тук ще спомена само, че в резултат на проучванията си съм стигнал до заключение, че българи означава светли, сияйни, благородни. Българи е сродно на думата благ, чието ранно значение е бял, светъл, сродни са и индоарийската balga/barga-сияние, лат. fulgor-сияние, лавт.balgans-светъл, φλεγρω-светя, горя, стирл. bolg-s-cio-светлина, сияние.

Намирам тезата си за логична и издържана. Посочил съм кратко, точно и ясно своите аргументи. Сведенията, които съм представил могат да се проверят лесно. По принцип така трябва да се действа винаги – без излишни отклонения от темата и без безпочвени твърдения.

За жалост малко са тези, които избират този метод на работа. Появиха се индивиди, които затрупват своите читатели с планини от данни, за да прикрият несъстоятелността на тезите си. Човек не може да запази концентрацията си дълго време и след като съзнанието ни веднъж е изпълнено с нови данни, ние сме склонни да приемем дадено заключение дори то да е лишено от логика.

Като ярък пример може да се посочи творбата на Борислав Борисов (Боцмана) РИМСКА ТЕЗА ЗА БЪЛГАРСКОТО ИМЕ. Преди да премине към съществената част, г-н Борисов затрупва читателите си с незначителна информация нямаща никаква връзка с темата. Едва към третата страница Борисов представя виждането си, а то е, че:

“ИМЕТО BULGAROS (BULGARI, BULGARORUM И Т.Н. В РАЗЛИЧНИТЕ ПАДЕЖИ) ПРЕДИ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В НАРОДНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА ЗА НАС БЪЛГАРИТЕ И ЗА ОСТАНАЛИЯ СВЯТ С РЕПИТИТЕ СИ БОЛГАРИ, БЛЪГАРИ, БЪЛГАРИ И Т.Н. СЪЩЕСТВУВА  В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТОТИЦИ ГОДИНИ  КАТО СЛУЖЕБНА, ТИТУЛНА ДУМА ВЪВ ВОЕННИТЕ СВОДКИ НА  РИМСКАТА ИМПЕРИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПА.”

Пак напомням, че всеки има право на свое виждане, но е редно да се представят и доказателства за сериозните твърдения. Г-н Борисов обаче не е представил сводките, които уж са се употребявали векове наред. Как така българи ще е титулна дума в Римската Империя и няма да има дипломи, надгробни, или възпоменателни надписи където българин да е употребено като титулна дума?

Г-н Борисов прави и друго, не просто несериозно, но дори смехотворно твърдение.Съдейки по това, че съществуват разновидности на името българи, Борисов желае да ни внуши, че “Името “българин” не е с точно установен изказ в продължение на стотици години от самите нас българите, което предполага името да не е народностна характеристига и „исконно българско”, а дума с “особен” характер, която по ред исторически причини се е превърнала впоследствие на етноним.  “Авторът представя  и примерите “Болгари, Болгарин,  блъгари, блъгаре.”

На този бисер би се смял дори студент по лингвистика. Явно на Борисов не е известно това, че всеки език се развива, а това води до промяна на думите, включително и етнонимите – народностните названия. Днес англичаните наричат себе си Englishmen, но в миналото името е било Engle. Понастоящем немците наричат езика си Deutsch, но преди векове са се ползвали други варианти – Diutsch, Diutisc.

Причината за разновидностите в народностното име не се крие в това, че то не е “с ясно установен изказ”, а поради това, че езикът се развива с течение на времето. Касае се за един съвсем естествен процес, образованите хора знаят това добре. Да не забравяме и факта, че дедите ни са били огромен народ. Различните групи са имали различни диалекти. Българското лично местоимение аз съществува и под вариантите азе, азека, азка, яз, язе, я, йе, ез. В това няма нищо чудно, нито ненормално, нито пък означава, че личното местоимение аз е възникнало под римско влияние.

