ТРАКИЙСКИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, ДОКАЗАТЕЛСТВА

Нищо не може да устои влиянието на времето. Величествени сгради рухват, стоманата ръждясва, реки и езера пресъхват. Сериозни промени протичат и по отношение на речта. Дори и най-консервативния език еволюира и по този начин се отдалечава от древния си вид. Без солидна подготовка днес италианците не могат да се справят с латинския на своите прадеди, нито пък англичаните биха били в състояние да прочетат староанглийски текст от преди хиляда години. 

Колкото по-назад се връщаме във времето, толкова по-странни ще ни се струват думите на предците ни. И не е само това, за период от няколко века могат да изчезнат от употреба дори и важни думи. Днес повечето от нас не биха разбрали смисъла на съложъ, потьпега, къмотра, ланита, лалока, лендвия, а те са български. Тяхното значение е съпруга, разведена жена, кума, буза, меко небце, бъбреци.

Понастоящем се смята, че носителите на езика, който говорим са се заселили на Балканите едва през Ранното Средновековие. На студентите ни се преподава, че в този период траките са само незначително малцинство, което е говорило латински и гръцки. За това твърдениe няма абсолютно никакви доказателства. 

Не отричам, че част от траките решили да служат на Рим са научили латински и гръцки. Селското население обаче е пазело ревниво своя език и древни традиции. Това се признава от учени като В.Бешевлиев и др. Признава се и, че в българската именна система се срещат над 700 различни тракийски имена. Това е официалното виждане, реалната цифра е доста по-висока. Различни етнолози намериха смелостта да определят тракийското наследство в българския фолклор като значително. Отвори се дума и за тракийския произход на голяма част от традиционните български земеделски сечива и пастирски атрибути. Просто няма логика траките да бъдат обявени за изчезнали, а езика им мъртъв.

От житието на проповядвалия през VI век Свети Теодосий Кенобиарх знаем, че бесите ползват своя език в богослужението. С други думи, от I до VI век,  въпреки римската окупация траките са успели да запазят своята стара реч. И това не е всичко, според Петър Каранис, през IХ век по-голямата част от фригите не са говорили гръцки, а са пазили езика на дедите си, въпреки, че са били под властта на Византия.

Тези важни сведения не са представени на българския читател от хората, според които тракийския език е мъртъв. Поради това, че ценна и съществена информация бива премълчана, стана възможно да се наложи догмата за изчезналия тракийски език, а и за изчезването на траките като народ. В миналото изследователите, които смееха да кажат, че ние българите сме потомци на Залмоксис и Орфей, бяха или отричани, или осмивани, а работите им забранявани. Тоталитарната цензура бе стиснала учените ни в желязна хватка.

Въпреки това, въпреки страхът от репресии, някои езиковеди успяха да оставят кратки указания, от които да се разбере кой език е най-близък до тракийския. За това обаче е нужно внимателно четене на цялото произведение, а не само на изводите, които са в духа на наложените в миналото директиви. Най-голям тракийски речник успява да създаде проф. Владимир Георгиев. Принуден от тоталитарната цензура, този учен оповести, че като наследник на тракийския език трябва да се разгледа албанския.

Нека обаче да разгледаме подробностите. Действително в тракийския речник на проф. Георгиев срещаме доста тракийски думи, които имат албански успоредици. Това са me-ме, мен, mezi-жребец, dhe-земя, dardё-круша, bessё-вяра, bri-рог, büre-мъж, dhate-място, dre-елен, gjush-старец, ty-ти, vetё-сам . Трако-албанските паралели не са никак малко. Касае се за дванадесет общи думи.

Какво ли ще да е положението с българските успоредици? Ако трябва да вярваме на изводите, които Георгиев е бил принуден да представи, би трябвало българските думи, които показват прилика с тракийските да са по-малко. Все пак, официално не българския е обявен за наследник на тракийския, а албанския. Хубаво, но преброим ли всички тракийски думи имащи български успоредици, установяваме, че те не са по-малко, или еднакви на брой с албанските, а са почти пет пъти повече.

Ето ги и тях: ак-око, азду-яздя, бара-бара, рекичка, братера-братръ, бреда-брод, бебру-бобър, бела-бел, бял, берг-брегъ, берза-бреза, бистрас-быстръ, брилон-бритва, бруз-бръзъ, бурдо-брод, виса-вьсъ, село, дева-дѣва, деин-дѣинъ, дер-двьръ, дерз-дързък, дин-дьнъ, до-до, друме-дръма, гила-жила, гуламена-галя, залта-златъ, зайка-заек, земеле-землiа, кабу-жаба, кара-гора, кенто-чендо, чедо, керс-чер, керсула-черничък, кетри-четири, кист-чист, коза-коза, купсел-куп, купче, лази-лош, лупт-любити, любя, мер-меръ, мори-море, олган-влага, орол-орьлъ, осту-устие, полтъ-плотъ, сабади-свободъ, сама-самъ, саусу-соухъ, ме-ме, мен, спинта-свентъ, стайна-стѣна, стара-старъ, суетул-светъл, талка-тласкам, тарпа-трап, ти-ти, тима-тьма, ут-от, из, з-из, зер-звѣръ, зуми-змия.

Както и да го погледнем, българския, а не албанския трябва да се обяви като наследник на тракийския. Обърнете внимание и на това, че представените успоредици не са мое тълкуване, а на проф. Владимир Георгиев. Аз лично смятам, че той е направил немалко пропуски. Свързал е тракийската дама със санскр. даман, но не и с българските дам, дом, свързал е тракийската волинт с немската Bulle, но не и със стблг. воленте-вол, свързал е турда с немската stürzen, но е пропуснал българската търтя-удрям.

