ПРИЗНАНИЯ ЗА ТРАКИТЕ

За основоположник на българската историческа школа е считан проф. Васил Златарски. Неговото виждане, че траките не вземат участие във формирането на българския етнос доминираше дълго време. Верни на учителя си, доста наши учени отричаха възможността значителна част от нас да са потомци на народа на Орфей. За щастие никоя заблуда не може да трае вечно. След време се намериха изследователи, които посмяха да се отклонят от наложените догми.

Преди малко повече от четиридесет години проф. Димитър Ангелов публикува една стойностна книга. В “Образуване на Българската Народност”, c. 44, този автор представи не само ценни данни за нашето минало, но дори се осмели да даде място на траките в етногенезиса ни. Eто и думите на Ангелов:

“…значението на траките във формирането на българската народност се признава. Заслужава внимание в това отношение уводът на Й. Иванов към книгата му „Българите в Македония”, където четем, че „в славянската стихия на Балканите тече значителна струя кръв на трако-илирските староселци”. Тенденцията да се търси и разкрива ролята на балканския субстрат в изграждането на българската народност получи нова подкрепа в резултат на направените през последните години антропологически проучвания върху типа на българина и особено след излизането на книгата на М. Попов, посветена на този въпрос. Може да се каже, че понастоящем едва ли има вече съмнение, че балканският субстрат (траките) като един от компонентите при образуването на българската народност не може повече да се пренебрегва.”

В същата своя работа, но на друго място – с. 188-190, Димитър Ангелов отново акцентува върху безспорното тракийско наследство споделяйки, че от гледна точка на антропологията, голяма част от днешните българи принадлежат на древния тракийски тип: “... погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.”

                                                               Тракийска оброчна плочка, по Арпад

              

Освен историци като Димитър Ангелов, някои етнолози също не желаят да затворят очите си за древите балкански корени на нашата култура. Въз основа на дълго и сериозно проучване, Николай Колев стига до интересни, дори революционни за времето изводи. Шестнадесет години след проф. Ангелов, проф. Колев представя на читателите си своите изводи в “Българска Етнология”, с. 58-59:

“Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

·        I, II и IV тип рала за обработка на земята,

·        вършитбата с диканя,

·        култивирането на лозята и направата на вино,

·        трансхуматното (подвижно) животновъдство,

·        носенето на опинци и ямурлук от пастирите,

·        грънчарското колело;

·        черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;

·        сходството на самодивите с тракийските нимфи,

·        русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);

·        кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;

·        нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.

·        За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,

·        жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,

·        жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.”

Николай Колев има пълното право да определи всички тези неща като тракийско наследство. В своята работа обаче, този автор е направил неволно някои пропуска. Принуден да върви в коловоза на наложената историческа школа, проф. Колев разглежда траки и стари българи като различни по произход народи. Поради тази причина, така нареченият старобългарски етнически субстрат е посочен отделно:

“Като прабългарско наследство в традиционната българска култура може да се смята:

·        традицията за правене на каменни надписи,

·        следи от тотемизъм в религиозния комплекс на българите (Курт, Кубрат — вълк, Докс — свиня),

·        следи във везбената орнаментика и техника и т. н.

·        в кръстовидната шевица на пазвата на женската риза,

·        в престилките,

·        в забраждането на омъжената жена,

·        в сватбените обичаи забулване-отбулване,

·        в използуването на «суврена възланца», украсена със символични орнаменти, изобразяващи дървото на живота,

·        в сватбената риза на младоженеца — голяма яка, тип моряшки, с шевица, наричана «огърляк»;

·        култ към старите дървета;

·        жертвени животни куче и кон,

·        вълчи празници — култ към вълците през ноември и февруари,

·        ендогамия (не се женят за некапанци);

·        остригването на детето на тригодишна възраст, при което оставят три кичура — два над ушите и трети над челото, при което косата от последния кичур е използувана като лекарство;

Несъмнено Колев е работел съвестно, но ето ги и пропуските му:

1.Траките също правят каменни надписи. Такива са надписите от Кьолмен, Ситово, Самотраки, монументалните протофригийски надписи от Сакар Планина открити от проф. Драгомир Лалчев, да не забравяме и стотиците епиграфски паметници от Фригия.