Липсата на елементарни знания у г-н Борисов проличава и от друго място, където той прави поредното смехотворно твърдение: “Името „гърци” до ІV в. не съществува. Върху днешните гръцки територии има еллас, ахайяс, мирмидони, данайци и др., но гърци – не. Така, че тяхното име, не може да се роди от „нищото”. Може да е служебна дума според Римската теза ( и според арменският език ), може да е взета от топонима Magna Graecia, може да е някаква друга, но е сигурно, че преди ІV в. не съществува. “

Значи не само българи е служебна дума в Римската Империя, но това важи и за етнонима гърци??? Всеки човек притежаващ що годе прилични познания по история знае, че гърци - Graecos е име, което римляните ползват за южните ни съседи поне от II век преди Христа. На г-н Борсов не му се връзват доста векове в сметките.

През II век преди Христа  Марк Порций Катон Старши казва – “Graecos omnia Romae corrupturos“.  Плиний Стари е пределно ясен казвайки, че римляните казват на Елада Гърция: “Ab Isthmi angustiis Hella incipit, nostris Graecia appellata” IV.23

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/4*.html

Ювенал също познава името гърци: “Graeculus esuriens: in caelum iusseris ibit. in summa non Maurus erat neque Sarmata nec Thrax qui sumpsit pinnas”, “et quoniam coepit Graecorum mentio “, “iamque vetus Graecos servabat “

http://www.thelatinlibrary.com/juvenal/3.shtml

Чудя се как може някой да пише за римска теза, да има претенции, че познава Рим и да не знае най-елементарни неща? Всеки автор може да затрупа читателите си с планини от несвързани данни, но не всеки е компетентен по въпросите, за които има претенции, че е компетентен.

Липсата на елементарни знания у г-н Борисов проличава и от други негови твърдения: “След като почти цялата имперска армия е Балканска и повечето от тях са гранични стражи, те защо не са се наричали българи? Ами наричали са се - Козмографа от Равена (ІV в.) няма да си измисля – Мизия това е България! ”Bulgaria”- етимологически означава „Охраняема долина”.  “

Първо, Мизия това е България не е споменато от Равенския Космограф, а от Св. Йероним, който живее през IV век. Равенският Космограф работи през VII век. Освен това Равенският Космограф пише не “Mesia hec et Vulgaria”, a нещо доста по-различно -“Inter  Thraciam  vel Macedoniam   et   Mysiam   Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия  само българи живеят.*

Г-н Борисов явно е скаран жестоко не само с история и с математика, но и с лингвистиката. Да се твърди, че Bulgaria/България означава “охраняема долина” е повече от смешно. Авторът твърди следното: “ Ето това неказаното, което е индикирано със «само» остава неразбрано от историците, а то е закодирано в латинското име “bulgar”- страж на долините (или проходите, понеже “бул” има смисъл и на клисура).”

Няма латинска дума bulgar- страж на долините. Няма и латинска дума бул-клисура,  това е едно нелепо внушение, нагла лъжа. Който не вярва, нека провери в латински речник и ще се увери, че г-н Борислав Борисов заблуждава читателите си. Този човечец  е непоследователен в своите твърдения. Един път говори за бул-клисура, а после изведнъж променя бул на бал и я тълкува с испанската valle-долина:

“По отношение на “бал” нещата изглеждат, като че ли по същия начин: (На исп. ез. прочита на “B” и “V” е един и същ, като се произнася нещо средно м/у двете): Valldemoro – мароканска долина, Valldemorillo – долината на мъртвите, Vallderossa - долината на розите,  

Следните твърдения са Борисов са умопомрачителни: “Какво означава bulgar? Bul – възвишение, издатина. Gar – страж, охранител.”

Обърнете внимание - на едно място Борисов твърди, че бул е клисура, а на друго място казва, че бул е възвишение, издатина. Това са две напълно различни неща. Всеки, който е запознат с основните понятия от географията знае, че възвишението е пълната противоположност на долината. Странното е, че това елементарно нещо не е известно на г-н Борислав Борисов, подобна информация се усвоява в основното училище.

Да се твърди, че елементът Gar от България има значение е страж, охранител е несериозно. Нито в българския, нито в старолатинския има дума с корен гар и значение страж, охранител. Борисов си съчинява на воля и разчита навярно на това, че читателите му няма да направят проверка. Латинските думи за страж, охранител, стража, охрана, пазя са: custos, custodia, protego, praetego, saepio, defendo, munio, mоenio, contego, concustodio.

