ДРЕВНИЯТ ПРОИЗХОД НА ИМЕТО (НА ЦАР) ИВАН АСЕН I

Името Асен се появава за първи път в средновековни летописи засягащи събития от XII и XIII век. То принадлежи на няколко български владетели царствали във въпросния период. Това са Иван Асен I, Иван Асен II, Коломан II Асен, Михаил II Асен, Константин I Асен, Мицо Асен, Иван Асен III.

През XIV век на власт идват Михаил III Шишман Асен, Михаил Асен, Иван Асен IV, Иван Асен V. Последният наш средновековен цар и Константин II Асен, неговото властване приключва през 1422 година.

В различни исторически извори името Асен е представяно по различен начин: Асѣнь,  Iωанъ Асѣнь,  Johannis Aisanus rex, Ἀσάνης. В някои честотно-тълковни речници на българските имена, Асен бива определено за тюрско (първобългарско, куманско) и притежаващо значение лек, подвижен. Като тюрско (прабългарско?) е определено и принадлежащото на Иван Асен I прозвище Белгун, от корен bül, bel, bil.

Днес е ясно, че нито по отношение на антропологичния тип, нито по отношение на езика и културата, старите българи имат нещо общо с тюрките. В такъв случай, няма логика да се търси тюрска етимология за името Асен. 

Докато нито един средновековен автор не е свързал дедите ни с народите край Алтай и Енисей, то в продължение на 1100 години, различни летописци наричат българите мизи. Става дума за най-големия тракийски народ, който успява да се разпростре не само на Балканите, но също в Анатолия, а дори и северна Африка.

Опрем ли се на тракийската ономастика ще намерим логично обяснение както за името Асен, така и за принадлежащото на Иван Асен I прозвище Белгун. Фригите, чиято най-стара земя е на Балканите, са ползвали титлата есен/έσσην-цар: ο Εσσην, ο βασιλεύς. Тази титла притежава още значението свещеник, а това помага да разгадаем смисъла.

Литография с изображение на цар Асен I от Николай Павлович

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c5/N_pavlovic_assen.jpg

Думата свещеник има връзка със стблг. свѣщѫ-светя, сияя, а есен/έσσην-цар, свещеник, е свързана с есен, чиято най-древна форма е била *asenь, идваща от корен *as -горя. Сродна разбира са диалектните есин, асан-ясен, светъл, а и санскр. yásas - блясък, великолепие. 

Значението на Асен е светъл, ясен, великолепен и трябва да се спомене, че повечето от владетелите ни носещи това древно име, са го заслужили напълно със смелите си и решителни действия.

България по времето на Иван Асен II, карта на Димитър Ризов

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/42/BULGARIA_under_Iwan_ASSEN_II.jpg

Интересна подробност е това, че в говорения от Христос арамейски език съществува дума асен/hasen, тя идва от hase-свят, свещен. Дали се касае за случайност, или пък арамейската дума е всъщност древна тракийска заемка, на този момент не се наемам да кажа със сигурност.

Що се касае до даденото на Иван Асен I прозвище Белгун, то също няма как да е тюрско, смисъл за него можем да намерим в речта на Залмоксис и Орфей. В създадената от Омир “Илиада” се споменават свързаните с бог Арес флегии/Φλεγύες. 

Съдейки по това, че дедите на южните ни съседи записват старомакедонските имена Билипос и Береника като Филипос и Ференика, можем да отсъдим, че по същия начин и тракийските лични имена започващи с Б са били променяни.

Все пак, траки и стари македонци са хора от един и същ произход, говорещи изключително близки наречия.

Като пример за трансформацията на нашето Б във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος. Ето за това не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.

Сега вече става доста интересно защото флегии, или както е правилно бльгии, се явава един доста добър кандидат за името българи. Преди времето на Омир името ще е звучало като бльгии, но както отбелязахме, поради това, че езикът на старите гърци е бил доста различен, те са трансформирали бльгии във флегии-Φλεγύες.