2. Тотемизъм – култ към определени животни има и при траките. Името на цар Орол идва от стара дума за орел, личното име Давос идва от древна дума за вълк (давещ), други тракийски имена свързани с животни са Козис, Зайкус.

3.Престилката е типична за най-старото балканско население. Това се вижда от редица древни идоли и статуетки.

4. Омъжената тракийска жена също носи забрадка. Знаем за това както от древни фрески, така и от каменни фризове.

5. Конят и кучето са жертвени животни и при траките. Жертване на кон е познато на Балканите поне от Бронзовата епоха и в никакъв случай не може да се дефинира като обичай донесен едва през Ранното Средновековие.

6. Остригването на главата и оставяне на кичури коса е типично за траки и пеласги. Това се вижда от минойските фрески, а и имаме свидетелствата на Плутарх за този обичай при мизите. Същите тези мизи, които в продължение на 1100 години са наричани и българи.

7. Така нареченият орнамент – дърво на живота е познат и на траките.

8. При траките също има култ към вълците, името на едно огромно племе – даките  идва от древна дума за вълк – даос, давос. Да не забравяме и селището Даос-дава.

Фактически основната част от това, което нашият етнолог представя като старобългарски субстрат принадлежи на траките. 

А и как иначе, старите българи са древен балкански народ, за това свидетестват редица стари автори, чиито твърдения са неудобни за официалните теории и или биват премълчани, или се тълкуват като грешки, архаизиране. Въпреки пропуските си, Колев е дал ценна информация, която в по-късни времена ще помогне на други изследователи, на които тоталитарната цензура вече не може да се меси. 

Важни данни за характера на културата ни е представил в своя работа и Евгений Теодоров. Не случайно заглавието на една от най-забележителните му творби е “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”. Теодоров разглежда подробно нашите празници, обреди и обичаи и като извод, в края на творбата си казва следното:

“ Установените в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни, че потъвайки в славянските маси, те са продължили да съществуват в тях със своите вярвания, култове, обичаи...и това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ - “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, с. 271.

За тези си думи - за признанието, че имаме право да се считаме за преки наследници на тракийската култура, Теодоров залужава поклон. Все пак работата му е публикувана през 1972 година. По това време царстваше виждането, че траките са били суров, неорганизиран и войнствен народ, който римляните децимират и в последствие романизират. Това разбира се не е така.

Освен историци и етнолози се намират и езиковеди, които да представят на българския читател частица от истината. Става дума за това, че в тракийския език се наблюдават   абсолютно същите  диалектни особености както и в българския. 

Както отбеляза акад. Владимир Георгиев  (Въпроси на българската етимология, стр.115) колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език. 

Трябва да се отбележи, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.

Владимир Георгиев подчерта също, че в късния тракийски, гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти: зилен-зелен (Διντιπορις-Δεντουπορις). Това няма как да е случайност. Един нашественик може да наследи определени думи от коренното население, но няма как да наследи диалектна особеност.

Важните неща по отношение на древния характер на езика ни не свършват тук. Тракийската умалителна наставка ИНТ е определена от  Владимир Георгиев и Иван Дуриданов като идентична на старобългарската ЕНТ(E). Тя се среща в стари думи като воленте, осленте, козленте, теленте.

Тук е мястото да се спомене, че частицата ИНТ се среща в предгръцки топоними като Коринт, Тиринт, Пробалинт, Олинт, Зеринт и много други. Тези древни селища в земите на днешна Гърция са основани от нашите деди траки и пеласги.

                                    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a6/Sveshtari_Thracian_tomb_Bulgaria_IFB.JPG

В работите на Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Кирил Влахов, Ото Хаас и др. намираме интересни тракийски думи. За жалост те не са събрани на едно място, нито пък са систематизирани по категории, иначе би станало ясно, че основният тракийски речник не се различава от българския. Ето кратко сравнение, от което проличава, че тракийският е само по-старата форма на езика, който говорим днес:

ТРАКИЙСКИ        БЪЛГАРСКИ

КОЗА                      КОЗА

ЗАЙКУС                 ЗАЕК

ОРОЛ                      ОРЕЛ

ЗУМ                         ЗМИЯ

БЕБЕР                     БОБЪР, БЕБЕР диал.