Доста тракийски думи изведени от топоними не са споменати изобщо, или пък са определени за нетракийски. Като пример могат да бъдат посочени балта-блато, багайос-бог, видето-видътъ, видя, вода-вода, вир-вир, габрайон-габър, горд, корт-град, дабан-дъбен, дъбов, дебре-дебри, друвета-дървета, езар-езеро, зелеа-зелѥ, зеленина, зелкия-зелка,  кабец-кобец, калис-кал, кос-кой, листе-листи, ма-ма, майка, матеран-матерьнъ, майчин, са-съ, тази, сева-цев, стене-стена, струа-струя, та-тъ,та, това. Топонимите, в които са запазени тези думи са от V век, т.е. около 150 години преди прословутата 681 година.

Въпреки пропуските и определянето на дадени думи като нетракийски, проф. Георгиев е изолирал достатъчно тракийско-български успоредици. Те са напълно достатъчни за всеки прогресивно мислещ човек, за да определи кой език е най-близък до тракийския. Проф. Георгиев е дал и други указания на хората идващи след него.

Пишейки за характера на тракийския език, нашия учен споменава, че в тракийския се среща якането и екането, което де факто е най-характерната особеност на българския език. Георгиев е споменал и това, че в тракийския неудареното е се редуцира в и, както е и в българските говори. Като пример могат да се посочат вариациите зелен-зилен, петел-пител и др.

Друга особеност на тракийския език е синкопът (изпадане на звук), проф. Георгиев е уточнил, че това явление е типично и за много източнобългарски диалекти. Като пример нашият учен е дал изразите Дъ͜   н͜  пани – да не падне, Шъ ͜  г земъ- ще го взема. 

Интересен особеност от тракийската граматика е суфикса –инт. Според проф. Георгиев този суфикс е идентичен на старобългарския – енте, който се среща във воленте, теленте, жребенте. Това, което проф. Георгиев е пропуснал да уточни е важната подробност, че през  Късната Античност тракийския суфикс – инт вече се е развил във – енте, както става ясно от антропонима Кард-ентес. Виждаме, че тракийският език е най-близък до българския не само по отношение на лексиката, но и по отношение на граматическите особености.

Освен доказателствата на лингвистиката ние разполагаме и с доказателства от историческите извори. От IV до XIV век, т.е. в продължение на 1100 години българите са отъждествявани многократно с мизите – най-големия тракийски народ. Това важно свидетелство за произхода на народа ни бива яростно отричано, или се маргинализира от изследователите, които правят опити да поставят корените на народа ни в Азия и Припятските блата.  Било грешка, било архаизиране това, че старите българи са наричани мизи. Грешка, която трае 1100 години? Някои автори май си мислят, че българския народ е сбирщина от наивници.

Ако бе грешка отъждествяването на мизи с българи, то българите нямаше да бръснат косата си и да оставят кика както и мизите. В случай, че поставянето на равенство между българи и мизи бе архаизиране, то сред българите нямаше да срещнем мизийския обичай на практикуване на изкуствената черепна деформация. Как да си обясним, че след 681 година старите българи продължават традицията на мизите да жертват коне в гроба на благородник? Как да си обясним “мистерията”, че след 681 година българите строят с квадри както е правело населението на Мизия 1000 години по-рано? Как да обявим старите българи за късни азиатски нашественици в земите на юг от Дунава след като три старобългарски родови имена са документирани в микенски документи от преди 3400 години?

Става дума за родовете Дуло, Вокил, Ерми. На документи от същия период са записани и имената Винайо, Бати, Крумен, Исевер, Кубир. Поне за мен това са древните варианти на имената на старобългарските владетели Винех, Батбаян, Крум, Севар, Кубер. Като за капак, в региона, в който са намерени тези документи е засвидетелстван и знака IYI. Този знак го има по-рано и по керамиката от Винча – 4500 преди Христа, точно в територията, която по-късно е наречена Мизия.

И това не е всичко, мащабни анропологически изследвания са показали, че сред българите е доминантен тракийския антропологичен тип. Неотдавна проучванията на генетиците потвърдиха резултатите от иследванията на антрополозите. За ужас на тези, които желаеха да определят траките за изчезнал народ се оказа, че значителна част от нас българите носи гените на население обитавало Балканите още през Каменната ера.

Няма област, която да не показва, че ние българите сме потомци на най-древния цивилизован народ. Носим гените на хората, които създадоха първата писменост, първото колело. Във вените ни тече кръвта на тези, които сътвориха най-древните градове на Европа, на тези, които станаха първите ковачи и златари, на тези, които първи издигнаха царе.

Тъжно е, че чужди учени като акад. Дмитрий Лихачов трябваше да определят нас българите като eдна от най-древните културни нации и България като държава на духа. Ето думите на смелия учен:

"Скъпи български приятели, не забравяйте – вие сте една от най-древните сред съществуващите днес културни нации в Европа и в света. Много неща са отминали, древният Рим и древна Гърция, Византия, но България е тук – късче от най-древната култура между всички европейски страни. Затова – пазете я! За да бъде българската култура не само късче от старината, но и първата частица на бъдещето. Духовното богатство на България, създавано с векове, трябва да пребъде. Такова е историческото предназначение на България и аз вярвам в него.“

Уважаеми български учени, сега е ваш ред да обявите пред българския народ и пред света каква е истината за произхода ни.

Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;

3.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

4.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;

Академик Дмитрий Лихачов и Държавата на духа

https://www.youtube.com/watch?v=LVzHg1XVqJQ

http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=4880&tid=136102

ИНТЕРЕСНИ НЕЩА, КОИТО ПОВЕЧЕТО ОТ НАС НЕ ЗНАЯТ

Един мой учител по история ми каза преди време – Истината често е скрита в подробностите. Извършвайки свои проучвания разбрах, че това действително е така. Видях доста неща в различна светлина, когато се запознах с допълнителни детайли. Те ми помогнаха да си изясня събития, които дълго време не бях в състояние да разбера.

От този момент винаги се стремя да събера колкото се може повече информация за определен конфликт, личност, държава и т.н. Колкото повече знае човек, толкова по-добре. Дори едно кратко и незначително на вид сведение може да промени напълно виждането ни по даден въпрос.

Днес ние смятаме, че всеки въпрос от историята е изяснен. Това е така само донякъде. Hа шепа специалисти е известно почти всичко, но с широката публика въпроса стои съвсем различно. Поради различни причини, определени важни факти биват премълчавани, или прениначавани неимоверно. Доста неверни неща са представени за истини и така са се загнездили в съднанието ни, че ние чистосърдечно им вярваме. Предлагам на вниманието на своите читатели кратък списък с наложени заблуди. Предлагам също и истината, която може да се провери:

I. Повечето от нас смятат, че Зевс, Атина, Арес, Аполон и т.н. са гръцки богове. Това не е така, имената и разказите за тези божества само са документирани на гръцки език. Да е документирано името на даден бог в някаква работа и произходът на този бог са две напълно различни неща. Омир, а и по-късния Страбон наричат Зевс пеласгийски бог.

Пеласгите са най-старото население на Южните Балкани, а за езика им Херодот казва, че е варварски, т.е. напълно различен от гръцкия. 

Името на столицата на южните ни съседи е вдъхновено от името на богинята Атина. Колкото и странно да звучи, то няма никакво обяснение на гръцки език – факт признат дори от елинофил като Джон Чадудик.

Някои медии, а и учени не се свенят да нарекат Арес гръцки бог, но истината е, че в древността той е считан за идващ от Тракия. Нашата земя е определяна като свещено място за богът на войната, а и редица стари автори твърдят, че той произлиза измежду гетите. Тези същите гети, които през 680-681 година се съюзяват с мизите наречени още българи и създават Дунавска България.

Аполон също не е от гръцки произход, неговото най-древно име е Паяво, като значението е пеещият, лекуващият с песен. Паяво се обяснява със стблг. пѣвати (пявати) – пея. Не случайно Аполон е изобразяван с лира.

                http://www.heraclitusfragments.com/images/apollo.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dd/Apollo_Kitharoidos_Antikensammlung_Berlin_2.jpg

II. Объркване по отношение на произхода срещаме и при келтите. Повечето от нас смятат, че старите келти познати и като гали, са от един произход с ирландци, шотландци, уелски, бретанци и др. Това изобщо не отговаря на истината. 

Ирландците, шотландците и други техни роднини са наречени келти едва през XVII и XVIII век от учените Луит и Бюкянън. Неотдавна проучвания на генетици показаха, че галите и ирландците са от различен произход, като най-близките роднини на ирландците са хората на Испания-  Тhe Irish – more Spanish than Celtic?

http://killarney-ireland.info/genealogy/dark-irish-celt-genealogy.html

Днес шотландската поличка се счита за типичен келтски атрибут, но истината е, че тя е напълно непозната на старите келти, галите. Тази особена дреха е изобретена от Томас Роулинсън през XVIII век. Роулинсън е собственик на леярна, в която са работили шотландци. Те са били облечени c развяващ се свободно плащ, който е непрактичен и дори опасен за работа с разтопен метал. За да предпази работниците си, Роулинсън  им прави нова дреха. Тя става популярна благодарение на бунтари като Роб Рой и днес е неотделима част от идентичността на шотландците.

https://politicsforalevel.files.wordpress.com/2009/09/greatkilt.jpg

III. Доста неясноти има и относно произхода на староруския владетел Светослав Игорович. Той е известен предимно с това, че през Х век  влиза в съюз с Византия и напада Дунавска България. Това събитие е реално, няма съмнения, че действията на княз Светослав допринасят за падането на България под властта на Византийската Империя. Светослав обаче не е руснак, а украинец, във вените му дори тече българска кръв. Майка му, княгиня Олга е потомка на българския цар Симеон Велики.

http://gumilevica.kulichki.net/AMI/images/ami1-430.jpg

Знакът на Светослав е взаимстван в  герба  на Украйна, а не на Русия

http://abali.ru/wp-content/uploads/2010/12/ukraina_gerb.png

Това, което днес се нарича староруски език е де факто староукраински. По времето на княз Светослав дедите на днешните руснаци са носили названието московци, москали.

Москали се използва до днес от украинците като название за жителите на Русия. Името москали е изпозвано и от Отец Паисий за обозначение на жителите на Русия. 

Конфликтът между старите българи и старорусите – украинците е предизвикан от император Никифор Фока, който плаща около половин тон злато на Светослав да нападне България. Преди да стане това обаче, Светослав Игорович унищожава Хазарското Царство. Точно хазарите са тези, които затриват Стара Велика България няколко века по-рано и не престават да бъдат заплаха за Дунавска България. В битка с хазарите загива княз Аспарух, а неговият по-голям брат остава под игото на разрушителине на държавата ни в Приазовието.

                    http://www.hrono.ru/libris/lib_p/svjatoslav1kjlych.jpg

                

             Статуя на княз Светослав повалящ хазарски боец

 IV. Византийският мператор Никифор Геник е известен неслучайно като чудовището с човешко лице. През 811 година той нахлува в България, ограбва и опожарява столицата ни Плиска. Със страшна, сатанинска жестокост са третирани попадналите в плен българи. Невръстните деца са мачкани с вършачни валци. Дори за древността, подобно деяние е неоправдаемо. 