Няма нито една латинска дума с корен gar и смисъл охранявам, нито едничка, а според Борисов българин е римска титулна дума. Този човечец споменава, че думата гар присъства в романските езици, но не дава пример с латинския, а именно той ни интересува. 

Нека не забравяме, че римските легионери са говорили латински, а не испански, или френски: “така наречената славянска подгрупа на протоиндоевропейския език, “гар” няма смисъл, докато в родствената романска, смисъла се е запазил: guarda – пазач, страж; garante – гаранция (gar – пазя, ante – предварително), guardarropa (исп) – гардероб (guardar – пазя, ropa – дреха); Garona (фр) – гранична река и др.”

В испански, италиански, френски наистина има думи с корен гар и значение пазя, но тези думи са от германски, а не от латински произход и са доста късни. Ако г-н Борисов имаше някаква подготовка той щеше да знае това. Тези думи са въведени в Испания, Франция и Италия от германските племена свеви, франки, лангобарди и др. Думите с корен гар обаче се появават векове по-късно след като е документиран етнонима българи, а и името България.

guard (n.) 

early 15c., "one who keeps watch," from Middle French garde "guardian, warden, keeper; watching, keeping, custody," from Old French garder "to keep, maintain, preserve, protect" (corresponding to Old North French warder, see gu-), from Frankish *wardon, from Proto-Germanic *wardo- "to guard" (see ward (v.)). Abstract or collective sense of "a keeping, a custody" (as in bodyguard) also is from early 15c.

http://www.etymonline.com/index.php?l=g&p=27&allowed_in_frame=0

Смешно е да се дава етимология на името България с думи, които през IV век не са съществували. Смешно и странно е и твърдението на г-н Борисов, че под българско множество, Касиодор е разбирал хора подвластни на Рим: “Cassiodor. Monun. Germ., стр. 252(. . Виждал те е досега отечествения Дунав да воюваш. Не те уплаши българското множество, което и от нашите е спирано в своите желания да се бие . . .) „Произхода... ”Г.Ценов, стр.125 Тъй като Касиодор е римлянин, то под “нашите” явно разбира Римските пълководци или политици, които “спират” българското множество” да не се бие. От това изявление се разбира, че „българското множество” е на римска служба. “

От какво личи, че българското множество е на римска служба? Нищо не показва това, напротив, в превода на Ценов срещаме следното “не те уплаши българското пълчище, с което нашите са се боели да влязат в бой”. Тези думи само показват, че българи и римляни са били във враждебни отношения в древността и римляните са се боели от българите.

Касиодор казва и следното за действията на Теодорих – “той обрекъл на избиване страшните за цял свят българи”. Става ясно, че българите няма как да са римски охранители, а силен народ, който е съперничел по военна мощ на Рим. В крайна сметка защо римляните ще тръгнат да избиват своите охранители на долини? Г-н Борисов е съчинил такива бисери, че скоро няма да се роди конкурент, който да го задмине.

Жалкото е, че се намират сънародници, които сляпо вярват на Борислав Борисов (Боцмана). Мнозина бяха впечатлени от неговото “разчитане” на плочите от Боторита, Испания. Да обаче г-н Борисов не е направил никакво разчитане. 

За да се преведе даден текст, първо трябва да се познава писмеността, с която той е документиран. В случая става дума за келтоиберийските руни. Борислав Борисов изяви претенции, че е разчел руните, но това не отговаря на истината. Келтоиберийските руни са разчетени успешно още през 20-те години на миналия век:

“The Celtiberian script was deciphered by Gómez-Moreno in 1922… Celtiberian is significant because, along with Gaulish, it is one of the best-attested ancient Celtic languages, and also because it furnishes us with the longest continuous specimen of ancient Celtic running text, on the bronze tablet known as ‘Botorrita I”

http://www.ancient-celts.com/LanguagesCeltiberian2.html

Информация за стойността на келтоиберийските руни може да се намери дори в интернет. Има също така достатъчно данни и за транскрипцията на текста.