ДРАЗД                    ДРОЗД

ЗЕР                          ЗВЕР, ЗВЯР

ЗОМБРОС              ЗУБЪР, ЗОМБРЪ

УДРА                      ВИДРА

ЗЕРВА                     ЖЕРАВЪ-жерав

БЕРГАС                  БРЕГ, БРЯГ

КАЛАС                   КАЛ

ИЛ                           ИЛЪ-тиня, глина

ЛУГ(ИН)                 ЛУЖА-лъг, блатисто място

МУСАС                  МЪХ

ОСТАС                   УСТИЕ НА РЕКА

МАРИ                     МОРЕ

ОЛГОН                   ВЛАГА, ВЛАЖЕН

ЗЕМЕЛА                 ЗЕМЛIА-земя

СТУРИЯ                 СТРАНА

ГОРДО                    ГРАД

ВИСА                      ВЬСЪ-село

БУРД                       БРОД

СТРАМБЕ               СТРЪН,            стърнище

КАРПА                   КАРПА-скала

ТАРПО                    ТРАПЪ-трап, яма

ДРУМЕ                   ДРЪМА-горичка

ГАЛТИС                 ГОЛОТЪ-поледица

РУМБА                   РЪБ

КАПАС                   КОПА

БРИЗА                     БРИЦА-вид житно растение

ЗЕЛКИЯ                 ЗЕЛКА

БЕРЗА                     БРЕЗА

БРУЗАС                  БЪРЗ

СКАРАС                 СКОРЪ-бърз

ДАРЗАС                 ДЪРЗ, ДЪРЗЪК

САБАЗИАС           СВОБОДЪ-свободен

ДАБА                      ДОБЪР

ПРИАНТ                 ПРИЕНТЪНЪ-приятен, желан

СВИТУЛ                 СВЕТЪЛ

ДУМАС                  ДЫМЪ-дим, тъмен

БАЛ                         БЯЛ

КЕРСАС                 ЧЕР, ЧЕРЕН

СТАРА                    СТАРЪ-стар

ЗАЛТАС                 ЗАЛТЪ, ЗЛАТЪ-златен

ПРАС                      ПРЪСКАМ

ДЕРЗ                        ДЪРЖА

ДЕГ                          ЖЕГОН, ДАЗ-ДЕЩИ-разпалвам

СВИТ                      СВЕТЯ

ТРАУС                    ТРОША

ВЕР                          ВЕРИОН-извирам, вра

ДАЕТ                       ДЕТИ-слагам, полагам, поставям

ВИТЕТО                 ВИДЕТЪ-вижда, той види

ВАЙРАС                ВЪРТЯЩ

БРЮНХОС             БРЪНЧА, БРЪМЧА

КЕНТАС                 ЧЕНДО-чедо

ТРИ                          ТРИ

КЕТРИ                    ЧЕТРИ, ЧЕТИРИ

КУПСЕЛА              КУПЧЕ

ПИНОН                  ПИЕНЕ

ДИН                        ДЕН

ТАЛКАС                 ТЛЪКЪ-тълкуване, обяснение

Държа да отбележа, че това не са мои тълкувания, а на световно признати учени. Те са тези, които посочват българските успоредици на тракийските думи. Няма да споменавам пропуските на лингвистите, няма да добавям забравените думи, но дори и без тях, за всеки непредубеден човек е ясно, че тракийският език никога не е изчезвал.

Не само основният речников запас на народа на Орфей е запазен в българската реч, но това важи и за личните имена. Преди около десет години Недялка Иванова и Пенка Радева публикуваха една ценна книга – “Имената на Българите”. Там, на с. 17 е споменато, че над 700 тракийски имена са запазени в българската именна система. Това признание има стойност, все пак 700 различни имена не са никак малко. Де факто обаче се касае за доста по-голямо количество.

Като едни от основните елементи в нашите имена са посочени бог, дар и др (Богдан, Богомил, Воидар, Даро, Миродар). - “Имената на Българите”,  с. 17, 74, 91. Думата бог присъства в тракийската ономастика. Хезихий споменава божеството Багайос, а на надпис G-136 срещаме името Багун. В Късната Античност пък е регистрирно името на крепостта Богa/ Βογας – Proc. Aed. IV.iv.

Съществителното дар идва от дарявам, давам. Този глагол също присъства в тракийската ономастика под формата дадон-те дават, да не забравяме и личното име Дарес, а и Δαρος/Дарос – D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, z.119.

