УНИКАЛНО ИЗОБРАЖЕНИЕ – АХИЛ ПЕЛЕЕВ С КИКА!

Първото име на герой споменато в “Илиада” е това на Ахил. Този мъж се отличава с необикновената си сила, храброст и желязна воля. Не се колебае да се изправи дори пред най-славните бойци на трояните, не прекланя глава и пред царете на ахейците. Горд, своенравен, избухлив, синът на Пелей и Тетида, сякаш е олимпийски бог приел човешки вид.

Навярно необикновеният характер на Ахил е накарал хората в древността да създадат легендата, в която се твърди, че Тетида е морска нимфа, дъщеря на богът на морската стихия Нерей. Така вече има обяснение за особения нрав и забележителна външност на нейния син.

До към края на XIX век повечето учени бяха склонни да причислят Ахил към гръцкия етнос. За щастие, в началото на XX век се намириха прогресивни изследователи, които не се влияят от наложените вярвания и вместо това строго следват  фактите. Един от първите, които стигат до заключение, че името Άχιλλεύς не е гръцко, е Артър Еванс.

Същото мнение споделя и фламандският лингвист Алберт Йорис Ван Виндекенс. Той дори уточнява, че Άχιλλεύς  не е гръцко, а е пеласгийско име и е сродно на лидийските и тесалийски речни названия  Άχέλης, Άχελῶς. За предгръцки (пеласгийски) произход на Άχιλλεύς  се изказва и проф. Хялмар Фриск.

Пеласгийският произход на Ахил Пелеев обяснява много неща. Не само името на древния герой няма смисъл на гръцки. Същото важи за името на майка му Θέτις/ Тетида. Проф. Хялмар Фриск е ясен и лаконичен: ”Приемането на пеласгийския характер (на името Тетида) изглежда нaложително.” - “Der Umweg über das Pelasgische scheint kaum notwendig.”

Разбира се и името на Πηλεύς/Пелей – бащата на Ахил, също не е гръцко. Наставката -εύς в гръцки думи е индикация за чуждия им произход. Същото важи и за личните имена. Повече от ясно е, че Оρφευς, Σευθευς, Ότρεύς,  Τηρεύς, Πυρηνεύς,  Ζαγρεύς не са гръцки, а тракийски имена, както отбеляза преди време руският лингвист Юрий Откупщиков.

Съществуват и други доказателства за пеласгийския произход на Ахил. По време на късната Античност, но най-вече през ранното Средновековие, когато звездата на дедите ни изгрява отново, много неща засягащи произхода на героите от Илиада биват укрити.Истината обаче няма как да бъде унищожена. По Божията воля са останали древни изображения на Ахил, отличаващи се доста от традиционните.

В началото на ХХ век, през 1908 година, в Германия излизат няколко тома книги засягащи културата на старата елинска цивилизация. Авторите Фриц Баумгартен, Франц Поланд и Рихард публикуват красиви, а слабо познати изображения на статуи, фрески и т.н. Между уникалните скулптури има и такива на Ахил Пелеев. Една от тях притежава особено значение за нас защото древният герой е изобразен с кика.

Бръсненето на главата и оставяне на кика не е типичен за гърците обичай, а нещо, което траките и принадлежащите на тяхната общност пеласги практикуват. Плутарх разказва за особената прическа на Тезей (Θησεύς) и дава разяснение защо траките абанти и мизи бръснат част от косата си, а друга част оставят да расте свободно – Plut.Thes.5.1

Поради това, че е основател на Атина, Тезей дълго време бива считан за грък, но тези, които са чели Плутарх внимателно знаят за трако-пеласгийския произход на героя. Старият автор обяснява, че по майчина линия Тезей произлиза от рода на фригиеца Пелопс, докато по бащина принадлежи на Ерехтей и коренното население на страната - пеласгите, или първородните деца на земята както се изразява Плутарх - Plut.Thes.3.1

От Омир и Страбон, знаем, че минойски Крит е бил обитаван от пеласги, които дори са наречени богоравни. Благодарение на оцелелите фрески от Бронзовата епоха разбираме как са изглеждали пеласгите. Определени индивиди са изобразени с бръсната глава и кика, или няколко кики. Така освен писменото свидетелство на Плутарх, притежаваме и материално доказателство за това, че трако-пеласгите, или по-точно определени групи от тях носят кика.