ALFABETO IBÉRICO http://proel.org/index.php?pagina=alfabetos/iberico

Transcription of Botorrita I:

 http://lila.sns.it/mnamon/index.php?page=Esempi&id=58&lang=en&PHPSESSID=fpxoeogttmuhz#395

Това г-н Борисов не благоволи да извести на своите читатели. Човекът размести свoeволно думи от текста, добави и извади букви, и еврика – “превод”! С този метод може да се направи “превод” и на монголски, но тези действия нямат нищо общо с науката и не са нищо друго освен подигравка с читателите.

Подигравка от страна на Борисов са и предложените от него "преведени" български думи от плочите намерени в Боторита.

Ето пример: "Оуъ-сега, Оугъ-от, МОУЪ -обаче сега". Не само езиковедите, но всеки интелигентен човек би извикал - ужас и безумие! Това в никакъв случай не е български език!

За жалост ние българите сме чистосърдечни и доверчиви хора. Лесно вярваме когато някой ни говори убедително и рядко проверяваме. Слагам си ръка на сърцето и признавам, че аз също бях заблуден относно качествата на Борислав Борисов – Боцмана. Нямах време да проверя работите му, това, че цитираше доста стари автори ме накара да мисля, че е запознат добре с историята. Уви, когато по-късно проверих написаното от Борисов ми се изправи косата.

Ужасих се и от метода на дискусия на този човек. Всеки, който не е съгласен с него бива нападан и наричан идиот, папагал, олигофрен. Борисал Борисов -Боцмана е щедър в употребата на обидни думи. Понякога дори е и твърде краен, eто няколко примера:

Borislav Georguiev Borisov--- Като им го начукаш в задника със неоспорими факти Жорка, папагалите почват да се плюнчат - ама ти си груб бе, защо си толкова завислив и др. подобни педерастизми.

https://www.facebook.com/groups/gavrite/685748231494330/?comment_id=688224031246750&notif_t=group_comment

Borislav Georguiev Borisov  --- Що не покажеш разчетеното ОТ "НЯКОИ ХОРА" бе олигофренче, ами само се плюнчиш за кеф на сухите вагини на пенсионерките ? 

Това не е държание на културен човек, не е държание на българин. Щом си решил да работиш за България, дръж се като българин, а не като обхванат от бяс. Борислав Борисов - Боцмана има претенции, че познава Рим, а не е запознат с една от най-ценните латински сентенции – “Qualis vir, talis et oratio” -Какъвто човека, такива и думите му.

Eдин индивид може да носи маска дълго време и да заблуди околните, но рано, или късно истинската същност излиза наяве. Когато почтен човек срещне критика, той отговаря почтено. Да, можеш да кажеш, че нещо е глупаво, но да употребяваш грозни, неприлични думи за опонента си и неговите читатели е недопустимо.

Пътищата към истината са наистина много, но никой от тях не минава през гора от простотия. Г-н Борисов дори се смята за богоизбран, чудя се само от кой бог?

Borislav Georguiev Borisov ---Павле, това не може да се проумее от малоумници. Това не става със знания, а с Божие разрешение . ..

https://www.facebook.com/groups/57322102409/10152486146267410/?notif_t=group_comment

Съдейки по държанието на Борислав Борисов и по думите, които ползва, едва ли ще се касае за бог, когото българите почитат. Верно е, иска се божия помощ за всичко, но се искат и знания, без тях не сe гради теза. С мания за величие и грозни нападки към опонентите не се доказва нищо освен това, че някой има ниска култура и липса на елементарно възпитание.

Налудничаво е да се твърди, че името на народа ни има значение охранители на клисури, охранители на височини. Още повече, че елементите бул-клисура и гар-пазя изобщо не присъстват в латинския речник. Налудничаво е да се твърди и, че етнонима гърци е служебна дума в Римската Империя, появила се едва през IV век. Налудничаво е да се тълкува страхът на римляните от българската военна мощ като доказателство за подчиненост на римляните.

Защо трябва да пренебрегваме ирландските летописи, които споменават за идване на болги от Тракия през VI век преди Христа? Защо трябва да бягаме от тълкуването на българи като светли, сияйни, благородни? Та нима дедите ни не са били винаги такива!

