ДРЕВНИЯТ ПРОИЗХОД НА ИМЕТО (НА ЦАР) ИВАН АСЕН I

Името Асен се появава за първи път в средновековни летописи засягащи събития от XII и XIII век. То принадлежи на няколко български владетели царствали във въпросния период. Това са Иван Асен I, Иван Асен II, Коломан II Асен, Михаил II Асен, Константин I Асен, Мицо Асен, Иван Асен III.

През XIV век на власт идват Михаил III Шишман Асен, Михаил Асен, Иван Асен IV, Иван Асен V. Последният наш средновековен цар и Константин II Асен, неговото властване приключва през 1422 година.

В различни исторически извори името Асен е представяно по различен начин: Асѣнь,  Iωанъ Асѣнь,  Johannis Aisanus rex, Ἀσάνης. В някои честотно-тълковни речници на българските имена, Асен бива определено за тюрско (първобългарско, куманско) и притежаващо значение лек, подвижен. Като тюрско (прабългарско?) е определено и принадлежащото на Иван Асен I прозвище Белгун, от корен bül, bel, bil.

Днес е ясно, че нито по отношение на антропологичния тип, нито по отношение на езика и културата, старите българи имат нещо общо с тюрките. В такъв случай, няма логика да се търси тюрска етимология за името Асен. 

Докато нито един средновековен автор не е свързал дедите ни с народите край Алтай и Енисей, то в продължение на 1100 години, различни летописци наричат българите мизи. Става дума за най-големия тракийски народ, който успява да се разпростре не само на Балканите, но също в Анатолия, а дори и северна Африка.

Опрем ли се на тракийската ономастика ще намерим логично обяснение както за името Асен, така и за принадлежащото на Иван Асен I прозвище Белгун. Фригите, чиято най-стара земя е на Балканите, са ползвали титлата есен/έσσην-цар: ο Εσσην, ο βασιλεύς. Тази титла притежава още значението свещеник, а това помага да разгадаем смисъла.

Литография с изображение на цар Асен I от Николай Павлович

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c5/N_pavlovic_assen.jpg

Думата свещеник има връзка със стблг. свѣщѫ-светя, сияя, а есен/έσσην-цар, свещеник, е свързана с есен, чиято най-древна форма е била *asenь, идваща от корен *as -горя. Сродна разбира са диалектните есин, асан-ясен, светъл, а и санскр. yásas - блясък, великолепие. 

Значението на Асен е светъл, ясен, великолепен и трябва да се спомене, че повечето от владетелите ни носещи това древно име, са го заслужили напълно със смелите си и решителни действия.

България по времето на Иван Асен II, карта на Димитър Ризов

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/42/BULGARIA_under_Iwan_ASSEN_II.jpg

Интересна подробност е това, че в говорения от Христос арамейски език съществува дума асен/hasen, тя идва от hase-свят, свещен. Дали се касае за случайност, или пък арамейската дума е всъщност древна тракийска заемка, на този момент не се наемам да кажа със сигурност.

Що се касае до даденото на Иван Асен I прозвище Белгун, то също няма как да е тюрско, смисъл за него можем да намерим в речта на Залмоксис и Орфей. В създадената от Омир “Илиада” се споменават свързаните с бог Арес флегии/Φλεγύες. 

Съдейки по това, че дедите на южните ни съседи записват старомакедонските имена Билипос и Береника като Филипос и Ференика, можем да отсъдим, че по същия начин и тракийските лични имена започващи с Б са били променяни.

Все пак, траки и стари македонци са хора от един и същ произход, говорещи изключително близки наречия.

Като пример за трансформацията на нашето Б във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος. Ето за това не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.

Сега вече става доста интересно защото флегии, или както е правилно бльгии, се явава един доста добър кандидат за името българи. Преди времето на Омир името ще е звучало като бльгии, но както отбелязахме, поради това, че езикът на старите гърци е бил доста различен, те са трансформирали бльгии във флегии-Φλεγύες.

Прозвището Белгун притежава същото значение както и народностното ни име българи. То е сродно на латв.balgans-светъл, сткелт. bolgscio-сияние, блясък, лат. fulgor-светкавица, гр.φλέγω-горя, φλεγῠρος-горящ, пламтящ, да не забравяме и нашата благ, чийто най-древен смисъл според нашите езиковеди е светъл, лъчезарен.

Ето каква е истината за значението на името Асен и прозвището Белгун. Те са древни и са възникнали на Балканите в незапомнени времена. 

Ако различни чужденци на няколко пъти не бяха окупирали земята ни и не бяха изгаряли старите ни писания, ние щяхме да знаем това отдавна. За жалост не само голяма част от свидетелствата за местните ни корени са погубени, но сякаш да увеличат бедствието, враговете ни са създали и огромен брой лъжи, с които не само да ни унижат, но и объркат.

На този процес краят вече се вижда, но битката ще се води още дълго време. Хората, които поддържаха вредните за България догми няма да се предадат лесно. От една страна от срам, от друга от страх, те ще продължават да защитават със зъби и нокти теориите, благодарение, на които са получили титли и облаги.

Истината обаче няма как да се спре, а и броят на нейните защитници расте ежедневно. Мнозина от нас са осъзнали, че са потомци на народа наречен от Омир Траки. Повечето българи вече осъзнават, че във вените им тече същата кръв като тази на на създателите на европейската култура, на тези, чиято смелост и сила впечатли римляни и гърци.

Казват, че крушата не пада по-далече от дървото и това безспорно е така. Нашата история е окрадена, окрадена е и голяма част от изконната ни земя, но дарбите, които Господ ни е дал, няма кой да ни отнеме. Те са закодирани в гените ни – както силата, така също смелостта и изобретателността на дедите ни.  Дадено ни е всичко, с което ни е нужно отново да станем могъщ и богат народ. От нас се иска само да действаме.

Използвана литература:

1.Й.Адреев, А.Пантев, Българските ханове и царе, от хан Кубрат до цар Борис III, Абагар, Велико Търново, 2005;

2.Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й.Заимов, Ст. Илчев, БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК, Том I, А-З,  Фототипно издание, Академично Издателство “Проф. Марин Дринов”, София, 2007 ;

3.В.Атанасов, Х. Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Тодоров, БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК, Том VI, пускам-словар, Акад.Изд. Марин Дринов, София, 2012;

4.Н.Ковачев, Честотно-тълковен речник на личните имена у българите, Д.И. Петър Берон, София, 1987;

5Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

6.Ив.Дуйчев, Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България, Издателство Наука и изкуство, София 1972;
7.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, Carl Winter Universität, Heidelberg, 1960;
8.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у истоков европейской цивилизации, Изд.Лениградского Университета, Ленинград, 1988;