Прозвището Белгун притежава същото значение както и народностното ни име българи. То е сродно на латв.balgans-светъл, сткелт. bolgscio-сияние, блясък, лат. fulgor-светкавица, гр.φλέγω-горя, φλεγῠρος-горящ, пламтящ, да не забравяме и нашата благ, чийто най-древен смисъл според нашите езиковеди е светъл, лъчезарен.

Ето каква е истината за значението на името Асен и прозвището Белгун. Те са древни и са възникнали на Балканите в незапомнени времена. 

Ако различни чужденци на няколко пъти не бяха окупирали земята ни и не бяха изгаряли старите ни писания, ние щяхме да знаем това отдавна. За жалост не само голяма част от свидетелствата за местните ни корени са погубени, но сякаш да увеличат бедствието, враговете ни са създали и огромен брой лъжи, с които не само да ни унижат, но и объркат.

На този процес краят вече се вижда, но битката ще се води още дълго време. Хората, които поддържаха вредните за България догми няма да се предадат лесно. От една страна от срам, от друга от страх, те ще продължават да защитават със зъби и нокти теориите, благодарение, на които са получили титли и облаги.

Истината обаче няма как да се спре, а и броят на нейните защитници расте ежедневно. Мнозина от нас са осъзнали, че са потомци на народа наречен от Омир Траки. Повечето българи вече осъзнават, че във вените им тече същата кръв като тази на на създателите на европейската култура, на тези, чиято смелост и сила впечатли римляни и гърци.

Казват, че крушата не пада по-далече от дървото и това безспорно е така. Нашата история е окрадена, окрадена е и голяма част от изконната ни земя, но дарбите, които Господ ни е дал, няма кой да ни отнеме. Те са закодирани в гените ни – както силата, така също смелостта и изобретателността на дедите ни.  Дадено ни е всичко, с което ни е нужно отново да станем могъщ и богат народ. От нас се иска само да действаме.

Използвана литература:

1.Й.Адреев, А.Пантев, Българските ханове и царе, от хан Кубрат до цар Борис III, Абагар, Велико Търново, 2005;

2.Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й.Заимов, Ст. Илчев, БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК, Том I, А-З,  Фототипно издание, Академично Издателство “Проф. Марин Дринов”, София, 2007 ;

3.В.Атанасов, Х. Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Тодоров, БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК, Том VI, пускам-словар, Акад.Изд. Марин Дринов, София, 2012;

4.Н.Ковачев, Честотно-тълковен речник на личните имена у българите, Д.И. Петър Берон, София, 1987;

5Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

6.Ив.Дуйчев, Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България, Издателство Наука и изкуство, София 1972;
7.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, Carl Winter Universität, Heidelberg, 1960;
8.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у истоков европейской цивилизации, Изд.Лениградского Университета, Ленинград, 1988; 

ВАЖНИ ВЪПРОСИ, КОИТО ЩЕ ОСТАНАТ БЕЗ ОТГОВОР

Дълго време повечето от учените ни оказват жестока съпротива на твърденията, че Аспаруховите българи са местен народ. Макар в продължение на около 1100 години да има отъждествявания на България с Мизия, а и на българи с мизи, а също с пеони, мирмидони, това остава без значение за повечето от изследователите на миналото ни.

За голяма група учени няма значение, че свещения за дедите ни знак IYI се е появил на Балканите преди около 7000-6500 години, а и, че най-рано името Дуло е регистрирано в микенски документи от Бронзовата епоха. 

Няма значение, че укрепителните съоръжения на старите българи, като започнем от земните валове, та стигнем до строежите с квадри – всичко това има дълга традиция при северните траки.

                   Сравнение на тракийски и старобългарски градежи

Според казионните историци не е от голямо значение това, че най-тачените ни празници и обреди са продължение на култовете към Тракийския конник, Сабазий, Залмоксис. Става дума за Трифон Зарезан, Гергьовден, Атанасовден, Сирни Заговезни, Коледа, кукерски и, русалийски игри, Лазаруване, Герман и т.н. 