Реално погледнато, всички традиционни български имена са само нови варианти на древните антропоними от времето на Залмоксис и Орфей. Ето и няколко примера – Борис се е срещало като Барис, Бориско, Скорил е документирано преди около 2000 години като Скорило, а Душа е регистрирано преди около 3400 години на микенски документи под формата Дуса.

Лошото е, че българският читател не знае тези неща. Кой би вярвал, че дедите ни са късни пришълци, ако типични за народа ни имена са записани още през Бронзовата епоха с Линеар Б. На различни плочици се споменават Дайко, Котело, Крум, Бати, Пирин, Руман. Те са по-старите форми на Дейко, Котил, Крум, Бато, Пирин, Румен.

Ето и регистрационният номер на древните документи, в които са споменати български имена преди около 3400 години: 1421 Xa164, 1516 Ab01 lxxxvii, 11738Ex225, 1495Xa93 lxxxvi (по Evans, Scripta Minoa II).

Голяма роля за разкриването на корените на българския народ изиграва Ганчо Ценов. Той не само ни определя като потомци на древен балкански народ, но дава и изключително важни уточнения.

Ценов бе един от първите, които поясниха, че първоначално името славени е използвано само за гетите и не е било колективно име на огромна общност. Чак след време, етнонимът славени се налага на хора живеещи на север, запад и изток от нас.

Ако новото име на гетите е славени, то новото име на огромната група на мизите е българи. Както мизите, така също гетите, а и траките под римска власт делят едни корени, говорят сродни наречия. Ето поради това, след 681-ва година, с прогонването на римляните, се оформя силна държава. Роднини се обединяват лесно защото имат един и същ език, а и сходни обичаи.

Старите българи никога не са губили речта си, нито пък народът на Орфей е изчезвал в небитието както ни заблуждаваха историците. Няма масово идване на нови народи след 681-ва година, тогава е осъществено само обединението на роднини, нищо повече. 

Какво оформя етническият облик на един народ? Това са антропологичният тип, културата и езика. Имаме признания, че от гледна точка на антропологията сред българите преобладава тракийския тип. Имаме признания и за тракийските корени на българския фолклор. А пък благодарение на лингвистите разбираме, че тракийските диалектни особености са все още живи в българския. Основният тракийски речник също е още жив, същото е верно и за личните имена.

Неотдавна генетиците установиха, че голяма част от българите са потомци на население обитавало Балканите още през Каменната епоха. По-късно излезе резултат от друго проучване, което също доказа местните ни корени. Стана ясно, че присъствието на тракийския антропологически тип сред българите не е някакъв феномен, а закономерност. 

Запознавайки се с новата информация, всеки разумно мислещ човек осъзнава, че ние не сме потомци на пришълци от Припятските блата и Памир, не сме случайна мешавица от три различни народа, а пълноправни наследници на Спартак, на Залмоксис и Орфей. 

Колкото и да недоволстват, поддръжниците на неиздържани тези не могат да оборят фактите. Времето на догмите отмина, сега изгрява зората на истината, чиято светлина ще огрее душата на всеки родолюбив българин.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП 

https://www.youtube.com/watch?v=3sEnIhj1mIk&t=866s

Използвана литература:

1. Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971;

2. Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;

3. Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

4. Вл.Георгиев, Въпроси на Българската Етимология, БАН, София, 1958;

5. В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

6. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

7. Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;

8. И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

9. К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

10. Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

11. A.Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952

12. W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

13. Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

14. N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984.

15. Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

16. D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, Wien, 1957;

http://eprints.nbu.bg/803/1/ID_-_Thracian_Language_-_BG.pdf

http://macedonia.kroraina.com/pdf/georgiev_trakijskijat_ezik_1957.htm

http://macedonia.kroraina.com/pdf/georgiev_trakijskijat_ezik_1957.pdf

http://macedonia.kroraina.com/en/iduridanov/duridanov_thrakisch-dakische_studien_1969.pdf

Еarly Phrygian Inscriptions from Gordion

http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/language-culture/65-early-phrygian-inscriptions-from-gordion

ПРАВ ЛИ Е ПРОФ. ГАНЧО ЦЕНОВ?