Ако някой може да предяви претенции за благородство това са предците ни. Ние трябва да ги уважаваме за това и да пазим името им чисто, да не позволяваме на спекуланти и лабилни индивиди да го мърсят.

*Забавното е, че по-късно, в друг текст Борисов използва сведението на Равенския Космограф с точната датировка, а после отново греши премествайги го век по-рано.

КРАЯТ НА ЕДНА МИСТЕРИЯ

С каквото и да се захване човек, късмет е нужен. Не зная защо, но винаги ми е вървяло в търсенията. Съдбата ме срещна с хора, които ми помогнаха много. Ако бях сам, аз никога не бих се справил. В никакъв случай не бих постигнал нещо съществено, ако не бе подкрепата на различни приятели. Едни даваха съвети и напътствия, други ми набавиха книги. Достъпа то тези книги бе строго ограничен, а съдържащата се в тях информация бе безценна.

Стъпка по стъпка, парче по парче нареждах мозайката на миналото ни. Знаех, че принудени от тоталитарната цензура, учените ни не са имали възможност да кажат истината за съдбата на траките. Въпреки реалните заплахи от репресии обаче, някои изследователи са направили опит да дадат важни данни.

Владимир Георгиев свърза тракийската дума виса със стблг. вьсъ-село, селище, тракийската тарпо със стблг. трапъ-яма, тракийската друме с блг. дръма-горичка.

Георгиев направи тълкуване на тракийските бурдо, пара, полт с българските думи бродъ-брод, мост, бара-рекичка, плотъ-дъсчена ограда. Иван Дуриданов посочи връзката между тракийските думи линг, ила, кал със старобългарските лѫгъ-лъг, илъ-глина, тиня, калъ-кал. Ото Хаас съпостави тракийската дума гордо с градъ-град, градище.  

За жалост никой от тези учени не успя да събере всички тези термини от топонимията на едно място и не обясни тяхното значение, а то е огромно. Де факто основните тракийски термини от топонимията са и български, а това показва, че не може да се говори за идване на пришълци в земите на юг от Дунава след прословутата 681 година.

Винаги, когато чужд народ нахлуе в дадена територия, той налага свои топоними, докато старите названия на населени места, реки и т.н. нямат смисъл на езика на нашественика. Преди англо-саксите да се заселят в Британия там няма  топоними с елементи ford-мост, брод (Bradford), ham-селище, място (Buckingham), field-поле (Lichfield). 

Имената на старите британски градове Cantium, Noviomagus, Durobriva, Dubris и др. не могат да се обяснят с помоща на английски. Елементите cant–начало, mago-поле, duro-крепост, dubris-яма, падина имат смисъл на езиците на уелсци и ирландци, защото уелсците и ирландците са по-старите поселници на Британия.

Какво наблюдаваме в Тракия? При нас няма промяна каквато задължително трябва да настъпи при идване на нов народ. Това е някакво чудо невиждано, няма логика, неестествено е. Ако сравним изолираните от учените елементи на тракийската топонимия, ще установим, че те без изключение имат смисъл на български език:

Трак. – Блг.

виса-вьсъ-село

гордо-градъ-град*

полт-плотъ-ограда

бурдо-бродъ-брод, мост

друме-дръма-горичка

ила-илъ-тиня

кал-калъ-кал

бара-бара-рекичка

тарпо-трапъ-яма, трап

линг-лѫгъ-лъг

Как така ще дойде нашественик и няма да наложи свои топографски термини?

При идването в нашите земи римляните налагат имената на градовете Тrimontium, Montana, Viсаnovo, Templum Iovis. Те се обясняват с лат. mons, montis-планина, vicus-селище, templum-храм, Iovis-Юпитер. Известно време след като турците нахлуват на Балканите, на наша територия се появават нови местни названия с елементи – кьой-село, дере-река, гьол-езеро.

Къде обаче са новите елементи в след прословутата 681 година? Няма ги никакви. Преди време се спекулираше, че най-разпространеният тракийски топоним пара изчезва през Ранното Средновековие. Това е едно доста нелепо твърдение. Думата παρα е само гръцкото предаване на бара-рекичка. Варианти на παρα като бара срещаме в споменатите от Клавдий Птолемей и Прокопий Цезарийски Zyrobara, Tamonbari, Soubara. Днес на територията на България срещаме Крива бара, Голяма бара, Слана бара.