Тук трябва да се отбележи, че въпреки наложените представи, а и името си, Никифор Геник няма нищо общо с гърците. Той е арабин, който е роден в Южна Анатолия (Анадола, Турция). На трона в Константинопол са седели не само гърци, но също араби, исаврийци, арменци, а дори и хора от хазарски произход.

V. Не е гръцки и произхода на друг император известен с нечовешката си жестокост. Василий Българоубиец не е нито грък, нито македонец, както го изкарват някои автори. Този човек е от арменски произход.

VI. Малцина знаят, че Михаил III, човекът, който подпомага Кирил и Методий, е от тракийски, фригийски произход. За негови предци, Петър Каранис споделя, че презирали елинската култура, а по-голямата част от фригийското население изобщо не разбирало гръцки. Тракийските корени на Михаил III обясняват защо той предприема действие, което засилва българщината и е в ущърб на Римската Империя, Византия.

VII. Една от най-големите заблуди днес е по отношение на името славяни. Проф. Ганчо Ценов обясни отдавна, че това славяни не е било название на голяма група, от която са се отделили словени, словаци, поляци и др. а първоначално е служило за название на една група хора – гетите. Поради близостта на езика на гетите-славяни с този на дедите на словени, словаци, поляци и др. а и поради други причини, в по-късни времена тези хора са наречени славяни.

В древността името на дедите на словени, словаци, поляци и др. е било венеди, венди, виниди. Това се знае добре от специалистите, но не се обяснява значението на важната подробност. Не е редно да се смесва историята на хора говорещи сродни езици, защото всяка група си има свое минало, своя територия, свои деяния.

В началото на VII княз Алцек търси убежище при баварците. Те го предават и подлагат хората му на страшно клане. От около 8000 българи се спасяват само 800. Оцелелите наши деди намират приют при хората на княз Валук, в земите на Словения, която по-това време е наричана Terra Venetorum, Windisch marc.  Валук е наречен господар на венеди, венети – Valluc dux Venedorum.

Не само Валук е наречен владетел на венети, венеди. Като такъв е определен и живеещият в същата област Борут - Boruth dux Vendos. На територията на Полша и Германия живеят сорбите. В древността те са определени като венетски народ – Sorabici Venedos. Дори и днес немците наричат сорбите с името венди, т.е. венеди.

На територията на Полша е локализиран  Венетския залив. Това е направено от Клавдий Птолемей през II век. Малко по-рано, Корнелий Тацит локализира в земите на Германия и Полша народът венеди. Понастоящем финландците наричат Русия с името Веная, а на руснаците казват венелайнен-венетски народ.

Трансформацията венети-славяни не е била мигновена. Свети Колумбан посещава земите на Словения - Terra Venetorum и описвайки жителите й споделя – Venedi, qui et Sclavi dicuntur – Венедите, които са наречени и славяни. 

Съвсем нормално е име на цяла езикова общност да произлезе от название на едно племе. Корнелий Тацит обяснява, че по начало с името германи са наричани само тунгрите. По-късно германи са наречени всички роднини на тунгрите: “The name Germany, on the other hand, they say is modern and newly introduced, from the fact that the tribes which first crossed the Rhine and drove out the Gauls, and are now called Tungrians, were then called Germans. Thus what was the name of a tribe, and not of a race, gradually prevailed, till all called themselves by this self-invented name of Germans “

http://legacy.fordham.edu/halsall/source/tacitus1.html

От алтернативното име на гетите, наречени още славени, славяни, се налага название на езикова общност от около 300 000 000 души. Името славени, славяни принадлежи по право на северните траки, като след доста време се дава на съседите и роднините им венети.

По принцип имената гети и славени притежават едно и също значение. На езика на произлизащите от Тракия арийци, гаяте означава прославям с песен. Пак на езика на старите арийци думата славана означава славене, прославяне. Връзката между славана и славене не се нуждае от коментар, но гаяте трябва да се обясни по-подробно. Тази древна арийска дума е еволюирала в стблг. гѫсти, стчерксл. гуду, гудба, гудение. Това е причината старите гети да бъдат познати и под името готи. Те самите наричат себе си гути.

През 680-681 година се обединяват гети-славени и мизи наречени още българи. Със съвместни усилия те успяват да освободят Тракия от римското подтисничество. Държавата е наречена България, а не Славено-България защото българите са били политически по-силни.

По същия начин на Британските острови е създадена Англия. Тази държава е основана от англи и сакси, които са близки роднини. Новото кралство е наречено Англия защото англите са били политически по-силни, но по-старото население на Британските острови помни саксите по-добре, защото са били повече. Уелсците казват на англичаните Sais т.е. сакси. На ирландски гаелски и шотландски гаелски, англичанин е Sasanach, т.е. сакс.

Днешните англичани  (с изключение на историците и езиковедите) са забравили, че част от дедите им са носили името сакси. По същия начин, голяма част от нас са забравили, че част от дедите ни са носили името славяни, а по-рано и гети – хората, които Херодот нарича най-войнствените, но същевременно и най-праведни траки.