За да разберем историческите събития ние трябва да разполагаме с доста информация.Колкото повече данни има човек, толкова по-лесно ще му е да се добере до истината.Това е причината постоянно да търся работи на стари автори, а и на учени от ново време. Много важни неща са казани от определени специалисти, но са останали невидими за широката публика по редица причини. Успее ли човек да събере и систематизира ценните сведения се получава нещо интересно. Появава се една съвсем различна картина на реалността. В това съм се уверявал многократно.

От доста време се опитвах да си набавя томовете на Български Етимологически Речник. Трябва да призная, че нашите езиковеди са свършили прекрасна работа. Нито в Русия, нито в Западна Европа учените са успели да създадат толкова подробни и богати на информация работи. Поради това, че етимологическите ни речници са съставяни във времето на тоталитаризма, някои неща са премълчани, други са споменати плахо, но са споменати. Това дава възможност на изследователите от ново време да подкрепят своите тези.

Неотдавна се сдобих с Български Етимологически Речник, том VI. На с. 751-752 се натъкнах на сведение от особена важност за историята ни. Разгледан бе глаголът скитам и бе споменато, че той идва от и.е. корен *sku(t). Казано бе също, че според Ст. Младенов към този корен спада и етнонимът скит.

Макар да не е казано в пряк текст, излиза, че българския език предлага логична етимология за народностното название скити. В далечното минало тези хора се подиграват на военната мощ на персите, покоряват Мала Азия през VIII век преди Христа, участват в краха на Асирия, а за малко да прегазят и Египет. Благодарение на молбите и подаръците на фараона Псамитех, скитите се смиляват над страната на пирамидите.

Тукидид говори със страхопочитание за скитската войска и смята, че в случай, че ако скитите се обединят, то нито в Европа, нито в Азия ще се намери някой, който да съумее да им се противопостави: “For there is no nation, not to say of Europe but neither of Asia, that are comparable to this, or that as long as they agree, are able, one nation to one, to stand against the Scythians.” – Thuc. II.97.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0247%3Abook%3D2%3Achapter%3D97

Тези велики хора са оставили находки на огромна територия- от Фетерсфелде, Германия до Китай и Индия. Мощта и способностите на скитите са несъмнени, но учените обявават войнственият народ обитавал земите на Добруджа от незапомнени времена за изчезнал в небитието.

На това безумно твърдение се противопостави проф. Ганчо Ценов, който обясни, че кимерии, скити и траки са хора от един и същ произход, а и наши деди. За разлика от Ст. Младенов, проф. Ценов не прояви плахост, не каза може би, а смело заяви, че името скити се обяснява със стблг. скытати сѧ – скитам се. Ценов се обоснова не само на звуковата прилика, но и на сведението на Страбон, че скити означава номади, т.е. скитащи - Strab. I.II.27.

                                                                                      http://web.hit.bg/bgsviat/Cenov.jpg

Страбон е предал и друго важно сведение, а именно това, че в дълбока древност дори и траките са наричани с името скити: “the opinion of the ancient Greeks — just as they embraced the inhabitants of the known countries of the north under the single designation "Scythians" ("or "Nomads," to use Homer's term) – Strab. I.II.27.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/1B2*.html

Не случайно Стефан Византийски пише, че скитите са тракийски народ – Σκύθαι ἔθνος Θρᾀκιον – St.Byz. Ethn. 578. Доста по рано Дион Касий също съобщава за родството на траки и скити твърдейки, че тракийското племе даки е клон на скитите: “Dacians and Suebi fought in crowds with one another. The latter are Germans, the former Scythians of a sort “  – Dio, 51.22-4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html

                                     скитски благороднички

                                             http://ukrmap.su/program2009/uh7/7_03/151.jpg

                             

                                                        скити

                                  http://www.iranchamber.com/history/articles/images/scythians1.jpg 

Твърденията на Страбон, Дион и Стефан Византийски се подкрепят и от други данни.Херодот казва за скитите, че те правят ритуални чаши от черепите на враговете си. Обикновените скити увивали черепа на поваления противник с кожа, докато богатите дори използвали позлата -Her.4.99. За същата практика при траките говори Луций Аний Флор в работата си Тракийските Войни – . “Thracians, former tributaries of the Macedonians, rebelled ... ... they vented their fury on their prisoners; they sacrificed to the gods with human blood; they drank out of human skulls;” Fl. III-4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Florus/Epitome/1J*.html#XXXVIIII

