КОЙ ДАДЕ ИМЕТО НА ТРОЯ?

Омир едва ли е предполагал колко известна ще стане работата му “Илиада”. Всеки образован жител на Европа е чел за Троянската Война. В далечното минало няколко народа даже са се опитали да си припишат троянски корени. Тит Ливий се старае да убеди сънародниците си, че първите благородници в родината му носят кръвта на героите възпети в Илиада. 

В своята “Британска История” летописецът Нений също търси роднинството на своя народ с Еней и неговото потомство. Франките твърдо вярват, че дедите им произлизат от Троя. По-късно в скандинавските саги се споменава, че Один идва от земяна на цар Приам. Разказва се и за това, че Фригия е получила името си от Фрига-жената на Один. За Тор се пояснава, че е роден и отгледан не къде да е, а в Тракия.

Днес науката е на достатъчно високо ниво и е установено, че твърденията на римляни, британци, франки и скандинавци са без покритие. Предците на тези хора просто са се опитали да си припишат чужда слава, за да се сдобият с престиж.

http://images5.fanpop.com/image/photos/31600000/Helena-Paris-helena-of-troy-31643009-1280-1024.jpg

Парадоксът е в това, че единственият европейски народ, който заслужава да има Троя в историята си изобщо не е проявявал претенции за това. Това сме ние българите – наследници на траките и техните троянски роднини. Колкото и странно да звучи това то е самата истина.

Тя може да се докаже по няколко начина. Първият е чрез изследване на топонимите в областта Троада. Илиос е алтернативното име на възпетия от Омир град. То е споменато още през XVII век преди Христа в хетски летописи. Владимир Георгиев и Иван Дуриданов свързват Илиос със стблг. илъ-кал, тиня. В действителност Троя е била край блата и в такъв случай свързването на името й с кал, тиня е напълно естествено. Нито латинския, нито уелския на британците, нито езиците на франки и скандинавци могат да предложат етимология за Илиос.

Това разбира се не е всичко. Стефан Византийски съобщава за няколко селища с име Илиос в Южна Тракия и Македония (която в древността е обитавана от траки). За река наречена Иливакия пише Теофан Изповедник и я локализира на север от Дунава – в земите на гетите -Теофан, ГИБИ, III, 1960, c. 251. Названието на река Иливакия се обяснява с българските думи илавица-глинеста земя, иловица-глина. Явно реката е била с глинести брегове..

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d7/Walls_of_Troy_(1).jpg

Цитаделата на Троя, зад чиито стени Парис и Елена  намират защита е наречена Пергам (Херодот, История VII-43). Пергам обаче е име на град и на мизите (наречени по-късно българи). Те са обитавали земите съседни на Троя в близост до малоазийския Олимп. За тези мизи гръцкият летописец Д. Хоматиан казва – “...мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната силана Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”

 http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/ko/kratkozhitie.html

Името на Пергам се обяснява  българската дума праг, чието първоначално значение е  високо място. Трябва да бъде добавено, че град с име Пергам има в Европейска Тракия, недалеч от Пангей ( Херодот, История VII-112), Пергам има и на остров Крит, там където са открити древни документи, в които са записани тракийски имена като Арей, Диза, Питак, а и Резос. 

Има още един топоними от Троада, който подсказва какъв е бил езика на древното население в този регион. Става дума за Зелия, спомената в “Илиада” – II-824. Названието на това древно селище е обяснимо със стблг. зелие – зеленина. Сродна е и споменатата от Хезихий фригийска дума зелкия – зелка.

Край Троя тече река Скамандър, която има алтернативно име Камандър. То бива тълкувано от Вл.Георгиев като каменен поток. Най-добрия кандидат за етимологията на Камандър е българската диалектна дума каман-камък. Със същата семантика е и името на течащата в България река Каменица.

Древните названия Илиос, Пергам, Зелия, Камандър показват, че в Троя и околностите й са живели хора, които са говорили древен варинт на българския език. Тези хора са дошли в Мала Азия от Балканите в дълбока древност и са основали обезсмъртената от Омир Троя. Това се е знаело още през Античността. 