Няма никакви мистерии, няма чудеса, просто трябва да се откъснем от постоталитарния синдром, да проверим сами фактите и тогава всичко ще си дойде на мястото.Умолявам ви да не ми вярвате сляпо, а да направите свое проучване. Когато сами се доберете до истината, вече никой пропагандист и никой безсъвестен политик, или “учен” няма да е в състояние да ви заблуди. Намирайки истината, ще разберете естеството на много от днешните проблеми. Знаейки истината, ще следвате собствените си интереси и няма да робувате на шепа хитри мошеници.

Стадото се стриже, дои, а накрая се кара в кланицата. За да не сме стадо, трябва да сме търсещи и мислещи. Трябва да страним от омразата и да търсим приятелство с всички – заветът, който ни остави Левски.

Използвана литература:

1.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, London, 2001;

2. A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

3. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

4. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

5.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

6. S.James, Exploring the World of Celts, Thames & Hudson, London, 1993;

7.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

8.R.McKitterick, Charlemagne, The Formation of a European Identity, Cambridge University Press, 2008;

9. Io. Auentini Annalium Boiorum libri 7. Ex autenticis manuscriptis codicibus, By Johann : Aventinus Turmair, Hieronymus Ziegler, Nicolaus Cisner, Daniel Brunnius, Basileae Impensis Ludouici Reges, MDCXV;

10. Martin Hanke,  MARTINI HANKII DE SILESIORUM REBUS Ab Anno CHRISTI 550. ad 1170, Lipsiae, MDCCV

11.Tacitus, The Agricola and the Germania, transl. H.Mattingly, transl.rev.S.A.Handford, Penguin Books, Harmondsworth, 1970;

12.M. Kromer, F. Robortello De origine et rebus gestis Polonorum libri XXX. tertium ab autore recogniti, Basileia ex Officina Oporiniana, 1568;

13. P.M. Barford, The Early Slavs, Cornell Univerisity Press, 2001;

14.F.Curta, The Making of Slavs, Cambridge University Press, 2001;

КУКЕРИТЕ И ТЕХНИЯ ПРОИЗХОД

В България човек има какво да види през всяко време на годината. Зимата, която уж сковава всичко, при нас не не никак скучна. Коледари, сурвакари, а след тях и кукери сякаш внасят обновление в живота ни. 

Атмосферата при шествията на кукерите е особена. Посещавал съм много места, но винаги преживяването е било незабравимо когато облечените с кожи и прикрити от маски мъже се появат. Дори и след като шествието е отминало, всяка фибра на тялото помни необичайната гледка. Звънът на чановете сякаш пробужда някакава първична сила, която помага на тялото да се освободи от негативната енергия натрупвана дълго време.

Снимка Веселин Вълев http://veselinvalev.blog.bg/photos/38307/original/DSCI1810.JPG

В отделните области на България има малки различия в изпълнението на кукерските игри. Това е разбираемо, колкото и ревниво да се пази даден ритуал, след време отделни групи хора внасят свои елементи. По този начин, от век на век се стига до отклонения от първичното представяне на игрите.

Снимка Веселин Вълев

http://veselinvalev.blog.bg/photos/38307/original/DSCI1812.JPG

Навсякъде обаче присъстват маскирани мъже, облечени с животински кожи (предимно кози и овчи). Също така навсякъде кукерската дружина си избира цар. Според Иван Венедиков това трябва да е заможен човек, който да е в състояние да поеме разходите от гуляя следващ тържеството. Царят е возен на колесница (каруца) подобно на Дионис. 

                                    Снимка Веселин Вълев

Всъщност цялото кукерско шествие е едно добро наподобяване на древната тракийска традиция. Иван Венедиков цитира римския автор Улпиан, който е станал свидетел на дионисиивите мистерии: “Тези, които правят шествия в чест на Дионис, имат обичай да се преобличат с цел да приличат на спътниците му, едни като сатири, други като бакханки, трети като силени...”

http://www.cndp.fr/archive-musagora/dionysos/images/rendormie.jpg

Венедиков отбелязва също, че сатирите и силените – поклонници на Дионис са предшественици на българските кукери. А може ли да бъде и другояче? Сатирите са изобразявани като рогати мъже, с дълги, животински уши и с кози крака...Рогата и ушите са типичен атрибут за кукерската маска, а козите крака не са нищо друго освен кози кожи, с които участниците в дионисиевата процесия са били облечение. Древното названио на тази процесия е тиясос. Белгийския учен А. Ван Виндекенс смята, че тиясос е гърцизиран вариант на пеласгийска дума, свързана със санскритската твисати – движа се. Твисати от друга страна отговаря на ст.блг. двисати- движа се. Това е и процесията, тя е движение.

http://farm2.static.flickr.com/1381/1152989910_307341bb7b.jpg

Друг елемент от кукерските игри имащ ясна успоредица в шествието на Дионис епомита на царя. Това е дълъг дървен прът, който се тръска. Венедиков отбелязва, че този атрибут на кукерския водач е така наречения дионисов тирс. Ван Виндекенс определя и думата тирс (тюрсос) като пеласгийска като я свързва със санскритския глагол трасати- треса. Той отговаря на ст.блг. глагол трѧсти –треса, трьстъ –тръстика, прът от тръстика. Тирсът(тюрсос) се тръска и размахва, от там е дошло името му.

Трябва да се каже нещо и за звънците на кукерите. Авторите на “Ancient Thrace” смятат, че оглушителния звън, възпроизвеждан от чановете може да се свърже с шума от удрянето на щитовете и мечовете на критските курети. Това са  пазителите на невръстния Зевс (бащата на бог Дионис). С бойните си танци, при които се е вдигал силен шум куретите са искали да прикрият плача на новородения Зевс и да отклонят вниманието на Кронос. Първичният бог е е известен с това, че изяждал децата си.