Отражение на суровия древен обичай намираме в историята за сблъсъка между княз Крум и император Никифор. В началото на IX век римският (византийският) владетел напада държавата ни, опожарява Плиска и разграбва хазната. Макар княз Крум да предлага примирие, император Никифор замаян от първоначалния успех отказва. Дедите ни се мобилизират, обграждат чуждата армия във Върбишкия проход и я унищожават. Никифор е обезглавен, а от черепа му княз Крум прави ритуална чаша, с която черпи своите придворни.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/df/Krum1.jpg/800px-Krum1.jpg

За този особен ритуал пишат някои наши изследователи, свързват го с народите на Азия, но не обелват и дума, че траките също правят чаши от черепите на враговете си. Флор не е непознат автор, но явно представените от него данни са били неудобни и поради тази причина са премълчани, а това в никакъв случай не е научен метод.

Твърдейки, че скитите никога не са изчезали, а просто в по-късни времена са познати под друго име, проф. Ценов представя сведенията и на други автори. Ползвайки сведенията на Приск Панийски, Ценов обяснява на своите читатели, че срещналият се с Атила Приск нарича хуните (от V век) с името скити. 

Действително описвайки бита на хуните старият автор пише за царски скити, скитски ботуши, скитски песни, скитско везмо и т.н. : “Scythians of the village”, “Scythian compliment”, “Scythian songs”, “Scythian dress”, “Scythian fashion”, “ king of the Scythians”, “Scythian training”, “noble among the Scythians”, “Scythian shoes”, “songs a Scythian”...

http://legacy.fordham.edu/halsall/source/priscus1.asp

Проф. Ценов е един от първите, които обърнаха внимание на характера на хунските глоси и тяхната българска етимология. Приск свидетелства, че скитите (хуните) казват на медовината медос. Името на скитското (хунското) питие камон Ценов свързва с българската дума комина, а за глосата страва споменава връзката й със стръв, храна.

Понеже траки и скити делят общ произход, то е съвсем естествено, че хунските думи ще имат паралели и в тракийската ономастика. Медос съдържа корен мед, който се среща в тракийските лични имена Меда, Медиста и др. Камон отговаря на тракийската глоса кемос – вид растение (Приск съобщава, че камона се прави от някакво житно растение ). Страва отговаря на тракийското речно име Травос. Връзка показва и гръцката дума τροφή-храна.

Паралели намираме и между тракийските и хунските (скитските) имена. Хунското Атила отговаря на тракийското Атий, хунското Балас е идентично на тракийското Балас, хунското Стуракс отговаря на тракийското Зуракс, хунското Адамис отговаря на тракийското Адамас, хунското име Улдин отговаря на тракийското Олдин, хунското име Горда отговаря на тракийското Гордий, хунското Одолган отговаря на тракийсното Одолеон, като етимология за последното намираме в стблг. одолевати-побеждавам, надделявам.

Най-интересното е това, че самото название хуни има паралел в тракийската ономастика. Хуни, или по-точно уни – Ουνοι показва връзка с тракийското лично име Ουνιλας-Унила. Обяснение получаваме с помоща на стблг. унии-по-добър, т.е. благородник. Хуни (уни) означава благородници, господари. Не случайно Приск Панийски нарича хуните царски скити. Около девет века по-рано Херодот споменава за царски скити в Черноморските степи. Те били господари на всички останали скити.

Тези важни подробности не само не са представяни на широката публика, но и се пося заблудата, че хуните нямат нищо общо със скитите, а са народ от монголоиден произход. Някои изследователи споменаваха за огромното значение, което хунът Атила отдава на меча на Арес, но не отвориха и дума за това, че според Херодот скитите правят олтари само на Арес, а богът е олицетворен с меч.

Когато не се спомене най-важното, вече става лесно да се правят спекулации и да се изгражда невярна картина на реалността. Виждаме, че великият Българин – проф. Ганчо Ценов е имал пълното право да нарече траки и скити (хуни) наши предци. Не Ценов е фантазьорът, а тези, които хвърлиха безброй усилия да изкарат дедите ни монголоиди говорещи тюрко-алтайски език.