Няма значение, че дори до ново време у нас са оцелели култовете към Бендида, Земела, Резос. Няма значение, че значителна част от традиционните ни земеделски сечива и пастирски атрибути са с тракийски корени.

Няма значение, че имената на тракийските селища Баба, Бела, Бог, Вода, Листе, Дебре и др. са разбираеми за всеки българин, въпреки, че са възникнали преди около 1550 години. Няма значение и това, че две мащабни антропологични изследвания убедително доказаха, че всички групи участващи в българския етнос, принадлежат без изключение на европейските раси.

Планини от информация са игнорирани защото приемането на новите данни ще сложи край на старите теории, в подкрепа на които нашите специалисти изградиха кариера.

Изглежда, че за определени хора кариерата е по-важна от истината и е без значение, че в училища и университети се преподават неверни неща, а сред останалите хора се сее объркване.

Като единствени потомци на траките, учените в миналото бяха склонни да приемат само албанците и румънците. Съгласен съм, че румънците са местен народ по простата причина, че и ние сме. За мен няма никакво съмнение, че румънците са наши братя, чието самосъзнание е промито, тъй както бе промито съзнанието на братята ни в Македония.

                                              Румънски народни носии -http://romaniatourism.com/images/crafts/popular-costumes.jpg

http://romaniatourism.com/arts.html

До неотдавна, за огромното количество български думи в румънския се смяташе, че са чуждици. Вярваше се, че са наложени по време на българското господство в земите на север от Дунав по време на Средновековието. Това е невъзможно по простата причина, че както най-древните топоними от Дакия, така също и имената на даките се обясняват с помоща на българския език.

Названието на Карпатите може да се изтълкува с българската дума карпа-скала. Тя се среща все още в нашите диалекти и то в съвсем различни региони. 

Берзовис означава буквално Брезово, като берза е бреза, а вис отговаря точно на стблг. вьсъ-село, селище.

Акад. Вл. Георгиев даде тълкуване на Суро бара с българските думи сур-светъл и бара-бара, рекичка, а често срещащия се в Дакия елемент –дава/дева обясни със стблг. дѣти-дявам, полагам. Същият автор видя стблг. скоръ-бърз като корен на дакийското лично име Скорило, а при анализа на името Декебал посочи стблг. десити и болии като думи, с които може да се извърши тълкуването. За древното название Друвета някои наши лингвисти предлагат думата дървета, дръвета –диал.форма *(1)

Сега възниква въпроса: за какво идване на българи по време на ранното Средновековие може да се говори, при условие, че имената на дакийските благородници, а и възникналите хилядолетие преди времето на Аспарух хидроними се обясняват на български език?

Отговор няма да получим, а едва ли ще получим и логично обяснение на друг въпрос: Защо ако българите са потискали истинския език на власите и са се опитвали да наложат българския език на север от Дунава, след падането на България под византийска власт, власите не отхвърлят наложения уж насила език? Нима не дойдоха от Влашко братята Асеневци – хората освободили страната ни от византийска власт и възродили българщината?

На север от Дунава, българският език е считан за свещен. Преди повече от век д-р Емил Фишер написва една интересна книга. Нейното заглавие е “Die Herkunft der Rumännen, Eine historisch-linguistisch-ethnographische Studie”. В тази работа са засегнати не само тракийските корени на румънците, но и особеностите на техния език.

На с. 111 д-р Фишер Цитира сънародника си Погонеану-Радулеску, който казва следното: “Има думи, които са незаместими, те са необходими, за да изразим нашите мисли и чувства, това са думи, от които ние имаме нужда всеки ден и без които нашият език не би могъл да съществува”. Тези думи са:

duh-дух
duhovnicu- духовник
raiu- рай
iad- ад, пъкъл
clopat-клепало, камбана
popa-поп
liturgie - литургия
vladica -вадика
mirean – мирянин, християнин
bog da proste – Бог да прости
maica Precista – майка пречиста, Богородица
sfint- свѧтъ-свят
bocet- оплакване
blagoslovenie- благословия
spovedanie - изповед
pravoslavnic- православен
capişte- капище, езически храм