Страбон не случайно споделя следното: ”Много са имената общи за траки и троянци, ето например скаи – тракийско племе, а също река Скайос, Скайска стена и Скайски порти в Троя. Траки наречени ксанти и река Ксантос вТроя. Арисбос се влива в Хеброс, а Арисба се намира в Троя, там е и река Резос, а Резос е и цар на траките” – “There are many names common to Thracians and Trojans, as Scaei, a Thracian tribe, a river Scaeus, a Scaean wall, and in Troy, Scaean gates. There are Thracians called Xanthii, and a riverXanthus in Troja; an Arisbus which discharges itself into the Hebrus, and an Arisbe in Troja , a river Rhesus in Troja, and Rhesus, a king of the Thracians”.

http://rbedrosian.com/Classic/strabo13b.htm

Други паралели в ономастиката на Тракия и Троада представя Леонид Гиндин. Той посочва приликата между троянската Перкота и Перке - алтернативното име на Тракия. Ида е планина край Троя, в Тракия се срещат топонимите Ида и Идак. Дарданите са тракийско племе, но дардани е и синоним на троянците. Тук е мястото да се каже, че цитирайки братя Миладинови Константин Иречек споменава за българските имена Дардан и Дардана.

Не само данните от ономастиката са доказателство за това, че Троя е основана от траки. Потвърждение намираме и в характера на материалната култура на най-ранните обитатели на града на Приам.Това вече е признато от учените, излязоха дори известия в печата за балканските корени на основателите на Троя. Преди няколко години във вестник “Десант” се появи заглавие: “Предците на Хектор и Парис са били от Момчилградско”, “Прогонени жители на праисторическо селище край село Върхари основали древната Троя, твърдят археолози “.

Представено бе и интервю със ст.н.с. Явор Бояджиев:...”Най-ранната Троя се явява в началото на Бронзовата епоха, около 3000 пр. Христа. За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и тук при село Орлица, на около 50 км от Бяло Море, а Троя е отсреща на брега...”

В интернет се появиха и интервюта с наши археолози, които обясниха връзката между траки и трояни

https://www.youtube.com/watch?v=QA0ACYI1QYU

Всъщност изследователите на миналото знаят от доста време за тракийските корени на основателите на Илион. В своя работа С. Фон Реден и Я. Бест показаха сравнение на тракийски и троянски съдове. Преди тях К. Блегън публикува доста типове троянска керамика. Всеки наш археолог познаващ работите на този учен можеше да види, че основателите на Илион са дошли от нашите земи.  

Имайки предвид това, а и българската етимология на Илион, Пергам, Зелея, Камандър и т.н., всеки разсъждаващ логично учен би трябвало да стигне до заключение, че ние сме потомци на древен балкански народ, който е властвал в Троада хилядолетия наред.

Съществуват дори исторически извори поставящи българите край Троада. Д.Хоматиан е пределно ясен твърдейки, че дедите ни са носили в древността името мизи и са обитавали както Европа, така и Азия. За същите тези мизи наречени по-късна българи Херодот пише, че са наложили властта си над всички останали траки и по време на завоевателния си поход са стигнали чак до Адриатическо (Йонийско) Море и река Пеней (южната граница на Македония).

Българите са наричани и пеони от Йоан Цеца, за когото няма съмнение, че дедите ни са стар балкански народ. Според Херодот пеоните са троянски колонисти.

Тези данни за жалост не са известни на широката публика. Никой не си е направил труда да ги представи на българските читатели и да обясни значението. Вместо това парите на данъкоплатците бяха харчени за екпедиции в Тибет и Иран. 

Тъжно е, че народът, който има право да се гордее с това, че предците му са издигнали Троя, не знае нищо по въпроса. Тъжно е, че измъчените ни сънародници не знаят, че във вените им тече същата кръв като на героите Хектор и Парис.

Нашето настояще се определя от състоянието на духа ни. С увереност и гордост хората постигат чудеса. С увереност и гордост се чупят вериги се прави рай дори от пепелища. Днес ние имаме една уникална възможност. Днес дори и обикновените хора могат да се превърнат в медии, в средства за масово осведомяване. 

Интернет дава големи възможности и все още не е забранен. Всеки, който обича България и Българите може да се заеме с разпространяване на истината за корените ни. Истината, която ще ни направи свободни!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В YOUTUBE, ОПИТВАМ СЕ ВСЯКА СЕДМИЦА ДА ПУСКАМ ПО ЕДНО ИНТЕРЕСНО ВИДЕО. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! :)

https://www.youtube.com/watch?v=P-AJV1C7pzc&t=695s