Що се касае за странните фигури в кукерското шествие Венедиков дава добро обяснение. Той смята, че комичното, дори гротескно представяне на култа към Дионис не е възникнало в ново време, а по начало е било такова. Действията на участниците в шествието целят да пресъздадат различни елементи от живота на тракийския бог, съчетавайки ги с хумор и веселие.

 

Дионис и сатири - изображение от труда на А. Куук, Зевс...

Веселието е нужно и полезно, ако човек иска да се освободи от грижи и несгоди. Ние днес смятаме, че живота ни е труден, но в древността битието на предците ни е било още по-трудно. Зимата винаги е била време на лишения и притеснения – ще се вдигне ли снегът на време, ще стигне ли храната до пролетта, няма ли да дойдат страшни наводнения, ако затоплянето протече бързо.

http://veselinvalev.blog.bg/photos/38307/original/DSCI1800.JPG

С дионисовите кукерски игри дедите ни са се освобождавали от натрупания стрес. Смехът, веселието и вилнеенето са строшавали оковите на страха стегнали душата. Обновени и вдъхновени хората са придобивали самочувствие и увереност в бъдещето.

http://veselinvalev.blog.bg/photos/38307/original/DSCI1694.JPG

Нека кажем няколко думи и за значението на името кукери. То разбира се е тракийско, неговото значение е високи, маскирани хора. Поради това, че участващите в ритуала носят високи шапки (понякога до над два метра), то обяснението високи е логично. Коренът на думата кукер е кук, чиято по-древа форма в древността е била каук и е притежавала значение височина,  кривина, високо място

От каук идва обяснението на названието на няколко планини с име Кавказ/Caucasus. Повечето хора знаят само за този Кавказ, който е на изток от Черно Море. В древността обаче планините с подобни названия са били много. Луций  Флор пише за Кавказ в Тракия, тази планина била достигната от римския пълководец Волсо по време на похода му в нашите земи. Страбон пък разказва, че по време на похода си на изток бойците на Александър Македонски нарекли Кавказ всяка планина, която срещнали по пътя си -Strab.XI-8-1.

Отново има логика защото планината си е и височина, името Кавказ (каукас) – височина е напълно естествено. Сродна дума срещаме в литовския език, каукарас означава   връх на планина. Връзка показва също и българска дума   чукари   -върхове. Древната форма на чукари е била кукари, кукери, каукари.

Започнахме с кукерите и завършихме с Кавказ, чието име се оказа тракийско. Прочее, за присъствието на дедите ни в Кавказ през Бронзовата епоха и за влиянието им върху местното население е писал Киркор Джаукян. Работата му е изключително ценна, но уви - непозната е в България...

Ние сме още в началото на разкриването на истинските си корени, предстои откриването на още много неща. Поне стана ясно, че сме ревностни носители на традиция, чието начало се крие в култа към Дионис. Той не е само бог на виното, но също и на обновлението – телесно и духовно. 

Различни са способите, с които един човек може да се отърси от натрупаните отрицателни емоции. Дедите ни са избрали добър вариант изполвайки хумор и веселие. Няма съмнение, че смеха освобождава от стреса и внася светлина в живота ни. Можем много да научим от нашите предци, те са ценели най-важното – живота, здравето и любовта. Радвайте се на истинските неща и ще бъдете щастливи!

Благодаря от сърце на Веселин Вълев за хубавите снимки!

КУКЕРЛАНДИЯ

http://veselinvalev.blog.bg/regionalni/2011/02/14/kukerlandiia.685888

Използвана литература:

1.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите,  Издателство към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора 1995;

2.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

3.A.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, IF Europa Antiqua, Sofia, 2000;

4. Strabo, Geography, 10-12,  trasl. H.L.Jones, Cambridge Univercity Press, London, 2000; 

5.Г. Б. Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму. М.: Издательство "Наука", 1984.

ТРАКИЙСКИЯТ ПАНТЕОН В КУЛТУРАТА НА БЪЛГАРИТЕ

Духовният свят на дедите ни се е оформил на Балканите. Това е било дълъг процес, който е траял няколко хилядолетия. В далечното минало на почит са били слънцето, огъня, светлото небе. Уважение се е отдавало и на семейството, на смелият боец, пазителят на рода, който се превръща не само в пример за подражание, но дори изкристализира в образа на божество.

Древната религия на предците ни е възпитавала в честност, доброта, но също и в стремеж за придобиване на физическа и духовна сила. Първо в нашите земи хората осъзнават вредата от прекомерното богатство и обвързването с материалното. Първо в нашите земи се появява човеколюбива доктрина. Нейни проповедници са Залмоксис и Орфей. Техните най-предани последователи са споменатите от Страбон ктисти – хора, които се въздържат от ядене на месо и са се отдали на монашески начин на живот. Ктистите са от групата на мизите, които няколко века по-късно други автори наричат българи, а самото име ктисти бива тълкувано от някои езиковеди с българската дума чисти.

http://www.hermeticfellowship.org/Graphics/Images/Orpheus.jpg

Ако трябва да вярваме на официалните теории, с идването на християнството старата религия на траките изчезва за няколко века. За самите траки се твърди, че през VII век са романизирано или пък елинизирано малцинство. Някои автори смятат, че в определени региони малцинството траки са успели за запазят своята култура и език, а дори и да я предадат на “новодошлите славяни и прабългари”.