Повече от 95% от тези думи са български. Без тези български думи румънската реч е била немислима според Погонеану-Радулеску, а списъкът може да се продължи още:

stariţ-старец, монах
pomana- помана
agneţ- агнец, агнец божий
post- пост, постене
slujba-служба
mila-мил
praznic-празник
utrenie- утренна служба
hram-храм
veci-век
troiţa-троица

Ако не бяха действията на фанариотите, а и на други чужденци, северните ни съседи щяха да се назовават наши братя, но обединените територии и етноси на България, Румъния, а и Македония заформят силна общност, която е неудобна на великите сили и в миналото те са направили всичко възможно да попречат на държавата ни да си възвърне истинските граници, а различните групи на  народа ни да бъдат сплотени.

Днес науката е напреднала доста и това създава сериозни проблеми на поддръжниците на официалните теории. Генетиката вече причини доста главоболия на защитаващите догмите. Сега на хората отричащи местните ни корени им предстои да преглътнат още един сух залък.

Неотдавна излядоха резултатите от генетичните проучвания извършени в Румъния. Оказа се, че като цяло румънците са наистина местен народ, но се оказа и, че при тях се срещат същите хаплогрупи, които се срещат при нас българите.

Хаплогрупи типични за румънците:

I2 a  - 22,2% (28%)

R1a - 18% (20,4%)

R1b - 7,4% (15,5%)

J2   -  5,6% (13,5%)

E1b - 16% (13%)

G2   - 3%

I     -  3%

T    -  1%

Хаплогрупи типични за българите:

I2 a  - 20%

R1a - 18% (17%)

R1b - 11%

J2   -  20% (11%)

E1b - 16% (23,5%)

G2   - 3%

I       - 3%

T     -  1%

Приликите са смайващи, въпреки бурната история на Балканите, въпреки римската и османска окупация – над 1100 години чуждо подтисничество, генетичния облик на българи и румънци е останал почти незасегнат. Малките разлики в честотата на хаплогрупите са напълно нормални, така е било и преди 2000 години.

Последният ми въпрос към тези, които отричаха местните корени на българите, а признаваха румънците за потомци на даките е следния: Ако българи и румънци се явяват близки роднини според генетичнте изследвания, не означава ли това, че и българите, и румънците са потомци на старите траки?

Използвана информация и пояснения:

http://www.eupedia.com/europe/european_y-dna_haplogroups.shtml

http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21674295

http://www.khazaria.com/genetics/bulgarians.html

*(1) Въпреки факта, че дакийски лични имена и топоними се обясняват с помощта на български думи, специалистите не смятат, че старите българи имат нещо общо с даките. Прокарва се безумната теория, че хората, от които Аспарух произиза са говорили език, който е възникнал и се е оформил в Средна Азия, като е бил тюрски, или ирански. Дошли на Балканите, българите завладели огромна територия, но както в Тракия, така и в Дакия забравили езика си и заели речта на говорещите индо-европейски език славяни, за които се смята, че са нов народ на Балканите. Приликата на дакийските думи с нашите се отдава на това, че и двата езика са индо-европейски, а това е крайно несериозно, българо-дакийските успоредици са де факто думи от един и същ език, но документиран в различни периоди. Следните сравнения го доказват:

ДАКИЙСКИ-БЪЛГАРСКИ-НЕМСКИ

БЕРЗА- БРЕЗА-BIRKE

ВИСА-ВЬСЪ-DORF

КАРПА-КАРПА-FELSEN

СУР-СУР-LICHT

БАРА-БАРА-FLUSS, STROM

ДАВА-ДѢТИ –TUN, SETZEN

СКОР-СКОРЪ-SCHNELL

ДРУВЕТА-ДЪРВЕТА-BӒUME

Немците са помци на старите германи, които са живели в съседство с даките хиляди години, но ето – не немския е най-близък до дакийския, а българския, който според официалните теории е започнал да се налага на Балканите едва през ранното Средновековие.