БЪЛГАРСКИЯТ ЗНАК IYI В СКАНДИНАВИЯ

Скандинавия е може би последното място, което някой би свързал с дедите ни наречени по време на Античността траки.
Hито Херодот, нито Тукидид, или пък Павзаний не познават Северна Европа и не са писали за походи на дедите ни в този регион.

Едва в по-късни епохи се появават работи на автори вярващи, че корените на народа ни са в Скандинавия. Познатият на всички Отец Паисий споменава бегло скандинавляните, за българи в Скандинавия прочитаме и в съвременната на Паисий "Зографска История". 

Роденият два века по-рано от Отец Паисий Мавро Орбини смята българите за народ, който се е оформил в Северна Европа.  Това си виждане Орбини подкрепа със свидетелства намерени в работите на летописците Йордан, Методий Мъченик и Франц Иреник.

Подобно виждане дели и шведът Олаус Магнус. Той създава интересна творба, а и карта. На нея в специална таблица са посочени народите, чиято родина и Скандинавия. Това, че сред присъстват шведите и датчаните не би учудило никого. Магнус обаче представа също хуните и българите като изконни, стари обитатели на Скандинавия.

 със стрелка е посочено името на българите в таблицата на Магнус

Сведението на Магнус е интересно, но трябва да се разгледа критично както и всеки друг исторически извор. В случай, че дедите ни бяха германски народ, то езика, културата, а и външният ни вид щяха да са като тези на германите. Ние обаче сме твърде различни, сред нас преобладава понтийския антропологичен тип, т.е. на хората обитавали Черноморското крайбрежие от най-дълбока древност. Защо в такъв случай Магнус ни свързва със Скандинавия?

Съществуват няколко възможности. Едната е, че шведския изследовател се е объркал. Или пък на Магнус е било известно, че в дълбока древност скандинавци са дошли на Балканите и са станали част от народа ни? 

Има и друго, не е изключено Магнус да е чул за древни селища на българите в Скандинавия и да е решил, че това е и родната земя на дедите ни. Това е най-логичната версия за пораждането на вярването, че българите произлизат от Северна Европа. Съществуват достатъчно данни, които да я подкрепят.

Едва ли се дължи на случайност факта, че в Европа България и Дания имат най-много погребални могили в съотношение територия-брой на древни паметници. В Дания могилите са около 40 000, а у нас се смята, че количеството е около 50 000.

Трябва да се отбележи още нещо от голяма важност. На територията на Дания е открит и Гундеструпският котел, за който учени като Миранда Джейн Грийн смятат, че е изработен от траки. Докато този интересен артефакт е от II-I век преди Христа, то други, не по-малко интересни обекти са от времето на Бронзовата Епоха. Става думи за торкви, шлемове, мечове, върхове на копия, брадви и т.н.

Значителното количество могили в Дания, а и артефактите от тракийски произход, са силна индикация за това, че преди няколко хиляди години част от дедите ни са се заселили в Северна Европа. 

Датските учени признават, че погребалния обред кремация не е бил типичен за страната им, като допълват, че е донесен от чужд народ, който е дошъл от юг. 

Отново народ дошъл от юг въвежда бронза и нов вид въоръжение. Кой точно е този народ, датските изследоваели на миналото не пожелават да кажат, навярно поради прекомерна предпазливост.

Намират се баче учени, като W. von Brunn, който посочва без колебание аналози между различни находки от Скандинавия и такива от ареала на трако-кимерийците. Други примери за взаимоотношения между Балканите и Скандинавия са споменати от Й.Атанасова и П.Кишачки (Д.Гергова, Some common problems of the interrelations between Thrace and Northern Europe, Pulpudeva 6, Sofia, 1993, с.68). 

Цитирайки Йенсен проф. Д.Гергова посочва връзката между Дания и Тракия в Древността (J.Jensen, Ein Thrako-Cimmerischer Goldfund aud Dӓnmark). Важна информация представя и E.Nylén в работата си “Der Norden und die Verbindungen mit dem Thrakish-Dakischen Raum” – Северът и връзките с Трако-Дакийския регион. Представени са артефакти от Дания като са показани и успоредиците им от Тракия, по точно сребърни фалери от погребение край Стара Загора.

Между многото интересни находки, които дедите ни оставят в Дания, има няколко, които изследователите не са споменали. Каква е причината за това е трудно да се каже, но артефактите са от изключителна важност. Става дума за особен вид брадви от Бронзовата епоха. На някои от тях са изобразени особени знаци. Един от тези знаци е типичен за културата на старите българи – IYI.

на обектите с номер 46 и 47 може да се види съвсем ясно българския знак IYI

Въпросния знак IYI се среща най-рано на Балканите. Изсичан е върху скали, каменни блокове на крепости, изписван е на глинени съдове, срещаме го и по пръстени, медалиони и разбира се розетката от Плиска. Знакът IYI е използван дори като хералдически знак от нашите владетели.  