Натякваше се също, че ние българите нямаме имена на селища с наставка брия, както например Месембрия, Полтимбрия. Това е напълно нормално. До I век този тип селища са били де факто големи търговски центрове, локализацията им по морските крайбрежия е индикация за това. С идването си римляните елиминират не само тракийската жреческа прослойка и част от аристокрацията, но и тракийската икономика. Държава със силна търговия може да изправи силна армия, а това е кошмар за всеки завоевател.

Прочее, тълкуване на брия е правено от Вл. Георгиев с помоща на стблг. за-врьти, в смисъл затворено, оградено, защитено място. Аз лично смятам, че брия може да се обясни със стблг. брати-събирам, *берѥ-място за събиране, събор. Дори и днес съборите не са само за веселба, но и са тържища, места, на които хората се събират, за да продадат, или обменят стока.

След като тракийските термини брия, пара/бара, гордо/корта, бурд, кал, ила, друме, полт, линг, тарпо и т.н. намират продължение в българските топографски термини, то въз основа на какво може да се твърди, че българите са новодошъл народ?

Този въпрос го задавах на доста хора, които вярваха, че през 681 година в земите ни се заселили хора от азиатски произход. Никой не успя да отговори – къде са новите, азиатски топоними? След време се появи добре подготвен опонент. Той на свой ред ме попита какво е значението на елемента –дина, който се среща в тракийски топоними като Васидина, Висдина, Амлаидина, Беледина, Ресидина, Палаидина, Асболодина.

В началото се затрудних доста, не можах да дам отговор. Когато потърсих сведения за тези особени названия, се натъкнах на друг сериозен проблем. Анализирайки топонимите с елемент –дина, Веселин Бешевлиев се е опитал да ги представи като нетракийски, те.е. принадлежащи на по-стар от траките народ. Това бе доста обезпокоително понеже тези топоними са съсредоточени в една и съща област – Източна Мизия, днешната Добруджа. Подобно нещо е индикация, че може да става дума за анклав – територия на чужди по произход хора.

Още повече ме озадачи факта, че нямаше карти, на които Васидина, Висдина, Амлаидина, Беледина, Ресидина и т.н. са показани. Защо, ако именно те доказват присъствието на нетракийски етнос в земите ни, не са поставени в картите?  До неотдавна се твърдеше, че траките са пришълци на Балканите, а и, че са унищожители на блестящата халколитна цивилизация от земите ни.

След като поразнищих данните, се оказа, че твърдението на Бешевлиев е нелепо. Топонимите с елемент –дина не бяха изобщо най-старите в Тракия, както би трябвало да бъде в случай на субстрат – по-старо от траките население. Особените имена бяха документирани между IV и VI век. Понеже нямат смисъл на латински и гръцки, то тези топоними би трябвало да са тракийски. Какво бе обаче значението им? Защо са съсредоточени само в Източна Мизия- Добруджа?

Когато посъбрах достатъчно имена на тракийски селища и области ми направи впечатление, че както на север от Стара Планина има топоними завършващи на –дина, така на юг има други с окончание –дона, дония. Това са Румбодона, Мигдония, Македония. Те дори се намират в една и съща област – между реките Места и Бистрица.

За Мигдония Иван Дуриданов е дал интересно тълкуване. Този автор споделя, че областта се е простирала по средното и долно течение на река Ехеродорос чак до морето източно от Вардар. Дуриданов набляга на това, че се касае за област, която често е заливана от води и поради това са се образували много блата.

 http://darkwing.uoregon.edu/~klio/maps/gr/general/Macedonian_Kingdom.jpg

Като значение на Мигдония бива предложено блатиста страна. За елемента -дония, а (и дона от Румбодона) е предложено тълкуване ие. *ghdhom – земя, почва, за сравнение са дадени ирл. du, don-местност, място и гр. chthon земя, почва.

С това съм съгласен, но недоумявам защо е пропусната българската дума доно-дъно, земна повърхност. Българската доно-дъно се среща точно в същия регион, в който са Румбодона, Мигдония и Македония.  