Подобни твърдения бяха приемани безкритично в миналото, но де факто те са безпочвени. Нека приемем за момент, че “новодошлите славяни и прабългари” нямат нищо общо като произход и култура с населението живеещо на юг от Дунава. Твърде несериозно е да се счита, че “новодошлите” не са държали на своята собствена религия и охотно са приемали божества от пантеона на едно незначително малцинство.

Поклонниците не теорията за оформянето на българския народ от три различни групи през Ранното Средновековие пропускат нещо, което е важно и срива твърденията им. Става дума за това, че в нашата именна система се срещат над дведесет имена на древни тракийски богове. Точният брой е двадесет и три, засега. Допълнителни проучвания могат да дадат още резултати.

                 http://www.kroraina.com/thracia/hb/thracian_hero2.jpg

Съвсем нормално е въпреки, че изповядвят християнството, различни народи да ползват имена на старите божества на дедите си. При гърците днес срещаме Афродити, Дионисос, Хераклес, Селени. Германските народи ползват имена като Торстин, Фрея, които идват от Тор - богът на гръмотевицата и Фрея - богинята на любовта.

Ето как е положението при нас. В лявата колона са представени тракийските имена на древни богове, а в дясната са българските им съотвествия.

АЗДУЛ-         ЯЗДУЛ

АРЕЙ-            ЯРЕЙ

БАГАЙОС-   БОГОЙ

БАЛИС-         БАЛИШ

БАСАРЕЙ-    БАСАРИНА

БИСТИР-       БИСТРЬО

ВЕНДИС-      ВЕНДА

ВЕДЮ-          ВОДЮ

ВИТЮ-           ВИТЬО

ДАРЗАЛА-    ДЪРЖИЛ

ДЕН-               ДЕНЬО

ЗАЛТЕН-       ЗЛАТАН

КАРПЕЙ-      КРАПО

КЕРНЕН-      ЧЕРНИН

КОТЮС-        КОТЬО

МАГУТИС-   МАГУТ

МОЛОДАС-  МЛАД

ПЕРКОС-      ПЕРКО

САВАС-        САВА

СУРА-            СУРА

ТИТИС-         ТИТА

ТОТИС-         ТОТЕ

ТУРМА-         ТУРМАН

Не съм включил тракийското божествено име Мендис, макар да има българско име Менда. Причината за това е, че Мендис е вариант на Вендис – името отговорящо на Венда. Не е добавено тракийското божествено име Зелан, то показва прилика с българското Желан, но са нужни повече изследвания.

 Допълнителни проучвания са нужни и, за да разберем дали тракийското божествено име Сален отговаря на старобългарското Салан, или се касае само за случайност. Не по-малка прилика срещаме между името на тракийския бог Ринкалей и българското име Ренко, между тракийското Еисен и българското Асен, между тракийското Зуден и българското Чудин. Не бих се учудил, ако излезе, че божественото име Дабатопей е основата за българското лично име Дабе.  

http://www.geocities.ws/el_verbo_crea/dioses/dionisiocarro.jpg

След време може да се окаже, че тракийските теофорни имена в нашата именна система не са двадесет и три, а двадесет и девет, или дори повече. Във всеки случай говорим за сериозно количество. В Европа няма друг народ, който да е запазил толкова древни теоними в своята именна система както е при нас българите. Това е ясна индикация, че нито траките са били малцинство през VII век, нито пък са изгубвали изобщо старият си език и култура.

Още по-важно е това, че тракийските имена на божества имат обяснение на български език. 

Владимир Георгиев тълкува частицата азду от Аздул с българския глагол яздя. Същият автор сравнява името на почитаният на остров Самотраки бог Ден със стблг. дума дьнъ-ден. Пак този линвист, ползвайки данни на Грегоар и Бонфанте, посочи връзката между Савас/Сабадий и стблг. свободь-свободен, а също и връзката между тракийския теоним Залден/Залтен и българското лично име Златан.

Акад. Георгиев предложи тълкуване на тракийското име Мундрито със стблг. мѫдръ-мъдър и сравни името на тракийския бог Светулен с българското лично име Светлан. Друг наш езиковед, Веселин Бешевлиев, навярно следвайки Томашек смята, че името на Дарзала може да се обясни с глагола държа, т.е. Дарзала означава самодържец, господар. 

Иван Дуриданов потърси смисъл на името на Вендис с и.е. bhend–свързвам, но “пропусна“ да добави, че Вендис има и разновидност Βενζις/Вензис, която пък се обяснява със стблг. вѧзати-свързвам, връзвам, обвързвам. За сметка на това Дуриданов не отрече връзката между Савадий и свободь, между Земела и землiа, между Зумудрен и змiа. Да не забравяме и важната подробност, че Димитър Дечев, опирайки се на сведенията на Ерик Бернекер обясни името на великите богове Кабирите със стблг. кобъ-съдба, участ. Ото Хаас пък предложи тълкуване на името на боговете Корибанти с жребенте-жребче.

Тези важни неща не са представяни в систематизиран вид на широката публика и не е било обяснявано значението на това, че имената на тракийските богове могат да бъдат тълкувани с български думи. Щом древните теоними имат българска етимология, то е несъстоятелно да се твърди, че тракийския език е мъртъв, а българския е започнал да се налага едва след VII век.

Как да обясним обаче митът за “новодошлите славяни и прабългари”? Той е любимото извинение  и измиване на ръце на историци и езиковеди. Все пак редица стари автори са писали за “новодошлите славяни и прабългари”. Това не може да се отрече, но нека да обърнем внимание от чия гледна точка са писали Теофан, Никифор и др. Тези хора са на служба на Римската Империя, която държи под своя власт Тракия и я счита за своя територия. За Теофан, Никифор и останалите хроникьори, всички, които не са римляни трябва да бъдат определени като варвари и чужденци.