Всеки сериозен учен е знае, че хуните почитат тракийския бог Арес, но на нас ни бе втълпявано, че хуно-българите се кланяли на Тангра. Знае се също, че типичната за хуните изкуствена черепна деформация се среща в Тракия още през Каменната епоха, но нищо не попречи на някои изследователи да твърдят, че обичаят е внесен на Балканите едва през Ранното Средновековие. Какво са за определени хора някакви си 5000 години...

Слава Богу времето на лъжите отмина. Днес дори обикновените хора имат достъп до исторически извори, а и до работи на археолози, антрополози, лингвисти. Сравнително лесно е да се направи проверка и да се установи кой е казал истината и кой не. Вече е трудно да се поддържат старите догми, тези, които все още правят отчаяни опити,  правят себе си смешни.

Понастоящем до голяма степен проф. Ценов е реабилитиран. Това не са го направили специалистите, а българският народ, който е намерил истинския си облик благодарение на работите на великия родолюбец. Да не забравяме, че народът е този, който определя дали нечие име ще бъде произнасяно с възхищение, или с презрение. Проф. Ганчо Ценов заслужава поклон и признание. Четете книгите му внимателно, внимавайте в подробностите защото  враговете на истината не спят и нямат намерение да се предават, макар да се намират на потъващ кораб.

Да уважаваш Ценов означава да познаваш работите му добре и да останеш верен на идеите на този забележителен българин. Той посвети живота си на Майка България, нека му отдаден заслуженото!

СУРВА, БЪЛГАРСКИТЕ СУРВАКАРИ И БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА

Един от най-красивите, а и уникални български обичаи е сурвакарството. То е познато във всички краища на страната ни. Регионалните разлики показват, че се касае за една много стара традиция, която се е развивала дълго време и в следствие на това са се появили нови елементи.  Както млади момчета, така и ергени обикалят домовете на близки и познати. Държейки украсени дрянови пръчки  (тояги) сурвакарите отправят пожелания за богат урожай, богатство, здраве и късмет.  

                                      http://magicaura.com/root/f/uploads/su.jpg

                           http://magicaura.com/Idvat-survakari-art3135.html

Едва ли има някой, който да не е чувал благословията: “Сурва, сурва година, весела година, златен клас на нива, червена ябълка в градина, едър клас на нива, пълна къща със коприна,   голям грозд на лоза, живи-здрави догодина, догодина до амина!”...

На сурвакарите се отблагодарява с кравайчета, хляб, сушени плодове, а дори и с пари. Бил съм сурвакарче много пъти и винаги съм се чудел какво означава думата сурва? Питал съм различни хора, а те отговаряха – Ами, така се казва, така са ни учили и нас. Сурва е за здраве, за късмет, за берекет...

Особената дума не ми даваше покой дълго време, но попадайки на сведения за боговете на траките изведнъж всичко стана ясно. В древността  дедите ни са почитали  слънцето. Гръцкият автор Софокъл свидетелства, че не кой да е, а небесното светило е върховния бог на траките. Знае се също, че Орфей изкачвал всяка сутрин планински връх, за да посрещне и поздрави слънцето.  

Далечните ни предци са наричали върховното си божество с различни имена. Едно от тях е Багайос - название дало основата на нашата дума Бог. Други имена са Сурегет,  Сургаст, Суротер, Сура - при всички тях коренът е сур. Подобно божествено име Сурия-слънце срещаме в езика на старите арийци, които покоряват Индия в дълбока древност. В предишната си работа споменах, че войнстрените бойци-колесничари повлияли индийците културно и езиково, са от тракийски произход. Това е причината край Ганг и Хималаите да се почитат богове с тракийски имена.

http://sparotok.blogspot.nl/2014/12/blog-post_27.html

Друг теоним подобен на Сурия, Сурегет и др. е Гетосур. Според Херодот това името на бога на светлината при скитите. Днес те са сласифицирани като ирански народ, макар нито бащата на историята, нито Страбон, Плиний, или Ариан да ги е определил като хора делящи един произход с персите. Дори напротив, неколкократно скитите са отъждествявани с траките. Това се прави от Стефан Византийски, Дион Касий и др.

Доста по-рано Тукидид отбелязва, че северните траки – гетите не се различават по бит и въоръжение от скитите бивайки хипотоксоти (конни стрелци). Съществени прилики между траки и скити намираме също в погребални обреди, обичаи, култура.