Когато разбрах смисъла на елемента дона-дъно, ми дойде на ум, че –дина може да е само древна диалектна особеност на думата доно-дъно, повърхност. В българските наречия има замяна на О с И. Срещаме го в бозая-бизая, бозка-бизка, кога-кига, извор-извир, следователно няма пречка да се предположи, че дина е вариант на дона-дъно.

Палаи дина е най-вероятно гръцкото представяне на Бяло дъно – бяла земя. Реси дина пък може да представя Речи дъно - речно дънo. 

Мистерията със странния, “нетракийски” топоним бе разрешена с помоща на българските диалекти.

Хубавата новина не свършва тук, има още интересни неща. Топонимите с елемент –дина са от областта Мизия, а от IV до  XV век българите са наричани мизи. Българският обичай на бръснене на коса и оставяне на кика е описан като практикуван от мизите. Това го прави Плутарх в работата си “Животът на Тезей”. В Мизия се срещат погребения с жертван кон – традиция, която старите българи пазят поне до IX век.

В мизийските топоними с елемент –дина срещаме диалектна особеност на българския език – замяна на О с И.

Тази древна особеност се среща не само в древните тракийски топоними, но и на друго място. Става дума за титлата на дедите ни - КАНАС У БИГИ. Тя е превеждана от гърците като ΕΚ ΘΕΟ ΑΡΧΟΝ – от бога владетел. ЕК означава от,  ΘΕΟ е бог, а ΑΡΧΟΝ означава владетел. Думата КАНАС-княз отговаря на ΑΡΧΟΝ-владетел, У може да съпостави на гр. ЕК, а БИГИ е старобългарското съотвествие на гр. ΘΕΟ(Σ) -бог.

БИГИ е явно диалектен вариант на склонена форма на стблг. БОГЪ – БОГИ. На древен мизийски диалект вместо бог се е казвало биг и вместо доно се е казвало дино, дина.

Същата особеност, замяна на О с И срещаме в надписа на златния пръстен от Езерово. Изразът ПТА МИИ означава съпруже мой. ПТА се обяснява със елемента поть-мъж (от потьпѣга), а МИЙ означава МОЙ.

Всичко е навързано по забележителен начин. В търсене на значението на елемента –дина установих, че той е вариант на българската дума доно-дъно и, че вариацията може да се обясни със замяната на О с И в наши диалекти. Замяната на О с И трябва да е много древна понеже се среща не само в топоними от IV - VI век, но дори и повече от 1000 години по-рано, на надписа от златния пръстен от могилата край Езерово. Още по-интересно е, че тракийската диалектна особеност – замяната на О с И се среща и в титлата КАНАС У БИГИ – княз у бога, княз от бога.

Да не забравяме и това – името на древната Македония се тълкува на български език. Значението на Македония е подобно на това на Мигдония – мокра земя, заливана от води, земя богата на води. Частицата Мак се тълкува с блг. макати-мокря, а –дония се обяснява с доно-дъно, земна повърхност.

Как да не бъда признателен на своите опоненти! Благодарение на конструктивната и културна критика на един от тях успяхме да намерим още едно късче от мозайката на нашата история. Намерихме още едно доказателство, че отъждествяване на българи и мизи в продължение на 1100 години не е грешка, а истина. Тя е потвърдена и от няколко генетични проучвания, които показаха ясно, че във вените на българите тече кръвта на първия цивилизован народ на Европа, а и на света.

Могъщите държави на хети, митани и вавилонци са се срутили в праха. Езиците на старите господари на Близкия Изток отдавна са потънали в забрава и само шепа учени ги познават. Ние от друга страна сме оцелели. Минали сме през огън и бури, били сме съсичани, бесени, изтезавани и разселвани вече 2000 години, но ето, пак ни има на Балканите – нашата родна земя.

Тук всичко ни обича и ни пази защото земята е напоена с кръвта на предците ни, който без колебание даваха живота си за род и Родина. Благодарение на тези хора днес има българи и България. Единственият начин да се отблагодарим на героите от миналото е като бъдем техни достойни потомци – хора с чисто и смело сърце, хора обичащи своите братя и сестри, хора, който с гордост се назовават Българи.