Благодарение на това, че старите българи са отъждествявани с траките в продължение на хиляда години, а и че знака IYI е типичен за културата на старите българи, разбираме защо Олаус Магнус поставя корените на народа ни в Скандинавия. 

По времето на шведския изследовател името на траките е отъждествено от това на българите както знаем от летописецът Фулко-...Vulgariorum, quos vocitant Thracas ...(Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, с. 374). Нашите учени разбира се смятат това сведение за объркване...

Известният с революционните си открития Ганчо Ценов нарече северните траки трако-кимерийци. Някои други автори предпочитат само дефиницията кимерийци. Както и да е, става дума за древен балкански народ, който е колонизирал земи в Приазовието, Мала Азия и Северна Европа. 

През II век преди Христа кимерийците познати  и като кимбри замалко не унищожават Рим. Най-известният цар на кимбрите носи името Бойо-рикс.Цитирайки Стоукс Холдер пояснява, че елементът бойо се тълкува с помоща на бояти сен- боя се. Друга възможност е бойо да се свърже със стблг. бои-бойци, колкото до рикс това не е нищо друго освен чуждото предаване на тракийската дума рез-цар. Бойорикс означава или цар на бойците, или цар, който внушава страх, боязън.

За местата обитавани от кимерийците се споменава в Зографска История-“ Болгарский народъ изъде древле отъ Чернаго мориен, отъ реки Волги, из Великиен Скандинавии и звахо се тамъ гимери и кимери”. Явно авторът на този летопис е бил запознат с друг, по-стар извор, в който българите са локализирани в Скандинавия. Това, че трако- кимерийците са обитавали севера е ясно не само от многобройните тракийски находки в Дания и Швеция, но и от най-старото име на Дания – Кимбрийски/Кимерийски Полуостров.

Нашите предци не само са били в Скандинавия, но са дали и името на една държава! За друго древно скандинавско име обяснимо на български език съобщава Георги Сотиров. Цитирайки Плиний Стари нашият изследовател представя хидроднима Мори Маруса, тълкувайки го като Морье Мороза – Морето на Мраза, Северно Море. В същия регион е и остров Балкиа, за чието име лингвистите избягват да дават тълкуване.

Плиний съобщава и за Пара-Панисус, чието име е смайващо близко до тракийските Панисия, Панисус, Панакс. Имената на всичките се тълкуват с българската дума пяна. Елементът пара в Пара-панисус е един от най-често срещаните в тракийските топоними – Бренто-пара, Скаи-пара, Скапто-пара. 

Важно е да се уточни, че пара не е нищо друго освен чуждото, гръцкото предаване на българската дума бара-рекичка. Правилното предаване на тракийската дума срещаме в Зуро-бара, Су-бара и Тамон-бари.

Виждаме, че когато се представи достатъчно информация мистериите и загадките изчезват. Част от дедите ни познати под името кимерийци и кимбри са колонизирали Дания за значителен период от време. Там те са оставили огромен брой погребали могили, топоними, а и интересни артефакти. 

Най-интересният, от които разбира се е брадвата със знак IYI. Той е поредното доказателство, че предците ни не са азиатци, а древен европейски народ, който е колонизирал много земи.

Нашите деди постигнаха много не с чакане на чудо и помощ от някой друг. Не с хленчене и проклятия те станаха велик народ, а с дисциплина и вяра в себе си. Предците ни бяха господари на съдбата си защото се държаха като господари – пример, който ние трябва да следваме. 

Добрината е типично качество на българина, но тя не бива да се смесва с малодушието. Да е добър и благороден може да си позволи само силния и уверения в себе си. За да изразим своите качества, за да изразим своята същност е нужно постоянно да се борим за осъвършенстване на характера, а и тялото си. Не случайно в древността е казано, че съдбата помага на силните, а преследва слабите.

Благодаря на П.Берлиев за ценната информация!

Основна използвана литература:

1.STUDIA GOTHICA, Die eisenzeitlichen Verbindungen zwischen Schwden und Südosteuropa, redigiert vom U.E. Hagberg, Almquist & Wiksel, Stokholm, 1972;

2.PULPUDEVA, Semaines Philippolitanes de l’historie et de la culture Thrace, 6 - D.Gergova, Some common problems of the interrelations between Thrace and Northern Europe, Pulpudeva 6, Sofia, 1993,

3.С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

4. Т. Тотев, МЕДЕН ПЕЧАТ МАТРИЦА С ФЛАНИКИРАН С ОТВЕСНИ ХАСТИ

ИПСИЛОН (IYI) ОТ С. ЗЛАТНА НИВА, ШУМЕНСКО

5.Pliny, Natural History, Tr. H.Rackam, Harvard University Press, London, 1999;

6.Д. Ангелов, Образуване на българската народност, Издателство Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971

7.G.Sotiroff, Slavonic Names in Greek and Roman Antiquities, Canadian Institute of Onomastic Sciences, 1969