Спокойно може да се каже, че скитите са просто северни траки. Имайки предвид това не е никак чудно, че едни автори наричат дедите ни траки, а други използват определението скити. Пишейки за вярата и обичаите на  старите българи,   Теофилакт Охридски казва, че българите поради с китското си суеверие почитали слънцето, луната и звездите, принасяли в жертва и кучета (жертвите на тракийската богиня Зеринтия са кучета).

Обърнете внимание – Теофилакт не казва изобщо, че дедите ни са монотеисти, не казва, че почитат Тангра, а говори за култ към слънце, луна, звезди и особени обреди свързани с жертване на кучета (както е и при траките). Теофилакт нарича старите българи скити, а от Херодот знаем, че богът на слънцето при скитите носи името Гетосур.

Гетосур означава славното слънце. Частицата гет е сродна на тракийския етноним гети-славни, прославени, обяснение получаваме и от арийските думи гаяте-прославям с песен, гиита-песен*. Елементът сур означава сияние, светлина, слънце.

 

                                                            http://oadriax.com/kabbalah/esa/ag/apollo.jpg

Защо жителите на земите на юг от Дунава са казвали на слънцето Сурегет, а роднините им на север от красивата ни река са ползвали името Гетосур не мога да отговоря. Във всеки случай значението е едно и също – славното слънце.

В далечното минало думата сур(а) е имала значение слънце, светлина, сияние, бясък. От Сур(а) -слънце идва и нашата дума Сурва. Нейна сродна дума е българското прилагателно сур. То има значение бял, белезникъв, светъл.

Казвайки сурва, дечицата всъщност произнасят едно от имената най-почитаното тракийско божество. То е документирано като Σουρα, но е възможно истинското му звучене да е било сурва, или както е в някои наши диалекти суруа. 

За стар български бог Сурица се говори във Веда Словена. За древно наше божество Сура споменава Георги Раковски, като свързва името му с обичая сурвакане. Според Раковски Сура е бог на човешкото щастие. Само преди около сто и петдесет години все още се е знаело кой е бог Сура. С течение на времето под въздействие на чужди влияния и доктрини, това древно знание е загубено. Днес генетичната ни памет и будният ни интстинкт ни карат да продължаваме традицията на дедите ни, макар да се позабравили корените й.

Несъмнено празника Сурва, или както се нарича в определени региони Сурваки е много древен и е ехо на почитта на дедите ни траките към слънцето. Без него няма топлина, няма здраве, няма живот. Напълно естествено е, че предците ни са му се кланяли. В по-късни времена се получава така, че основните добродетели на християнството, а именно  любов към хората, честност, доброта и почтеност, са и качества на богът на слънцето. Това е довело до бързия синтез на двете религии, който явно е доста успешен, иначе нямаше да може да просъществува в хармония толкова дълго време.

За мен няма никакво съмнение, че ние сме потомци на древен балкански народ. Във вените ни тече кръвта на хора, които още в далечното минало са избрали пътя на доброто. Предците ни са тръгнали от примитивното, преминали са през много изпитания и в крайна сметка са се превърнали в носители на светлината. Такива са били векове наред, това е и най-важната част от наследството, което те са ни оставили. Цялото ни народно творчество е пропито с упорит стремеж към позитивното, преклонение към почтеното и възхвала на праведното. Българските песни, обичаи, обреди и предания са отражение на духовния свят на дедите ни.

Хубаво е да помним, че сме потомци на народ, който е наричан в миналото най-праведен и честен. Хубаво е да вървим и по стъпките на предците ни. Те са оцелели не само заради физическите си качества, но и благодарение на многото си добродетелите. Именно духовността пази народността.

Весело посрещане на Новата година и дано ви посетят сурвакари!:)

Използвана литература:

1.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010;

2.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

3.Д.Маринов, История на Българската Литература, Проектория, София, 2012;

4.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

5.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

6.Stephany Byzantii, Etnicorum quae supersunt, Impensis G.Reimieri, Berolini, MDCCCXLIX;

* арийският глагол гаяте-пея, прославям с песен се е развил в българските гудети, гонсти-свиря, пея, това обяснява защо херодотовите гети са познати около хиляда години по-късно и като готи, гути;