Няма никакво значение, че тези “варвари и чужденци” са от същия произход както и подтиснатото население на Тракия. По същия начин, през XIX век, по време на Руско-Турската Освободителна Война, Османската Империя е гледала на българските опълченци не като на хора дошли да освободят братята си, а е считала опълченците за нашественици.

Колкото и странно да звучи, всеки тиран се смята за справедлив владетел и дефинира опитa за добиване на свобода на покореното население като нападение, агресия.

През VII век няма идване на чужди народи. Напротив, има заминаване на чужденци, които до този момент са паразитирали на гърба на тракийските селяни. Както по времето на Аврелиан римските колонисти бягат от Дакия, така по времето на Аспарух римските колонисти напускат презглава Тракия. Процесът е същия, освободителите са същите, бягащите са същите.

Хората наречени от Теофан и Никифор славяни са де факто старите гети. Това е обяснено в няколко книги от египтянина Теофилакт Симоката. Комес Марцелин също идентифицира славяни с гети. Псевдо Маврикий описва добре тракийските погребални обреди на старите славяни. За Прокопий Цезарийски старите славяни не са нов народ, Прокопий обяснява, че тези хора са носили друго име в древността, но анализ на тази информация не е представен на широката публика*

Фактът, че от IV до XV век старите българи са отъждествявани с тракийския народ мизи, бива обясняван от определени учени като грешка. Е, тази “грешка” трае повече от хиляда години, но някои хора не се притесняват от това. Нищо, че обичаите, бита, а и имената на мизите са като тези на старите българи. Когато общите неща са премълчани, лесно може да се твърди, че българите са наречени мизи само защото живеят в Мизия.

През VII век се обединяват гети, които са наречени още славяни и мизи, чието алтернативно име е българи. Няма смесване на дошли от Припятските блата пришълци с азиатски народ и тракийско малцинство. Гетите-славяни и мизите-българи са освободители на своите братя, които са подтиснати от Рим. Дунавска България не е амалгама от три различни етнически компонента, такива има само във фантазията на противниците на истината.

Самият факт, че днес се срещат над двадесет имена на тракийски божества в именната ни система е ярко доказателство за това, че тезата за смесване на три различни народа през VII век е погрешна и е време да се отхвърли. 

Кой нашественик би заел над двадесет имена на божества от пантеона на едно покорено малцинство? Та това е безумие.

В миналото всеки е държал на своята вяра и култура и ги е пазил ревниво. 

Различните имена на групите, които се консолидират през 681 година не е повод да им се даде различен произход. Ако родопчани, добруджани и шопи се обединят за някаква цел, това обединение не може да се нарече смесица на различни народи. По същата причина обединението на гетите-славяни, мизите-българи и тракийското население на юг от Дунава не може да се нарече смесица на различни хора.

Ето истината не е сложна, но в миналото определена група хора умишлено изкриви понятията и наложи догми. Днес имаме достъп до информация, можем да проверяваме и това води до разрушаването на догмите. От голяма помощ са и неотдавнашните генетични изследвания, които показаха, че значителна част от народа ни носи кръвта на население обитавало земите ни още през Каменната Епоха.

Резултатите от генетическите проучвания доказаха правотата на тезите на проф. Ценов, Цани Гинчев, Георги Сотиров, Никола Йонков-Владикин, Данаил Юруков и др. Тези родолюбци считаха нас българите за местен народ, който е сроден на украинци, хървати и др., но не и произлязъл от тях. По-скоро обратното е верно, древните балканци са станали основа на сродните езиково и културно народи.

Въпрос на време е и да бъде признато, че индо-европейските езици са възникнали благодарение на различните миграции на древните балканци. Защо, ако римляните могат да създадат посредством експанзията си романската езикова група, то да е невъзможно за по-многобройните в миналото наши деди да повлияят езиково други хора? Идват времена, в които ние българите не само ще си върнем старата слава, но и ще се сдобием с нова.

Използвана литература:

1.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

5.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

6.Й. Заимов, Български Именник, БАН, второ изд. София, 1994;

7.D.Detschev, Die Thrakischen Sprachreste, Sofia, 1957;

8.O.Haas, Die Phrygischen Sprachdenkmaler, BAN, Sofia, 1966;

Пояснения относно погрешната употреба на името славяни:

*Не е обяснявано подобаващо, че дедите на словаци, словени и др. са носили името венети, венеди, виниди по времето на Прокопий, Марцелин и др. Когато българския княз Алцек бяга от баварците, той намира подслон в земите на днешна Словения, която в този период от време е наречена Marca Vinedorum. Там той е приет радушно от Валук, който е княз на венетите- dux Vinedorum.

Дедите на поляци и руснаци също са носили името венети. Клавдий Птолемей локализира в земите на Полша Венетския залив, а и големите венетски раси. До ден днешен финландците наричат Русия с името Веная, а на руснаците казват венелайнен-венетски народ.

Гетите- славяни са били най-силните от всички свои родственици и са причинили най-много проблеми на Рим, ставайки най-известни. Понеже техния език е родствен на венетския, то след време венетите биват също наречени славяни и езика им славянски.

Венети и траки говорят близки езици, но обитават различни територии и имат различна история. Това трябва да се осъзнае добре.

Налагане на едно племенно име на цяла общност се среща и при германските народи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.