Минойски фрески от ов.Санторини, въст. R. van Zandt

Минойски фрески от ов.Санторини, въст. R. van Zandt

Оцеляването на статуята представяща Ахил с кика действително е чудо. На враговете на народа ни са били известни доста неудобни за тях факти. Тези, които са хвърлили огромни усилия да изкарат дедите ни азиатски пришълци, са знаели за свидетелството на Йоан Малала, който е уверен, че българите от неговото време са потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев завежда в Троада.

    http://macedonia.kroraina.com/gibi/2/gal/2_208.html

Враговете ни са знаели също за трако-пеласгийския произход на Тезей, Пелей, Тетида, а и Ахил, както и за това, че трако-пеласгите носят кика. Същевременно са виждали как българите все още пазят обичая на предците си. Това е предизвиквало панически страх у създателите на лъжите за нашия произход. 

Всяко доказателство свързващо корените на народа ни с Балканите е трябвало да бъде унищожено и действително много неща са затрити. Става дума както за неудобни летописи, така и за статуи, епиграфски паметници и т.н.

Трако-пеласгийският прозихон на българите е причината в Атина да е имало паметници с гравиран свещения за дедите ни знак IYI, но по-късно, както отбелязва Стамен Михайлов, този епиграфски паментик е пренесен в Пергамон, а в последствие се озовава и в германски музей.

Въпреки действията на недобросъвестните индивид, много доказателства за древния балкански произход на българите са оцелели. Те са напълно достатъчни, за да наложат преразглеждане на официалните теории, напълно достатъчни са, за да се стигне до признаване на факта, че ние сме потомци на първия цивилизован народ, но съпротивата от определени среди е голяма.

Все пак някои държави са изградили престиж и туристическа индустрия, присвоявайки си постиженията на предците ни. Лобитата на тези държави ревниво ще продължават да защитават статуквото, защото наруши ли се то, последиците ще са сериозни, както по отношение на финансите, така и по отношение на имиджа. Тук вече става дума за оцеляване и това обяснява действията на чужденците. Непонятни са обаче действията на определени български учени.

Тези хора би трябвало да защитават истината, а не вредни за държавата ни неверни теории. Вместо да правят опити да избутат корените на народа ни колкото се може по-далеч от Балканите, би било по-почтено, изследователите на миналото ни да извършат признание за това, че дълго време са поддържани недоказани твърдения. Егото на шепа хора не може да е по-важно от имиджа и интереса на цял народ – българския.

Истината си пробива път, нейното тържество е неизбежно, непредотвратим е и триумфа на изстрадалия ни народ. Въпрос на време е когато не само всеки българин, но и цялото човечество ще знае къде най-рано е блеснала искрата на познанието и кои са тези, които са извадили милиони хора от тъмнината. 

Признания за водещата роля на старите балканци вече има. Доказателства за това, че древните прометеевци не са изчезнали, а ние носим тяхната кръв, също съществуват. Остава само едно – да се намерят смели учени, които да се опрат на истината и да измият лъжите от историята ни. Това не е просто едно добро дело, но и задължение на всеки, които носи българско самосъзнaние и се е посветил на науката.

Използвана литература:

1.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE, том II, под редакцията на Ив.Дуйчев, Г. Цанкова-Петкова, В. Тъпкова-Заимова, Л. Йончев, П.Тивчев, отг.ред.проф. Ал. Бурмов, Институт за Българска История, БАН, София, 1958;

2.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

3.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у изтоков европейской цивилизацией, Изд. Ленинградсого Университета, Ленинград, 1988;

4.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

5.W.Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., New-Street Square and Parliament Street,  London, 1873;

6.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952, стр. 67;

7.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

8.H.Fisk, Griechisches Etymologisches Woerterbuch. Heidelberg, 1960;

9.Die Hellenistische Kultur dargestelt von F.Baumgarten, F.Poland, R.Wagner, Zweite Aulage, B.G.Teubner Verlag, Leipzig & Berlin, 1908;

10.М.Константинов, Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието.

http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1145641

11. Plutarch, The Paralel lives, The Life of Theseus, publ.in Vol. I of the Loeeb Classical Library Edition, 1914;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html